Слейърс 02 - Сянката на Резо

[NIK THE FLASH]

Част 1 - Среща

Ver Lark
----------
Последните каруци ранени влизаха във входа към подземния бункер на сейлунската столица. Командващият парада - принц Фил - с облекчение отри потта от челото си. До него малката му дъщеря Амелия свали мегафона от устата си за облекчение на присъствашите.

Зелгадис се стовари тежко на паважа от десетина метра. Под заплахата на Лининия терор това бе сто и два процента по-малкото зло.
- ХЕЙ, Кселос! Има ли още останали?

Свещеникът обаче бе изчезнал от наблюдателния си пост.
- Проклето мазоку, никога не е там, където е нужен - измърмори химерата.

Кселос побърза да го опровергае, измъквайки за ухото иззад близката сграда някакво едро същество. Хазур неистово се съпротивляваше. Без успех. На единия пръст на генерала на Зелас се забелязваше магическата думичка "BOSCH".


Xellos
----------
ехх - тва не бяха ли марка клещи? - замечта се Зел - най дълго издържаха такава марка при последния фризьор додаде той и дръпна една струна минаваща при него за коса, като се замисли вглеждайки се в разцепените крайща на телта. Последвалия удар с ножницата на Лина не внесе подобрение в прическата му.
- Сега ли намери да се кокониш бе Зел. - Кселос, остави това създание и ела тука да направим някакъв план... Трябва да огледаме наоколо и май Зел спомена, че негови хора идвали насам?


Ver Lark
----------
Зелгадис спря да подръпва кичура коса.
- Не. Откъде накъде ще трябва да чакам когото и да е тук? Проклетото мазоку ме телепортира от двеста мили разстояние - изгледа продължително Кселос - Планът? Предмет е проникнал в сейлунските храмове. Поради неговото действие, заклинанието пазещо Сейлун е паднало. Преинсталирайте системата..

Останалите премигана неразбиращо.
- Ох. Окей. Трябва да се намери някой, който да възстанови стените. Не е по моята част. Чао.

Зелгадис се обърна.


Lina Inverse
----------
-Oh my! Мисля, че те вече са тук - каза Кселос и размаха под носа на Зелгадис шепа, на която пишеше Catterpillar. Направи движение, все едно хвърля зарове и остави органичния остатък в нея да се изтърколи болезнено на земята.
-Това беше страховито, Кселос - каза Лина, докато наблюдаваше купчината стенещи и преди всичко твърде необикновени тела - Я да видим какво ни е донесла котката днес: два върколака, някакъв депресиран елф, някакво странно синкаво създание...опс, Зел, извинявай, нямах предвид теб...с изцъклени жълти очи, някакъв хуманоиден гущер и БОЖЕ ГОСПОДИ, скелет! А има и някакъв човек, май, не мога да го видя добре под цялата тази гмеж. - Лина приключи с преброяването и реши да въведе ред - Слушайте сега, дечица! Имам да ви кажа две неща:
1. Сейлун изживява труден момент, така че що не си идете в къщи при мама?!
2. Halloween мина отдавна! Разкарайте този маскарад и без това, това са най-грозните костюми, които съм виждала!
Една голяма сянка падна над нея.
-Дечица,а? - върколакът Хазур се изхили гадно, надвесвайки огромното си туловище над ситната Лина.
Леко потупване по рамото го накара да се обърне. Насреща му седеше висок и дългокос блондин (във всички смисли на думата) с огромен меч (в НОРМАЛНИЯ смисъл на думата) в ръката.
-Слушай, на твое място нямаше да й говоря така...
-Що, ти ли ще ме спреш? - озъби се върколакът
-Ами, както решиш, продължавай в същия дух щом ти се умира толкова много!
-Какво е това тук? - извика глас, натежал от справедливост.
-А, Фил, Амелия, кога празнувате Halloween тука? - попита Гаури
-Лина-сан, кои са тези??? - Амелия гледаше с широко отворени, пълни с лек ужас очи - Те са грозни, плашат ме!!!
-Хехе - озъби се Лина - Акселерацията играе лоши шеги понякога. Е, дечица, няма да има бонбонки за вас днес! Що не опитате това!
Между дланите й проблесна светлина. В този момент Фил хвана китката й.
-Лина - избоботи той - Това не са дечица.
-Знам! Дечицата не ходят толкова въоръжени.
-Лина - кротко обясни Фил - Сейлун има нужда от оръжие сега. А тези добри момчета ми приличат точно на наемници.


