Ver Lark
----------
Вече за трети път в последните няколко часа опустошаваха местен ресторант. Дори Лина се затрудни да изяде шестата порция спагети.
- След като всички вече сме сити и доволни, можем да помислим относно странните събития - отбеляза тя - Защо ме гледате така? Та както казвах...
Подчертавайки думите си с респектиращия символ на вилицата с набучено на нея кюфтенце, Лина изнесе бърза лекция на тема особеностите на Сейлун - защитната архитектура, множеството храмове, могъществото на бялата магия. На другия край Гаури кротко похъркваше, лигавейки по мъничко покривката.
- Много е трудно за когото и да е да използва нападателна, и особено черна или спиритуална магия в пределите на този град. Поради това, както и поредната поява на Кселос, доколкото дочух, предполагам че трябва за пореден път да търсим причината в проклетите мазоку. А най-доброто място където можем да получим светкавична информация относно тяхната активност наоколо е..
- Ресторанта.. - измънка сънено Гаури оттатък.
Със светкавично движение Лина го нацели с каната, разбивайки невинния плот на масата под него. Гаури се стовари на земята с хрущене.
- Кисело мляко вместо мозък! Колко пъти съм ти казвала да не се обаждаш когато не му е мястото?
Гаури се сви до покемонче под гневния поглед на Лина и се прикри под близката купичка. Последната потупа доволно ръце.
- Храмовете на Сейлун разбира се!
Ver Lark
----------
Докато Фил разплащаше сметката въпреки абсолютното нежелание на кръчмаря в това отношение, в залата влетя запъхтян стражник. Просна се на земята и с последни сили додрапа на нокти до принца.
- Ва..ше..ви..сочество - изпухтя - Важни новини.
Фил повдигна въпросително вежда, а останалите се спогледаха. Стражникът съумя някак да ги огледа подозрително, но изглежда и присъствието на Амелия освен Фил беше достатъчно. Той се надигна и продължи заговорнически тихо, та да не го чуят останалите.
- Зеифелиа излиза от защитния алианс, господарю. Носят се странни слухове за размирици и превзети владения на нейна територия. Кралят им е обявил повсеместен сбор.
Daron
----------
Малко зад принца и новодошлия стражник беше Лешар-задрямал върху стола облегнал големите си...хмм...крака.Мяукаше доволно и макар лошата миризма(отново)сякаш имаше аура да гони мишките които явно преобладаваха в тази дупка...Кара те да се замислиш от какво наистина е месото?
И изведнъж зверо-човека припна хвана краля за рамото приложи му страно натискане освобождавайки хватката на Фил около и без това задъхания мъж и преди последнния да падне на дървения под...Лешар го хвана,вдигна го над себе си и фанатически друсайки го врещеше ЗАЩО,ЗАЩО???...Оглеждайки се и виждайки погледите на останалите прошепна:( тихо,много тихо)О,май слънчасах...-припадайки на пода.
Lina Inverse
----------
Лина, която таман беше вдигнала ръка в юмрук, за да въдвори ред, я отпусна, след което много бавно коленичи до зашеметения стражник, повдигна го леко и тихо го попита:
-Зеифелиа ли каза?
Останалите се спогледаха. Нещо не беше наред с Лина. Начина, по който се държеше беше откровено казано странен. И страшен.
-Да - отговори стражникът
Дъхът на Лина извистя през стиснатите й зъби. Tя се сви като ударена на пода.
-Лина! -извика ужасен Гаури - Какво става, Лина?!
Все още стоейки на пода, обърната с гръб към удивената групичка, Лина каза:
-Зеифелиа е моето родно място...
Последва целокупно възклицание. Лина скочи на крака и се обърна към приятелите си. Амелия насочи показалец към нея:
-Лина-сан! Ти си от Зеифелиа? Значи сега си враг на Сейлун!
Сви юмруци под брадичката си и с влажни очи изкрещя:
-Значи ли това, че ще трябва да се възправя срещу някой, който ми е бил боен другар? Колко драматична ситуация!!!
Гаури се хвана за главата и пусна sweatdrop. Фил започна:
-Амелия...
