Слейърс 05 - Драконовата долина
Слейърс 05 - Драконовата долина
Част 1. Гущери
"A Mage lives and dies by his magic, never forget that."
- Ураааа! Върнахме се! - Мина бе по-щастлива от всякога. - И имам четири от петте камъка на баба! Какво ли е правила с тях? Единия явно съдържаше магия за телепортация, и сигурно съм го изпуснала заедно с другите в кашата с свещенната светеща гъба... Така и не разбрах защо миришеше толкова. Телепортиращия камък се сля с магическото огледало и остана в... там, където бяхме. Остават ми още четири! Какво ли правят те?! - и преди някой да успее да я спре, тя пъхна единия в казанчето си и го заля с вода.
Останалите от групата се приближиха и надзърнаха вътре кой от любопитство, кой от собствени неведоми причини. Сивият камък потъна на дъното и водата около нега започна да се вихри.
- Внимавай пак да не объркаш нещо! - Лина просто полудяваше от мисълта за втора размяна на телата.
- Спокойно, водата е единственото нещо, което се противопоставя на магиите на вещиците. Миналия път използвах вино за кашата, но нещо явно се е объркало.. Яяя, някакъв образ взе да се оформя...
Зел и Гаури се посбутаха с цел да си осигурят по-добър изглед към казана. Гаури, с нездържано любопитство се надвеси над котелчето, забравяйки за опасността и въобще за мозъчна дейност.
- Ама това съм аз! Ама.. АУУУУУУ! Пораснаха ми РОГА!!!!
Другите отчаяно загледаха Гаури, на чиято глава нямаше никакъв бегъл спомен за рога (и за мозък, помислиха си някои). Амелия го бутна и на свой ред погледна в казанчето.
- О боже! Станала съм ДВА МЕТРА ВИСОКА! Няма нужда да се качвам никъде, за да държа речи! УРААА! - Останалите отново изумено се спогледаха над все така нисичката Радетелка на Справедливостта.
- Кхм, я да пробвам нещо.. Ако нещо стане не се безпокойте! - Мина пристъпи напред, бръкна във водата и извади сивия камък и извика: - METAMORPHOZIS!
Постепенно косата й потъмня, тя се сви и наведе главата си надолу. Когато се изправи, под вече лилавеещите кичури на косата й плувнаха във възторг две медузки вместо очи. Мина-Амелия заподскача наоколо в радостен танц.
- Владея един от камъните! Владея един от камъните! ЮПИИииааААА... тя тупна на задните си части и се обурна нацупено към истинската Амелия
- Да знаеш, че непохватността ти е вродена! - вече не особено доволна заради лошия завършек на радостта й тя се изправи, изтупа се и пак бръкна в джоба си за камъка. Щом го докосна, около нея се завихри сива мъгла и я скри от погледа на останалите, зяпнали до земята. Когато димът се разсея, Мина в обикновената си форма се надигна, направи замаяна една-две крачки и се пльокна на земята, като захърка изтощена от много дългия си ден. Зел, като най-силен и издръжлив, след не много кратко убеждаване се съгласи да я поноси, колкото горкото моиче поне малко да си поспи. И понеже повечето бяха МНОГО гладни и/или МНОГО жадни, с трета космическа скорост запрашиха към най-близката кръчма в града в Драконовата долина.
Останалите от групата се приближиха и надзърнаха вътре кой от любопитство, кой от собствени неведоми причини. Сивият камък потъна на дъното и водата около нега започна да се вихри.
- Внимавай пак да не объркаш нещо! - Лина просто полудяваше от мисълта за втора размяна на телата.
- Спокойно, водата е единственото нещо, което се противопоставя на магиите на вещиците. Миналия път използвах вино за кашата, но нещо явно се е объркало.. Яяя, някакъв образ взе да се оформя...
Зел и Гаури се посбутаха с цел да си осигурят по-добър изглед към казана. Гаури, с нездържано любопитство се надвеси над котелчето, забравяйки за опасността и въобще за мозъчна дейност.
- Ама това съм аз! Ама.. АУУУУУУ! Пораснаха ми РОГА!!!!
Другите отчаяно загледаха Гаури, на чиято глава нямаше никакъв бегъл спомен за рога (и за мозък, помислиха си някои). Амелия го бутна и на свой ред погледна в казанчето.
