-Казвам ти шефе, в тая стока има нещо! - Джими беше добър... разпространител. Каитиф, на дъното на вампирската хранителна верига, но с нюх за пласирането на предпоследно звено и с нелош вкус за мадами. И вкус за дрога, впрочем - Не знам какво, но вчера, като дадох амфетките на мойте кучки, след това аха да се издрайфам от кръвта им. Не е чиста тая работа.

Всъщност химическите анализи показваха точно обратното - нито в амфетамините, нито в тревата няма нищо особено, а и със Скендер се правеше бизнес цяла година и никога до сега не беше пробвал да цака някой.

"Помислих за момент да го питам аз, аджеба, пласьор ли съм, или завършил хранително-вкусовата промишленост, според него. Въздъхнах и се отказах, защото вече бях свикнал, че новите ми помощници имаха не само нови способности, но и нови слабости и претенции. Явно се налагаше да се заема със загадката на вкусовите качества на наркоманската кръв, от която той самиярт се пазеше, за да не му хареса повече от обикновената!"
Из дневникът на Терънс.
-По-точно, Джими, по-точно кажи какво-гадене, драйфане или що?
-Тц, тях ако ги питаш, добре си бяха. Само дето имаха вкус на кенеф.
"Блах, тоя къде е бил, ч да разпознава такива вкусове, не искам и да знам... каитиф наркоман всъщност, притеснява ме само, че може наистина вкусът да му е познат... Е, поне кучките са му държанки и са си лично негови, та едва ли имат нещо заразно. Поне се надявам, че не е това, иначе ще му откъсна топките, и без това на другата вечер ще му пораснат нови!"
-Ок, Джими, слушай ме сега к'во ше напрайм. Първо, ти отиваш при твойта кучка с най-гадната кръв и я завличаш за анализ при докторите, да не е прихванала нещо, дето се предава през кръвта. Ако е, знаеш си какво да я правиш, че и останалите с такъв вкус, значи ти кръшкат! Ако не е това, обаче, значи остава да е нещо, свързано с нашия "особен статус", та за секи случай, ще хода да потърся някои специалисти. Предпочитам да са от Джовани, но май имаме само двама в града-Хенри Милинър и Люк Уолбри. Ако се сетиш къде се намират, обади се, че не съм очаквал да ми трябват и им нямам мобилните. Ако не, ще потърся някои други, ама да видим ще се стигне ли дотам. Хайде сега, тръгвай и като приключиш с мадамата, обади ми се!
След като вратата се затвори зад каитифа, Терънс отвори телефонният указател на банките и потърси имената на двамата некроманти. Съмнително от самото начало, логично не се получи, но все пак, най-безопасният метод винаги трябва да се изпробва първи. За момент въздъхна, след това вдигна мобилният и предупреди ГМ-ката, че вероятно няма да може да се появи на сесията тази нощ. След като изтърпя заплахите на пристрастената Водеща към персонажа си, предизивкани от факта, че й беше обещал тази вечер да пие от нея, й обеща да я навести възможно най-скоро и затвори. Надяваше се, че персонажът му ще оцелее, но сега трябваше да посети Елизиума, така че се облече в най-изисканото си облекло и подкара колата спокойно, за да не предизвиква излишно бобитата. Не и тази вечер, поправи се Гангрелът мислено!

Тази вечер Елизиумът, както и всяка вечер впрочем, беше спокойно, пък макар и отровно място. В Йорк на високо ниво интриги почти не се плетяха, поради което местното каинитско население ги извайваше на ниско. Почти не минаваше месец без някой да се опита да прецака някого и ако принцът имаше по-висока търпимост към убийците на вампири и диаблеристите, Йорк щеше да се върне скоропостижно в Средновековието.


-Карлайл, на какво дължим честа? Затворил си по-рано аптеката? - Един от многобройните членове на Вентру, свързан по пряка кръвна линия с принца се приближи към Терънс и го изгледа от части любопитно и от части - високомерно.

Гангрелът отвърна на погледа му със същият поглед, който използваше и в бетонната градска джунгла, когато някой му се набъркаше в работите.
-Ами по лична работа с клана Джовани-след което добави заради йерархията-домакине Джоунс. Не се безпокойте за аптеката, за това си имам едни смъртни, на които им плащам, включително и да се безпокоят! Между другото, случайно да имате адреса, мобилния или друго средство за комуникация с някой от представителите на клан Джовани? Ако да, ще ми спестите доста време, независимо колко приятна вашата компания!
"И обърни внимание, префърцунен глупако, че не казвам колко точно ми е приятна. Хората неслучайно са измислили отрицателните числа! Ако беше достатъчно стар, можех да помисля, че вероятно са имали предвид точно теб, но вероятно са мислели за общия случай на удоволствието да прекараш няколко часа от вечността си с великите местни сноби!"

