All times are UTC + 2 hours [ DST ]


Последни статии Кратки @ Сивостен Recent articles

Свински бут с бамя

(Любен Загорчев - LifeJoker) - 14.12.2011

Enslaved - The Sleeping Gods and...

(Любен Загорчев - LifeJoker) - 08.12.2011

England Medieval Festival

(Любен Загорчев - LifeJoker) - 01.12.2011

SciFi Series: Grimm

(Ангел Генчев) - 28.11.2011

Band dessinee: Chasseurs de dragons

(Любен Загорчев - LifeJoker) - 28.11.2011

"Синя луна" от Лоръл Хамилтън

"Зигзаг" от Хосе Карлос Сомоса

"Добрият" от Дийн Кунц

"Милениум: Взривената въздушна кула" от Стиг Ларшон

На книжния пазар. Иво Милев: "Случаите ...

На книжния пазар. Джим Марс: "Сестри ...

На книжния пазар. Томас Родригес Мартинес: ...

На книжния пазар. Курбан Саид: "Али ...

На книжния пазар: Хакан Йел - "Ресторант"

Fringe също с нов сезон

Arkan - Hilal (2008)

(Ivan G. Atanasov) - 17.02.2009

Pathology (2008)

(Angel Genchev) - 24.09.2008

Europa Universalis: Rome

(Ivan G. Atanasov) - 22.09.2008

B.B. King - One Kind Favor (2008)

(Angel Genchev) - 17.09.2008

Zavet (2007)

(T. Hristov) - 16.09.2008






Forum locked This topic is locked, you cannot edit posts or make further replies.  [ 40 posts ]  Go to page 1, 2  Next
Author Message
 Post subject: Част 1 - Пътуване към славата
PostPosted: Sat Apr 08, 2006 6:28 pm 
Griever

Joined: Sun Jul 31, 2005 4:13 pm
Posts: 1842
Location: София
Всички

Мрак обгръщаше всичко. Никакъв звук не се чуваше от където и да било, освен тихото шушукане между вас и глухия звук от стъпките ви. Луната слабо осветяваше земята пред вас, а звездите започваха да се скриват зад бързо прииждащите облаци. Небето се превръщаше в едно тъмно петно. Скоро Тор и Аксил усетиха малки капки да падат по тях. Постепенно всички ги усетиха. Капките се увеличаваха, небето гърмеше, светкавици хвърчаха в далечината. Горичката и Теодрикон останаха далеч зад вас. Намирахте се на един не много голям хълм. От него ясно се виждаха светлинките на малко селце. Може би можехте да стигнете до него и да се спасите от приближаващата буря. А може би не...
[Освен всичко друго, моля да определите маршрута си към Двия. Ще сложа карта на югозападен Ендивал в темата за картите.]


Report this post
Top
 Profile  
Reply with quote  
 Post subject:
PostPosted: Sat Apr 08, 2006 7:02 pm 
Член на Ащеор

Joined: Mon Nov 21, 2005 10:07 am
Posts: 797
Location: Агилията, клан Ащеор
Нощ. Нейното було е моето второ наметало, а лунната светлина - прах по него.
Като самообявил се водач на групата, аз вървя с няколко крачки пред останалите, взирайки се в тъмния ден. С лекота си припомням детайлите на картата, но уви - не мога да избера подходящ път. И все пак единствения логичен маршрут е ясен, макар и по-дълъг. Гадния джвакащ звук ми бърка чак в червата и най-безмилостно отвлича концентрацията ми. И все пак аз спирам изведнъж на самия връх на хълма, игнорирайки противния дъжд и извисявам глас.
- Предлагам да продължим по северозападния ръкав на Великата Река, докато стигнем до река Милиан. От там ще последваме отново водното течение, пресичайки Скалистите планини. Ще починем няколко дена в Скаленброд и от там ще продължим на югозапад по пътя към Двия. Ще спираме по пътя само за да лагеруваме и евентуално - лов, риболов. Ако закъсаме съвсем с провизиите може да се отбием в някое селце, макар че силно се съмнявам, че подобно нещо ще е нужно. Ако някой има други предложения, с удоволствие ще ги изслушам.