- О боже! Станала съм ДВА МЕТРА ВИСОКА! Няма нужда да се качвам никъде, за да държа речи! УРААА! - Останалите отново изумено се спогледаха над все така нисичката Радетелка на Справедливостта.
- Кхм, я да пробвам нещо.. Ако нещо стане не се безпокойте! - Мина пристъпи напред, бръкна във водата и извади сивия камък и извика: - METAMORPHOZIS!
Постепенно косата й потъмня, тя се сви и наведе главата си надолу. Когато се изправи, под вече лилавеещите кичури на косата й плувнаха във възторг две медузки вместо очи. Мина-Амелия заподскача наоколо в радостен танц.
- Владея един от камъните! Владея един от камъните! ЮПИИииааААА... тя тупна на задните си части и се обурна нацупено към истинската Амелия
- Да знаеш, че непохватността ти е вродена! - вече не особено доволна заради лошия завършек на радостта й тя се изправи, изтупа се и пак бръкна в джоба си за камъка. Щом го докосна, около нея се завихри сива мъгла и я скри от погледа на останалите, зяпнали до земята. Когато димът се разсея, Мина в обикновената си форма се надигна, направи замаяна една-две крачки и се пльокна на земята, като захърка изтощена от много дългия си ден. Зел, като най-силен и издръжлив, след не много кратко убеждаване се съгласи да я поноси, колкото горкото моиче поне малко да си поспи. И понеже повечето бяха МНОГО гладни и/или МНОГО жадни, с трета космическа скорост запрашиха към най-близката кръчма в града в Драконовата долина.
Ако искаш да имаш всичко, първо трябва да признаеш, че нямаш нищо. Хаос
-
Amelia
- Warrior of love and justice
- Posts: 1222
- Joined: Fri Sep 19, 2003 11:16 pm
- Location: София
- Contact:
-FIREBALLLLLLLLLL!
Оглушителен трясък последва още по-оглушителния крясък, разцепил застиналия нажежен въздух в долината. Ли Као, който стоеше настрана, извади отнякъде омачкан пергамент, мастило и перодръжка, връчи ги на Вол Номер Десет и отчете за бъдните поколения двете любопитни физични явления - малката димна гъба от мястото на експлозията и тихото пукане, с което атмосферата изтласка обратно вакуумът, получил се от комбинираната ударно-звукова вълна.
-ГАУРИ, ТИ (------ censored) МЕДУЗОПОДОБЕН ИДИОТ! ТОВА СИ БЕШЕ МОЯТА ПЪРЖОЛА! КОЛКО ПЪТИ СЪМ ТИ КАЗВАЛА, БЕ (---- censored) ТАКЪВ ДА НЕ МИ ПИПАШ (----censored) ХРАНА???!!!! ТИ, (---censored), (--- censored), АЗ ЩЕ (-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- censored)!!!!!!!!!!!!!!!!
-... - писна му на Зелгадис. Щракна с пръсти и поръча нова пържола на Лина.
Няколко минути по-късно Амелия почти беше изчегъртала Гаури от стената, а Лина тъпчеше месо в ненаситната си паст, със звук на голям речен водовъртеж. Обстановката беше почти идилична.
Мина, която се беше събудила от шума и се опитваше да навакса с яденето се обърна към Зелгадис и каза:
-Ба биуаги уи фе бърби гага?
-Да, особено когато е много гладна. Все пак за цял месец сме се хранили само три пъти.
-Ама, аф гне фе фуффам болгоуа гуанна.
-Хм, аз също. Не знам какво беше това място, но явно някак сме изкарали там цял месец, въпреки че за нас са минали само броени часове. Въпреки това телата ни не са изтощени като след едномесечно гладуване - Зел потърка замислено брадичката си. - Не разбирам. Сигурно е някакъв вид темпорална магия, която влияе и върху метаболизма...но пък това не се беше отразило върху физиологията на Лина - изчерви се. - Наистина не знам.
-Тя фаффо фриуи Гаууи уоуаа? Аф...окх, иифиняуау...
Зел раздразнено изчисти сдъвканата храна от лицето си и се сопна на Мина:
-Ще спреш ли да говориш с пълна уста?! Плюеш храна навсякъде!
Мина преглътна със зор и сподели:
-Това беше горещо!