-Идват когато трябва и си тръгват щом работата приключи. Ако искаш ги изчакай, до две седмици сигурно ще се появят. Алтернативно - остави бележка за тях и по правилата на Елизиума ще бъде получена от тях, веднага щом се мернат. - Джоунс оправи зеления карамфил в бутониерата си, след което добави - А най-добре не се занимавай с тях, но и да ти го говоря и да не ти го говоря е все тази.

-За всеки случай, ще оставя-сви рамене гангрелът.-Ако се появят тази вечер, добре. Ако не...все едно, благодаря за информацията!
"Тоя идиот ли е, че не схваща, че не ги търся, защото обичам да играя некроманти? А аз всъщност и това не обичам!"

В бележката, оставена според правилата, пишеше следното.
"Терънс Карлайл от клана Гангрел има нужда от помощта на представител на клан Джовани. Свържете се с мен възможно най-скоро!
Терънс."
Отдолу следваха адрес и мобилен телефон за контакти.

След това се огледа из Елизиума. Всъщност, обмисляше да се обърне към Тореадорите. Нямаше пълна вяра на гадаенето им, но ако му разкриеха нещо подозрително, му спестяваха преговорите с Джовани или Тремер. Ако не, винаги можеше да преговаря с по-опасните кланове.
За късмет, една от представителките на клана, Алфонсин Дейви, имаше изложба на малка пластика в самят елизиум за ценителите-каинити. Терънс се приближи и започна съсредоточено да разглежда изложените творби, опитвайки се да не мисли, че вероятно нещо подобно виждат някои от клиентите му, след като консумират стоката му. Неговата собствена спалня беше декорирана с вълча глава, дело на млад склуптор, чийто талант едва ли щеше да продължи повече от още 5 години, преди да стане жертва на беляит прах. Терънс я държеше като символ на клана си, както и за да му напомня никога да не посяга сам към стоката си. Паното в хола му беше по-абстрактно, но то преследваше други цели. Предполагаше, че скоро Алфонсин ще го заговори и сама, местните Гангрели рядко обръщаха особено внимание на подобни експозиции, а Тореадор обичаха необичайните неща и проявяваха любопитство към тях. Ако не, щеше да се обърне сам към нея с похвала за качеството на работата й. Просто нямаше да й каже, че смята да окачи една в офиса, за да се разсейва по време на скучни срещи!

Изложбата беше претенциозна, за сметка на това не особено любопитна. Елитарен, крайно изчистен абстракционизъм струеше от малките бронзови пластики, озаглавени с депресиращи двусмислени имена като "Проклятието", "Първата прегръдка", "Вечна младост", които за неспециалиста имаха твърде малко общо с наборът от форми в произведенията. Експозицията явно бе предназначена само за дузина избрани, но тореадор се имаха с управляващите Елизиума. Една изложба на тема таксидермия или суховат исторически преглед на хладните оръжия биха имали доста проблеми с позволенията, при все че сигурно щяха да намерят доста по-широк интерес.

Самата авторка се беше разположила удобно на един диван и приемаше куртоазно похвали от няколко свои съкланници, измежду които личаха и две дами от центъра за изучаване на старинна музика. Явно също бяха дошли от куртоазия, поне що се отнася до факта, че нищо в изложбата не пееше и със сигурност нямаше нищо общо със Средновековието. При всички положения, обаче, компанията ще да беше твърде приятна, защото никой не обърна внимание на Терънс.

Терънс отдели време да огледа вниамтелно всеки от предметите, докато очакваше неполучената покана за разговор. През това време се усмихна широко на "Вечната маладост". Помисли си, че кръвта, с която се поддържаше тя сред каинитите, никъде не е показана. Предполагаше, че това е общо за повечето, ако не и всички хора на изкуството-когато разглеждат нещо, се отплесват по великото и забравят за основата, върху която се гради то. В крайна сметка, произведенията на Омир също не описваха калта и кръвта, които присъстват във всяка война. Поне вампирите обаче, би трябвало да не забравят точно този елемент, но тогава оставаше Алфонсин нарочно да го е изпуснала.
Е, поне нямаше да му се налага да лъже, ако го попиташе за мнение. Просто щеше да й обясни, че в известен смисъл, тази творба я поставя наравно с великите от миналите времена. След като прецени, че е загубил достатъчно време, се обърна и приближи към компанията тореадорки.
-Добър вечер, дами! Извинявам се за прекъсването, но просто исках да те/ви* поздравя за изложбата, уважаема Алфонсин!

