Слейърс 04 - Единадесетата монета - "Пекин"

[NIK THE FLASH]

Ver Lark
----------
Ли хлъцна от одобрение, или поне от последната доза вино.
- Това ми се струва познато, господарю - отбеляза Волът.
- Разбира се, Воле - отвърна Ли, понамествайки завеяно дипломът на пръв учен в Китай на стената. Прахът леко задави околните.
- Какво по дяволите.. - изстена Гаури, "приземил" се сред паничките гранясали храни и винени утайки.


Shepot
---------
-Уффф,- обади се Мина- тук мирише по-гадно, отколкото в къщата на баба ми, когато готви! Wink
-Мдааа... Не се вясвала чистачката скоро..Сигурно защото забравих да и платя за... последните 3 години... Воле, ще ми намери6 ли друга?
-Ок, господарю.
- Благодаря ти.А добрата госпойица вещицата може да ни сготви нещо, ако умее да прави нещо друго освен каши?
- Ами научих се при една... хм, готвачка.. да правя разни работи от каквото имам под ръка... Дали ти се намира някоя актиния? За вашия естествен ритъм? Или в краен случай мога и пържени плужеци.
- ПЛУЖЕЦИ???? ТОВА АЗ НЯМА ДА ГО ЯМ!!!
- Добре де готви там каквото знаеш... Някой ми бе казал че плужеците са полезни за стомаха...
- Ок де трябват ми плужеци...
- Ей там в ъгъла можеш и да намериш някой.
- Благодаря, значи само да си извадя казанчето... Добре, ще чакате един час.
- Ама ние сме ГЛАДНИ!!!
- Е добре де, вие пък ще ме уморите... по-лоши сте от баба ми! Тя поне не ме караше да бързам. Ако искате можете да си съберете това, което ще ядете - и тя посочи кам животинките, плъпнали по стената.
- Хей, ама това не е ли едно от твоите парчета чакъл? - посочи Айа към ъгъла на стаята.
Мина се хвърли като хала към въпросния ъгъл, като изтръгна парчето от ръцете на момичето.
- Мое си е пък!!!Дай си ми го!
- Добре де, за какво ти е глупав камък?
- Семейна реликва? Трябват ми всичките, а явно имам два - единия с който вие дойдохте и единия - аз.Трябва да ги върна там, откъдето са ги взели.
- Какво, пак в драконовата долина?
- Ами май не... Незнам, като са на нужното място те сами ще си кажат(!)
Тя пусна солидно колкичество плужеци в казанчето си, което се стори отвратително на всички.
-И ние ще ядем това?!
- Тогава си търсете ресторант!


Ver Lark
----------
Волът нарами мяховете вино и киселото мляко и затупурка към колибата на господаря Ли. Чистачката можеше да почака, бе готов да се обзаложи и с Дамата с тринадесетте глави, че гостите няма да се задържат дълго. Скоро, след немалко усилия, сви по забутаната пряка.

Пекин е ужасно място през това време на годината. Както и през всяко друго. Над милион човека се блъскат и бутат във всеки метър жизнено пространство. Обикновеното им занимание е да предлагат различни продукти или себе си на останалите. Гадният звън на медна пръчка, ударена о бронзов съд, тъкмо напомняше, че продавачите на студени напитки са заели своите места по Улицата на стоте аромата. Около седемдесет от последните не заслужават описание..

Волът разбута последните хора и нахълта в колибата на Ли Као, завъртайки около оста и табелата с полузатвореното око. "Едно виждам, а друго пропускам", казваше то. На няколко стъпки от помещението дочу непознат глас и мимоходом откърти основата и, което причини въртеливия момент. Втурна се през входа от оризова хартия. Съзря някакъв непознат гръб, прицели се в тила над него и го натресе с кола.

***

- Добре ли сте, господарю? - запита Волът задъхано. Бе изпуснал виното и киселото мляко, и двете забъркваха приятна каша, като обложката на "Load" или "Reload", на пода. Поне докато Ли не се пресегна и не взе мяха.
- Чудесно за възрастта си, Воле, благодаря за вниманието - безгрижно отбеляза Ли Као, сочейки с пържения плужек към ъгъла - Боя се, че това обаче не е валидно за всички присъстващи.

Купчината кокали в ъгъла отвори червено око и се понадигна. Лина изпищя отвратено и се запъти към входа.
- ВИНО! - изкрещяха кокалите и се понадигнаха.
- Простете, благородни господине - изпъшка халосаният на пода и леко се приповдигна. Волът го халоса наново за всеки случай.

Ли Као преглътна и си взе нов пържен плужек.
- Боя се, че виното е свършило - изрецитира иронично старецът.
- ПАРИ! - изкрещя мумията.
- Боя се, че парите също са свършили.. - отвърна Ли Као.

Волът се намуси. Тежката сянка на съмението налегна сивото му мозъчно вещество. Взе полуразлятия мях и го подаде на кокалите, които го излокаха благодарно. После додаде и остатъка от паничката кисело мляко, преди да са разбрали разликата. Черепът леко поруменя и една костелива ръка се пресегна към меха на Ли Као. Той я шляпна злобно през пръстите.
- Не се престаравай.
- А.. - черепът отвори и второ кървясало око - Ти ли си. Вон пак е прекалил с мухите.
- Дълбоко се съмнявам - отвърна старецът.
- Карай. Казвай каквото имаш да казваш и върви да те вземат дяволите, Ли Као. От тебе полза няма.
- Първо, не сънуваш.

Ли Као се надигна и отърси дрипите си от миналогодишната смръдлива слама.
- Я не ме будалкай! - протегна се и загледа дланта си - Чакай малко. Това не е синя аура нали?
- Не, никак - отвърна Ли Као - Старият Морфей няма нищо общо в случая. И, боя се, Воле, твоят "събеседник" започва да се разбужда.

Волът делеше едно и също бяло с някои петънца от драперията на стената.


Кендерът седеше и малкия му кендерски мозък не схвана какво стана
- Може ли да повторите пак с две думи ???

Ли Као и Ли Као погледнаха кендера. Волът също. Другият Вол се надигна леко, хвана главата си с ръце и тихо изпъшка.


