-Това богове на какво са?- поинтересува се Ли Као, който до момента бе живял със самочувствието, че познава митологията на гърците.
-Елементи на Реформата.- каза Резо, без капчица жал към нещастното божество.- Не ми е много ясно защо ги бърка. Аз съм с дипломатически права. Според ратифицирания и от вас Междусветски Договор за Взаимно Признаване на Здравните Осигуровки, Дипломите и Трудовия Стаж, имам пълното право да се лекувам безплатно във вашите здравни заведения.
-Ама нали Нои и Нзок ще плащат?...- проточи жаловито богът.
-Хихихи.- обади се ехидно Кселос, разлиствайки разсеяно дебелата книга, в която преди малко бе показал на Асклепий съответните параграфи и алинеи.- Да не сте го подписвали, като не ви изнася.
-Ама кога изобщо сме го подписвали това?
-Това е тайна.-усмихна се Кселос.
..................................
В това време, на няколко крачки от тях Лина се мъчеше да смъкне разпенената Амелия от място, където се бе качила да порицава боговете, Гаури и Волът си играеха на канадска борба с Хефест и Херакъл, а останалите пиеха чай с Филия в компанията на няколко богини.
А Зелгадис си проправяше път към библиотеката на вече горящата Троя. Изведнъж, на пътя му се изпречи яко женище.
-На къде е библиотеката?- попита я той.
-Мани ми се от пътя! Знаеш ли коя съм аз?
-Хмпф.- отвърна химерата.- Не. А трябва ли?
Женището смръщи единствената си вежда.
-Аз съм Хубавата Елена.
-Хубавата?!- учуди се Зелгадис.
Тя поклати глава, засука мустак и му удари такова кроше, което го накара да отхвърчи над града, над някакви възвишения, над морето... Сигурно щеше доста да си хвърчи, ако не се бе спрял в бронзова статуя, разкрачена над красиво пристанище. Статуята се разклати заплашително и цопна в морето сред оглушителен плясък.
-Лелеееееее!- завайка се стоящ наблизо рибар.- Отиде ни хубавият колос...
...........................
Корабът цепеше бодро вълните. Курсът бе към остров Кос, където се намираше болницата, за която Асклепий бе дал направлението на Резо.
-Брай, колко добре организирана система от междусветски спогодби имало...- дивеше се Ли Као.- Пък аз да не знам...
-Ами! Това си беше откровен фалшификат. Ама иначе щеше да ме мотае няколко месеца.- отвърна Резо.- Сега изкрънках Златно Направление, което дава право на всички ни да ползваме безплатно всички болнични услуги включително санаториално лечение и отдих.
-Измамник!- обадо се вяло Амелия, прозявайки се.- Ако не бях толкова изтощена, щях да те накажа с Чука на Правдата.
-Като спомена за чукане, къде е Зелгадис?- попита червеният жрец, навеждайки се леко, за да избегне гюленцето, което метна по него внезапно разсънилата се Амелия.
-Гладна съм!- обади се Лина.
-И аз.- допълни Гаури.
-Ще мееееееее оставите ли пътьом на Крит?- обади се скърцащ глас изпод купчина чували.
Очите на Лина светнаха с нездрав пламък.
-Гладна съм...- повтори тя.
Малко по-късно всички бяха нахранени до насита от Рога на Изобилието, който Амалтея развинти от главата си с охота срещу обещанието да я оставят на родните и критски пасища.
...........................
Зелгадис тичаше, подгонен от цяла тълпа разгневени Родосчани и се чудеше, дали е оправдано да използва магия срещу мирни граждани... От друга страна, точно в момента, те не бяха особено мирни...
............................
Корабчето с нашите приключенци се плъзна театрално в китния залив на Кос- равен, леко хълмист остров, с бели сгради и мирно население, което не очакваше такива лични гости точно в момента.
Още на самия кей ги посрещна огромна табела.
-За тука сме, като изглежда.- каза Ли Као.
