Пустинна мангуста II: И топлите нощи на Багдад

The Doctor · Post by **The Doctor** » Tue Mar 02, 2004 1:13 am

След половин час Рамирес и Иза пиеха фрапе в пустата стаичка.
- Доста титанична база.. - наруши неловката тишина върколака.
- Да - отвърна намусено италианката.
- И населена.. - довърши "тактично" Рамирес.
- Подиграваш ли се? - смукна шумно събеседницата му.
- Аз? Няма такова нещо.

Рамирес се разпъна и костите му изпукаха. Всякакви извънпрофесионални разговори се оказаха отчайващо затънена улица, поради което го налягаше сериозна скука.
- Ще изляза да се поразтъпча - сподели след малко решително и се заприготвя.
- В Багдад? Посред нощ? И.. в това състояние?
- Че да не съм малко бебе... - подхили се испанецът, а глокът изщрака в кобура, преместен под мишницата.
- Няма да опитвам да те спра, така или иначе ще ми е трудно. Да си се върнал до сутринта. Дерек няма да е доволен.
- Да.. - отвърна разсеяно Рамирес, зает с бронежилетката - Който и да е тоя.
- Тия досиета нали ги прехвърля половин час?! - сопна се Иза.
- Чудех се кое е най-удобно за подложка на капучиното.
- Боже, откъде те намериха...
- Алелуя!
- ... и остави уискито тук!
- Амин.

***

Още тридесетина минути по-късно, Рамирес кротичко си седеше в локалния американски щаб.
- Пак ви повтарям - започна с досада - повеселихме се с приятели, малко поокъснях, журналист съм. "Куриере де ла сера", барселонска редакция. И не, не знам къде ми е картата.
- Господин Рамос - повтори тъпо и напоително сержантът - Ще престоите тук докато потвърдим легитимността ви. И освен това, не обяснихте защо сте въоръжен.
- Вижте какво, няма да държа седемте си деца гладни докато се занимавате с тъпата си бюрокрация! Това е нарушение на свободата на словото, правата на човека и още поне седемнадесет международни разпоредби! А оръжието ми е с международно разрешително, нямате право..

Две едри войничета помъкнаха един изключително кисел и креслив испанец към ареста при знака на командващия.
- Ще ви съдя! Не знаете какво правите и с кого се захващате! Всички ще си платите!

--

ПС. Хайде, Волкосе :)

Volkos Lark · Post by **Volkos Lark** » Thu Mar 04, 2004 8:52 am

Абу се носеше като вятър през пустинята, обичаше да пътува. Всъщност надали имаше някой от племето му, който да не обича да пътува.
Черната му козина блестеше на лунната светлина докато четирите му лапи отмерваха миля след миля през пясъците. Някъде към полунощ стихна мястото което му трябваше - малък пустинен оазис с няколко къщички наоколо. Пусна вързопа с дрехите си на земята, върна си човешката форма и подобаващ вид и почука на една от вратите.
Скоро тя се отвори и отвътре се подаде едно леко сънено лице, която почти веднага светна в усмивка:
- Абууууу! Добре дошъл! Влизай, влизай!
- За съжаление в момента ме чака спешна работа и не мога да остана. Тук ли са нещата ми?
Леко натъжен, арабинът отговори:
- Е нищо де, тъкмо ще разказваш повече като дойдеш пак. Да, отзад са.
- Лека нощ и благодаря, Хаим.
- За нищо, скъпи ми приятелю, знаеш че винаги си добре дошъл тук. А, между другото вчера май американците в Багдад са прибрали някакъв журналист.
- Ще проверим.
-------------------------
Абу се носеше като вятър през пустинята, обичаше да пътува. Всъщност надали имаше някой от племето му, който да не обича да пътува.
Черната му кола блестеше на лунната светлина докато четирите й гуми отмерваха миля след миля през пясъците.
Вдигна сателитния телефон и набра един номер.
-Зина! Къде си сега? Имам нужда от малко помощ.

Atealein · Post by **Atealein** » Thu Mar 04, 2004 6:57 pm

- Абу? Ами.. Точно в момента наблюдавам как последните ми клиенти за този месец излитат към цивилизацията от Багдад.. Да, в Багдад съм.. Защо?
Тя се вмъкна в кабината на компактния джип, на който допреди малко се беше облегнала, и измъкна карта на Ирак.
- .. И къде ме искаш?.. А кога?..
Тя погледна за момент часовника си и замълча за момент.
- Мисля, че няма проблем.. Ще бъда там. Внимавай..
След което бързо се вмъкна в джипа и потегли.

