Нориански вал - пристанището на устието на река Нориан никога не бе успяло да достигне мощта на големите елфически градове. Беше на хубаво място, земите бяха плодотворни, рибата - многобройна, търговията спореше, но все нещо не достигаше на града. Преди десетилетия, когато сегашния му господар граф Алендрес бил още съвсем млад владетел, пожар го изпеплил. После пирати почти го бяха превзели, после пък бунт се беше случил. И ето че тъкмо когато градът тръгна да надига глава, слетя го нова поразия...

Някогашния действен и иновативен управник Алендрес-ап-Елимин в последните години на над вековното си управление бавно, но постепенно се стопяваше, сякаш неуловима болест го ядеше отвътре. Отпървом стана невнимателен в делата си, после започна да забравя и да става параноичен, а като заподозря началникът на пристанищният гарнизон в заговор и го хвърли в затвора, действителните заговорници вдигнаха бунт и дори го накараха да избяга от града, но криво направиха сметките си и няколко отряда, ръководени от висш сановник на Силиен ги обърнаха в бягство и разбиха. Тогава мнозина желаеха духовникът да бъде издигнат за управител, но той отказа, и върна Алендрес, задоволявайки се тихомълком с имуществото на предателите. Графът се върна странно променен, но не към по-добро - все така пропускаше важни събития и забравяше речите си пред народа, но противно на предното си състояние бе станал добродушен и беззъб до неузнаваемост, избирайки по странен начин приближените си. Заговори се, че нови размирици уж щяло да има, но след предните събития и всичко ставащо из континента, местните благородници чакаха той сам да се убие от нещо и само се задоволяваха да го манипулират, гледайки на кръв поредните му протежета.

Беше средата на лятото, когато морът слетя Норианското пристанище...
Алендрес след някаква случайна среща бе поканил в двора си трима странника - един елфически магьосник, който направи свой личен гадател, брат му, който бързо се превърна в любимия дворцов музикант и някакъв странен мелез, техен спътник, за който вървяха всякакви слухове, от такива, че бил нейска още с месата си, до разкази, как отлитал всяка вечер на лунна светлина като дракон.

Амрас не успя да разтълкува навреме натрапчивите си сънища, в които забулена в черно жена пристигаше в града на човешки кораб, докато слуховете за чума не станаха зловеща реалност. Беше ранно следобедно време и графът бе наредил да извикат Итеон и певецът Кийв, за да му правят компания, когато един ужасен вестоносец дотича в градината с мрачните новини, че при кейовете вече петнадесетима били паднали мъртви с треска и бучки по тялото, а половината от тях били моряци на имперската каравела 'Албатрос'. Изведнъж значението на съня стана кристално ясно на пророка...

-Чума, господарю, чума! - Привилегията да си благородник уреди на Бенекте първи да се срещне с крещящия коняр на хана, където беше отседнал - Вървете си, спасявайте се, и господарката я видя, заедно бяхме за риба на пристаните, когато се разбра.... Отлитайте и не се връщайте, че ще се мре в града!
По същия начин няколко секунди по-късно вестта застигна и Лагандрес, но на горния етаж на хана, където, за зла участ бе наел легло само за една-две вечери, без да има никаква по-специална работа в града...

-Чума им се привидяла, перекендета с перекендета... - В кръчмата "Клюн соколов", където се събираха стрелците, вестите бидеха приети далеч по-скептично. Донесе ги един здрачник, ръководител на малък отряд от ордена, който бе виждал много и явно се впечатляваше трудно, особено пък от крещящи жени и хлапаци.

Зловещата новина свари иначе хладнокръвния Итеон неподготвен, но не успя да го сломи. Или поне не го шашна до там, че да се пени като ужасения вестоносец. Естествено, състоянието на Алендрес го притесняваше от както бе дошъл, а и нелепите слухове които хората съчиняваха не бяха особено гостоприемни, но Итеон бе свикнал с подобни.. пречки. Там където бе отрасъл се отнасяха с повече уважение, защото знаеха как върти секача.
Летящ дракон и лунна светлина ли? Нищо ново, и все пак сравнително оригинално.
Даенлинът (той наричаше себе си "даенлин", въпреки здрачническото потекло) се почеса неловко при вида на изморения вестоносец - искаше му се да каже нещо окуражаващо, но не искаше да се меси в делата на графа. За сега.
Не се стърпя и сръчка музиканта, за да се разсее малко от политическия хаос..
- Хей, Кийв.. - тихо зашепна Итеон досущ като здрачник - Дали от всичките тия слухове дето са плъзнали за мен из вала може да се съчини някоя балада, а?
И без да дочака отговор, даенлинът подаде своя мях с вода на запотения вестител, потупвайки го окуражаващо по рамото.