Групичката повървя още малко по добре поддържан, лъкатушещ без видима причина път и не след дълго попадна на висока бяла сграда в класически стил. На вратата ги посрещна навъсен портиер, но Златното Направление на Резо го накара да ги пусне без обичайните увъртания и преди Лина да изравни Асклепиона с някоя от магиите си.
-Изчакайте тук, минават визитация.- каза портиерът и ги остави в просторна зала пред кабинет, на който пишеше “Д-р Хипократ”.
Малко по-късно, по коридора се зададе многобройна свита, предвождана от дребен плешив човечец, с дълга рунтава брада, която само подчертаваше факта на неговата плешивост.
-Вие за какво чакате?- попита делово той.
-За преглед при Д-р Хипократ.- отвърна Резо.
-А направление имате ли?
Резо мълчаливо и с подходящата театралност подаде Направлението.
-А, добре...- каза лекарят.- Влезте тук. Нали нямате нищо против студентите да присъстват?
Резо понечи да отговори, но Хипократ през това време покани студентите, както и Лина, Амелия, Нага, Филия, Гаури и всички останали. Ли Као беше доволен, че му се удаваше възможността да види Гръцката Медицина.
-Такаааааа...- проточи Хипократ.- Първо да го разпитаме за оплакванията, които са го довели при нас. Който добре разпитва, добре диагностицира... Кой ще записва?... Симониде, айде ти, че пишеш хубаво...
Лицето на студента, наречен Симонид грейна, той бръкна в пазвата си и извади дебел сноп рекламни перодръжки на различни фармацевтични фирми, избра една на “Диоскорид и синове” и се приготви да пише.
-Как се казваш?
-Резо.
-Къде живееш, какво работиш, на колко си години, за пръв път ли постъпваш при нас на лечение?
Докато Симонид записваше налдлежно отговорите на Резо, Хипократ се бе обърнал към останалите студенти:
-За какво е важна паспортната част, а?...- питаше той и не чакаше да му се отговори.- Има заболявания, които са характерни за опеделени възрастови групи, за определени територии и пр... Записа ли?... По поводна какви оплаквания се обърна към нас?
-Сляп съм.
-А, не така!... Не бива да позволяваме пациентът да ни говори с диагнози... Дали си сляп или не аз ще установя. Какви са ти оплакванията?- лекарят се обръщаше ту към Резо, ту към студентите.
-Ами, не виждам.
-От кога?
-От както съм се родил.
-Съвсем ли не виждаш?
-Съвсем.
-А преди виждаше ли?
-Не, не виждам откакто съм се родил.
-А как не виждаш?
-В смисъл?
-Каъв е характерът на оплакванията? Пристъпно или постоянно?
-Постоянно.
-И никога не си виждал?
-Никога.
-Ами, защо не дойде по-рано, тогава?
-Имах проблеми със взимане на направление.
-А, добре... А някакви други оплаквания?
-Не.
-Сега, колеги, ще преминем към фамилната анамнеза... В рода други слепи имаш ли? Или изобщо, страдащи от някакви тежки заболявания?
-Не.
-На това се пише “необременен”... Сега миналите заболявания... Нещо тежко да си карал?
-Не. Всичко друго ми е наред.
-При това положение, разпитваме по системи... Пациентът не е длъжен да мисли вместо нас... Може да пропуска нещо, което да е забелязал, но да не свързва с оплакванията. Някакви проблеми с главата?
-Да. Имам Демон.
-Къде, в главата?- Хипократ наостри уши.- А гласове чуваш ли?
-Не.
-Припадъци? Главоболие? Безсъние?
-Не.
-Какъв е този демон?
-Парче от Мрачния Господар Шабранигду. Нося си го по рождение.
-Някакви епикризи?
-Не.
-Що за глупости?!- намеси се Лина.- Всички видяхме как преди време пробуди този демон, който за малко да унищожи света ни!