*Както всички знаем, на английски няма начин да се разбере кое точно имаш предвид. Това помага дори на грубияни като моя в социални ситуации като тази!

-O! - Алфонсин ловко успя да се направи на изненадана при поздравленията на гангрела - Неочаквания комплимент е два пъти по-сладък. Без да се обиждате, милички.
Явно фалшът в групичката интелектуалки беше достигнал до световни висоти, поне до колкото можеше да да стане видно от отговорите и реакциите им. Сигурно зад целия този маскарад в маскарада, те успяваха да провеждат и нормален разговор, но изгубените покрай комплиментите, намеците и протоколните реакции време и енергия със сигурност биха могли да се ползват по-рационално от един човек с други... 'житейски нагласи'.
-Дошъл сте специално за експозицията или е твърде смело от моя страна да си помисля такова нещо?

Гангрелът се усмихна, използвайки външността си за повече ефект.
-Бих искал да можех да кажа, че да, но не е в стила ми да лъжа, скъпа Алфонсин!-заяви, докато си придърпваше стол, на който седна.- Но не, истината е, че не бях информиран за събитието, макар че търсех точно вашия/твоя клан, макар и по работа. Експозицията ти/ви се оказа, да речем, нещо като неочакван бонус преди работата, макар и приятен!
След това Терънс престана да се усмихна и се наведе към тореадорката.
-Също толкова ме интересува и името на някой добър Тореадорски гадател, разбира се. Изглежда, може да имам нужда от неговите-или нейни-услуги, като съм готов да отговоря с аналогична услуга, акое помоята специалност. Има ли шанс някой такъв да мине да поднесе поздравленията си, да речем?
След това се усмихна възможно най-ослепително и се облегна назад, оставяйки тореадорите да обмислят току-що отправеното предложение!

-Имате користни мотиви... Можеше да се очаква от гангрел-ласкател. - Скулпторката направи мрачна физиономия и се отдръпна назад, с 'обидена' физиономия.
Една от дамите със старинната музика, самата тя доста старинно изглеждаща със хваната си на кок коса и кадифената вечерна рокля, се приближи до Терънс, промърморвайки почти в ухото му:
-Във фоайето след изложбата. Очаквам дарение.
От всички тореадорки, тази жена със строгата си физиономия, сякаш закована за земята, беше най-неочаквания ясновидец. Сякаш самото й присъствие казваше "Всичко в живота ми е уредено".

Теруънс се усмихна на предполагаемата гадателка и кимна в знак на сългасие.
-Гангрел-ласкател не е оксиморон, както би могло да се помисли от тона ви. Предпочитам да смятам, че умея да съчетавам полезното с приятното! Както и да е, ако присъствието ми е нежелано, ще се оттегля!
"А то е нежелано от самия мен, понеже никога не съм настоявал да си говоря с абстракционистки!"
След това се изправи, поколони се леко и се запъти към изхода. Смяташе да вечеря набързо, преди да се срещне с гадателката. Сещаше се за една подходяща дискотека наблизо, където се навъртаха подходящи обекти от женски пол-млади, пияни и често-разгонени. Смяташе да използва достъпа си до нелегални субстанции, за да убеди набързо някоя от тях да изпуши един джойнт с него в тоалетната. Разбира се, не възнамеряваше да се отказва и от други възможни удоволствия, които можеше да му предложи, но в случая щеше да бъде почти романтичен и да наблегне на целувките. "Гладът"-помисли си гангрелът почти философски-"още веднъж потвърждава, че е изключително силно средство за въздействие, ако може да направи от такъв като мен романтик!"
Съмняваше се, че някой е разбрал причината за усмивката му. Махна на един познат от своя клан и на един от колегите си от Бруха, след което излезе на лов в нощта, както всеки уважаващ себе си хищник!

-Казват ми Моли... - Не че имаше особено значение как й казват. Никой не си кръщава пържолите и не зове репичките по име. Беше просто една побъркана хлапачка с наклепана в черно коса и най-големите проблеми в света (които, както и не толкова големите проблеми изчезваха след няколко дръпвания).

Кръвта нахлу в устата на Терънс. Отвратително! Имаше някакъв едва доловим, но ужасно гнусен дъх на загниващо месо, на развалени яйца, на амоняк... Сякаш всички гадки и отблъскващи за сетивата вкусове се бяха събрали у нея, както чертите на грозотата нахлуваха у носферату веднага след обгръщането.

