Реми повдигна вежда и изрече:
-Ние или поне аз малко или много бързам. Хайде!- и се насочи към колата.

Изглеждаше, сякашна Томски не у се обяснява.
-Добре се ориентирахте към Аллах. Занимайте се с него, имама и фамилното наследство някой ден по въпроса, но ме оставете да си свърша работата...
Междувременно г-ца Хъ се бе навела над ранения и с внимателни, но методични движения поставяше върху него акупунктурни игли, които на фона на общото му състояние изглеждаха значително нелепо.
-Аз не ви преча, както забелязвате. Искам обаче да разбера какво им има на всичките!
-Ще го разберете, колкото разбрахте какво имаше и на предния.Кой за каквото е учил, Такиб, нека не спорим!
Такиб присви очи.
-И как това е повод да не учим нови неща? Ако не питаш, няма как да научиш, казва... баба ми, всъщност. Мъдра жена е тя!
-Аз питам ли ви как той се е озовал тук?
-Ние го донесохме, както ви е пределно ясно. Е, и?
-Не ме питайте как ще проговори... Професионални тайни, просто и ясно!
-Питам ви защо не говори! Трябваше вече да е станало... Как ще се оправите с това си е ваша работа.
-Ох, госпожице Хъ, занимайте любопитството на господина...- Китайката постави още няколко игли под очудения поглед на Кану, след което подаде ръка на Жак-Такиб
Жак-Такиб се извъртя леко, за да застане подходящо, след което я пое под ръка. За наблюдателните, беше застанал така, че максимално да затрудни всякакви видове изненадващи атаки от същество с неоктопоидални стави...
В стаята имаше поне трима наблюдателни.Нека излезем, ще ви обясня навън. В най-груби рамки, представлява специфичен психически блок.Жак-Такиб сви рамене и я последва. Все още беше нащрекй за изненади. Все пак опитът му подсказа,ч е трябвеа да я следва и да слуша обяснението.

ИИ: Съгласувано с Водещия.

-Антуражът проявява самоинициатива?...-Странният мъж се обърна така, че да може да наблюдава едновременно и двамата младежи.
-Случва се с хората, когато мозъкът им не е спиртосан. Жалко че няма как да знаеш! - Забележката на Серж, при все че не бе казана с най-категоричният му тон жегна Шмедес, но той не се поддаде на гнева. Единствено ръката му бавно се премести към задния джоб. Серж забеляза това и изцъка с език.
-Бензиностанция... И ако се чудиш, сигурно вече ни гледат особено по камерите!
-Вероятно. Веднъж ако потеглиш, обаче, бензиностанцията свършва...

Колко време беше минало? Къде се намираха? Кои бяха тези хора? Толкова много въпроси без отговор...

Поне нещастникът бе оцелял някакси - почти обезобразеното му тяло беше първото, което успя да фиксира погледът на италианеца. Последваха няколко реплики на френски - Паоло обаче не успя да ги разбере... По принцип знаеше френски... По принцип, но не и в момента. Явно шокът беше блокирал нещо в главата му - беше чел за подобни случаи - често проблемът изчезваше по-бързо, отколкото е дошъл, но имаше и редки случаи, в които това не беше така - хората губеха възможността си да разбират речта, макар и да нямаха проблеми с писмено възприемане на езика... Мозък, какво да го правиш...

След като приключи с краткия размисъл върху новия си проблем и игнорирането на заобикалящото го, бившия военен забеляза, че в стаята бяха Кану, Жак-Такиб, който се държеше за ръка с някаква екзотично изглеждаща девойка, както и някакъв друг мъж. Къде беше попаднал наистина? Не беше чувал нищо от колегата си за тази... госпожица... Може би щеше да е най-добре да не показва, че осъзнава ставащото. Поне не все още...

Максим въздъхна като притвори още повече очите си:
-Слушай, с приказки няма да ме изплашиш, с действия надали ще ме впечатлиш. Тъй че, братле..., или си прави коронния номер или замълчи...- съвсем показно придвжвайки ръката си към джоба с пистолет изрече той.

