Защо ли си мисля, че този другар не ме харесва... Даже никак...

Тонът на приближения на лорда не хареса на Амрас, но той не реагира никак бурно. Елфът отпи, изправи се и започна бавно да обяснява какво е разбрал до момента.

- Уважаеми, както обичам да казвам, прибързаните и импулсивните решения не са полезни, а в случая - не са и точни. Оказа се, че това, което видях, не е битка. Видението показа диск, носител на информация. - магьосникът се опитваше да пренебрегне думите на братовчеда и да не споменава много това, което каза по-рано. - Явно ще имаме нужда от такъв тип предаване на информация. Или ще сме изолирани от външен фактор, или просто сами ще се изолираме. Не мога да кажа нищо повече, поне докато самия аз не разбера нещо. Ще ви известявам при нова информация веднага, щом се сдобия с нея. Благодаря за вниманието.

Амрас, пренебрегвайки каквито и да е въпроси, освен евентуални от Кийв, Итеон и Алендрес, седна на мястото си и продължи да се храни. След секунда, режейки месото, той попита:

- Е, как мина денят ти, Итеон?

Итеон тъкмо привършваше последната смокиня, когато въпросът на Амраг го изнедана..
- Ооо, амиии.. В слушане на празни приказки и дипломатически неразбории. А, и тая суматоха с чумата. Не знам какво си видял, ама мен болести не ме плашат. Майка ми е здрачница а татко е даенлин. От най-здраво потекло съм, една келява чумичка не може да ме срази! Даже майчето веднъж се бе зарекла да намери лек за една от чумите в предградията на Сивостен, ама напастта изчезна преди майка да си каже бащиното име. А то е дълго.

Итеон си сипа още един бокал с пиво и го гаврътна на един дъх. Леко замаян, но не и пиян, даенлинът се изправи бавно-бавно, тропна с крак, хвърли един от кокалите зад себе си и прозявайки се невинно полу-изръмжа, полу-изрече:
- Ммм.. Предлагам на многоуважаемия граф да заповяда на придворните си да не сервират ни залак на Кийв, преди да ни е изпял една песничка. Или две, м? Много е тихо, тука..

-Вуйчо, настоявам да изхвърлиш този пътуващ цирк, преди самият ти да си станал за смях от тук чак до горгонските земи! В противен случай, аз още утре ще поканя този пощръклял катър на дуел! - Преди графът да успее да реагира, племенникът му взима ръкавиците от колана си и ги запраща в лицето на Итеон.

Очевидно успял да накара присъстващите да си помислят, че е със свален гард, Итеон се усмихна незабележимо, но все пак реши да изпсува на здрачнически, за да продължи с фарса..
- Защо да чакаме до утре, когато можем да приключим с жалката ти игричка още днес, хлапе? Айде, че тъкмо си наточих диска. - Даенлинът грабна ръкавиците на самохвалкото и избърса с тях устата си. След това ги натопи внимателно в соса, останал в чинията и ги хвърли на кучетата зад себе си. Следва предизвикателен поглед..

ИИ:Ще ъпдейтна, като реагира и остатъка. Сега само за Галеан.

ВИ:
-Е, добре, ние винаги се грижим за уважаваните войни на континента, ще отбия част от печалбата, макар че така крада от хляба на другарите си.-Елфата се усмихва на Бенекте - Половин карнеол задръжте, но ми разкажете какви преживелици сте имали.