Volkos Lark · Post by **Volkos Lark** » Thu Mar 04, 2004 11:29 pm

Срещата беше на около половин час от Багдад. Абу вече беше успял да активира някои от връзките си и научи колкото може повече аа това кой е арестуваният журналист и къде го държат.
Арестът не беше чак толкова сложен за проникване, но със сигурност нямаше да се справи сам. А и освен това винаги се радваше, когаto работеше рамо до рамо със Зина.
Описа й положението с няколко думи и тя започна да го засипва с предложения за действие. Макар, че гледаше малко подозрително върколаците, тя все пак беше приела че се срещат и такива като Абу, които нямат никакво желание да властват над хората и дори могат да й бъдат приятели и помощници.

Положението наистина е сериозно и искаше бързи мерки преди да изпратят Рамирес някъде на запад. Абу предполагаше, че и той е част от мисията, тъй като не беше често срещана гледка върколак да се остави да го арестуват. Зина се съгласи с това, макар и идея да си нямаше за каква мисия точно говори Скитникът. Поне за момента пътищата и интересите им съвпадаха, така ч ещеше да е с него.
Решиха, че ще действат на следващата вечер и се разделиха.
Абу си намери хотел и реши да прекара нощта и предстоящия ден в дрямка, защото това, което го очакваше не беше лесно.
След като провери всеки вход дали е заключен и претърси навсякъде за "бръмбари" Абу се отдаде на съня. НО заспивайки се чудеше дали ще успее да се наспи.

Atealein · Post by **Atealein** » Fri Mar 05, 2004 8:03 pm

Докато Абу се опитваше да спи, Зина отхвърляше планове за действие. Не искаше да има жертви и се чудеше как да нагласи нещата за да може Абу да влезе и излезе достатъчно незабелязано. Накрая се спря на най-простия вариант. Този с диверсията.

Не беше никак трудно да направи десетина бомби с дистанционен детонатор и таймер, които да са повече ефектни, отколкото ефективни. Призори, преди да мракът да започне да се разпръсква успя да ги постави по периферията на двете далечни на ареста стени на базата. Леко закопани в земята, на достатъчно разстояние от укрепленията, експлозивите щяха да дигнат прах и пушек до небето, придружен със солидно 'Бум', което трябваше да привлече вниманието на будните и събудените към тази страна и да остави няколко минути пролука за Абу, който да измъкне арестувания.

През деня си запълни времето с опаковане на багаж и посещение в журналистическия център, където да съобщи, че няма да е на разположение в следващите няколко седмици. А вечерта звънна на Абу и си уговори среща на старото място.

- Разположила съм ги тук, тук и тук - тя движеше пръста си по импровизираната карта върху капака на джипа. - От твоята страна сигурно има прожектори, а за вратата на ареста съм ти приготвила това - тя му подаде пакетче с нарязан С4 и десетина детонатора. - Един резен без проблем ще разбие пантите или бравата на почти всяка врата или прозорец, а детонаторите са нагласени за 5 секундно изчакване след активиране. Ако се наложи с целия пакет може да събориш парче от задната стена, но не ти препоръчвам. Не ми се ще да правим много поразии на базата.
- Ясно.
- Ако ти се наложи да удариш някой постарай се да не е фатално - тя погледна малко накриво - Ще имам дълг към тези момчета ако някой загине заради това малко фиаско.
- Ще се постарая, но не обещавам. Винаги може нещо да се обърка.
- Знам. Сега е точно .. 20:23 часа. В 2:58 ще бъде първата детонация, а следващите са през една минута до 3:10 включително. Гледай след 3:05 вече да си се изнесъл от там. Ще те чакам в оазиса призори. Ако нещо се обърка и не съм там.. или ти не си там..
- Там ще съм.
- Ок. Успех.

