Шестото чувство на на Терънс подсказа, че нещо имаше да се случва във влажната априлска вечер, нещо, което щеше да задоволи онази тъй огромна жажда за мистерии и мистерийки, тайни и тайнички, загадки и загачици... Двамата наркомани на пейката дори не помръднаха, когато кокалестото създание скочи от покрива на знака за паркиране и от там с елегантно движение на тротоара. Няколко миновачи разсеяно го заобиколиха, без да му обърнат внимание.
-Изглежда съм невидима за всички освен за лудите. - поне по гласът създанието беше женско, а под торбестите му дрехи си личаха и гърди... Приличаше на скелет с кожа и силна кифоза... или сколиза...или и двете. А в лицето... Като сова, ама от онези белите, дето те гледат като учителка-монахиня, дето те е сварила на калъп. Да, съзнанието на Терънс потвърди, че това е Тифозната Мери - Имаш си четиво и гледай да си го прочетеш, че ще ни гърбят!
Една дълга ръка, грозна кокалеста и на цвят сивкава бръкна във вътрешния джоб на нещо като жакета си и извади дебело писмо отвътре.

Малкавианецът блуждаещо и разфокусирано огледа около Мери, наклонил леко глава на една страна, за кратък, почти неуловим момент се втренчи в очите й, от където погледът му се спусна върху плика. /използвам Очите на Хаоса търсейки нередност в постановката - скрит замисъл в действията на Мери, евентуална зла умисъл спрямо Терънсовата личност или допълнителни интереси от нейна или чужда страна, рзлични от това, което ще прочете в плика ако въобще е плик, а не бомба да речем/ За няколко протяжни момента стоя така, докато подсъзнанието му не му се развика да направи нещо, след което се сепна и се усмихна. Но усмиката му не докосна бляскавите му гледащи хищно очи.

- Ооо! Чудесно! Надявам се да е хубава приказката, понеже имам проблеми със спането. А, както знаем, няма по-добро лекарство срещу безсъние от чаша топло мляко и хубава приказка преди сън. - изхили се налудничаво, но тихо взимайки плика от ръцете й и намигна заговорнически. - Ще ми разкажеш ли и ти някоя приказчица или все пак красавицата ще побърза за срещата си с чаровния принци?

Соваааа, писмоооо... Нееее, Терънс не беше от този филм. Някакво гадно кокалесто белезникаво създание подскача като изоглавено и говори с вресливо дрезгав глас... Нееее, и от този не беше! Сегашния филм се оформяше като трилърче, от онези с многото трупове, дето най-накрая убиецът се оказва дядото с кислородната бутилка. В тия филми никой не убива хората с писма-бомби, те само се чудят дали да ги отворят половин час и като го направят, вътре има разни снимки или стари картички...
Гласът на Тифозната Мери накара Терънс да фокусира обратно сетивата и съзнанието си. До колкото можеше.
-Майната ти, откачалко. Вземай, че е важно! - колетът буквално цапна малкавианеца в гърдите и с няколко ловки скока куриерката се загуби в нощта. Един случаен минувач отбеляза на приятелката си:
-Тоя май си говореше сам.

ИИ:познай от три пъти, кое точно е резултата от очите на хаоса.

Терънс напъха дебелия плик в опърпаното си пилотско яке и се запъти към настоящето си местообиталище, както само той си знаеше.

След двучасово безцелно мотаене, преповтаряне на вече минати маршрути и незабелязани шмугвания в странични улички и тъмни входове Тери се прибра в таванската си квартира в Ню Иърсуик. Не че очакваше някой да го следи, не и толкова рано във филма, още не се беше развило кълбото с прежда, но все пак трябва държиш на принципите си в този кучешки свят или другите песове ще те наръфат.

Със затварянето на вртата метна папката на обсипаното със хартии бюро, провери дали кибритените клечки по прозорците не са бутнати, разчисти корковата дъска бюрото и част от пода от предишниа проект прибирайки бумагите в няколко малки непромокаеми кутии и натъпквайки ги в тайника между покрива и тавана. Спусна и залости кепенците, заключи два пъти входната врата и седна на паянтовия стол зад вече разчистеното бюро, вдигна си краката и загледа плика с изражение на задълбочен размисъл и душевни терзания.

Постоя така близо минута след което внимателно стана, отиде на пръсти до часовника и го бутна с половин час напред. Пак се върна на пръсти, зае старата си поза, постоя още малко така и след това с примирена въздишка си свали краката от бюрото, пресегна се да вземе плика и каза с шъшкащ и дрезгав глас глас и леко примижаващ с дясното око:

- Вше пак нека видим какво ни е оштавила мадамата. - и с тези думи отвори плика. Вътре имаше доста полароидни снимки, упътване и бележка с кратък но недвусмислен инструктаж.

