All times are UTC + 2 hours [ DST ]


Последни статии Кратки @ Сивостен Recent articles

Свински бут с бамя

(Любен Загорчев - LifeJoker) - 14.12.2011

Enslaved - The Sleeping Gods and...

(Любен Загорчев - LifeJoker) - 08.12.2011

England Medieval Festival

(Любен Загорчев - LifeJoker) - 01.12.2011

SciFi Series: Grimm

(Ангел Генчев) - 28.11.2011

Band dessinee: Chasseurs de dragons

(Любен Загорчев - LifeJoker) - 28.11.2011

"Синя луна" от Лоръл Хамилтън

"Зигзаг" от Хосе Карлос Сомоса

"Добрият" от Дийн Кунц

"Милениум: Взривената въздушна кула" от Стиг Ларшон

На книжния пазар. Иво Милев: "Случаите ...

На книжния пазар. Джим Марс: "Сестри ...

На книжния пазар. Томас Родригес Мартинес: ...

На книжния пазар. Курбан Саид: "Али ...

На книжния пазар: Хакан Йел - "Ресторант"

Fringe също с нов сезон

Arkan - Hilal (2008)

(Ivan G. Atanasov) - 17.02.2009

Pathology (2008)

(Angel Genchev) - 24.09.2008

Europa Universalis: Rome

(Ivan G. Atanasov) - 22.09.2008

B.B. King - One Kind Favor (2008)

(Angel Genchev) - 17.09.2008

Zavet (2007)

(T. Hristov) - 16.09.2008






Post new topic This topic is locked, you cannot edit posts or make further replies.  [ 93 posts ]  Go to page Previous  1, 2, 3, 4  Next
Author Message
 Post subject: Re: Глава 0: Мистерията на Разпокъсаните
PostPosted: Mon Jan 21, 2008 12:45 am 
Griever

Joined: Sun Jul 31, 2005 4:13 pm
Posts: 1842
Location: София
- А, да. Момент.

Ерик и Армион се настаниха на една маса, достатъчно отдалечена от останалите създания в кръчмата. Двамата седяха и изследваха останалите, те също оглеждаха странниците. Малко след това, ханджията се върна, носейки на стар метален поднос две сравнително големи чинии печени картофи. Освен това, в една трета чиния имаше голямо парче месо, явно предназначено и за двамата. На подноса имаше и три ябълки, а в другата си ръка човекът носеше виното.

- Такааа... заповядайте. Картофите, месото... разделете си го, ще ви стигне. Ябълки... Ето и виното. Ако искате още, кажете. Всъщност, ако нещо ви потрябва, ей там съм - завърши ханджията, сочейки бара.

Двамата изгладнели пътници нападнаха яденето, поделиха месото и без да говорят много-много, бързаха да се нахранят. Може би не искаха да стоят в помещението заради останалите или пък просто бяха гладни, но чиниите се изпразваха доста бързо. Виното също не изоставаше. Двамата стигнаха до ябълките, а от другия край на хана се приближаха двамата, с които малко по-рано се спречкаха, и дръпнаха по един стол от съседната маса. Полу-пияният елф завъртя стола на обратно, седна и се подпря на облегалката.

- Та, как казвате, че се казвахте?

**пишете, след това ще уточня някои неща с леголаса и ще го включа**


Top
 Profile  
 
 Post subject: Re: Глава 0: Мистерията на Разпокъсаните
PostPosted: Mon Jan 21, 2008 4:10 pm 

Joined: Fri May 26, 2006 11:21 am
Posts: 504
Location: Враца
Ерик изгледа новодошлите, досдъвквайки ябълката. Чудеше се какво общо имат те с Грегор, и дали не знаят нещо полезно.
-Аз съм Ерик Фауст, а приятелят ми е Армион-ап-Караетро. Поправи ме, ако съм объркал ударението - последните думи бяха отправени към Армион. - Но мен много ме вълнува въпроса кои сте вие.