Преди да се опомни, Терънс вече беше изпил част от кръвта на наркоманката. Изпи още толкова, после реши да спре и затвори раните. Колкото и да е гадна храната, хищниците рядко се отказват от нея, когяато са гладни-а каинитът усещаше, че запасите му от кръвна енргия са намалели неприятно. После извади цигара с по-твърда смес, за да я замае. Ако това не стигнеше, щеше да й даде и да шмръкне една линийка, за да не се учуди, че е излязъл. Той самият обаче искаше да е дори по-рано за срещата си с тореадорката. Изживяването току-що го убеди, че проблемът, засечен от Джими, е напълно реален, което рязко повиши задачата в списъка на приоритетите му. Тъй като досега не бяха известни такива случаи, оставаше да предположи, че някой се опитва целенасочено да му създава проблеми.
Хищниците, особено ловуващите в групи, имат свои идеи как да се справят с проблеми. А за Терънс, градът не беше нищо повече от бетонна джунгла, в която ловуваха клановете. Опитите да хвърлиш мрежата върху лъва са рисковани и някой скоро щеше да разбере по трудния начин колко точно са рисковани!

ИИ: Метнал съм ти зарове, щото се колебаеше, дали да носиш хлапачката или не. Реши си ти, дали си я взел.

ВИ:
Момичето не се събуди - беше твърде слабо, за да се осъзнае веднага. По всяка вероятност щеше да разбере къде се намира едва след няколко часа и според начина по който дърпаше, едва ли щеше да се сети, че не е от тревата.

Дамата с кадифената рокля очакваше Терънс с все същото си изражение, но компанията й вече се беше сменила. Вместо купчината 'дами на изкуството', сега я придружаваше само един младеж, на неопределена възраст някъде между петнадесет и двадесет и пет, с толкова бяла кожа, щото вените на няколко места прозираха отдолу. Очите му, стъкленосини и почти скрити под огромен рус бритон, гледаха безцелно в пространството пред него, придавайки му вид на идиот.
-Господин Карлайл, нека да ви представя Андрю.
Главата със стъклените очи се обърна към гангрела, но погледът все така стоеше вперен в нищото.
-Здравейте господин Карлайл, името ми е Андрю.

Гангрелът се усмихна. При вълците щеше да е време за подушване на новопредставените. Вампирите и хората не бяха особено различни.
-Здравейте, Андрю, добър вечер отново, госпожо! Аз междувременно успях да се снабдя с нагледен пример за целта на гаданието ни, оставил съм го (it) в колата. Предлагам да извършим проучването си на сигурно място, а ако закъснеете, с удоволствие ще ви предложа собственото си убежище до утре!

-Aко закъснеем днес, ще продължим утре. Но поканата ви беше любезна, за която ви благодаря.
Дамата беше твърда в цената на услугите си, или по-скоро тези на Андрю. Цялото й поведение показваше дори прекомерна увереност в способностите му, докато той самия продължаваше все така да съзерцава нещо, очевидно невидимо за останалите.

-Андрю, кажи на господин Карлайл какво виждаш в момичето! - издадената напред мандибула на младежа увисна и той за първи път от запознанството си с Терънс примигна, а очите му се фокусираха върху все още неадекватната жетва.
-Лейди Колмиър, мога ли... да я докосна?
Дамата кимна утвърдително и Андрю колебливо свали ръкавицата си и протегна ръка напред, докосвайки за секунда крака на Моли, след което я дръпна обратно като попарен.
-Лейди Колмиър, защо господин Карлайл се е опитал да я отрови?
-Андрю?!
-Дал й е нещо много лошо, лейди Колмиър, много лошо. - гласът на младежа стана хриптив, а езикът заваляше думите. В изражението му започна да се четат нотки на страх и съжаление - Вижте, как я яде отвътре, виждате ли? Вижте!! Моля ви, не му позволявайте да го направи отново, моля ви, лейди Колмиър, моля ви!!!
Стъклените очи на ясновидеца се напълниха със сълзи, които покровителката му избърса с майчински жест и го погали по главата.
-Мило мое момче, сигурна съм, че тя ще се оправи, не се натъжавай... Господин Карлайл, ако имате нещо да питате, моля заповядайте, но мерете думите си!