Amelia
----------
Малко по-късно...
Двамата Ли Као-вци седяха на пода един срещу друг потънали в приятен разговор за младините. Единственото нещо, което нарушаваше космическото им блаженство беше липсата на вино. Както и да е. Те се бяха погрижили за този малък проблем - двата Вола бяха пратени да осигуря от напитката на боговете НА ВСЯКА ЦЕНА. По-отракания Вол беше инструктиран да запознае новака Вол с духа на начинанието. Лина седеше на максимално далечно разстояние от купата с пържени плужеци и нервничеше. По едно време стана и се приближи до двамата старци:
-Ей вие! Как може да си стоите толкова спокойно!
-А какво да правим според теб?
-Трябва и вие да търсите начин да се измъкнем оттук! - присъедини се към протеста и Мина - Искам си камъните!
Единия Ли смигна на другия Ли:
-Но Пекин е толкова хубав по това време на годината! Пък и най-сетне намерих достатъчно интелигентна компания за разговор. Кажи ми Ли - обърна се Ли към Ли - спомняш ли си онази история с Веселата песен.
-Хе-хе, че това забравя ли се! Как се посмяхме тогава!
Лина и Мина изсумтяха.
-Е, значи ще трябва сама да се оправям - смота Мина и започна да изследва къщата за нещо подходящо за бъркоч с определена цел. Наоколо се търкаляше изобилие от странни неща. Може би кашата щеше да стане все пак...
Тя се оттегли в единия ъгъл при котлето. Скоро оттам се разнесе миризма, която явно имаше за цел унищожението на мирозданието.
-Какво е това за бога! - измънка Амелия, която се беше захлупила по очи на пода.
-Смърди по-гадно от манджата на Кселос! - потвърди Лина.
Ли Као (този отляво) се обърна и попита:
-Извиняваи госпожице, случайно да си слагала в този бъркоч нещо бумерангoподобно?
-Две даже. Това не беше ли всъщност свещена светеща гъба? Едвам я изтръгнах от пода...
-Хм, колко пъти му казвах на Вола да не си зарязва чорапите така...
Нещо се случваше с гърнето. Пушекът се стелеше на дебели пластове и прорязваше стаята като острие. Всички се втурнаха да отварят врати и прозорци. Не помогна. Скоро цялата стая представляваще димна възглавница, изливаща съдържанието си на талази през отворите на стаята. В гъстото смрадливо море се чуваха звуци от блъсканица и сподавени гласове. Всичко продължи около десет минути. После димът започна да се разсейва. Двата Вола нахлуха разтревожено в стаята и започнаха да се взират в разплутите по пода силуети. Един от силуетите додрапа до една от каните с вино, която носеха и щастливо я зацока. Втори, много подобен силует също се присъедини към винолея. Останалите започнаха да се приповдигат с тихи стонове. Последните струйки дим се процедиха през прозорците. Зел, Лина, Гаури, Амелия, Филия и Мина се спогледаха. След това погледнаха ръцете си. След това отново се спогледаха. Амелия вдигна ръце и опипа лицето си. Зелгадис не откъсваше поглед от ръцете си. Лина, незнайно защо беше съсредоточила поглед върху онова, което милостиво ще наречем гърди. Гаури се държеше за главата и невярващо я въртеше насам натам. Видя какво прави Лина и изкрещя оглушително:
-ИЗВРАТЕНЯК!!!! - чу се глух удар, при което малкото телце на Лина прелетя през цялата стая с ускорението, което юмрукът на Гаури му беше придал.
-Какво по дяволите става тук? - прокънтя гласът на Амелия. Всички се обърнаха към нея. Тя стоеше със скръстени ръце и изглеждаше, ами, различно...
-Лина-сан, Зелгадис-сан, Гаури-сам - чу се хленчещия глас на Зелгадис зад тях. Всички се обърнаха. Очите на Зелгадис бяха придобили амебен вид. - Защо съм в това тяло?
Гаури се приближи и разгледа Зелгадис. След това потропа по каменния му череп:
-Това ти ли си, Амелия?
-Лина-сан? - отговори и гласа на Зелгадис.
Отстрани Амелия изпадаше в лека истерия:
-КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ СТАВА ТУК???
Гаури отвърна нервно:
-Не знам защо, но аз съм в тялото на Гаури, Амелия е в тялото на Зел, предполагам, че ти Зел си в тялото на Амелия. Koй тогава е в моето тяло???
-Ама те наистина са малки! - дочу се откъм купчинката, която представляваше Лина в момента. Тя се приповдигна, след което изгледа картинката и пусна sweatdrop. Приближи се до тялото на Гаури и започна да го разглежда:
-Л-лина? - попита плахо - Юмрукът на Гаури отново я отнесе в завбвение.
-РАЗБИРА СЕ, ЧЕ СЪМ АЗ, МЕДУЗОПОДОБЕН МОЗЪК! НА КОГО ТИ ПРИЛИЧАМ???
-Уместен въпрос - дочу се двоен старчески възглас иззад тях. Двамата Ли Као-вци очевидно се забавляваха.
Пръстът на Gаури се насочи към тях:
-А, вие защо не сте разменени!
-A, разменени сме! Един с друг! Не е ли чудесно, Ли?
-Чувството е прекрасно, Ли?
-Ох...-беше всичко, което можа да каже Гаури.
Екшънът продължаваше с пълна сила. Филия се приближи до гърнето и измрънка със съжаление:
-Такава хубава каша беше.
Отзад Мина се беше свестила и сега опипваше несъзнателно бедрото си в търсене на несъществуващ боздуган. Ая оглеждаше с погнуса белите дрешки, с които беше облечена. После локализира миризмата на вино и се понесе към нея. Пътьом отвори уста и каза:
-О-ХО-ХО-ХО!
Млъкна бързо, тъй като резултатът не й допадна. Зад нея Нага трескаво търсеше нещо, с което да се покрие. Над целия този панаир върху една от гредите на покрива се беше разположил Кселос. От него струеше нагло щастие.
-Oh my, oh my! - задъхваше се от смях той. - Това е най-доброто ми изживяване от еони насам!
Доброто му настроение беше малко поразвалено, когато тежкото тяло на Зелгадис мина през него и през гредата следвайки някои известни физични закони.
-Нищо не става - коленичи на пода Зелгадис, облян в сълзи. - Не мога да се кача никъде. Какъв воин на правдата ще съм, ако чупя всеки постамент на който се качаааааа?
-Престани! - сопна се Амелия - Почва да ми се повдига като се гледам в това състояние. - чувстваше се странно. Беше забравил какво е да имаш нормална човешка кожа и сега изследваше феноменът. Освен това установи, че да имаш очи е крайно смущаващо нещо и доста неудобно. Погледна към тялото на Нага със зачатъци на съчувствие. След това се изчерви.
До него Гаури изгадня:
-Е, Зел, нали искаше друго тяло? На ти сега! - кой знае защо, но гледката на една цинична Амелия и лазеше по нервите.
Амелия се озъби и не й остана длъжна:
-Както виждам и ти нямаш късмет! Можеше да вземеш например тялото на Нага. Явно си обречена във всички случаи да си останеш с плосък гръден кош!
-Тиииии - вбеси се Гаури и започна да оформя Fireball.
Koй знае как би свършило всичко, ако в този миг Лина не го дръпна за ръкава и не сподели притеснено:
-Ъм, Лина, ъъ, аз, такова...
Гаури спря да каканиже spell-a и се обърна с готов юмрук за тупаник. Лина се сви и изписука:
-Пишка ми се...


Ver Lark
----------
Гаури отвори уста да каже нещо, след което изгелжда размисли. Сините му очи се ококориха и юмрукът му се стовари върху беззащитната Лина.
- СТИСКАЙ!
- Ама, Линааааа... - проплака Лина
- СТИСКАЙ ТИ КАЗВАМ! - прогърмя Гаури

Кселос все така диво се забавляваше, приседнал внимателно на изпочупената греда.
- КАКВО СЕ ХИЛИШ БЕ, МРЪСНА ГАД! - изрева Мина и се разтършува бясно наоколо; накрая добара някакъв бумеранг и го замери - СЛЕЗ ТУК И СЕ БИЙ!
- За бога, Филия-сан, опресни си речника... - отвърна обидено мазокуто, а чорапът безобидно проби тръстиковата стена и изчезна навън.

Ли Као (отдясно) се прокашля. Недалеч от него, и без това мястото не беше в изобилие, пребледнялата Амелия стоеше вцепенено, вперила очи в Лина и Гаури, и напяваше мантри за успокоение. До нея Зелгадис безутешно мрънкаше, ровейки сламата на пода. Ли Као (отляво) също се прокашля.
- Какво сега? Това не ви ли стига?!! - сопна се Гаури
- Боя се - започна единия Ли, а другия довърши - че след малко сериозно ще трябва да помислим по въпроса за нов подслон.

За ефект, покривът над остатъците от опорната греда внушително изскърца. С жална провлачена походка, пътешествениците започнаха да се изнизват един след друг от колибата. Кселос весело им помаха с жезъл откъм покрива. Няколко мига по-късно къщурката рухна в прах и трески.

***

Две минути по-късно силен писък наруши мирната глъчка на квартала. Но не и разгорещения спор.
- Това е мъжка работа ти казвам! - изкряска Гаури, цял почервенял от яд.
- Мъже - фръцна му се Зелгадис
- И ти да траеш. Я се виж!

Амелия с мъка надигна поредното парче и го подаде на Лина, която залитна и се стовари на земята.

- Не е справедливо! - отвърна на свой ред Зел и се озъби на Гаури.
- Ей сега ще ти покажа аз една справедливост на тебе - стисна юмруци блондинът.
- Аааааааааааааа-МАХНЕТЕ-Я-ОТ-МЕН-МАХНЕТЕ-Я-ОТ-МЕН-МАХНЕТЕ-Я-ОТ-МЕН!
- МЛЪКВАЙ! - изкрещяха Гаури и Зел в един глас

Източникът на неистовия писък беше всъщност Филия, която се въртеше в кръг, гонейки собствната си златиста опашка с розова панделка на нея. Ли Каовците се спогледаха над главата на Тас, седнал между тях, който на своя страна следеше всичко със светнали очи. Между пръстите си несъзнателно подхвърляше кесията на единия Ли.

- Мисля, че това е последното.