Top
 Profile  
 
 Post subject: Re: Глава 0: Мистерията на Разпокъсаните
PostPosted: Wed Jan 23, 2008 12:16 pm 
Griever

Joined: Sun Jul 31, 2005 4:13 pm
Posts: 1842
Location: София
**ще прескочим К.Кр.Г., мисля че няма чак такова значение неговия пост в случая**

Намествайки се по-удобно на стола, пияният елф се замисли за момент и отговори:

- Хмм... кои сме ние? Ние сме също като вас - създания, отседнали "На ъгъла" по препоръка на Грегор. Предполагам, че и вие чакате вести от него, нали така? Тук сме от един месец и чакаме някаква следа. Вие сте първата следа. Ще е добре да разкажете за какво точно ви праща нашия скъп Грегор.

За момент той прекъсна, прокара ръка през косата си и продължи, с доста по-ясен и изчистен тон:

- Аз съм Оинулиер, а това е Валандин. Може да ни имате доверие. Или пък поне дотолкова, че да разменим информация. И така, какво ви каза Червенобрадия преди да ви прати тук? - изчака за момент отговора и когато събеседниците му тръгнаха да отговорят, Оинулиер, почти шепнейки, допълни - И всъщност, ако ще говорим по тази тема, по-добре да отидем някъде другаде...


Top
 Profile  
 
 Post subject: Re: Глава 0: Мистерията на Разпокъсаните
PostPosted: Wed Jan 23, 2008 6:27 pm 

Joined: Fri May 26, 2006 11:21 am
Posts: 504
Location: Враца
Ерик се загледа във въздуха няколко сантиметра край пияния елф - просто миризмата на спирт беше прекалено силна.
-Но къде да идем? Може да се преместим в някоя от стаите горе, но не се знае колко тънки са стените.


Top
 Profile  
 
 Post subject: Re: Глава 0: Мистерията на Разпокъсаните
PostPosted: Thu Jan 24, 2008 11:01 am 
User avatar

Joined: Tue Jun 12, 2007 3:21 pm
Posts: 77
Валандин нямаше много доверие на новодошлите.Изглеждаха доста силни, особенно човекът.Ако се беше стигнало до сбиване, той нямаше почти никакви шансове – все пак бяха двама,а и Оинулиер не беше в състояние да се съпротивлява.Мисълта,че те знаят нещо за Грегор, убеди даенлина да рискува.Предпочете да отидат в тяхната стая,защото имаше едно малко предимство – знаеше какво и откъде да вземе при извънредни случаи:
- Да отидем в наща стая, какво ще кажете?Аз и моят приятел вече сме проверили за някакви нередности и можете да ни имате доверие.А,както виждам вие сега пристигате и сте нямали време да се подсигурите – каза с тих глас даенлинът.


Top
 Profile  
 
 Post subject: Re: Глава 0: Мистерията на Разпокъсаните
PostPosted: Thu Jan 24, 2008 6:17 pm 
User avatar

Joined: Mon Jun 04, 2007 10:22 am
Posts: 542
Location: София
Така да бъде. Не бива да отказваме любезната ви покана. Нали така Ерик? - заяви Армион като не сваляше очи от Валандин - надяваше се събратът му да не му готви неприятна изненада.


Top
 Profile  
 
 Post subject: Re: Глава 0: Мистерията на Разпокъсаните
PostPosted: Thu Jan 24, 2008 7:20 pm 

Joined: Fri May 26, 2006 11:21 am
Posts: 504
Location: Враца
Ерик се изправи, подпирайки се на масата.
-Е, ще тръгваме ли? - попита човека и изпука с пръстите на ръцете си.