Конярът срещна горгоната в момента в които Бенекте миеше лицето си. Няколко змии се обърнаха към елфа и го изгледаха. Воинът се изправи, подсуши лицето си и се обърна добродушно усмихнат към вестителя на лоши вести:
-Благодаря, елфе, че ми каза (подава му един кристал и го отпраща).

След кратък размисъл О'Евриале се облече, събра багажа си, закрепи вярното си копие на гръб, покри очите си със сивата кърпа и слезе на първият етаж на хана- благодари на собственика, разплати се и за последно си поръча закуска и графа вода (нормална- колко ще ми струва?). Докато ядеше бавно оглеждаше другите хора- дали и те знаят, а мислите му се разкъсваха с решението дали да остане още в този град или да замине веднага.

Какво отношение показват обикновените хора към мен?

Макар и повечето посетиели на "Клюн соколов" да не вярваха на слуховете за чумата, Бодиар беше склонен да им вярва.
-Ам-м-ми ако слух-х-овет-т-те са в-вярни? Може наист-тина да им-м-ма чум-ма. Аз лич-ч-чно не смят-там да оставам т-т-т-т... на това място.
Реши да яде за последно, но като напипа кесията си се отказа. Седна на една маса с намерението съвсем скоро да се махне от градчето.

Кийв беше стреснат. До сега не беше срещал такава опасност в очите. Малки капчици пот започнаха да се стичат по челото му.

Ами... ами ако и нас застигне?! Какво ще правим тогава? Нееее... няма да се случи, все пак граф Алендрес няма да допусне да ни се случи нещо! Но сега е по-добре да се погрижим за настроението на другите - те са като сразени... все едно, че вече ги е налегнала болестта... Няма да се откажа - ще се погрижа за тях!

- Да приятелю - ще се получи прекрасна балада! Скоро може да се заема да я запиша.

Елфът обърна глава към вестоносеца. Опита се да разлее ведра усмивка на лицето, но не се получи съвсем...

- Не се притеснявай! Боговете няма да позволят такова нещо. Скоро нещата ще бъдат овладени и цяр ще бъде намерен. Пийни, пийни, не се притеснявай.

Една песен се въреше в съзнанието му. Беше я чул край храма на Нейтуиде. Пееше се за бащата на живота и грижите, които полага той за децата си. Без да се замисля той я запя. Пръстите му галеха струните на лирата. Думите се лееха от устните му като нектар. Пусна лек поглед с намигване към другаря му, да го подкрепи.

[Предполагам, че и аз съм при лорда.]
Амрас беше ужасен. Щом чу новината за болестта, заби жезъла си в пода. Чу се тъп звук, който беше идентичен с притъпените сили на магьосника в последно време. Не можа да предскаже за това събитие. Рязко стана от креслото си и започна нервно да крачи около него.

"Как допуснах тази грешка! Беше напълно ясно, че черната забулена жена, беше черната болест... черната гостенка. Какъв глупак съм! Сега ще трябва да поправя грешката си..."

- Господарю Алендрес, грешката е моя. Аз не успях да предскажа това събитие, но сега ще се опитам поне отчасти да я поправя.

Елфът отново седна и сложи лице в дланите си. Сребристата му коса се спусна надолу. Скоро сякаш магьосника се отдели от света и започна да гледа в бъдещето. То беше неясно, много неясно. И трябваше да разбере какво ще се случи около Норианския дворец, какво би се случило, за да може поне отчасти да се предпази себе си, брат си, лорда и всички останали. Амрас и Кийв бяха заедно толкова кратко, а може би пак щяха да се разделят. Това можеше да каже само ако погледне в близкото бъдеще. И той се опита да го направи.

/30 мана точки за магията "Бъдещи видения" в района около пристанището; време - ефект/10 ; разстояние - 30 метра/

-Чума, господарю, чума! - гласът на конярът закънтя из целия хан, извайждайки Лагандрес от унеса, в който така неусетно бе изпаднал. - Вървете си, спасявайте се ...
Магьосникът премига бързо няколко пъти, като по този начин задоволи поредния каприз на очите си за пречистване от прахта и мухъла. Въпреки това се осмели да си поеме една малко по-голяма от нормалното глътка въздух, след което се загледа в едно от петната на тавана, опитвайки се да си припомни къде бе умът му през последните няколко минути.
След като се убеди, че точно сега не е моментът, в който му е писано да си спомни, Лагандрес се изправи на крака, нахлупи шапката на главата си и слезе в общото помещение на хана, без да пропусnе да вземе жезъла си на излизане.
Очите му бързо заиграха из помещението, търсейки удобном ясто за сядане, където да може да продължи размишленията си (за каквото и да бяха те) и може би ... да разнообрази деня си малко новини.