Амелия и избута парчето от покрива и от дупката се подаде мръсна ръка. Двете с Лина я подхваната и започнаха яростно да напъват. На помощ им се притекоха и Мина и Нага (завита в старата постелка на Вола) които изглежда стояха безработни.

- ...това вече е върхът! - нареждаше Гаури, запретвайки ръкави - FIREBALL!
- ...така ли... - отвръщаше Зелгадис, свил юмруци - VISFARANK!

- Извинете, уважаеми господине, вие ли сте съдържателят? Или може би вашият брат близнак?

Двамата Ли вдигнаха глава. Към тях се беше доближил пълничък и добре облечен китаец. Кимнаха.
- И... двамата.
- О, чудесно, какво щастие - усмихна се пълничкият господин - забелязвам, че се готвите усилено?
- О, да - отвърна единият Ли.
- Гложди ме съмнението, обаче, че ще трябва доста до отракате вашата трупа, за да се борите поне за сребърния венец - отбеляза снизходително китаецът.
- Нима? - окото на другия Ли премигна в лек тик

Вените на врата на блондина вече бяха изпъкнали, а лицето му бе придобило болезнено винен цвят. Сивичкият тип, с уплашено изражение, примирително размахваше ръце. Без особен резултат - онзи заемаше все по-страховити пози и мърмореше странни неразбираеми думички.
- Това е, всичко свърши - доволно констатира Амелия зад тях и потупа ръце.

Гаури и Зел се сепнаха.
- К-как така?

Насред кръгчето от Лина, Мина и Нага стоеше един ужасно омачкан Кселос с безутешно кисела физиономия и правеше жалки опити да пооправи одеянието си. Преди малко го бяха измъкнали чрез отколешната техника Дядо-вади-ряпа, след като се бе оказало, че по някакви неведоми пътища не бе успял да се телепортира. Поне жезълът беше останал здрав и сега трите се опитваха да го утешат. В същия момент Филия изрови боздугана изпод полите си и с победоносен рев го стовари върху собствената си опашка..

Насъбралата се публика въодушевено заръколпяска, особено след наистина реалистичния вой, който нададе русата мома с голямата опашка. Към тях полетя дъжд от монети, които Тас с радостен вик се нахвърли да събира.
- Това беше по-добро и от изпълненията на Червения маг!

***

Няколко часа по-късно се бяха разположили в голямото сепаре при Вон - съдържателят на най-отвратителната гостилница в цял Пекин.
- Това не може да продължава повече! - трясна Амелия с юмрук по масата.
- Още ми се пишка - сподели Лина

Гаури седеше пребледнял и скован, а от очите му се процеждаха сълзи.
- Не става! Не става! Магията ми не става! - мърмореше нон-стоп - Обречена съм цял живот да стоя в тялото на медузоподобния мозък без дори да правя магия!
- Поне докопа Sword of Light.. - сопна се Зелгадис

В очите на Гаури се появи жизнен светлик.
- Възелът наистина е интересен - каза развеселено единия Ли - но не може да не му се намери края. Помниш ли какво точно забърка, мило девойче?

Филия гузно попремести бинтованата си опашка, просната върху плота пред нея. Поклати отрицателно глава.


Xellos
----------
Кселос замислено се вгледа в чашата си с вино в която една хлебарка си подхвърляще плажна топка с тлъста, изумруденозелена муха. Унинието твърде неприсъщо за него, се напъваше неистово да се прояви. - Ех, нов свят, нови правила, проклетисваше наум той. Започнал съм да губя силите си на мазоку, добре че боздугана не е под ръка на Филия. Нещо глождеше през цялото време обърканият мозък на мазокуто, ( във вид на подкачащо на пръсти и размахало ръце чиби на Кселос) опитвайки се да привлече вниманието му. Внезапно ехидна усмивка се прокрадна под тъмната сянка покрила очите му.
- Гаури, може ли да излезнем за момент, да ти споделя нещо - и със сетни сили успя да се телепортира заедно с тялото на Лина, преди тя в тялото на Гаури да се просне през масата в опит да ги докопа.
- КСЕЛООООС, САМО ДА СИ ПОСМЯЛ ДА НАПРАВИШ НЕЩО НА ТЯЛОТО МИ, ЩЕ ТЕ ПРЕСЛЕДВАМ ДО КРАЯ НА СВЕТААААААААА, БУМ ТРЯС.
Чу се двойно изсвирване от страна на Господарите и миг по-късно Лина приседна кротко в безсъзнание и с отпечатък от чорап пълен с пясък на русия тил. Едноокия Вон, се движеше като мазоку стига да поискаше.
- Още вино, споделиха в един глас Господарите. - Воле не се опитвай да разбереш природата на демоните и жените, обичай едните, пази се от другите, но не се опитвай да ги разбереш. Воловете кимнаха усърдно. Останалите седяха втрещени и чакаха да мине момента, докато гледаха малката инсекто-олимпиада в чашите си.

- Амелия не се почесвай там! изръмжа малкото момиченце с плътен глас. Ръцете на масата! - и няма ама! До сега не съм усетил да ме сърби нищо откакто съм химера.
Миг по късно след като изчезнаха, Кселос и фигурата на момиченце се появиха в съседна усамотена градинка с рози. Една опулена и изчервена и оsweatdrop-ена Лина мънкаше в някакъв свой си личен ад и се опитваше да осмисли гледката на мазокуто държащо роза да и се обяснява, опитвайки се да се приближи твърде интимно.
- Ма аз съм Гаури, ма не е ненене... ъааааааа... ТУП.
Вселилия се в тялото дух на Гаури бе треснат по главата с жезъла, а Кселос ловко тършуваше из пазвата на Лина мърморейки си...
- Lucky me, добре че стана тази размяна. - къде ли е тази статуетка... тук вярно има доста място... яйй извади миг по късно ръката си приклещена в миши капан.... я рисунка на Гаури по боксерки, хехех...АХААА, ето я! и извади причината за поредното порутване на Сейлун. Статуетката тук изглеждаше, като че да е от кехлибар. Кселос внимателно я прибра в чантата на кръста си, закичи розата зад ухото на Лина и пробно се телепортира няколко пъти. - Отново съм си едно бедно мазоку - ехидно сподели той на света като цяло. Миг по късно с тялото на Лина седяха пак в кръчмаа на старите си места, а тялото на Гаури гледаше розата затъкната в косата на истиснкото си тяло и целия червен тръскаше мазокуто като питбул кукла барби, само че обратното и си искаше невинноста.
- Мисля че знам начина да си върнете телата - сподели Кселос помежду - ох, ах, и Линааааа-сан не е културно да тръскаш хората така, особено с тези мускули. Изкопчил се някък Мазокуто извади поредната книга на корицата на която имаше някакви грозни пиленца пърхащи около мост и зачете внимателно, след което се обърна към с една идея по-лукавия по поглед Ли, и запита - Господарю, но за целта трябва да се разходим до "Стареца от планината".
- Ли посърна леко, но през това време, гласа на освестилия се Гаури сподели, - мисля че се изпуснах малко, при което тялото на блондина само изгледа дядката, който даже и не се опита да се пошегува, а въздъхна, и каза
- Добре, но за целта трябва да се набавим съкровище, стареца не продава евтино тайните си. - Вон - трябва ми една приказка - а под приказка разбирам - едно прасенце, един паланкин, (ще се намерят носачи като, гледам стрелна с поглед двата мрънкащи с женски гласове здравеняци) един фалшив ръкопис и малко от най-силнотото ти вино, онова дет даваш на най-големите си длъжници, намигна той.
- Хъм, щом опираш до него работата наистина е сериозна, но пък нали знаеш, че това вино ми е скъпо на сърцето, само голяма сума би могла да намали болката от раздялата, а и специалните бутилки са скъпи знаеш, не във всичко може да се съхранява този небесен елексир, макар че напоследък не успява за по малко от 3 секунди да разяде мраморна плоча. Не са като едно време съставките - отплесна се Вон в спомени.
- Ехем, Кселос извади дебела кесия отнякъде и я подметна на Вон - нека не се бавим - след което изпи чашата си на един дъх с което спечели възхищение от цялата кръчма и тръгна да се изнася бодро навън. В това време един будистки монах се приближи плахо до Господаря Ли и запита учтиво биейки с глава в пода, дали разговаря с височайшия пръв учен на империята Ли Као. В долината където бил манастира в който смирено служел се случило нещо ужасно. Интереса в очите на единия Ли и леката тъга отспомените в погледа на другия решиха нещата. Групата Ли и Вол от това време да се заемат с случая на монаха и след кратко сбогуване потеглиха.