_________________
Направете си Neopet!
Посетете моя блог!
Герои : Шино ; Гак ; Итеон ; РиелмоДел
Squall : Аз вече не съм глупавато добрия Елмозини или Елмозко, а съм по-гаден :)


Report this post
Top
 Profile  
Reply with quote  
 Post subject:
PostPosted: Sat Apr 08, 2006 7:30 pm 
Defender of Honor

Joined: Sun Feb 05, 2006 2:46 am
Posts: 428
Location: In The World You Will Never Understand
Лагандрес наклони още шапката си, по чиято козирка сякаш се стичаха цели реки. Пътят беше меко казано ужасен и едва ли щеше да бъде разумно да продължат в това време.
Но той нямаше да се обади. Беше го направил веднъж и разбра още тогава, че в тази фрупа, поне засега, всеки ще постъпва каквото си знае.
А той умееше да прави това.

_________________
" Както и преди - отново се оказах прав "
Много бързо ще те смаже ехото на гневния ми вик, че знаеш ще ти разкажа,
за моя смъртоносен трик. А ако ти побегнеш сетне,
можейки и в дън земя да се завреш, ехото пак ще ти нашепне, че от моя ятаган накрая ще умреш.
Пътеките на светлината - Light's Champion In The Stronghold of Darkness


Report this post
Top
 Profile  
Reply with quote  
 Post subject:
PostPosted: Sun Apr 09, 2006 6:07 pm 
Captain
User avatar

Joined: Sun Sep 07, 2003 1:34 pm
Posts: 2749
Location: Unknown Colony, Terran Dominion
Да тръгнем по реката ?!? Докато стигнем планините може, но после лично за мен е безумство. Първо ти не можеш да тръгнеш току така край нея, на места дефилето и сред Скалистите планини е много дълбоко, няма брегове, а само скали - високи и стръмни, по които няма как да ходим или лагеруваме. Докато стигнем Скален брод, ще видим доста зор. Плюс това така се отклоняваме с близо 200 км от маршрута си.
Аз предлагам да вземем по-рискования и открит, но и по-кратък, път. Да тръгнем косо към Двия, направо през степта, а след това и през планината. Ако сме достатъчно бързи ще сме там за по-малко от десет дни.
Да опасно е, но поне няма да се натъкнем на разбойници, а само на зверове, тъй като не се движим по-главен път или още по-очаквано - край реката. Освен разбира се, ако не ни проследят още от тук или открият следите ни по степта. Но разбира се, ако го направят, същото би ни се случило и по-другия път. А зверовете, за разлика от разбойниците можеш да уплашиш с огън.
Освен това, ако напълним пътните си дажби, те ще ни стигнат за целия път и само в краен случай ще се осланяме на дивеч, който високо в планината трудно ще намериш, освен ако не ти се иска да стреляш по онова гадно копеленце орела, който освен остри нокти е и доста силен и як. [/code]

_________________
The name's Jim Raynor, pal. And I won't be talked down to by anybody.


Report this post
Top
 Profile  
Reply with quote  
 Post subject:
PostPosted: Sun Apr 09, 2006 6:35 pm 
Член на Ащеор

Joined: Mon Nov 21, 2005 10:07 am
Posts: 797
Location: Агилията, клан Ащеор
- Ти чуваш ли се? - подхващам аз - Да вървиш през планините означава да се изкачваш да слизаш, да падаш да ставаш, да зъзнеш. Пътят може да се отклонява малко, но със сигурност ще е по-безопасен и ще ни докара живи и здрави до Двия. Заради единия страх от разбойници не си заслужава да поемаме по-труден път. Срещу жива заплаха мога да се оправя - тя се страхува, храни се, кърви, умира.. Но срещу неживата заплаха на природата... не мога. Кой изобщо може? Ти можеш ли ?

_________________
Направете си Neopet!
Посетете моя блог!
Герои : Шино ; Гак ; Итеон ; РиелмоДел
Squall : Аз вече не съм глупавато добрия Елмозини или Елмозко, а съм по-гаден :)


Report this post
Top
 Profile  
Reply with quote  
 Post subject:
PostPosted: Sun Apr 09, 2006 6:53 pm 
Captain
User avatar

Joined: Sun Sep 07, 2003 1:34 pm
Posts: 2749
Location: Unknown Colony, Terran Dominion
Аз съм ловец и следотърсач откакто се помня. А природата не е враг или дива сила. Ако не и пречиш и тя не ти пречи. Всъщност, ако си и покорен и сам желаеш да я опознаеш и прегърнеш като страховита и могъща господарка, можеш да откриеш в нея безценен съюзник. Не веднъж е била единствен дом и скривалище за мен.