-Не ставай глупава, Амелия! - проехтя гласът на Лина. - Не знам какви ги върши нашият крал, но смятам да разбера какво става! Нямам нищо общо с това, което Зеифелиа прави! Не съм се прибирала в къщи от... - замълча и се замисли - "от колко време наистина? Какво ли става там, по родните полета. Как ли е добрата стара къща? А какво ли прави сестра ми, Луна?" - последната мисъл я накара леко да се втресе - "Вероятно още е сервитьорка в онази кръчма. Чудя се дали ще се намеси ако нещата загрубеят. Ако реши да налива разум в главата на краля, нищо няма да я спре! Тя може да се оправи с това, само тя. Няма нужда да ходя там, нали? Не, не и след историята с проклетите й снимки в банята..."
Тя хвана Гаури за косата и полетя към вратата на кръчмата.
-Ау, оу, ау - се чуваше зад нея, докато задникът на Гаури се удряше в каменните плочки постилащи земята. - Къде отиваме, Лина?
-Възможно НАЙ-ДАЛЕЧЕ от Зеифелиа!
-Но, но Лина-сан! Нали каза, че ще откриеш какво става? - тичешком извика Амелия
-Казах, Амелия, но не си спомням да съм казвала, че ще ходя в Зеифелиа, за да го сторя!
-Как тогава ще разбереш какво става? - Фил също топуркаше зад тях.
-Много лесно, Фил. Ще намеря Кселос. Сигурна съм, че той МНОГО добре знае какво става!
"Да, предпочитам да се разправям с вбесено супер-мазоку като Кселос, отколкото с вбесената си сестра"
-Лина-сан, как ще накараш Кселос да ти каже каквото и да било?
Лина рязко наби спирачки.
-Много лесно, Амелия, нали ТИ ще бъдеш с мен. Да кажем, че ще използвам псохотропно биологично оръжие...
Ver Lark
----------
Забележително постижение - Лина извлачи Гаури извън кръчмата за около 30 стотни от секундата, оставяйки зад себе си единствено димна следа. 70 стотни от секундата по-късно изсвистяха спирачки и прозвуча тежък сблъсък. Останалите побързаха да изтичат навън.
- Лина-сан... - Амелия се наведе над плетеницата от тела, представляваща Лина, Гаури и нещастната им "жертва". Последната изпъшка нещастно.
Още малко по-късно с известно усилие бяха разплетени. Човечецът с труд се изправи. Беше около глава по-висок от Гаури, доста източен, но въпреки всичко добре сложен.
- Не знаех, че затварят таверната - почеса се извинително по темето и изтупа палтото си. Под праха се подаде приятен червен цвят.
Някъде отзад Лина налагаше Гаури под предтекст, че и се мотае в краката.
- Наистина не исках да се намесвам - продължи той.
Лина привърши с обичайния заподозрян и се премести към новата си цел.
- ТИИИИ... - изръмжа.
Онзи само притеснено се усмихна и пак почеса темето си. Лина се приготви за скок.
- ТИИИИИИ!...
Всеки от ударите минаваше на сантиметри от бедния човечец, който успяваше да се дръпне в последната секунда.
- Няма нужда от толкова насилие, нали..
Най-накрая и двамата грохнаха. Някъде отгоре се чу гласа на Кселос.
- Impressive..
Xellos
----------
ТИИИИИИИИ!!! - Изквича, изрева и изпищя едновременно Лина. Дирекният и скок нагоре с готови да зграбчват хищно ръце към реещия се Кселос беше прекъснат от глухо тупване на нещо сумтящо и каменно върху нещо меко. - Oh my... Извинявай Зел, стресах се и те изпуснах. Надявам се че не си се нащърбил много. Лина-сан, Гаури, А-Ме-Ли-я, радвам се да ви видя.
Volkos Lark
----------
Принц Фил най-сетне се измъкна от ресторанта и огледа всички наоколо. Съвсем малко време му беше необходимо за да се сети какво е станало..
- Та значи...- започна той, но всъщия миг поредният опит на Лина да стигне до Кселос го запрати на земята.
