Някъде близо до полярния кръг Северното Сияние осветяваше самотна кула, на изоставен замък, стоящ насред ледената пустиня...
-Няма ли да влезеш вътре Дерек, този студ можа да вледени дори нашата кръв...
Вампирът се усмихна и се обърна, пред него стоеше Елена, прелестна както винаги, облякла сребърна рокля със широки ръкави:
-Идвам след минутка, ако обичаш изчакай ме в голямата зала...
-Не се бави...
Погледът му се спря на сияещото небе, беше преди векове, а сякаш беше вчера...
Шейните се носеха през една нощ тиха като тази, носещи последните оцелели от Кападокийците. Тук те намериха укритие, място където все пак клана ще се запази, или поне така си мислеха...
След няколко години Джиовани, подпомогнати от убийци на Черната Ръка се добраха и до тук, никой не беше пощаден, и когато Дерек се завърна от мястото бяха останали само руини...
Докато се спускаше надолу по стълбите на кулата, споменът се разсея, и вампирът най после достигна да входа на голямата зала, ръката му се плъзна върху повърността на сензора и за миг спря, тънки иглички се впиха в дланта, и кръвта бе разпозната. Противно на очакванията вместо да се разтворят навътре или навън, крилата на вратата се скриха в стените. Вътрешността на залата напомняше на нещо средно между Пещерата на Прилепа или Центъра за Контрол на Полетите на НАСА, но малко по малка като мащаб. Ели седеше на един стол в страни и мълчаливо го погледна
-Да, време е да действаме, ще се свържа с Алекс и ще видя какво е намерил за Технократите, и после ще видим кой точно преследваше този кибирог. С тези думи Дерек отвори металното куфарче, и от там бавно извади сребрист череп...
***
Алекс седеше в мекото покрито с мека пухкава кожа кресло и прозявайки се се наслаждаваше на залеза през затъмнените стъкла на пурпурната зала. Понякога си позволяваше този лукс макар да не обичаше да става рано. Бе се загърнал в любимия си кърваво-червен халат по който пълзяха избродираните сребърни дракони. В ръката си държеше малък чип. Единият от ръбовете на чипа сияеше ярко-червено в полумрака като малка лампичка. Алекс замислено гледаше чипа. Приближи го до пръста на другата си ръка и допря светещия ръб на чипа до кожата. Чипа безпрепятствено премина през нея и започна да се просмуква навътре. Алекс го издърпа. Чу се само лек засмукващ звук. Никаква кръв или следа по пръста.
Алекс повтори същото действие още няколко пъти, когато усети как нечии топли длани се докоснаха до врата ми и с нежно приплъзване се заспускаха към гърдите му под реверите на китайския халат.
- Не сега, Беатриче! Не съм гладен. – прошепна той без да прекъсва опитите си.
- Но аз съм … - се чу от мрака зад гърба му и горещи устни докоснаха безжизнената му кожа. Поток от прави гарваново-черни коси падна на раменете му. В мрака просветна изящни бели шия и рамене. В основата на врата само се загатваха с две деликатни малки сини петънца за чудовищната същност на тази връзка.
- Защо винаги ме наричаш с това име? – гласът бе мек макар да се чуваха нотките на капризно раздразнение.
- Вече ти казах, напомняш ми за една жена от миналото.
- Толкова ли я обичаше, колкото и нея? – закачливо запита женския глас.
- Повече – спокойно отвърна Алекс.
През ръцете положени върху гърдите му премина лека тръпка. Алекс ги улови и задържа преди да се изнижат обратно в пурпурния мрак на стаята, откъдето се бяха появили.
- Няма защо да се сърдиш. Беше прекалено отдавна. Преди около 400 години. Тя ми беше жена, преди да стана това което съм сега.
Зад него се чу звънък смях.
- А аз все забравям , колко си древен. Знаеш ли, това моето си е чиста проба герундофилия. Никога не съм предполагала че си падам по перверзии.
- Нашата връзка е перверзна от където и да я погледнеш – Алекс леко се усмихна, след това внезапно допря чипа до ръката на жената.
Той без проблеми потъна до половината през кожата и също без проблеми излезе. Зад креслото се чу едно изплашено и удивено възклицание. Косите и ръцете на жената този път рязко се отдръпнаха в мрака.
- Какво беше това? Какво ми направи?
- Не знам … и това ме възбужда – Алекс все така бе вторачил поглед в малкия чип, но по лицето му бе се разляла почти маниакална усмивка. – Чакай ме в Черната. Ще дойда след минута.
Изведнъж в мрака прозвучаха акордите на Имперския марш. Женската ръка се протегна пред Алекс, подавайки телефона.
- Дерек те търси.
- Надявам се не за да пращам снегорин да го отравя – на фона на женския смях Алекс пое слушалката – Дерек! Слушам те!
-Алекс, имам и добри и лоши новини... или може би само лоши... Смятах да ти се обадя още преди три часа, но най накрая успях да проникна в черепа, но пък той взе че избухна и в момента цялата лаборатория не става за нищо.. След около час ще пристигне транспорт, а след около 7 часа ще те потърся и ще ти кажа къде да се срещнем... Това е би могло да е невероятна технология, и дяволски план, на кратко, нинам да къде точно се простират възможностите.. Ще се видим скоро..
И преди Алекс да може да промълви и дума, Дерек прекъсна връзката. Обърна се към Ели, и двамата покрити със сажди и прах:
-Отиди да се проблечеш, и си стегни багажа, тръгваме след по-малко от час...
С тези думи Дерек се обърна и натисна две копчета до една странична врата, тя се отвори и той потъна в мрака зад нея...
(Малко по-късно)
- Ето го, идва...
И от юг се появи слаба светлина и се чу воят на реактивни двигатели и след по-малко от минута до тях кацна хеликоптер, от него се появи човешка фигура и им помаха:
- По бързо! Качвайте се! Видях няколко моторни шейни да се носят насам...
Ели се дръпна стресната:
- Но той е...
- Имай ми доврие скъпа, Чип е приятел, нали Чип?
- Разбира се, Дерек- насмешливо се озъби върколака - Не се страхувайте госпожице, не хапя... Много...
Дерек хвърли двата сака в багажното отделение, и отвори вратата на Ели.
- Заповядай.
Тя влезе и седна, държейки под око върколака.
- Чип, пусни това в компютъра.
- Магнитно оптичен диск!! Дерек дори за хората това нещо е остаряло с пет години...
- Спести ми лекцията, и просто го пусни.
Следващите няколко минути Чип разглеждаше внимателно записаните документи...
- Това е тревожно нещо.. За повечето от нас хората се просто по-зле и от деца, а за вас не повече от добитък, но изглежда нещо подобно би променило баланса...
- Баланс? Такова нещо няма, Чип, пък и те не са хора...
- ?!?
- Те са технократи...
Началото на края: Последните нощи
Двадесет и седем жени седяха около една кръгла маса вече повече от няколко часа. Лицата им, телата им, дори израженията им бяха различни. От различни раси, възрасти - надали някой външен човек би могъл да забележи приликата помежду им. Но сега тези напълно различни на външен вид жени стояха една срещу друга. Залата, в която се намираха бе голяма, но тъмна. Единствената светлина идваше от самата маса, а наоколо бе тихо като в гробница.
Тогава един мелодичен глас се извиси:
- Защо не сме всичките?
- Това бе извънредно свикан съвет. Нямаха възможност да дойдат. - отговарящият глас бе тих, но се чуваше ясно и меко.
- А знаят ли за ситуацията? - трети глас, дълбок и силен.
- Осведомени са.
- Не е ли твърде рисковано да се събираме при това положение? - четвърти глас, изпълнен от младост като сочна праскова с нектар.
- Нападението извършено върху убежището не е било провокирано от Щерка, а доколкото разбрахме от Кризантим, нападателят е преследвал член на друг клан.
- Доколко е разумно, дори единици чужди, да знаят за убежищата ни?
Мекия, но тих глас на Кризантим се обади наново.
- На всяка една от нас й се е случвало да е длъжница на член на друг клан. Аз връщам дълговете си. Ако някой има нужда от помощта ми - ще я получи.
- Ситуацията е излязла извън контрол. Вече не само, че убежището е разрушено, но знаем поне за четири клана, които има вероятност да знаят за местонахождението му. И от тях ти гарантираш само за два, че не биха нарушили тайната.
- Така е. Имаме нужда от ново убежище.
- Несъмнено. Но строежа му ще привлече нежелано внимание.
Много глави се поклатиха в съгласие.
- Не може ли градът да бъде напуснат за известен период от време, докато шумотевицата утихне?
- Доколкото знам съм единствената, която за момента се намираше там. Няма да ми е проблем да го напусна, макар че бих искала да разбера за какво беше какафонията.
- Съгласни сме с теб.
- Напусни града, докато бъде издигнато ново убежище.
- Разбери какво става и се постарай виновните да бъдат наказани.
- Може да сме малко, но ако не отвърнем сега ще е показателно за слабост.
- Ще се ослушваме за новини.
- Ще се постараем да държим връзка.
- Внимавай.
Гласовете й нашепваха съвети и обещания, а Кризантим кимаше спокойно, въпреки че по бузите й течаха сълзи. След малко жените една по една започнаха да напускат залата докато накрая Кри остана сама. Семейният съвет бе приключил.
Беше дошло време за разплата.
***
Кризантим бавно вървеше по нощната улица, докато не стигна до старото си убежище. Постоя малко пред сградата и тъкмо да тръгне нататък, когато зад гърба и се чу деликатно прокашляне. Тя се извърна и веднага отскочи назад готова да се отбранява.
На средата на безлюдната улица , на около пет крачки от нея стоеше висок каесид в строг тъмен пурпурен костюм, седящ малко нелепо върху сухото му тяло. Неговите овални черни очи проблясваха в тъмнината, отразявайки светлината от малкото улични фенери.
- Добър вечер, госпожице - поздрава бе придружен от елегантен поклон.
След като не получи отговор. Той бавно и внимателно отвори кожената папка, която бе държал под мишница и извади от нея жълтеникав плик.
- Господарят ме упълномощи да ви предам тази покана и предположи че ще мога да ви изчакам тук. Каза , че е вероятно да наминете. - каесидът протегна кльощавата си ръка с плика в нея към Кризантим. - Надявам се че не съм Ви притеснил.
Кризантим все още не помръдваше.
- Кой е Господарят ти ? - попита тя. В гласа и се четеше нотка на недоверие.
- О, извенете ме, съвсем забравих да се представя. Аз съм Оберон, секретар на господин вон Траун. Предполагам, че се познавате с него. Господарят рядко кани гости...
Кризантим си припомни битката в убежището и. "Може би той е този, когото е преследвал онзи робот.."
Тя се приближи до каесида и без да сваля очи от него взе плика. След това се отдалечи на сигурно растояние и отвори плика. Оберон невъзмутимо стоеше на мястото си.
В плика Кризантим намери лист изписан със елегантен почерк.
"Съжалявам много, че се случи тази неприятност с убежището Ви. Мисля че мога да Ви помогна. Вратите на моя дом винаги са отворени за Вас.
Александър вон Траун.
Сентрал Парк Авеню, Траун Естейт."
Кризантим внимателно прочете бележката още веднъж и я прибра отново в плика. Видял това Оберон отново я заговори:
- Ще желае ли госпожицата да предам нещо на господаря?
Кризантим потупа дланта си с писмото и погледна внимателно към горните етажи на сградата, където се помещаваше преди убежището й. Сякаш решила нещо тя кимна на каесида.
- Предай на господаря си, че ще се отбия. По-късно.
- Разбира се, лека вечер.
Кризантим не отговори нищо и влезе в сградата.
Убежището й се намираше едва на шестнайстия етаж, но цялата сграда бе нейна. Можеше да си позволи да я държи празна, въпреки че за настоящото положение бе по-добре да отдаде апартаментите под наем. Всички без шестнайстия етаж.
Първо отиде там.
Въпреки времето, което беше минало от нападението, нищо не беше пипнато. Кризантим беше ангажирала свои приятели, които да се грижат никой да не влиза в сградата и нищо да не бъде местено или докосвано.
Стабилната външна врата лежеше изкормена на няколко крачки встрани от входа. Металното чудовище я бе удряло докато метала поддал на едно-две места, след което явно я бе захванало с металните си щипци и откъртило. Кри прекрачи през входа. Късия коридор след входа бе покрит с прах и металически стружки, явно паднали от металната твар, когато защитите на убежището се бяха задействали. Металните стени бяха вдлъбнати навътре и одрани в търсене на по-лесен проход, а отворите от които бяха излизали смъртоносните лъчи бяха смазани навътре.
Втората врата зееше отворена, натъпкана в отверстието, където обикновенно се прибираше. Може би щеше да изглежда нормално, ако не бе изкривена под прав ъгъл и ако края и не се подаваше през стената. Стерилно бялата стая отвъд бе преобърната, на няколко места в стените се виждаха големи черни петна от експлозивите или пък една стабилна линия от картечния огън, който беше открило чудовището. Мебелите бяха преобърнати, стъклената маса - на сол, а библиотеката на стената се бе лишила от половината си рафтове и книгите лежаха разпилени по земята. Там, където бе вградената уредба имаше черна дупка от изгоряла техника.
Чудовището ги бе преследвало до задния изход, скоростния асансьор до партера, бе се стоварило върху асансьора, но той бе издържал докато се измъкнат в подземния паркинг и офейкат по улицата с една от колите.
Кризантим прекрачи разрушената стая и отвори две от вътрешните врати. Стаите не бяха докоснати. Изглежда металната твар ги бе преследвала до последно и после не се бе върнала.
Кри извади сателитния си телефон и звънна на двама от помощниците си. Щяха да й потрябват здрави ръце за да си изнесе оцелелите вещи. Навлезе в оцелялата част и започна опаковането. Дрехите й бяха лесната част, повече грижа и време й отне колекцията дискове. Лаптопа й си стоеше в чантата от последното пътуване, което бе правила, но компютъра й се нуждаеше от разглобяване. Взе подвижния му хард, както и чифт резервни кабели и го отдели настрана при лаптопа. Подбра няколко различни типа дрехи и ги събра в стегнат куфар, заедно с двадесетина диска с музика. Разположи го до чантата с лаптопа. Огледа си облеклото и отдели едно кожено яке от гардероба. Отвори поредното скрито в стената отделение и избра чифт полуавтоматични пистолети, достатъчно пълнители и един по-малък, специален. Двата бяха заредени с обикновенни куршуми за обикновенни опасности. Малкия беше за специалните случаи и досега й се беше налагало да го използва веднъж или два пъти, и да се ядосва защо не го носи - още поне три. Този път нямаше да рискува.
Майк и Джереми пристигнаха и застанаха до вратата, чакащи нареждания.
- Разглобете компютъра и го опаковайте, както и останалите дрехи и оръжия. Не оставяйте нищо тук.
Тя отвори още няколко тайни отделения. Два сейфа - един за документи и един за красивите дрънкулки, с които се налагаше понякога да се кичи. Избра си две от неразгадаемите торбички и остави останалите на грижата на двамата помощници. Сейфа с документите изпразни напълно и огледа за пореден път помещението. Прибра документите в чантата с лаптопа си и я наметна през рамо, след което понесе и куфара. На излизане огледа разрушенията в хола и прокле машината, която бе унищожила най-дълготрайното й убежище. Беше започнала да свиква с него. А и разбира се бе унищожила един безценен диск на Лореена МакКенит. Погледа й се спря върху разпилените по пода книги.
- Майк, проверете, които от книгите са цели и ми ги опаковайте. Запишете останалите и приберете и тях. Отделно. Свържете се с Андерсън когато сте готови с опаковането и след като складирате нещата на подходящото място очистете етажа и го запечатайте. Не искам никой да влиза тук. После пратете някой да се погрижи за паркинга.
- Да, госпожо.
Тя излезе и взе нормалния асансьор до подземния паркинг. Там също се виждаха последици. Спортната кола, с която бяха избягали липсваше по очевидни причини. Други три бяха натрошени при преминаването на робота, почти всички останали бяха пострадали от куршумите. Намери една, която видимо беше цяла и натовари багажа си на нея. Запали я бързо и излезе. Трябваше да се види с банкера си и адвоката, а беше почти 11.. Реши, че формалностите могат да почакат. Зави към Сентръл Парк Авеню и се обади да предупреди двамата човеци за промяната в ангажиментите. Щом бяха подготвили документите можеха да почакат още 24 часа.
Спря пред входа на Траун Естейтс и свали тъмното стъкло пред камерата на входа. Учтив женски глас я попита:
- Кой търсите?
- Алекзандър фон Траун.
- За кой да предам?
- Кризантим.
- Заповядайте.
Декоративната порта се отвори и Кризантим подкара колата по-навътре. Зад живия плет се показа обширна градина и красивото и аристократично здание на самата резиденция. Тя спря колата пред входа, където вече я очакваха.
Тогава един мелодичен глас се извиси:
- Защо не сме всичките?
- Това бе извънредно свикан съвет. Нямаха възможност да дойдат. - отговарящият глас бе тих, но се чуваше ясно и меко.
- А знаят ли за ситуацията? - трети глас, дълбок и силен.
- Осведомени са.
- Не е ли твърде рисковано да се събираме при това положение? - четвърти глас, изпълнен от младост като сочна праскова с нектар.
- Нападението извършено върху убежището не е било провокирано от Щерка, а доколкото разбрахме от Кризантим, нападателят е преследвал член на друг клан.
- Доколко е разумно, дори единици чужди, да знаят за убежищата ни?
Мекия, но тих глас на Кризантим се обади наново.
- На всяка една от нас й се е случвало да е длъжница на член на друг клан. Аз връщам дълговете си. Ако някой има нужда от помощта ми - ще я получи.
- Ситуацията е излязла извън контрол. Вече не само, че убежището е разрушено, но знаем поне за четири клана, които има вероятност да знаят за местонахождението му. И от тях ти гарантираш само за два, че не биха нарушили тайната.
- Така е. Имаме нужда от ново убежище.
- Несъмнено. Но строежа му ще привлече нежелано внимание.
Много глави се поклатиха в съгласие.
- Не може ли градът да бъде напуснат за известен период от време, докато шумотевицата утихне?
- Доколкото знам съм единствената, която за момента се намираше там. Няма да ми е проблем да го напусна, макар че бих искала да разбера за какво беше какафонията.
- Съгласни сме с теб.
