Бодиар се двуомеше. Очевидния вариант беше да ги последва. Самоубийствения беше да хване скорострела, да вкара една стрела в главата на проклетия им "господар" (уф, кой войник вика на лейтананта си или там какъвто е господар?) и да застреля колкото войници може. Едва се здържа и избра очевидния вариант.

След малко доуточнителни разговори, горгоната казва на търговеца-майстор:
-Бараган, да те черпя накъде питие и да поговорим за пътуването преди нощта да изисква сън?
Бенекте предположи, че няма да е зле да се опознае със здрачника, с които го чакаше път, по-добре, а какво по-добро обстоятелство за това от компанията на халба хубаво вино?

Какво отношение само... Не съм и очаквал друго от прост търговец!

Елфът се почисти и стана от масата. Обърна се с ледено изражение към секунданта на противника на Итеон и каза с леко дебел и монотонен глас:

- Дейвин, господине, Дейвин! Поне се постарайте да ми запомните името и тогава ще говорим за каквото и да било!

С тези думи Кийв погледна приятелите си, направи лек жест с глава да го последват, пожела лека вечер на графа и продължи с бърза крачка по коридора...

ИИ: Или е халба пиво, или чаша вино!!! Освен това Бараган е даенлин.
Хелзинг, действие имаш ли или да продължавам да описвам?

ВИ:
Бараган се усмихва и любезно отклонява поканата:
-А, не, не благодаря, имам аз едно житейско правило че пиене и камъни купувам само лично. Не се засягай, нищо лично.

Нощната разходка на Бодиар и войниците преминава през целия пристан по абсолютно същия абсурден начин, с войниците, държащи бурха на поне три метра разстояние от него. Стигайки почти до последния кей, пред тях се открива една схлупена къщурка, като че буквално откопана от някое село и заедно с двора - запокитена насред Нориански вал. Зад оградата й се вие дебела асма, под нея - добре оформени лехи с лавандула, салвия и всевъзможни други билки... Идилична пасторална картинка на фона на мръсно и не до там безопасно пристанище.
Началникът на отряда откъсва листче мента, разтрива го в пръстите си под нос и се провиква, докато хлопа на вратата:
-Докторе, размърдай си кокалите, водим ти посетител!
-По това време? Няма що! - дълбокият глас не оставя никакво съмнение на Бодиар, че собственикът на къщата е нейска.

Бенекте О'Евриале:
-Еми тогава остава единствено възможността всеки сам да си купува. Аз отивам в една механа, която видях по пътя до тук, заповядай ако нямаш друга работа за вечерта, ще побъбрим, може да ти разкажа някоя история от тези, които събирам...



ИИ: Зада ти сервират нещо за пиене в не-халба трябва да е направо изискано заведението

Мамка му, колкото и да се ядосаше, Бодиар не можеше да простреля нейска... Е, не му се умираше, та това не беше чак такъв проблем. Зачака да види какво ще се случи.

Итеон кимна, поклони се скромно и набързо се извини на графа за държанието си, колкото да отбие номера. Набута останалите смокини в джобовете си и без да изпуска от поглед бъдещия си опонент, даенлинът се изниза най-почтено от залата, следвайки Кийв.

"Мразя да ми "крадат" десерта. Мразя."

Амрас стана, изтупа се набързо, спогледа се с лорда, вхърли остър поглед на племенника му, стисна жезъла си и с високо вдигната глава тръгна след Итеон и брат си. С бавни стъпки, показващи пренебрежението му към самонадеяния надут елф, той се отправи към мястото, набелязано от Кийв.

-Не, трябва да се занимая с хесапите... Не продавам само собствена стока и е добре да държа свястно счетоводство. - Даенлинът учтиво отказва поканата за по чашка, но после все пак добавя - Е, ако нямате събеседник за вечерта, останете. Но имайте едно на ум, че утре трябва да сме сутринта на пристанището, при това рано.