Мога да се ориентирам безпогрешно и сред най-гъстите дебри и в най-тъмната нощ. Мога да ловя, търся следи и да се крия преди враговете и зверовете да забележат, че съм тук. С моите ноздри и обоняние могат да се мерят малцина и то само тези докоснати от божествата със специална дарба.

Мога да с нейна помощ да правя капани, каквито и опитен скиталец трудно би различил.
И да никой не може да се пребори с природата. Въпросът е, че никой не казва, че това е наложително.

В планината ще имаме скиталище и храна, а ти така или иначе ще трябва да минеш през нея. Казах ти, на места няма как да пресечеш просто тъй реката или да вървиш близо до брега й. Или може би ще си купим лодка?! А знаеш ли колко коварна е водата. Как може да те улови в бързеите и урвите си, да те направи на тресчици и да те прати на дъното си, където раци и риби да ядат бавно месата ти, гниещи и замръзващи в ледените води. А самите ние ще умалеем, докато съумеем да гребем срещу течението и то по склонове.

Но приятели, вие също имате право на глас. Решете вие, каквото и да е желанието на групата, аз ще го приема, но поне премислете и претеглете опсаностите многократно. Каквото и да решите, пътуването няма да е безопасно, но нека поне не поемаме безсмислен риск.

_________________
The name's Jim Raynor, pal. And I won't be talked down to by anybody.


Report this post
Top
 Profile  
Reply with quote  
 Post subject:
PostPosted: Sun Apr 09, 2006 7:13 pm 
Член на Ащеор

Joined: Mon Nov 21, 2005 10:07 am
Posts: 797
Location: Агилията, клан Ащеор
Прозявам се скришом..
- Като си толкова добър следотърсач, о полу-човек, полу-животно, пратено ни от боговете, защо не минеш сам през планините ? Сигурен съм, че бързите ти крака ще ни чакат със седмици пред портите на Двия... докато тялото ти гние в бърлогата на някой звяр. Пътят към Скаленброд може да е опасен, но веднъж стигнем ли до града, ще можем да се възползваме от търговския път към Двия. За предпочитане е пред чукарите.

_________________
Направете си Neopet!
Посетете моя блог!
Герои : Шино ; Гак ; Итеон ; РиелмоДел
Squall : Аз вече не съм глупавато добрия Елмозини или Елмозко, а съм по-гаден :)


Report this post
Top
 Profile  
Reply with quote  
 Post subject:
PostPosted: Sun Apr 09, 2006 7:16 pm 
Defender of Honor

Joined: Sun Feb 05, 2006 2:46 am
Posts: 428
Location: In The World You Will Never Understand
Лагандрес се наклони напред, така че водата, която се наливаше в шапката му да се изсипе, след което направи няколко крачки, изравнявайки се с двамата спорещи.
- Смятам, че трябва да отседнем някъде и да обмислим внимателно нещата. Както сам каза, да притеглим вариантите. Предложих го още в горичката, но всички бързахте много, сякаш пътят няма да ви чака. А, сега когато над главите ни се изсипва порой и в небето пращят гръмотевици, се сещате да обмислим какво да правим? Ще ме прощавате, но няма да рискувам задачата и здравето си, защото не можем да намерим общ език и не можем да се сработим както трябва. - пое си въздух, а после продължи спокойно. - Караниците ви не ще ни помогнат. Аз взех моето решение, защото явно не мога да имам доверие на вашето.
Обърна се леко към останалите и продължи с по-висок глас.
- Аз тръгвам към селото. Не карам никого да ме последва. Дано поне се разберете до изгрева.
И с тези думи разочарованият магьосник закрачи надолу по хълма.