- Напусни града, докато бъде издигнато ново убежище.
- Разбери какво става и се постарай виновните да бъдат наказани.
- Може да сме малко, но ако не отвърнем сега ще е показателно за слабост.
- Ще се ослушваме за новини.
- Ще се постараем да държим връзка.
- Внимавай.
Гласовете й нашепваха съвети и обещания, а Кризантим кимаше спокойно, въпреки че по бузите й течаха сълзи. След малко жените една по една започнаха да напускат залата докато накрая Кри остана сама. Семейният съвет бе приключил.
Беше дошло време за разплата.
***
Кризантим бавно вървеше по нощната улица, докато не стигна до старото си убежище. Постоя малко пред сградата и тъкмо да тръгне нататък, когато зад гърба и се чу деликатно прокашляне. Тя се извърна и веднага отскочи назад готова да се отбранява.
На средата на безлюдната улица , на около пет крачки от нея стоеше висок каесид в строг тъмен пурпурен костюм, седящ малко нелепо върху сухото му тяло. Неговите овални черни очи проблясваха в тъмнината, отразявайки светлината от малкото улични фенери.
- Добър вечер, госпожице - поздрава бе придружен от елегантен поклон.
След като не получи отговор. Той бавно и внимателно отвори кожената папка, която бе държал под мишница и извади от нея жълтеникав плик.
- Господарят ме упълномощи да ви предам тази покана и предположи че ще мога да ви изчакам тук. Каза , че е вероятно да наминете. - каесидът протегна кльощавата си ръка с плика в нея към Кризантим. - Надявам се че не съм Ви притеснил.
Кризантим все още не помръдваше.
- Кой е Господарят ти ? - попита тя. В гласа и се четеше нотка на недоверие.
- О, извенете ме, съвсем забравих да се представя. Аз съм Оберон, секретар на господин вон Траун. Предполагам, че се познавате с него. Господарят рядко кани гости...
Кризантим си припомни битката в убежището и. "Може би той е този, когото е преследвал онзи робот.."
Тя се приближи до каесида и без да сваля очи от него взе плика. След това се отдалечи на сигурно растояние и отвори плика. Оберон невъзмутимо стоеше на мястото си.
В плика Кризантим намери лист изписан със елегантен почерк.
"Съжалявам много, че се случи тази неприятност с убежището Ви. Мисля че мога да Ви помогна. Вратите на моя дом винаги са отворени за Вас.
Александър вон Траун.
Сентрал Парк Авеню, Траун Естейт."
Кризантим внимателно прочете бележката още веднъж и я прибра отново в плика. Видял това Оберон отново я заговори:
- Ще желае ли госпожицата да предам нещо на господаря?
Кризантим потупа дланта си с писмото и погледна внимателно към горните етажи на сградата, където се помещаваше преди убежището й. Сякаш решила нещо тя кимна на каесида.
- Предай на господаря си, че ще се отбия. По-късно.
- Разбира се, лека вечер.
Кризантим не отговори нищо и влезе в сградата.
Убежището й се намираше едва на шестнайстия етаж, но цялата сграда бе нейна. Можеше да си позволи да я държи празна, въпреки че за настоящото положение бе по-добре да отдаде апартаментите под наем. Всички без шестнайстия етаж.
Първо отиде там.
Въпреки времето, което беше минало от нападението, нищо не беше пипнато. Кризантим беше ангажирала свои приятели, които да се грижат никой да не влиза в сградата и нищо да не бъде местено или докосвано.
Стабилната външна врата лежеше изкормена на няколко крачки встрани от входа. Металното чудовище я бе удряло докато метала поддал на едно-две места, след което явно я бе захванало с металните си щипци и откъртило. Кри прекрачи през входа. Късия коридор след входа бе покрит с прах и металически стружки, явно паднали от металната твар, когато защитите на убежището се бяха задействали. Металните стени бяха вдлъбнати навътре и одрани в търсене на по-лесен проход, а отворите от които бяха излизали смъртоносните лъчи бяха смазани навътре.
Втората врата зееше отворена, натъпкана в отверстието, където обикновенно се прибираше. Може би щеше да изглежда нормално, ако не бе изкривена под прав ъгъл и ако края и не се подаваше през стената. Стерилно бялата стая отвъд бе преобърната, на няколко места в стените се виждаха големи черни петна от експлозивите или пък една стабилна линия от картечния огън, който беше открило чудовището. Мебелите бяха преобърнати, стъклената маса - на сол, а библиотеката на стената се бе лишила от половината си рафтове и книгите лежаха разпилени по земята. Там, където бе вградената уредба имаше черна дупка от изгоряла техника.
Чудовището ги бе преследвало до задния изход, скоростния асансьор до партера, бе се стоварило върху асансьора, но той бе издържал докато се измъкнат в подземния паркинг и офейкат по улицата с една от колите.
Кризантим прекрачи разрушената стая и отвори две от вътрешните врати. Стаите не бяха докоснати. Изглежда металната твар ги бе преследвала до последно и после не се бе върнала.
Кри извади сателитния си телефон и звънна на двама от помощниците си. Щяха да й потрябват здрави ръце за да си изнесе оцелелите вещи. Навлезе в оцелялата част и започна опаковането. Дрехите й бяха лесната част, повече грижа и време й отне колекцията дискове. Лаптопа й си стоеше в чантата от последното пътуване, което бе правила, но компютъра й се нуждаеше от разглобяване. Взе подвижния му хард, както и чифт резервни кабели и го отдели настрана при лаптопа. Подбра няколко различни типа дрехи и ги събра в стегнат куфар, заедно с двадесетина диска с музика. Разположи го до чантата с лаптопа. Огледа си облеклото и отдели едно кожено яке от гардероба. Отвори поредното скрито в стената отделение и избра чифт полуавтоматични пистолети, достатъчно пълнители и един по-малък, специален. Двата бяха заредени с обикновенни куршуми за обикновенни опасности. Малкия беше за специалните случаи и досега й се беше налагало да го използва веднъж или два пъти, и да се ядосва защо не го носи - още поне три. Този път нямаше да рискува.
Майк и Джереми пристигнаха и застанаха до вратата, чакащи нареждания.
- Разглобете компютъра и го опаковайте, както и останалите дрехи и оръжия. Не оставяйте нищо тук.
Тя отвори още няколко тайни отделения. Два сейфа - един за документи и един за красивите дрънкулки, с които се налагаше понякога да се кичи. Избра си две от неразгадаемите торбички и остави останалите на грижата на двамата помощници. Сейфа с документите изпразни напълно и огледа за пореден път помещението. Прибра документите в чантата с лаптопа си и я наметна през рамо, след което понесе и куфара. На излизане огледа разрушенията в хола и прокле машината, която бе унищожила най-дълготрайното й убежище. Беше започнала да свиква с него. А и разбира се бе унищожила един безценен диск на Лореена МакКенит. Погледа й се спря върху разпилените по пода книги.
- Майк, проверете, които от книгите са цели и ми ги опаковайте. Запишете останалите и приберете и тях. Отделно. Свържете се с Андерсън когато сте готови с опаковането и след като складирате нещата на подходящото място очистете етажа и го запечатайте. Не искам никой да влиза тук. После пратете някой да се погрижи за паркинга.
- Да, госпожо.
Тя излезе и взе нормалния асансьор до подземния паркинг. Там също се виждаха последици. Спортната кола, с която бяха избягали липсваше по очевидни причини. Други три бяха натрошени при преминаването на робота, почти всички останали бяха пострадали от куршумите. Намери една, която видимо беше цяла и натовари багажа си на нея. Запали я бързо и излезе. Трябваше да се види с банкера си и адвоката, а беше почти 11.. Реши, че формалностите могат да почакат. Зави към Сентръл Парк Авеню и се обади да предупреди двамата човеци за промяната в ангажиментите. Щом бяха подготвили документите можеха да почакат още 24 часа.
Спря пред входа на Траун Естейтс и свали тъмното стъкло пред камерата на входа. Учтив женски глас я попита:
- Кой търсите?
- Алекзандър фон Траун.
- За кой да предам?
- Кризантим.
- Заповядайте.
Декоративната порта се отвори и Кризантим подкара колата по-навътре. Зад живия плет се показа обширна градина и красивото и аристократично здание на самата резиденция. Тя спря колата пред входа, където вече я очакваха.
Мари слезе от колата. Огледа сградата критично след което се усмихна и влезе през вратата. Не много висока жена около 40 годишна я последва. Мари огледа предверието... влезе в хола... огледа се... Сравнително голям хол, обзаведен с вкус. Камина с голяма картина висяща над нея, симпатично килимче пред нея. В дясно имаше голям дивам с няколко квадратни възглавнички. Пред дивана имаше стъклена маса. В ляво имаше голям бар плот. От всякъде лъхаше уют. Мари кимна одобрително и дамата с нея бръкна енергично в чантата си от където извади някакви документи. Тя ги подаде на младата французойка, която извади химикалка от джоба на сакото си и подписа. Дамата подаде клиучовете на Мари и с доволна физиономия си тръгна.
Останала сама Мари седна на големия диван, извади GSM-a си и набра някакъв номер
- Питър?
- Да?
- Здрасти, вече съм в Америка, току що се нанесох в новото си жилище.
- И как е?
- Много ми харесва като се има предвид че ще остана тука известно време. Имаш ли малко време за мен довечера?
- Съжалявам мила, но довечера заминавам за няколко седмици за Германия
- Разбирам.
- Понеже не ми се иска да те оставям сама в Ню Йорк обади се на един мой познат който също живее там. Тои ще ти помогне ако имаш нужда от нещо.
- Добре скъпи.
- Имото му е Александър вон Траун. Живее в Сентрал Парк Авеню, Траун Естейт. Отиди довечера у тях, аз ще го предупредя.
- Мерси съкровище, надявам се скоро да се видим. Чао
- Чао.
"Поне има някаква полза от него" помисли си Мари "иначе до сега хиляда пъти да зъм го зарязала, не мога да го понасям". Тя стана и се отправи към спалнята си където бяха струпани основната част от куфарите с дрехите и... другия багаж щеше да пристигне до края на седмицата. Тя извади дрехите и ги подреди в огромния като стая гардероб. Избра една дълга черна рокля не много елегантна но не и прекалено семпла, доста изрязана и я метна на леглото, след което се запъти към банята. Винаги бе имала слабост към баните с вана, а тази тук беше особенно голяма почти колкото малко басеинче. Тя напълни ваната, изсипа във водата някаква течност с аромат на полски цветя. На повърхността на водата се появи гъста пухкава пяна и Мари свалила вече всичките си дрехи едва ли не мъркаща от удоволствие се потопи в горещата вана с чаша шампанско в ръка. Сигурно бе минал около половин час когато телефона иззвъня.
***
Алекс бе грозен във своя гняв ... Той крачеше напред назад из кабинета и от самото му движение се точеше разрушителна енергия. Той крищеше, макар да не беше от тези които си изпускат нервите често ... Беатриче го е виждала вече в подобно състояние затова благоразумно реши да се оттегли в спалнята.
- Питър! Чуваш ли се какво говориш! ....Не, не ми се оправдавай! Трябваше първо да ми се обадиш ... Естествено че щях да ти откажа. Тук да не е хотел... Днес тук и без това цяла асамблея се събира.... Дерек е закъсал нещо и ще ми каца в градината с хеликоптер ... Не знам защо и не ме интересува... Остави Дерек намира, сега говорим за теб и твоето осъдително поведение. .... Именно защото не я познавам.... Ако ще да е Венера Родоска .... Въобще не ме интересуват курвите ти.... Добре, приятелките ти, извинявай ... Вече казах няма да стане ... Да бе , твоята поръчка за МИЧ-4 вече от две години я чакам .... Ха, да не се опитваш да ме подкупиш .... знаеш че не се занимавам с медии .... Добре, но това е за последен път! И като се ръвнеш от Германия веднага ми носиш документите ....и се моли да си заслужава , а не като историята с електрокаровете.
Алекс ядно прекъсна връзката и захвърли телефона на дивана. Повървя из стаята докато му се уталожи гнева и се запъти към спалнята. Беатриче съблазнително се бе излегнала на леглото и прелистваше древно издание на декамерон, разглеждайки гравюрите.
Алекс си свали халата и го хвърли на леглото до нея. Отвори гардероба ...
- Беатриче, чака ни тежка нощ ... ще имам необичайно много гости.
- Дерек ли ще идва? - Беатриче искрено се радваше на редките посещения на този мрачен бруджа, защото живота му бе пълен с приключения и тя бе готова да слуша разказите му цели нощи.
- Не само, не само! Моля те, обличи се и слез да наредиш да приготвят нещо по-така ...
Беатриче само кимна, пъргаво си навлече ефирната нощница , зави се в халата си - пълно копие на този на Алекс, поради което полите се влачиха малко по пода, създавайки едно аристократично и тържествено впечатление - и изскочи от стаята.
Алекс затегна колана, седна на леглото и взе телефона от нощното шкафче. Набра номера.
-Ало?
-Добър вечер обажда се Алекс Вон Траун. Питър ми даде вашия номер. Надявам се не се обаждам в неподходящ момент?
- Не напротив. Много съжалявам,че ви е притеснил. Понякога се държи с мен като с малко дете. Вярно е, че от едва няколко часа съм в Ню Йорк, но все пак мога да се орпавя и сама.
- Не, не ме е притеснил - излъга Алекс- напротив мислех да ви поканя на вечеря с мен и няколко мои познати тази вечер ако разбира се нямате някакви други планове?
- Не, за сега нямам с удоволствие ще дойда.
- Добре, в такъв случай ще изпратя шофьор да ви вземе след.. половин час, така добре ли е?
- Чудесно, тогава до след около половин час.
- До чуване.
Мари се измъкна от ваната, хвърли си един бърз душ, след което се пъхна в някакво доста еротично бельо и набързо облече роклята която беше метнала на леглото. Натисна едно копче на стената и скоро на вратата на стаята се почука.
-Влез Катрин!
В стаята влезе нисичка девоика носеща чантички с гримове кутии и тн. Мари седна на един стол където беше малко по- светло и момичето чевръсто се зае с гримирането и. Малко по-късно на външната врата се позвъня. Катрин отвори. На вратата стоеше мъж облечен в черен костюм и фуражка на главата който се престави като шофьора на мосю Вон Траун. Мари Бризард тъкмо слизаше по стълбите, усмихна се чаровно на шофьора който побърза да и отвори вратата и седна на задната седалка с невероятна грация в отработването на която бе прекарала около 100 години.
Останала сама Мари седна на големия диван, извади GSM-a си и набра някакъв номер
- Питър?
- Да?
- Здрасти, вече съм в Америка, току що се нанесох в новото си жилище.
- И как е?
- Много ми харесва като се има предвид че ще остана тука известно време. Имаш ли малко време за мен довечера?
- Съжалявам мила, но довечера заминавам за няколко седмици за Германия
- Разбирам.
- Понеже не ми се иска да те оставям сама в Ню Йорк обади се на един мой познат който също живее там. Тои ще ти помогне ако имаш нужда от нещо.
- Добре скъпи.
- Имото му е Александър вон Траун. Живее в Сентрал Парк Авеню, Траун Естейт. Отиди довечера у тях, аз ще го предупредя.
- Мерси съкровище, надявам се скоро да се видим. Чао
- Чао.
"Поне има някаква полза от него" помисли си Мари "иначе до сега хиляда пъти да зъм го зарязала, не мога да го понасям". Тя стана и се отправи към спалнята си където бяха струпани основната част от куфарите с дрехите и... другия багаж щеше да пристигне до края на седмицата. Тя извади дрехите и ги подреди в огромния като стая гардероб. Избра една дълга черна рокля не много елегантна но не и прекалено семпла, доста изрязана и я метна на леглото, след което се запъти към банята. Винаги бе имала слабост към баните с вана, а тази тук беше особенно голяма почти колкото малко басеинче. Тя напълни ваната, изсипа във водата някаква течност с аромат на полски цветя. На повърхността на водата се появи гъста пухкава пяна и Мари свалила вече всичките си дрехи едва ли не мъркаща от удоволствие се потопи в горещата вана с чаша шампанско в ръка. Сигурно бе минал около половин час когато телефона иззвъня.
***
Алекс бе грозен във своя гняв ... Той крачеше напред назад из кабинета и от самото му движение се точеше разрушителна енергия. Той крищеше, макар да не беше от тези които си изпускат нервите често ... Беатриче го е виждала вече в подобно състояние затова благоразумно реши да се оттегли в спалнята.
- Питър! Чуваш ли се какво говориш! ....Не, не ми се оправдавай! Трябваше първо да ми се обадиш ... Естествено че щях да ти откажа. Тук да не е хотел... Днес тук и без това цяла асамблея се събира.... Дерек е закъсал нещо и ще ми каца в градината с хеликоптер ... Не знам защо и не ме интересува... Остави Дерек намира, сега говорим за теб и твоето осъдително поведение. .... Именно защото не я познавам.... Ако ще да е Венера Родоска .... Въобще не ме интересуват курвите ти.... Добре, приятелките ти, извинявай ... Вече казах няма да стане ... Да бе , твоята поръчка за МИЧ-4 вече от две години я чакам .... Ха, да не се опитваш да ме подкупиш .... знаеш че не се занимавам с медии .... Добре, но това е за последен път! И като се ръвнеш от Германия веднага ми носиш документите ....и се моли да си заслужава , а не като историята с електрокаровете.
Алекс ядно прекъсна връзката и захвърли телефона на дивана. Повървя из стаята докато му се уталожи гнева и се запъти към спалнята. Беатриче съблазнително се бе излегнала на леглото и прелистваше древно издание на декамерон, разглеждайки гравюрите.
Алекс си свали халата и го хвърли на леглото до нея. Отвори гардероба ...
- Беатриче, чака ни тежка нощ ... ще имам необичайно много гости.
- Дерек ли ще идва? - Беатриче искрено се радваше на редките посещения на този мрачен бруджа, защото живота му бе пълен с приключения и тя бе готова да слуша разказите му цели нощи.
- Не само, не само! Моля те, обличи се и слез да наредиш да приготвят нещо по-така ...
Беатриче само кимна, пъргаво си навлече ефирната нощница , зави се в халата си - пълно копие на този на Алекс, поради което полите се влачиха малко по пода, създавайки едно аристократично и тържествено впечатление - и изскочи от стаята.
Алекс затегна колана, седна на леглото и взе телефона от нощното шкафче. Набра номера.
