Магът се позабърза и в последните крачки притича, за да влезне по-бързо, преди Кийв да щракне ключа. Спря се до един стол, но вместо да седне на него, се подпря, а жезъла си хвана под мишница. Чу думите на брат си и се замисли за момент.

"Мисля, че няма да е излишна малко помощ от моя страна. Може би това ще е от полза..."

- Аз съм готов да помогна. Не ставам за секундант, нямам физическа сила или пък някакви бойни познания и не познавам техники, но пък имам предложение, което поне до някаква степен би трябвало да помогне. Ако имате представа на какво са способни ферините, предполагам, че ще разберете каква е идеята ми.

-Ама ти много държиш да бъдеш заколен, нали?-Кендрос изсипва ново шишенце на земята, което този път почти изпраща Бодиар в несвяст. Изпаренията му са толкова тежки и парливи, щото бурхът започва да ги усеща чак по трахеята си. - Значи да разбираме, че влиза някакъв човек в кръчма, разбъбря се че имало някаква си чума и само след няколко часа, ти си вреш носа в личните работи на графа и кръстосваш града. Може би просто си глупав и невеж... Което не се връзва особено с това, че си член на обществото, но пък и глупави войници има, тях най-често ги режа.
Скелета, очевидно непритесняван от вонята продължава с почистването.
-Все пак, съветвам те да разкажеш, ако имаш още нещо за разказване. Като разливам следващите, може да ти отворя прозорец...

Нощта на горгоната преминава тихо и приятно, изклюячая гнусното скърцане на гредата, която въпреки че няма да падне, успешно дава вид. На сутринта даенлинът става още преди изгрев, приготвяйки се кажи речи с армейска дисциплина и без да продума нито дума. Действително, нещо в поведението му напомня на Бенекте за бивш военен.

-Ням-ма как-к-кво пов-в-веч-че да ти раз-зкаж-жа. Н-не поз-знав-вам зд-драч-чник-ка. Реш-ш-шав-вай най-сет-т-тне, щ-те ме кол-л-л-лиш ли ил-л-ли щ-те ме пуссснеш д-да ход-дя д-да мра друг-г-гад-де.

ИИ. Аз отивам на море, ако искаш ми убивай героя, няма да е особена загуба...

Горгоната разчупи рамена надолу с главата. Набра се до горе и се хвана за гредата. След това леко отпусна нокти и пусна краката си към пода. на място направи няколко коремни преси и чак тогаз се пусна. Докато се оглеждаше наляво-надясно и приляскваше сладко направи сутрешната си гимнастика. Събра багажа си, намести превръзката и леко напявайки се спусна долу. Рутиността на търговеца направи добро впечатление и той помоли само за чаша вода.
-Добро утро, прителю! Радвам се, че ще тръгнем отрано, доброто начало е важно за целят път. Ще предложиш ли нещо за закуска или ще ядем когато всичко свършено?-с усмивка и кривнала глава изговаря той.

Кийв се ококори при думите на брат си! Погледна Итеон, след това отново премести погледа си към Амрас.

- Какво имаш предвид?!

- Амрас, знаеш моят отговор. Аз съм наемник, а не благороден глезльо. Неведнъж съм мазал дисковете си с отрова, но до магия не съм прибягвал.. защото съм нямал подобна възможност - възкликна радостно Итеон. - Но наистина, какво смяташ да направиш, другарю?

Амрас се замисли за момент. Дали наистина магическата помощ щеше да помогне?

"Няма да има смисъл. Феринът все още не се подчинява толкова, че да го изпратя. Та това ще е непосилно за мен! Все пак ще потърся друг начин да помогна, все ще се сетя за нещо."

Магьосникът отново беше избързал, а това не беше на добре - рядко се случваше Амрас да не е концентриран и да прави такива грешки.

- Мислех си да пратя своя ферин на "опознавателна мисия". Но няма да се получи. Все още връзката между мен и него е прекалено слаба, а след полученото видение съм и значително изтощен. Съжалявам, но този план няма да проработи. Ще трябва да измисля друго докато вие се подготвяте, всеки със своята задача.

ИИ:Приемам стандартното - че след като сте се наговорили, най-сетне сте решили да легнете да спите като нормални хора (елфи, здрачници, мелези, каквото там сте)!

ВИ:
-Поръчай си на хлапето, горгоно. А после ще те помоля да ми намериш от някъде две метални ковчежета с много хубави ключалки. До половин нефрит съм съгласен да платя за тях.