_________________
" Както и преди - отново се оказах прав "
Много бързо ще те смаже ехото на гневния ми вик, че знаеш ще ти разкажа,
за моя смъртоносен трик. А ако ти побегнеш сетне,
можейки и в дън земя да се завреш, ехото пак ще ти нашепне, че от моя ятаган накрая ще умреш.
Пътеките на светлината - Light's Champion In The Stronghold of Darkness


Report this post
Top
 Profile  
Reply with quote  
 Post subject:
PostPosted: Sun Apr 09, 2006 11:33 pm 

Joined: Sun Jan 08, 2006 5:35 pm
Posts: 106
- Най-добре ще е да пренощуваме някъде преди всичко, а утре да мислим накъде да тръгнем. Въпреки всичко аз предпочитам бързото решение на нещата, планината ще ни е съюзник, стига само да го пожелаем - каза Морлун и със забързана крачка тръгна към селото


Report this post
Top
 Profile  
Reply with quote  
 Post subject:
PostPosted: Mon Apr 10, 2006 7:15 pm 
User avatar

Joined: Wed Feb 16, 2005 8:24 pm
Posts: 1187
Location: Варна
- Ще обсъдим какво да правим в селото. Сега няма смисъл да спорите в дъжда - най - малкото ще настините и ще си останете в селото с идеите как да стигнете до Двия. Тръгвайте, преди да сте хванали някоя пневмония. - после махна и на Клио да го последва. Естествено, най - малко искаше тя да се простуди, все пак познаваше нея най - добре от всички тук.

_________________
- Didn't you say people always lie?
- I lied.


Report this post
Top
 Profile  
Reply with quote  
 Post subject:
PostPosted: Mon Apr 10, 2006 10:12 pm 
Griever

Joined: Sun Jul 31, 2005 4:13 pm
Posts: 1842
Location: София
- Да вървим! Наистина най-много да хванем някоя болест. - съгласи се Клио и последва тримата си приятели.
Вече четирима от всичките седем търсачи тръгнаха надолу по хълма. Останалите все още седяха отгоре и се чудеха какво да правят.


Report this post
Top
 Profile  
Reply with quote  
 Post subject:
PostPosted: Tue Apr 11, 2006 8:32 pm 
Captain
User avatar

Joined: Sun Sep 07, 2003 1:34 pm
Posts: 2749
Location: Unknown Colony, Terran Dominion
- Е тъй да бъде. Дано слънцето даде отговорите, които луната и дъждbт не могат.
Погледнах опонента си в очите. Сложих бавно качулката си u тръгнах надолу към селото, kaTo пътьом казах.
- Хайде, ще продължим със спора в хана

_________________
The name's Jim Raynor, pal. And I won't be talked down to by anybody.


Report this post
Top
 Profile  
Reply with quote  
 Post subject:
PostPosted: Tue Apr 11, 2006 9:13 pm 
Валхеру

Joined: Sun May 02, 2004 2:51 pm
Posts: 3540
Location: Светът на безкрайната реалност - Евалорм, Кенвийр.
Времето беше гадно, още от началото на нашето пътешествие... уви, бяхме пешаци, а аз изгарях от желание да вземем от някъде каруца или коне. Както и да е. Мъдро думаше върколакът... всъщност мога да кажа, че бяхме събрани от кол и въже, по волята на Боговете и Хазерот. Усмихнах се леко на думите на сънародника и заговорих.
- Много философски думаш, сънароднико - промълвих, след като се изравних рамо до рамо с него. - АтенарТан, нали? Чух лорда да споменава името си. Тор, син на Креан, родом от МерАнгерон на твоите услуги! - казах с лек поклон, докато се подпирам на копието.
А дъждът продължаваше да капе...