Малко след това изпищя:
-КЪДЕ СА МИ КАМЪНИТЕ??????
-На сигурно място - потупа пазвата си Лина - Л-сама ми е свидетел, че аз втори път НЯМА да обсебвам тялото на този идиот! НИКОГА повече.
-Хе-хе, не и в буквалният смисъл, нали Лина-сан? - материализира се отнякъде Кселос.
-Ксеееееееееееелоооооооооооооссссссссс - обърна се към него Лина. Между изкривените й от ярост пръсти проблясваше заплашителна светлинка - ВЕДНАГА МИ ВЪРНИ СТАТУЕТКАТА! КАК СМЕЕШ ДА СЕ ВЪЗПОЛЗВАШ ОТ ФАКТА, ЧЕ В ТЯЛОТО МИ Е БИЛ МЕДУЗОПОДОБНИЯ ИДИОТ, ЗА ДА СИ ВРЕШ ГАДНИТЕ МАЗОКСКИ РЪЦЕ В ПАЗВАТА МИ. ИЗВРАТЕНЯК! ХЕНТАЙ! (----------------------------------------- censored)!!!!!!
-Пфффффффф! - Зел отново щракна с пръсти - Още две порции моля!
Сервитьорката изчурулика раболепно:
-Да, господине! Веднага, господине! Пак ли на онази маса, господине?
-Да!
-Добро обслужване! - оцени Ли Као - Още вино, моля! Воле, остави момичето да си върши работата!
-Горките! Сигурно тук рядко идват туристи и те затова се радват толкова. Колко ли сме изяли досега? - притесни се Амелия
Зел я изгледа равнодушно:
-Какво? Лина пак ли ти измъкна Сейлунския Знак?
-Да...
-Спокойно! Тук той надали ще има някакво влияние. Да не забравяме, че Сейлун още не съществува все пак.
Амелия се натъжи:
-Каква каша...Трябва да се върнем обратно в нашето си време! Татко сигурно се тревожи...
-Баща ти също не съществува! - осведоми я разсеяно Зелгадис, докато се взираше в странния предмет, който въртеше в ръце. До него Амелия нещастно подсмръкна.
-Какво е това? - попита Мина
-Нещо, което един бръмбароподобен приятел ми даде преди около месец.
-Прилича на пясъчен часовник - констатира Амелия.
-То Е пясъчен часовник! - натърти Зелгадис. Започваше да се изнервя много стабилно. Как се предполагаше да включи проклетото нещо? - Какво точно трябваше да направя?
-Може би ако опитаме с камъните... - започна плахо Мина
-НЕ! - чуха се поне четири остри протеста
-Май стана! - тържествуващо се провикна Зел. -А-а-ааа!
Часовникът се напълни с пулсираща светлина и започна да вибрира във фаза с нея.
-Какво става? Какво става? - появи се и Лина.
-Не мога...да го...задържа - процеди Зел през стиснатите си от усилие зъби.
Часовникът се опитваше да се отскубне и му извиваше ръцете. Амелия се протегна и го стисна здраво. Нямаше ефект естествено.
-А-ааааааааааа! Париииии! - изписука тя и се дръпна назад
-Пусни го, Зел! - извика Лина
Часовникът се изтръгна и се завъртя бясно във въздуха. Около него се оформи огромно огнено-червено петно, което започна да се разширява.
- През такова дойдохме! - извика Лина - Всички, да се съберат тук! Нага, събуди се бе!! Амелия, помогни на Ая да домъкне онова пиянде! Ей, старче! Старче? Какво по дяволите правите?
- Диктувам на Вола...
-НЕ МУ Е СЕГА ВРЕМЕТО! - изкрещя Зелгадис. -Бързо!
-Къде е медузоподобния идиот?
-Филиа-сан! Кселос-сан!
-ААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААА...
Огромното петно ги погълна, примигна и се стопи с мазен плясък. Миг след това един малък пясъчен часовник се разби самотно на пода.
Съдържателят на кръчмата погледна двете сервитьорки:
-Тия платиха ли си?
-Не...
-(--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- censored)!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
На няколко хиляди години оттам:
-...АААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААА!
ТРЯС!
От органичната купчина се протегна нещо като крайник:
-Итай!
-Зелгадис, мътните те взели! Не можа ли да ни приземиш по-леко!
