All times are UTC + 2 hours [ DST ]


Последни статии Кратки @ Сивостен Recent articles

Свински бут с бамя

(Любен Загорчев - LifeJoker) - 14.12.2011

Enslaved - The Sleeping Gods and...

(Любен Загорчев - LifeJoker) - 08.12.2011

England Medieval Festival

(Любен Загорчев - LifeJoker) - 01.12.2011

SciFi Series: Grimm

(Ангел Генчев) - 28.11.2011

Band dessinee: Chasseurs de dragons

(Любен Загорчев - LifeJoker) - 28.11.2011

"Синя луна" от Лоръл Хамилтън

"Зигзаг" от Хосе Карлос Сомоса

"Добрият" от Дийн Кунц

"Милениум: Взривената въздушна кула" от Стиг Ларшон

На книжния пазар. Иво Милев: "Случаите ...

На книжния пазар. Джим Марс: "Сестри ...

На книжния пазар. Томас Родригес Мартинес: ...

На книжния пазар. Курбан Саид: "Али ...

На книжния пазар: Хакан Йел - "Ресторант"

Fringe също с нов сезон

Arkan - Hilal (2008)

(Ivan G. Atanasov) - 17.02.2009

Pathology (2008)

(Angel Genchev) - 24.09.2008

Europa Universalis: Rome

(Ivan G. Atanasov) - 22.09.2008

B.B. King - One Kind Favor (2008)

(Angel Genchev) - 17.09.2008

Zavet (2007)

(T. Hristov) - 16.09.2008






Post new topic This topic is locked, you cannot edit posts or make further replies.  [ 93 posts ]  Go to page 1, 2, 3, 4  Next
Author Message
 Post subject: Глава 0: Мистерията на Разпокъсаните
PostPosted: Tue Jan 08, 2008 11:51 am 
Griever

Joined: Sun Jul 31, 2005 4:13 pm
Posts: 1842
Location: София
Армион се събуди. Лежеше на пода и целия беше в мокри сламени клечки. Самия той беше подгизнал, а от дрехите му течеше вода. Изправи се, подпирайки се на нестабилната пейка в ъгъла. Болеше го главата и дясното бедро. Имаше прорезна рана в областта на коляното, дълбока колкото върха на стрела. Спомняше си какво стана, поне донякъде. От хълма се спуснаха няколко същества, обвити в черно, а отгоре няколко стрелеца започнаха да обстрелват кервана. Още първата стрела прониза крака му. Той се строполи на калната, размекната от дъжда, земя и извика от болка. Опита се да извади острието, а кръвта започна да блика от раната. С много викове, той се мъчеше да отстрани върха на стрелата, но не успя. Дървото се пречупи, а металния връх остана в крака му. Опита се да изправи и бавно достигна до една от палатките, които бяха разпънати около огъня. Бандитите и търговците бяха в схватка. И нищо повече. Следващия спомен бе за неприятното усещане от мократа слама на пода на килията. Защо беше затворен в килия? И защо го болеше главата? Нямаше прорезна рана, нито дори следи от тежък удар с чук, например. Армион отново легна на пода. Нави крачола си и погледна към коляното. Стрелата вече я нямаше, раната беше почистена, но все още болеше. Много. От другата страна на решетката се виждаше стена, явно на коридор, обединяващ съседни килии. Стената изглеждаше доста дебела, а на нея беше закачена факла, която осветяваше помещението. В килията имаше малко прозорче, разбира се, защитено с решетки. Светлината се процеждаше през него, недостатъчна, за да види каквото и да било, но достатъчна, за да му напомни, че не е на свобода. Даенилинът изстена и подпря гърба си на дървената пейка до стената...