Ах, започва горгоната, накланяйки се към събеседничката си, за секунда да преровя спомените си за най-интересното, защото, мила госпожице, тук (той потупва кутията) има достатъчно материал за цяла книга! (фразата завършва много въодошовено с високо вдигнат пръст)
-Ето, примерно (продължава да придържа вниманието й с много мимика), тази змия загубих при страшна битка с върколак (показва й остатък от змия, които се тресе на главата му). Разбира се, и върколака беше много силен, а ние- само двама. Но разполагахме с добри брони, драга ми елфке, ееей такъв голям щит носеше приятелят ми. Та искахме да проникнем в малък град на здрачници, а в него отряд върколаци- ловци на магове. Та те, ловците имам предвид, бяха водени от един много снажен и страшен със славата си воин, същинска планина когато поиска... та той се гордееше с прекрасният си шлем с голям син камък на него, голямо чудо! И решихме с приятеля ми да откраднем шлема и на следващата сутрин, на майтап да се разходим, уж случайно пред върколака! ха-ха- планът беше съвсем безобиден, разбира се, веднага след като шегата свърши щяхме да върнем шлема. Но за жалост върколака ни хвана и заедно със своите пияни събратя ни погнаха, барабар с шлема. Прителят ми, смелчага, се ядоса и реши нарочно да не пусне шлема. Та гониха ни до една гора, а в гората- до една полянка с ееей такова голямо дърво. И знаете ли какво? Зад нас беше само върколакът-главатар. Той ни нахули и се нахвърли на спътника ми, а след като вече беше пролята кръв- иди ни спри...
Че се ля кръв- ля се! Върколака беше страшен- размяташе ни и двамата, но накрая съумяхме да го свалим на земята. Ха-ха, още помня жалната му физиономия. След като беше умаломощен го вързахме здраво и поставихме с лице към земята. А госпожице, на срамотиите му отзад... оставихме красивият шлем със синият камък! Ха-ха прекрасна история, стига да не бях загубил тази змия!

-Ако искате, ще ви разкажа и още!
Той сваля кутията от гърба си и сякаш предизвикателно-насмешливо посяга да я отвори, чакайки реакцията на елфата.

"Не очаквах такова развитие на нещата. Този надут самохвалко се мисли за някой ефириал само защото вуйчо му има пари. Бих му набил шамарите веднага. Но не очаквах да се нахвърли върху Итеон, а върху мен. Не си го пожелавам, но нямаше нужда да се прави на велик. Мразя ги тея нещастници. За съжаление ги има по целия континент, а лошото е, че се увеличават с увеличаването на богаташите."

Амрас реши да не се включва в спора за сега, защото най-много можеше и той да си навлече някой и друг тупаник, а не му беше силната страна боя. В главата му излезе друго решение. Обикновените създания, както той наричаше не-магьосниците, често се стряскаха при вида на неговия прозрачен приятел - феринът. Може би щеше да го използва, за да се опита да внесе ред в трапезарията, но само в краен случай.

Елфът скочи като попарен. В главата му се вихреха и биеха мисли.

Оооо, само това не! Как можахте...?! Велика Маея, дай ми сили!

За част от секундата той се поспря, като се опитваше да си спомни малко повече за дуелите от обучението му за етикецията. След което продължи с бърза и скоклива крачка като застана между двамата разбунтували се мъже и разпери ръцете си в опит да предотврати сблъсък.

- Господа, моля ви се! Това е излишно в конкретния момент - вероятно смъртоносна болест вилнее из местността, невинни хора измират, а вие искате да доусложните нещата. Стиснете си ръцете като истински мъжи и пренасочете емоциите си към разрешаване на проблемите на графството! Мисля, че графът ще се съгласи с мен, нали така господарю?

ИИ: Тц, Роуг, не стана.
ВИ:
Напрежението е твърде ескалирало, за да могат думите на Кийв да успеят да го потушат. Да, графът, който прекарва няколко секунди във вцепенение взема позицията на певеца, но процеденото от устата му "Хайде стиснете си ръцете, никак не обичам дуелите" увисват не на място в залата, а племенникът му отговаря с леден глас:
-Някои неща просто трябва да бъдат свършени, скъпи вуйчо. Обяви секунданта си и нека заедно с Илдуен-ап-Теламел се погрижат за подробностите.