-Гнида. - Преди още Максим да довърши движението си мъжът скочи към него с крак в корема и удар в главата с длан, който премина в захват, за да забие лицето на младежа в автомобилното стъкло. Светът пред Максим придоби размазани, червени очертания, на фона на които неговият спътнк извади револвера си, а някакво късо острие проблесна в ръцете на нападателя. Проехтя изстрел, ножът на Шмедес описа широка дъга, за да се срещне с гривната на Серж и втори изстрел, който оплиска падналия Максим с още повече кръв.
-Ставай...

Когато гледката на Максим отново придоби фокус, двамата със Серж пътуваха по магистралата с колата на Шмедес.
-Мокра носна кърпичка?! Изчисти си кръвта от лицето и спри това, което шурти от лявата вежда. Още един и ще ни пишат серийни убийци...


****
Системно:
Успешна атака по Максим, който е аут
Вадене на оръжия.
Успешен изстрел, неуспешно обезоръжаване
Успешен изстрел
Максим е на -20

Реми замига на парцали и внимателно запчона да опипва главата и тялото си. След малко се сети и постави огледалото от сенника срещу себе си за да може да се разгледа по-добре. Размачка малко врата си.
-Предполагам, че не искам да знам кой беше този? Само ми кажи как свърши всичко... че малко изпуснах от... нещото- изговори бавно, все още опипвайки с кратки движения болящите го места.

-Не искаш да знаеш и кои са онези...-отвърна Серж и посочи огледалото, в което Максим можеше да види двама тийнейджъри, момче и момиче с доста сходни мургави по италианскому лице да спят на задната седалка.-...Не си пропуснал нищо, освен че се качихме в колата на Шмедес и се движим с мръсна газ към Клермон-Феран.
-Оф, а за какво биха могли да са му нужни- не са му приятели, нали така?
-Инструменти, Максим, инструменти. Почна да ми се навръзва цялата работа с Амби, момиченцето и Янис.
Реми се хваща за главата и прави кисела физиономия. След това, с примеси на болка в изражението изговаря бавно и натъртено: Инструменти?
-Шмедес беше Екзекутор, който вършеше мръсната работа на доста хора и беше готов да се здръжи с всеки, който мрази...-Серж направи малка пауза-..такива като нас. Имаше си някакви причини, между които и онези двама инвалиди отзад. За това го дразнех на тема собствена воля. До колкото знам ги е прецакал при...-поледва втора пауза на Серж, която продължи, докато пътят пред него не се изчисти.-..абе при някакъв ритуал. Тъжна история, за която нямаме излишни сълзи да роним. Сега само да не станат агресивни.

Реми хвана главата си с две ръце, наклония я насам-натам, премигна няколко пъти и разтвори и затвори зеници
-Я пак?

Докaтo говореха Максим с гримаса разтри леко носа си и сякаш не остана доволен от това, което почувства. Избърса каквото можа с кърпата, нави я хубаво и я метна през прозореца с доволна въздишка.

Госпожица Хъ плавно и равномерно се отпусна в разясняване на широкоизвестни за военната психология факти, съотнесени към не толкова общоприети идеи на медицината и подплатени с добро количество цитировки на средновековни далекоизточни автори, които първо изрецитирваше в оригинал, с едно особено и много цветисто произношение, а после с мъка превеждаше на френски, опитвайки се да изясни някакви двусмислици, каквито предимно само тя виждаше. Всичко това, обаче, бе направено изключително сладкодумно и по своему структурирано, при все че общата идея някак се мотаеше около психическите блокове и силата на самовнушенията, без точно да обясняват как и защо точно тия типове не говореха дори под заплаха от мъчителна смърт. За сметка на това едно нейно странично споменаване на Снежната жена успя да увлече вниманието на Паоло в мистиката и объркващата случка от собственото му минало, като така успя да убие близо двадесет минути и сигурно щеше да продължи поне още толкова, ако Томски не се появи на вратата с безизразна физиономия и не подаде едно листче на арабина.

-Адресът, господин ал-Уакил. Помнете - не влизайте в ръкопашен бой, стреляйте на месо и ако до десет минути не излезете, ние ще решим събитията!