1. Има ли много посетители в хана в момента?
~ Ако ДА - как реагират на новините?
2. Ако ханджията Е наоколо.
~ Тръгвам към него (сядам, ако има къде), без да му казвам нещо. Не бих го заговорил, ако той не ме подкани към това.
3. Съжалявам, ако съм пропуснал, но не помня да си ми казвал с колко пари разполагам.

Към горгоната се отнасят както навсякъде - с характерната за обикновения човек ксенофобия, замесена според случая било с открита враждебност, било с любопитство, което в други райони на Ендивал би било нездравословно.

-Ще ти пукна кухата чутура!!! И ти и мойта сте се извъдили с памук в тиквата, взимай да прислужваш на хората, докат' отида да видя какво става по пристанището! - след крясъците, придружени от няколко звучни шамара и хриптиво скимтене, О'Евриале и Лагандрес, слизащи почти едновременно, не заварват съдържателя на кръчмата долу, а само конярчето, свряно в един ъгъл и мърморещо нещо само на себе си.

-Ако има чума, няма да те спаси.- Отговаря един спокойно прехранващ се на съседната маса здрачник и изсипва в гърлото си голяма глътка гъсто вино - Чумата е проклето нещо, влиза в града и взима който си поиска. Веднъж бележи ли си те, няма оправия, за това пийни си едно за откат, пък после ходи където щеш и чакай каквото ти е писано.

В покоите на графа всичко се умири за минути. Певецът пое баладата си, а Алендрес, като се заслуша в нея, забрави за вестоносеца, който застина подобен на жива статуя, чудейки се дали не присъства на някакъв странен мистичен ритуал.

ИИ: Последно - ще ходиш до пристанището ли, Сквале?

-Е, а-аз ма-май трряб-бва да трръг-гвам. Няма-ам повече раб-б-бота т-тук.
Бодиар излезе от кръчмата. Чудеше се дали направо да излезе от градчето или да поогледа насам-натам. Реши да тръгне към замъка.

Кийв беше затворил очи и пееше куплет след куплет. Музиката се лееше от него като вода. Той се бе отнесъл и беше забравил за ставащото около него. Графа, вестоносеца, приятеля му, те сякаш не бяха там. Той беше сам на една полянка до бистър ручей и свиреше. Това беше мястото, което го караше да се откъсне от реалността и сивото ежедневие - светът на музиката.

Той спокойно довърши баладата и бавно отвори очите си с блажена усмивка на лицето. Обърна глава към вестителя и каза:

- Не се притеснявай. Чета тревогата по лицето ти. Заразата ще бъде овладяна, сигурен съм!

Дано съм прав!

Елфът искаше да се разсее с нещо и реши да отиде в библиотеката. Искаше да разбере повече за чумата, за да помогне с нещо. Направи поклон както повелява етикецията, помаха за довиждане на Итеон и тръгна с бавна крачка. Преди да отиде в библиотеката се отби в скрипториума, за да си набави някои неща.

След цял ден търсене, Кийв, откри само един стар гримуар, от който и думичка не разбираше. Беше леко разочарован, но смяташе да го покаже на брат си, той пък можеше да разбере нещо.

Елфът извади малка книга с черни твърди корици, топна перото в мастилницата и започна да пише. Около двайсетина минути по-късно затвори книгата и се изпъна за кратко време, за да помисли. Не му идваше нищо на ум. Реши, че е достатъчно за тая вечер и се отправи към покоите си.

[ИИ]Андрас ми позволи да продължа действието толкоз[/ИИ]

Горгоната учтиво се поклони с глава на човекът, слизащ заедно с него, отбеляза си на ум, че нещо странен му се вижда (искам да знам дали мога да позная, че е маг, с евентуално някакви познания) и го подкани с жест да слезе пред него.
Огледа не много доволен залата и отбеляза горчиво, че явно ще трябва да изчака съдържателят й да се върне или някой от неговите хора (жена, пълнолетно дете). В това време се змиите му внимателно оглеждаха всичко и след като реши, че са "сами" се представи с широка усмивка на човекът:
-Здравейте, ако си спомняте, преди малко се разминахме по стълбите *иронична нотка в гласа*, аз съм Бенекте О'Евриале, събирач на интересни истории, а мога ли да знам вашето име?