Top
 Profile  
 
 Post subject: Re: Глава 0: Мистерията на Разпокъсаните
PostPosted: Fri Jan 25, 2008 12:02 pm 
User avatar

Joined: Tue Jun 12, 2007 3:21 pm
Posts: 77
Валандин стана леко замаян от стола .Беше изпил прекалено много вино със своя приятел.Погледна към Оинулиер с надеждата да се сети,че трябва да му де ключовете,но остана с празни надежди.Бръкна в левия му джоб извади нужния предмет и се обърна към новодошлите:
- Такам... ето го и него – каза Валандин показвайки ключа.- Да тръгваме.
Даенлинът и Оинулиер вървяха по стълбището подпирайки се един друг,докато Ерик и Армион ги следваха шепнейки нещо помежду си.


Top
 Profile  
 
 Post subject: Re: Глава 0: Мистерията на Разпокъсаните
PostPosted: Sat Jan 26, 2008 4:36 pm 
Griever

Joined: Sun Jul 31, 2005 4:13 pm
Posts: 1842
Location: София
Групата от четири създания стана доста бързо от масата и привлече погледите на останалите в помещението. След като преди значително кратко време почти се сбиха, сега отиваха към стаите като стари приятели. Всички гледаха малко странно към групата, но това не попречи на четиримата да продължат към стаята на Оинулиер и Валандин. Когато стигнаха, даенлинът пъхна ключа в ключалката, чу се щракване и вратата се отвори. Всички се настаниха кой както намери за добре, а Оинулиер остана прав. Алкохолът явно не беше достатъчен, че да му попречи да стои прав, въпреки инцидента от преди малко.

- Е, какво казвате, че имахте да казвате? - започна той, подпирайки се на вратата на гардероба.


Top
 Profile  
 
 Post subject: Re: Глава 0: Мистерията на Разпокъсаните
PostPosted: Mon Jan 28, 2008 4:02 pm 

Joined: Fri May 26, 2006 11:21 am
Posts: 504
Location: Враца
На Ерик не му се говореше за случилото се, хващаше го яд. Но, от друга страна, можеше да покаже колко некадърни са стражите:
-Бяхме охрана на един керван - не знаехме какво охранва. Настанихме се на хан и някакви копелета с черни дрехи ни избиха. После едни други копелета, които се оказаха стражи, ни хванаха с още едно копеле. После Грегор ни каза, че сме носили важен артефакт и първите копелета са го отмъкнали, а третото копеле им е помогнало. Накратко, трябва да го вземем или ще ни изкорми.


Top
 Profile  
 
 Post subject: Re: Глава 0: Мистерията на Разпокъсаните
PostPosted: Wed Jan 30, 2008 1:55 pm 
Griever

Joined: Sun Jul 31, 2005 4:13 pm
Posts: 1842
Location: София
Оинулиер слушаше внимателно думите на Ерик. Когато човекът спря да говори, Оинулиер продължаваше да гледа все така в една точка, но погледът му не беше празен или разсеян. Продължаваше да стои подпрян на гардероба на лявото си рамо, беше преплел краката си. Опитваше се да разбере думите на новодошлия, но явно алкохола му пречеше.

- Първите копелета... и другите копелета? Значи... те са ви такова... и после... копелетата? Грегор и копелетата и артефакта значи. - задълбочено и анализирайки, каза елфът.

- Да, но първите не съвпадат с другите - смеейки се отвърна Ерик.

Оинулиер се оттласна от дървената врата и хвана един стол. Дръпна го към себе си, завъртя го и седна, опирайки се на облегалката.

- Хм... И ние бяхме така, поне отчасти - започна отново той. - Историята е същата, само че ние сме с 1 месец преди вас. И чакаме няква информация, която предполагаме, че и вие чакате. Интересното е, че явно това е била втора пратка... даа, втора пратка. Нещо важно... Разпокъсаните не се обичат много с Грегор, щом го обират за втори път, а той за втори път праща някой да му търси стоката. А ние чакаме от 1 месец... Червенобрадия каза, че ще даде информация. Два петъка ни държеше в напрежение - пращаше писма, като ни "известяваше, че все още няма нищо конкретно, но се надява скоро да реши проблема". И в една прекрасна сутрин, както си стоим "На ъгъла", получихме едно красиво писмо, в което нашия уважаем приятел "извести че ще трябва да се справяме сами". Иначе щял да ни отреже главите, на кратко казано.