-Ало?
-Добър вечер обажда се Алекс Вон Траун. Питър ми даде вашия номер. Надявам се не се обаждам в неподходящ момент?
- Не напротив. Много съжалявам,че ви е притеснил. Понякога се държи с мен като с малко дете. Вярно е, че от едва няколко часа съм в Ню Йорк, но все пак мога да се орпавя и сама.
- Не, не ме е притеснил - излъга Алекс- напротив мислех да ви поканя на вечеря с мен и няколко мои познати тази вечер ако разбира се нямате някакви други планове?
- Не, за сега нямам с удоволствие ще дойда.
- Добре, в такъв случай ще изпратя шофьор да ви вземе след.. половин час, така добре ли е?
- Чудесно, тогава до след около половин час.
- До чуване.
Мари се измъкна от ваната, хвърли си един бърз душ, след което се пъхна в някакво доста еротично бельо и набързо облече роклята която беше метнала на леглото. Натисна едно копче на стената и скоро на вратата на стаята се почука.
-Влез Катрин!
В стаята влезе нисичка девоика носеща чантички с гримове кутии и тн. Мари седна на един стол където беше малко по- светло и момичето чевръсто се зае с гримирането и. Малко по-късно на външната врата се позвъня. Катрин отвори. На вратата стоеше мъж облечен в черен костюм и фуражка на главата който се престави като шофьора на мосю Вон Траун. Мари Бризард тъкмо слизаше по стълбите, усмихна се чаровно на шофьора който побърза да и отвори вратата и седна на задната седалка с невероятна грация в отработването на която бе прекарала около 100 години.
Елена гневно беше стиснала облегалката на седалката до себе си..
- Хеликоптери.. роботи.. върколаци..ледове..кажи ми моля те, че това пътуване най сетне свършва! Мразя да летя, мразя пущинаците!
- О, успокой се, след малко ще се стоварим в центъра на цивилизацията.- гласът на Дерек преливаше от ирония- Ако това място не е в състояние да задоволи претенциите ти... - вампирът се разсмя с пълен глас- не ми се мисли за реакцията на Алекс, хахаха!
- Алекс.. не може ли преди да се срещаш с него да се свържем с Кризантим? Трябва да я намеря, убежището й е унищожено заради мен, това не е време за другарските ви срещи! Изобщо ..ще ми кажеш ли какво смяташ да правиш, омръзна ми да ме мъкнеш като багаж с теб, имам право поне да знам къде ме водиш..
-Ако решиш да млъкнеш за момент, може би ще успея да вмъкна, че ще направим точно това което искаш. Познавам Алекс. Не се съмнявам, че ще потърси изгодата дори от бедствие като това. Сигурен съм, че вече се е свързал с Кризантим. Отиваме при него. Това е най-доброто за момента. Доволна ли сте, миледи?
- Не. Приличам на бушмен след онзи взрив..
Дерек изръмжа и стисна юмруци..
- Тореадори..
За щастие хеликоптерът вече се приземяваше, мислите и на двамата бяха обзети от скорошната среща и очакващите ги може би отговори. Най после кацнаха...
Дерек взе набързо дисковете с информацията и кимна на Чип:
-Излитай, ако ми потрябваш ще ти звънна...
Взе колана с оръжията и се забърза към иконома Носферату, който тихо го чакаше на безопасно разстояние от хеликоптера:
- Трябва ми голяма зала с няколко мощни компютъра и мултимедиен проектор - бързо - и нека някой предаде на Траун да се срещнем там...
Носферату се поклони:
- Последвайте ме, господарю Дерек.
Те влязоха в просторното фоайе декорирано в стил късен рококо, изпълнено със златни декорации, класически картини и статуи от римски стил. Елена веднага забрави за оплакванията си и всичко което бе я сполетяло през последните нощи. Носферату трябваше да си съдере гърлото от кашляне за да й привлече вниманието:
- Предполагам господарката ще иска да вземе вана и да се преоблече. Моля последвайте ме.
Елена само промърмори нещо и го последва зяпайки прекрасните декори на този дворец. Дерек бе изчезнал още във фоаето след кратко шушукане с иконома.
***
Кри седеше в дълбокия мек диван и оглеждаше обстановката.
- Нещо за пиене? Ако пиете разбира се - Алекс отвори тайна ниша в стената - Разбирате ли , толкова често ми се налага до общувам със смъртни че придобивам някои техни навици... - Алекс и поднесе кристален бокал със течност подобна на разредена с нещо кръв - Това е кръж наситена с алкохол. Действа освежително. Та да минем към въпроса ...
В този момент вратата леко изкърца зад гърба на Кри ...
- Извенете ме, но ми се налага да ви оставя за момент. Пристигнали са Дерек и вашата приятелка. Ще изпратя жена си да ви прави компания докато се върна ... няма да се бавя повече от необходимото.
- Имате съпруга? - на лицето на Кри се изписа искрена изненада.
- Както вече казах, придобил съм някои навици от смърните. Освен това съм длъжен да ви предупредя - тя е смъртна.
- Значи тя не знае че вие сте ....
- О, не, знае естествено, между съпрузи не трябва да има тайни.
Алекс излезе и остави Кризантим сама. През няколкото минути докато чакаше жената на Алекс да се появи тя наистина се замисли за неговата.. маска. И преди й се беше случавало разбира се - колкото повече напредваше технологията и се разкрепостяваше морала и духа на човешката цивилизация, толкова по-често й се случаваше да види хора, които доброволно се поддават на властта на тяхния вид. Нещо което наистина улесняваше Сабата, но и което помагаше и на вампирите, живеещи с Маскарада да не тревожат съвестта си.. Тези, които още я имаха.
В стаята влезе средна на ръст жена с нейната конструкция. Косите й бяха хванати в красив кок, а самата тя беше облечена елегантно, но семпло. Със стил. Кри стана бързо от дивана, но жената бе по-бърза:
- О, моля ви се, седнете спокойно. Аз съм Лилиан, съпругата на Алекс. Вие трябва да сте Кризантим.
- Да, приятно ми е.
Двете седнаха.
- Алекс ми каза, че се занимавате с музикалния бизнес?
- Не точно, макар че според адвоката ми би трябвало да опитам. Чудя се дали си заслужава риска.
- Риск?
- Ами ако се прочуя? - Двете се засмяха.
- Наистина животът става доста по-сложен тогава. Светския живот, приеми, мероприятия, от които не можеш да избягаш.. Но си има и хубава страна.
- Най-вероятно.. Но аз не обичам да бъда забелязвана. Замислям се единствено заради музиката. Това е нов начин песните ми да бъдат чути..
- А какво точно пеете? Какъв стил?
Кризантим се замисли за миг, изкушението бе твърде силно, но все пак беше гост в тази къща. Щеше да е обида.
- Най-прекрасния. Фолклорна музика от родината ми, Ирландия.
- Не знаех, че сте ирландка! Въобще не се познава, нямате никакъв акцент!
В този момент през прозорците се видя луксозна кола, която пристигаше.
- Колко много гости се събраха наведнъж..
- Знам за Дерек и Елена, но кой трябва да е това?
- Приятелка на приятел на Алекс, доколкото знам, липсващ в момента от страната.
- Ще се постараем да не я оставим да скучае. - Кризантим се усмихна неразгадаемо.
"Хо-хо-хо, скука е последното, което ни чака."
***
Алекс отново бе захвърлил маската си на любезен домакин и изливаше наранената си душа пред Дерек, който почти не го слушаше , а настройваше един от терминалите .
- Нечувано! И за какво мислиш може да ме потърси "стар приятел" след като не се е обаждал от половин век. Да се погрижа за неговата курва! Представяш ли си!
- Хъмн! - измънка Дерек , мислейки си за нещо свое.
- И какво има да се грижа за нея ... да и стана сутеньор ли? Ох, мразя в дома ми да се навъртат непознати. А от всичките ми гости днес , май само ти не спадаш към тази катигория. Беатриче се радва, ама иди ги разбери смъртните на какво се радват толкова. Аз на нейно място сигурно бих умрял от страх ако знах че ще се наложи да вечеря в компания, за която тя е по-добра вечеря от каквото и да е готвено. Ох както и да е ... Оставям те тук. Ти си знаеш какво правиш .. ще изпратя някого да те викне за вечеря.
- Добре - отвлечено отвърна Дерек и се нахвърли върху терминала с кръстата отвертка.
Алекс го погледна озадачено, повдигна рамене и се запъти към фоаето.
Във фоаето хвана един от гулите на иконома си и му даде последни разпореждания по настаняването на гостите. Докато нареждаше къде да сложат масата, във фоаето влезе носферату Пантагрюел придружен от жена със доста привлекателна и поради предизвикателно облекло, съблазнителна дама. Алекс вднага разбра какво става и се запъти да я посрещне.
- Добре дошли, надявам се да сте пътували без проблеми.
- Много мило бе от ваша страна, зда ме поканите. - Мари с безчувствен интерес оглеждаше фоаето.
- Вечерята още не е сложена, затова ако искате ще ви заведа при останалите дами , да се запознаете.
- С удоволствие - погледа на Мари, най-накрая се спря на домакина и го оцени като "не е зле".
- Господарю, може ли за момент? - просъска Пантагрюел.
- Какво има, Пантагрюел?
Пантагрюел правеше знаци с очи зад гърба на дамата. Алекс проследи погледа му и стигна до голямото огледало в златен обков. Тъкмо искаше да дари иконома си с неразбиращ поглед, когато забеляза какво не беше на ред. Гостенката нямаше отражение. Лицето на Алекс за момент се вкамени, но той бързо се овладя.
- Всъщност, Пантагрюел ще ви предружи до стаята на дамите. Моля да ме извените но ми се налага да уредя някои неща по вечерята.
- Няма проблеми - отвърна Мари с чаровна усмивка на най-чиста невинност.
Алекс едва изчака да се затвори вратата зад гостенката и иконома и се втурна обратно в Залата на КомНета.
- Само това ми липсваше! Ласомбра с дома ми!
През това време Дерек седна пред терминала и започна да се ровичка в информацията На две места защитата беше добра, но парите на вон Траун както винаги бяха осигурили най доброто като софтуер и хардуер, и успяха да преодолеят защитата, след още десет минути беше разкодирана и информацията. Дерек погледна невярващ монитора:
- Ако това стане...
Извади телефона и натисна два бутона:
-Алекс, готов съм, идвай...
После се зае да прехвърли картината към проектора и в момента, в който Алекс влезе зае цялото му внимание.
- Така, като цяло технологията е за кибернетични импланти, нали се сещаш, малък чип свързан към нервите който прави човек по бърз по силен или му дава определени знания, до тук нищо ново, дори обикновенните хора имат наредък в тази област... Но това е нещо друго... За вампирите тези неща не работят, поради естеството на нашия "живот". Но това тук... То използва кръвта за пренос на информацията, което означава че е правено за вампир, и имайки предвид нивото на технологията според мен част от вампирите са влезли в контакт с ордена на разума, или както се наричат днес: Технократите...
Алекс се видя принуден да го прекъсне.
- Дерек, нали се сещаш за онази приятелка на Питър?
- Дето ти я натрапи ли? Мда, но какво общо има с това?? - пророни Дерек, донагласяйки кабелите на проектора на други честоти.
- Ласомбра е!
- Чудесно, звучно име, макар и да не е много подходящо за вампир от Камарила.
- Не е име. Кланът и е Ласомбра. И незнам дали е от Камарила.
Под втрещения поглед на Дерек, Алекс отвори тайника с оръжията и извади странен пистолет с елегантна и нестандартна форма. Пистолета изчезна във кобура под сакото.
- Ти си имаш, нали?
Дерек се потупа по якето в отговор и се изправи.
- Хайде, след това ще довършим с това - каза Алекс посочвайки проектора с поглед. Двамата с целеустемена крачка се насочиха към гостната. На лицето на Алекс отново изплува милото изравение на любезен домакин. Нищо в него не издаваше напрежението. "Сабат в дома ми? Никога!"
- Хеликоптери.. роботи.. върколаци..ледове..кажи ми моля те, че това пътуване най сетне свършва! Мразя да летя, мразя пущинаците!
- О, успокой се, след малко ще се стоварим в центъра на цивилизацията.- гласът на Дерек преливаше от ирония- Ако това място не е в състояние да задоволи претенциите ти... - вампирът се разсмя с пълен глас- не ми се мисли за реакцията на Алекс, хахаха!
- Алекс.. не може ли преди да се срещаш с него да се свържем с Кризантим? Трябва да я намеря, убежището й е унищожено заради мен, това не е време за другарските ви срещи! Изобщо ..ще ми кажеш ли какво смяташ да правиш, омръзна ми да ме мъкнеш като багаж с теб, имам право поне да знам къде ме водиш..
-Ако решиш да млъкнеш за момент, може би ще успея да вмъкна, че ще направим точно това което искаш. Познавам Алекс. Не се съмнявам, че ще потърси изгодата дори от бедствие като това. Сигурен съм, че вече се е свързал с Кризантим. Отиваме при него. Това е най-доброто за момента. Доволна ли сте, миледи?
- Не. Приличам на бушмен след онзи взрив..
Дерек изръмжа и стисна юмруци..
- Тореадори..
За щастие хеликоптерът вече се приземяваше, мислите и на двамата бяха обзети от скорошната среща и очакващите ги може би отговори. Най после кацнаха...
Дерек взе набързо дисковете с информацията и кимна на Чип:
-Излитай, ако ми потрябваш ще ти звънна...
Взе колана с оръжията и се забърза към иконома Носферату, който тихо го чакаше на безопасно разстояние от хеликоптера:
- Трябва ми голяма зала с няколко мощни компютъра и мултимедиен проектор - бързо - и нека някой предаде на Траун да се срещнем там...
Носферату се поклони:
- Последвайте ме, господарю Дерек.
Те влязоха в просторното фоайе декорирано в стил късен рококо, изпълнено със златни декорации, класически картини и статуи от римски стил. Елена веднага забрави за оплакванията си и всичко което бе я сполетяло през последните нощи. Носферату трябваше да си съдере гърлото от кашляне за да й привлече вниманието:
- Предполагам господарката ще иска да вземе вана и да се преоблече. Моля последвайте ме.
Елена само промърмори нещо и го последва зяпайки прекрасните декори на този дворец. Дерек бе изчезнал още във фоаето след кратко шушукане с иконома.
***
Кри седеше в дълбокия мек диван и оглеждаше обстановката.
- Нещо за пиене? Ако пиете разбира се - Алекс отвори тайна ниша в стената - Разбирате ли , толкова често ми се налага до общувам със смъртни че придобивам някои техни навици... - Алекс и поднесе кристален бокал със течност подобна на разредена с нещо кръв - Това е кръж наситена с алкохол. Действа освежително. Та да минем към въпроса ...
В този момент вратата леко изкърца зад гърба на Кри ...
- Извенете ме, но ми се налага да ви оставя за момент. Пристигнали са Дерек и вашата приятелка. Ще изпратя жена си да ви прави компания докато се върна ... няма да се бавя повече от необходимото.
- Имате съпруга? - на лицето на Кри се изписа искрена изненада.
- Както вече казах, придобил съм някои навици от смърните. Освен това съм длъжен да ви предупредя - тя е смъртна.
- Значи тя не знае че вие сте ....
- О, не, знае естествено, между съпрузи не трябва да има тайни.
Алекс излезе и остави Кризантим сама. През няколкото минути докато чакаше жената на Алекс да се появи тя наистина се замисли за неговата.. маска. И преди й се беше случавало разбира се - колкото повече напредваше технологията и се разкрепостяваше морала и духа на човешката цивилизация, толкова по-често й се случаваше да види хора, които доброволно се поддават на властта на тяхния вид. Нещо което наистина улесняваше Сабата, но и което помагаше и на вампирите, живеещи с Маскарада да не тревожат съвестта си.. Тези, които още я имаха.
В стаята влезе средна на ръст жена с нейната конструкция. Косите й бяха хванати в красив кок, а самата тя беше облечена елегантно, но семпло. Със стил. Кри стана бързо от дивана, но жената бе по-бърза:
- О, моля ви се, седнете спокойно. Аз съм Лилиан, съпругата на Алекс. Вие трябва да сте Кризантим.
- Да, приятно ми е.
Двете седнаха.
- Алекс ми каза, че се занимавате с музикалния бизнес?
- Не точно, макар че според адвоката ми би трябвало да опитам. Чудя се дали си заслужава риска.
- Риск?
- Ами ако се прочуя? - Двете се засмяха.
- Наистина животът става доста по-сложен тогава. Светския живот, приеми, мероприятия, от които не можеш да избягаш.. Но си има и хубава страна.
- Най-вероятно.. Но аз не обичам да бъда забелязвана. Замислям се единствено заради музиката. Това е нов начин песните ми да бъдат чути..
- А какво точно пеете? Какъв стил?
Кризантим се замисли за миг, изкушението бе твърде силно, но все пак беше гост в тази къща. Щеше да е обида.
- Най-прекрасния. Фолклорна музика от родината ми, Ирландия.
- Не знаех, че сте ирландка! Въобще не се познава, нямате никакъв акцент!
В този момент през прозорците се видя луксозна кола, която пристигаше.
- Колко много гости се събраха наведнъж..
- Знам за Дерек и Елена, но кой трябва да е това?
- Приятелка на приятел на Алекс, доколкото знам, липсващ в момента от страната.
- Ще се постараем да не я оставим да скучае. - Кризантим се усмихна неразгадаемо.
"Хо-хо-хо, скука е последното, което ни чака."
***
Алекс отново бе захвърлил маската си на любезен домакин и изливаше наранената си душа пред Дерек, който почти не го слушаше , а настройваше един от терминалите .
- Нечувано! И за какво мислиш може да ме потърси "стар приятел" след като не се е обаждал от половин век. Да се погрижа за неговата курва! Представяш ли си!
- Хъмн! - измънка Дерек , мислейки си за нещо свое.
- И какво има да се грижа за нея ... да и стана сутеньор ли? Ох, мразя в дома ми да се навъртат непознати. А от всичките ми гости днес , май само ти не спадаш към тази катигория. Беатриче се радва, ама иди ги разбери смъртните на какво се радват толкова. Аз на нейно място сигурно бих умрял от страх ако знах че ще се наложи да вечеря в компания, за която тя е по-добра вечеря от каквото и да е готвено. Ох както и да е ... Оставям те тук. Ти си знаеш какво правиш .. ще изпратя някого да те викне за вечеря.