С помощта на няколко уточняващио въпроса, арабинът успя да си изясни някои неща, които вече знаеше, и поне едно, което не.
Първо, че китайската и арабската окултна философия са РАЗЛИЧНИ, като се почне от азбуката и посоката на писане и се продължи нататък.
Второ, че мадмуазел Хъ въобще не се опитва да му го обясни ясно, камо ли пък като наръчник за експлоатация. Това също го беше предположил още при извеждането.
И трето, че блокирането на определена информация се прави много трудно, но не е невъзможна задача, ако си подбираш жертвите да са леко малоумни и не те е еня какво точно ще им повредиш по време на процеса. Пасваше на това, което беше видял от разпитваните досега, така че реши, че може да го приеме. Със сигурност трябваше да се опита да запомни казаното, разбира се...
Четвърто, времето помага да се успокоиш след травмиращи изживявания. Откри, че не го е еня какво е причинил на белите боклуци, с които си служеше за маши опонентът им, но все още се чудеше какво значи това за него и какво ще каже по въпроса Аллах в Съдния ден. Надяваше се, че ще може да изтъкне в своя полза процеса на дехуманизация на опонентите като естествена защитен механизъм.
Когато Томски излезе, Жак-Такиб отново беше в типичното си равновесно състояние, поради което само прие листчето, прочете го и се огледа за Кану и италианеца.
- Ясно е на какво ще стрелям. Паоло оправя ли се? И има ли нещо за, хм, разчистване?
-Ще разчистя. Младежът оставете на мен.
"Ясно" - помисли си Жак-Такиб. - "Разбиването на блокирането вероятно причинява не по-малко щети, така че вероятно говорим за картоф в човешко тяло..."
Реши да не задълбава и в това, засега. Оставаше да си събере хората и да прецени да звъни ли на ченгето. Първо се отправи към италианеца, който очевидно беше по-добре. Е, не беше казано какви последствия беше имало.
- Паоло, оправи ли се? И аз бях шокиран... Имаме адреса. Продължаваме ли с плана, за да има смисъл свършеното до момента?

-Уффф....-Серж отби, излезе и драсна клечката на кърпичката.-...Нямаш си представа какво се прави с малко кръв. Дай да те дооправя!
"Дооправянето" включи бърза употреба на шофьорската аптечка, която се оказа неприлично добре заредена с голям брой медикаменти и три замразяващи спрея, един от които Серж използва щедро.
-Пичът, който ни прати убийците, момиченцето и сега Шмедес, храни Амби, за да ни държи заети и далеч от него. Само че, двойна прецаковка, сега се налага да го спасява, защото Амби му е пропищял. Той принципно не е атомен физик, но сигурно си е запазил нещо уличаващо, или де да знам...-Серж направи знак, че му беше все тая и запали колата, продължавайки да говори в движение с особена възбуда, която караше гласът му да хрипти. -...Важното е, че Шмедес не е лесно заменяем и след като го няма, вече трябва да ни се носи достатъчна слава, че да се откаже да праща повече хора по нас. Може да ни обяви награда, но до тогава Амби вече ще е гризнал тротила и тогава ще е останал съвсем без хора. Сега единствено трябва да се оправим с тия две талпи отзад и можем да се прибираме.



***
Максим обратно на -10.

-Мммхм...- изпусна Максим от устата си звук, сякаш се съгласява с казаното.
Протегна шия назад и заразглежда пътниците им, друсайки глава от врем на време: -Май им е бил инжекции. Сигурно за да спят. Мдам. И май не са от вчера с него.
-Мтакам, сигурно ще искаш да видиш тези неща- добави след още малко ровичкане- но носят някакви медальони с листо и закачени с катинарчета, на гърдите им сякаш някой си е изкарал гнева- има изрисувани изключително сложни и трудни за проследяване... розетки? Това май е горено с желязо... и некъв сребрист ужас излизащ от гръдната кост. Уф, че неприятен начин да се татуираш (*изказано с тон, който казва, да не се приема буквално)... А и явно ги боли- на' даже малко да ги пипна и почват да треперят в съня си.