Елфът стана, отвори едно чекмедже и извади отвътре няколко листа пергамент, намачкани и на места - скъсани.
- Ето писмата. Прочетете ги*.
След това седна отново на стола и опря главата си на облегалката.

- През този един месец ние обаче не стояхме със скръстени ръце. Направихме си труда да разучим въпроса. Кой, как, защо, кога, какво... "Кога" е много ясно, мисля. "Как" - също. "Какво" не можем да разберем и да искаме, освен ако не изнудим Грегор да каже, което ми се струва... да кажем, невъзможно. "Защо" - за пари, за слава, за влияние, предполагаме.

- И "кой" също е пределно ясно... - прекъсна го Ерик

- Мислиш ли? - веднага отговори Оинулиер - Сигурен ли си, че Сърцето на Разпокъсаните ще се намесва в работите на Грегор? И ние мислихме така, поне докато не проверихме тук и там. Разни книги, разни стари записи и разни разговори със стражи и местните. Според тях, Сърцето не би се жертвало, точно в Нави. Разправят, че Капитана бил Лейтенант на Сърцето. Разправят също, че доста местни управници познавали хората от по-високите етажи в Сърцето. Разправят също, и че Капитана, или пък Лейтенанта, кой знае, е още жив, защото се е предал под контрола на местната власт. Но също разправят и че има тайни връзки с останалите 5 лейтенанта. Забележете, 5. В някои книги намерихме полезна информация за Разпокъсаните. Заповядайте и това, прочетете**. "Единственото странно е, че при няколкото редки събирания на всичките висши членове на организацията се твърди, че и петте лейтенанта били един до друг, докато Капитанът давал инструкции скрит зад една завеса...". Но в същото време Капитанът е и Лейтенант, нали? На още няколко места намерихме подобна двусмислена информация. "Ръцете могат всичко, Палецът най-важното, Ушите знаят къде да го намерят, Очите - къде да намерят Ушите, А Сърцето - да обедини всичко...". Забранената песен. Но ние твърдим, че тя не е пълна.

- Казвате, че... шеста гилдия? - намеси се Армион

- Именно. Капитана е Лейтенант на шестото подразделение на гилдията. Чувахме и четохме за него като Скелетът, Мозъкът, Черепът. Никой не знае как се казва, никой не знае дали съществува и никой не знае ако съществува - къде е "седалището" му. Предполагаме, че Капитанът води гилдията от това място и че той има пръст в тези кражби. Разбира се, Грегор не би повярвал на тези думи, тъй като си мисли че има под своя власт Капитана, който всъщност е само Лейтенант на Сърцето. А дали е и лейтенант? Ха... кой знае... Идеята е, че Грегор започва да се усеща, че го мамят. Изнудва Лейтенанта да му каже какво става с предметите, но той отказва да му каже. Вече двама бяха убите, очакваме и трети. Казват, че и двамата били капитани. Може и да са били... Но едно е сигурно - Червенобрадия иска своето. Ние можем... не. Трябва да му помогнем или поне да му покажем как и какво.

- Е, с нас ли сте? - завърши Оинулиер. Може би малко късно изрече тези думи. Сподели цялата информация, която имаше и която беше събрал през последния месец. Езика му се развърза под влияние на виното и сега Ерик и Армион разполагаха дори с повече, отколкото имаха Оинулиер и Валандин. Имаха два избора, поне засега - да работят заедно, да се разделят и всеки да се бори за себе си.


_________________________
* писмата ще пусна като отделни теми довечера / утре / петък. Засега не са толкова важни.
** това ще пусна довечера, предполагам. Ако нямам време - утре.