- Добре - отвлечено отвърна Дерек и се нахвърли върху терминала с кръстата отвертка.
Алекс го погледна озадачено, повдигна рамене и се запъти към фоаето.
Във фоаето хвана един от гулите на иконома си и му даде последни разпореждания по настаняването на гостите. Докато нареждаше къде да сложат масата, във фоаето влезе носферату Пантагрюел придружен от жена със доста привлекателна и поради предизвикателно облекло, съблазнителна дама. Алекс вднага разбра какво става и се запъти да я посрещне.
- Добре дошли, надявам се да сте пътували без проблеми.
- Много мило бе от ваша страна, зда ме поканите. - Мари с безчувствен интерес оглеждаше фоаето.
- Вечерята още не е сложена, затова ако искате ще ви заведа при останалите дами , да се запознаете.
- С удоволствие - погледа на Мари, най-накрая се спря на домакина и го оцени като "не е зле".
- Господарю, може ли за момент? - просъска Пантагрюел.
- Какво има, Пантагрюел?
Пантагрюел правеше знаци с очи зад гърба на дамата. Алекс проследи погледа му и стигна до голямото огледало в златен обков. Тъкмо искаше да дари иконома си с неразбиращ поглед, когато забеляза какво не беше на ред. Гостенката нямаше отражение. Лицето на Алекс за момент се вкамени, но той бързо се овладя.
- Всъщност, Пантагрюел ще ви предружи до стаята на дамите. Моля да ме извените но ми се налага да уредя някои неща по вечерята.
- Няма проблеми - отвърна Мари с чаровна усмивка на най-чиста невинност.
Алекс едва изчака да се затвори вратата зад гостенката и иконома и се втурна обратно в Залата на КомНета.
- Само това ми липсваше! Ласомбра с дома ми!
През това време Дерек седна пред терминала и започна да се ровичка в информацията На две места защитата беше добра, но парите на вон Траун както винаги бяха осигурили най доброто като софтуер и хардуер, и успяха да преодолеят защитата, след още десет минути беше разкодирана и информацията. Дерек погледна невярващ монитора:
- Ако това стане...
Извади телефона и натисна два бутона:
-Алекс, готов съм, идвай...
После се зае да прехвърли картината към проектора и в момента, в който Алекс влезе зае цялото му внимание.
- Така, като цяло технологията е за кибернетични импланти, нали се сещаш, малък чип свързан към нервите който прави човек по бърз по силен или му дава определени знания, до тук нищо ново, дори обикновенните хора имат наредък в тази област... Но това е нещо друго... За вампирите тези неща не работят, поради естеството на нашия "живот". Но това тук... То използва кръвта за пренос на информацията, което означава че е правено за вампир, и имайки предвид нивото на технологията според мен част от вампирите са влезли в контакт с ордена на разума, или както се наричат днес: Технократите...
Алекс се видя принуден да го прекъсне.
- Дерек, нали се сещаш за онази приятелка на Питър?
- Дето ти я натрапи ли? Мда, но какво общо има с това?? - пророни Дерек, донагласяйки кабелите на проектора на други честоти.
- Ласомбра е!
- Чудесно, звучно име, макар и да не е много подходящо за вампир от Камарила.
- Не е име. Кланът и е Ласомбра. И незнам дали е от Камарила.
Под втрещения поглед на Дерек, Алекс отвори тайника с оръжията и извади странен пистолет с елегантна и нестандартна форма. Пистолета изчезна във кобура под сакото.
- Ти си имаш, нали?
Дерек се потупа по якето в отговор и се изправи.
- Хайде, след това ще довършим с това - каза Алекс посочвайки проектора с поглед. Двамата с целеустемена крачка се насочиха към гостната. На лицето на Алекс отново изплува милото изравение на любезен домакин. Нищо в него не издаваше напрежението. "Сабат в дома ми? Никога!"
Кризантим се опитваше да поддържа непринудения разговор, който съпругата на Алекс беше започнала. Не й беше особенно трудно като се имаше предвид, че обсъждаха една от любимите й теми - музиката.
Въпреки това вниманието й беше отвлечено от яростната мисъл, че си губи времето, което може да изразходва за нещо по-ценно, нещо, което поне с малко да я заведе до следата на този, тези, които бяха виновни за разрушаването на убежището й.
В момента, когато вратата се отвори Кри очакваше да види Елена. Надяваше се от думите на фон Траун, че са пристигнали. Тя беше може би единственото същество в тази къща, с което успяваше да загуби това чувство, че си пилее времето в разговори за чистата и непретенциозна естетика..
Не беше Елена.
В стаята влезе не много висока жена, с яркочервена коса, и толкова силно излъчване на зареден сексапил, че Кризантим за момент остана закопана в надеждата си да види старата си приятелка. Затова и в първия момент не обърна внимание на малкото гласче, което й казваше, че пропуска нещо.
Лилиан стана бързо и поздрави новодошлата като типична светска домакиня, след което побърза да я представи на Кризантим. Тя кимна и се усмихна леко, все още чудейки се какво точно я тревожи в ситуацията. Чувстваше се както когато се опитваше да си спомни мелодията на дадена песен, докато наоколо с пълна сила звучи съвсем друга.
- Мари Бризард, приятно ми е. - Отчетлив френски акцент, който несъмнено доста внушително влияеше на представителите на мъжкия пол. Откъде й беше познато това?
- Кризантим, приятно ми е. - В този момент забеляза издайническото присветване в погледа на жената. Определено й се стори позната. Реши да рискува. - Струвате ми се странно позната, дали не сме се срещали и преди?
- Навярно да, но и на мен ми се губи къде сме се виждали.
В този момент в стаята влезе една от прислугата. Лилиан й каза няколко думи и се обърна към двете си гостенки.
- Дами, изглежда ще трябва да изчакаме още малко докато уважаемите ни господа се присъединят към нашата компания.
- Типично в техен стил, да закъсняват - Кри се отпусна отново в удобното кресло и преплете крака. Беше оставила пистолетите си в колата, заедно с багажа си, но се съмняваше да й потрябват. Въпреки това някаква тревожна нотка я накара да погледне разсеяно през прозореца. Сякаш очакваше да види някой отвънка.
- Недопустимо е кавалерите да карат дамите да чакат. - Загадъчната усмивка на Мари загатваше, че тя караше мъжете да чакат нея - Заслужават някакво наказание, определено.
- Но какво? - домакинята определено й хареса предложението да погодят някаква шега.
- Ами можем да го обсъдим докато се появят.
И трите се усмихнаха, но Кри вече се чувстваше като излязла от разговора. Къде по дяволите се бавеше Траун и Дерек. Да не би нещо да се беше случило с Елена?
Плахата светлина на свещите играеше по лицето на Елена. Полите на дрехата и опираха земята. Главата и беше отпусната на малка възглавница. Очите и бяха затворени. Искаше и да заплаче .. искаше и се отново да може да плаче. Мислите се блъскаха в главата и, пред очите и минаваха последните няколко седмици от живота и. "Живот..-помисли си - как пък не..". Понякога и се струваше, че е оставила всичко истинско и значимо далеч във времето, преди да се роди за Мрака. После..всичко, което беше последвало и се струваше като спасение от мрака на незнанието.. Всичко, на което Дориан, нейният създател, я беше научил, местата, които и беше показал, светът, който и беше разкрил.. този свят сега и изглеждаше пуст без него. Животът им заедно беше приключение. Низ от интересни познанства, красиви гледки, преследване на вълнуващи тайни, радост за сетивата. Стояха далеч от кланови вражди, избягваха неприятности. Кому беше нижна смъртта му, защо ги беше преследвало това механично чудовище..Търсейки помощ бе застрашила живота на приятел.. бяха се спасили по чудо. Елена стисна юмруци и стана.
- Не ме интересува какво смятат да правят Дерек и милият ни домакин, аз смятам да намеря Кри!
На излизане погледа и обходи още веднъж хубавата стая ..почти и се искаше да остане отпусната на удобното канапе и да забрави за всичко. Алекс имаше вкус, трябваше да му го признае. Погледна роклята си - съпругата му също..И бяха чудесни домакини. Задържа се на прага само миг. Обърна се и решително затвори вратата след себе си.
Едва беше направила няколко крачки по коридора, когато пред нея изникна иконома на Алекс. На лицето му цъфна обработена усмивка.
- Бихте ли ме последвали, миледи. Останалите дами са в малкия салон.
- Дами..?
- Леди Лилиан и две гостенки на мосю Вон Траун. - услужливо обясни иконома.
- Гости.. - отегчено промърмори Елена - Наистина, много бих искала да благодаря на леди Лилиан за милото гостоприемство, но държа да се видя първо с господата, важно е.
- О, мосю Дерек и мосю Вон Траун ще бъдат с вас само след минутка. Последвайте ме моля! - икономът настоятелно протегна ръка.
Елена го последва с гневно изражение на лицето. "Дами..- мислеше си - часове превземки и празни приказки."
Стигнаха до масивна двукрила врата, която бавно се отвори. Три чифта очи се насочиха към нея. Забравила добрите си обноски Елена се втурна в стаята.
- Кри! О .. - изненадата и не можеше да се опише с думи. Хвана ръцете и и ги стисна. Искаше и се да и каже колко съжалява, искаше да и каже милион неща, да и разкаже всичко.. когато усето озадачените погледи на другите две жени. Обърна се смутена, питайки се коя ли е съпругата на Алекс. Преди обаче да успее да каже нещо, една от тях стана и с мила усмивка каза:
- Здравейте! Аз съм Лилиан. Надявам се да сте успяла да си починете поне малко след полета.
- О, чувствам се много по-добре, несъмнено. Трябва да ви благодаря за гостоприемството.. - Елена погледна черното кадифе обгърнало тялото и - ..и за роклята. - усмихна се - Истинско щастие е, че носим един размер.
- О, моля ви. Радвам се че ви харесва. А сега бих искала да ви представя Мари Бризард. Приятелка на съпруга ми.
- Радвам се да се да се запознаем - промълви Елена. Можеше да се закълне, че е виждала и преди тази огнена коса. Погледна озадачено Кризантим, сякаш търсейки отговор от нея. Кри само едва забележимо повдигна рамене и поклати глава. В този момент вратата се отвори..
Дерек влезе с решителна крачка и дари всички присъстващи с хладно кимване. Лилиян с радостно възклицание се хвърли към него, но той я спря и и прошепна нещо. Лицето на Лилият първо изрази недоумение а след това придоби напрегнато сериозен вид. Тя отправи към Алекс, който все още стоеше на вратата , въпросителен поглед, той я целуна и също нещо и прошепна. Усмивката се върна на лицето на Лилиян и тя все така лъчезарна се обърна към гостенките:
- Ами , май всичко е готово, да се преместим в столовата.
Кри се надигна и тъкмо искаше да зададе въпрос на Алекс, когато той я спря с властен , но все пак елегантен жест.
- Ще имаме време за всичко, дами. Беатриче ...
- Лилиан!
Алекс продължи без да обърне внимание на забележката.
- ... ще ви заведе до столовата. Ние с дерек и госпожица Бризард ще се присъединим след малко. Няма да ви караме да чакате прекалено дълго.
Кри , вече примирена, реши че все пак поне Елена беше тук и последва Лилиян. Същото стори и Елена. В стаята останаха само Дерек, Алекс и Мари , отправила към двамата вампири изкустно изигран уморен поглед.
- Надявам се не съм Ви притеснила, господа?
- Никак даже. - гласът на Алекс стана твърд и дори дългогодишния опит не помогна на Мари да прикрие притеснението си от този звук пълен с гняв и смърт.
Алекс извади ръката си из под сакото и в нея проблесна тъмния метал на устройство бегло наподобяващо пистолет.
Дерек който досега наблюдаваше безучастно се приближи и сложи ръката си върху рамото на Алекс:
- Спокойно , Алекс! Да не прибързваме!
Погледа на Алекс все така остана прикован към Мари и като че ли се опитваше да проникне дълбоко в тялото и, да прогори дупка в него, усещането бе почти реално болезнено. Той с неохота свали оръжието, но тялото му бе така напрегнато , че бе готов всеки момент да се нахвърли върху врага. Мари беше объркана. не разбираше какво става, но разбираше че живота и е застрашен. Разбираше и че шансовите и срещу двама вампири са малки. дерек се приближи и я дари с ободряваща усмивка.
- Госпожице Бризард, мисля че ни дължите някои обяснения, Като например:"Какво търси една Ласомбра в този дом...?" И искренно се надявам всичко това да е едно голямо недоразумение.
-Ласомбра?- учудването в гласа на Мари звучеше неподправено- А да... ласомбра. Отдавна не ми се бе случвало да ме причисляват към тях, може би просто защото скоро не съм контактувала с непознати вампири.
Дори и да се стараеха Алекс и Дерек със сигурност не можеха да докарат по тъпи и неразбиращи погледи.
- Ами всъщност аз не съм точно ласомбра. Както и Майка ми тъй като тя е отстъпник, а поради тази причина и аз. Не съм си избирала вампира, който да ме превърне в това, което съм сега, с конкурс все пак. Никой не ме е питал. Мисля че добре ме разбирате, но дали ми вярвате е съвсем друг въпрос. И все пак помислете. Толкова ли глупава ви изглеждам, че да се набутам в ръцете ви сама знаейки че мога да бъда разкрита толкова лесно?
Мари се усмихна толкова чаровно и естествено, че нямаше как Дерек и Алекс да не се възхитят на способността и да възвърне самообладанието си толкова бързо.
Въпреки това вниманието й беше отвлечено от яростната мисъл, че си губи времето, което може да изразходва за нещо по-ценно, нещо, което поне с малко да я заведе до следата на този, тези, които бяха виновни за разрушаването на убежището й.
В момента, когато вратата се отвори Кри очакваше да види Елена. Надяваше се от думите на фон Траун, че са пристигнали. Тя беше може би единственото същество в тази къща, с което успяваше да загуби това чувство, че си пилее времето в разговори за чистата и непретенциозна естетика..
Не беше Елена.
В стаята влезе не много висока жена, с яркочервена коса, и толкова силно излъчване на зареден сексапил, че Кризантим за момент остана закопана в надеждата си да види старата си приятелка. Затова и в първия момент не обърна внимание на малкото гласче, което й казваше, че пропуска нещо.
Лилиан стана бързо и поздрави новодошлата като типична светска домакиня, след което побърза да я представи на Кризантим. Тя кимна и се усмихна леко, все още чудейки се какво точно я тревожи в ситуацията. Чувстваше се както когато се опитваше да си спомни мелодията на дадена песен, докато наоколо с пълна сила звучи съвсем друга.
- Мари Бризард, приятно ми е. - Отчетлив френски акцент, който несъмнено доста внушително влияеше на представителите на мъжкия пол. Откъде й беше познато това?
- Кризантим, приятно ми е. - В този момент забеляза издайническото присветване в погледа на жената. Определено й се стори позната. Реши да рискува. - Струвате ми се странно позната, дали не сме се срещали и преди?
- Навярно да, но и на мен ми се губи къде сме се виждали.
В този момент в стаята влезе една от прислугата. Лилиан й каза няколко думи и се обърна към двете си гостенки.
- Дами, изглежда ще трябва да изчакаме още малко докато уважаемите ни господа се присъединят към нашата компания.
- Типично в техен стил, да закъсняват - Кри се отпусна отново в удобното кресло и преплете крака. Беше оставила пистолетите си в колата, заедно с багажа си, но се съмняваше да й потрябват. Въпреки това някаква тревожна нотка я накара да погледне разсеяно през прозореца. Сякаш очакваше да види някой отвънка.
- Недопустимо е кавалерите да карат дамите да чакат. - Загадъчната усмивка на Мари загатваше, че тя караше мъжете да чакат нея - Заслужават някакво наказание, определено.
- Но какво? - домакинята определено й хареса предложението да погодят някаква шега.
- Ами можем да го обсъдим докато се появят.
И трите се усмихнаха, но Кри вече се чувстваше като излязла от разговора. Къде по дяволите се бавеше Траун и Дерек. Да не би нещо да се беше случило с Елена?
Плахата светлина на свещите играеше по лицето на Елена. Полите на дрехата и опираха земята. Главата и беше отпусната на малка възглавница. Очите и бяха затворени. Искаше и да заплаче .. искаше и се отново да може да плаче. Мислите се блъскаха в главата и, пред очите и минаваха последните няколко седмици от живота и. "Живот..-помисли си - как пък не..". Понякога и се струваше, че е оставила всичко истинско и значимо далеч във времето, преди да се роди за Мрака. После..всичко, което беше последвало и се струваше като спасение от мрака на незнанието.. Всичко, на което Дориан, нейният създател, я беше научил, местата, които и беше показал, светът, който и беше разкрил.. този свят сега и изглеждаше пуст без него. Животът им заедно беше приключение. Низ от интересни познанства, красиви гледки, преследване на вълнуващи тайни, радост за сетивата. Стояха далеч от кланови вражди, избягваха неприятности. Кому беше нижна смъртта му, защо ги беше преследвало това механично чудовище..Търсейки помощ бе застрашила живота на приятел.. бяха се спасили по чудо. Елена стисна юмруци и стана.
- Не ме интересува какво смятат да правят Дерек и милият ни домакин, аз смятам да намеря Кри!
На излизане погледа и обходи още веднъж хубавата стая ..почти и се искаше да остане отпусната на удобното канапе и да забрави за всичко. Алекс имаше вкус, трябваше да му го признае. Погледна роклята си - съпругата му също..И бяха чудесни домакини. Задържа се на прага само миг. Обърна се и решително затвори вратата след себе си.
Едва беше направила няколко крачки по коридора, когато пред нея изникна иконома на Алекс. На лицето му цъфна обработена усмивка.
- Бихте ли ме последвали, миледи. Останалите дами са в малкия салон.
- Дами..?
- Леди Лилиан и две гостенки на мосю Вон Траун. - услужливо обясни иконома.
- Гости.. - отегчено промърмори Елена - Наистина, много бих искала да благодаря на леди Лилиан за милото гостоприемство, но държа да се видя първо с господата, важно е.
- О, мосю Дерек и мосю Вон Траун ще бъдат с вас само след минутка. Последвайте ме моля! - икономът настоятелно протегна ръка.
Елена го последва с гневно изражение на лицето. "Дами..- мислеше си - часове превземки и празни приказки."
