Зикуратът: Световете

[Дилвиш Прокълнатият]

Основната идея в Зикуратът е наличието на два свята - Verité и Virtu.
Verité е светът такъв, какъвто го познаваме сега... почти. Завладян от могъщи мултинационални компании с интереси, надхвърлящи тези на всички правителства, те диктуват подчиняват световната политика на интересите на бизнеса. Корпорациите владеят всичко - от всеки квадратен метър суша до телата на хората... а не рядко и душите им.
Във Verité Луната е разработена като отделен свят, заселена е и има някаква своя икономика, но е силно зависима от планетата-майка. Марс и Венера са посетени, картографирани, тераформирани до известна степен, но не и победени. Докато на Луната има градове, дори хидропонни села, на Марс и Венера има само няколко десетки НИИ, множество мини... а също така каторги, по-лоши и от ГУЛаг, тайни лаборатории и палати, надминаващи великолепието на Ксанаду. Достъпни за единици, но мечта за милиони, Марс и Венера продължават да мамят въображението на човека.
Разбира се, има и друг вариант да бъдат посетени - Virtu. Virtu е светът на мечтите - наполовина компютърно генериран, наполовина продукт на съгласувана халюцинация на всички негови потребители. Произходът му не е напълно изяснен. Историята разказва, че един ден единната световна информационна мрежа окончателно и безвъзвратно се сринала, претоварена с всякаква информация. Един час след това възникнал Virtu. Историята му е проследена чак до първия час, но отвъд тази граница нещата стават хаотични. По всичко личи, че Virtu не може сама да документира историята си - различните опити дават винаги различни симулации. Единственото сигурно нещо е, че Virtu е съществувал винаги в една или друга форма, а технологиите на Verité са му дали само местното му обитание и името му. е мястото, откъде идват всички религии, тъй като Virtu се явява колективния дух на расата ни.
Virtu е мястото, където легендите оживяват със собствена плът и кръв. Но не само легендите... Раните във Virtu кървят и във Verité, а Смъртта - господарката на Дълбоките Поля - се пресяга и в двата свята, въпреки че понастоящем предпочита Virtu. Мълви се дори, че синът на Инженера е заченат във Virtu, а Святата Му майка Ейрадис е забременяла във Verité...

[Дилвиш Прокълнатият]

Луна



Луната е завладяна по време на войната "Печеливше бягство" от доброволци от Космогвияна. Въпреки кратката й продължителност, до края на войната наслението на Луната достига 5,000 души, всички до един научни работници.
От сантименталност мястото на приземяване на Аполо 11 е отделено за столицата на Луната - Луна-сити. Намира се в юго-западната част на Морето на спокойствието и изпълнява основно административни функции. Построен е от КС "Юрий Гагарин".
Останалата част от Луната е разделена на полу-автономни области, подобни на швейцарските кантони. Селенотериалното разделение до голяма степен спазва очертатнията на моретата, океаните и планините, но това не винаги се спазва, особено ако такова разделение е в ущърб на производството.
По-важните градове са Тихо (в кратера Тихо), Аполо (град със селски функции, изхранващ Луна-сити, в кратера Армстронг), Ветропристан (в кратера Фламстеед, северо-западен Океан на бурите), Второе Запорожье (в Московско море, на обратната страна на Луната), Афродита (в Морето на плодородието, в кратера Ламе), Градът на звездите (в кратера Херцшпрунг).

[Дилвиш Прокълнатият]

Марс



Физико-планетарни (ареографски) характеристики

Денят на Марс е малко по-дълъг от земния - 24 часа и 40 минути. Една марсианска година е по-кратка от две земни: 686 земни дни или 668 марсиански. Диаметърът на Марс е 6787 км - за сравнение земния е 12`756 км. Силата на притегляне (гравитацията) е 3,71 м/с, или по-малко от една трета от земната. В атмосферата му все още има прекалено много въглероден диоксид. В по-малко тераформираните области температурата на "нулевото ниво" (не на "морското равнище" - на Марс морета няма, не е водни, във всеки случай) варира от минус 130^oС до плюс 27^oС в рамките на едно денонощие. Атмосферното налягане е 34,6 милибара или към 3% от земното. Комбинацията от ниско налягане и ниска гравитация, съчетана с наличието на атмосфера, е довела до образуването на изключително фини прахови частици, които показват характеристики, почти еднакви с тези на силно вискозна течност - иначе казано, са по-течни от пчелния мед. Същата тази комбинация причинява - на тези, които нямат необходимите имплантанти за неутрализиране - проблеми с очите, със слуха и с обонянието.