-Лина-саааааааан! Коляното ти е точно в гръбнака ми! И няма нужда да ми викаш в ухото...
-ГАУРИИИИИИИИИ! КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ ТИ ПРАВИ РЪКАТА ТАМ!
-Ммммммммммм, на мен пък ми харесва как се подредиха нещата - чу се откъм очите на спящата Нага
-Господарю Ли! Къде си???
-Тук съм, Воле, тук съм.Очиии...
-МАХНИ СЕ ОТ МЕН СКАПАНО МАЗОКУ ТАКОВА!
-Яре, яре, Филиа-сан. Ох, какво ми убива? Кой би казал, че бедрата ти са толкова кокалести...
-CHAOTIC DISINTEGRATE!!!!!!!!
-DRAGON SLAVE!!!!!!!!!!!!
.....................................................................................................
А на няколко километра по-надолу тихо дремеше Зеифилия....
Оглушителен трясък последва още по-оглушителния крясък, разцепил застиналия нажежен въздух в долината. Ли Као, който стоеше настрана, извади отнякъде омачкан пергамент, мастило и перодръжка, връчи ги на Вол Номер Десет и отчете за бъдните поколения двете любопитни физични явления - малката димна гъба от мястото на експлозията и тихото пукане, с което атмосферата изтласка обратно вакуумът, получил се от комбинираната ударно-звукова вълна.
-ГАУРИ, ТИ (------ censored) МЕДУЗОПОДОБЕН ИДИОТ! ТОВА СИ БЕШЕ МОЯТА ПЪРЖОЛА! КОЛКО ПЪТИ СЪМ ТИ КАЗВАЛА, БЕ (---- censored) ТАКЪВ ДА НЕ МИ ПИПАШ (----censored) ХРАНА???!!!! ТИ, (---censored), (--- censored), АЗ ЩЕ (-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- censored)!!!!!!!!!!!!!!!!
-... - писна му на Зелгадис. Щракна с пръсти и поръча нова пържола на Лина.
Няколко минути по-късно Амелия почти беше изчегъртала Гаури от стената, а Лина тъпчеше месо в ненаситната си паст, със звук на голям речен водовъртеж. Обстановката беше почти идилична.
Мина, която се беше събудила от шума и се опитваше да навакса с яденето се обърна към Зелгадис и каза:
-Ба биуаги уи фе бърби гага?
-Да, особено когато е много гладна. Все пак за цял месец сме се хранили само три пъти.
-Ама, аф гне фе фуффам болгоуа гуанна.
-Хм, аз също. Не знам какво беше това място, но явно някак сме изкарали там цял месец, въпреки че за нас са минали само броени часове. Въпреки това телата ни не са изтощени като след едномесечно гладуване - Зел потърка замислено брадичката си. - Не разбирам. Сигурно е някакъв вид темпорална магия, която влияе и върху метаболизма...но пък това не се беше отразило върху физиологията на Лина - изчерви се. - Наистина не знам.
-Тя фаффо фриуи Гаууи уоуаа? Аф...окх, иифиняуау...
Зел раздразнено изчисти сдъвканата храна от лицето си и се сопна на Мина:
-Ще спреш ли да говориш с пълна уста?! Плюеш храна навсякъде!
Мина преглътна със зор и сподели:
-Това беше горещо!
Малко след това изпищя:
-КЪДЕ СА МИ КАМЪНИТЕ??????
-На сигурно място - потупа пазвата си Лина - Л-сама ми е свидетел, че аз втори път НЯМА да обсебвам тялото на този идиот! НИКОГА повече.
-Хе-хе, не и в буквалният смисъл, нали Лина-сан? - материализира се отнякъде Кселос.
-Ксеееееееееееелоооооооооооооссссссссс - обърна се към него Лина. Между изкривените й от ярост пръсти проблясваше заплашителна светлинка - ВЕДНАГА МИ ВЪРНИ СТАТУЕТКАТА! КАК СМЕЕШ ДА СЕ ВЪЗПОЛЗВАШ ОТ ФАКТА, ЧЕ В ТЯЛОТО МИ Е БИЛ МЕДУЗОПОДОБНИЯ ИДИОТ, ЗА ДА СИ ВРЕШ ГАДНИТЕ МАЗОКСКИ РЪЦЕ В ПАЗВАТА МИ. ИЗВРАТЕНЯК! ХЕНТАЙ! (----------------------------------------- censored)!!!!!!