Стигнаха до масивна двукрила врата, която бавно се отвори. Три чифта очи се насочиха към нея. Забравила добрите си обноски Елена се втурна в стаята.
- Кри! О .. - изненадата и не можеше да се опише с думи. Хвана ръцете и и ги стисна. Искаше и се да и каже колко съжалява, искаше да и каже милион неща, да и разкаже всичко.. когато усето озадачените погледи на другите две жени. Обърна се смутена, питайки се коя ли е съпругата на Алекс. Преди обаче да успее да каже нещо, една от тях стана и с мила усмивка каза:
- Здравейте! Аз съм Лилиан. Надявам се да сте успяла да си починете поне малко след полета.
- О, чувствам се много по-добре, несъмнено. Трябва да ви благодаря за гостоприемството.. - Елена погледна черното кадифе обгърнало тялото и - ..и за роклята. - усмихна се - Истинско щастие е, че носим един размер.
- О, моля ви. Радвам се че ви харесва. А сега бих искала да ви представя Мари Бризард. Приятелка на съпруга ми.
- Радвам се да се да се запознаем - промълви Елена. Можеше да се закълне, че е виждала и преди тази огнена коса. Погледна озадачено Кризантим, сякаш търсейки отговор от нея. Кри само едва забележимо повдигна рамене и поклати глава. В този момент вратата се отвори..
Дерек влезе с решителна крачка и дари всички присъстващи с хладно кимване. Лилиян с радостно възклицание се хвърли към него, но той я спря и и прошепна нещо. Лицето на Лилият първо изрази недоумение а след това придоби напрегнато сериозен вид. Тя отправи към Алекс, който все още стоеше на вратата , въпросителен поглед, той я целуна и също нещо и прошепна. Усмивката се върна на лицето на Лилиян и тя все така лъчезарна се обърна към гостенките:
- Ами , май всичко е готово, да се преместим в столовата.
Кри се надигна и тъкмо искаше да зададе въпрос на Алекс, когато той я спря с властен , но все пак елегантен жест.
- Ще имаме време за всичко, дами. Беатриче ...
- Лилиан!
Алекс продължи без да обърне внимание на забележката.
- ... ще ви заведе до столовата. Ние с дерек и госпожица Бризард ще се присъединим след малко. Няма да ви караме да чакате прекалено дълго.
Кри , вече примирена, реши че все пак поне Елена беше тук и последва Лилиян. Същото стори и Елена. В стаята останаха само Дерек, Алекс и Мари , отправила към двамата вампири изкустно изигран уморен поглед.
- Надявам се не съм Ви притеснила, господа?
- Никак даже. - гласът на Алекс стана твърд и дори дългогодишния опит не помогна на Мари да прикрие притеснението си от този звук пълен с гняв и смърт.
Алекс извади ръката си из под сакото и в нея проблесна тъмния метал на устройство бегло наподобяващо пистолет.
Дерек който досега наблюдаваше безучастно се приближи и сложи ръката си върху рамото на Алекс:
- Спокойно , Алекс! Да не прибързваме!
Погледа на Алекс все така остана прикован към Мари и като че ли се опитваше да проникне дълбоко в тялото и, да прогори дупка в него, усещането бе почти реално болезнено. Той с неохота свали оръжието, но тялото му бе така напрегнато , че бе готов всеки момент да се нахвърли върху врага. Мари беше объркана. не разбираше какво става, но разбираше че живота и е застрашен. Разбираше и че шансовите и срещу двама вампири са малки. дерек се приближи и я дари с ободряваща усмивка.
- Госпожице Бризард, мисля че ни дължите някои обяснения, Като например:"Какво търси една Ласомбра в този дом...?" И искренно се надявам всичко това да е едно голямо недоразумение.
-Ласомбра?- учудването в гласа на Мари звучеше неподправено- А да... ласомбра. Отдавна не ми се бе случвало да ме причисляват към тях, може би просто защото скоро не съм контактувала с непознати вампири.
Дори и да се стараеха Алекс и Дерек със сигурност не можеха да докарат по тъпи и неразбиращи погледи.
- Ами всъщност аз не съм точно ласомбра. Както и Майка ми тъй като тя е отстъпник, а поради тази причина и аз. Не съм си избирала вампира, който да ме превърне в това, което съм сега, с конкурс все пак. Никой не ме е питал. Мисля че добре ме разбирате, но дали ми вярвате е съвсем друг въпрос. И все пак помислете. Толкова ли глупава ви изглеждам, че да се набутам в ръцете ви сама знаейки че мога да бъда разкрита толкова лесно?
Мари се усмихна толкова чаровно и естествено, че нямаше как Дерек и Алекс да не се възхитят на способността и да възвърне самообладанието си толкова бързо.
Влизайки във вечерния салон домакинята избърза няколко крачки напред колкото Елена и Кризантим да могат да се спогледат. Елена започна първа:
- И на теб ли ти се струва толкова позната колкото на мен?
- Определено. Тази рижа мадама сме я виждали и друг път.
- Но кога и къде? Може би ако се сетим ще разберем защо момчетата решиха да й скочат?
- А може би е имало защо.. Не ми вдъхваше много доверие..
- Но за сметка на това се облича с вкус. Нека да помислим..
- Ами лесно ще бъде - откакто менторът ти излезе от скривалището си сме се виждали доста рядко и за прекалено кратко - значи ако беше от тогава щяхме да я запомним - Кри беше започнала да се въодушевлява в разсъжденията си когато забеляза трагичната физиономия на Ели. В този момент се усети и присви устни решително. - Съжалявам.. Не се усетих. Прости ми.
Елена се усмихна фалшиво с трепереща брадичка. Кри хвана ръката й и я прегърна.
- Спокойно. Ще ги намерим и ще ги накараме да си платят.
- Да.. Просто не разбирам за какво им е било.
- Ако знаеше може би и ти щеше да си мъртва сега.
- Понякога си мисля дали не би било по-добре.. Но не. Нека да не приказваме за това сега..Съвсем те отплеснах от разсъжденията ти..
- Говориш глупости, Ели.. Те нямат значение.
- О, не.. - тя вдигна решително брадичка - Ако не можем да се справим с нещо толкова дребно като да си спомним една червенокоса красавица, то как ще се справим с по-трудните неща?
Кри вдигна ръце. Беше права, а и това беше нейния ментор, нейната мъка.
- Значи стигнахме до там, че е преди .. да го открия. Това значи преди поне 7 години. Тогава ти май не се беше остановила тук или не, май беше ама..
- Ама заех убежището на една Сестра за известно време, защото беше станало малко напечено при нея.. Права си. Поне преди 7 години.
- Тогава смятах, че ще го намериш дори той да не иска, така че трябва да сме били някъде из Европа.. Акцентът май й беше френски..
- Но не я познаваме от Франция със сигурност. Върти ми се из главата нещо за Италия.
- Точно така! Тя беше в нашия хотел в Торино и тя..
Двете едновременно погледнаха вратата, която ги отделяше от Алекс, Дерек и Мари Бризард. Вътрешната й страна беше облепена с изискано огледало, което вече не им беше нужно за да се сетят какво беше притеснило "момчетата".
Ели посегна към вратата в същия миг когато Кри посегна към другата дръжка. Двете тържествено я отвориха и нахълтаха в стаята, където Дерек и Алекс държаха на мушка с погледи изпълнени с изумление и единствения намек, че цялата история е можела да придобие трагичен за някой характер бе сваления пистолет в ръката на Алекс.
- Тя е Ласомбра.. - Започна Кри.
- .. ама отстъпничка. - продължи Ели.
Двете се спогледаха и на един дъх продължиха.
- Ние я познаваме.
И докато Алекс гледаше още по изумено, Мари започна да се смее. Леко, звънливо, а след малко към нея се присъединиха и Елена и Кризантим.
С изненадваща бързина пистолет се появи в ръцете на Дерек и Мари се озова взряна в черната бездна на дулото. Тя дори не успя да смени изражението на лицето си от изненада. Странния пистолет на Алекс също инстинктивно се насочи към слепоочието и.
- Това не е достатъчна причина да я оставям жива...
Така че ако не получа поне още няколко, девойката няма да види следващата луна...
Пистолетът на Дерек продължаваше да следи девойката, а Бързината продължаваше да се увива около всеки един от куршумите...
- Дерек, недей! - Елена протегна ръка към оръжието...
В този момента Звяра в Дерек се появи с пълна сила и той се извъртя към новата цел, преди да може да направи каквото и да е, Глока изплю оловните си парчета към Елена...
Тогава нещо се пречупи в него, някаква малка човешка жилка запазила се през вековете го изстреля напред, и макар куршумите да бяха бързи, нищо не можеше да се сравни с вампир живял векове...
И както Елена гледаше куршумите, в следващия миг се оказа в прегръдките на Дерек, и само лекото му полюляване показваше къде отива всяко малко парченце олово.
Тя леко протегна ръка и докосна кървавите следи около очите му, почти като сълзи, само че вампирите не плачеха.
Той тихо прошепна: "Прости ми"
Ръката му се отпусна, и безполезното стоманено парче, доскоро представлявало един от върховете на човешкото оръжейно майсторство,издрънча на пода.
След това погледа му обходи присъстващите, и се спря на Мари...
Тя беше просто вампир, като всички тук, прокълнат, избрала своя начи на не-живот, можеше да бъде предател, но можеше да бъде и всеки един от тях. Понякога му се искаше да има погледа на Тореадорите и да може да гледа на света като на нещо хубаво, да види красотата във всяко дребно нещо, без да е пречупвана от яростта на Троил...
- Тя е предател колкото и всеки един от нас, Алекс...Моля да ме извините, имам нужда да остана малко сам...
И той се обърна излизайки през врата в тъмната и студена нощ...
Всички безмълвно изпратиха с поглед Дерек. Алекс още не бе успял да свали оръжието си от изненада, Мари гледаше невярващо там, където бе изчезнал Дерек, а докато Елена гледаше изумено кървавите следи по пръстите си, Кризантим наблюдаваше нея.
Не беше твърде учудващо, но я обзе ярост. Глупаци! Още малко ще се избием един друг, а през това време тези, които са виновни за мъката и яростта ни ще умрат да ни се смеят..
Тя първа разчупи тишината, гледайки много пронизващо Александър вон Траун.
- Интересно гостоприемство предлагате, вон Траун, щом едно от гостенките ви успя да ви привлече интереса дотолкова, че хладнокръвния Дерек, който успя да избяга от убежището ми спасявайки себе си и Елена, да изпадне в подобен капан на емоциите си. Може би отсега трябва да ни кажете дали сме добре дошли в този дом, за да не се заблуждаваме повече и ако трябва да напуснем още сега?
- Госпожице Кризантим, не злоупотребявайте с гостоприемството ми. Не трябваше да сте в тази стая сега! Но станалото - станало. Моля всички ви за извинение и предлагам да отидем в столовата ....Все едно нищо не е станало - пистолетът с елигантно движение изчезна в кобура си под сакото. Алекс се обърна към все още стъписаната Мари: - А с вас, госпожице Бризард, ще си поговорим по-спокойно след вечерята, когато сте готова за това. Ще ме намерите в кабинета ми, Пантагрюел ще ви покаже къде е. Дотогава ще се наложи да ми погостувате малко повече, предлагам ви да дадете на шофьора ми ключовете от вашия апартамент, за да ви докара багажа тук. Ще се погрижа да ви приготвят стаята спопред предпочитанията ви. Ще бъдете свободна веднага щом Принцът разреши това.
Алекс се завъртя на пети и излезе от стаята с аристократичен марш , оставяйки трите жени сами в гостната.
- Това не трябваше да се случва. О, Мари.. съжалявам. Ако само се бяхме сетили по-рано - Елена се обърна и пристъпи към прозореца. Взе бяла салфетка от малката масичка, покрай която мина и заплете пръсти в нея. Взираше се в мрака през стъклото и се питаше къде ли е отишъл Дерек - Ако им бяхме казали .. е, не знам дали щяха да ни повярват веднага, но може би щяха да са по-малко враждебни.
Обърна се. В очите на Мари проблясваше сдържан гняв.
- Наистина не съм срещала подобно отношение! Нима Питър може да е толкова небрежен.. Би трябвало да предупреди господин Вон Траун. Това определено не е представата ми за приятно прекарване..Вместо гостоприемство - възможност да получа куршум в главата!
- Имаш право да го виниш. - гласът на Кризантим беше леден - А и в момент като този..
Мари я погледна озадачено.
- Какво му е на момента?
- Да речем..- Елена се поколеба. Никак не беше сигурна, че трябва да разказват на Мари какво им се е случило. Беше убедена, че тя не е тук за да им навреди, но сметна, че докато те самите не разберяха какво ги преследва, може би беше по-добре да не намесват други събратя.
- Да речем, че заедно преживяхме нещо, което им дава основание да бъдат толкова подозрителни.
- Така е.- Кризантим погледна замислено Елена. Погледите им се срещнаха и двете сякаш се разбраха без думи. Кри се усмихна и с елегантен жест ги подкани - Мисля, че оставихме домакинята сама достатъчно дълго.
Трите се запътиха към вратата, но преди някоя от тях да успее да сложи ръка на дръжката, вратата се отвори и пред тях изникна Пантагрюел. В ръката му имаше сребърен поднос, а на него неголяма кутия.Трите жени се спряха очаквайки думите на иконома. Той обаче стоеше безмълвен, чинно изпънал гръб и гледащ някъде над главите им. Три чифта очи се срещнаха озадачени.
- Е..? Няма ли да ни кажеш за кого е това? - попита нетърпеливо Кри.
- Не знам, миледи. - безизразно отговори иконома.
- Не знаеш..? Как така, защо го носиш тогава?
- Боя се, че куриерът, който го донесе, беше твърде лаконичен. Каза просто "За гостенката на господаря ти.".
- Не можа ли да попиташ за коя точно?
- Боя се, че не, миледи. Той.. си тръгна твърде бързо. Почти изчезна.
- О, да .. разтворил се е във въздуха.. това вече е пракалено!- гласът и звучеше раздразнено, тя взе кутията и му обърна гръб. - Хайде, сами ще разберем за кого е.
Елена и Мари я последваха към трапезарията, където Лилиан ги чакаше. Кризантим постави кутията на масата и се обърна към останалите.
- Е..да разбулим мистерията.
Отвори кутията и възкликна:
- Но това е .. цвете?- едновременно озадачена и развеселена показа на останалите, това което държеше в ръце. Беше почти миниатюрна саксийка, в която имаше стрък момина сълза. Белите цветове бяха съвсем свежи, току що разцъфнали.
- Колко очарователно!- възкликна Лилиан - Така няма да увяхва ..а и кой би откъснал нещо толкова красиво.
- За теб е, Ели.- Кризантим и подаде цветето.
Елена я гледаше втренчено и нямаше нужда някой да и казва, тя вече знаеше. Все пак върху мъха около стръкчето имаше малка бяла картичка, на която беше изписано името и. Тя я отвори. Само една думичка. 'Здравей!'
Елена прехапа устни и смачка картичката.
- Може би все пак Дерек беше прав. Лилиан.. бихте ли помолили някои да го потърси? Или може би да ме заведе при него..
- И на теб ли ти се струва толкова позната колкото на мен?
- Определено. Тази рижа мадама сме я виждали и друг път.
- Но кога и къде? Може би ако се сетим ще разберем защо момчетата решиха да й скочат?
- А може би е имало защо.. Не ми вдъхваше много доверие..
- Но за сметка на това се облича с вкус. Нека да помислим..
- Ами лесно ще бъде - откакто менторът ти излезе от скривалището си сме се виждали доста рядко и за прекалено кратко - значи ако беше от тогава щяхме да я запомним - Кри беше започнала да се въодушевлява в разсъжденията си когато забеляза трагичната физиономия на Ели. В този момент се усети и присви устни решително. - Съжалявам.. Не се усетих. Прости ми.
Елена се усмихна фалшиво с трепереща брадичка. Кри хвана ръката й и я прегърна.
- Спокойно. Ще ги намерим и ще ги накараме да си платят.
- Да.. Просто не разбирам за какво им е било.
- Ако знаеше може би и ти щеше да си мъртва сега.
- Понякога си мисля дали не би било по-добре.. Но не. Нека да не приказваме за това сега..Съвсем те отплеснах от разсъжденията ти..
- Говориш глупости, Ели.. Те нямат значение.
- О, не.. - тя вдигна решително брадичка - Ако не можем да се справим с нещо толкова дребно като да си спомним една червенокоса красавица, то как ще се справим с по-трудните неща?
Кри вдигна ръце. Беше права, а и това беше нейния ментор, нейната мъка.
- Значи стигнахме до там, че е преди .. да го открия. Това значи преди поне 7 години. Тогава ти май не се беше остановила тук или не, май беше ама..
- Ама заех убежището на една Сестра за известно време, защото беше станало малко напечено при нея.. Права си. Поне преди 7 години.
- Тогава смятах, че ще го намериш дори той да не иска, така че трябва да сме били някъде из Европа.. Акцентът май й беше френски..
- Но не я познаваме от Франция със сигурност. Върти ми се из главата нещо за Италия.
- Точно така! Тя беше в нашия хотел в Торино и тя..
Двете едновременно погледнаха вратата, която ги отделяше от Алекс, Дерек и Мари Бризард. Вътрешната й страна беше облепена с изискано огледало, което вече не им беше нужно за да се сетят какво беше притеснило "момчетата".
Ели посегна към вратата в същия миг когато Кри посегна към другата дръжка. Двете тържествено я отвориха и нахълтаха в стаята, където Дерек и Алекс държаха на мушка с погледи изпълнени с изумление и единствения намек, че цялата история е можела да придобие трагичен за някой характер бе сваления пистолет в ръката на Алекс.
- Тя е Ласомбра.. - Започна Кри.
- .. ама отстъпничка. - продължи Ели.
Двете се спогледаха и на един дъх продължиха.
- Ние я познаваме.
И докато Алекс гледаше още по изумено, Мари започна да се смее. Леко, звънливо, а след малко към нея се присъединиха и Елена и Кризантим.
С изненадваща бързина пистолет се появи в ръцете на Дерек и Мари се озова взряна в черната бездна на дулото. Тя дори не успя да смени изражението на лицето си от изненада. Странния пистолет на Алекс също инстинктивно се насочи към слепоочието и.
- Това не е достатъчна причина да я оставям жива...
Така че ако не получа поне още няколко, девойката няма да види следващата луна...