Само че Лина така и не успя да мръдне много много напред, тъй като се спъна и падна в краката на мистериозния свещеник.
- О, Лина, чак толкова уважение нe заслужавам - промърмори Кселос.
- Та както вече бях започнал, - невъзмутимо принц Фил продължи докато се изправяше, - казаха ми че знаете нещо за събитията в Зеифелия. Освен това има и една мистериозна статуетка донесена ми от черни магьосници в собствения ми дворец. И изобщо май идва време, когато Чукът на справедлливостта неуморно ще съкрушава всеки, който иска война и Ръката на Мира ще легне върху рамото на всеки извадил оръжие. Нали така, Амелия?
Daron
----------
Да-Отвърна Амелия и продължиха разговора на висок глас...
А някъде отзад в стария хан,на земята-ублегнал едната си ръка върху вече изкъртеното столче лежеше Лешар и малки жълти пиленца му се въртяха около главата...Най-накрая се съвзе прогони ги с ръка,зграбчи едното и го погледна като човек който гледа досадна муха...и след това лапна пиленцето-то имаше вкус на...въздух.
Зверочовекът се изправи,дъските икърцаха и воден от виковете от ярост и патриотичните изречения се запъти навън.
Xellos
----------
- Осведомеността ми е леко пресилена - и с дълбок поклон отвърна Кселос и небрежно опита да настъпи Лина през опитващите се да докопат наметалото му пръсти. След миг тя го беше зграбчила в здрав ключ, а останалите седяха и се блещеха наоколо. - Какво по мазокутата става мошенник!!!- Казвай веднага какви ги вършиш пак!!!
- Охххх, Лина-сан нямате милост. - Кселос се откачи от захвата някак, изтупа се безуспешно и започна делово - С Зел тъкмо идваме от Зеифелиа. Изглежда, че от съседен свят са се довлекли някакви завоеватели, не съм наясно кой стои зад тях все още. Не използват магия за сега, но определено зад тях стои сила с която трябва да се съобразяваме. Заставайки в поучителна поза с вдигнат палец тип Амелия занарежда. Що се отнася до защитните заклинания на Сейлун - хех - усмихна се прииста - винаги са били доста надценявани. В крайна сметка гадоустройствения план зависи и от тежка бюрокрация, пяни майстори мерещи с плюнка место отвес. Може ли да погледна статуетката за да разбера нещо от нея. В тове време лина го тресна по главата и категорично заяви - Никакав шанс да пипнеш ти точно този предмет. - Зел - а ти какво правиш с този подъл тип??? ААААА?
Ver Lark
----------
- Аз. Нямам. Нищо. Общо. С. Него. - натърти Зелгадис всяка дума по отделно, особено "С", и изгледа кисело Кселос - Случи се да пътуваме в една и съща посока, по приблизителна.. договорка. За каква статуетка става дума?
Статуетката се подаваше от джоба на Фил и Зелгадис побърза да я измъкне. Внимателно я заоглежда на слънчевите лъчи, които се пречупваха в искрящо червено.
- Е? - затропа с крак нетърпеливо Лина. Зел вдигна рамене.
- Храмова украса. Обикновена - с последните думи я подхвърли на един от множеството преминаващи свещеници. Секунда по-късно Амелия го халоса по главата, веднага след което засмука болезнено пулсиращите си пръсти.
- Това защо? - смънка неразбиращо Зелгадис - Освен всеобщото природно влечение да се млатите по тиквите..
- Мнофо бефотгофорно, Зефгадиф-фан! Сфафуефката е фодарък за фринца!
- Хе. Тогава... - човечецът обаче отдавна бе запрашил с ценната придобивка - Тогава можем да я потърсим, но не виждам смисъл. Така или иначе няма да избяга по-далеч от близкия храм.
Потъвайки в разговор около черната магия в Сейлун, разнородната групичка се понесе с бавна стъпка по главната улица на града. Зелгадис и Кселос изостанаха за момент. На лицето на последния се четеше вечната неразгадаема усмивка. Зелгадис вдигна рамене.
- Върша си работата.