-Ми значи официално те обявяваме за прецакан, момче, защото просто не ми се занимава с теб, а и ми е все тази. Утре си им те връщам, с препоръката да те правят каквото щат. Ако им е кеф, да те забутат четиресе дни някъде, да те проверяват, дали си чумав, ако им е кеф да те водят при гадателя... - Черепът скръцва със ъби при споменаването на съответния. -Ей, кога ли и оня ще ми го донесат, да му ровя из магьосническите карантии. Няма да изтрае дълго.

Останалата част от нощта преминава в жив ад за Бодиар, при все, че доктора така и не му обръща повече внимание. Вместо това той се захваща с едно редовно опушване на помещението, изливайки по шишенце на кажи речи половин час, което продължава да докарва на Бодиар ужасна кашлица и такова смъдене на очите, че той едва вижда от сълзи и гурели
Паралелно с изливането на вонящата течност из помещението докторът, се занимава и с внимателно изваждане на кокалите от казана и подреждането им на някаква дървена поставка, посредством тънка тел и някаква туткалеста смес. В крайна сметка, резултатът се оказва не хуманоид, а някакво четирикрако създание с много дебели кости и череп, който бурхът не разпознава. Каквото и да е това, обаче, Кендрос явно му се радва.

Над размирното жилище на графа най-сетне се възцарява покой, макар и не за всичките му обитатели. Кошмарите на Амрас се завръщат с нова сила след всички събития през деня и сега магьосникът слабо успява да различи сън от реалност. Монотонната песен на жътварките се съчетава в ушите му с шума на дуел, а в лицето на луната играят някакви странни сюреални образи - припадащи фигури, отсечена ръка, държаща полумесец, танцуващи скелети, огнени кораби... Неспособен сам да изезе от това бълнуване, продължаващо като че с дни, магьосникът е изваден насилствено от него. Отвратителния звук на строшено стъкло се забива в тъпанчетата на ушите му, последван от глух удар в пода. До леглото на Амрас се търкулва нещо, някакъв неописуем предмет или създание, което на забързан каданс изиграва танцът на образите по луната и застива кървавочервен, с форма на писмо, кинжал и стъкленица едновременно.

-Две ковчежета от метал със здрави или красиви ключалки, приятелю? Какви размери да бъдат, да те предупредя, че ако ги искаш за днес няма да има голям избор, дам.
Докато чакаше отговор Бенекте се заоглежда за хлапето, която явно вършеше разни поръчки. Стана му неприятно, че така трбваше да тормози детето със собствените си желания, но реши, че поне може да му даде някакви пари.
-Хлапе (усмихна му се лъчезарно, макар, че чертите около очите не се виждаха от сивата кърпа)- ще те помоля да ми издириш набързо здрава закуска и нещо за пиене! Ето ти 5 кристала.
След като се наяде, се оправи с момчето (кажи колко е струвало, Андраш, и еветуално ще му дам малко пари за услугата) и чу отговора на търговеца, реши да пристъпи към изпълнението на молбата.

Излезе на улицата и разгледа с подозрителност хората, сградите, небето. След това отново лепна лека усмивка на уста и реши, че трявба да отиде в представителна ковачница или някакъв магазин, откъдето да закупи нужното. По пътя не внимаваше повече от обикновено- беше свикнал видът и славата му да са достатъчни зада се избегнат, донякаде поне, низките спънки на всеки един в градовете- възможността да бъде обран.

Бодиар вече беше изгубил всякакво желание за живот, отчаянието беше преминало (макар и незабележимо). Следваше безразличието. Стоеше, отвращаваше се от миризмите и чакаше смъртта си.

Ужасните, дори болезнени, непрестанни кошмари на Амрас го накараха в първия момент да помисли "нещото" за поредното неясно видение, което тормози съня му. Несвързаните картини и образи, неясните послания... всички тези кошмари... Малко след като се събуди, елфът изпита кратка, но остра болка, която му показа, че вече не сънува, а наблюдава своя счупен прозорец. Миг след това Амрас беше концентриран и бавно оглеждаше стаята за нещо нередно, дори душеше наоколо за необичайни миризми. Не усети нищо. Загледа се във... във... предмета. Виждаше странно писмо, остър кинжал и пробляскваща стъкленица на пода, но те сякаш бяха свързани в един предмет.

"Какво е това, в името на...?"

Магьосникът беше наистина объркан, а мислите му бяха като ребус, който никога няма да бъде подреден. Примигна, леко потърка очите си, но отново не можа да определи какво всъщност е "нещото" на земята до него. Елфът бавно се изправи, оглеждайки се за пореден път, опитвайки се да долови всичко - най-малкото движение, най-лекия шум, всяко ефирно присъствие. Лежеше, втренчен в предмета, още около минута-две. Не успя да усети нищо. Стана и бавно тръгна към острието на кинжала. Загледа се в свитъка и опита да види дали в стъкленицата имаше мастило, но без ефект. Спокойно и без да бърза, Амрас доближи предмета и се опита да го хване, да го усети, да го разчете, като внимаваше да не се нарани.