Пистолетът на Дерек продължаваше да следи девойката, а Бързината продължаваше да се увива около всеки един от куршумите...
- Дерек, недей! - Елена протегна ръка към оръжието...
В този момента Звяра в Дерек се появи с пълна сила и той се извъртя към новата цел, преди да може да направи каквото и да е, Глока изплю оловните си парчета към Елена...
Тогава нещо се пречупи в него, някаква малка човешка жилка запазила се през вековете го изстреля напред, и макар куршумите да бяха бързи, нищо не можеше да се сравни с вампир живял векове...
И както Елена гледаше куршумите, в следващия миг се оказа в прегръдките на Дерек, и само лекото му полюляване показваше къде отива всяко малко парченце олово.
Тя леко протегна ръка и докосна кървавите следи около очите му, почти като сълзи, само че вампирите не плачеха.
Той тихо прошепна: "Прости ми"
Ръката му се отпусна, и безполезното стоманено парче, доскоро представлявало един от върховете на човешкото оръжейно майсторство,издрънча на пода.
След това погледа му обходи присъстващите, и се спря на Мари...
Тя беше просто вампир, като всички тук, прокълнат, избрала своя начи на не-живот, можеше да бъде предател, но можеше да бъде и всеки един от тях. Понякога му се искаше да има погледа на Тореадорите и да може да гледа на света като на нещо хубаво, да види красотата във всяко дребно нещо, без да е пречупвана от яростта на Троил...
- Тя е предател колкото и всеки един от нас, Алекс...Моля да ме извините, имам нужда да остана малко сам...
И той се обърна излизайки през врата в тъмната и студена нощ...
Всички безмълвно изпратиха с поглед Дерек. Алекс още не бе успял да свали оръжието си от изненада, Мари гледаше невярващо там, където бе изчезнал Дерек, а докато Елена гледаше изумено кървавите следи по пръстите си, Кризантим наблюдаваше нея.
Не беше твърде учудващо, но я обзе ярост. Глупаци! Още малко ще се избием един друг, а през това време тези, които са виновни за мъката и яростта ни ще умрат да ни се смеят..
Тя първа разчупи тишината, гледайки много пронизващо Александър вон Траун.
- Интересно гостоприемство предлагате, вон Траун, щом едно от гостенките ви успя да ви привлече интереса дотолкова, че хладнокръвния Дерек, който успя да избяга от убежището ми спасявайки себе си и Елена, да изпадне в подобен капан на емоциите си. Може би отсега трябва да ни кажете дали сме добре дошли в този дом, за да не се заблуждаваме повече и ако трябва да напуснем още сега?
- Госпожице Кризантим, не злоупотребявайте с гостоприемството ми. Не трябваше да сте в тази стая сега! Но станалото - станало. Моля всички ви за извинение и предлагам да отидем в столовата ....Все едно нищо не е станало - пистолетът с елигантно движение изчезна в кобура си под сакото. Алекс се обърна към все още стъписаната Мари: - А с вас, госпожице Бризард, ще си поговорим по-спокойно след вечерята, когато сте готова за това. Ще ме намерите в кабинета ми, Пантагрюел ще ви покаже къде е. Дотогава ще се наложи да ми погостувате малко повече, предлагам ви да дадете на шофьора ми ключовете от вашия апартамент, за да ви докара багажа тук. Ще се погрижа да ви приготвят стаята спопред предпочитанията ви. Ще бъдете свободна веднага щом Принцът разреши това.
Алекс се завъртя на пети и излезе от стаята с аристократичен марш , оставяйки трите жени сами в гостната.
- Това не трябваше да се случва. О, Мари.. съжалявам. Ако само се бяхме сетили по-рано - Елена се обърна и пристъпи към прозореца. Взе бяла салфетка от малката масичка, покрай която мина и заплете пръсти в нея. Взираше се в мрака през стъклото и се питаше къде ли е отишъл Дерек - Ако им бяхме казали .. е, не знам дали щяха да ни повярват веднага, но може би щяха да са по-малко враждебни.
Обърна се. В очите на Мари проблясваше сдържан гняв.
- Наистина не съм срещала подобно отношение! Нима Питър може да е толкова небрежен.. Би трябвало да предупреди господин Вон Траун. Това определено не е представата ми за приятно прекарване..Вместо гостоприемство - възможност да получа куршум в главата!
- Имаш право да го виниш. - гласът на Кризантим беше леден - А и в момент като този..
Мари я погледна озадачено.
- Какво му е на момента?
- Да речем..- Елена се поколеба. Никак не беше сигурна, че трябва да разказват на Мари какво им се е случило. Беше убедена, че тя не е тук за да им навреди, но сметна, че докато те самите не разберяха какво ги преследва, може би беше по-добре да не намесват други събратя.
- Да речем, че заедно преживяхме нещо, което им дава основание да бъдат толкова подозрителни.
- Така е.- Кризантим погледна замислено Елена. Погледите им се срещнаха и двете сякаш се разбраха без думи. Кри се усмихна и с елегантен жест ги подкани - Мисля, че оставихме домакинята сама достатъчно дълго.
Трите се запътиха към вратата, но преди някоя от тях да успее да сложи ръка на дръжката, вратата се отвори и пред тях изникна Пантагрюел. В ръката му имаше сребърен поднос, а на него неголяма кутия.Трите жени се спряха очаквайки думите на иконома. Той обаче стоеше безмълвен, чинно изпънал гръб и гледащ някъде над главите им. Три чифта очи се срещнаха озадачени.
- Е..? Няма ли да ни кажеш за кого е това? - попита нетърпеливо Кри.
- Не знам, миледи. - безизразно отговори иконома.
- Не знаеш..? Как така, защо го носиш тогава?
- Боя се, че куриерът, който го донесе, беше твърде лаконичен. Каза просто "За гостенката на господаря ти.".
- Не можа ли да попиташ за коя точно?
- Боя се, че не, миледи. Той.. си тръгна твърде бързо. Почти изчезна.
- О, да .. разтворил се е във въздуха.. това вече е пракалено!- гласът и звучеше раздразнено, тя взе кутията и му обърна гръб. - Хайде, сами ще разберем за кого е.
Елена и Мари я последваха към трапезарията, където Лилиан ги чакаше. Кризантим постави кутията на масата и се обърна към останалите.
- Е..да разбулим мистерията.
Отвори кутията и възкликна:
- Но това е .. цвете?- едновременно озадачена и развеселена показа на останалите, това което държеше в ръце. Беше почти миниатюрна саксийка, в която имаше стрък момина сълза. Белите цветове бяха съвсем свежи, току що разцъфнали.
- Колко очарователно!- възкликна Лилиан - Така няма да увяхва ..а и кой би откъснал нещо толкова красиво.
- За теб е, Ели.- Кризантим и подаде цветето.
Елена я гледаше втренчено и нямаше нужда някой да и казва, тя вече знаеше. Все пак върху мъха около стръкчето имаше малка бяла картичка, на която беше изписано името и. Тя я отвори. Само една думичка. 'Здравей!'
Елена прехапа устни и смачка картичката.
- Може би все пак Дерек беше прав. Лилиан.. бихте ли помолили някои да го потърси? Или може би да ме заведе при него..
- Алекс...Извинявай за сцената преди малко, изпуснах си нервите - гласа на Дерек беше почти весел - Не мисля,че трябва да споменаваш за Мари на принца, току виж онзи идиот обяви кървав лов, и ще трябва да избием половината вампири в града...Не знам, по-добре се обади на онзи твой приятел и го попитай какво точно става, и ако Мари се окаже прекалено неудобна, просто ще я отпратим...
- Добре - Алекс почти въздъхна - А ти къде си в момента?
- На близо, след малко се връщам - Дерек прекъсна връзката и прибра телефона, запътвайки се към къщата.
Алекс остана в мрачния кабинет, отметнал глава на облегалката на мекото си работно кресло и затворил очи.
Не чувствам нищо нередно... дори не усещам движението му ...като че ли го няма ...
Пред очите му прескачаха неразбираеми образи. Образи чужди на съзнанието му.
Това сигурно е от асимилацията ... няма какво да ме притеснява ... защитите са пробити ... контролната схема е променена ...
Чувстваше се странно спокоен и до някъде щастлив както никога досега. Бавно отвори очи. Погледна дланта си. Бе както винаги гладка и леко синкава в здрача на стаята. Нямаше и следа от някакъв белег. Отново затвори очи. Виждаше град. Град на неговите мечти. Град на неговия живот. Град , който беше и жив и мъртъв. Град на вечния покой. Отново отвори очи.
Някой бе почукал по вратата на кабинета. Леко, дори плахо. Не беше Лилиян или някой от прислугата.
- Да! - чу гласа си странно провлачен. Сигурно все още се адаптирам - Влезте!
Вратата се отвори плавно и доста бързо и решително в кабинета влезе Кризантим. За един кратък миг огледа помещението, след което се настани спокойно на едно от креслата срещу Алекс.
- Трябва да си поговорим, вон Траун.
С доста забавени рефлекси и откъснат от реалността поглед Александър фокусира съзнанието си върху нейното присъствие.
- Кризантим.. Не трябваше ли да сте долу при останалите дами..
Красивото лице на ирландката се намръщи леко.
- Не съм приела поканата ви за да водя учтиви светски разговори, вон Траун. Приятно ми бе да се видя с Мари след толкова време, а и съм радостна да разбера, че Елена е добре, но.. Надявам се, че не сте ми пратили тази покана с надеждата да седя и развличам съпругата ви..
- С каква идея тогава.. - въпросът на Александър заглъхна преди да е довършен, но Кри не забеляза това, тъй като в този момент ядосано стана от креслото и направи няколко крачки встрани.
- Каквато и да е била идеята ми, господине, определено е включвала информация за разрушителното събитие, което сполетя дома ми. И когато всъщност получих поканата реших, че ще споделите частта, която знаете. Нека сме наясно, вон Траун. Аз не съм гостенка, нямаща друго за правене, та да си губя времето във вашата, макар и прекрасна, резиденция. Така, че ако обичате ми кажете дали има някаква вероятост да разбера нещо за онзи боен робот, който е нападнал Елена и ментора й, а после разруши жилището ми, или направо да си тръгвам да търся помощ другаде.
Кри най-накрая забеляза леко разконцентрирания поглед на Алекс и й направи впечатление невероятното му мълчание по време на яростния й монолог. Ядосана от незаинтересоваността му, тя отвори вратата на кабинета, решена да излезе, след което се спря и се обърна. С умението присъщо на кръвта й тя пренесе гласа си отвъд звуковите бариери и заговори на вампира направо в ума му.
- Въобще чувате ли ме, Александър вон Траун?
Шокът дойде неочаквано. Още повече - в гръб.
- Eстествено, че ви чувам, Кризантим. - гласът бе на Алекс, но някак си по-студен и по-мъртъв от всякога. Имаше усещането че не го бе чула с ушите си. като че ли бе стигнал до мозъка и.
Тя рязко се извърна и изхлипа от изненада. Лорик стоеше като черен силует точно пред нея. Присъствието му се усещаше право пред нея. Силуета се беше наджесли над нея. На мястото на очите ярко горяха два тъмно лелави прореза. Те горяха ... топлината облъхваше лицето на Кри ... но не излъчваха светлина. Лицето на Алекс все така тънепе в непрогледния мрак.
Кри отстъпи и опря гръб на вратата. Но силуета се разсея като лека мараня в мрака. Тя видя Траун все така да седи неподвижно зад бюрото, отметнал глава на облегалката на креслото.
Тя поспешно излезе от кабинета и се затича по безлюдния коридор. Алекс отчетливо чуваше всяка нейна стъпка. Пръстите на дясната му ръка конвулсивно избарабаниха по бюрото ...
Първоначалните й реакции бяха по-скоро инстинктивни, отколкото панически, но докато осъзнае накъде бяга и се обърне да погледне назад, иззад един ъгъл се показа замисления Дерек, който тя почти отнесе.
- Уф.. аз.. Извинявай Дерек.. - Очите й внимателно обходиха полуотворената врата в дъното на осветения коридор, докато почти заеквайки се извиняваше на Дерек.
- Какво е станало? Откъде бягаш така? - Той проследи погледа й към кабинета на Александър.
- Той.. той.. - Кри затвори за миг очи за да овладее себе си. Когато след малко ги отвори, все още не беше убедена в това, което видя.
- Вон Траун.. Нещо му стана..
В този момент вратата в дъното широко се разтвори и Алекс излезе от мрака на стаята. Насочи се право към тях. На лицето му бе изписана загрижена физиономия.
- Какво стана, Кризантим! Защо избягахте така? Изглеждате изплашена.
Кри наистина го следаше с искрена оплаха. Не изглеждаше нещо да не е наред с Траун, но тя все очакваше той да се превърне в онова ужасяващо видение от кабинета. Той посегна да сложи ръка на рамото й, но изведнъж и се стори че през очите му мина ония лилав отблясък. Тя инстинктивно се отдръпна изблъсквайки Дерек назад.
Алекс също отдръпна ръката си с изненадана физиономия и погледна Дерек въпросително. Той само сви рамене неразбиращо.
Кри отстъпи и от двамата , хвърли им смразяващ поглед и се заотдалечава по коридора. Искаще да се обърне, да види дали не я следват, но не набра смелостта да го направи. Бе се концентрилала в това да излъчва спокойствие, което липсваше в душата й.
- Добре - Алекс почти въздъхна - А ти къде си в момента?
- На близо, след малко се връщам - Дерек прекъсна връзката и прибра телефона, запътвайки се към къщата.
Алекс остана в мрачния кабинет, отметнал глава на облегалката на мекото си работно кресло и затворил очи.
Не чувствам нищо нередно... дори не усещам движението му ...като че ли го няма ...
Пред очите му прескачаха неразбираеми образи. Образи чужди на съзнанието му.
Това сигурно е от асимилацията ... няма какво да ме притеснява ... защитите са пробити ... контролната схема е променена ...
Чувстваше се странно спокоен и до някъде щастлив както никога досега. Бавно отвори очи. Погледна дланта си. Бе както винаги гладка и леко синкава в здрача на стаята. Нямаше и следа от някакъв белег. Отново затвори очи. Виждаше град. Град на неговите мечти. Град на неговия живот. Град , който беше и жив и мъртъв. Град на вечния покой. Отново отвори очи.
Някой бе почукал по вратата на кабинета. Леко, дори плахо. Не беше Лилиян или някой от прислугата.
- Да! - чу гласа си странно провлачен. Сигурно все още се адаптирам - Влезте!
Вратата се отвори плавно и доста бързо и решително в кабинета влезе Кризантим. За един кратък миг огледа помещението, след което се настани спокойно на едно от креслата срещу Алекс.
- Трябва да си поговорим, вон Траун.
С доста забавени рефлекси и откъснат от реалността поглед Александър фокусира съзнанието си върху нейното присъствие.
- Кризантим.. Не трябваше ли да сте долу при останалите дами..
Красивото лице на ирландката се намръщи леко.
- Не съм приела поканата ви за да водя учтиви светски разговори, вон Траун. Приятно ми бе да се видя с Мари след толкова време, а и съм радостна да разбера, че Елена е добре, но.. Надявам се, че не сте ми пратили тази покана с надеждата да седя и развличам съпругата ви..
- С каква идея тогава.. - въпросът на Александър заглъхна преди да е довършен, но Кри не забеляза това, тъй като в този момент ядосано стана от креслото и направи няколко крачки встрани.
- Каквато и да е била идеята ми, господине, определено е включвала информация за разрушителното събитие, което сполетя дома ми. И когато всъщност получих поканата реших, че ще споделите частта, която знаете. Нека сме наясно, вон Траун. Аз не съм гостенка, нямаща друго за правене, та да си губя времето във вашата, макар и прекрасна, резиденция. Така, че ако обичате ми кажете дали има някаква вероятост да разбера нещо за онзи боен робот, който е нападнал Елена и ментора й, а после разруши жилището ми, или направо да си тръгвам да търся помощ другаде.
Кри най-накрая забеляза леко разконцентрирания поглед на Алекс и й направи впечатление невероятното му мълчание по време на яростния й монолог. Ядосана от незаинтересоваността му, тя отвори вратата на кабинета, решена да излезе, след което се спря и се обърна. С умението присъщо на кръвта й тя пренесе гласа си отвъд звуковите бариери и заговори на вампира направо в ума му.
- Въобще чувате ли ме, Александър вон Траун?
Шокът дойде неочаквано. Още повече - в гръб.
- Eстествено, че ви чувам, Кризантим. - гласът бе на Алекс, но някак си по-студен и по-мъртъв от всякога. Имаше усещането че не го бе чула с ушите си. като че ли бе стигнал до мозъка и.
Тя рязко се извърна и изхлипа от изненада. Лорик стоеше като черен силует точно пред нея. Присъствието му се усещаше право пред нея. Силуета се беше наджесли над нея. На мястото на очите ярко горяха два тъмно лелави прореза. Те горяха ... топлината облъхваше лицето на Кри ... но не излъчваха светлина. Лицето на Алекс все така тънепе в непрогледния мрак.
Кри отстъпи и опря гръб на вратата. Но силуета се разсея като лека мараня в мрака. Тя видя Траун все така да седи неподвижно зад бюрото, отметнал глава на облегалката на креслото.
Тя поспешно излезе от кабинета и се затича по безлюдния коридор. Алекс отчетливо чуваше всяка нейна стъпка. Пръстите на дясната му ръка конвулсивно избарабаниха по бюрото ...
Първоначалните й реакции бяха по-скоро инстинктивни, отколкото панически, но докато осъзнае накъде бяга и се обърне да погледне назад, иззад един ъгъл се показа замисления Дерек, който тя почти отнесе.
- Уф.. аз.. Извинявай Дерек.. - Очите й внимателно обходиха полуотворената врата в дъното на осветения коридор, докато почти заеквайки се извиняваше на Дерек.
- Какво е станало? Откъде бягаш така? - Той проследи погледа й към кабинета на Александър.
- Той.. той.. - Кри затвори за миг очи за да овладее себе си. Когато след малко ги отвори, все още не беше убедена в това, което видя.
- Вон Траун.. Нещо му стана..
В този момент вратата в дъното широко се разтвори и Алекс излезе от мрака на стаята. Насочи се право към тях. На лицето му бе изписана загрижена физиономия.
- Какво стана, Кризантим! Защо избягахте така? Изглеждате изплашена.