В този момент от кръчмата изкочи безименен ужас, по изключение не приел формата на побеснял съдържател. С диво мяукане и подпърхвайки с крила той се насочи към гърба на Гаури.
- Shit! - изпръхтя Зелгадис - Този май е от вашите? ЛИНА!
Кселос поклати отрицателно глава. Химерата вдигна ръка.
- BURST RONDO!
Amelia
----------
Зелгадис-сааааааааааааааааан!!!!!! Какво? Какво стана? - дотопурка запъхтяна Амелия. След нея търчеше баща й.
-О неее! Пак ли! Писна ми! Заради вас застрахователните агенти започнаха да заобикалят Сейлун от 100 километра! Кой ще покрие сега щетите, а?
Зелгадис се беше изцъклил. Кселос също. Това, че и двамата бяха със sweatdrop се разбира от самосебе си.
-Амелия - започна Зелгадис - Слънцето е много силно и ти...
-Зелгадис-сан! - насочи се към него справедливият пръст - Ти си безотговорен!
-А?! Амелия...
-Не може така да рушиш градската собственост. Така правят само злодеите!
-Фил, какво си й правил докато ни нямаше? - попита Лина докато изследваше с интерес новото явление.
-Не е ли това моето момиче, а? - разцъфна в усмивки гордия баща
-Знаете ли...атмосферата стана малко нездравословна за мен. Ще дойда след малко, когато ми се успокои стомахът - смънка Кселос и се телепортира далеч от Фил и дъщеря му.
-Кселос - извика Лина - Никъде няма да ход...Както и да е. Хайде стига, Амелия!
-Не, Лина-сан! - Амелия извади някакъв свитък - Това е списък на щетите нанесени от вас - една кула на замъка, дупки в стените, подовете и таваните на различни къщи и храмове. Само за днес това е втората разрушена от вас стена! А знаете ли кой плаща за това? ДАНЪКОПЛАТЦИТЕ! Около нея заблестяха хиляди малки звездички, когато тя с жар в очите продължи:
-Пари, спечелени от трудовия народ на Сейлун, с честна кръв и пот...
Всички, включително и Фил:
-Кселоооооооооооос, върни се да ни вземеш, Кселоооооооос!
Накрая на Лина й писна:
-Оооооо, хайде стига Амелия! Знаеш, че в повечето случаи ИМАШЕ защо да разрушавам. Пък и ти беше тази, която срути кулата!
Изпод една купчина хоросан се подаде отмалялата ръка на съдържателя. Чу се деликатно покашляне:
-Извинете, ваши височества, но дали все пак някой няма да обърне внимание и на човешките жертви най-накрая?
Ver Lark
----------
Зелгадис се вгледа в пръстите си, след което измъкна парцал и смазка.
- Кофти мерник...
Lina Inverse
----------
След като измъкнаха нещастника изпод земята и Фил и Амелия го овъзмездиха за страданията му, групичката се събра до един полупресъхнал шадраван, който църцореше изнасилено, и започна да се съвещава:
-Арагорн, със взора свой усещам черна опасност в нашето "утре"...
-За бога, Лина, какви ги приказваш???????
В този момент от нищото изникна Кселос, ако "изникна" въобще може да се употреби за начина , по който той предпазливо изследваше околния терен и особено близкостоящите "величества" и техните взаимоотношения. Когато установи, че Амелия и баща и нямат -намерение да държат речи или да се радват един на друг той въздъхна с облекчение и пристъпи към групичката.
-Ооо, Кселос, ти се сети да се върнеш! - озъби се Лина - и въпреки това, не си ти черната опасност...
-Oh my, oh my! Какво топло посрещане... - обърна се към Гаури - За какво говори тя?Какво й става?
-СТАВА ТОВА, ЧЕ НИЩО НЕ СТАВА!!! - цяла група чибита махаха безпомощно с ръчички и краченца - И скапаната статуя изчезна. Най-мразя да седя и да не правя нищо!!!
В мига, в който Лина изкрещя това, в далечината отекна гръм.
-Нещо се взривява някъде - откри Америка Зелгадис.