В някоя съседна килия, Ерик, заедно с Нуамор, беше захвърлен на пода, също мокър и покрит със слама. Лежеш по корем и въпреки че беше буден, не можеше да се изправи или дори да се помръдне. Спомняше си ясно почти всичко от предната нощ. Всичко започна с нападението на бандитите в стана на търговците. Виковете на Армион го събудиха и той бързо стана, грабна една тояга и излезе от палатката си. Навън вече се водеше бой между нападателите и търговците. Черните фигури бяха по-малко отколкото отбраняващите се, но бяха въоръжени и използваха елемента на изненадата много умело. Навън се стъмваше и търговците се бяха прибрали в стана си, а някой вече бяха заспали, въпреки че беше рано. Ерик се огледа, за да разгледа ситуацията. Погледна към пътя. В далечината видя минаващ патрул. Провикна се силно, с молба за помощ, налагайки един от бандитите с тежкото дърво, което намери излизайки от спалното си помещение. Войниците, минаващи по главния път към столицата, чуха вика и бързо се отправиха към заформилото се бойно поле. Включиха се в мелето, опитвайки се да прекратят битката. Малко след това, и Ерик загуби съзнание. Опомни се не много след това, съдейки по изгряващата луна. Изненада се. Беше заедно с двама от своите приятели. Но не това беше странното - заедно с тях бяха и оживелите бандити. Разбра, че ги водят към столицата, но чак след това се досети, че са причислили и част от търговците към престъпниците, но не можеше да се сети защо.
Опита се да се изправи, подпирайки се на ръцете си, които бяха оковани в тежки ръждясали вериги. Боляха го раменете, сякаш беше бит и пребит от всички търговски гилдии на континента. Отпусна се отново на пода и се опита да заспи...





Ерик заспа. Сънуваше нещо. Той беше сам, насред полето. Вървеше измежду високите треви, които достигаха гърдите му. Наоколо беше спокойно, а той просто вървеше напред и се оглеждаше. Златистия цвят на изгорелите под жаркото слънце треви напомняше за горещ летен ден.

- Ставай! Излизай от килията!

По коридора се чуваше дрънчето на броните на стражите. Приближаваха от витата стълба в десния край на тясното коридорче, а трима вече отключваха ръждясалите катинари. Двама нахълтаха в килията на Армион, бутнаха пейката и той се сгромоляса на земята. Нямаше сили да се защитава, нито дори да извика от болка. "Ставай!", отново викна стражът, който се открояваше от останалите.
Той носеше по-здрава и по-тежка броня, а единствен той имаше шлем. Цялото му лице беше покрито от черния шлем. Единственото непокрито място от тялото му бяха ръцете, от лактите до китките.
Стражът вдигна Армион на краката му. Започна да оковава ръцете му, като междувременно си създаваше удоволствие, ръгайки изтощения даенлин в болното коляно. Търговецът усещаше мазната усмивка на стражът, въпреки че беше скрита. Едвам се сдържаше да не се нахвърли отгоре му, но знаеше, че няма смисъл.

Ерик се събуди внезапно. Прекъснаха съня му, който той така и не успя да проумее. "Що за глупав сън?", мислеше той, излизайки през тясната врата, хванат под рамо от двама стражи. След него излизаше и Нуамор, също окован и хванат под рамо. "Пуснете ме!", викаше той. Лявото му рамо беше в кръв, а като истински джентълмен, стражът го стискаше право в раната.

Тримата оцелели търговци, под зорките погледи на стражите, се качиха по стръмната вита стълба. Всичко тънеше в тъмнина, нямаше дори и една факла, която да освети мястото. Когато се изкачиха до върха на стълбата, в другия край на коридора, в който се намираха, най-накрая видяха дневна светлина. Но не за дълго. Създанието с черния шлем се приближи и завърза очите на затворниците, разбира се, със значителна доза грубост. Отново ги поведоха нанякъде. Отваряха се врати, качваха се по стълби. Накрая спряха и бутнаха търговците на земята. Армион усещаше мек и дебел килим под главата си. Чуваше се пукот на огън. Бяха оковани и трудно можеха да помръднат. Лежаха на пода и чакаха.

- Ключа! - чу се отново гласа на злобния страж. Малко след това, оковите бяха премахнати, но тримата все още лежаха на пода без да помръдват, за по-сигурно. От трополенето от тежките брони, отдалечаващо се в посока вратата, изнемощелите създания разбраха, че ги оставят. Продължаваха да лежат на пода, въпреки че и те не знаеха защо.

- А сега, уважаеми, мисля, че имате какво да ми казвате... - промълви непознат глас.


Last edited by Squall on Wed Jan 16, 2008 9:43 pm, edited 2 times in total.