_________________
Моят блог


Report this post
Top
 Profile  
Reply with quote  
 Post subject:
PostPosted: Wed Apr 12, 2006 4:48 am 
Член на Ащеор

Joined: Mon Nov 21, 2005 10:07 am
Posts: 797
Location: Агилията, клан Ащеор
"Дам, дам.. Дъжд. Перфектно, като за началото на едно приключение.
Нека видим сега.. отчет на групата. Моята група!
Един човек.. Магьосник! Зове се червения.. що за прякор? Кораво и нетърпеливо копеле е този.. Лагандрес ли му беше името? Да.. Лагандрес. Нека бърза, нека бърза.. За в бъдеще ще го използвам за "откриване" на капани. И без това е човек.. а те са много. Един в повече или в по-малко.. Разлика никаква!
Другите. Някаква елфа. Изглежда разумна и опитна, но едва ли ще допринесе за мисията. Поне на мен не ми допадат дългоухи русокоски, които се пречкат по време на битка, крещейки "Не ги убивайте! Те са невинни!" Все някак си ще я отстраним... Може да замине и с човека.. Я стръв, я нещо друго. А пък ако е девица от хименът й ще стане чудна съставка.
Друго, друго... Имаме си и горгона! Червена горгона! За нея специално ще изнамеря стадо бикове. Мда. Арогантни са горгоните.. само за пари мислят, проклетниците! Нищо чудно накрая на мисията да вкамени всички и да забегне със съкровището. По дяволите, аз ще съм преди нея! Да я видим какво ще стори с подрязани крила и извадени очи.

Върколаци...

По дяволите, трябва да си изпия лекарствата..

Гадни, смрадливи върколаци! Само те ми трябваха! Бият се по гърдите денем и крещят по улиците "Вижте ни, ние сме космати!", а нощем стават на още по-космата и опашата напаст с остри зъби. Ако бях достатъчно продуктивен щях отдавна да съм затрил тая раса.. едно буре с бързодействаща отрова в основните им водоизточници.. пък нека си имат огнена кръв и мустаци!
Философски дрънкал. Я го виж ти! Полежал няколко дена в горската шума, отнел живота на една-две кошути и се смята за самото олицетворение на Дивото! Дефиле ли? Че Остроскал да не би да е някакъв изолиран град, който се изхранва само с прелитащите грабливи птици? Не, естествено. Бас държа, че "дефилето" отдавна е превърнато в удобно за плаване звено, по което ежедневно си джвакат амбулатни търговци, продаващи хапчета против речна болест! Но нищо! Аз ще вкарам неприятния слух в душата му, ще запечатам устните му с тежка болест и нека Дивото е с него! Ще видя тогава що за нюх притежава..
А този Тор. Черен като името си, горкия. Нека се моли на своите богове - те неще го спасят от внезапна смърт.
Да... да.. Нека да останем в селцето. За ден. За два. Ще си набавя нужните материали, ще забъркам някоя друга отвара, за да съм готов.
"

Усмихвам и кимам с глава.
- Да.. признавам си, че ще ми дойде добре една топла камина без вода, която да се стича в отварите ми.

_________________
Направете си Neopet!
Посетете моя блог!
Герои : Шино ; Гак ; Итеон ; РиелмоДел
Squall : Аз вече не съм глупавато добрия Елмозини или Елмозко, а съм по-гаден :)


Report this post
Top
 Profile  
Reply with quote  
 Post subject:
PostPosted: Wed Apr 12, 2006 7:39 pm 
Captain
User avatar

Joined: Sun Sep 07, 2003 1:34 pm
Posts: 2749
Location: Unknown Colony, Terran Dominion
Обърнах глава към върколака с копието. Бръснатата глава и тъмната ко}|{а издаваха едва обуздана ярост, но под тежките клепачи, кафeвите очи на момъка гледаха кротко, честно и съсредоточено. Поклоних глава в знак на почит и казах:
- За мъдростта трябват повече години и сребърни нишки в косата. Без да се обиждаш за последното, разбира се. В изамския край главите си бръснат чираците, в други това е символ на незаконно дете. От кой тип си. И все пак нека говорим долу, дъждът не е милостив към тромавите и непредпазливите.

_________________
The name's Jim Raynor, pal. And I won't be talked down to by anybody.


Last edited by James Raynor on Thu Apr 13, 2006 6:11 pm, edited 1 time in total.

Report this post
Top
 Profile  
Reply with quote  
 Post subject:
PostPosted: Wed Apr 12, 2006 11:25 pm 
User avatar

Joined: Wed Feb 16, 2005 8:24 pm
Posts: 1187
Location: Варна
Когат Клио го настигна, Аксил попита:
- Е? Какво мислиш за групата? Добре се спогаждат, а? - погледна с усмивка назад. - Дано не останат дълго там, няма да можем да си позволим толкова много и силни бойци да се разболеят.