***Да отбележа - писах доста време. Нямам време за проверка, понеже излизам. Довечера ще седна веорятно и ще напиша някои неща, както и ще проверя това нещо. Приятно четене :-D


Top
 Profile  
 
 Post subject: Re: Глава 0: Мистерията на Разпокъсаните
PostPosted: Wed Jan 30, 2008 2:40 pm 

Joined: Fri May 26, 2006 11:21 am
Posts: 504
Location: Враца
Ерик гледаше нервно в една точка.
-Е, доколкото разбирам имаме три варианта. Първия е да се опитаме да работим сами и да ни заколят. Втория е да се опитаме да избягаме, Грегор да ни хване и да ни заколи. А третия е да работим заедно с вас и пак да ни заколят, но поне няма да сме толкова самотни. Аз лично съм навит. Армион?


Top
 Profile  
 
 Post subject: Re: Глава 0: Мистерията на Разпокъсаните
PostPosted: Wed Jan 30, 2008 10:37 pm 
User avatar

Joined: Mon Jun 04, 2007 10:22 am
Posts: 542
Location: София
Е, що ще ни колят. Все някой минава тънко. - каза Армион и се почеса по главата, сякаш сам не си вярваше. След кратка пауза подаде ръка и рече - Еми, май е най-добре да работим комбина.


Top
 Profile  
 
 Post subject: Re: Глава 0: Мистерията на Разпокъсаните
PostPosted: Fri Feb 01, 2008 9:26 pm 
User avatar

Joined: Tue Jun 12, 2007 3:21 pm
Posts: 77
-И аз съм за.Ако умрем,поне ще сме заедно - каза с леко разсеян глас Валандин.Взираше се в написаното в книгите за Разпокъсаните и така, и така нищо не разбираше.Не намираше никаква логика във всичко това.Какви ли не мисли му минаваха през главата.Може би Грегор е бил член на Разпокъсаните и има стари сметки за уреждане или пък е бил ''изритан'' след някоя неизпълнена мисия... Усещаше, че главата му ще избухне всеки момент и затова реши да попита новобранците:
-Лично аз съм много изморен и един лек и мек сън няма да ми се отрази зле.Толкова много неща за един ден...А и виното си казва думата.Какво ще кажете утре със свежи мозъци да се чакаме долу при хаджията.Гледайте само да не правим много впечатление, че знаеш ли какво може да се случи.


Top
 Profile  
 
 Post subject: Re: Глава 0: Мистерията на Разпокъсаните
PostPosted: Sat Feb 02, 2008 10:51 am 

Joined: Fri May 26, 2006 11:21 am
Posts: 504
Location: Враца
Ерик хвърли бърз поглед на писмата.
-Е, и аз ще отивам да лягам, повярвай ми - на нас ни се струпаха повече неща. Предполагам няма да иаш нищо против да вземем книгата и писмата, за да ги рпочуим?
Човека грабна писанията и без да чака отговор тръгна към стаята си. Хвърли се на леглото и зачете - бавно, но някак се справяше. Когато стигна до третото писмо всвичко му се изясни - да, Грегор беше копеле.


Last edited by Ivan_Helsing on Sat Feb 02, 2008 2:17 pm, edited 1 time in total.

Top
 Profile  
 
 Post subject: Re: Глава 0: Мистерията на Разпокъсаните
PostPosted: Sat Feb 02, 2008 11:56 am 
User avatar

Joined: Mon Jun 04, 2007 10:22 am
Posts: 542
Location: София
Армион също пожела лека вечер на новите си спътници и се запъти към стаята си. Всичко случващо се май бе параван за нещо по-масирано - щом дори доверчивият даенлин се съмняваше, значи имаше една работа. Когато стигна до стаята видя Ерик, който се беше пльоснал на леглото и преглеждаше писмата. Оправи се за сън, заключи вратата на стаята и пожела лека нощ на другаря си. Утре щеше и той да прочете писмата...