Top
 Profile  
 
 Post subject: Re: *без име* (поне засега)
PostPosted: Tue Jan 08, 2008 3:38 pm 

Joined: Fri May 26, 2006 11:21 am
Posts: 504
Location: Враца
Откакто се беше решил да се прави на добър Ерик не беше виждал такива идиоти. Не стига, че ги бяха нападнали някакви бандити, ами и тия сега мислеха, че те са от бандитите. И, за връх на всичко, бяха доста грубички. Обмисли вариантите си. Първия беше да скочи и да нападне най-близкия страж. Но, колкото и добър да беше в ръкопашния бой, най-много да вкара един удър в нечия глава и после да го заколят. Изпсува няколко пъти наум, изправи се с вдигнати, за да покаже, че не смята да се опитва да направи каквото и да е, обърна се към посоката, от която беше дошъл гласа и заговори:
-Определено, господине, имаме какво да ви разкажем. Бяхме част от търговски керван и когато спряхме да пренощуваме ни нападнаха бандити. Носеха черни дрехи и бяха добре въоръжени. Та, изклаха те каквото изклаха. Не знаем колко души са оцелели, може би сме само ние, щом само нас сте пленили. И тук идва пленяването. Защо? Какво сме направили? Като изключим, че нощувахме край пътя и тия идиоти ни нападнаха.


Top
 Profile  
 
 Post subject: Re: *без име* (поне засега)
PostPosted: Tue Jan 08, 2008 7:22 pm 
User avatar

Joined: Mon Jun 04, 2007 10:22 am
Posts: 542
Location: София
Грубото отношение на хората въобще не се понрави на Армион, макар че беше започнал да привиква към него откак излезе от гората. Друго обаче повече го притесняваше - кърпата на очите му го караше да се чувства натясно, а той изпитваше някакъв необясним страх от малки и затворени пространства - цял живот бе прекарал на свобода под лъчите на слънцето и това определено си даваше думата. Реши да махне парцала от главата си...


Top
 Profile  
 
 Post subject: Re: *без име* (поне засега)
PostPosted: Wed Jan 09, 2008 11:02 pm 
Griever

Joined: Sun Jul 31, 2005 4:13 pm
Posts: 1842
Location: София
Плътната черна лента около очите дразнеше Армион изключително много. Без много да се интересува за последствията, вече освободен от оковите, той рязко вдигна ръка и дръпна парчето плат. Отвори очите си и най-накрая се почувства свободен, а неприятното, дори на моменти ужасяващо чувство, което той чувстваше когато беше затворен, изчезна. Пред погледа му се очерта стая, не много голяма, но подобаваща за собственик на голяма ковачница, например. В единия край пукаше огнинещото, пълно с нацепени на дребно дърва. Украсата по стената беше впечатляваща - правогълни червени плочки с дребни златни орнаменти. Явно създанието, което обитаваше стаята не беше просто собственик на някоя ковачница, а може би висш член в Агилията. По-рано усетеният килим беше също изпълнен с червени нюанси, всичките наситени. В противоположния край на стаята беше разположено голямо бюро от масивно дърво. Зад него имаше голямо тъмно червено кресло, обърнато към един голям прозорец. На стола удобно се беше разположила едра фигура. С елегантни движения на лявата ръка той приближаваше лулата към устата си, задържаше я за кратко и я връщаше в начална позиция, а в същото време, десницата му тропаше по масивния стол. На безименния пръст на създанието личеше сребърен пръстен, подобаващ на принц на някоя подземна гилдия. На двете други страни бяха разположени множество картини, изобразяващи знайни и незнайни битки и подвизи по Ендивал. Освен това, скромна библиотека допълваше изгледа в стаята.
В стаята преобладаваха топлите цветове, особено червените разцветки - от ярко кърваво до винено. Дървените мебели и приятната топлина, разнасяща се от огнинещото, допринасаха за уютната атмосфера в помещението.

- Като изключим, че нощувахме край пътя и тия идиоти ни нападнаха.

- Моля? - каза създанието - Наричате стражата, която се грижи за реда в областта идиоти ? - последната дума изговори с особена почуда и раздразнение. - Та, ако те са идиоти, що за изчадия сте вие?

Ерик не отговори. Зачуди се дали да не опита да се заяжда, но отново реши да замълчи.