Amelia
----------
Вървяха вече близо час. При това по нанагорнище. Всички бяха много щастливи от факта, че напускат богатия на миризми град. Поне в началото. Планината действаше умиротворяващо. Хубаво беше човек да се върне към майката природа и да се слее с нея. Такива мисли се въртяха из главата на Зелгадис, която в момента беше обитавана от съзнанието на Амелия. Природа! Имаше нещо цинично в тази дума. Добре, че поне броят на досадните старци намаля наполовина. Това пък си го мислеше високия блондин. Медузоподобния му мозък от няколко часа живееше в атмосфера на тежък стрес. За двадесетте и нагоре години на съзнателното си съществуване той никога не беше работил толкова усилено. В момента се опитваше да направи стачка, като се оплакваше от нехуманното отношение към него, довело до изтощение и физическа болка. Другите органи не му обръщаха внимание. Всъщност обърнаха му, но за кратко. Храносмилателната система се сопна, че откакто се помни, единствено тя работи в този организъм. Далакът пък контрира със злъчна забележка, че мозъкът не може да изпитва болка, тъй като няма рецептори за това и че ако е бил един мозък на място е щял да познава тази си характеристика. Неблагодарници! - плискаше се недоволно океанът от кисело мляко в главата на Гаури. Толкова години внимаваш да са добре кръвоснабдени и терморегулирани и какво получаваш накрая? На всичкото отгоре и пикочният мехур взе да се обажда...
Лина се сепна. По дяволите! Това наистина си беше проблем. Трябваше възможно най-скоро да се върнат обратно в телата си иначе рано или късно (по-скоро рано) щеше да се наложи да погледнат...неизбежното. Тя почервеня. Хвърли един поглед около себе си. Е, поне не беше сама в нещастието. Амелия вървеше наблизо с моравеещо лице. Такова беше от няколко минути насам. Явно и Зелгадис се беше замислил за физиология. Глупак! Беше се уредил с такова хубаво тяло и пак беше недоволен. Освен това можеше да прави магия, нещо, за което организмът на Гаури беше запечатан с поне седем печата. Отзад се чуваха тежките стъпки на тялото на Зелгадис. Амелия, която беше временния му (или поне така се надяваше Зел) обитател май приемаше нещата сравнително леко. В момента тя беше заета да се забавлява с новата надморска височина, от която гледаше на света и с разнообразните интересни функции на това тяло, които Зел рядко демонстрираше (Забележка: Може да ви звучи много мръсно, НО НЕ Е! Това е аниме за деца в крайна сметка!) Например на няколко пъти изхвърча със свръх-скорост напред по пътечката, за да "провери дали някъде не се крият злосторници и да ги прочисти с чукът на правдата". Наслаждаваше се на необозримия свят от звуци, който й беше осигурил свръхестествения слух на Зелгадис. На няколко пъти обаче се беше опитвала да се качи на подходящо за justice речи място, за което свидетелстваха няколко счупени дървета и два-три малки каменни свлачища. Имаше и други проблеми. Слухът определено не можеше да компенсира осезанието. Да имаш каменна кожа си беше меко-казано странно. Започваше да разбира вманиачеността на Зел. Освен това, косата й влизаше в очите. Поне в едното око. Хората, които си мислят, че това са бели кахъри трябва да се опитат да си представят един живот, в който главата ти е обрамчена от телен облак абсолютно неподлежащ на контрол. Амелия не познаваше лакът за коса, но вмомента страдаше от първичните ефекти на прекомерната му употреба. Освен това тя далеч не беше толкова глупава и лековерна, колкото си мислеха околните. Тихото мрънкане, което идваше откъм почти напиканото тяло на Лина отдавна я беше изправило пред редицата въпроси, с които сега се бореха нейните другарчета. Тя панически се опитваше да отбегне отговорите им...
Е, Филия, Мина, Ая и Нага поне не трябваше да се борят с подобни тревоги. Не че и на тях им беше по-хубаво...
Изведнъж Зелгадис наостри уши (това разбира се е само метафора, искаща да покаже, че Зелгадис се е съсредоточил върху определен шум, идващ от горичката обрамчваща пътя. Далеч съм от мисълта и представата, че той например е седнал в кръстосан седеж, насред пътя и е извадил острилка, за да заостри слуховите си органи. Тъй като събитието се развива в една отминала епоха, далеч преди Ван Гог да популяризира рязането на уши, държа да подчертая, че това няма нищо общо и с използването на различни остри инструменти и хладни оръжия. Освен това, на Зелгадис ушите и без това са му ВЕЧЕ остри - б.а):
-Какво... - не можа да довърши, тъй като над тях се изсипа дъжд от стрели. Всички се разбягаха в опит да избегнат летящата смърт. Амелия обаче закъсня с частица от секундата. Годините, прекарани в почти неуязвимо тяло бяха направили Зел леко нехаен по отношение на примитивните оръжия за далечен бой. Сега обаче неуязвимото тяло беше взето от друг...
Когато прахът, вдигнат от голямо количество нозе, бягащи от въпросната заплаха, се разсея, на пътя лежеше малкото телце на Амелия. От него злокобно стърчаха две стрели.


Xellos
----------
Кселос който до сега кисело се тътреше изотзад говорейки си с Ли, който пък яздеше щастливо Вола и размахваше в ръце свинска мръвка и мех с разтворител претендиращ неумело да е вино. Така и така "приказката" беше пропаднала поради категоричния отказ на двамата "мъже" да го носят и сега цялата пасмина се влачеше без почти никаква местна валута по баира. В мига когато се изсипа дъжда стрели и Вола се метна в храсталака като пролетно аганце, Кселос протегна ръка по навик и пред него блесна полупрозрачна полусфера-щит в който стрелите отскочиха. Миг по късно към мястото на стрелба се понесе малка огнена топка, която опустоши небрежно терена. Групата се струпа около Амелия.Филия запазила донякъде способностите си в новото тяло се зае да я лекува. Едната стрела за щастие беше одраскала само рамото, но другата доста неприятно стърчеше от задните части на Амелия. Зел отдавна не беше усещал такава болка, и мрънкаше неистово. Амелия в неговото тяло кършеше ръце и се вайкаше наоколо. Гледката на вайкащата се химера направо разби сърцата на околните. Под ръцете на Филия, която извади стрелата внимателно се появи съвсем бледо бяло сияние - Recovery.
- Мдаа - няма да ни оставят да направим историята сериозна - промълви гласът на Гаури, с което нуждаещите се от лечение станаха двама.
Гаури си разтри юмрука и замислено сподели - колко сила имало в тези ръце, и внезапно почервеня.
- Затворих до някъде раната, но магията е слаба тук и ще се наложи да не се напрягат точно тези места. Трябва да направим носилка и се огледа наоколо за неизпепелено дърво. Нямаше. В това време Химерата внимателно взе истинското си тяло, метна го внимателно на рамо (което млъкна за момент и почервеня) и закрачи целеустремено. Лина замислено се вгледа в простнатото си истиснко тяло и направи същото. Докато Гаури в бесъзнание се поклащаше на рамото на високия блондин. Кслеос замислено рече под носа си докато отпиваше от чашата топъл чай - формата променя явно съдържанието. Някои неща са дълбоко и неизкоренимо свързани с тялото.
- Престани! - в един глас се изцепиха гласовете на Лина и Амелия, махни тези "течности" и стига си сърбал, проклето мазоку!, и без това ни е тежко...
- Хм, така или иначе има 3 дни път до пещерата на стареца - сподели Ли докато се разплитаха с един храст. А и не е толкова лошо тва което ще видите... изкиска се похотливо той... Лина и Амелия го изгледаха много особенно и миг по късно всички бяха прашен облак в далечината.


Ver Lark
----------
Безухия Ли, трети братовчед по майчина линия на небеизвестния Ван Мъдорезеца (който пък не съвсем случайно бе заслужил прякора си, макар и рядко да се спираше само дотам) само това и чакаше. Жертвите първоначално малко го озадачиха с поведението си - наместо да хукнат да бягат спряха и започнаха да се дърлят помежду си. А той съвсем не искаше да ги убива - о, не. Като практичен разбойник, Ли напълно убедено смяташе, че малкият откуп все пак е по-добър от никаквия откуп. И винаги добавя достатъчно към скъпоценностите, оръжията, дрехите и останалото притежание на жертвите, което не бе толкова ценно за тяхните роднини.