-Пфффффффф! - Зел отново щракна с пръсти - Още две порции моля!
Сервитьорката изчурулика раболепно:
-Да, господине! Веднага, господине! Пак ли на онази маса, господине?
-Да!
-Добро обслужване! - оцени Ли Као - Още вино, моля! Воле, остави момичето да си върши работата!
-Горките! Сигурно тук рядко идват туристи и те затова се радват толкова. Колко ли сме изяли досега? - притесни се Амелия
Зел я изгледа равнодушно:
-Какво? Лина пак ли ти измъкна Сейлунския Знак?
-Да...
-Спокойно! Тук той надали ще има някакво влияние. Да не забравяме, че Сейлун още не съществува все пак.
Амелия се натъжи:
-Каква каша...Трябва да се върнем обратно в нашето си време! Татко сигурно се тревожи...
-Баща ти също не съществува! - осведоми я разсеяно Зелгадис, докато се взираше в странния предмет, който въртеше в ръце. До него Амелия нещастно подсмръкна.
-Какво е това? - попита Мина
-Нещо, което един бръмбароподобен приятел ми даде преди около месец.
-Прилича на пясъчен часовник - констатира Амелия.
-То Е пясъчен часовник! - натърти Зелгадис. Започваше да се изнервя много стабилно. Как се предполагаше да включи проклетото нещо? - Какво точно трябваше да направя?
-Може би ако опитаме с камъните... - започна плахо Мина
-НЕ! - чуха се поне четири остри протеста
-Май стана! - тържествуващо се провикна Зел. -А-а-ааа!
Часовникът се напълни с пулсираща светлина и започна да вибрира във фаза с нея.
-Какво става? Какво става? - появи се и Лина.
-Не мога...да го...задържа - процеди Зел през стиснатите си от усилие зъби.
Часовникът се опитваше да се отскубне и му извиваше ръцете. Амелия се протегна и го стисна здраво. Нямаше ефект естествено.
-А-ааааааааааа! Париииии! - изписука тя и се дръпна назад
-Пусни го, Зел! - извика Лина
Часовникът се изтръгна и се завъртя бясно във въздуха. Около него се оформи огромно огнено-червено петно, което започна да се разширява.
- През такова дойдохме! - извика Лина - Всички, да се съберат тук! Нага, събуди се бе!! Амелия, помогни на Ая да домъкне онова пиянде! Ей, старче! Старче? Какво по дяволите правите?
- Диктувам на Вола...
-НЕ МУ Е СЕГА ВРЕМЕТО! - изкрещя Зелгадис. -Бързо!
-Къде е медузоподобния идиот?
-Филиа-сан! Кселос-сан!
-ААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААА...
Огромното петно ги погълна, примигна и се стопи с мазен плясък. Миг след това един малък пясъчен часовник се разби самотно на пода.
Съдържателят на кръчмата погледна двете сервитьорки:
-Тия платиха ли си?
-Не...
-(--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- censored)!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
На няколко хиляди години оттам:
-...АААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААА!
ТРЯС!
От органичната купчина се протегна нещо като крайник:
-Итай!
-Зелгадис, мътните те взели! Не можа ли да ни приземиш по-леко!
-Лина-саааааааан! Коляното ти е точно в гръбнака ми! И няма нужда да ми викаш в ухото...
-ГАУРИИИИИИИИИ! КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ ТИ ПРАВИ РЪКАТА ТАМ!
-Ммммммммммм, на мен пък ми харесва как се подредиха нещата - чу се откъм очите на спящата Нага
-Господарю Ли! Къде си???
-Тук съм, Воле, тук съм.Очиии...
-МАХНИ СЕ ОТ МЕН СКАПАНО МАЗОКУ ТАКОВА!
-Яре, яре, Филиа-сан. Ох, какво ми убива? Кой би казал, че бедрата ти са толкова кокалести...
-CHAOTIC DISINTEGRATE!!!!!!!!
-DRAGON SLAVE!!!!!!!!!!!!
.....................................................................................................
А на няколко километра по-надолу тихо дремеше Зеифилия....
I wish to plead incompetence.