- Ще оставя този последен коментар засега, уважаеми... Ерик? Значи, искате отговор на въпроса защо сте тук. Вие сте тук, защото шефът ви е наредил така. Керванът трябваше да пристигне още преди петък и половина, но вие се забавихте. Явно се е наложило да ви ескортират от някоя част на пътя. Аа, бандитите, казвате. Ех, тези бандити! Защо никога не нападат мен или някой от моите приближени? Странна работа. Както и да е. Ще карам накратко. Както обикновено, кервана прекарваше обикновени стоки към столицата - плодове, зеленчуци, месо, някои лични принадлежности на по-висшестоящите и много, много други и разнообразни полезни и не чак толкова полезни стоки. Но, може би, този път пратката беше малко по-специална. Виждате ли, вашия нов приятел Нуамор, който за съжаление в момента не може да ни чуе, защото, поради несъобразени причини, временно загуби слуха си, съвсем случайно беше прехвърлен към вашата трупа. В един от пакетите ябълки, телешко, хартия, идиотски шапки или каквото и да било имаше един... да го наречем, скъп предмет за мен и беше поставен там лично от вашия нов приятел. И защо точно сега ви нападнаха? Оо, да. Мисля, че се сещате. Някой е подсказал на Разпокъсаните какво и как. А мисля, че само аз, Нуамор и още един доверен мой... бивш приятел, да го наречем, знаехме за специалната пратка. Понеже бившият ми приятел го сполетя... злощастие, а аз нямам никаква полза да си вредя сам, само Нуамор е възможния предател. За това сега ще трябва да изчакаме ушичките на приятеля ви да се оправят, за да можем да си поприказваме. Виждате ли, аз не искам да ви сторя зло. Но не бива да ме карате да го правя. Ако Нуамор помогне да си възвърна притежанията, всичко ще бъде лесно, на вас няма да ви се налага да търпите болка. Ако обаче той откаже да помогне, ще го сполети зла съдба, каквато впрочем сполетя и бившия ми приятел, а вие пак ще трябва да помогнете. За да ви докажа, че не съм злонамерен, реших да ви върна вещите. Моите помощници ще ни заведат до мястото където ще си получите парцалите и ще ви разясня още някои тънкости около идеята ми. Въпроси, драги?


//бързам и нямам време да проверя за правописни грешки, двусмислици и т.н. Утре сутринта ще го проверя и ако има нещо поправено, ще пиша//


Top
 Profile  
 
 Post subject: Re: *без име* (поне засега)
PostPosted: Thu Jan 10, 2008 3:22 pm 

Joined: Fri May 26, 2006 11:21 am
Posts: 504
Location: Враца
Ерик бързо дръпна првръзката на очите си, която беше забравил в яроста си. Погледна човека с лулата и се чудеше дали да започне да го убеждава или да закрещи. Накрая реши, че му се живее и заговори с възможно най-спокоен глас:
-А какво сме ви направили ние, с какво сме виновни? Бяхме в кервана само за охрана. Както аз виждам нещата, ние на практика пазехме "ценния предмет". А вие ни затваряте и ни взимате всичко. Не бих казал, че това е точно "пазене на реда". Всъщност не казвах, че стражата са идиоти, говорех за бандитите, но вие частично променихте мнението ми. Вярно, че ни го върнахте, но някак усещам, че ще искате нещо в замяна. Та, уважаеми, какво ще желаете от нас?


Top
 Profile  
 
 Post subject: Re: *без име* (поне засега)
PostPosted: Fri Jan 11, 2008 7:17 pm 
Griever

Joined: Sun Jul 31, 2005 4:13 pm
Posts: 1842
Location: София
Човекът с лулата се изправи и се обърна към търговците. Направи знак към стражите и те поведоха тримата затворници извън стаята, по дългия коридор и надолу по стъблите, като отново завързаха очите им и оковаха ръцете им. Разпореждащият се ги последва, продължавайки да пуши лулата си. Вървяха повече от предишния път, но имаха чувството, че минават по същия път. След малко отново влезнаха в някакво помещение и отново ги бутнаха на пода. Този път обаче не паднаха върху мек килим, а на твърд бетонен под. Чуваха се силни звуци, а на моменти и подканващи викове. Стражът с шлема изправи трите създания и свали превръзките от очите им.

- Е, уважаеми. Тук ще отговоря на въпросите ви. Но първо - раниците ви //за галбадора се предполага че има раница въпреки че още не ми е казал за инвентар//. Позволих си да претърся вещите ви, за да се уверя, че не сте си позволили да се опитвате да ме лъжете. Парите ви са в кесиите. Така... да минем на въпроса. Какво искам от вас? Мисля, че не съм се изразил ни най-малко неясно. Искам това, което ми принадлежи - това, което откраднаха бандитите. Ах, тази паплач... И не мислете че няма да ми помогнете. Вие искате да го направите. Все пак изпълних всичките ви изисквания - върнах ви вещите, съгласявам се, че патрула е сбъркал, а сега ще ви освободя. Стража, махнете оковите.
Секунда след това ръцете на Ерик, Армион и Нуамор отново бяха свободни. Побързаха да проверят съдържанието на раниците си, за да се уверят, че всичко е наред.