Кри наистина го следаше с искрена оплаха. Не изглеждаше нещо да не е наред с Траун, но тя все очакваше той да се превърне в онова ужасяващо видение от кабинета. Той посегна да сложи ръка на рамото й, но изведнъж и се стори че през очите му мина ония лилав отблясък. Тя инстинктивно се отдръпна изблъсквайки Дерек назад.
Алекс също отдръпна ръката си с изненадана физиономия и погледна Дерек въпросително. Той само сви рамене неразбиращо.
Кри отстъпи и от двамата , хвърли им смразяващ поглед и се заотдалечава по коридора. Искаще да се обърне, да види дали не я следват, но не набра смелостта да го направи. Бе се концентрилала в това да излъчва спокойствие, което липсваше в душата й.
Докато двамата стояха и озадачено се взираха в гърба на отдалечаващата се Кризантим, зад тях изникна Елена.
- Господа.. радвам се, че ви намирам заедно. Искам да ви покажа нещо. И да ви задам няколко върпоси.
Алекс я изгледа изненадано.
- Какво им става на всички тази вечер? Ядосана ли е или само така ми се струва?
Дерек само повдигна рамене и последва Елена. Влязоха в просторна стая и вратата се затръшна силно зад тях. Елена беше подпряла гръб на нея и гнева й можеше да се усети почти физически. Алекс се отпусна свойски в удобния диван и изчака някой друг да започне.
- Е? - Дерек свъси вежди - Какво ще ни покажеш?
- Това, което е на масата - почти просъска Елена.
- Цветенце? С какво е могло да те ядоса толкова едно цветенце? Мислех, че вие жените си падате по тях - младия бруджа едва се сдържаше да не се разсмее на глас заради картинката на тази доскоро все мрънкаща, крапизна жена, която беснееше в момента заради няколко ситни бели цветчета и сякаш доказваше наяве, че проклетите Тореадори малко пресилено наричаха себе си вампири. Сякаш бяха малко другите им проблеми.. Елена гневно пристъпи към масата и удари с малкия си юмрук по нея.
- Смешно ли ти е? Умник.. Просто не е време за шеги. Цветето е от някой, който няма как, а и не би трябвало да знае къде съм. Освен това той е.. ох... добре. Отначало. Дерек, помниш ли какво ти разказвах за Дориан?
- Е.. не очаквай от мен да помня всяка подробност. Но грубо казано, да, помня. Какво точно?
- Имам предвид онези пътувания, из Индия, когато се срещаше..
Дерек се сепна.
- От него ли е? - загледа цветето. - Какво пише на бележката? Как е разбрал..?
- Не знам.
- Извинете, че ви прекъсвам - кисело се обади Алекс - но няма ли да е по-добре да ми обясните първо за какво става въпрос? Иначе не виждам смисъл от присъствието си тук.
- Така е - съгласи се Елена - ще ви разкажа. Става въпрос за един.. приятел на Дориан, моя ментор. Той обичаше да пътува, правехме го постоянно, обичаше да разказва, че живеем като номади. Но едно място посещавахме всяка година по едно и също време. По-точно различни места, но винаги в Индия. Там се срещаше с Кристиян. Приятел. Според Дориан. Според мен.. подла и коварна змия. Те винаги имаха нещо тайно за обсъждане. Разбира се, Дориан никога не го призна открито, винаги казваше, че иска да ме остави да видя колкото се може повече от това прекрасно място, докато те се занимаваха със скучните си дела. И аз се възползвах най-пълноценно. Обожавам това място. Там витае магия, всичко е толкова..
Дерек се прокашля.
- Нека първо да чуем съществената част.
Елена го погледна изпепеляващо.
- Как ли съм очаквала да разбереш такава красота. Както и да е. В малкото време когато прекарвах с тях, Кристиан беше винаги крайно любезен.. дори повече. Бях му казала, че обичам тези цветя.. Бях ги виждала само в родината си, имахме цяла градина. Не съм казвала това на никой, не обичах да си спомням миналото.. та.. Когато интереса му към мен стана прекалено явен той и Дориан имаха спор.. И на следващата година не заминах за Индия. Дориан не говореше за срещите си, но в последните години го виждах как се връща от там .. тревожен. Толкова съм глупава! Когато се върна от там преди няколко седмици беше ужасен от нещо, искаше да заминем веднага и тръгнахме. По-пътя обаче се появи това.. нещо.. което го уби и щеше и да убие мен, ако не се бях сетила за убежището на Кризантим наблизо. Знаете останалото.. Искам да знам какво беше онова нещо! Сигурна съм, че имате поне предположения, но го обсъждате само двамата. Не мислите ли, че аз и Кризантим имаме правото да знаем? Ако Кристиан има нещо общо с онази кошмарна случка.. Дерек.. Как е могъл да разбере къде съм? Та ние с теб пристигнахме преди малко!
Алекс и Дерек се спогледаха.
- Алекс, прецени дали има още някой който трябва да чуе тази история и ако има го извикай, нямам намерение да я разказвам повече от веднъж.
- Говори, аз ще преразкажа на когото трябва, ако сметна за нужно. Нищо не мога да ти кажа преди да чуя какво имаш за казване. - Алекс се отпусна на дивана и преплети пръсти.
- Преди хиляди години е са се образували магическите ордени, много от тях продължават да съществуват и днес... Силата на всеки един от тях зависи от магията... На всеки един с едно изключение: Ордена на причината.. През вековете те винаги са със стотици години напред в техническо отношение в сравнение с хората. Имали са няколко имена, но това което носят в момента е Технократите.
- Това което ни нападна беше киборг. Обикновенно представлява кибернетично подсилена билогична единица, най вече за това се използват хора. Повечето киборги са силни колкото върколак , но не представляват особен проблем за всеки 200 годишен вампир. По принцип това е било източник на тревога когато са се появили първите, но после се оказало че малко същества понасят операцията и още по малко биха моглъда бъдат усилени достатъчно че да представляват проблем за който и да е вампир над средното ниво.. Но този киборг... Той не беше жив, той беше вампир, не ми е известно как са успели, но важното е че са успели. Нашите тела регенерират по бързо и са по-издръжливи, което означава че могат да им се сложат повече импланти... А това вече превръща киборгите в проблем...
- Господа.. радвам се, че ви намирам заедно. Искам да ви покажа нещо. И да ви задам няколко върпоси.
Алекс я изгледа изненадано.
- Какво им става на всички тази вечер? Ядосана ли е или само така ми се струва?
Дерек само повдигна рамене и последва Елена. Влязоха в просторна стая и вратата се затръшна силно зад тях. Елена беше подпряла гръб на нея и гнева й можеше да се усети почти физически. Алекс се отпусна свойски в удобния диван и изчака някой друг да започне.
- Е? - Дерек свъси вежди - Какво ще ни покажеш?
- Това, което е на масата - почти просъска Елена.
- Цветенце? С какво е могло да те ядоса толкова едно цветенце? Мислех, че вие жените си падате по тях - младия бруджа едва се сдържаше да не се разсмее на глас заради картинката на тази доскоро все мрънкаща, крапизна жена, която беснееше в момента заради няколко ситни бели цветчета и сякаш доказваше наяве, че проклетите Тореадори малко пресилено наричаха себе си вампири. Сякаш бяха малко другите им проблеми.. Елена гневно пристъпи към масата и удари с малкия си юмрук по нея.
- Смешно ли ти е? Умник.. Просто не е време за шеги. Цветето е от някой, който няма как, а и не би трябвало да знае къде съм. Освен това той е.. ох... добре. Отначало. Дерек, помниш ли какво ти разказвах за Дориан?
- Е.. не очаквай от мен да помня всяка подробност. Но грубо казано, да, помня. Какво точно?
- Имам предвид онези пътувания, из Индия, когато се срещаше..
Дерек се сепна.
- От него ли е? - загледа цветето. - Какво пише на бележката? Как е разбрал..?
- Не знам.
- Извинете, че ви прекъсвам - кисело се обади Алекс - но няма ли да е по-добре да ми обясните първо за какво става въпрос? Иначе не виждам смисъл от присъствието си тук.
- Така е - съгласи се Елена - ще ви разкажа. Става въпрос за един.. приятел на Дориан, моя ментор. Той обичаше да пътува, правехме го постоянно, обичаше да разказва, че живеем като номади. Но едно място посещавахме всяка година по едно и също време. По-точно различни места, но винаги в Индия. Там се срещаше с Кристиян. Приятел. Според Дориан. Според мен.. подла и коварна змия. Те винаги имаха нещо тайно за обсъждане. Разбира се, Дориан никога не го призна открито, винаги казваше, че иска да ме остави да видя колкото се може повече от това прекрасно място, докато те се занимаваха със скучните си дела. И аз се възползвах най-пълноценно. Обожавам това място. Там витае магия, всичко е толкова..
Дерек се прокашля.
- Нека първо да чуем съществената част.
Елена го погледна изпепеляващо.
- Как ли съм очаквала да разбереш такава красота. Както и да е. В малкото време когато прекарвах с тях, Кристиан беше винаги крайно любезен.. дори повече. Бях му казала, че обичам тези цветя.. Бях ги виждала само в родината си, имахме цяла градина. Не съм казвала това на никой, не обичах да си спомням миналото.. та.. Когато интереса му към мен стана прекалено явен той и Дориан имаха спор.. И на следващата година не заминах за Индия. Дориан не говореше за срещите си, но в последните години го виждах как се връща от там .. тревожен. Толкова съм глупава! Когато се върна от там преди няколко седмици беше ужасен от нещо, искаше да заминем веднага и тръгнахме. По-пътя обаче се появи това.. нещо.. което го уби и щеше и да убие мен, ако не се бях сетила за убежището на Кризантим наблизо. Знаете останалото.. Искам да знам какво беше онова нещо! Сигурна съм, че имате поне предположения, но го обсъждате само двамата. Не мислите ли, че аз и Кризантим имаме правото да знаем? Ако Кристиан има нещо общо с онази кошмарна случка.. Дерек.. Как е могъл да разбере къде съм? Та ние с теб пристигнахме преди малко!
Алекс и Дерек се спогледаха.
- Алекс, прецени дали има още някой който трябва да чуе тази история и ако има го извикай, нямам намерение да я разказвам повече от веднъж.
- Говори, аз ще преразкажа на когото трябва, ако сметна за нужно. Нищо не мога да ти кажа преди да чуя какво имаш за казване. - Алекс се отпусна на дивана и преплети пръсти.
- Преди хиляди години е са се образували магическите ордени, много от тях продължават да съществуват и днес... Силата на всеки един от тях зависи от магията... На всеки един с едно изключение: Ордена на причината.. През вековете те винаги са със стотици години напред в техническо отношение в сравнение с хората. Имали са няколко имена, но това което носят в момента е Технократите.
- Това което ни нападна беше киборг. Обикновенно представлява кибернетично подсилена билогична единица, най вече за това се използват хора. Повечето киборги са силни колкото върколак , но не представляват особен проблем за всеки 200 годишен вампир. По принцип това е било източник на тревога когато са се появили първите, но после се оказало че малко същества понасят операцията и още по малко биха моглъда бъдат усилени достатъчно че да представляват проблем за който и да е вампир над средното ниво.. Но този киборг... Той не беше жив, той беше вампир, не ми е известно как са успели, но важното е че са успели. Нашите тела регенерират по бързо и са по-издръжливи, което означава че могат да им се сложат повече импланти... А това вече превръща киборгите в проблем...
-
херцог Авис
- Posts: 145
- Joined: Tue Jul 29, 2003 4:25 pm
- Location: София
- Contact:
Лицето на Алекс постепенно посърваше с всяка дума на Дерек. След като той свърши настъпи минута мълчание, след което Алекс се изправи и впи пронизващия си поглед в Дерек.
- Глупости! Приказваш несвързани неща. Имплантите използват биоенергията на тялото, а ние нямаме такава. Ако това, което казваш е вярно, то Технократите са се научили да използват силата на Кръвта. Това няма как да стане без да са правили стотици опити над Събратя, и то над силните от нас. Няма как да мине незабелязано. В Тъмните векове можеше, но вече внимаваме. Тремер ни бяха добър урок. Според мен, с извинение, те гони параноята... - Дерек го изпепеляваше с поглед и ядно свиваше юмруците, но не прекъсна тирадата на Траун - Ако споделиш тези си подозрения с Примогена, ще те обяват за скрит Малкав най-малкото или ще те унищожат като опасен .... е поне ще се опитат ... прекалено си силен за местните. Но рано или късно слуховете ще стигнат до Бдящите...
Алекс спокойно се разхождаше из стаята и с тих напевен и хипнотизиращ глас редеше конско на един от най-старите съществуващи вампири. Елена замаяно го наблюдаваше, можеше да се закълне, че той наистина се опитва да ги хипнотизира...
- Това си беше най-обикновен киборг, е не съвсем обикновен, но не беше вампир ... В лабораториите ми го разглобиха на съставни части. Единственото, което бе безпокоящо е напредналата технологична база ...Нещо, не толкова неочаквано ... Но да се твърди, че някой превръща вампирите в киборги ... Та това си е чисто самоубийство за самите Технократи... Нон сенс! Абсурден нон сенс! Можеш ли да подтвърдиш с нещо догадките си? Имаш нападение от киборг, преследващ една ... дама ... - той галантно се поклони на Елена - И купчина ламарини и жици. И в тази купчина - нито намек че се е изполвал накакъв свръхетествен източник на енергията ....а и това не е в стила на Технократите. Да използват Кръвтта? Абсурдно! Като твой приятел не бих те съветвал да споделяш тази си теория пред други ... освен ако годините започват да ти тежат...
- Глупости! Приказваш несвързани неща. Имплантите използват биоенергията на тялото, а ние нямаме такава. Ако това, което казваш е вярно, то Технократите са се научили да използват силата на Кръвта. Това няма как да стане без да са правили стотици опити над Събратя, и то над силните от нас. Няма как да мине незабелязано. В Тъмните векове можеше, но вече внимаваме. Тремер ни бяха добър урок. Според мен, с извинение, те гони параноята... - Дерек го изпепеляваше с поглед и ядно свиваше юмруците, но не прекъсна тирадата на Траун - Ако споделиш тези си подозрения с Примогена, ще те обяват за скрит Малкав най-малкото или ще те унищожат като опасен .... е поне ще се опитат ... прекалено си силен за местните. Но рано или късно слуховете ще стигнат до Бдящите...
Алекс спокойно се разхождаше из стаята и с тих напевен и хипнотизиращ глас редеше конско на един от най-старите съществуващи вампири. Елена замаяно го наблюдаваше, можеше да се закълне, че той наистина се опитва да ги хипнотизира...
- Това си беше най-обикновен киборг, е не съвсем обикновен, но не беше вампир ... В лабораториите ми го разглобиха на съставни части. Единственото, което бе безпокоящо е напредналата технологична база ...Нещо, не толкова неочаквано ... Но да се твърди, че някой превръща вампирите в киборги ... Та това си е чисто самоубийство за самите Технократи... Нон сенс! Абсурден нон сенс! Можеш ли да подтвърдиш с нещо догадките си? Имаш нападение от киборг, преследващ една ... дама ... - той галантно се поклони на Елена - И купчина ламарини и жици. И в тази купчина - нито намек че се е изполвал накакъв свръхетествен източник на енергията ....а и това не е в стила на Технократите. Да използват Кръвтта? Абсурдно! Като твой приятел не бих те съветвал да споделяш тази си теория пред други ... освен ако годините започват да ти тежат...
-
twilightling
- Странник
- Posts: 179
- Joined: Tue Aug 21, 2001 12:09 pm
- Contact:
Дерек беше стиснал ядно юмруци. "След всичко което онова тенеке направи, то все още си мисле че е било 'просто' киборг, и че аз си измислям? " Затвори за миг очи. "А може би знае нещо и се опитва да го скрие... Тази Вентру техника която използва..." Отново отври очите си и ги насочи към фон Траун:
- Абсолютно си прав Алекс, това отнема векова експерименти, експерименти със кръвта и смъртта. Да ти напомня нещо? Вярно Тремере бяха изпуснати, и когато се опитахме да се намесим, помоща която маговете им оказаха беше достатъчна за да ни спре. И сега те са си пълно правен клан. Но наистина едва ли някой клан е достатъчно глупав за да се намеси, дори и скрито. Но това не означава че някой вампир не би се замесил. Ако искаш Криз може да ти разкаже как се запознахме: Един склад, една тъмна нощ, и трима Джиовани които срещната Окончателната смърт от ръцете на един "Киборг". А кой знае повече за тайните на смъртта от Клана на Смъртта.Прост помисли малко. Но за съжаление си прав, повечето вампири биха го сметнали за абсолютна лудост, така че това ни оставя само нас. И определено трябва да направим нещо по въпроса...
- Абсолютно си прав Алекс, това отнема векова експерименти, експерименти със кръвта и смъртта. Да ти напомня нещо? Вярно Тремере бяха изпуснати, и когато се опитахме да се намесим, помоща която маговете им оказаха беше достатъчна за да ни спре. И сега те са си пълно правен клан. Но наистина едва ли някой клан е достатъчно глупав за да се намеси, дори и скрито. Но това не означава че някой вампир не би се замесил. Ако искаш Криз може да ти разкаже как се запознахме: Един склад, една тъмна нощ, и трима Джиовани които срещната Окончателната смърт от ръцете на един "Киборг". А кой знае повече за тайните на смъртта от Клана на Смъртта.Прост помисли малко. Но за съжаление си прав, повечето вампири биха го сметнали за абсолютна лудост, така че това ни оставя само нас. И определено трябва да направим нещо по въпроса...
-
херцог Авис
- Posts: 145
- Joined: Tue Jul 29, 2003 4:25 pm
- Location: София
- Contact:
- И аз го смятам за абсолютна лудост! Помисли малко! Ако това е бил кибер-вампир, защо само ги е унищожил? Защо не им е направил ... - думата заседна в гърлото му, но той събра сили и ядно я изплю- ... Диаблери? Едва ли се подчинява на Традициите, щом и без това е унищожил трима вампири без разрешението на Принца. Или намекваш, че и Принца е замесен? Защо си мислиш, че е възможно супер-могъщ киборг да сее разруха и окончателна смърт из града и Принца да не вземе мерки? Ако имаше обявен Кървав лов, щях да знам. Имам солидни връзки в Примогена. Най-малкото щяха да известят Старейшините, но никой не ни е предупредил! - той забеляза стреснатия поглед на Елена, при разкритието, че е Старейшина, сети се, че досега не е споменавал на другите на колко е години. За него и Дерек това бе просто дребна подробност ... както и много други неща след като навършиш 400 години.
