Известно време Джейсън изкара, пулейки се насреща чашата си капучино. - Ъм... кой се обажда? - Беше адекватността, която времето на съсредоточаване успяха да родят. Мишел прихна. - А! О! У! - Момчето размаха с ръце, след като явно бе чуло отговора на въпроса си. - Какво да ти кажа, все пак е от... Англия - Шушна встрани Мишел на Флоранс и двете се разкикотиха. - Страхотно, Жак, ще се радвам да се видим! - Джейсън бе натикал една широка усмивка на лицето си докато обясняваше с впечатляващ ентусиазъм къде точно се намират. - Жестоко. Ще се видим значи. Момчето затвори телефона и се усмихна на компанията си по маса. - С кого си уреди среща току-що? - Вдигна вежда Мишел и махна на минаващата сервитьорка, за да я помоли за сметана. - Жак-Такиб - Ведро отвърна Калахан докато правеше снимка на Флоранс, която нямаше нищо против и се усмихваше на камерата. - И той ще идва? - Братовчедката-художник помисли малко, след което вдигна рамене и се зае да сипва скородонесената сметана в чашата си. - Чудесно. Чу се любимото на Джейсън "Щрак" ("Това, - мислише си момчето. - сякаш е нещото, което ме накара да се влюбя във фотографията. Звукът на прищракване. Уловен момент" - Понякога Калахан си мечташе, а след това и се изчервяваше, как дава интервю за някое известно списание.) и поздрави Флоранс: - Чудесна снимка! Трябва да ми позволиш да те снимам по-често, Фло - Дамата до него се засмя. - Не, наистина, виж сама. Господин Калахан, мечтаещ фотограф, натисна копчето за паметта с вече заснети снимки и ръката му застина на секундата, полу-протегната в пътя си да подаде апарата на Флоранс. На екранчето съвсем ясно се вижадаше чаровно позиращата Шевалие, която бе на фокус. Но нещото в десния ъгъл, точно там, където бе прозореца, право зад момичето, можеше да се забележи нефокусирания силует на нещо, което бе... Джейсън се задави. - Не, всъщност, момент - Ръцете му трепереха, а същевременно усещаше как косъмчетата на тила му ще се откъснат от изправяне. - Не е много фокусирана, ще пробвам втори път. - Семейна гордост - Изпуфтя Мишел и издраматизира припадък на масата. - Стига де, на мен ми е приятно - Благо се усмихна Флоранс и отново застана кокетно. Този път Джейсън се опита да фокусира самия прозорец, а не момичето. И резултатът бе същия. Неясен силует, като че ли на човек, подпряна на стената на бистрото от външна страна в кървав цвят. Кръв! - Е, може ли да погледна? - О, телефонът ми - Момчето скочи като опарено, грабна камерата си и телефона и излезе през вратата, която и без това бе близо, преструвайки се, че получава обаждане (радваше се, че го оставил на "тих режим" та имаше оправдание). С разтуптяно сърце и почти на бегом момчето отиде към стената, където бе прозореца, който се виждаше от тяхната маса. Трябваше му секунда да си поеме дъх и да събере смелост да погледне зад ъгъла. И едва не падна назад щом като видя подпрян мъж на стената в същата поза, в която бе силуета на снимката. Момчето изгуби за момент равновесие, но се подпря гръб на стената и се опита да се успокои на секундата. Не, че стана, но поне звучеше авторитетно в главата си. След като постоя известно време така, залепен плътно до вратата до входа, Джейсън реши, че е изключително неразумно да стои като идиот и бързо се шмугна обратно вътре, като сърцето му не спираше да бие като полудяло, а умът му работеше на извънредни обороти. През главата му фучаха всякакви мисли и спомени. За онази снимка преди толкова години. За мотоциклетиста днес, който едва не умря. И онази ненормална баба пред училище, която отглеждаше котки. Или човекът пред фонтана, който никога не помръдваше. По дяволите, ами онази японка, която го опипа днес! Ужасен Джейсън се върна на изходното си положение - залепен за седалката си в бистрото с постоянно движещи се нагоре-надолу гърди. С треперещи пръсти успя да извади фотоапарата си и започна да изучава снимката. Същото. Позата. Човекът. Кръв. Флоранс и прозореца, а до нея силует. КРЪВ! Мишел и Флоранс гледаха момчето с отворени усти.
ИИ: Провален стрес фактор - Свръхестествено
_________________ There are some fish that cannot be caught. It's not that they are faster or stronger than other fish, they're just touched by something extra...
|