- Не ми вярвате? Мисля, че нямате основание за това. Ха! Нямам повод да ви лъжа, щом искам от вас помощ.

Ерик, мятайки раницата върху гърба си, започна:

- Но ако откаж...

- Няма да откажете - прекъсна го властния човек - Просто не искате. А аз не искам да ви сполети съдба, подобна на тази, която навести Уелд... горкия... - оставяйки лулата си внимателно на един камък, той извади едно парче плат от джоба си и продължи - Виждате ли това? А тази дупка по средата? Това се получава при триенето между тези два камъка - допълни той, сочейки към големите воденични камъни. Хмм... момент да си спомня... това беше част от ръкава на Уелд, ако не се лъжа. Да, опита да изнесе малко нефрити от... от едно скрито място, което знаехме ние двамата. Е, вече го знам само аз.

- Е, все още ли се колебаете или може да ви изясним ситуацията?


Top
 Profile  
 
 Post subject: Re: *без име* (поне засега)
PostPosted: Fri Jan 11, 2008 9:23 pm 

Joined: Fri May 26, 2006 11:21 am
Posts: 504
Location: Враца
-Ами аз лично не се колебая, защото не ми се умира. Но, ако не е много нахално да попитам, ще получим ли нещо, ако ви донесем толкова ценния за вас предмет? Освен правото на живот, де. - Побърза да поясни Ерик.


Top
 Profile  
 
 Post subject: Re: *без име* (поне засега)
PostPosted: Fri Jan 11, 2008 9:40 pm 
User avatar

Joined: Mon Jun 04, 2007 10:22 am
Posts: 542
Location: София
Армион не беше много радостен от случилото се, но нямаше избор.
- Добре, приемам... - кратко и недвусмислено отговори Армион - Само ни кажете къде да започнем. Все пак да търсим на сляпо не ми се струва удачен вариант.

П.П. - То, добре инвентар, ама ти споменах, че книгата не е пред мен - нито знам цените, нито нищо... Ще трябва една бърза консултация в Скайп.


Top
 Profile  
 
 Post subject: Re: *без име* (поне засега)
PostPosted: Sat Jan 12, 2008 8:48 pm 
Griever

Joined: Sun Jul 31, 2005 4:13 pm
Posts: 1842
Location: София
- Нима за вас всичко на този свят е материално? Ще ви кажа какво ще получите - вашата свобода. И удовлетворението от факта, че сте помогнали на човек в беда и че сте изпълнили задълженията си. Разбира се, ще изпълня и... паричните ви искания. Ще получите това, което се опита да изнесе Уелд. Мисля, че ще бъде добра награда. Или поне достатъчна. И да ви се представя. Като мои приятели, може да ме наричате Грегор. Да, това е достатъчно, засега.

По лицето на Грегор плъзна лека усмивка. Той хвърли парцала, който държеше, към камъните и взе лулата си. Дръпна дълбоко, задържа за кратко, а след това изхвърли дима от себе си, създавайки малки облачета, които се преплетоха и заформиха верига. След това един дракон изпелели всичко и димената картина изчезна.

Грегор прегърна Армион и Ерик за раменете и ги поведе навън. Зад тях идваше Нуамор, воден от стражите. Той се съпротивляваше, незнаейки на къде го водят.

- Е, драги. Да минем към задачата. Очаквам до един-два дни вашият приятел да може да ме изслуша и за избегне... злощастната участ. Когато получа необходимата информация, ще ви известя. Дотогава може да си намерите хан и да нощувате там. Кажете, че ви праща Грегор. Това ще улесни живота ви, повярвайте ми.
- Е, стана време за обяд. До скоро виждане, приятели!


Top
 Profile  
 
 Post subject: Re: *без име* (поне засега)
PostPosted: Sun Jan 13, 2008 6:57 pm 

Joined: Fri May 26, 2006 11:21 am
Posts: 504
Location: Враца
-А, между другото... В кой град сме в момента?


Top
 Profile  
 
 Post subject: Re: *без име* (поне засега)
PostPosted: Mon Jan 14, 2008 1:13 pm 
Griever

Joined: Sun Jul 31, 2005 4:13 pm
Posts: 1842
Location: София
Отдалечавайки се, Грегор обърна глава и заговори:

- Как в кой? В Столицата, разбира се. - каза той, намигна на Ерик и продължи по пътя си.