Днес не е ден за пророка. Магията, която и без туй само бегло познава въобще не дава очаквания резултат. Не цяла сцена, не дори две думи се разкриват пред очите му, а един единствен образ - метателен диск с нечетливо написани на него думи.

Амрас излезе от своя транс. Повдигна главата си бавно и отметна дългата си коса назад. Стисна здраво жезъла си, оправи дрехите си и се изправи. Хиляди мисли минаха през главата му, хиляди възможни събития.

"Диск... метателен диск и нищо повече. Дори буквите не бяха ясни. Предполагам, че тук ще има битка... Битка и то не каква да е, а съдбоносна. Но защо ще се води тази битка? За пари, за власт или за спасение? А какво пък значат думите, изписани на диска? Защо въобще са написани те? А какво е тяхното послание? Не мога да отговоря на тези въпроси..."

- Тук ще има битка. Не знам защо, кога и как, но ще има битка. И предполагам, че победителят ще използва дискове. - каза Амрас със значително спокойствие, след което побърза да напусне помещението и се отправи към стая с изглед към пристанището. Трябваше да разбере какво се случва и да си обясни картината от "съня".

-Битка ли? Я постой да се обясниш малко! - един висок елф от доверениците на Алендрес побързва да препречи пътя на магьосника - Никой не би изтърсил подобно нещо с мъртвешко спокойствие, след което да си тръгне, като че нищо не е било!

Докато музиката се лееше като вода, Итеон бавно потъваше в дълбините й.. За него мелодията на Кийв бе единствения начин да напусне тягостната атмосфера поне за миг. След като куплетите се изчерпаха, даенлинът скришом изтри сълзите си и доволно аплодира барда..
- Браво, Кийв. За пореден път ме изумяваш. Напомни ми да те черпя един нектар, чу ли!
Итеон проследи с поглед Кийв, който напусна залата - за да се усамоти в покоите си, може би. Даенлинът не знаеше какво да предприеме, за това реши да заговори Алендрес. Итеон се поклони, сведе глава и даде глас на мислите си..
- Господарю, какво смятате да правите? Дали чумата е нещо повече от слух? И къде е Амрас, когато ни трябва?

Елфът се спря и погледна към създанието, което препречи пътя му. Не се учуди от реакцията му, но нямаше и какво да му каже повече, просто защото и той не знаеше повече. Амрас се замисли за момент и заговори със същото спокойствие, присъщо за него:

- Да, битка, драги приятелю. Аз казах каквото видях - битка. Но не мога да кажа нищо повече. Не защото не искам, а защото не знам. Нямам представа защо, как и къде.

"Всъщност, той е прав. Какво може да си помисли някой, на който въобще не му е ясно за какво става въпрос? Но какво мога да направя аз... нищо."

- Явно не ме познаваш добре. Това мъртвешко спокойствие е много по-полезно от паниката и избухването. - Амрас наистина не искаше да се всява паника, било то заради чумата или битката, която той предрече, въпреки че не беше сигурен. - Нали? А сега се успокой. Когато мога да кажа повече, ще го направя, бъди сигурен. И не си тръгвам, а отивам някъде, за да мога да бъда сам и да разтълкувам видението. Никога не бих си тръгнал просто така. А сега ако може се отдръпни, защото колкото по-скоро разбера, толкова по-добре за всички нас.

С последните си думи Амрас потупа високия елф по рамото и го помоли да се отмести, за да може да мине и закрачи към уютна стая с изглед към пристанището, където да разсъждава на спокойствие, пушейки лулата си.

Бенекте първо фокусира със змиите си конярчето, а след това се обърна към него. Въздъхна уморено и му се усмихна, казвайки възможно най-учтиво:
-Би ли ми помогнал да закуся? Чиния каквото имате и графа вода ще заситят глада, надигащ се в мен.
Горгоната си хареса маса в центъра и гледайки да не скърца внимателно седна на един стол.

Всъщност замъкът много повече прилича на голяма и просторна къща, от колкото на палат. Четириетажна сграда, заемаща цялото разстояние между четири големи улици с високо иззидан първи етаж и широки прозорци над него, както и по една врата на всяка страна. През нея човек може да види обширната вътрешна градина, в която бавно се разхождат дресирани пауни покрай красиво аранжирани алпинеуми.
Всичко е красиво, спокойно и няма дори намек, че се очаква какъвто и да е мор. Само един начумерен велможа, който бурхът зърва за секунди през един от прозорците разглежда минувачите с лицето на някой, комуто всички беди са се стоварили отведнъж на главата.