Пък теснината, в която трябваше да ги обсипят със стрели (по-малко място - по-точна стрелба - по-малко разход на амуниции) не бе достатъчно удобна за да ги обградят и накарат да се предадат. Едрият русокос младеж изглеждаше доста заплашително, а и също толкова едрият му китайски спътник като че не беше за пренебрегване. Освен това още един - онзи със странната сиво-синя прическа - носеше меча си открито, което окончателно наклони везните към по-благоразумните варианти.

С подобна разточителност откъм размишления, но не и откъм усилия, трябва да се признае, че Ли преживяваше доста добре и хората му бяха доволни. Усмихна се доволно, когато плячката се затича към откритото. Сега оставаха само два възможни плана. Погледа ги малко изпод леко приповдигнатия тревен капак на прикритието си.
- Значи, план В, значи - измънка си под носа, извади малко метално огледалце и даде избраните знаци на различните групи разбойници.

Планът протече скоропостижно. Поизостаналите от жълтата фланелка въпреки непрестанните си викове Филия, Мина, Нага и Тас бяха препънати от внезапно изникнало пред нозете им тревно въже. Върху тях мълчешком се нахвърли група разбойници. Амелия, разбудила се от непрестанното тръскане, се опитваше да се съсредоточи в тях. Най-накрая успя и нададе предупредителен вик. Волът и Гаури инстинктивно отреагираха, променяйки посоката на бяга си.

Безухият Ли, разбира се, беше предвидил и това. Бандитите от неговата страна изскочиха от изкопаните в земята дупки и ги погнаха. Сега, поединично, бяха много по-лесна плячка.

Зелгадис вършееше из тръстиките, тръскайки собственото си тяло на рамо. Последното упорито се съпротивляваше, тъй като въпросното действие учетворяваше и без това зверската болка в меките, ама наистина ужасно меките му части. Собственото му тяло обаче го стискаше като клещи, така че накрая скръсти ръце доколкото можа, намуси се и продължи да се тръска мълчаливо.
- Не е честно - изръси накрая.
- Какво казваш? - осведоми се Зел - Шумът на растенията ми пречи.
- Ще престанеш ли да ме стискаш поне? - провикна се Амелия
- Mисля, че виждам по-открито място.

Излязоха на широка равна и зелена поляна. Назад из тръстиките шумоляха преследвачите, но срещаха доста по-големи усилия с преодоляването им. Зел се усмихна доволно - изключително странна гледка сама по себе си.
- Видя ли че всичко ще е наред, Зелгадис-сан? - и продължи бодро, джвакайки.
- Не... - съумя само да вдигне пръст Амелия

Меката пръст на оризището щедро се разтвори и погълна няколкостотинкилограмовата химера, поне до около пъпа. Шокиран, Зелгадис изпусна Амелия. Тя шльопна по лице до него, но бързо изцапа на по-стабилна почва. Зел се опита да се завърти, успя, но потъна още половин педя, което окончателно го обездвижи. Очите му амебясаха и той ревна колкото го глас държи. Амелия на своя страна се поотупа колкото можа и отвори уста да кресне. В същия момент тръстиките се разтвориха и от тях с бавна стъпка се появиха доволните бандити.

Явно защо не си бяха давали зор - Амелия посегна към меча на кръста си. Отзад Зел бе преминал към примирено хълцукане. Пръстите на Амелия се свиха инстинктивно върху несъществуващата ръкохвата и изтеглиха острието ...във... въздуха. Почуства се адски тъпо. Китайците обаче реагираха странно. Единият, пребледнял, посочи с пръст към окаляната химера и зашепна нещо на спътника си. Повечето боязливо отстъпиха, стискайки разни амулети и муски из джобовете си (биха се прекръстили, обаче християнството още не е било открито), а двама пристъпиха натам с копия в треперещите си ръце. Амелия остана напълно пренебрегната.

Ужасното привидение в оризището ги гледаше със страшни ококорени очи, като на китайски дракон, от които се лееха пламъци (всъщност сълзи). То отвори уста и блъвна отровни изпарения (е, достоверността е известна от по-късен период на словоплетството). Бандюгите уплашено направиха пак аналога на прекръстване. Единият посегна с копието към звяра, който веднага го докопа с лапата си (после беше готов да се закълне, че имал седем пръста). Ужасен, той нададе писък и изпусна тоягата. Чудовището пак блъвна:
- ЗАЩО НЕ ПРОБВАТЕ ДА МЕ ИЗМЪКНЕТЕ ЗА РАЗНООБРАЗИЕ? УААААААААААААААА!

Амелия поклати глава. Защо сега не беше в собственото си тяло?
- Не е справедливо...

***

Волът летеше на зиг-заг през полето, докато от гърба му Ли Као със зловещо изражение обстрелваше преследвачите им с ножове. Трима от тях вече лежаха в разни пози, стисткайки различни части от тялото си. Единият даже май не стискаше въобще каквото и да е. Волът се подсмихваше при всеки нов крясък от болка. Таман преди минутка бе прозвучал един особено сърцераздирателен и на ум съжаляваше жената на бедния човечец. Цяла минута?
- Добре ли сте, господарю? - подвикна Волът и забави малко ход.

Отговорът се забави малко, но накрая след дълъг гълточ и звук от запушване на мях старецът отвърна.
- Чудесно. Но ми свършиха ножовете.
- Лошо, учителю.
- Не чак толкова.
- Нима?
- О, да, виното още не е.
- И сега какво ще правим, Ли Као? - запита Волът след миг трагично мълчание.
- Ще мрем. Още ли искаш да се преродиш в облак при следващото завъртане на Колелото на животите?
- А ти нима се отказа от ленивеца?
- Не. Можеш да се обзаложиш на това.

Бягът им ги отвеждаше точно към групата на самия Безух Ли, който ги очакваше. За тях бе отредил дори специална мрежа. Няколко мига по-късно стояха спокойно, добре оплетени в нея.

***

Гаури бе бягал колкото му държат краката към горичката, а Лина, в блажено неведение, се клатушкаше на гърба му. Тъкмо сега, вече по-навътре и провирайки се между бодливите храсталаци, лееше пъстър порой сквернословия, доста непристойни за момиче-тийнейджър. Излезе на малко по-разчистено пространство и тръсна безжизненото си тяло на земята. Подиша малко тежко, скръцна със зъби и все пак го намести по-удобно облегнато на дънера.

Гаури измъкна меча от ножницата му. Или оо-точно ръкохватката.
- Ха-хааа! Елате ми тука - провикна се бойко и протегна ръкохватката пред себе си - Light.. come forth!!

Нещо избръмча и там, където би трябвало да е основата на острието, се появи малко криволичещо бяло.. еми нещо от светлина, като червейче. Гаури пусна една недоразбираща физиономия.
- Хиляди проклятия! - все още с "меча" в ръка Гаури се наведе над Лина и започна яростно да я шамаросва - Кисело мляко вместо акъл! Ставай веднага! Как се ползва проклетото нещо?

Лина бавно се размърда. Гаури подскачаше неистово наоколо, крещейки "Ставай!".
- Ох, Линаа.. - най-накрая изхъхри немощно Лина - какво..
- КАК ДА ПОЛЗВАМ ТОВА? - набута Гаури в лицето му ръкохватката на меча.
- Ами.. - изпъшка Лина и я взе - Light, come forth..

Нищо не се промени особено.
- Е, предполагам че нещо не е в ред - отбеляза Лина - и друг път се е случвало. Например в онази история с Даркстар..

Гаури я гледаше шокирано. Приближаващият шум обаче го принуждаваше към по-бързи действия сега.
- Слушай, Гаури - приведе се Гаури - Явно нямаме друг избор. Ама ме слушай много внимателно. Дано не греша. Поне, че те бива с меча, знам.
- Окей, Лина, щом казваш..
- Така, сега стани и протегни ръце напред.. - нареди Гаури; изчака Лина да изпълни и уточни - не, не така.