Top
 Profile  
 
 Post subject: Re: *без име* (поне засега)
PostPosted: Mon Jan 14, 2008 3:04 pm 

Joined: Fri May 26, 2006 11:21 am
Posts: 504
Location: Враца
-В нави ли сме, бе, разбрах вече, че сме в някоя столица! - извика вече малко нервно Ерик и допълни наум "и после викат, че не са малоумни".


Top
 Profile  
 
 Post subject: Re: *без име* (поне засега)
PostPosted: Tue Jan 15, 2008 8:33 pm 
Griever

Joined: Sun Jul 31, 2005 4:13 pm
Posts: 1842
Location: София
Провиквайки се през рамо, Грегор най-накрая отговори на въпроса:

- Че за коя Столица иначе ще говоря? Нави, разбира се!


Top
 Profile  
 
 Post subject: Re: *без име* (поне засега)
PostPosted: Tue Jan 15, 2008 8:35 pm 
No, don't do that. No, really don't. Really.
User avatar

Joined: Thu Apr 12, 2001 12:51 pm
Posts: 12312
Location: Time and Relative Dimension in Space
Оффтопик: Е нема ли да му измислите име най-накрая :) То епична сага ще стане скоро... не бива така :)

_________________
We all do what we do for the same reason: because it seemed like a good idea at the time.


Top
 Profile  
 
 Post subject: Re: *без име* (поне засега)
PostPosted: Tue Jan 15, 2008 8:42 pm 
Griever

Joined: Sun Jul 31, 2005 4:13 pm
Posts: 1842
Location: София
Ам, не ми идва нещо по така, а Пети дубъл ми звучи тъпо. :roll: Като измисля, ще го сменя


Top
 Profile  
 
 Post subject: Re: *без име* (поне засега)
PostPosted: Tue Jan 15, 2008 9:47 pm 
User avatar

Joined: Mon Jun 04, 2007 10:22 am
Posts: 542
Location: София
Май е по-добре да си намерим подслон. Никога не знаеш колко дълга и тежка може да се окаже една нощ. Няма да е зле и да поразпитаме кръчмаря - обикновено са забавни хора, които знаят доста интересни неща. Пък и искам да си обтегна малко лъка, че нещо се е поразпуснал в ръцете на тия господа... - усмихна се Армион и добави - Всъщност, момчета, ако имате по-добра идея я заявете - нощта може би не е чак толкова близо.


Top
 Profile  
 
 Post subject: Re: Мистерията на Разпокъсаните
PostPosted: Wed Jan 16, 2008 3:47 pm 

Joined: Fri May 26, 2006 11:21 am
Posts: 504
Location: Враца
-Ами какво друго можем да направим, освен да намерим някоя кръчма, да се наядем като царе и да се наспим за сметка на Шефчето? Давай да търсим къде...


Top
 Profile  
 
 Post subject: Re: Глава 0: Мистерията на Разпокъсаните
PostPosted: Wed Jan 16, 2008 10:06 pm 
Griever

Joined: Sun Jul 31, 2005 4:13 pm
Posts: 1842
Location: София
- Извинете, може ли да ни упътите към някой близък хан? - попитаха Ерик и Армион първият срещнат човек. Той, забързан и улисан в работата си, веорятно запътен към малката си сергия за подправки, подмина изоставените насред града, вече бивши, търговци.

- Прощавайте... - отново опитаха двамата. И тази, отново забързана, жена не отговори на въпроса им. Носеше торби с покупки и може би бързаше към дома, за да помогне на децата си.

Двамата спряха трети човек, който най-накрая ги упъти и двамата тръгнаха към гостилницата "На ъгъла". Повървяха, разглеждайки оживените улици на големия град. От доста време насам не бяха попадали на толкова живо и забързано място. Всеки ходеше по своя път, всичко беше хаотично, сякаш наближаваше бедствие. Но и в този хаос имаше подредба - не се чуваха недоволни викове или писъци от болка. На моменти някои усещаха джобовете си по-леки, но това беше нормално за толкова оживена пазарна улица. От двете страни на пътя търговци предлагаха прясната си стока, минувачите спираха, пазаряха се и си тръгваха с още малко по-пълна пазарска чанта.