'Докторът' всъщност слабо прилича на нейска. Отваряйки вратата, той много повече наподобява на скелета на някой касапин, умрял внезапно ей така, както си е бил с омазаната престилката и всичко останало. Единствената разлика е, че вместо дебел колашки нож, в ръката му стои острие дълго цял лакът, но без гард, право и заточено само от едната страна, очевидно направено за рязане на неща, които вече не могат да се съпротивляват (много).
-Водим ти един, тъй да се каже, 'чумав', докторе.
Нейската кима, показвайки жълтеникавата си аура, оставя някъде ножа и като избърсва кървавите си фаланги в престилката досущ като домакиня, която е чистила мазно, отговаря без абсолютно никаква емоция в гласа си:
-Вече няма къде да ги слагам, ама да влиза!
-Чу домакина, устати, влизай и остави това, че да не ти пречи.-Последната реплика единия от войниците грижливо акцентира, като побутва оръжията на Бодиар с върха на пиката си.

Кийв продължи със забързаната си крачка чак докато не стигна до един прозорец към края на коридора, който води към техните покои. Започна да тъпче нервно по пода и си мърмореше под носа:

- Делвин, Кийв-ап-Делвин... Как смее?!

Елфът едвам дочака да го настигнат спътниците му и им заговори.

- Итеоне, този негодник трябва да си плати! Искам да чуя предпочитанията ти за условията на дуела, но на саме - каза Кийв като се озърташе. Това място не ми вдъхва доверие - хайде, елате в моята спалния!

- Братко, там ще споделиш с нас мислите си. Да не губим време...

Съвсем спокойно и със същата бавна крачка, малко по-забързано от преди малко, Амрас продължи напред, следвайки брат си и Итеон. Обмисляше вариантите, като търсеше най-доброто решение. Щеше да попита и другите, за да бъде сигурен в избора си. Засега просто следваше Кийв, слушайки глухия звук на жезъла, забиващ се в пода.

Итеон си почеса по лениво по главата, играейки си със смокините в левия джоб на мантията си. Самият той не бе участвал в много изтипосани дуели. Вярно, често се случваше да се изправи лице в лице с човека, от чиято глава се нуждаеше, но това не бяха дуели.. Тях Итеон наричаше "въпрос на живот и смърт"..

- Кийв, благодаря ти, че се застъпи на мен - оживено започна да говори даенлинът - И на теб, Амрас, за дето успя да запазис своето спокойствие.

Замисли се и внимателно прокара пръст по острието на диска си, докато с другата ръка стисна здраво дръжката на секача.
- Това са моите оръжия. Виждали сте ме да ги въртя от време на време. Дисковете хвърлям, а ей с този - той посочи единствения диск, който притежаваше - боравя в синхрон със секача. Трябва да си купя още поне два диска, за да ги хвърлям. Не ме интересуват дреболиите относно самия дуел. Кийв, гледай само да ми уредиш да си боравя с каквито оръжия пожелая и да е на отдалечено място, без тълпа.. че с тия новини за чумата само тълпи ни трябват. Ха-ха..

Страхотно... Идеята за самоубийство в стражата харесваше все повече и повече на Бодиар, но реши за сега да се сдържи. Остави лъка и скорострела, както и стрелите за лъка, но запази скрития кинжал. След това влезе с мисълта, че или ще умре, или ще излезе и ще остане без оръжия, а тогава живота му пака, така или иначе, щеше да свърши.

-Ще остана, ще остана, надявам се само да не преча- усмихва се леко виновно горгоната.

ИИ: Ам, къде се развива действието?

ИИ: Иване, много народ са съвсем способни да живеят без оръжие (а някои и да си направят такова.

Хм, нали го бяхме говорили - едно наето дюкянче, което служи на търговеца и за нощувка. Дюкянчето е като обособена част от по-голяма сграда, която помещава в себе си хан и конюшна, където разни особено бързащи персони могат да сменят конете си.
Общо взето от магазина до пивото са 15 крачки, което си има своите удобства, така да се каже.