Amelia
----------
-Татко, да не смяташ да ги наемеш??? Ама те са СТРАШНИ!!!
-Амелия, колко пъти съм ти казвал да не...
-..съдя за книгата по корицата. Добре, добре, прави както решиш! Ти винаги постъпваш правилно!
В този миг тя съзря отдалечаващия се гръб на Зелгадис:
-ЗЕЛГАДИС-САААААААААН!!!! - догони го - Къде тръгна пак? Защо винаги правиш така?
-Престани, Амелия. Този фарс тука взе да ми писва!
-И къде ще отидеш?
-Възможно най-далече оттук!
-Зел - дотърча и Лина - Никъде няма да ходиш! - отсече тя!
-Лина...
-Фил току що нае онази грозновата групичка там да пази Сейлун.
-Това не е мой проблем!
-Фил току що нае и НАС идиот такъв!
-Слушай, Лина. Не ме интересува какво прави Филионел с вас. МЕН НЕ МЕ Е НАЕМАЛ!!!
-Хммм, жалко, ще му кажа тогава, че отказваш милата му покана да те разведе из най-секретната библиотека на Сейлун....


Clio
----------
Беше интересно да се види изражението на Зелгадис, когато уж неангажиращите думи на Лина го спряха насред решителното обръщане.
- Е, може би мога да поостана...

- Това ли е оръжие?! - попита презрително Зел, когато застанаха отново пред групичката странни наемници. Сподириха го свъсени и доста буквално озъбени погледи. Сви рамене и довърши - Е, поне няма съмнение, че много хубави филии хляб ще можете да си режете...
- Уффф - изпъшка Амелия, предвидила реакцията.. която не закъсня особено:
- Покажи ми джобното си ножче, тежкар такъв - скочи войнствено Хазур, без да обръща каквото и да е внимание на израженията на околните, в които общо-взето се четеше същото, като в това на принцесата, но в различна степен.
- Ти кого ще обиждаш на тежест, бе! - скочи изненадващо засегнат Зелгадис.
В този момент се чу познат вик "Light come forth" и всички залегнаха, когато ослепителната светлина от меча на Гаури проблесна над тях. Последва известен период на объркано притихване, докато всеки чакаше нещо да се случи... Когато не последва нищо, се огледаха и видяха, че Гаури оглежда доволно меча си...
- Ето, това е оръжие! - обяви доволно на всеослушание той, но беше прекъснат от грубия юмрук на Лина, забил се дълбоко между ребрата му..
Магьосницата се обърна без коментар и насочи вниманието си отново към странната сбирщина наемници...
- Ти, ти и ти - посочи напосоки трима от тях - вървете да помогнете на кралската гвардия в наемането на доброволци, ако все пак се намери кой да се реши да хване оръжие в тая държава - не обърна внимание на поаленяващия Фил и позеленяващата му дъщеря и продължи да дава нареждания - Ти! Да, точно ти.. спри да се зъбиш, грозен си и без това.. Взимай другарчетата си и марш да възстановявате щетите наоколо, докато ви намеря по-добро занимание...


Xellos
----------
Кселос (ухилен като господ над издънката на адам и ева с ябълката) извади от неведомите дълбини на "дрехите" си свитък и перо издигна се нагоре над града и започна да си драска схеми подсвирквайки си. от време на време отбягваше на файърболите на Зел докато околните удържаха Лина от по-крайни магии. В крайна сметка Бели.. сиво-кафяво-препечнеия град и без това беше пострадал. След като за малко изчисленията да бъдат повредени, той отвори внезапно рязко очи и стълб светлина в червено изригна от жезъла му по линиите на заклинанието в стените. Лъхна жега и усещането за крайно напрежение се намести в околноста. каквото беше останало извън стение на сейлун се доскапа и потъмня. Внимателно очертаните с жезъла линии издигнаха над сейлун зеленикава бариера. Докато swetdropite на останалите долу се изпаряваха Кселос леко изтощен и почи задъхан се спусна и съобщи: - Статуетката трябва да бъде защитена. И не сейте да я доближавате до Горун Нова.
- Всяко мазуко с по-нисък ранг от моя ще се узори да премине. Отивам да доведа малко помощ от една наша русокоса позната. Хех какво ли прави fire dragon lord тия дни. И изчезна пак с ироничен проблясък мятайки усмихнат поглед към дуднещите към него и Зел наемници.