Малкавианецът старателно прибра всичко обратно в плика, провери личното си оръжие и прибра го в кобура под мишницата си, плика върна в големия вътрешен джоб на якето си а бележката с инструкциите в тайното джобче в хастара на якето и се отправи към паркирания в гаража стар и очукан Road Star промърморвайки си:

-Хаарр, друже! Рибата се вмирисва от към главата, та да отидем при главата и да видим вонята къде ще ни упъти... Хаарр!

Три часа по-късно и два часа след полунощ старият мотор най-сетне пристигна до "Тийс", най-близкият до червеното кръстче хотел. Всъщност - двуетажна къща със старовремски покрив и дама с неавтентичен акцент, но създаваше атмосфера за туристите. Когато имаше туристи, защото по времето, по която я посети Терънс, други гости на хотела освен нея нямаше.

докато си плащаше за стаята Терънс заяви авторитетно на рецепционистката-туристическа атракция:

-Скъпа ми госпожо от вас ще искам само три неща. Първо да ми позволите да си прибера някъде мотора, второ да ме упътите към най-близкия магазин за алкохол работещ по това време на денонощието и трето и най-важно - да не ме безпокоите утре през целия ден, за абсолютно нищо, освен евентуално ако къщата гори. А дори и тогава ще ви моля да си помислите преди да ме будите. А сега моля покажете ми коя е моята стая, след което няма да ви безпокоя повече с присъствието си, а ще се отдам на една надявам много добре забравена вечер на чист въздух с бутилка уиски в ръка полегнал на зелена морава.

Дори и да беше учудена или възмутена жената не го показа с нищо. След като изпълни желанията на "нетипчния" си клиент отиде да си легне, като за всеки случай заключи и залости врата си.

Десет минути по-късно малкавианецът се изжабурка с евтиното уиски и скри остатъка от бутилката в шубраци близо до пътеката, по която трябваше да продължи за мястото за лагеруване. След което започна едночасовия си спринт по пресечана местност...

Гадни високи треволяци, високи, ама толкова високи, че човек можеше да се скрие приклекнал в тях като нищо и да си лежи с леката картечница цел ден. Или със снайпера. Или с каквото там му се прищеше. Въобще да му се отще на всеки дори леко предпазлив вампир да се занимава с тая гадост, но нали всички онези мистерии и мистерийки го чакаха в проклетия лагер. Така го бяха ентусиазирали, щото картата непрекъснато му беше като пред очите, при все че я беше видял само три-четири пъти...
-Шуииий, фяуу, кумяу! - Някаква кукумявка от едно самотно полуизгнили дърво оповести пристигането на Терънс на хълма и си омете крушите.
Напред, на няколко стотин метра се виждаше заветния лагер, пазен от двама крайно съмнителни типа.

"Птиците! Птиците! По-дяволите и птиците! Аааа не, това Хичкок вече го беше правил. Но виж Убийства в Мидсъмър си имаше своя чар. Оооо да! Не! Чакай. Няма какво да чакам. Има разбира се! Не трябва да разберат че си тук! Защо? Как защо, бе тикво?! Все едно не помниш Германия! О разбира се - Германия, няма да забравя Германия..."

Терънс се гмурна в морето от трева и се запровира безшумно към няколко камънака в непосредствена близост до лагера. Достигайки до първата наблюдателна позиция малкавианецът остави Пелерианта от сенки да го обгърне заставайки абсолютно неподвижен, след което позволи и Хаосът да го обгърне с вихрите и цветовете си и да му разкрие първите парченца от пъзела на тази червена картина и двата съмнителни типажа застанали ненамясто в нея... или бяха на място?

ИИ: Вече ще ти модифицирам заровете.

ВИ:
Мъжът... мъжът беше благородник. От онези с именията, със скъпите хобита, с приятния живот... ама разбира се, това беше сър Милтън, нямаше какво друго да е. Беше издател, продаваше скъпи книги на стари автори... Как беше успял Терънс да забрави за него! Нищо, хубаво че се подсети, че е важно.
Жената беше циганката Елена!! И си беше циганка до мозъка на костите. Пие, пее, пък я подхваща някоя дивотия и омаскари работата. Лани беше затворила един в мазето си и го беше накарала да мисли, че е килия на остров... Какво ли стана с него, странно, Терънс не знаеше. Ах, защо не знаеше, трябваше обезателно да разбере, че беше важно. Знаеше само, че циганката беше бон виван пар екселанс, както казваха франсетата и сигурно го е употребила по предназначение.
Всъщност, всичко е важно, ма някои неща бяха малко по-важни от други. А други някои неща бяха много по-важни от други. Като например загадката с лагера. Ах, загадката с лагера, нали за нея беше дошъл!!! Някаква ноктеста лапа беше изскубнала съвсем наскоро цяла дузина тръстикови стебла. Не, не беше ноктеста лапа... Беше... Беше...ръчичка на марионетка на чудовище, от онези малките, сладките, дето са така направени, че да не плашат децата. И марионетката играеше, оплетена в конците на съвсем други кукли, които там някъде далече танцуваха около червено-бяла роза.