Гаури заизчеква пръстите на Лина, докато ги нареди горе-долу в нещо като полусфера.
- Добре. И да не си ги мръднал!
- Окей, Лина - повтори пак Лина
- Сега повтаряй много внимателно и бавно след мен! И гледай да не сбъркаш нещо. Ясно?
- Да, Лина.
- Така, да видим... Тук магията била много слаба, каза Филия, значи... - Гаури избърса потта от челото си.
- ...била много слаба, каза Филия, значи... - отекна като ехо Лина, печелейки си тежък шамар.
- Не това бе, ИДИОТ!
- Ее, извинявай, Линааа..
- Сега повтаряй!
- Окей.
- "Lord of the Darkness and Four Worlds, I beseech thy fragments..."
- "...thy fragments..."
- "...by all of the power thou possesseth, grant the heavens' wrath to my hand..."
- "...to my hand..."
- "...unleash the sword of dark, freezing nothingness..."
- "...nothingness..."
- "...by our power, our, our..."
- "... our... our..."
- "...our... our..."
- "...our..."

Гаури замънка нещо и млъкна. Лина го гледаше очаквателно, без да казва нищо.
- Остави - махна вяло с ръка Гаури
- Всичко наред ли е, Лина?
- Не мога да се сетя...
- Е, още можем да сглобим меча.. Той си има и обикновено острие, нали се сещаш...

Твърде късно.

***

Час по-късно - по залез - спътниците, доволно обрани, седяха завързани за два съседни големи дънера. Разговаряха вяло, само Амелия стоеше безмълвна и умислена.
- Знаете ли, има нещо нередно.. - намеси се в безсмисленото най-накрая - Струва ми се, че днес вече на два пъти ви говорих за справедливостта..
- Е и какво от това - сопна се киселият Гаури - и без това само това правиш!
- Така ли? - пусна sweatdrop Амелия и озадачено я изгледа.
- Оф, Зел. Забравих.
- Ето, това също. Лина, ти помниш като слон и си почти и толкова злопаметна. Значи два пъти повече. Дори и да не е това... днес си забравила Ragna Blade?!
- Е, сигурно и на мен се случва - изломоти Гаури - щом даже Гаури може да сглоби две-три сложни изречения едно след друго.
- И всичките тези съвпадения не са ти странни?
- Мисля, че се намираме в гадно положение, а не толкова странно. И мазокуто липсва. Отгоре на всичко завързаха Мина, Филия и ...
- Не липсва - намеси се Ли Као - Просто от твоето място не се вижда.
- О.. - Гаури загуби нишката - Ъъъ..


Amelia
----------
-Значи и на Кселос не му се е разминало... - смутолеви Гаури. - Пфу! Веднъж да проимаме нужда от глупавото мазоку и то се оказва абсолютно безполезно! Значи пак аз ще трябва да спасявам задниците на всички ни!
Групичката беше почнала да свиква с факта, че телата им са разменени, но някои изявления все още ги фрапираха. Зад дебелите черепни стени на всеки един от тях започна да плува триизмерна холограма на евентуалния Гаури-спасител. Трудно беше. Гаури продължи офанзивата:
-Амелия - обърна се той към тялото на Зелгадис.
-Да, Лина? - отзова се вяло то.
-Хм, така и така си от камък в момента... - сецна се леко, когато последните думи откъснали се от устните на Зел, но все пак изречени от Амелия, сритаха и без това изстрадалия Гауриев мозък. "Тя изпусна да каже сан...Ние наистина се променяме! Проклетите тела, в които сме ни влияят! По дяволите! Трябва да намеря начин да се разкарам оттук преди да съм се превърнала в меузоподобно-мозъчния идиот Гаури завинаги!". След което продължи нервно - Ъ-ъ, виж там дали нямаш някой-друг остър ръб, с който да срежеш въжето!
Амелия, която седеше до нея в малко изчанчена поза, опитвайки се да не насяда прясната рана на седалището си се изцъкли към Лина:
-Excuse me? - каза наранено тя.
-Стига си се втелявал, Зел! Опитвам се да помогна на всички ни!
-Хмпф! - ръката на Амелия, притисната безмилостно до тялото й от стегнатите въжета все пак успя да изпружи показалец, макар и той да беше насочен към земята - Лина! Несправедливо е непрекъснато да ми навирате в носа и без това очевидните факти относно състоянието ми! Не съм станал химера по собствено желание! Писна ми да слушам обидите ви! В крайна сметка книгата не трябва да се преценява...-усети се какво приказва и млъкна потресен. Пръстът на Амелия клюмна. - О, Л-сама...
Гаури обаче тепърва набираше скорост:
-Не смей да ми хленчиш! Пак аз трябва да оправям бъкиите на всички ви! Като си помисля, че сега можех да съм си някъде в добрия стар познат свят, изпъстрен с гостоприемни кръчми и вкусно ядене...
-Кръчмите спират да са гостоприемни в мига, в който прекрачиш прага им! - изцепи злобна забележка Лина.
Гаури посегна да го цапардоса, при което се сети, че е вързан. Това накара гнева му да ескалира. Положението се влоши, когато една много раздразнена Амелия реши да сподели:
-ВСЕ ОЩЕ можехме да сме си вкъщи, ако ти не беше проявила забележителната си алчност, що се отнася до разни магически артефакти!
Групичката разбойници се беше наредила в кръгче около тях и гледаше сеира с интерес. Един от разбойниците шумно отвори пликче с пуканки. Другите му изшъткаха раздразнено.
-КАК СМЕЕШ ТОЧНО ТИ ДА МИ ДЪРЖИШ СМЕТКА ЗА ТОВА, КОЙ БИЛ АЛЧЕН ПО ОТНОШЕНИЕ НА МАГИЧЕСКИТЕ АРТЕФАКТИ!!!!
-АМИ НЕ СЪМ АЗ ТОЗИ, КОЙТО НИ ТЕЛЕПОРТИРА ТУК! ТИ СИ ВИНОВНА ЗА ВСИЧКО!
Зелгадис уморено затвори очи и сподели:
-Това е нелепо!
Вбесената Амелия му изкрещя:
-Недей да използваш МОИТЕ реплики!
Зелгадис кипна:
-Я млъквай! Виж какво направи с тялото ми! Не съм се чувствала по-унизително никога през живота си!
-ТИ ли се чувстваш унизително! - изпищя Гаури - А знаеш ли какво е да...
-И на МЕН не ми е лесно - включи се Лина - Първо: Искам тоалетна, второ: искам по-сочен гръден кош!
Това преля чашата...
-ААААААААААААА! - изкрещя Гаури напрягайки мускули. Протритото въже се обтегна...и с тих пукот се скъса.
-А-ХА-ХА-ХА! - въодошеви се освободения Гаури. Зад него застана Зелгадис. Двамата погледнаха към смаяната групичка разбойници, след което им се усмихнаха озъбено. Сред злокобната червена аура очите им светеха с откачен блясък.
-Днес е добър ден да умре някой друг! - съобщи на света като цяло Гаури
...
След около пет минути битката беше приключила. Насред купчината стенещи разбойнически тела се възправяха виновниците за погрома - Гаури и Зелгадис (поне телата им де). Погледнаха се, ухилиха се един на друг и след това плеснаха ръцете си. Наоколо се разля песен, придружена от странно кълчотене откъм двете мъжки фигури:
-Bad boys, bad boys, what you gonna do...
Амелия и Лина през това време помагаха на останалите да се освободят. Амелия се доближи до Зелгадис и смутено се покашля:
-Кхъм, ти коя точно част от тялото ми използва за да прережеш въжето?
Зелгадис се подсмихна:
-Не ти трябва да знаеш.
-Хмпф! -скръсти ръце Амелия, след което огледа околната картинка. Обхвана я внезапен порив да се потопи в духа на околната лигавщина.
-Е, какво пък толкова! - размаха ръка с протегнати показалец и среден пръст - Victory!