Volokin
----------
Volokin, Lunandar i Haz'Ur potegliha da pomagat na ohranata. Poputq sqnkata nai vuzmuteno kaza:
-Kakvi otvratitelni obnoski!Za kakvi se mislqt tiq,a tova 4e sa hora ne zna4i ni6o.Tolkova li sa zadrusteni ot gradskiq zasednal jivot, 4e sa izgubili vsqkakva vuzmojnost da vijdat po dale4 ot nosovete si.I osobeno onzi s lilavata kosa, duhovnika!Kakauv... puqk, misli si, 4e kato se e rodil gol kato ohluv e po- krasiv ot mene li???Ako ne se 4uvstvah zaduljen kum misiqta i vsi4ki tezi nevini jertvi na ne6astieto, 6qh da mu kaja kakvo mislq za nego. Mejdo drugoto vurkolako napravi mnogo dobre kato se zastupi za grupata, tova govori mnogo dobre za tebe.Ama az samo govorq, q vie kajete ne6o, nali razgovor vse pak vodim!
Sled tezi dumi Volokin zapo4va da gleda s o4akvane elfa i vurkolaka da kajat ne6o, s nadejdata, 4e te su6o 6e osudqt gruboto otnoshenie koeto sa sre6nali.


Ver Lark
----------
Зелгадис още се колебаеше с длан върху ръкохватката на меча.
- Не си заслужава - констатира и дръпна ръката си. Обърна се нагоре към Кселос, който все още се наслаждаваше на деянието си. - Да разбирам ли, че не можем и да ИЗЛЕЗЕМ от тук?!


Xellos
----------
Репликата остана да виси в празния въздух където до сега се намираше Кселос, докато въпросния предпазливо се оглеждаше далеееч от там из храма на драконите за една русокоса, облечена в розово и добра душа по природа девойка. За това и успя да се измъкне пъргаво от стоварилия се голям боздуган и да се разкара на безопасно растояние. Филия вдигнала опашка в праведен гняв далеч надминаваше по ударна сила на праведния гняв Фил и Амелия в каквато и да бе форма в момента. Малко по късно задъхана и бясна - попита към отново празния въздух - Какво имаш предвид под Лина и края на Сейлун???. Мигове по късно от покрива полетя един златен дракон с розова панделка на опашката и се устреми към далечния Сейлун.


Ver Lark
----------
Мазокуто беше изчезнало както винаги, когато е нужно. Зелгадис хвърли кос поглед към Амелия и Фил. Двамата изглеждаха ужасно заети с Лина.
- Е.. - вдигна рамене - щом няма друг начин. Levitation.

Магията бързо го издигна и Зел увисна току долепил нос до нея. Не се случи нищо, тя просто продължи да си трепти като отровнозелена мъгла. Зелгадис скръсти ръце и я изучава упорито половин минута. На площада Лина размахваше ръце и крака в здравата хватка на Фил и Амелия.
- ПУСНЕТЕ МЕ! ЩЕ ГО УБИЯ! ЩЕ ГО ИЗПЪРЖА В СОБСТВЕН СОС!
- Кх - изкоментира Зелгадис и без повече да обръща внимание на останалите се приземи по-надолу по централната улица, на няколко метра от стената над край която се издигаше творението на Кселос. - Да видим.

Постоя малко с неразгадаема физиономия, втренчен в преградата. След малко протегна ръка пред себе си. "Spirits of the Earth, I call on thee...", започна да мърмори тихо заклинанието си. Около него се образува вихър магическа енергия с приятно оранжев цвят, която започна да се събира в протегнатата шепа.
- Зелгадис-саааааааан! - провикна се възмутено Амелия. Лина се възползва от разсейването и и препарира Фил с премерен удар в ченето. Двете се вкопчиха в здрав ключ.

Кълбото в шепата на Зелгадис блесна ослепително с края на напева.
- DUG...

Той замахна широко и го трясна в земята пред краката си.
- ...HAUT!

Широка цепнатина се разпука от точката на удара по посока крепостната стена и паважа започна да се срутва в нея. Зелгадис с доволна физиономия наблюдаваше приближаването и към преградата. След секунда тя достигна до нея и изведнъж спря - по повърхността на зеленилката пробягаха нефелни вълнички.
- Проклятие!
- АаааааааААААААААААААААААААААААААААААА! - наду басова сирена зад гърба на Зел. Фил се беше освестил - УЛИЦАТА МИ!

Химерата пусна един sweatdrop.