Най-накрая, двамата пътешственици стигнаха мястото, което беше описал дружелюбния човек. "На ъгъла" наистина беше на ъгъл между две улици. Нито една не беше жизненоважна за града, но все пак не бяха от най-запустелите. Мястото беше тихо и скромно. Самата сграда не беше от най-впечатляващите, но можеше да се похвали с красиви орнаменти по стените. Входната врата към хана беше голяма, от тъмно дърво. Дръжката беше остаряла, дори наполовина разбита, но това не правеше голямо впечатление на немногобройните посетители. Ерик натисна бравата и бутна вратата на вътре. Тя изскърца и зад нея се отвори малък и тъмен коридор, който водеше към друга врата. Двамата тръгнаха към нея, отвориха я и най-накрая влезнаха в главното помещение на хана. Беше задимено, сумрак владееше атмосферата. Не беше шумно. Топлия въздух веднага лъхна Армион и Ерик в лицата. Създанията, насядали по масите, изведнъж спряха своите разговори и започнаха да инспектират с поглед новите посетители.

Всъщност, всичко на всичко, имаше 7 създания в кръчмата - две фигури бяха разположени на една малка маса в дъното, други трима бяха по близо и заемаха маса за осем души, сякаш чакаха някой; но двама се открояваха от останалите. Те седяха най-близо до вратата и пиеха вино. Единият беше с тъмна качулка и лицето му не се виждаше ясно, но ръката му беше на масата. Едно нещо направи впечатление на новодошлите - големия белег от лакътя до китката; сякаш някой се беше опитал да разсече ръката му на две. Създанието, което седеше до него, имаше дълга тъмна коса. Ерик и Армион предположиха, че идва от елфическите земи, тъй като притежаваше отличителни белези на расата. Успяха да видят и лицето му в тъмната среда - челото му беше издължено, а очите му имаха необикновена дълбочина. Друго обаче грабна вниманието на пътешествениците - белег по бузата. Явно са искали да разсекат и него - раната започваше близо слепоочието и стигаше до брадата, но не беше много дълбок.

От лявата страна на вратата беше бара. Зад него стоеше ханджията. Беше подпрял главата си с ръка, а дланта покриваше лицето му, сякаш беше отчаян от живота. Може би не вървеше бизнеса му, а може би нещо друго се случваше.

- Затваряй вратата! - кресна някой от по-отдалечените маси...


Top
 Profile  
 
 Post subject: Re: Глава 0: Мистерията на Разпокъсаните
PostPosted: Wed Jan 16, 2008 11:15 pm 
User avatar

Joined: Mon Jun 04, 2007 10:22 am
Posts: 542
Location: София
След крясъка Армион затвори вратата. Не искаше излишни проблеми. Посочи с ръка една от масите на другарите си. Нямаше да е зле да хапнат нещо, за да се подсилят, затова се запътиха към ханджията и го попитаха какъв е специалитетът тази вечер...


Top
 Profile  
 
 Post subject: Re: Глава 0: Мистерията на Разпокъсаните
PostPosted: Thu Jan 17, 2008 3:18 pm 

Joined: Fri May 26, 2006 11:21 am
Posts: 504
Location: Враца
Ерик каза набързо на приятеля си "Я по-добре ела" и без да се интересува дали го следва отиде до бара и заговори тихо на ханджията:
-Колко ще струва една стая за добри приятели на Грегор?


Top
 Profile  
 
 Post subject: Re: Глава 0: Мистерията на Разпокъсаните
PostPosted: Sat Jan 19, 2008 12:48 am 
Griever

Joined: Sun Jul 31, 2005 4:13 pm
Posts: 1842
Location: София
Двамата току-що пристигнали продължаваха да бъдат детайлно оглеждани от насядалите по масите създания. Някои бавно отпиваха от халбите и чашите си, докато измерваха мислено силите в евентуален внезапно избухнал двубой. Ерик и Армион бавно, с тихи стъпки, отидоха към ханджията, който пркеъсна тежкото си занимание. Вдигна главата си, погледна в очите първо Армион, после и спътника му. Физиономията му изразяваше очакване - с погледа си показваше, че чака въпроса на странниците, а устните му бяха готови да отговорят.

-Колко ще струва една стая за добри приятели на Грегор? - каза възможно най-тихо Ерик. Въпреки това, двамата присъстващи, които седяха на най-близката маса, изведнъж промениха състоянието си. Сепнаха се, прекъснаха отпиването и изтропаха с чаши по масата. Втренчиха се в новодошлите и въпреки че бяха с гръб, те го усещаха. Името Грегор ги прониза. Двамата, които и преди това направиха впечатление на Армион и Ерик, сега бяха като застреляни.

- Амии... приятели на Грегор, казвате? - изрече с особена трудност ханджията, без да се опитва да скрие думите си - На Грегор, значи? Една стая за добри приятели на Грегор?