Xellos
----------
Яре Яре, - мазно се понесе гласеца изотгоре. Кселос незнайно кога и защо се беше изкатерил на един клон и се изтягаше като пантера.
- Мисля, че ще решим въпроса със съкровището, ако попитаме тези мили разбойници къде са складирали плячката си. Е тези които са в състояние да говорят.
- Високия блодин пъргаво изрови Ван от купчината тела и го хвана за яката. Цапардоса го два три пъти игриво, докато ръмжеше - Казвай къде е бе? Ще налиташ ти на невинни жени ааамаха!. Искам съкровищееееееееееее. Златоооо. Изведнъж се поприсви и каза - искам си най-вече тялото. - Така, и с тон тотално недопускащ и грам мисъл за блед опит за възражение строи цялата пасмина за секунди, близката пещера беше ограбена плячкосана и опустошена за рекордно кратък срок, а Кселос телепортира всички накуп барабар с претъпканата каруца съкровища пред пещерата на Стария мъдрец. Пред тъмният отвор се поклащаше табела с окачен гонг. На табелата пишеше - Тук живее стареца от планината. Да пилееш времето му е опасно. И най-вече за кретена който ми пуска тия тонове реклами в пощата, само да разбера кои е...
Лина тресна с всичка сила гонга които се превъртя няколко път и се откъсна с жално дрънчене...
Чуха се стъпки и нисък силует се показа от мрака на входа...


dart_vaider
----------
Из малката глава на кендера се въртяха мисли от сорта "1...2...3...8 златни монети" , "дали някой забеляза , че им помогнах да пренесат една голяма част от съкровището???? *удар* Явно да..." , "Мале каква битка беше." и подобни незначителни въпроси докато не се сети:
------------------------------------------------------------------
Аз между-другото съм забравил да спомена , че от храма насам Тас носи шапка от типа "ушанки" и нахлузена чак до очите му , което довежда до обърквания понякога Smile
------------------------------------------------------------------
"Ако този може да им помогне да си сменят телата.........значи е магьосник , ако е магьосник..........значи е маг.......оттам следва , че може и да има древното лекарство за моята болест."
Тази "болест" и това "древно лекарство" са косопад и лук Very Happy
"Сещам се , че след като последния FIREBALL ми изгори перчема...хубавия ми перчееееееем Crying or Very sad Crying or Very sad Crying or Very sad ....един продавач на зеленчуци ми разправи за лука:"
Назад в мозъка на кендера:
- КАКВО ПРАВИШ В МАГАЗИНА МИ!!!! - о , не това е старо forward
...ding....готово
- Ей малко човече имам точно нещото за теб! - крещеше на Бърффут един дебел , мазен продавач на зеленчук
- Аз ли???
- Да ти слушай искаш ли да ти порасне косата пак???
- ДАААААА ПЕРЧЕМА МИИИИИИ!!!!!
- Значи така... Twisted Evil ...преди хиляди години всички велики магьосници се събрали за да измислят лекарство за падането на коса...
- Ама те като са маг....
- ТИХО!! ...и вложили всичките си сили за да изобретят....ЛУКА!!!! - продавачът държеше една глава лук във въздуха с едната си ръка , а иззад лука блестяха малки лъчи светлина и образуваха аура около него , с малко повече любопитство (ако не беше приспано от историята и от ефектите) Тас щеше да разбере , че лъчите отзад са на една лампа хитро поставена на това стратегическо място. - Е мъниче искаш ли да си купиш?
- ДА!
- Колко ще платиш?
- МНОГО!
- Тогава купувай!!!
- ДААА!!!......ама откаде???
- От моя магазин.
- Да, бе да не съм толкоз тъп! Че такова велико нещо трябва да се продава при най-изкусните магьосници. Е чао и 10х за инфото Very Happy .
- ПО-ДЯВОЛИТЕ.....лук....лекарство на магьосници....да , бе да къща. И аз какви ги измислям.....
...stop....
*в наши дни* (това стана само в мозъка на кендера , той си спомняше. За пояснение Very Happy)
Зел (Амелия) ръчкаше кендера и дори го фрасна леко (поня така се опита) по тиквата...упс....кендера спря да функционира....
....упс - play....
- АААУУУУУУЧ!!!!!!! - изписка той - Сега пък защо?????


Ver Lark
----------
- Шт! - изшътка Зел - Дръж се прилично. Не е нужно да си подвикваш сам..

Кендерът притихна и, трябва да му се признае, направи всичко по силите си. И без това от входа като че се просмукваше някакво гадно лепкаво усещане, което хич не му се услаждаше.

Фигурата се показа на входа и изгледа жално отскубнатия гонг.
- Знаете ли колко струва това?

Старецът от планината определено представляваше архивна личност, но във никакъв случай не можеше да достигне бръчките на Ли Као. Малко странен наистина факт за най-мъдрия човек на света, който се очаква да е преживял доста повече. Той загледа тъкмо съперника си на тема "лице, подобно на географската карта на Китай" и посочи с кривия си пръст.
- Пак ли ти, зловредно старче? Последният път се измъкнахте доста мазно от цялата история с княз Чен.
- Струваше си - многозначително цмокна от мяха Ли - И между другото, ти все още не би трябвало да знаеш това, тъй като не се е случило.
- Мъдростта ми - отвърна мълниеносно Старецът и се изпъчи - преминава отвъд границите на времето. Какво искате пак?
- Аз нищо. Тези млади пътници, боя се, имат доста повече въпроси към теб..

Мъдрецът се втренчи в омърлушената групичка.
- И какво си ми довело? - плесна с ръце - Колко интересно, колко интересно. Сприхаво недорасляче, радетелче на справедливостта и каменен изрод. Що за пасмина? Предполагам си искате телата обратно. Тайните ми не се продават евтино!
- Ти кого наричаш слабоумник, бе - скокна Лина
- Ъъ.. Гаури.. - спря го Гаури с ръка - По-важно е има какво да ни каже, не е толкова как..
- Кхм. Имаме пари - прокашля се Амелия
- Имате вие. Стотинки - кресна старчето и тръгна навътре в пещерата си - подобна тайна струва цяло състояние. Махайте се!

Зелгадис ревна. Останалите неудобно започнаха да пристъпят от крак на крак.
- Хайде, хайде - добродушно измърмори Ли Као - недей да се нервираш толкова. Може да ти причини.. сърдечен пристъп.
- Имаш нещо да ми кажеш ли, Као? - извъртя се Старецът от планината и го изгледа злобно - Но ти не можеш да ми причиниш сърдечни проблеми, не!
- О, не, нищо подобно - започна да изучава Ли флората под ноктите си - Но кой знае, на твоята възраст..

Старецът от планината гневно изскърца със зъби и хукна навътре в пещерата. След малко се върна и хвърли на Гаури неголямо стъклено огледало, което той насмалко не изтърва.
- Ето! Толкова за парите ви! Махайте се сега!

Почвата под натрупаните съкровища се разтвори и те потънаха нейде в недрата на земята. Мъдрецът нервно махна с ръка и около пътешествениците се оформи силен вихър. Няколко мига по-късно, дори неожулени, стояха в подножието на планината.
- И сега к'во? - смънка Лина - В това огледало очите ми не стават по-хубави..

Гаури, целият червен, я халоса.
- Моите!
- Огледалото не може да не значи нещо, Лина - вметна Зелгадис и го дръпна от ръцете и.
- Върни ми го!
- Престанете всички! - скокна и Амелия
- О-хо-хо? - опита Ая и отново не и хареса - Така или иначе, ще трябва да разберем бързо за какво става, освен за оценка малокалибреността на Лина. Какво и е на нея всъщност?

Лина не ставаше от земята, където я бе запратил юмрукът на Гаури. Най-накрая с общи усилия я изправиха на крака. Беше силно пребледняла.
- Е? - нетърпеливо запита Гаури, потропвайки с крак
- Боли.. - отвърна Лина - ..отвратително..
- КОЕ?

Лина не отвърна и стисна още по-силно корема си, след което бавно се свлече обратно на земята. Гаури побледня до почти същия отенък.