Мне, никакъв ефект - и на пипане предметът все така си е кинжал, стъкленица и писмо едновременно, колкото и сюреално да изглежда нещо подобно на магьосника. Дори нещо повече Амрас все повече се уверява че може да наръга нещо с кинжала и да отсипе от стъкленицата...

-Хмпф... Нека да привлича вниманието. Ако изборът не е голям, няма да плачем, но стига да има нещо, дето да става, викни търговеца. А, да, и обезателно да са тапицирани отвътре, с размер....-Тук търговецът прекъсва за момент инак гладко течащата си реч и след кратко замисляне добавя-Абе да можеш да побереш котка вътре.

Оказва се, че точно такива, естествено няма, макар че сандъци, ракли и прости ковчеженца не липсват. При поредната сергия, обаче, един 'сенчест' тип ухилено предлага на война да му уреди до 2-3 дена едни позлатени и с инкрустация.

Горгоната отказа учтиво на сенчестият тип- хем му трябваше по-скоро, хем се съмняваше, че ще му даде нещо крадено, а и ако искаше да запази добрата си слава- нямаше работа с подобни хора.
Реши да огледа пак всичко, което се предлагаше. За негово голямо неудотволерение така и не откри нищичко.
Ах, до къде се стигна. Надяваше се, че първото впечатление го лъже исе върна при единственият, които му предлагаше нещо.
-Добре, приятел, съгласен съм. Надявам се... кахм... някой да не си познае съндъчето... Всъщност- понеже познатият ми човек, които ме праща е доста притенциозен- би ли дошъл, недалеч от тук, да се спорозумеете?

След като се съгласи и се приготви да дойде, горгоната услужливо му показа пътя, като се опита да забележи детайли от него, които да му говорят нещо.

"Много странно... Не бях виждал нещо такова досега... Хм..."

Амрас мислеше. Въобще нямаше представа какво представлява предмета, защо е в него, а не в някой друг, и защо точно в този момент, когато се разярява чумата. Все пак спря да си задава въпроси и започна да разглежда подробно предмета. Опита да разчете писмото, огледа стъкленицата и съдържанието и внимателно огледа острието на кинжала. Можеше пък да открие нещо.

Такааа, всичко си идва на мястото с отварянето на писмото. Поредната абсурдна халюцинация, игра на Течението с ума на магьосника. Колкото и да бяха невероятни, Амрас никога до сега не е успявал да се ориентира в тях, докато нещо не ги накара да се прекъснат.

"Поздравления, на днешната вечер вие успяхте да си уредите дуел с любимия ученик по фехтовка на майстор Ахим Шафраш и ако в близките дни успеете да го победите, вие Итеон, ще бъдете истински уважаван в цялата околия. В противен случай - дано Лафлуида ви приеме при себе си.
Ако обаче жаждата ви за живот превишава вашата честност, нека се видим по първи петли в градината с ружите. Хубавата гледка и утринният им аромат помагат за изчистване на съзнанието преди битка.

Никой"

Е, не че интригите в двореца са нови за Амрас, но за пръв път го набъркват толкова директно в тях, пък дори и защото уважаемият господин Никой е объркал прозорците или пък твърде слабо стреля с прашка...

Кийв се събуди от трясъка идещ от съседната стая. Стана моментално от леглото, метна наметалото си върху дългата риза и гащи, с които спеше, грабна свещта от писалището и се запъти към източника на трясъците. Пътюм запали свещта от лампата в коридора.

Амрас не се стресна от грешката с писмото, дори не му направи голямо впечатление предложението на "бойците".

Ха... Или са големи страхливци, или се мислят за прекалено умни...

След като Кийв влезе в стаята, където вече грееше една свещ, елфът провери дали вратата е затворена и даде на брат си писмото.

- Виж, прочети. Внимавай да не се набодеш, остро е. И можеш да се изцапаш с мастилото.

Кийв го изгледа учудено и пое писмото, като поседя няколко секунди, с вперен поглед в брат си и известна доза недоумление. После свали поглед и зачете писмото.

- Не мога да повярвам! Какво нарушение на етикета... Кой ли може да го е направил? - каза елфът с възмущение в гласа си.

После се позамисли за момент и каза:

- Но, може би при тези условия, нашият приятел трябва да отиде... Не се съмнявам в способностите му, но... най-добрият ученик на майстора фехтовач?! Мисля, че е по-добре за здравето му да отиде, да... Въпреки, че е в разрез с етикецията.

- В този ред на мисли, дали не е редно да му съобщим какво се случи?