-Хей, Андрю, не съм опитвал такова нещо!-възмути се Терънс.-Дадох й само стока, каквато тя поиска. Ето, обикновена тревичка!-пласьорът извади с ловко движение пакетче мостри и го подхвърли. След това се замисли.
-Андрю, може някой да е добавил нещо в тревата, аз не я отглеждам, а я купувам. Ако обаче можеш да ми кажеш какво е и кой го е сложил, ще се погрижа да не прави повече такива неща никому, обещавам ти!
"Особено на моят бизнес, кучият му син!", гласеше недоизреченото. Все пак, Терънс се съмнявае, че младежът ще долови какво не му казва, а за останалото беше напълно, изцяло и 100% искрен, както когато казваше на някого, че от една доза нищо няма да му стане. Погледнато формално, напълно вярно, фатални са следващите. Уловката тук е, че никой не спира с първата доза, ноито с втората. Въпреки това, ако се концентрираше силно върху формалната логика, Терънс вероятно можеше да прокара това заявление и през детектор на лъжата. Разговорът с перманентно гадаещият тореадор и потенциален кандидат за малкивианско членство едва ли беше по-лесен, но не беше и по-труден. Липсваше му критичният, недоверчив и циничен поглед на лаборантите, ченгетата и обвинителите.
-А, и още нещо. Можеш ли да ми кажеш дали това, че съм пил от кръвта й, има някакво въздействие върху мен? Надявам се, че не е заразно!
В разбиранията на Терънс, смесването на дрогата с отрова стоеше по-ниско и от доносничеството. А начините му да се разправя с доноснците бяха придобили определена известност в някои кръгове. Що се отнася до него, това го уреждаше напълно, така никой от "глутницата му" не си и помисляше да предаде останалите!

Гадателят остави тревата да падне на земята след което със същата колебливост, с която бе докоснал момичето се наведе да го вдигне. Но този път в очите му се четеше и едно друго чувство - бе го страх да докосне малкото найлоново пликче и от това ръката му трепереше като на старец.
-Андрю?!
-Добре съм, лейди Колмиър. - Гласът на дамата му даде увереност, ръката му спря да трепери и с едно движение младежът сграбчи пакетчето. В същия момент сякаш ток го удари - лицето му се сви в увасяваща гримаса и тялото му изпадна в серия от гърчове. Пръстите му се свиха конвулсивно, а ръцете едновременно стискаха и се опитваха да изхвърлят найлоновото пликче.
-Не, не, не!!! Няма, няма! Не! - по някаква странна причина гърчовете не бяха засегнали способността на Андрю да говори и той крещеше с пълно гърло. Покровителката му впи кокалестите си пръсти в неговите, раздирайки китката му до кръв и изтръгна вече разкъсаното пакетче. Също така внезапно, както беше започнал пристъпа секна и младежът се отпусна в ръцете на лейди Колмиър, заменяйки виковете със сподавени хрипове.

Терънс успя само да отскочи инстинктивно от резкия шум, когато започнаха виковете. После инстинктите му диктуваха да запиши устата на Андрю, за да спре излишният шум, но предположи, че лейди Колмиър няма да го приеме добре, въпреки че вампирите не се задушават. Затова изчака нейното действие и едва когато Андрю се отпусна в ръцете й, се приближи.
-Ще ви помогна да го пренесем, докъдето желаете. Разберете какво е видял. Явно някой си прави шегички с моята стока, но по случайност е уцелил нещо, което ако не ни вреди, поне можем да усетим на вкус. Това, което ме интересува е, кой точно се... гъбарка с мен! Това, което ми трябва, е следа към личността му!
Паузата беше достатъчна, за да се овладее и да не псува в присъствието на вампирка със вероятно старомодни разбирания. Поне така съдеше по видяното до момента, а вероятно и тя разбра от какво е предизвикана. Всъщност, не му пукаше особено. Бизнесът си е лов, а никой звяр с всичкия си не разваля лова заради лично отношение, а също и не забравя да заличи следите, които могат да привлекат внимание. Старите правила на джунглата означаваха, че не очаква проблеми по сделката си-поне ако лейди Колмиър беше разумна колко среднстатистическият хищник. Надяваше се, че е, защото вампирите са хищници по природа, но сред тях имаше и достатъчно откачалки, не всички от които бяха Малкавиани. Все пак той смяташе да се придържа към естествените правила, така че прибра пликчето и се погрижи за разпиляната стока, преди да вдигне младока на ръце.
-Ще го отнеса до колата ви, лейди Колмиър, мисля, че за тази вечер поработихме достатъчно. Поне Андрю със сигурност не е във форма за повече, а и предполагам, че не е нужно. Вероятно вече е видял достатъчно, така че разчитам на вас да извлечете информацията от него възможно най-деликатно. Аз ще чакам обаждането ви на мобилния си телефон, просто се представете и кажете кога да се видим!