Лина обърна лице към него:
-Нещо се взривява някъде с черна магия!!!! Чак ноктите ме сърбят!!! - изкрещя тя и изхвърча по посока на оглушителните звуци.
Daron
----------]/b]
Нещо се взривява някъде възкликна Зелгадис...
През това време Лешар-зверочовекът гледаше влюбено фонтана и беше изплезил език...Горещината си бе казала думата и според Лешар в фонтана имаше малки рибки.
-Нещо се взривява някъде с черна магия!!!! Чак ноктите ме сърбят!!! - изкрещя тя и се затича натам-отблъсквайки се в теловището на Лешар...Той блъсна дебелата си глава,измечквайки толкова силно че се чуваше през и без това малкото вода в фонтана...
[b]Xellos
----------
Кселос се озова за секунда на най-близката висока кула последван от пърхащата насам натам като нощната пеперуда на Справедливостта Амелия. Откъм главния храм в центъра на града се издигаше солидна доза прахоляк и зловредно червено сияние. Отоврил широко очи Кселос стисна здраво жезъла избра по-близък до целта покрив и се телепортира въху него стъпвайки внимателно. Защитната архитекура по протежение на целия град леко потрепваше за да компенсира шока от черната магия стоварила се в храма със сила, която дори и генерала на Зелас оценяваше като сериозна. Корекциите направени наскоро от Кселос в името на експеримента (в крайна сметка не таеше и грам симпатия към другите мазокута) бяха удвоили здравината на заклинанието и доказали, че могат да бъдат ползени и за целите на господарката му. Долу по улицата покрай него се задаваше на бегом Лина влачейки Гаури под мишница. След тях се носеха зачервения Фил и Зелгадис...
Ver Lark
----------
Затихващото заклинание проблясна за момент в храма с напукания купол и затихна.
- Внушително - изпъхтя дори и Лина, задъхана от Бен Джонсъновското изпълнение. Гаури се размаза на земята.
Някой друг изглежда обаче не мислеше така. След миг прозорците припламнаха в мътно червено. Някъде горе очите на Кселос се разшириха застрашително. Прозорците припламнаха отново и започна да се усеща нарастваща вибрация, която скоро премина в нисък басов звук.
- ЗАЛЕГНИ! - Лина дръпна Гаури, който се отлепи от паважа с мокрия звук на прясно тиксо.
Части от секундата по-късно из пукнатините по покрива на храма изби мътночервена светлина и той избухна с оглушителен трясък. От стените му се процедиха все по-интензивни червени лъчи, засмукани обаче от крепостните стени, заобикалящи вътрешния град. Цялото тяло на Сейлун завибрира. Изведнъж настана ужасяваща тишина. Не можеше да се чуе дори и най-малкия звук. Всяко движение затихна, дори и лекият бриз. Светлината се концентрира в гигантска пулсираща колона, която се устреми нагоре към небето. Скоро и тя застина в плътен, наситеночервен цвят.
Висок звук като от дръпване на струна прекъсна отвратителното усещане. Градските стени силно потрепераха и пробляснаха, а от къщите се отрони по малко мазилка. Пространството и енергията удобно се наместиха в старите си гащи и всичко се нареди по старому, като изключим леката подробност на светлинната колона.
Лина се изправи и потупа поръсените си с гипс ръце.
- Е, не беше чак толкова... - констатацията и бе прекъсната от сърцераздирателния писък на Амелия, която се стовари в алеята няколко метра встрани. - Какво по дяволите?
Последната успя само да посочи с пръст някъде навън. Очите и подозрително напомняха хиксчета. "Oh dear", отбеляза някакъв глас по горните етажи. Лина изскърца със зъби. Почти едновременно се озова левитирайки редом с Кселос, все още кацнал на кулата. Лицето и леко пребледня. В равен кръг от няколко мили около града цялата гора бе покосена до гола земя.
- КАКВО? КАКВО? КАКВО! - избумтя някакъв глас в ниското. Лина се приземи и се ухили невинно.
- А, нищо страшно..
Фил не изглеждаше особено доверчив днес.
- Исках да кажа, че данъкоплатците може и да почакат малко, виж - няма щети.