Volkos Lark · Post by **Volkos Lark** » Fri Mar 12, 2004 6:05 pm

Пътува-в-изтока погледна часовника си. 2:57:45....46...47...
Той се подготви за скок. Със звука на първата експлозия премина в Умбра. Лъкът на гърба му започна да трепти леко, в синхрон с жезъла в ръката му. с бързи скокове се прехвърли през стената и се метна на покрива на сградата до нея. После с няколко бързи скока се прехвърляше от сграда на сграда. Спря се и се зачуди дали е стигнал. Реши все пак да рискува и се върна. С ловко салто се приземи на покрива. Кринос формата му притежаваше необходимата сила и тежест и той с няколко скока проби дупка в покритието и се вмъкна в сградата. Вътре виеха сирени и се чуваха човешки викове. Някъде от долните етажи някой крещеше заповеди.
Пътува в изтока се усмихна. Беше влязъл лесно. С дълги скокове се понесе надолу по стълбите. Внезапно пред него изникна войник. Зениците му се разшириха, когато подсъзнанието му осъзна какво вижда. Бърз удар с жезъла и той падна на земята.
Стигна до етажа с килиите. Обонянието му подсказа, че този, който търси е съвсем близо. Но също така, че се пази от нещо, много по-различно от Деца на Тъкача въоръжени с автомати.
-Лич. - със светкавично движение смъкна от гърба си лъка на Атун и опъна празната тетива. Изскочи иззад ъгъла и с ритник отвори вратата на първата килия. там на пода видя върколака., а над него се беше надвесил вампирът. Лъчът-стрела се заби в гърба му и той изпищя, вторият се заби в главата му и той се свлече на земята.
Абу погледна часовника си. 3:03:03...04...05. Добре се справяше.
След това се наведе и погледна другия върколак. Сините и охлузванията по тялото му говореха за "човешко" отношение.
Абу метна на гърба си отпуснатото тяло и отново премина в Умбра.
Имаше време.....дори за да помисли какво да попита Зина. Но наличието на лич в тази база, беше меко казано озадачаващо.

Atealein · Post by **Atealein** » Fri Mar 12, 2004 9:06 pm

Напусна града малко след срещата с Абу, но не се отдалечи много. Вещите й вече бяха натоварени, но нещо не й даваше спокойствие, а тя бе живяла достатъчно за да се научи да слуша интуицията си. Цяла нощ будува, неспокойна и в 2:45 вече беше включила декодера и радиостанцията си на необходимите честоти. Чу първоначалната суматоха, дори й се стори, че видя присветването на екзплозиите..

Един ранен, избягал арестуван.. Като че ли всичко вървеше по план. Но тя продължаваше да се чувства неудобно. Нещо не беше на ред..

Запали колата и след по-малко от три часа вече беше на мястото на срещата - един от многобройните и малки оазисчета наоколо. Слънцето напичаше приятно в тези ранни часове и утрото сякаш прогони тревогите й. Може би е време да подремна малко.. Въпреки че беше свикнала на малко сън нямаше да й дойде зле. Тя провери дали са заключени вратите, включи детектора за движение и намести седалката си.

The Doctor · Post by **The Doctor** » Wed Mar 24, 2004 1:21 am

Тъмнина. Влага. Тих демоничен звук. Влага. Малко лигава. Тъмнина. Рамирес отвори очи и се втренчи в звяра. Звярът - и той. Рамирес изпищя и блъсна лицето му. Звярът се дръпна и инстинткивно го наплю.
- Копеле - изцеди испанецът и изтри гадната тревиста слюнка от лицето си - Как си се набутало тука?!

Камилата изхръпа доволно. Както и да се беше набутала, това в момента нямаше особено значение, тъй като в същия момент Рамирес осъзна, че Тук определено вече не беше Тук, а по-скоро Там, или с други думи безвъзвратно се бе променило. Освен в случай, разбира се, че някой не беше пробил широки вентилационни шахти в петте налични стени, включващи тавана, за да осигури нужния дебит свеж въздух и контрастно пустинно небе. Кой знае защо последното му се стори не съвсем неприемливо, макар и абсурдно. Тъй или иначе, дозата разсъждения на тема бе пометена, когато обонянието най-накрая предреди опашката и се включи на нужната вълна, на канал "Трезва действителност". Направо смърдеше на върколак.

Испанецът се зае със сложното действие на извиване на врата, последица от хуманното отношение. На петия сантиметър си отбеляза първата черна точка. На шестия в полезрението му влезе някаква чалма. Таман стигаше седмия, когато пропука радиостанция. Инстинктите взеха връх. Радиото прошумоля и заглъхна. Някакъв недоволен глас сподели нещо неразбираемо, което разбира се сигурно не включваше ничия рода.
- Както по дяволите става тук?! - рече най-накрая Рамирес на английски, след известен размисъл над последното.