С изпускащ звук от болка "Ахлллл" се върна пак на седалката си, загледа се секунда-две в пътия и почна отново да мърда, да тършува. Намери разни напитки и течност, за която Серж го предупреди да не вкусва. Отвори си бавно сока от нар, измърмоти още нещо и отпи с безкрайно дълги глътки.

-Ако след малко от тях се излюпи някое страшилище- събуди ме- доабви той затвори очи в опит да заспи.

-Понякога си същински оракул... Остави ми и на мен от нара.

След това някакъв период от време просто се загуби на Максим, явно просто беше откъртил веднага. Когато се събуди, бяха стигнали един черен път и Серж го подбутваше с лакът, докато закопчаваше аптечката на Шмедес и затваряше задната врата.
-От тук нататък си ти, че ще заспя на волана.-Серж зачака Максим да се дръпне на шофьорското място и заджвака няколко шушулки, плюейки семките им в затревената канавка-Рожков? Ония ще спят още...известно време. Пълната им биография е достойна за много извратен филм... Или поне онова, което се разказва из нета-Серж си откъсна още няколко рожкова и продължи-Шмедес бил охрана на кораб, който така издържал майка си и децата й. Тях обаче ги убиват някакви извратеняци и той се връща да търси убийците. Полицията не ги открива и на него му идва идеята да призове духовете им, с помощта на някакъв емигрирал антилец, фризиец ли, ямаец ли... Даже навива най-добрите им приятели да участват, само дето нещата се объркват и призовава два други духа. Шмедес очиства спиритиста, но духовете успяват да му замажат очите и да го убедят дори да ги остави вътре. Какво са му казали - не е ясно, но от тогава той тръгва на свой собствен кръстоносен поход. Кофти история, нали? Ще ми се да разбера ония двамата колко от нея е вярна, освен частта с похода....

Италианецът просто кимна. Поне беше започнал да разпознава речта на хората около себе си, макар и да го беше страх, че няма да може да насили устните си да издадат някакъв нормален звук в момента - кратките и ясни движения щяха да свършат работа поне в началото, докато дойде изцяло на себе си. Досега не бе попадал в подобна ситуация, но беше сигурен, че ще се оправи. Не му беше толкова кофти от самата гледка на почти направен на пихтия човек - все пак като медик беше изгледал достатъчно материали на хора пострадали от всевъзможни неща като гранати, мини, киселини, циркуляри и други екзотични играчки, а от това, че въобще допусна да се стигне до такъв развой на събитията. Другия път щеше да внимава повече - смъртта, както показваха повечето репортажи за оцелели от войната хора, беше доста по-приятен, красив и безболезнен завършек на нещата... Трябваше все пак да отбележи, че се радваше, че не беше той на мястото на жертвата им, макар че най-вероятно ролите можеха да се разменят, като се имаше предвид накъде отиват нещата...

Без сянка на стеснение, Реми си бръкна в гащите, понамести каквото имаше вътре и чак след това запали колата. Извади си ръката и след кратко й провертяване през отворения прозорец хвана волана с две ръце.
Изслуша внимателно Серж, изчака секунда-две сякаш за рамисъл и добави от своя страна:
-Ако приемем, че съня, в който се намирам в момента, е прекалено дълъг и зъл за да не е реалност, то тогава остава да приемем и че съществуват духове, призраци и вероятно фантоми?- със сериозен, леко замислен глас.
-Независимо от това какви са тези типове отзад, много искам да ги разкараме. Въобще не ми се яде около тях, а и не смея да погледна в огледалото за задно въждане- ако ги оставим някъде да си почиват- много ли ще е лошо, а?

-Духове, призраци, фантоми, демони... Приеми и че са едно и също.-Серж натика останалите рожкови в жабката и започна да се взира в пътя.- Каквото и да правим онези отзад е много лошо. Не можем просто да ги убием, те са по-малки от нас и дори не са си го изпросили! Ако ги оставиш с демоните - прекрасно, имаш си на свобода двама достатъчно древни и откачени, че да ги държи упоени професионален килър. Ако разкараме демоните, имаме двама непълнолетни с амнезия, обявени за международно издирване.