Честно казано посоченият за секундант, който по спомените на магьосника отговаря за търговските дела на графа не изглежда много изненадан от избирането си. Той само вдига глава от масата и поглежда първо към Амрас, а после и към Кийв с иронична гримаса.

- А, сега е секундант ли ми трябва?
Итеон се замисли. Амрас бе мъдър и със сигурност щеше да измисли нещо приемливо, без да достига до абсурдизми. Даенлинът обаче познаваше своя приятел и знаеше, че въпросният не обича да се замесва в чужди дела, особено в такива, които могат да му навлекат беда. Кийв, бе по миролюбив, но пък познаваше "етикецията", както той често я наричаше и със сигурност бе запознат с правилата на дуелите. И двамата не бяха перфектния избор за секундант, що се отнася да уменията и мирогледите им, но Итеон им вярваше до гроб. И все пак, даенлинът не искаше да ги намесва в своите интриги без да ги попита

- Щом трябва.. Амрас, Кийв, разберете се помежду си. Не искам да навличам никого насила. И като измислите нещо поговорете с бирника отсреща.

ИИ: Пак чакам и останалите
ВИ:
-А, няма нужда, няма нужда.-Елфата се усмихва с леко кисела нотка на Бенекте, след което добавя, че писмото му ще пристигне възможно най-бързо, учтиво забравяйки да спомене кога точно ще стане това.

На кораба има доста разговорливи елфи, бурхи, върколаци и хора, повечето от които дори са трезви (както следва по случай отплаване). Бодиар си намира поне трима-четирима, които с радост биха си поговорили с него. За съжаление, обаче, това не се случва, защото скоро след качването му на борда, при кораба се появяват една група войници, всички от които са странно въоръжени или с три и половина метрови пики, или с арбалети.
-Ти, пелтека-бурх! Имаш честта да дойдеш с нас.

Кийв видя как го изгледа племенника на графа и му отговори с хладен поглед. Направи крачка към другаря си, завъртя се с лице към противника му, застана в представителна стойка и издекламира:

- Аз, Кийв-ап-Дейвин, ще бъда секунданта на другаря ми Итеон! Очаквам вашият избранник, за да обсъдим условията!

-К-к-акво пък-к сег-г-га?
На Бодиар просто му писна. Тъкмо щеше да отплава и се появяват някакви проклети стражи, които искат да го задържат в града. Е, нямаше какво да направи в случая. Е, можеше да нападне стражите с надеждата останалите от кораба да го последват, но беше реалист - просто щяха да го нападнат и в гръб.
-Е, в-в-вод-дет-те... - каза на висок глас и тръгна към стражите.
"Говеда", довърши мисълта в главата си.

ИИ.Ааа, за това си нямал против да се цепя...

"Не, няма да се намесвам. Знам, той е мой приятел и аз трябва да му помогна, но засега няма да се намесвам. Кийв... защо само се бута където не му е работа? Но не мога да го командвам. Ще се опитам да направя нещо, но защо трябваше да се стига до тези глупости..."

Магът отново не отронва и дума по посока графа или неговия племенник и секунданта му. Не искаше и на него да му се навлече някой разглезен глупак. Идеята за ферина отложи за по-късно, тъй като имаше някакъв план, все още недоуформен, който имаше намерение да сподели с брат си и Итеон. Може би щеше да е от полза.

- Кийв, Итеон - искам да обсъдим някой неща след вечерята. - каза обърканият елф и продължи да се храни. Наближаваше времето за десерта - любимата част на Амрас. Не знаеше с какво ще го изненадат готвачите, но беше сигурен, че изненадата щеше да бъде по-приятна от случилото се до момента.

