Легендата:
От начало била само Нум- тъмната вода на хаоса. Един ден от водата се издигнал хълм- Бен- Бен. На него стоял Атум- първият бог. Атум се задавил и изкашлял Шу- бога на въздуха и Тефнут- богинята на влагата. Шу и Тефнут имали две деца- Геб, бога на земята и Нут, богинята на небето. Шу издигнала Нут за да бъде като покривало над Геб. Нут и Геб имали четири деца- Озирис, Исис, Сет и Нефтис. Озирис бил крал на земята, а Исис бил анегова кралица. Озирис бил добър крал и властвал много години. Все пак не всичко било наред. Сет завиждал на Озирис и искал той да е крал на земята. Един ден Сет убил Озирис. Озирис отишъл подземният свят, а Сет останал на земята и се превърнал в неин крал. Озирис и Исис имали син- Хор. Хор се изправил срещу Сет в битка и победил. От тогава Хор е крал на земята, а Озирис на подземният свят.
“сърцето на пустинята”:
Залезат на Египет бил налице. Кралица Клеопатра вече била сключила своите сделки с надеждата народа и кралството и да бъдат пощадени, дарявайки римският Цезар със син. Но съдбата има извратено чувство за хумор. Всичките и кроежи и годините на кроене и изпълнение на сложните и планове били напразни. В крайна сметка кралица Клеопатра сама отнела живота си. Всичко сочело, че земите на Хор ще се превърнат в поредната римска провинция. Но се случило нещо, което никой не очаквал. От небесата паднал обект. Предмета се разбил в подножието на връх Джебел Мара. Същата нощ до него стигнали малцината останали жреци на бог Мин. В следващите седмица и половина никой не чул нищо за тях… те просто изчезнали.
Настъпило последното утро на империята на Нил. Римските легионери поели на поход към Мемфис. Египетските войски били твърде малко, зле обучени и екипирани. Но в това утро не загина нито един египтянин. От нищото се появили странни същества. Наполовина от плът, наполовина от желязо. Носени на железните си криле тези твари с лекота отблъснали римските легионери. От начало крилатите мъже били приети за благословия от боговете, за които се смятало, че били изоставили децата на Нил, но много бързо крилатите разкрили природата си. Първото което направили било да избият свещените маджай- пазителя на фараона. След това завзели властта и наложили тираничното си управление. Първият фараон- Имонек бил нечуван тиранин, който експлоатирал египтяните безмилостно. Той управлявал цели 38 години и станал известен като кървавият фараон, заради безбройните египетски животи отнети по негова заповед. Наследник на Имонек бил Икол-Кат. Той бил по слаб владетел и това дало шанс за създаването на съпротива. Членовете и се нарекли “лечителите”. Това били предимно онези който още навремето били изучили изкуството на лечителството от юдейският народ. На лечителите им било ясно, че са неспособни да победят сами крилатите, затова те прибегнели към могъща магия. Те влезнали в свещената гробница на Харфу- върховният меджай и отнесли останките му. Една нощ насред пустинята те извършили древен ритуал с който извикали душите на умрелите маджай. От небето се спуснали стотици звезди, а когато достигнали пустинята, пясъците им дали неясни тела. Лечителите казали защо са си позволили да нарушат вечният покой на войните и ги помолили да се откажат от благоденствието си в подземният свят за да се преборят с крилатите. Маджайте се съгласили, телата от пясък се разпаднали, а всяка душа намерила останките си и се заселила отново в тях.
На крилатите им отнело 5 години да осъзнаят, че древните войни са се завърнали от смъртта, но когато разбрали повели огромна армия която да се пребори с врага. Крилатите не знаели срещу какво се изправят. До сега никой не бил виждал възкръсналите маджай. Крилатите намерили врага си на сред пустинята. Всички до един се стрелнали в яростна атака, но когато се приближили осъзнали, че те не са изправени пред простосмъртни. Маджайте сякаш се взривили в пясък, образувайки огромна пясъчна буря, която завлякла всички крилати които ги нападнали.
През една от инспекциите си над войската на Тива фараона Икол-Кат срещнал красивата Киша той веднага я взел за своя съпруга. Това което Икол-Кат не знаел, че Киша всъщност е лечител. Младата жена решила да играе играта на фараона и се преструвала на благоверна жена.
Само няколко месеца след като Киша заживява със съпруга си в Тива тя среща Арош- маджай търсещ начин да убие фараона. Двамата се влюбват. Киша съумява да подлъже Икол-Кат да я прати в Менфис където да му бъде наместник. Там тя зачева от Арош и ражда момиченце, което се оказва сляпо. Киша изпраща съобщение на Икол-Кат казвайки му, че малкото момиче е негова дъщеря. Появява се идеална възможност пред лечителката и маджая, но Арош се налага да напусне живота на дъщеря си и любимата си.