Реми избухна:
-Как так не можем да ги убием? Нима не се опитаха разни типове да ме убият мен? Да ме пребият като куче, да ме застрелят, да ме сгазят? Сигурно и мен да ме използват за тяло на демон!-явно неподбирайки думите си излая.
Ивзестно време постоя със стиснати зъби.
-Не, теб искаха да те убият, защото ти даде монетата на кучката на Амби. Той че го прави тоя номер с демоните, прави го, даже почвам да се сещам от къде се е научил, но тогава действаше по-първосигнално.
-Губя търпение и ... и... усет за реалност, разбираш ли ме? Тия отзад са поредната капка, която не само прелива, но и повлича със себе си и другите капки от чашата!
-Мхм...-Серж кимна, почти като психоаналитик-Мен ме крепи това, че на сутринта свършваме.
Двамата замълчаха докато пътят се изнизваше под колелата.

- Аллах е велик! - констатира арабинът. - Добре, да вървим. Мислех да вземаме и един приятел, но той е ченге и не искам да проверявам дали ми е повече приятел, отколкото ченге, или не...
Погледна си часовника и констатира.
-Таман е сахат за тупаник! Е, след малко ще стане...
След това поведе останалите. На всеки му трябваше поне по един спрей. За днес им стигаха убийства, а и вършеха по-добра работа отблизо.
Освен това, ако просто ги оставеха живи, в очите на закона щеше да ги е взривил някой друг. Куршумите и в обгорели тела се доказваха по-лесно от следи от спрей с люти чушки.
Какво говореше подобно разсъждение за това, в което самият той се превръщаше, арабинът продължаваше да се опитва да не мисли. Напоследък много неща му се насъбираха, за които да не мисли...
Отидоха до кей в далечните предградия - 50-60 километра, до които имаше склад и цех.
Отпред имаше метална ограда. Не нарушаваше закона, разбира се - височина към 2.60м. Никой не иска да дава основание, че нарушава закона, ако наистина го прави.
Жак изключи мотора и се обърна към средиземноморско-интернационалната си бригада. зачуди се дали и наличието им не е извратено чувство за хумор от страна на Томски.
-Добре, някакви предложения освен "влизаме и ги къртим, при съпротива стреляме на месо"? Например, къде точно влизаме?

Серж наруши тишината първи, когато двамата за малко не удариха прогнила табела в губещия се път.
-Пише че отиваме към паметник на културата... Странно нещо са това менхирите - на бретонски ги наричат 'пьолван', а на руски - 'балван'.-произношението уточни произхода на Серж, не че имаше голямо значение в момента.

-Планът е прост. Като цяло спираш до храстите, извлачваме двамата до един полузаровен камък и ги връзваме с нещо. После чакаме изгрев слънце и ако нещата не се получат...-Серж направи малка пауза-...дядо каза да не се занимаваме повече.

Максим премисли секунда и после се съгласи с желание в гласа:
-Добре, нека направим това и се надяваме на най-доброто. Което и да е това.
Спря колата до менхира, който имаше предвид Серж, и след като малко разкърши рамене и се прозя се зае да помага с двамата души отзад.

- Стига да не взимаме прекалено много излишни - Паоло определено подчерта думата - жертви, нямам особени претенции. Пък и... в сегашното ми състояние надали ще взема някакво адекватно решение. Знам обаче, че няма смисъл да правим нищо ненужно - само ще ни навреди. Щеше да е добре да знаем къде точно се намира целта, но... Томски спомена ли нещо по-конкретно? След онази случка малко ми се губи... Но вече съм по-добре - погледът на италианеца вече изглеждаше подобаващо адекватен. Не му беше приятно да издава временната си слабост, но в случая май беше за добро - иначе някой можеше да загуби живота си, само защото друг не е преглътнал гордостта си и не си е признал нещо неприятно на глас.