Социо-географско положение

В настоящия момент Марс представлява нещо средно между демилитаризирана зона, полигон за изпитания, наказателна колония и райско кътче за богаташи.
Заселен е, колкото и да е странно, при това от почти век и половина. Основна заслуга за това имат палестинците. След жестокото потушаване на Четвъртата Интифада тогавашният лидер на ООП, Амар бен Заркауи, решава да предприеме крути мерки. Той се свързва с представители на ТриПлан и се договаря с тях да му осигурят превоз до все още полу-тераформираният тогава Марс. Срещу това той поема - от свое име и от името на палестинския народ - задължението да осигури защита на земите на ТриПлан на Марс от всички и всякакви посегателства, при това безсрочно, както и да помага на ТриПланетарния консорциум при проучване на терена, находките, оценка на същите находки и т.н.
Малко след подписването на споразумението Амар е разкъсан на парчета от вбесени националисти. Използвайки това като повод, Израелската армия избива около 3000 палестинци на място. Останалите бързат да се възползват от предложението и поемат на своята трета Хиждра.
ТриПлан се оказват коварни партньори. Превозването на палестинците бива проведено с кораби, които са прехвърлени в дълбокия резерв. При изваждането им три от тях отказват да подадат каквито и да било признаци на живот, а други пет гръмват при проведените уж проформа предварителни тестове. При това положение, около 40 000 души биват натоварени като добитък на 37 кораба. Като резултат, един от корабите - Абу Амар (бел. авт. - партизанското име на Ясер Арафат, мирнапрахаму) - се изгубва някъде и съдбата му не е известна и до днес. Следва една, грубо казано, децимация и на Марс успяват да се приземят едва 5673-ма палестинци - мъже, жени и деца. Следвайки мечтата си, те се заселват в кратера Тихонравов, в източното полукълбо на Марс (321^o запад, 12,5^o север), в областта Арабия Тера. Заедно с тях успяват да стигнат и 400 ламили*, които незнайно как се приспособяват към Марсианския климат. Палестинците решават - опирайки се на дългия си, горчив опит - да не строят градове и селища, а да заживеят като номади. Малкото оазиси, до един изкуствено изградени, служат за училища и университети. Колкото и да са осмивани, марсианските медресета** са школи, заслужаващи само уважение, и подготвените от тях кадри не отстъпват на никого по отношение на теоретически и практически познания.
Палестинците изповядват исляма в чистата му версия, а не по-модерния хрислямизъм. Любопитно е, че измежду тях се срещат много суфи - мистиците на исляма и неговите основни реформатори (имат голяма прилика с дзен-будистите като възгледи и отношение към света и живота).
Освен палестинци, има няколко НИИ, като повечето са разположени или на Фобос и Деймос, или по склоновете на Олимпус Монс (НИИ за физиология на адаптацията е разположен на Елизиум Монс). Главите на корпорации, от своя страна, строят вилите си къде ли не. Единственото място, където със сигурност НЯМА корпоративни вили, са Фобос и Деймос.
Известни са няколко опита за внасяне на други чергарски племена от други корпорации. Рекордът по оцеляване се държи от монголската група - 9500 души успяват да оцелеят цели 5 дена. Като цяло Марс не е враждебен към човека - само към този, които идва със зло в сърцето. Както пише в Корана - "Бъди добър към звяр и птица."

_________________________
* Лами + камили (в случая Camelus bactrianus - двугърба камила) = Ламили (цъкни за снимка на ламила) (също двугърби, издържа на студ, кислороден глад, обикновен глад и засушаване. Плюе, но не плува.)
** Медресе - училище (арабски)
Заб.: Палестинците са единствените, които използват частицата "бен", за да обозначат "син на". Останалите арабскоговорящи народи използват "ибн".