Киша се завръща в Тива, но през портите не минава тя, а жена приличаща на нея. Самата Киша влиза в града предишната нощ предрешена като обикновена селянка. Тя с лекота се промъква до покайте на фараона и пуска отровен паяк в леглото му отровен паяк, след което напуска палата така неусетно както влезнала. На сутринта когато официално влезнала със стражите на фараона го намерила мъртъв, отровен от паяка.
Киша поела властта от името на невръстната си дъщеря, знаейки, че само сляпото и дете има право да управлява. Из цял Египет се носи слуха за истината на смъртта на фараона. Също така по тази причина на Киша и излезнал прякора- кралицата на паяците.
Кастите:
Жителите на Кедет- Преди боговете да напуснат своите поклонници един от тях взел решението вместо да последва събратята си да направи един последен жест към най- верните му- неговите жреци. Това бил Бог Мин, бог на плодородието и живота. Мин отбрал само тези който наистина му били верни и им посочил платото Кедет в планините на запад, като им казал тайно там да издигнат град. Жреците се подчинили и в продължение на години строили бляскав град, мислейки, че ще е храмов комплекс. Когато били готови Мин разкрил кроежите си. Той разделил силите си поравно сред своите жреци и им заръчал да заживеят в Кедет и да пазят завета му от онези на които той е решил да не го доверява. Жреците използвали новите си дарби за да създадът могъща илюзия с която да защитат града си. Всеки тръгнал да го търси умирал из зъберите на планините, само онези способни да видят истината(само жреци на Мин) може ли да стигнат до платото. Но Мин надхитрил поклонниците си. Колкото по- дълго оставали в Кедет, толкова по пристрастени към магията му ставали Жреците. В крайна сметка единствено двама от тях запазили способността си да го напускат, само защото го правили често. Това били Меснех и Пет.
Жреците на Мин са способни да четат мисли, но и да ги контролират, като се считат за най- могъщите телепати на планетата. Също така те са способни да карат растенията да растат. Носи се слух, че магията им е способна да изцери всяка рана. Също така и да карат растенията да се променят, създавайки нови видове растения, като тази дарба при тях се е превърнала в истинско изкуство. Освен дефазивните си способности жреците на Мин са способни да концентрират енергиен заряд които да изстрелват.
Крилати- Крилатите са онези от жреците на Мин които били прокудени от своя бог, защото търсели единствено богатство от него, а не търсели просветлението, което той им предложил. От начало те се опитали да влезнат в Кедет със сила, но маджайте ги възпрял и прокудените жреци не достигнали все още строящият се град.
Когато реликвата паднала те били първите които я намерили. Почти всички от тях прекарали нощта около него. Когато се събудили на следващата утро телата им били наполовина от плът, наполовина от желязо. Те бързо установили, че са много по силни от нормален човек и са способни да летят. С лекота крилатите завзели цял Египет, като първото нещо което сторили било да си отмъстят на маджайте, попречили им да влезнат в обетована за тях земя- Кедет.
Крилатите освен дарбата си да летят и значителната си сила се оказало, че са доста трудни за убиване. Железните им тела с лекота устоявали както на стрели, така и на мечове. Това разбира се идва на съответната цена. Тялото на крилатите трябва да се зареждат. За да стане това крилатият просто прекарва една нощ до реликвата, наречена от самите крилати- Сърцето на пустинята.
Именно крилатите са ползвателите на технологията в Египет. Докато другите народи използват технологията си в машини, при Египет технологията е част от самото тяло.
Маджай- Днешните маджай водят началото си от древните маджай, пазители на фараона. Маджайте рядко живеят в градовете, те предпочитат пустинята която им е дала новият им живот. Съществуването на Маджайте е една лична трагедия, защото те са някога принадлежали към древен и могъщ орден на пазители, а сега са души откъснати от вечният си покой. Маджайте са съживени с черна магия. Това е довело до не малко преимущества. Маджайте са неестествено гъвкави и бързи. Също така те са способни да се превръщат в пясък, като достатъчно от тях са способни да създадат пясъчна буря. Тези им дарби си имат цената. Маджая трябва да се храни. Храненето става от човек, които умира в следствие от процеса. Колко често трябва да се храни маджая зависи от това колко интензивно използва уменията си.
Лечители- Лечителите са хора, най- обикновени хора. Те не притежават никакви специални умения. Те се осланят предимно на познанията си над неща като медицина, отрови и т.н. В момента именно лечител е на чело на империята на Нил.