-Няма да са излишни! - увери го Жак-Такиб. - Не може да има излишни жертви, когато след като излезем, няма да има оцелели! Ако видим шефа им, стреляме на месо. Останалите ги правете каквото искате, но те все едно ще са умрели. Целта е ние и Джейсън да се измъкнем преди утрото. Сега да видим откъде можем да влезем незабелязано...
Арабинът реши да приложи часовете по кримонология с обратен знак и започна да оглежда къщата. Търсеше възможни входове - ниски прозорци, врати, дървета близо до прозорците. Отбелязваше си кои са освветени или изглеждат охранявани или лесни за наблюдение...
Крепеше го надеждата да измъкне хлапето. След това можеше да го скъса от бой, за да не се навира друг път между шамарите, но първо щеше да го измъкне!

Това с оцелелите беше проблемно. Паоло не го беше разбрал от Томски (тогава още беше в шок от случилото се по-рано), а от приятеля си. Не беше особено трудно човек да се досети, че италианецът нямаше как е доволен от това, което достигна до ушите му, но вече беше прекалено късно. Общо взето в голяма каша се бяха забъркали и много хора щяха да го отнесат, каквото и да става. Нямаше обаче възможност сега да се откаже - Кану със сигурност нямаше да остане доволен, а вече бяха видели колко милост се таи в сърцето му. Пък и уж спасяваха невинен...

-Казват му Окото на знахаря. Местните вярват че ако хвърлиш върху тези камъни омагьсан предмет, магията му ще се развали до сутринта. Един местен благородник имал син, който вместо да укрепва, все повече отпадал и на 12 бил прикован към леглото. Той решил, че това може да е магия и го оставил за една вечер тук, при окото на знахаря. Момчето се оправило, но станало особено и няколко години по-късно убило баща си, след което било прогонено и никой не чул за него. Ключовата дума в случая е "оправило".

-Каквото и да стане, по-прецакани не могат да бъдат.-Серж върза веригата от панталона си около глезените на двамата и заклини другия край до менхира, след което се върна до автомобила и извади револвера "за всеки случай". Не се наложи да чакат дълго - сенките около камъка се проточиха и сгъстиха, докато върху двете тела не се оформи една тъмна, трепереща маса, в средата на която се отвори кървящо око.
-Промяна в плана! Могат да бъдат!-Младежът се изправи на вратата на автомобила, стреляки от упор към Нещото, което изведнъж смени форма, превръщайки се в плоска, тъмна маса, която проблясна, карайки въздухът наоколо да се разтрепери. Нещо невидимо блъсна Серж в гърдите с такава сила, че разкъса ризата му, но той остана прав, а на гърдите му се разтвори с алено сияние малка черна книга.

Докато сцената пред очите на Максим се променяше и изкривяваше в невероятна реалност, револверът се озова в ръцето му. Несъзнателно се насочи към колата като относително убежище, вдигна оръжието си и натисна спусъка. Чак когато чу звука и усети малката болка в рамото си трепна и откъсна, поглед от нещото и започна да реагира като буден човек.
Куршумът се заби с непознат, цвърчящ звук в сенките.

Къщата представляваше дълга двуетажна постройка с прост двускатен покрив. От страната на улицата прозорци се виждаха едва на втория етаж, което по-скоро индикираше че разпределението вътре е на голямо централно помещение, вероятно хале или цех с прилежащи към него малки стаички. Камери за наблюдение не се виждаха, както не се виждаше и особено активна охрана по оградата, висока около два метра. Единствените мъже, които в момента можеше да забележи Жак-Такиб бяха двама души на портала, облечени в градски камуфлаж, гологлави и без видимо оръжие по тях. Към тях зоркият поглед на Кану добави и две цигарени пламъчета, стоящи спокойно в кола със загасен мотор на петдесетина метра от входа.

***

Сиянието от гърдите на Серж затихна, книгата се затвори, но секунди по-късно изригна отново. Невидима сила издигна нещото над височината на дърветата, където го застигна втория куршум на Максим и след това го запокити обратно надолу, забивайки го право в ръба на менхира. Малки парчета тъкан се разлетяха на всички посоки, окото се затвори за момент, но след това се откри отново и безформената маса запълзя към двамата, прикривана от внезапно вдигнал се вихър сухи листа.