Оинулиер слушаше внимателно думите на
Ерик. Когато човекът спря да говори, Оинулиер продължаваше да гледа все така в една точка, но погледът му не беше празен или разсеян. Продължаваше да стои подпрян на гардероба на лявото си рамо, беше преплел краката си. Опитваше се да разбере думите на новодошлия, но явно алкохола му пречеше.
- Първите копелета... и другите копелета? Значи... те са ви такова... и после... копелетата? Грегор и копелетата и артефакта значи. - задълбочено и анализирайки, каза елфът.
- Да, но първите не съвпадат с другите - смеейки се отвърна
Ерик.
Оинулиер се оттласна от дървената врата и хвана един стол. Дръпна го към себе си, завъртя го и седна, опирайки се на облегалката.
- Хм... И ние бяхме така, поне отчасти - започна отново той. - Историята е същата, само че ние сме с 1 месец преди вас. И чакаме няква информация, която предполагаме, че и вие чакате. Интересното е, че явно това е била втора пратка... даа, втора пратка. Нещо важно... Разпокъсаните не се обичат много с
Грегор, щом го обират за втори път, а той за втори път праща някой да му търси стоката. А ние чакаме от 1 месец...
Червенобрадия каза, че ще даде информация. Два петъка ни държеше в напрежение - пращаше писма, като ни
"известяваше, че все още няма нищо конкретно, но се надява скоро да реши проблема". И в една прекрасна сутрин, както си стоим "На ъгъла", получихме едно красиво писмо, в което нашия уважаем приятел
"извести че ще трябва да се справяме сами". Иначе щял да ни отреже главите, на кратко казано.
Елфът стана, отвори едно чекмедже и извади отвътре няколко листа пергамент, намачкани и на места - скъсани.
- Ето писмата. Прочетете ги*.
След това седна отново на стола и опря главата си на облегалката.
- През този един месец ние обаче не стояхме със скръстени ръце. Направихме си труда да разучим въпроса. Кой, как, защо, кога, какво... "Кога" е много ясно, мисля. "Как" - също. "Какво" не можем да разберем и да искаме, освен ако не изнудим
Грегор да каже, което ми се струва... да кажем, невъзможно. "Защо" - за пари, за слава, за влияние, предполагаме.
- И "кой" също е пределно ясно... - прекъсна го
Ерик- Мислиш ли? - веднага отговори
Оинулиер - Сигурен ли си, че
Сърцето на Разпокъсаните ще се намесва в работите на
Грегор? И ние мислихме така, поне докато не проверихме тук и там. Разни книги, разни стари записи и разни разговори със стражи и местните. Според тях,
Сърцето не би се жертвало, точно в Нави. Разправят, че Капитана бил Лейтенант на
Сърцето. Разправят също, че доста местни управници познавали хората от по-високите етажи в
Сърцето. Разправят също, и че Капитана, или пък Лейтенанта, кой знае, е още жив, защото се е предал под контрола на местната власт. Но също разправят и че има тайни връзки с останалите 5 лейтенанта. Забележете, 5. В някои книги намерихме полезна информация за
Разпокъсаните. Заповядайте и това, прочетете**. "Единственото странно е, че при няколкото редки събирания на всичките висши членове на организацията се твърди, че и петте лейтенанта били един до друг, докато Капитанът давал инструкции скрит зад една завеса...". Но в същото време Капитанът е и Лейтенант, нали? На още няколко места намерихме подобна двусмислена информация.
"Ръцете могат всичко, Палецът най-важното, Ушите знаят къде да го намерят, Очите - къде да намерят Ушите, А Сърцето - да обедини всичко...". Забранената песен. Но ние твърдим, че тя не е пълна.
- Казвате, че... шеста гилдия? - намеси се
Армион- Именно. Капитана е Лейтенант на шестото подразделение на гилдията. Чувахме и четохме за него като
Скелетът, Мозъкът, Черепът. Никой не знае как се казва, никой не знае дали съществува и никой не знае ако съществува - къде е "седалището" му. Предполагаме, че Капитанът води гилдията от това място и че той има пръст в тези кражби. Разбира се,
Грегор не би повярвал на тези думи, тъй като си мисли че има под своя власт Капитана, който всъщност е само Лейтенант на
Сърцето. А дали е и лейтенант? Ха... кой знае... Идеята е, че
Грегор започва да се усеща, че го мамят. Изнудва Лейтенанта да му каже какво става с предметите, но той отказва да му каже. Вече двама бяха убите, очакваме и трети. Казват, че и двамата били капитани. Може и да са били... Но едно е сигурно -
Червенобрадия иска своето. Ние можем... не. Трябва да му помогнем или поне да му покажем как и какво.
- Е, с нас ли сте? - завърши
Оинулиер. Може би малко късно изрече тези думи. Сподели цялата информация, която имаше и която беше събрал през последния месец. Езика му се развърза под влияние на виното и сега
Ерик и
Армион разполагаха дори с повече, отколкото имаха
Оинулиер и
Валандин. Имаха два избора, поне засега - да работят заедно, да се разделят и всеки да се бори за себе си.
_________________________
* писмата ще пусна като отделни теми довечера / утре / петък. Засега не са толкова важни.
** това ще пусна довечера, предполагам. Ако нямам време - утре.
***Да отбележа - писах доста време. Нямам време за проверка, понеже излизам. Довечера ще седна веорятно и ще напиша някои неща, както и ще проверя това нещо. Приятно четене