Бенекте си отбелза наум, че тябва да подобри стила си на разказване и с усмивка се сбогува с представителката на Бялата гилди след като се разплати.
Със съжаление забеляза, че парите му няма да стигнат за дълго и реши да си потърси работа. Думата "работа" го накара да спре на място. Та нали беше тръгнал да приключенства за почивка от работата си? Това значеше ли, че трябваше да си вземе почивка от отпуската? Мисълта го развесели и той, с полутанцова стъпка реши да се отправи към...
Спря и пак премисли. Къде ли можеше да изнамери лека работа, като за него, че и пари да получи? Кораби- аааа, не! Вземат, че потънат! Кръчми? Бааа- мизерия! Търговци... да, защо не? Реши да се насочи към някой по-голям търговски площад, където да си набележи сравнително богат търговец, на които да се предложи за страж или пазач срещу заплащане. Дано и този път късметът му проработи, се надяваше той, намествайки превръзката върху очите си.

ИИ: Иване, не знам дали ми вярваш, но нямах никакво намерение да те задържам в града изкуствено. Сегашното положение е основно функция на твои действия.

ВИ:
Докато племенникът излиза с широка крачка от залата, секундантът му става и със същото спокойно и сериозно изражение се обръща към Кийв:
-Кийв-ап-Делвин, с вас, ще се видим утре заран, за да уточним подробностите. Оръжейната е добро място за това, ако нямате възражения. - Действително оръжейната на графа е от много гледни точки подходяща - оръжия колкото щеш, а и е на такова място, щото някой дори да иска, много трудно ще нападне от засада вътре, че и ще успее да излезе незабелязан. Дали, обаче, Илдуен се страхува от подобен развой на събитията, Кийв не може да прецени.
Магът така и не успява да се наслади на любимата си част от вечерята. След сцената с предизвикателството, старият граф става, процеждайки едно "Убихте ми апетита" и повечето от велможите му го последват, вземайки си по някой плод "за прокарване на последните залци". А и тукашния етикет, или по-скоро предпазливост, изисква да ставаш от масата заедно с домакина, понеже преди известно време началникът на гарнизона бил изпаднал в немилост отчасти и защото "Твърде до късно се застоявал из коридорите, което не можело да е на добро".

Стражата повежда Бодиар към края на пристанището, проявявайки изключително усърдие в това да се държи винаги на една пика разстояние от него, като по този начин разиграва един малък цирк, който за добро или зло няма твърде много зрители. Разходката по кея свършва в един полуизоставен склад, пред който е завързан расов дорест кон, на чието седло са прикачени колчан и меч, сигурно свидетелство за богатството на собственика.
-Господарю...-преди единия от стражите да успее да потропа на вратата, бива прекъснат от баритонов мъжки глас:
-Влизайте и затворете!
Двете врати на халето се разтварят и пред Бодиар се разкрива гледката на елф, облечен в командирска униформа и керемиден шал, покриващ лицето му чак до средата на носа. Бурхът веднага познава тревисто-зелената коса и охрените ръкавици на офицера, който е видял на портата по-рано същия ден.

Денят е щастлив за Бенекте. Привечер той се засича с един търговец на бижута от северните даенлински владения, който кажи-речи веднага се съгласява да пътуват заедно и да му поеме разходите, срещу храна и постеля.

Бодиар се поклони - не, че изпитваше някакво уважение, рпосто не искаше да стане украшение за нечия пика. Като се изправи заговори, макар и трудно:
-Из-з-звин-нет-те, н-но з-за как-кво не м-ме оста-а-авите да си жив-в-вея жив-вота?

Търговецът е един даенлин, който се представя с името Бараган от Сивоздрач, търговец на бижута и други ценности. Като цяло - прилично изглеждащ мъж, облечен в лека кожена броня с фамилен герб, по чиито символи може да се съди, че глиптиката* действително му е фамилен занаят.
Смята да си хване още няколко търговеца и да пътува заедно с тях поне до някъде, след което да се сдружи с други няколко и така. Няма спешна работа никъде и е на принципа 'ще стигнем, когато стигнем'. От друга страна, ако и да черпи в хана, не е чак толкова ларж в пръстите, та предложението му към Бенекте се отнася само до храна и постеля. Е, и с уговорката да го възнагради допълнително, ако оръжията се извадят от ножницата.