Top
 Profile  
 
 Post subject: Re: Глава 0: Мистерията на Разпокъсаните
PostPosted: Sun Feb 03, 2008 1:06 pm 
Griever

Joined: Sun Jul 31, 2005 4:13 pm
Posts: 1842
Location: София
Ерик и Армион се отправиха към стаята си; и двамата заспаха още с лягането. В другата стая, Валандин и Оинулиер също не останаха още дълго и след няколко минути и те вече сънуваха. Нощта премина бързо, тихо и спокойно.

Когато Валандин се събуди, навън вече беше светло. Той седна в леглото, разтърка очите си с ръце и погледна към приятеля си. Оинулиер лежеше по корем и спеше дълбоко, въпреки че може би наближаваше обедно време.

Междувременно, Армион стоеше вече около един час, чакайки Ерик да се събуди, за да отидат заедно при ханджията. Най-накрая и войнът се събуди, и когато беше готов, двамата се отправиха надолу.


Top
 Profile  
 
 Post subject: Re: Глава 0: Мистерията на Разпокъсаните
PostPosted: Sun Feb 03, 2008 2:06 pm 
User avatar

Joined: Mon Jun 04, 2007 10:22 am
Posts: 542
Location: София
Добро утро, приятелю. Добре ли спа? - вежливо поздрави Армион и продължи - Прочетох тия писма и бележки, но по-скоро ме объркаха. Както и да е. Да се съберем долу с останалите и ще я мислим...


Top
 Profile  
 
 Post subject: Re: Глава 0: Мистерията на Разпокъсаните
PostPosted: Sun Feb 03, 2008 6:04 pm 

Joined: Fri May 26, 2006 11:21 am
Posts: 504
Location: Враца
-А, аз гиразбрах съвсем точно. Прецакани сме. Много. Ама много - човека натърти на последната дума. - Хайде да тръгваме, че вече ще откача.


Top
 Profile  
 
 Post subject: Re: Глава 0: Мистерията на Разпокъсаните
PostPosted: Sun Feb 03, 2008 6:22 pm 
User avatar

Joined: Tue Jun 12, 2007 3:21 pm
Posts: 77
Валандин погледна часа.Много закасняваха за срещата и започна да кряска на Оинулиер, защото едва ли щеше да го чуе по друг начин:
-АЗ ОТИВАМ ДОЛУ ПРИ ХАДЖИЯТА, ЧЕ ПАК ЗАКАСНЯВАМЕ!КАТО СЕ ОПРАВИШ ЕЛА.
С надеждата да е чул нещо, Валандин стана, оправи се набързо и остави ключа от стаята под възглавницата на Оинулиер.Едва ли щеше да се досети каде е скрит предмета, но нямаше време да го изчака да се събуди и изтрезнее.Умишлено трясна вратата и излезна леко замаен.Не си спомняше много добре какво е станало миналата вечер, но имаше замъглени спомени.Най-важното - знаеше, че има среща с две създания при хаджията.


Top
 Profile  
 
 Post subject: Re: Глава 0: Мистерията на Разпокъсаните
PostPosted: Tue Feb 05, 2008 6:30 pm 
Griever

Joined: Sun Jul 31, 2005 4:13 pm
Posts: 1842
Location: София
Вика на Валандин разбуди Оинулиер, а лекото повдигане на възглавницата му беше достатъчно, за да се събуди. Въпреки че спътникът му излезе от стаята, вече трезвеният елф не заспа отново. Малко след това беше на крака и въпреки главоболието, което му влияеше доста зле, успя да се пооправи и той също слезе при другите.

Останалите вече бяха заели една маса в средата на помещението. Валандин тъкмо обясняваше защо Оинулиер го няма, когато той се появи. Взе си един стол, седна и поздрави останалите. Поприказваха си малко общи неща, докато дойде ханджията.

- Добър ден, драги гости. Какво ще желаете? - поздрави ги той, приготвяйки се да запише евентуалната поръчка. Пръв заговори последно дошлия.

- За мен яйца, по възможност. И чаша вода. Както и една ябълка. Да, добре ще ми дойде. - заключи на глас той.