- Но?
- Но еколозите...
- ...
- Доколкото разбирам, плюнката все пак е била доста солидна, Фил-сан - отбеляза Кселос, материализирайки се до тях - Трябва да призная, че заклинанието ви успя да поеме цялата странична енергия и да я излъчи в безопасна посока извън града.
- Хм - изсумтя трети глас недалеч. Разговарящите се завъртяха. Зелгадис подръпваше стрък от бръшляна, обвиващ стената - Това не беше тук преди малко.
Придърпа няколко снопа, които се откъснаха и останаха в шепите му.
- Сейлун не беше ли известен с белоснежните си стени?
Фил задърпа косите си. Всяка плочка под бръшляна бе обагрена в мръсно сиво-кафяво.
Lina Inverse
----------
-Какво по дяволите става тук? - изсъска през зъби Лина - Ти как мислиш, Зел?
-Стената изглежда така, като че ли е строена преди векове. И този бръшлян...Сякаш е расъл тук цяла вечност. Ей, Фил, на колко години е тази сграда? Фил? Амелия?
Откъм замръзналите в пълен потрес две фигури не дойде никакъв отговор. Лина въздъхна:
-Остави ги! Днес преживяха доста. Както и да е. Няма значение на колко години е проклетата сграда. Колкото и да е откачен, Фил все пак е може би най-добрият владетел в целия свят. Тук всички постройки се поддържат най-грижливо. Той не би позволил наличието на такива къщи в неговата столица. Да не говорим за бръшляна. Не-е, това, което виждаме явно има връзка със случилото се в храма. И с унищожената гора. Но защо? Какво стана всъщност? Някакви идеи, Зел?
-Изглежда така, сякаш цялата къща е минала напред в бъдещето. В едно бъдеще, в което Фил го няма, за да я поддържа, очевидно. Не, Лина, нямам никакви идеи.
-Хм, значи трябва да питаме някой друг. И мисля, че знам кой е този някой...
И преди Зелгадис да успее да си отвори устата, Лина вече държеше Кселос за яката и го разтърсваше:
-Е, мазоку, какво беше това? И само смей да ми кажеш, че е тайна...
Daron
---------- [\b]
През това време Лешар с глава в фонтана се опитваше да се измъкне-но главата му беше пробила дупка от 30 сантиметра...С доста зор и не по-малко драскотини и синини той се измъкна и нещо странно се случи-огромен червен лъч се беше издигнал няколко улици по долу.Първоначално зверочовекът си помисли че е още под хипнозата на слънчевия удар но всичко около него си беше добре-рибите в фонтана изчезнаха...След това се замисли защо останалите са го оставили така?
След минутка той вече беше във въздуха и под погледите на изумените жители се приземи пред обраслата с брашлян стена виждайки зяпналите Фил и Амелия...
[b]Xellos
----------
Ли ли лина - сасан. - опитваше се да каже Кселос, докато Лина го тръскаше побесняла. Ми-ми-мисля че някой е активирал статуетката, ако тя е това за което я смятам. Лина спря да го тръска, но здраво беше зграбчила наметалото и зорко го дебнеше присвила очи.
- Стълбат от светлина е описван в някои стари ръкописи, както и в Clair bible - продължи Кселос - Артефактчето наричано от вас "статуетка" се твърди, че може да служи за промяна на формата и вида на материалното тяло в различните измерения и е свързано с Шабранигду. А иначе е нещо като бомба от магия ако не се внимава. Нямам друго обяснение за сега - въздъхна мазокуто. - Стените на града поеха удара (за което имам известна вина) и го излъчиха навън, но все пак са от сравнително слаб материал и са леко травмирани в момента.
В това време стълба светлина изтъня и с кратак проблясък зачезна.
- Отиваме да видим щетите, Ъъъ, Фил, Амелия по добре останете тук - измърмори притеснено Лина, спипа с другата ръка Гаури и помъкна двамата към порутената сграда от където беше дошъл шока.
Ver Lark
----------
Зелгадис кимна.