-Добре, де. Това ще го впишем и ще помислим за някаква противопаразитна терапия... Проблеми със слуха, гърлото, гушата, болни зъби?
-Не.
Белодробни проблеми? Пневмонии карал ли си? Туберкулоза?
-Не.
-Проблеми със сърцето? Високо кръвно? Диабет?
-Не.- процеди през зъби Резо. Вече бе започнало да му омръзва.
-Стомаха? Червата?
-Добре са.
-По колко пъти ходиш по голяма нужда?
Резо sweat drop’на.
-Веднъж дневно, понякога през ден.
-А какви са ти изпражненията?
-В смисъл?
-На цвят.
-Аз съм сляп!!!
-Това още не сме го установили... Ето, виждате ли колеги, как понякога пациентът може да ни подведе... Ами, като не виждаш, защо не си накарал някого да ги огледа?
Резо вече сменяше трети пореден цвят.
-Що за простотии са това?!!!
-Мда...- промърмори Хипократ.- Май накрая ще излезе нещо на нервна почва, като гледам... Чести диарии? Или запек?
-Не!- тросна се Резо.
-Проблеми с черния дроб, панкреаса, далака?
-Не.
-Бъбречни оплаквания?
-Не.
-По колко пъти ходиш по малка нужда?
-Нормално. Не съм ги броил.
-А кава ти е урината?
-На цвят ли?- заяде се жрецът.
-Не, на вкус.- каза сериозно Хипократ.- Да си забелязал да сладни?
Резо отново sweat drop’на.
-Не съм я опитвал.
-И, колеги, трябва да наблюдавате пациентите си. Ето, сега, той се е изпотил... Често ли ти се случва така да се изпотиш?
-Не.
-Добре... До къде бях стигнал?... Разширени вени?
-Не.
-Водите ли редовен полов живот?
Един услужлив студент изтича да донесе едно легенче, в което да се събират Резовите sweat drop’ове.
-В момента не.
-А преди?
-Да.
-С постоянна партньорка?
-Да.
-А какво стана? Защо се разделихте?
-Тя умря.
-Съжалявам... Сигурно е било голям удар...
-Разбрах в последствие. По това време и аз бях мъртъв.
-Ето, виждате ли, колеги? За това все ви повтарям колко е важен подробният разпит! Не се знае от къде ще изскочи нещо? Питам аз, разпитвам, «боледувал ли си?», той- «не». А сега се оказва, че даже е умирал... От какво умря?
-Убиха ме. Когато освободих демона от главата си. Аз самият им помогнах.
-Мда... Суицидни наклонности... Казвам ви аз, нещо на нервна почва ще излезе... Дали да не му дам един талон за калните бани в Анхиало?... Е, нека сега да пристъпим към прегледа...
Последва “снемане на общ статус”, както го нарече Хипократ, в хода на което Резо бе огледан, почукан, преслушан и намачкан почти целият, както от Хипократ, така и от двадесетината му студенти.
-Не е ли божествен?...- дивеше се Ли Као.
Когато, обаче, лекарят изкомандва:
-А, сега да се съблечеш и надолу...
Историята приключи с “CHAOTIC DESINTEGRATE!!!”.................
-Мда, на нервна почва е, както ви казах.- заключи Хипократ, докато отупваше дрехата си от мраморния прах.
..................................
Корабът се носеше на дрейф по вълните и буквално се тресеше от скандала, който се вихреше там.
-Писнамиписнамиписнамиписнамиииииииииииии!!!- крещеше Лина.- Освен това съм гладна!
-Резо, как можа да взривиш болница? Това противоречи на всички морални норми, не е справедливо!- обаждаше се Амелия, насочила пръст към жреца.
-Искате ли чай?
-Мда, Гръцката медицина е наистина достойна за уважение.
-МУАХАХАХАХАХАХАХАХАААААААААА!!!
Изведнъж, на хоризонта се видя самотна лодка, което ги накара да млъкнат.
-Ей, това не е ли Зел?
-Той е.
-Хей, Зееел!!!