Lina Inverse
----------
-Не може да бъде! Не му е времето сега! - втурна се Гаури към гърчещата се Лина. - Гаури, стига си се лигавил! - кресна той, подхващайки тялото й.
-Ама, Линааа! Знаеш ли колко е гадно! - изхленчи Лина - Ей! Я внимавай къде пипаш, извратенячка такава!
-Знам! - сопна се Гаури, докато ровеше из пазвата на Лининото тяло. Пръстите му заобиколиха внимателно мишия капан - Освен това, това тяло е МОЕ, ако не си забравил. А-ха! Ето го! - и размаха победоносно лист хартия. Миг след това почервеня и бързо шмугна ръката си, заедно с листа, обратно. Процеди през зъби:
- Дано никой не го е видял това. Защо ли въобще я държа тая картинка?
-Лина-а! - започна да се вбесява Гаури
-Млъквай! Не, явно с ровене няма да стане! - след което хвана деколтето на Линината дреха и го разтегна безмилостно. Впери поглед в разкрилата се пред погледа му картинка. - Ура! Намерих го! - и размаха някакъв друг лист. Пусна блузата и се отдалечи. Изведнъж се присети още нещо:
-Хм, май нещо липсваше там... - и посегна смело към Лина, която обаче отговори с мощен и импулсивен тупаник, който отпрати Гаури на няколко метра и го размаза в близкото дръвче.
-Ох-х! - изстена той
-Хмпф! - фръцна се нацупено Лина, като закри срамежливо гърдите си с ръце - Грубиянин! Да се държи така с една беззащитна девойка!
Гаури беше понечил да отвърне на удара, но изведнъж отпусна ръка:
-Трябва да побързаме! - промърмори той, докато гледаше Лина - Трябва да побързаме! - повтори той. - Иначе сме загубени... Е, да видим сега-а-а...
Взря се в листа, който държеше. За незапознатите, той изглеждаше странно. Беше целият разграфен на номерирани правоъгълничета, някои от които бяха маркирани с хиксчета.
-Какво е това? - любопитно се намеси Амелия. Гаури почервеня и грубо измъкна нещото изпод носа й. - Не ти влиза в работата! - сопна се той. Врътна се на другата страна и започна да разсъждава тихо. - От последния път измина около седмица. Нещо не е наред.
Зелгадис се приближи:
-Лина-сан? - взря се в календарчето и разбра - О! Според данните тук е прекалено рано - каза той
-Нали?
-Е, всичко може да се е случило. Знаеш, че хиляда неща могат да повлияят. Всички изкарахме тежка седмица!
-Не и на мен! Аз съм като часовник в това отношение!
-Изпреварва с 3 седмици! Доста тревожещ факт. - Зелгадис поклати глава, след което се изплаши и направи очи амебки:
-Лина-сан, ами ако си болна от нещо!
-Благодаря за загрижеността, но не мисля...
-Ами тогава? На какво се дължи това под...
-Амелия - прекъсна я Гаури. Заговори с отнесен вид - Не ти ли се струва, че напоследък се случиха твърде много и твърде необичайни неща?
-Хм, повече от обикновено?
-Повече от обикновено!
-Сега като го казваш, знаеш ли, май си права...
През това време Ли Као се беше приближил до Лина и й мереше пулса.
-Ще умра ли? - разводни се Лина.
-Хе-хе!- ухили се старчето. - Никой не е умрял от това!
-Какво му е? - попита Амелия
Ли Као вдигна рамене:
-Ами, страда!
Лина се сопна:
-Това и сам го виждам! И от какво?
Ли Као го изгледа втренчено и се тросна:
-От половата си принадлежност!
След което се вдигна и се отдалечи. Амелия почервеня и скръсти ръце:
-Това е нелепо!
-Какво?Какво? - не разбираше Лина.
-Какво какво? - тросна се и Амелия - ОНОВА време от месеца е! - след което и тя се отдалечи
-Хмпф! - подсмръкна самотно Лина - Явно никой не харесва жени в ОНОВА време от месеца. - почеса се по главата - А какво всъщност е "OНОВА време от месеца"? И какво става там?
Изправи се с пъшкане и се отправи към мястото, където цялата компания се беше струпала около Гаури, който жестикулираше оживено, размахвайки в ръцете си огледалцето дадено им от Стареца.
-Вие ще трябва да го направите! - обясняваше той на Амелия, Зелгадис, Филия и Мина. - Аз не мога в това тяло! Пък и истинското ми тяло не може в това си състояние.
-Значи искаш да cast-нем FLOW BREAK, като обединим усилията си през огледалото? - осмисляше Мина ситуацията. - Но и аз не мога да ползвам капацитета си, докато съм затворена в това тяло.
-То все пак има някакви магически способности. Ще направиш както когато раниха Амелия. Ще помогнеш на Мина да направи заклинанието.
-А, откъде си сигурна за огледалото? - попита Амелия
-Не съм! - въздъхна уморено Лина, след което се озъби - Ти да имаш някакви по-свежи идеи?
-Хмпф - вдигна рамене Амелия - Е, какво пък! Може и да стане. - обърна се към Ли Као - Старче, как мислиш? Можем ли да се доверим на другото старче?
-Хе-хе! Разбира се, че не. Но той поне е честен що се отнася до покупко-продажби. Щом това ви е дал, значи това трябва да използвате. Така или иначе нямате друг избор!
-Ами да започваме тогава! - сецна ги припряно Гаури. - И да приключваме този фарс преди да сме омазали всичко! - погледна към Лина и промърмори - В съвсем буквалния смисъл...
След по-малко от минута Филия, Мина, Амелия и Зелгадис се бяха наредили около Гаури, който държеше огледалото в ръцете си. Останалите бяха застанали в близост до тях.
-Готови? - попита той
-Готови! - отвърнаха му четирите гласа.
-Ами започвайте! - сопна се Гаури - Какво сте ме зяпнали!
Понесе се нестроен хор от гласове, рецитиращи заклинанието. Огледалото просветна...и отвори очи. Втренчи се в Гаури и съобщи:
-Ама ти не си Снежанка!
-Моля? - втрещи се Гаури
-Опс, сбъркал съм приказката! Извинявай за безпокойството...
Гласът заглъхна, очите изчезнаха. Пулсиранео се засили.
-Какво става? - чу се писък откъм Мина. Тя развали кръга и започна да се тръска наоколо. От дрехите й се изтърси камъкът, виновен за всичко. Той също светеше и пулсираше в синхрон с огледалото.
-Виж ти...-взе го Гаури замислено. - Вие продължавайте със заклинанието, момчета!
-От гърлата и на четиримата се изтръгна и остана да виси във въздуха отключващата дума:
-FLOW BREAK!
Дейсвителността се люшна опасно. Камъкът се изтръгна от ръцете на Гаури и се вряза в огледалото. От него, подобно на кръв, примесена с парченцата стъкло се изля непрогледна тъмнина която покри всичко.
-Дали пък не сгреших? - беше последната разумна мисъл на Гаури
...
Амелия се свести първа. Лежеше на някакъв каменен под в някаква странна постройка. Понечи да се изправи, след което изпищя от болка и се хвана отзад:
-Боли-и! Ей, ама аз съм си аз!!!!!
Другите скоро я последваха в събуждането, най-малкото защото не е лесно да останеш в несвяст, когато на място със страхотна акустика някой държи разпалена реч за това колко е справедливо човек да си е в НЕГОВОТО си тяло.
-VICTORY! - посрещна ги гласа на Амелия вместо добро утро.
-Къде сме? - каза Зелгадис. Усети познатото каменно усещане на омагьосаното си тяло и леко посърна. Значи всичко си беше постарому. Пак ужасния каменен кютук, който беше обречен да ползва, докато не намери начин да си върне обратно човешкия облик. Е, поне задникът не го болеше! Присети се за това и погледна гузно Амелия. Сега тя трябваше да търпи въпросната болка. Съвестта леко започна да го гложди. За да задуши повиците й, той започна да се оглежда наоколо. Амелия беше стъпила върху нещо като олтар. С три камъка на него.
-Камъните мииииии! - изпищя Мина и се хвърли към тях
-Значи, върнахме се обратно там, откъдето дойдохме! - заключи Лина. Изглеждаше зле. Освен с ОНОВА време от месеца трябваше да се оправя и с множеството, контузии, които си беше причинила сама, докато беше в тялото на Гаури - Всичко ме боли! - изхленчи тя. - Искам легло, искам баня, искам ХРАНА, ИСКАМ...
Млъкна.
Лина, Гаури, Зелгадис и Амелия се спогледаха съсредоточено. След което гласът на Лина раздра тишината:
-ТОАЛЕТНАААААААААААА!
Миг по-късно размазаха безмилостно някакъв невинен човечец, който стоеше на входа на храма и упорито повтаряше, че иска десет монети.
Изпокриха се кой където смогна. След миг от четирите скривалища се чуха много облекчени въздишки.