"Помислих за момент да го питам аз, аджеба, пласьор ли съм, или завършил хранително-вкусовата промишленост, според него. Въздъхнах и се отказах, защото вече бях свикнал, че новите ми помощници имаха не само нови способности, но и нови слабости и претенции. Явно се налагаше да се заема със загадката на вкусовите качества на наркоманската кръв, от която той самиярт се пазеше, за да не му хареса повече от обикновената!"
Из дневникът на Терънс.
-По-точно, Джими, по-точно кажи какво-гадене, драйфане или що?
-Тц, тях ако ги питаш, добре си бяха. Само дето имаха вкус на кенеф.
"Блах, тоя къде е бил, ч да разпознава такива вкусове, не искам и да знам... каитиф наркоман всъщност, притеснява ме само, че може наистина вкусът да му е познат... Е, поне кучките са му държанки и са си лично негови, та едва ли имат нещо заразно. Поне се надявам, че не е това, иначе ще му откъсна топките, и без това на другата вечер ще му пораснат нови!"
-Ок, Джими, слушай ме сега к'во ше напрайм. Първо, ти отиваш при твойта кучка с най-гадната кръв и я завличаш за анализ при докторите, да не е прихванала нещо, дето се предава през кръвта. Ако е, знаеш си какво да я правиш, че и останалите с такъв вкус, значи ти кръшкат! Ако не е това, обаче, значи остава да е нещо, свързано с нашия "особен статус", та за секи случай, ще хода да потърся някои специалисти. Предпочитам да са от Джовани, но май имаме само двама в града-Хенри Милинър и Люк Уолбри. Ако се сетиш къде се намират, обади се, че не съм очаквал да ми трябват и им нямам мобилните. Ако не, ще потърся някои други, ама да видим ще се стигне ли дотам. Хайде сега, тръгвай и като приключиш с мадамата, обади ми се!
След като вратата се затвори зад каитифа, Терънс отвори телефонният указател на банките и потърси имената на двамата некроманти. Съмнително от самото начало, логично не се получи, но все пак, най-безопасният метод винаги трябва да се изпробва първи. За момент въздъхна, след това вдигна мобилният и предупреди ГМ-ката, че вероятно няма да може да се появи на сесията тази нощ. След като изтърпя заплахите на пристрастената Водеща към персонажа си, предизивкани от факта, че й беше обещал тази вечер да пие от нея, й обеща да я навести възможно най-скоро и затвори. Надяваше се, че персонажът му ще оцелее, но сега трябваше да посети Елизиума, така че се облече в най-изисканото си облекло и подкара колата спокойно, за да не предизвиква излишно бобитата. Не и тази вечер, поправи се Гангрелът мислено!
_________________ "Anyone can become angry—that is easy. But to be angry with the right person, to the right degree, at the right time, for the right purpose, and in the right way—this is not easy." - Aristotle, The Nicomachean Ethics "Knowing is half the battle. The other half is violence." Do you think Helen would have launched a thousand ships had she been moderately pleasant, and reasonably attractive in a good light?- Lugh, on the subject of sex in RPGs, on RPG.net Weird crazy shit happens. You can either laugh or cry. It hurts less to laugh. -Old Geezer, RPG.net
|