Зикуратът: В началото бе...

[fizik]

Сим се почеса зад ухото и отпи глътка мляко, никакви новини засега, маркерът на конзолата мигаше хипнотизиращо. Тогава му хрумна, че Грей беше споменал щурмови кораби на Пентекс. Самият Донерстаг беше участвал в екипа, който разработваше комуникационните устройства на щурмоваците, знаеше стандартните им честоти, както и алгоритъма с който кодирха предванията си, нищо не му пречеше да опита. Отне му няколко минути и се включи директно…
… Щурмоваците тичешком прекосяваха тесните криви коридори, двамата пленници безропотно следваха темпото им. Комуникаторът на Серьожа изпука:
- Трети, тук първи! Руснаците блокират корабите ни, повтарям, руснаците блокират корабите ни, не можем да излетим!
- Мамка му! – изпсува цветисто командирът на десантчиците. Зад него Буличов се ухили до уши:
- Хайде, Серьожа, да отидем при нашите и да се разберем като хората, няма да ви оставят да ни отведете…
- Млъквай! Те няма да посмеят пряко да се намесят, защото ще означава да признаят за вас. Група, минаваме на резервен план!
- Ама Серьо…
- Млък! Активирай камуфлажа!
Костюмите на щурмоваците смениха бързо цветовете си и заприличаха на обичайното миньорско работно облекло, само наблюдателното око щеше да забележи нетипичните кубинки и подозрителните издутини под мишниците. Рамирес цъкна завистливо с език, но не успя да изкоментира, защото командирът заповяда:
- Ще се измъкнем с туристическа совалка, има полет след 20 минути. Да побързаме!
… Сим се облегна назад и се усмихна.
мп> грей, изпреварих те, намерих нашите пиленца
кг> ?
кг> къде са
мп> тъкмо са в общата зала за полети
И отново впери поглед в камерите, щурмоваците си пробиваха устремно път напред през групичките бъбрещи туристи, пълни с нови впечатления от земния спътник. Някъде там се появи и първият японец, уж случайно се блъсна в Серьожа и почти го събори.
- Чорт! – изпсува руснакът, но се задържа на крака и понечи да продължи по пътя си, когато автоматичен откос го отхвърли назад.
- Мать тво… - понечи да извади оръжието си, но добре прицелен куршум го прониза в окото. Японците се появиха сякаш от нищото, групата щурмоваци попадна под кръстосан огън. Туристите се пръснаха панически с писъци, случайни куршуми ги поваляха, щурмоваците се опитаха да заемат отбранителна позиция, но точните изстрели на нападателите им ги оставиха без никакъв шанс. Буличов и Рамирес се бяха притиснали до една колона и тихичко псуваха.
… Сим втрещен наблюдаваше клането на монитора си.
мп> грей! грей! как японците разбраха къде са саботьорите?
кг> съжалявам
кг> кой смяташ плаща на франзуците за изследователската станция
кг> мен също ме взеха големите момчета
кг> не можех да позволя на руснаците да си приберат хората
мп> грей
мп> това не бяха руснаци, а щурмоваци на пентекс, току-що твоите японци ги избиха до крак
Изключи се и потърка слепоочията си с пръсти, беше предал корпорацията, беше я предал без да иска, но фактът си оставаше. Бяха избили онези хора по негова вина. Стисна клепачи, Канарчето Грей щеше да си плати. Да, Грей щеше да си плати, а сега Сим трябваше непременно да се свърже със Сю.

В тактическия щаб на Пентекс Директорът на “Операции” гледаше с посивяло лице как японците избиват щурмоваците му и отвеждат Буличов и Рамирес. Беше стиснал с побелели пръсти любимата си писалка, а останалите в залата бяха вперили очаквателен поглед в него. Внезапен трясък накара всички да подскочат, Директорът сведе очи към двете половинки в ръцете си и с вече овладян глас рече:
- Японците явно държат нас отговорни и са решили да ни обявят война. Повишете бойната готовност на всички звена с една степен. Някой има ли идеи как можем да си получим обратно онова, което японците ни отнеха?
Ръководителят на звено “Контрашпионаж” се прокашля:
- Чух за някакво специализирано полицейско звено, били много добри, да опитаме да наемем тях?
- Добре, действайте. И искам да разбера кой ни предаде.

[Leara]

Корнелиъс Нкваме раздразнено вдигна телефона си. Имаше някакъв бъг в софтуера и в момента звънеше само със звука на кръшен ориенталски кючек, което караше всички около него да му хвърлят осъдителни погледи. Припряно натисна копчето за свръзка. Обади се съблазнителен женски глас, чиито извивки преливаха от пририта и недотам прикрита страст. Позна го на мига.
- Мисля, че няма да издържим дълго без теб, Корнелиъс. - въздъхна тежко гласът. - Всичко се обърка. Аз хванах вирус...
- Ти си само телефонен секретар, по дяволите! Няма как да хванеш вирус по телефона! Пак те е хванала хипохондрията!
- Свързвах компютъра на dial up, сигурно съм заразена. Защо ми трябваше? Но за теб съм готова на всичко, Корнелиъс! Никоя опасност не е твърде голяма за мен, когато...
- Чакай, защо е трябвало да свързваш компютъра?
- Той поиска, защото връзката му прекъснала точно, когато получавал пощата ти, а имало важно писмо.
- Дай ми компютъра!
- Корнелиъс, - прозвучаха няколко обидени нотки в натежалият от нега глас - няма ли да се поинтересуваш как съм?
- Компютъра!
В слушалката се отрони една въздишка като от филм позволен само за зрители в пълнолетна възраст, а после се разнесе бодър баритон.
- Имате 46 нови писма в пощенската си кутия. 14 ви предлагат пиратски софтуер на промоционални цени, 11 - уголемяване на мъжкото достойнство, 8 - уголемяване на гърдите, 6 - свободно закупуване на лекарства с рецепта, 3 - свободно закупуване на лекарства, които никога не биха Ви предписали с рецепта, 2 са рекламни съобщения на новоткрити магазини, 1 е със заглавие "високо заплащане" и 1 е поздравителна картичка за рожден ден, адресирана до Анхелина.
Корнелиъс Нкваме се зачуди коя ли точно е Анхелина и дали не е чакала с нетърпение картичката, която беше пристигнала при него. След което се сепна.
- Компютър, прати ми предпоследното писмо.
От телефона му се разнесе звук на буйно разклатено дайре, известяващ че получава данни, след което на екрана се отвори кратък текст.
"Уважаеми господин Нкваме, макар да съм наясно, че вече работите за голямо компания, бих искала да Ви ангажирам за частно разледване. При положение, че спазвате пълна дискретност, положителните резултати леко ще превишават на заплатата ви за две години и четири месеца. Ако ме чакате на този адрес в 17 часа универсално време, ще можем да обсъдим офертата." Имаше добавен адрес във Вирту.