- Съгласен съм с мазокуто, колкото и да ми е неприятно. Не мисля обаче, че стените.. са се преместили в бъдещето. Изглежда ми малко абсурдно, тъй като градът си е нормален. По-скоро..
Зел протегна ръка.
- BEPHIS BRING!
Магията се съсредоточи около китката му, след което проблесна в кръг на стената. Кръгът се взриви навътре и наоколо пръсна каменен прах. След малко Зелгадис се измъкна кашляйки.
- Виждаш ли?
Със спадането на прашната мъгла през образувалия се отвор се видяха къщите, стоящи от другата страна на стената.
Amelia
----------
Ох! - Лина се измъкна кашляйки и тръскайки се от ситния прах, който я покриваше почти изцяло. - Идиот! - Зелгадис отнесе здрава тупаница по главата с ножницата на Лининия меч. - Предупреждавай, когато решиш да правиш подобни изпълнения! И каква беше великата ти идея, че не разбрах?
Зелгадис вдигна рамене, хвана безмълвно Лина за врата и навря физиономията й в зейналия в стената отвор.
-Мили боже! - възкликнаха в пълно единодушие Лина, Фил и Амелия. Причините за възклицанията им обаче бяха различни.
-Зелгадис-сан! Това преля чашата! Как можа, точно ТИ...
Зелгадис въздъхна и все така безмълвно хвана със свободната си ръка врата на Амелия и завря и нейното лице в разрушението. След това с гробовен глас, в който прозираше и леко арогантно отегчение каза:
-Спрете да говорите глупости и ми кажете какво точно виждате тук!
-Какво да виждам - извика Амелия, мъчейки се да се измъкне от желязната хватка - стените на Сейлун са повред... - осъзна какво изрича и ужасяващото му значение, в мига, в който погледна вцепенената Лина - О, не!
-Именно - Зелгадис пусна двете жени и се обърна към Фил - Принце, за твое добро се надявам белите магьосници в двора ти да са наистина многобройни и надарени...
-Но какво толкова се е случило, това е само една стена, ще я оправим - Фил беше с около 15 минути назад днес. Писъкът на дъщеря му до него бързо го свери с обстановката:
-СТЕНИТЕ НА СЕЙЛУН ВЕЧЕ НЕ СА МАГИЧЕСКИ ЗАЩИТЕНИ!!!! СЕЙЛУН Е БЕЗЗАЩИТЕН!!!!! СЕЙЛУН Е ОБРЕЧЕЕЕН!!!!
-КАКВОООООО? - писъците станаха два - НО ЗАЩО? КАК?
-Е! Е! - Зелгадис реши да прекрати звуковия тормоз - Чак пък обречен...Толкова много градове успяват да просъществуват и без магическа защита. Просто Фил ще свика армията си, ще въоръжи хората си и ще поседят малко нащрек докато се възстанови щитът! Нали, Фил?
-МОЛЯ?! - металната коса на Зелгадис прие странна форма в резултат на въздушната вълна съпровождаща крясъците, издавани от един много разстроен Фил - Сейлун, кралството на мира и бялата магия няма оръжие!!!
-Ееее! Нямаше нужда да викаш така! - Зелгадис обидено се опитваше да си оправи косата - Какво? Нямате оръжие??? Що за кралство е това?!
-Татко смята, че трябва да даваме личен пример на нашите съседи! - защити баща си Амелия - На справедливостта не й е нужно оръжие, за да развее победоносно крилете си и да смаже противниците на мира!
-Личен пример, да - какви точно не трябва да бъдат! - въздъхна Зел. - Както и да е. Какво предвижда Сейлун в такива ситуации тогава? Как, принце, смяташ да защитиш хората си?
Около 20 минути по-късно...
-Хм, като казах "защита" нямах точно това предвид...
Лина, Гаури, Зел и Кселос наблюдаваха организацията наоколо от височината на крепостната стена с лек sweatdrop реещ се като ореол около главата на всеки един от тях.