Top
 Profile  
 
 Post subject: Re: Глава 0: Мистерията на Разпокъсаните
PostPosted: Tue Feb 05, 2008 6:54 pm 
User avatar

Joined: Tue Jun 12, 2007 3:21 pm
Posts: 77
Валандин посрещна много радостен ханджията.Въпреки солидното количество храна, което беше изял миналата вечер, стомахът му отнове бе празен.Малко ядосан на своя приятел Оинулиер, за спането и наглостта да поръча първи, Валандин побърза да съобщи на ханджията своите искания:
- Добро утро!За мен две яйца,хляб,с каквато мръвка имате останала.За пиенеее... - Даенлинът се позамисли дали да си поръча вино, но вчерашните мътни спомени и възможността на повторно лошото представяне пред новодошлите го спряха. - Един сок, моля.
Ханджията изгледа малко странно създанието.Не стига, че вчера се беше натряскал здравата, а и сега искаше толкова много неща от него.Погледна към другите с очакване на техните поръчки, когато същият нахалник - даенлинът отново го прекъсна.
- Та драги ми другари какво мислите да правим днес? - вида на ханджията леко посплаши Валандин и той спря.Това донякаде помогна на наглият даенлин, защото като нищо моежеше да се изпусне за Грегор и всички загадки.


Top
 Profile  
 
 Post subject: Re: Глава 0: Мистерията на Разпокъсаните
PostPosted: Thu Feb 07, 2008 7:12 pm 

Joined: Fri May 26, 2006 11:21 am
Posts: 504
Location: Враца
Ерик гледаше в масата пред себе си.
-След вчерашното ядене нямам място. Една пържола с малко хляб ще стигне - допълни с усмивка.


Top
 Profile  
 
 Post subject: Re: Глава 0: Мистерията на Разпокъсаните
PostPosted: Sat Feb 09, 2008 11:16 am 
User avatar

Joined: Tue Jun 12, 2007 3:21 pm
Posts: 77
Валандин видя, че Армион не каза нито дума на ханджията и той се отказа да го чака.Даенлинът само това и чакаше.Можеше се га спокойно да говори за Грегор и всичко останало, но с тих глас.
-Та какво мислите да правим, момчета.След като оставихме писанията на вас, разсясни ли ви се нещо.Аз колкото и да ги чета само една мисъл ми се върти в главата - Грегор е от ''Разоикъсаните'' - каза с едвам чут глас Валандин. -Какво мислите вие?И пт къде предлагате да започнем?


Top
 Profile  
 
 Post subject: Re: Глава 0: Мистерията на Разпокъсаните
PostPosted: Sat Feb 09, 2008 4:17 pm 
User avatar

Joined: Mon Jun 04, 2007 10:22 am
Posts: 542
Location: София
Армион нещо се беше отнесъл. Докато се усети, ханджията вече си беше тръгнал от масата. Ей, сега се връщам - каза Армион на спътниците си, отиде до бара и си поръча нещо постно за ядене - какво точно не беше от особено значение. След като се върна при приятелите си започна спокойно - Добре, каква беше целта на залавянето ни? Не разбирам какво може да ги подтикне да вършат такива неща... Защо ни карат да чакаме тук? Защо трябва да се оправяме сами. Цялата история явно е доста омотана... Чудя се дали да не изчакаме 3-4 дни, както ни бе заръчано. В момента сме като мухи без глави и каквото и да направим... все ще е грешно...


Top
 Profile  
 
Display posts from previous:  Sort by  
Post new topic This topic is locked, you cannot edit posts or make further replies.  [ 93 posts ]  Go to page Previous  1, 2, 3, 4  Next

All times are UTC + 2 hours [ DST ]


Who is online

Users browsing this forum: No registered users


You cannot post new topics in this forum
You cannot reply to topics in this forum
You cannot edit your posts in this forum
You cannot delete your posts in this forum
You cannot post attachments in this forum

cron
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group