- Дерек, според мен прибързваш изводите. Да, има киборг. Да, той е много мощен! Достатъчно мощен за да е заплаха за всеки един от нас по отделно. Но никой няма да повярва че Технократите са започнали Война. А точно това твърдиш ти. Не им е изгодно. От векове живем в симбиоза. Техните проекти се финансират с наши капитали. Нашите капитали идват от техните ноу-хау и разработки. Мисля, че става въпрос за единичен случай. Някой луд технократ. Предполагам че те сами ще се справят с него, щом Принца не е взел мерки...
- Дерек, според мен прибързваш изводите. Да, има киборг. Да, той е много мощен! Достатъчно мощен за да е заплаха за всеки един от нас по отделно. Но никой няма да повярва че Технократите са започнали Война. А точно това твърдиш ти. Не им е изгодно. От векове живем в симбиоза. Техните проекти се финансират с наши капитали. Нашите капитали идват от техните ноу-хау и разработки. Мисля, че става въпрос за единичен случай. Някой луд технократ. Предполагам че те сами ще се справят с него, щом Принца не е взел мерки...
-
twilightling
- Странник
- Posts: 179
- Joined: Tue Aug 21, 2001 12:09 pm
- Contact:
- Освен ако... - думите на Дерек сякаш увиснаха във въздуха.
Алекс го погледна учуден:
- Освен ако?
- Ако не са оставили "лудия" технократ да действа на своя глава. И ако ние ги попитаме какво става, те ще кажат че не са чували за такова неща, а ние сме трябвало да им кажем по рано, и те щeли се погрижат за него. И ще замразят проекта за няколко години или ще го преместят.. Мисля, че са го оставили сам и официално ще са 'неутрални', същото се отнася и до вампирските кланове. А относно защо не е направило диаблере на онези тримата, това вече не мога да кажа.. Може би ни е засякло, не мога да докажа, че онзи киборг в склада е същия, който разби убежището на Кризантим, но има и такава вероятност. Ако е така, всъщност това ни отвръзва ръцете, защото след като лабораторията бъде унищожена единственото, което могат официално да направят технократите е да кажат едно голямо благодаря...
Алекс го погледна учуден:
- Освен ако?
- Ако не са оставили "лудия" технократ да действа на своя глава. И ако ние ги попитаме какво става, те ще кажат че не са чували за такова неща, а ние сме трябвало да им кажем по рано, и те щeли се погрижат за него. И ще замразят проекта за няколко години или ще го преместят.. Мисля, че са го оставили сам и официално ще са 'неутрални', същото се отнася и до вампирските кланове. А относно защо не е направило диаблере на онези тримата, това вече не мога да кажа.. Може би ни е засякло, не мога да докажа, че онзи киборг в склада е същия, който разби убежището на Кризантим, но има и такава вероятност. Ако е така, всъщност това ни отвръзва ръцете, защото след като лабораторията бъде унищожена единственото, което могат официално да направят технократите е да кажат едно голямо благодаря...
-
херцог Авис
- Posts: 145
- Joined: Tue Jul 29, 2003 4:25 pm
- Location: София
- Contact:
- Осъзнаваш ли , че ако твоите опасения са реални, това не е дори в компетенцията на Принца. Ще трябва да се уведомят Архонтите и дори Бдящите. Повечео ще откажат да ти повярват просто защото така ще им е по-удобно и спокойно. Да ти кажа честно, и аз е колебая. Нямаме твърди доказателства. А кой ще ти повярва в Камарила. Знаеш, че не сме в топли отношения с Инконю. - Алекс се замисли за момент - Хайде да вечеряме. След това ще набера няколко телефона... но нищо не ти гарантирам! За мен все още теорията ти е налудничава.
Той се обърна към притихналата Елена с лъчезарна усмивка.
- Лейди, бихте ли предупредили останалите дами. Ние с Дерек ще обсъдим още едно-две неща и след десетина минути ще се присъединим към вашата очарователна компания.
Той се обърна към притихналата Елена с лъчезарна усмивка.
- Лейди, бихте ли предупредили останалите дами. Ние с Дерек ще обсъдим още едно-две неща и след десетина минути ще се присъединим към вашата очарователна компания.
-
twilightling
- Странник
- Posts: 179
- Joined: Tue Aug 21, 2001 12:09 pm
- Contact:
Елена кимна и излезе от стаята.
- До колкото познавам някой от тях, няма и да си мръднат пръста, а когато стане напечено ще почнат да се обвиняват едни други. Политици - думата прозвуча почти изплюта. Дерек се замисли за малко.
- Имам идея. Но ще ми трябва малко време. Предай на Елена че ще се върна скоро, и ако онзи Кристиан - още една изплюта дума - се появи дръж го по далеч от Елена, поне докато имам възможноста да си поговоря с него...
Вампирът се обърна и тръгна да излиза, но точно на вратата се сепна.
- Алекс, да имаш някакво превозно средство което бих могъл да заема? Мотор за предпочитане... Някакси да се мотая из града с хеликоптер... Неудобно е...
Фон Траун го изгледа странно.
- Дерек, имам чуството че каквото и да си намислил няма да ми хареса, така че не искам и да чувам. А за мотор, трябва да има някъде из гаража, Пантагюрел ще ти го покаже, а аз през това време ще се опитам да изсясня ситуацията на жените, или поне част от нея...
Дерек само се усмихна и набързо се запъти към гаража...
- До колкото познавам някой от тях, няма и да си мръднат пръста, а когато стане напечено ще почнат да се обвиняват едни други. Политици - думата прозвуча почти изплюта. Дерек се замисли за малко.
- Имам идея. Но ще ми трябва малко време. Предай на Елена че ще се върна скоро, и ако онзи Кристиан - още една изплюта дума - се появи дръж го по далеч от Елена, поне докато имам възможноста да си поговоря с него...
Вампирът се обърна и тръгна да излиза, но точно на вратата се сепна.
- Алекс, да имаш някакво превозно средство което бих могъл да заема? Мотор за предпочитане... Някакси да се мотая из града с хеликоптер... Неудобно е...
Фон Траун го изгледа странно.
- Дерек, имам чуството че каквото и да си намислил няма да ми хареса, така че не искам и да чувам. А за мотор, трябва да има някъде из гаража, Пантагюрел ще ти го покаже, а аз през това време ще се опитам да изсясня ситуацията на жените, или поне част от нея...
Дерек само се усмихна и набързо се запъти към гаража...
Кризантим затвори вратата на салона зад себе си и се облегна за миг на нея. Ако беше още жива или пък не се беше научила на самоконтрол от Майка си, сигурно сега щеше да се е свила в някой ъгъл треперейки и издавайки нечленоразделни звуци. Какъв ужас Тя тръсна глава превръщайки безполезния страх в далеч по-ценен гняв. След което се отправи с уверени стъпки към седналите до прозореца Мари и Лилиян.
- Кризантим! Желаете ли нещо за да се подкрепите? Питие?
Високата чернокоса жена й кимна и застана мълчалива до една от огромните виненочервени завеси на прозореца. Домакинята стана да донесе питието, а Мари изглеждаше също толкова унесена в свои мисли, колкото беше и Кри. Какво беше това, което видя в Алекс? Пламъкът, който бе видяла, отнесеното държание, сякаш беше обзет от някакъв демон.. Вгледа се за миг в очите на съпругата му, когато й подаде изящно обкован бокал с.. присви ноздри за миг.. кръв. Топла и сигурно прясна.
- Благодаря. - Лилиян се върна на дивана, очевидно усетила, че гостенката й не е в настроение за приказки. Кризантим я съпроводи с поглед, после се вгледа в съдържанието на бокала. Не им вярвам, не се чувствам сигурна тук. Не сме в безопастност. Смешно. И трагично. Бих могла да си тръгна във всеки един момент. И да зареже Дерек и Елена. Ако можех да ги предупредя по някакъв начин.. Но какви доказателства имаше?
Погледна нервно часовника си. Едва два през нощта. Все още можеха да се измъкнат от тук и да денуват на някое сигурно място.. Ако имаше обяснение, разбира се, защо предлага такова нещо. Та този тип бе приятел на Дерек. Или с поне такова впечатление остана.
Погледна отново бокала и взела решение го надигна уверено и пи до дъно, след което се вгледа отново в нощта навън. Стаята неусетно бе потънала в тишина, която се наруши от отварянето на вратата и влизането на Елена. Кри се приближи бързо и й заговори тихо:
- Какво става, Ели? Къде е Дерек?
- Още си приказват с Алекс.
- Ще ми се и на мен да кажат нещо, иначе по-добре да си тръгна. Никаква полза нямам само да стоя и да чакам да изгрее утрото. Не се чувствам сигурна тук, Ели.
- И аз, но Дерек знае какво прави. Предполагам. Нещата са много объркани, Кри, толкова объркани, че не знам дали са свързани или пък всичко не е едно огромно съвпадение. Но това цвете, което получих..
- Какво за него?
- Не би трябвало никой да знае, че съм тук. Няма как да го знае.
Кри хвана ръцете й и ги стисна за подкрепа.
- Спокойно, нека изчакаме Дерек да дойде и се махаме оттук.
В този миг откъм градината се чу боботенето на запален мотор, който се отдалечи бързо от къщата, а вратата на салона се отвори отново.
- Кризантим! Желаете ли нещо за да се подкрепите? Питие?
Високата чернокоса жена й кимна и застана мълчалива до една от огромните виненочервени завеси на прозореца. Домакинята стана да донесе питието, а Мари изглеждаше също толкова унесена в свои мисли, колкото беше и Кри. Какво беше това, което видя в Алекс? Пламъкът, който бе видяла, отнесеното държание, сякаш беше обзет от някакъв демон.. Вгледа се за миг в очите на съпругата му, когато й подаде изящно обкован бокал с.. присви ноздри за миг.. кръв. Топла и сигурно прясна.
- Благодаря. - Лилиян се върна на дивана, очевидно усетила, че гостенката й не е в настроение за приказки. Кризантим я съпроводи с поглед, после се вгледа в съдържанието на бокала. Не им вярвам, не се чувствам сигурна тук. Не сме в безопастност. Смешно. И трагично. Бих могла да си тръгна във всеки един момент. И да зареже Дерек и Елена. Ако можех да ги предупредя по някакъв начин.. Но какви доказателства имаше?
Погледна нервно часовника си. Едва два през нощта. Все още можеха да се измъкнат от тук и да денуват на някое сигурно място.. Ако имаше обяснение, разбира се, защо предлага такова нещо. Та този тип бе приятел на Дерек. Или с поне такова впечатление остана.
Погледна отново бокала и взела решение го надигна уверено и пи до дъно, след което се вгледа отново в нощта навън. Стаята неусетно бе потънала в тишина, която се наруши от отварянето на вратата и влизането на Елена. Кри се приближи бързо и й заговори тихо:
- Какво става, Ели? Къде е Дерек?
- Още си приказват с Алекс.
- Ще ми се и на мен да кажат нещо, иначе по-добре да си тръгна. Никаква полза нямам само да стоя и да чакам да изгрее утрото. Не се чувствам сигурна тук, Ели.
- И аз, но Дерек знае какво прави. Предполагам. Нещата са много объркани, Кри, толкова объркани, че не знам дали са свързани или пък всичко не е едно огромно съвпадение. Но това цвете, което получих..
- Какво за него?
- Не би трябвало никой да знае, че съм тук. Няма как да го знае.
Кри хвана ръцете й и ги стисна за подкрепа.
- Спокойно, нека изчакаме Дерек да дойде и се махаме оттук.
В този миг откъм градината се чу боботенето на запален мотор, който се отдалечи бързо от къщата, а вратата на салона се отвори отново.
Tanstaafl! Няма такова нещо като безплатен обяд.
Nil illegitimi carborundum!
Nil illegitimi carborundum!
-
херцог Авис
- Posts: 145
- Joined: Tue Jul 29, 2003 4:25 pm
- Location: София
- Contact:
Алекс влезе спокойно в трапезарията с лъчезарна усмивка на лицето си. Веднага се насочи към Лилиян, целуна ръката и и бързо зашепна нещо на ухото и втренчил очите си право в Кризантим. Тя забеляза погледа му и потръпна. Очите му се смееха.
Лилиян само кимваше от време на време и след като Александър свърши шепнещата си тирада , тя се извина на всички и излезе да се разпореди за вечерята.
Алекс постоя известно време без да помръдва и само с очите обиколи присъстващите дами.
- Дерек ме помила да се извиня от негово име. Наложи му се спешно да замине .... помоли ме да предам, че ще се върне възможно най-скоро, и Ви моли да го изчакате тук. Тук в момента сте в безопасност .... - дали случайно или нарочно произнасяйки думата "бузопасност" очите му бяха насочени право към Кри. Тя отново потръпна.
След още една тягостна пауза, Алекс отново се усмихна:
- та за какво си бъбрихте докато ние така невъзпитано Ви бяхме изоставили?
Лилиян само кимваше от време на време и след като Александър свърши шепнещата си тирада , тя се извина на всички и излезе да се разпореди за вечерята.
Алекс постоя известно време без да помръдва и само с очите обиколи присъстващите дами.
- Дерек ме помила да се извиня от негово име. Наложи му се спешно да замине .... помоли ме да предам, че ще се върне възможно най-скоро, и Ви моли да го изчакате тук. Тук в момента сте в безопасност .... - дали случайно или нарочно произнасяйки думата "бузопасност" очите му бяха насочени право към Кри. Тя отново потръпна.
След още една тягостна пауза, Алекс отново се усмихна:
- та за какво си бъбрихте докато ние така невъзпитано Ви бяхме изоставили?
- Обичайните женски неща- Мари беше почти рязка - А вие? Защо не ни кажете какво толкова обсъждате цяла вечер вие, за какво е цялата тази тайнственост? Не съм очаквала горещ прием, след като идвам неочаквано, но..
- Моля ви.. - Алекс се поклони леко- позволете да ви разкажа докато дойде време за вечеря.
Елена седеше и сякаш не чуваше нито дума от това което Александър говореше. Гледаше го и се чудеше кое е това което и се струваше толкова неестествено. Тревогата на Кризантим..какво я беше накарало да се чувства несигурна в тази крепост?! Дерек беше излязъл и ги беше оставил сами в този дом - значи той нямаше съмнения..и все пак Алекс не беше съвсем..Алекс. Абсурдно беше, но за момент се зачуди какво биха правили двете, заедно с една почти непозната срещу 400-годишен Вентру. Старейшина. Какво още не знаеше за него..? Явно нещо от това което вече Кри беше разбрала. Погледна я.МОжеше да се закълне, че вижда страх. 'Добре, значи ще си поиграем на котка и мишка.' помисли си. Стана, приближи се до седящата притихнала Кризантим и сложи ръце на раменете и. Щеше и се да може да и каже, че усеща тревогата и и няма да изпуска Вентруто от поглед. Ала не можеше..поне не сега. Не можеше да им направи нищо..каквото и да ставаше с него нямаше да рискува открита атака срещу три вампира, та били те и жени. Залепи чаровна усмивка на устните си и се включи в разговора. Поне можеше да не му доставя удоволствието да ги вижда уплашени.
- Моля ви.. - Алекс се поклони леко- позволете да ви разкажа докато дойде време за вечеря.
Елена седеше и сякаш не чуваше нито дума от това което Александър говореше. Гледаше го и се чудеше кое е това което и се струваше толкова неестествено. Тревогата на Кризантим..какво я беше накарало да се чувства несигурна в тази крепост?! Дерек беше излязъл и ги беше оставил сами в този дом - значи той нямаше съмнения..и все пак Алекс не беше съвсем..Алекс. Абсурдно беше, но за момент се зачуди какво биха правили двете, заедно с една почти непозната срещу 400-годишен Вентру. Старейшина. Какво още не знаеше за него..? Явно нещо от това което вече Кри беше разбрала. Погледна я.МОжеше да се закълне, че вижда страх. 'Добре, значи ще си поиграем на котка и мишка.' помисли си. Стана, приближи се до седящата притихнала Кризантим и сложи ръце на раменете и. Щеше и се да може да и каже, че усеща тревогата и и няма да изпуска Вентруто от поглед. Ала не можеше..поне не сега. Не можеше да им направи нищо..каквото и да ставаше с него нямаше да рискува открита атака срещу три вампира, та били те и жени. Залепи чаровна усмивка на устните си и се включи в разговора. Поне можеше да не му доставя удоволствието да ги вижда уплашени.
Появата на Алекс отново породи колебанието в Кризантим, но този път тя беше малко по-подготвена. Гняв, не страх. Ярост трябва да изпитвам като гледам това.. нещо. След няколко мига колебание тя извиси глас, който почти успя да не трепне.
- Ами да чуем какво имате да ни казвате тогава. Някои имаме и други занимания предвидени за тази нощ, освен да се радваме на несравнимото ви домакинство.
Тя кимна и усети, че е нацелила правилните думи. Мари несъмнено изгаряше от желание да се махне от тук, както и от любопитство сигурно. Вече беше станала свидетелска на опънатите нерви на Дерек, а това можеше да породи любопитство у всеки. От друга страна Елена не изглеждаше толкова сигурна след съобщението, че Дерек е излязъл. Той доста добре се беше вместил в ролята на закрилник, от какъвто нежната Тореадорка, през повечето време се нуждаеше, и сега, когато го нямаше тя имаше нужда от друга опора.
- Ами да чуем какво имате да ни казвате тогава. Някои имаме и други занимания предвидени за тази нощ, освен да се радваме на несравнимото ви домакинство.
Тя кимна и усети, че е нацелила правилните думи. Мари несъмнено изгаряше от желание да се махне от тук, както и от любопитство сигурно. Вече беше станала свидетелска на опънатите нерви на Дерек, а това можеше да породи любопитство у всеки. От друга страна Елена не изглеждаше толкова сигурна след съобщението, че Дерек е излязъл. Той доста добре се беше вместил в ролята на закрилник, от какъвто нежната Тореадорка, през повечето време се нуждаеше, и сега, когато го нямаше тя имаше нужда от друга опора.
Tanstaafl! Няма такова нещо като безплатен обяд.
Nil illegitimi carborundum!
Nil illegitimi carborundum!