-Е, колкото и да е странно, все пак върши някаква работа - каза Лина
Ниско долу в краката им Фил, покачен на някаква платформа крещеше с пълна сила:
-ТОЧНО ТАКА! НАРЕДЕТЕ СЕ ПО ДВОЙКИ! ВСЕКИ ДА ХВАНЕ ЗА РЪКА ДРУГАРЧЕТО СИ! ТОЧНО ТАКА! БРАВОООООО! БЕЗ ПАНИКА, МОЛЯ! НА ТРИ ТРЪГВАТЕ БАВНО И СПОКОЙНО КЪМ УБЕЖИЩЕТО! ГОТОВИ? ЕДНОООО, ДВЕЕЕЕ, ТР...А, МОЛЯ, МОЛЯ! ДАМАТА СЪС ЗЕЛЕНИЯ КОСТЮМ И КАВАЛЕРЪТ Й! ТОВА Е ФАЛШ СТАРТ! СЕГА ЩЕ ТРЯБВА ДА БРОЯ НАНОВО. ХАЙДЕЕЕ! ЗНАМ,ЧЕ МОЖЕТЕ ДА ГО НАПРАВИТЕ! ТОЛКОВА ПЪТИ СМЕ ГО ТРЕНИРАЛИ, НАЛИ! ЩЕ СЕ СПРАВИМ ЛИ?
-ДААААААААА!
-ЗАЩО ЩЕ СЕ СПРАВИМ?
-ЗАЩОТО ПРАВДАТА Е НА НАША СТРАНАААААА!
-КОИ СМЕ НИЕ?
-СЕЙЛУУУУУУУУУУУУУУУУУУН!!!!!
-КАКВИ СМЕ НИЕ?
-НАЙ-ДОБРИТЕЕЕЕЕ!!!!
-САМО ТАКА! ТОВА СА СЕЙЛУНЦИТЕ, КОИТО ПОЗНАВАМ! ОЩЕ ВЕДНЪЖ! НА ТРИ! ЕДНО...
-Мдам, върши работа. Поне все още никой никого не е прегазил от паника. А? Кселос! Виждам, че си намерил статуетката в развалините. - Лина я изтръгна от ръцете на изумения Кселос и я прибра в пазвата си - Това нещо ще е на по-сигурно място тук!
-Много ясно! И без това не виждам кой би искал да бръкне там! -изсумтя Гаури малко преди юмрукът на Лина да го прати във временно забвение...
Ver Lark
----------
Хъм - измърмори Зелгадис, все пак достатъчно силно за да бъде чут - Гаури има право...
Лицето на Лина придоби наситено морав цвят.
- Статуетката е доста...обемиста...
Lina Inverse
----------
Звуците, които последваха наглите слова бяха многобройни и, преди всичко, много, много силни. Дължината на вълната им варираше от тази, която прилепите и делфините използват за комуникация до тази, която обикновено се чува в африканската пустош, когато стадо слонове бяга, тази, когато земята "плаче" при земетресение или поне тази, която се чува във филм с висок бюджет, при срутване на антично стълбище в подземията на някаква си там Мория, под краката на някаква странна групичка от 9 същества с различни морфологични особености...
Резултатът обаче беше само един:
Зелгадис, който беше пратен да прави компания на Гаури във временното забвение...
Xellos
----------
Една тъмна фигура седеше и зяпаше надолу към тях от съседния покрив и приритваше истерично с крака от смях.
Ver Lark
----------
След малко Зел се свести. Лина стоеше скръстила ръце (и разтривайки едната зад гърба си) над него.
- Ненужно. Изглеждаш като едногърба камила.
Преди да го халоса отново скочи от платформата и се приземи край множеството. То всъщност вече се беше източило, влизаха последните каруци ранени - тези, които по нещастно стечение на обстоятелствата се бяха озовали в непосредствена близост до стените по време на последната вибрация, предшестваща излъчването. Фил хапеше устни при преминаването на всяка талига.
- ЕДНО, ДВЕЕЕЕЕЕЕ... ЕДНО... Добре. - Фил прокара ръка по потното си чело. И Амелия свали мегафона.
- Е.. - измрънка Зелгадис - Да се захващаме? ХЕЙ, Кселос! Някой останал?
Кселос обаче бе изчезнал от наблюдателската си позиция.
- Проклето мазоку.