-Може и да те оставя да си живееш живота, колкото е останало от него...- Зеленокосият хвърля две трески в огъня и прави знак на двамат от войниците да отидат на прозорците, гледащи към кея. - Преди това, обаче, ми е интересно, каква работа имаше да подшушваш на стражата, че графа ще бяга, защо по-рано са те видели да се мотаеш около двореца и защо след всичко това сега реши да отплаваш от града?

-Предполож-ж-ж-дж-жих, че щ-т-те има ев-вакуац-сия. Все п-пак не всссеки ден им-м-ма чум-ма в град-д-да. Н-не ссъм исск-кал д-да създав-в-вам проблем-ми. А иск-кам да отплав-вам защ-т-тото н-не м-ми се ум-мира.
"Мамка му, всички в тоя град ли са луди..."

Горгоната подава с усмивка ръката си на търговеца:
-Добре, Бараган, съгласен съм да попътувам с теб! Нямам намерението да оставам в този град още дълго, почти се нагледах на елфската култура и нрав, ха-ха. Готов съм да тръгнем още сега, така дори. Тъй, че не се съобразявай с мене за това. Предлагам да уточним подробностите около тръгването и да ти помогна ако имаш нужда от зрава и способна ръка за него!
Бенекте беше с приповдигнато настроение заради срещата и реши, че няма да загуби ако се покаже услужлив в началото на приятелството му с данаелина.

-Мдаа...-Офицерът хвърля още няколко трески в огъня, който започва да припуква доволно, а идващата от него светлина придава на елфа налудничаво-зловещо изражение, като на подпалвач, който се наслаждава на творението си.
-Как точно ти влиза в работата, дали графът ще ходи или не, бре пелтек?! Той е благородник, ти не можеш да си кажеш името като хората! И какво общо имаш с каквато и да е чума?! Щял да бяга от града и за това минал първо през центъра, после до едната порта и най-накрая след половин ден се накумил да излезе през другата и да отплува! Ако щеше да бягаш, защо не се изнесе още по обяд, когато те видях на вратата?!

Бодиар вече се ядосваше. Започна да говори бързо, без изобщо да премисля думите си, дори не заекваше:
-Мамка му, искам да изляза от шибания град. Може да не съм от най-умните, но какво да правя, такъв съм. Та, по дяволите, ще ме пуснете ли да си вървя?

-Аз пък пет пари не давам, какво искаш, псе миризливо!-Командирът на свой ред става, сбърчва чело и хваща меча си - Какво ти влиза в работата къде е графа и защо разпространяваш слухове за чума из града?! Отговаряй като те питам, че ей сега ще те накараме да поумнееш!

Търговецът смята да почака няколко дена, докато му донесат някакви перли, след което ще тръгне право на запад, с идеята да се движи през по-голямата част от времето в собствената си територия, макар и така да удължава леко пътя. Нужда от здрави ръце много няма, защото перлите по принцип не тежат чак толкова много

-Мамка му, аз ли разпространявам слуховете, бе? Питал съм само на портите на проклетата колиба, която се води замък и исках да знам само дали ще се евакуира. Ако ще ме убиваш давай, по-добре е отколкото да те слушам!
След тези думи бодиар беше готов да свали скорострела от гърба си при най-малката причина.

-Щом искаш... Отведете го при доктор Кендрос, нека той си поговори с него. - Зеленокосият взима красив дълъг лък, подпрян на една близка колона и се обръща към хората си - Ще се видим по пладне, живот и здраве. Нощта ще е дълга, а утрото - противно. Пазете се....
-Пазете се и вие господарю...-Един от войниците, арбалетчик, отдава чест на потъналия в мрака, след което се обръща към Бодиар - Хайде, устати, излизаме на чист въздух.