Съдържателят на ханът едвам изричаше думите. Не искаше да се крие, но може би вътрешно не искаше да изрича това. Всъщност, може би дори и той не знаеше какво иска, но поне външно показваше, че не е особено добре да се споменава това име в точно това помещение в точно това време.

- Хмм... да видим... значи... Грегор ли беше? Мисля, че мога да... да, така. Ще измислим нещо, последвайте ме. - завърши не особено спокойно ханджията, грабвайки в движение една връзка ключове. Тръгна към стълбите в дъното на помещението, водейки двамата след себе си.

От масата с явно не особено доволните клиенти се изправи единия, леко подпиинал, елф и, с особена трудност, каза:

- Грегор значи? Май... имаме нещо общо... с вас... уважаеми... - последните думи бяха съпроводени от тежък тъп удар от падане, в което се включи и стола, заедно с голямата полу-пълна халба.


//пак нямам време да проверявам. ако успея да седна утре, ще го погледна пак.
галбадора каза, че няма да го има за 2-3-4 дни, хелсинг да пише все пак//


Top
 Profile  
 
 Post subject: Re: Глава 0: Мистерията на Разпокъсаните
PostPosted: Sat Jan 19, 2008 11:00 am 

Joined: Fri May 26, 2006 11:21 am
Posts: 504
Location: Враца
Ерик се обърна към пияните. Подмина паднали на земята, готов да го срита в главата при евентуална нужда. Приближи се до спътника му и го хвана за дрехите, гледайки възможно най-заплашително:
-Би ли бил така мил да кажеш за какво говореше приятеля ти?


Top
 Profile  
 
 Post subject: Re: Глава 0: Мистерията на Разпокъсаните
PostPosted: Sat Jan 19, 2008 2:57 pm 
User avatar

Joined: Mon Jun 04, 2007 10:22 am
Posts: 542
Location: София
Армион беше леко изненадан от случващото се, но реши да не прекъсва Ерик. По-добре беше просто да е на щрек и да му пази гърба тихомълком...


Top
 Profile  
 
 Post subject: Re: Глава 0: Мистерията на Разпокъсаните
PostPosted: Sat Jan 19, 2008 10:23 pm 
Griever

Joined: Sun Jul 31, 2005 4:13 pm
Posts: 1842
Location: София
- Не ме пипай, приятел - каза безчувствено създанието с големия белег на ръката. - Каквото е искал да каже, го е казал. И не мисля, че искате да се заяждате с нас по няколко причини. Отидете и се наспете, ще говорим утре. Препоръчвам ви този вариант.

Може би думите на създанието звучаха заповедно, но Ерик не можеше да каже каквото и да било срещу събеседника си. Всичко, което чу, му се стори съвсем правилно и реши да не се занимава повече, поне засега. Пусна дрехите му, обърна се и последва Армион и ханджията. Тримата се качиха по стълбите, съдържателят отвори една врата и подаде ключ на новодошлите.

- Заповядайте. Не дължите нищо. Това е стаята ви - има всичко, което ще ви е нужно. Останете за колкото време прецените. Или всъщност, докато Грегор прецени. И, моля ви - не споменавайте това име толкова смело. Червенобрадия има доста както приятели, така и врагове тук, така че това може да ви доведе неприятности. И... извинявам се, но... хей, човека. Ерик, нали? Не се заяждай с тях. Мисля, че могат да ти бъдат от полза, поне докато свикнете тук наоколо. А сега ако искате, слезте долу да се подкрепите. Струва ми се, че ще ви дойде добре едно хапване.


Top
 Profile  
 
 Post subject: Re: Глава 0: Мистерията на Разпокъсаните
PostPosted: Sat Jan 19, 2008 10:28 pm 

Joined: Fri May 26, 2006 11:21 am
Posts: 504
Location: Враца
-И аз така мисля. Отдавна си го мисля, даже. Е, Армион, идваш ли?
Ерик слезе с ханджията и му каза:
-Дай месо. И картофи. И вино. Може и една ябълка, че пазя линия.


Top
 Profile  
 
Display posts from previous:  Sort by  
Post new topic This topic is locked, you cannot edit posts or make further replies.  [ 93 posts ]  Go to page 1, 2, 3, 4  Next

All times are UTC + 2 hours [ DST ]


Who is online

Users browsing this forum: No registered users


You cannot post new topics in this forum
You cannot reply to topics in this forum
You cannot edit your posts in this forum
You cannot delete your posts in this forum
You cannot post attachments in this forum

cron
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group