ВИ:
-Да си изтрие краката на парцала, че мразя когато някой ми прокърви по пода, нежели, като трябва и кал да бърша...
Вътрешността на къщурката изправя всеки косъм на Бодиар, при все че, бидейки войн, е виждал доста кървища. Голямата стая, към която води входната врата без никакво предверие е подредена досущ като гостна, но това изглежда така само на много бегъл поглед. Стените са опасани от пода до тавана с етажерки, по които с педантична точност са подредени и етикетирани цял низ реторти, спиртосани уроди и три реда някакви непознати за бурха органи, от напълно избелели с гнусен бяло-сивкав цвят до съвсем пресни, тъмно-червени или покрити с малки синкави венички. Точно срещу вратата е поставен грамаден остъклен шкаф, пълен с ножове, игли, бръсначи и няколко големи триона, до един поддържани в неописуема чистота, че отразяват пламъците на камината, над която, пък, вместо ядене къкрят няколко големи кокала.
Всичко това, обаче дълбоко бледнее пред масата с каменен плот, върху която е поставен съвсем пресен и току що отворен труп на млад мъж, в компанията на половин дузина инстументи и няколко метални легенчета, събрали вътрешностите му.
-Не зяпайте така, няма да стане и да ви се усмихне, aми ми кажете, къде да го бутна тоя, та да не ми пречи! Да не говорим че ми изглежда читав...
-Бе той уж е читав, ама главата му е неувряла... И шегаджия си пада малко.
-Всички са ми еднакви на мене, да влиза тука! - Скелетът премества една тараба с нарасли отгоре гъби и зад нея се разкрива едра решетка, която се отваря към миниатюрна стаичка, почти ниша в стената.

ИИ. Замисли се. Героя ми цял живот се прехранва благодарение на оръжията си, а в себе си има само съвсем малко пари и един кинжал след като ги остава. И защо трябваше да превръщаш играта в survival horor...

ВИ: Бодиар беше потресен от видяното. Може би не толкова от кръвта, колкото от мисълта, че скелета е ненормален и ще заколи и него. А нямаше и какво да му направи ако се наложеше, нямаше как да се защити. Защо не беше избрал да застреля някой още на портите...
Влезе мълчаливо в нишата с надеждата да оцелее.

ИИ: Дрехи на гърба, кинжал и пари - че ти си богат човек!

ВИ:

Решетката хлопва с един едър катинар, който, съдейки по ръждата върху него, не е получавал вниманието на ножовете. Всъщност, цялата работа с решетката изглежда на Бодиар леко недоизкусурена - няколко ритника имат добър шанс да я избият от стената. Което, както и да го погледне човек, си е светлина в тунела.
-Господаря го е забелязал да се мотае из града, да пита за чумата и за това, какво щял да прави графа. Намерихме го на един кораб, който се канеше да отплава за Ергонтар. Оправдава се, че е глупав и уплашен... Имаш време до пладне!
-Ясно, пръждосвайте се, че пречите!-Нейската хлопва вратата зад последния войник, поставя резето и се връща към трупа.- Мдааа, ето и по дробовете. Ще го пишем починал от естествена смърт, все пак да умреш от отрова е напълно естествено, нали така? Впрочем, няма да възразя да ми разкажеш всичко по собствена воля, спестява много усилия...

-Малк-к-ко труд-д-дн-но став-в-ва разказ-зван-нето, н-но хайд-де. Чух з-за чум-ма. Реш-ших, че граф-фа щ-те ссе ев-вакур-ра. Пит-тах н-на порт-тите на зам-мъка. Тег-глих-ха ми ед-дна майн-на и потър-тър-търсих кор-раб. Нам-мерих. Страж-жата ме нам-мерих-ха. Отвед-доха м-ме при он-ня... "господ-дар-ря". Сег-га ме дов-вед-доха д-да м-ме закол-лиш.

Кийв извърна глава към Итеон и му направи жест с ръка да мълчи.

- Стаята е съвсем наблизо - каза елфът и забърза крачка...

-И пелтечи...-Нейската се замисля за момент, или поне за момент спира почистването на аутопсионните инструменти и се обръща към Бодиар - Ами или си виновен, или си глупав, което всъщност означава, че пак си виновен. Сега на мен са ми оставили да разбера дали ще те заколят, или само ще ти хвърлят един бой и ще те изхвърлят някъде. Забележи, че казвам заколЯТ, аз по принцип не убивам умишлено. Онези, които идват при мен мъртви или умиращи са ми достатъчни, за да причинявам смърт и на здравите... Не мога да си върша работата като хората вече - ето например, трябваше да му отворя на този черепа сега, но вместо това ми натресоха тебе. Карай, и без туй знам от какво е пукнал и че главата му е празна.
Кендрос се навежда, издърпва най-долното чекмедже на един от долапите и изважда от там половин дузина стъкленички.
-Значи, ако ти се живее, започвай да ме убеждаваш, че нямаш нищо общо със слуховете и подред на номерата - от къде знаеш за чумата, защо си бил в двореца, защо не си отпътувал по суша, защо към Ергонтар... Аз от време на време ще ти 'стимулирам' паметта.

