( Даная ) Солг ав Кеборг су Саро

[cherno_slance]

Солг ав Кеборг су Саро
човек
статус - Префект на Ерисея, столицата на Тиен'хара
възраст - 35 години

История:
Той е родом от Севера, но е приел за свой истински дом северна Озгия ( това преди запознаването с Ти'сейн ). Напускайки земите на прадедите си започва от нулата и се издига изключително благодарение на собствените си способности.
Кариерата му на високопоставено ченге е още от преди да заложи живота и името си на каузата на Принца.

((((( Абзацът в скобите е добавен на 19.09.05г - съжалявам, че досега не съм уточнил тази част от интрото за героя.
Солг е N-тия син във високопоставено, благородническо семейство от Севера. В смисъл, че може да е получил максимално възможното обучение, но естествено не и земята и титлата, които отиват в първородния син. ( което си е нормално за епохата и тн ). За такива мъже остава изборът да служат във войската и администрацията на най-големия си брат или да си потърсят сами късмета.. )))))

След обявяването на възкръсването на Тиен'хара Солг су Саро успява да задържи само част от сътрудниците си. С тях и с подбрани кадри от отрядите на светлината започва да изгражда новите полицейски сили на Ерисея, че на централно равнище - за цялата нова държава. Има много работа по обучението на момчетата, по даването на пример, по прочистването на бързо растящата престъпост.

Външен вид - изглежда сериозно дори за северняк. Ще рече, че е едновременно едър на ръст, страховито набит и масивен, със внушителни рамене и ръце. Самото му присъствие и движения излъчват усещане за огромна физическа мощ, при това невероятно добре контролирана.
Масивни, макар и правилни черти.

Обикновенно си ходи брониран... при неговия ръст и сила някак си стои естествено.

Социално положение - женен за Синуин ав Никаса су Сароса.
- жена със доста смесен произход - малко силоска, малко данайска и солидна доза Северняшка кръв. Изглежда повече от добре - пищна, великолепна жена на двайсет и девет години, надарена с прелестно, леко детско и кръглико лице с нежни черти. Има големи и нежни сини очи, светла коса, дълбоки хълбоци, широки бедра и дълги, силни нозе. Горната част на тялото й е малка, със слаби рамене, малки ръце и едри, добре оформени гърди.

Съпругата на Солг су Саро освен с гореща кръв, е надарена и със силно чувство за справедливост и състрадание. Тя се е заела с благородната задача да организира приют за безпризорните деца, чийто брой бързо се увеличава по уличите на строяща се, поглъщаща бежанци, авантюристи и икономически емигранти Ерисея. Свири много добре, като гласът й е дълбок и мек.

В Тиен'хара наистина е чужденка, при това дъщеря на сравнително заможен търговец, изръшкал нашир и на длъж континента. Случвало се е да се заседява по- продължително я в Бодар, я в Терновион или в Джендин ... и в такива случай е взимал при себе си и семейството си. Тоест Синуин наистина е видяла свят.
Естествено богатството е отишло в шурея на Солг, който не е в особено блестящи отношения със сестра си. Тоест су Саро ( колкото й да е странно за епохата и властващите обичаи ) е избрал съпругата си заради самата нея.

Имат петгодишен син на име Идомар, тригодишна дъщеря, която се казва Пела и бебето Катерина.

Едит: добавен на 14 или 13. 09.05г

А)
Дълбоко в себе си Солг е човек на крайностите - неговото тяло и ум са способни на внезапнен преход от буйното веселие и безрасъдно великодушие към мрачно униние и гневна раздразнителност. Търпението и предпазливостта на северния човек се съчетава със склонността към крайно рисковани и брутални като характер действия.
Прастрастен е към т.н. мускулна радост - всякаква форма на движение - от тичането до плуването, гребането в едноместна лодка или борбата, бокса, схватките със шинай и предпазно облекло. По време на по продължителна битка постепенно изпада в състояние на екстаз - усещането за абсолютната свобода, за това да се отпуснеш докрай, без ограничения, без задръжки.... натрупването на умората и веществата в кръвта, които я подтискат, нарастващият брой поразени противници понякога води до там да му пада пердето ..... тоест да атакува свои войници, изпречили се на пътя му.

Б)
На тези страни и крайности на природата му се противопоставя като сдържаща сила възпитанието в традициите на Северните Учение. Ако правилно съм разбрал Вер, Северното Учение най-лаконично могат да се обясни като съчетание от пантеизъм и повсевместния в тези земи култ към предците. Външната страна на учението - обреди и ритуали, изразяват вътрешното усещане, че човекът и околния свят са едно цяло, а самия видим свят е не само творение, но и самата върховна сила. Тя е във всяко камъче и живо създание и ги свързва в хармония, без която те не биха съществували.

Определени действия - според своята цел и резултат, някой желания или егоистични възгледи могат да откъснат индивида от тази хармония и да го обрекът на гибел.
Пример за подобни действия, които според Солг са в противоречие с тази всеобща хармония
- това че примерно рода Велиан е заменил силата и честта с коварството и интелекта като критерий за подбор на поколенията.
- това, че рода Арит по всяка вероятност използва котколаци
- това, че има магове, които " ръчкат Естеството, лишени от всякакво смирение ", че учат ужасяващи заклинания, извършват жертвоприношения и тн. и т.н. , само за да добият повече мощ, отколкото им е отредена.

Култът към предците е свързан с едно ключово усещане - за неизплащаем дълг към тях. Те са създали твоите родители, предали са ти своето име и чест. В случай, че ги опетниш, тогава ти - и дори преките ти потомци - нямате право да бъдете продължители на това име и в такъв случай смъртта е за предпочитане.
Дъщерите също могат да опетнят с действия или малодушие своите предци и поради това от тях се изисква равностойна душевна твърдост и крепкост на волята - независимо от по-слабата им физика.
Медалът има и обратна страна - ако трябва да избира между честта си и клетва за вярност севернякът ще избере честта си. Той би отхвърлил васалство или служебна лоялност в случаите, когато по вътрешно убеждения смята, че властта, на която служи не е добра, не заслужава неговите усилия и управлението й противоречи на политическите му и социални убеждения.
В случая със Солг управниците на херцогството от край време са нехаели за местните нужди и грижи на северната част от страната. Това е предизвиквало постепенно растящото му негодуване и в резултат леко е повярвал в каузата на Ти'сейн - загадъчен пълководец, който възкресява изчезнала държава, съживява легенда, в която хората могат и искат да повярват, носи обещанието за реално управление... и тн и тн...

В) Противоречията между неговата склонна на крайности природа и възпитанието му в традициите на Северното Учение с годините се задълбочават. В зряла възраст Солг би бил един вътрешно изнурен човек, ако не беше влиянието на съпругата му Синуин. Нейната естествена жизненост и доброта, както и сексуална щедрост допълват характера на Солг, омекотяват вътрешните му сблъсъци и го спасяват от пристъпите на мрачно униние. Той я боготвори на едно предразумно, инстинктивно равнище - заради трите даца, които му е родила, и заради самата нея.

Г) Има силни терзания относно това, че децата му отрастват в южни земи, далеч от Земята на Севера. Той самият, като възрастен човек, има право да скита на където поиска - но синът и дъщерите му трябва да вкусят, да живеят, да почувтват Пространството, с което е свързана кръвта във плътта им.