-Аз не смятам нищо да правя, Итеон. Ту чума щяло да има, ту битка щяло да има... Нека съветниците ми решат, какво ще има и да ме предупредят, че да се подготвя. - Очите на графа заблуждават объркано и с известна неувереност, той добавя - Всъщност нямаше ли музика допреди малко?
-Да, вуйчо, имаше! Прати да го повикат пак, ако искаш- Събеседникът на Амрас отговаря, с нотка на раздразнение в гласа, след което се запътва към един от прозорците, промърморвайки пътьом на пророка - Гледай да можеш да кажеш нещо до вечерта, фаворите! За разлика от други, аз не съм слабоумен.

Момчето в кръчмата се подчинява машинално, сякаш без да мисли и сякаш тялото му се движи само по някаква предначертана схема. И все пак едва ли в това има нещо магическо, изключая неестествената сила, която страха има над някои умове.
-Три кристала, господине!

Горгоната се нахрани бавно, наслаждавайки се на всяка хапка, и сравнявайки вкуса с родната си храна. Накрая стана, остави на масата 4 кристала и благодари на момчето. Оправи дрехите си и излезе извън хана- реши да изчака няколко минути стопанина да се върне.

За няколко секунди Лагандрес задържа погледа си върху конярчето, но гледката не бе без особен интерес и затова магьосникът реши просто да седне някъде. Намести се на един неудобен стол и се загледа в **** пред себе си. Както се случваше често, думите на останалите го застигаха по-късно от нормалното.
-Здравейте, ако си спомняте, преди малко се разминахме по стълбите. Aз съм Бенекте О'Евриале, събирач на интересни истории, а мога ли да знам вашето име?
Магът извърна леко глава, осъзнавайки, че горгоната седи на стола до него.
- Кажи ми, Бенекте О'Евриале, събирач на интересни истории, разполагаш ли с такава, в която става дума за невнимателният пътник, споменаващ името си на всеки срещнат?

****(Какво има на бара? Бутилки? Прашни ли са? Чаши? Нещо необичайно?)

(Преди отговора на събеседника)
- Какво в името на Огъня правя тук ...
След тези едва изречени думи Лагандрес се огледа дали случайно на близо има някой да вземе поръчката му за чаша студен чай.

Бенекте изгледа отново мага, използвайки повечето от змиите си и вече не толкова усмихнат отговори:
-Ха-ха, имам и такива! За щастие съм и маг в същото време! Мога да направя ей-сегичка магия с която копието ми да мине през теб без да те нарани! Искаш ли да ти я покажа?

Последвалият смях е най-малкото добър.
-Слушай, човече, след като няма да споделиш доброто ми настроение тази сутрин- поеми друг път.

Горгоната се облегна на касата на вратата и зачака отново, съскайки със змии във всички посоки.

Бодиар всъщност не знаеше какво търси. Огледа се внимателно около имението на графа. Накрая реши просто да провери дали графа е решил да се евакуира. Отиде до портите.

ИИ:Има ли стражи край портите? Ако не почуквам, ако няма резултат бия по врата

На тезгяха няма нищо необичайно, впрочем това дори не е тезгях в истинския смисъл на думата, а просто една доволно широка маса. Върху нея се мъдрят няколко неумити гаванки и едно медно менче с три гербера вътре.

Стражи си има, както винаги си е имало - по няколко човека на портата, неколцина качени в стражевите кули... Никой нищо не е решил да прави, макар че с напредването на деня действително започва да се шушука за чумата. При все лошата вест, обаче, изглежда никой не е сигурен в нищо и градът е далече от каквато и да била паника.

Кийв реши да почака брат си в коридора, за да му сподели какво е открил. Стоеше там, чакаше и си мислеше...

Дали пък чумата е само слух целящ да внесе паника в замъка и населението? Или пък... неее, не ми се вярва! За какво му е на някой да прави това? Ами ако е истинска? Трябва да намерим начин да се опазим. Дано Амрас успее да разчете нещо от гримуара, което да им помогне.

Беше вперил премрежен поглед в краката си и сякаш, за да се успокои неволно поглаждаше брадичката си.

Бодиар заговори стражата:
-И-има ли няк-к-акви новин-н-н-ни за ев-в-в-в-в... евакуац-ц-ция на гр-р-рада? Ил-л-ли п-п-поне на граф-ф-фа