-Няма да пречиш... много. - Търговеца праща поръчките по едно от хандийските хлапета и се заравя в някакви бумаги, на които и при най-добро желание Бенекте не може да им хване края. По табличка приличат на писанията на бившия му интендант., но са на елфически и ги попълва не на колонки, а на редички, при това - с нечовешко усърдие.

-Так-ка, казв-вам г-го за трет-т-ти път дн-н-нес. Ч-чух в няк-к-какво зв-в-веден-ните, им-м-маше вест-т-тон-н-носсец.Бях в двв-ворецса зщ-т-тото мис-слех, ч-че щт-те им-ма ев-вак-куууууация. По суш-ш-ша н-не отпът-т-тувах, защот-т-то ням-м-мам пари, а в кор-раба щях-ха д-д-да ме вземат за ох-х-храна. Към Ерг-г-гон-н-нт-т-т-тар защот-т-то другия кор-раб бешшше към Вер-рон-ника а н-не иск-к-ках да ход-дя т-там. И н-не съм разпр-рост-траняв-вал ник-какв-ви слух-хове, но явн-но съм п-по тъп отколк-кото миссля.

ПП. Елмо, ти ли каза на Андрас да ме остави без екипировка и в смъртна ситуация?

Горгоната бързо се оттегчи и реши да си намери приятно местенце за пренощуване. Вървеше възможно най-тихо и търсеше напречна греда или в краен случай рамка на врата, на която би могъл да се закрепи. След известно време реши да не рискува да счупи нещо и след като се убеди, че Бараган забелязва това, се изкачи в сградата на най-високите етажи. Хареса си една греда на покрива и я изпробва с ръка. Сякаш беше достатъчно здрава...
Провери дали няма отворени прозорци, както и за някой друг в помещението и се върна до гредата. След поредният опит се закрепи със здравите си нокти на нея и увисна доволен надолу. Помисли си, че би изплашиш много някого, ако го види така, но нямаше какво да направи. Свали превръзката от очите си и я пусна внимателно върху осаналият си багаж точно под главата. Примлясна и закрепи копието до близката стена, след което заспа спокоино.

-Тежка е и мойта...
Кендрос с известни усилия стоварва струпа (или поне по-голямата част от него) в един намиращ се под масата дървен ковчег, изсипва съдържанието на едно от шишенцата върху него и набързо хлопва капака. При все това почти веднага стаята се изпълва с отвратителна миризма, която кара носът и очите на Бодиар да започнат да горят.
-А, мигай ми там, мигай ми... Ако ти хвърля едно от тия в кафеза така ще замигаш, че ще излетиш с клeпачи.... Да започнем втори опит. Кое заведение? Кой ти каза? Защо се интересуваш от работите на графа? Какво знаеш ти за евакуациите?

ИИ: След малко ъпдейтвам и остатъка

-Д-д-донесе г-ги няк-какъв здрач-ч-чник, н-н-не г-го позн-нав-вам. Зав-в-веден-нието беш-ш-ше Клюуууун Сок-кол-лов, н-н-но н-нв виж-ж-ждам з-за какв-во... Мамк-к-ка м-му, и тях щт-те изкол-лите, нал-ли? Нищт-то не зн-нам з-за ник-какви ев-вакуации, прос-сто пред-дполож-жих, ч-че на граф-фа н-не м-му се ум-мирра.

Елфът отвори с рязко движение портата на покоите си и след като изчака приятелите си да влязат, увери се, че никой не ги е последвал, затвори и заключи вратата. Направи жест на другите да се разполагат удобно и седна на едно кресло в дъното на стаята.

- Кажете сега...