_________________
- Didn't you say people always lie?
- I lied.


Report this post
Top
 Profile  
Reply with quote  
 Post subject:
PostPosted: Thu Apr 13, 2006 4:21 pm 
Валхеру

Joined: Sun May 02, 2004 2:51 pm
Posts: 3540
Location: Светът на безкрайната реалност - Евалорм, Кенвийр.
Още тогава забелязах, че АтенарТан е върколак, който ми харесваше. Да, беше мъдър и думаше правилно за принципни неща; може би той беше един от малкото в групата тогава, с които исках да говоря. Още тогава, когато бяхме на хълма, аз се разсмях и поех след него, а за пръв път от доста време изпитвах наистина желание да говоря - по принцип не съм особено разговорлив, но сякаш теглото на времето бе тъй стоварено на плещите ми, че просто имах желание да поговоря с някой на разумна и философска тема. Затова задърдорих, а звуците от гласа ми се съчетаха с ромона на дъжда и полетяха из пространството.
- Из нашего края, при МерАнгерон не е точно така, друже - казах, все още смеейки се. - Но въпреки това позна за нещо - да, наистина съм незаконен син. Всъщност, не ме е срам да си го призная. А и не рядко благородниците са посявали семето си навсякъде другаде, освен в пищните замъци, нали така? И макар дъждът да не е справедлив към тромавите, не е ли именно той, който дава живот на всичко на тоя свят? Какво би била тревата без дъжда, освен една изсушена пръст, където падат изнурените пътешественици? Не, дъждът може да бъде опасен, понякога, но точно в момента го намирам... успокояващ. Надявам се не ти преча с тези мои мисли, ...? - направих пауза, защото все още не бях сигурен за името му, а и не ми се струваше редно да го попитам. И тогава той направи следното...

_________________
Моят блог


Report this post
Top
 Profile  
Reply with quote  
 Post subject:
PostPosted: Sat Apr 15, 2006 12:35 pm 
Defender of Honor

Joined: Sun Feb 05, 2006 2:46 am
Posts: 428
Location: In The World You Will Never Understand
Лагандрес вървеше напред с бърза крачка, опитвайки се да не затъва много в калта и дупките. Почти беше стигнал до равното, а от там селцето нямаше да е толкова далеч.
От шума, идващ отзад, той предположи, че разсъдъкът е дошъл и при останалите от групата. Магьосникът не се обърна назад, за да се увери дали някой е останал на хълма. Имаше собствени грижи в краката си.
И така, опитвайки се да се движи максимално бързо, но и внимателно, Лагандрес закрачи към светлинките пред себе си.

_________________
" Както и преди - отново се оказах прав "
Много бързо ще те смаже ехото на гневния ми вик, че знаеш ще ти разкажа,
за моя смъртоносен трик. А ако ти побегнеш сетне,
можейки и в дън земя да се завреш, ехото пак ще ти нашепне, че от моя ятаган накрая ще умреш.
Пътеките на светлината - Light's Champion In The Stronghold of Darkness


Report this post
Top
 Profile  
Reply with quote  
 Post subject:
PostPosted: Sun Apr 16, 2006 3:55 pm 
Griever

Joined: Sun Jul 31, 2005 4:13 pm
Posts: 1842
Location: София
Всички

След около десет минути в ходене и разговори, най-накрая стигате селото, за ваше нещастие - подгизнали от глава до пети. Всъщност светлинките на селото не са толкова много, колкото сте видяли. Пред вас, на площада, можете да различите светлините на няколко къщи и един хан, на име Черната роза. По пътя си до площада сте изминали не повече от двеста метра по главната улица, като само няколко светлники са привлекли погледите ви. Улицата продължава още толкова и в другата посока. Селото е пусто, никакви звуци, освен дъжда, не се чуват навън. По улиците забелязвате само няколко създания, бързащи да се приберат в къщите си. Не успявате да забележите нищо друго по пътя си към площада.


Report this post
Top
 Profile  
Reply with quote  
 Post subject:
PostPosted: Mon Apr 17, 2006 2:31 pm 
User avatar

Joined: Wed Feb 16, 2005 8:24 pm
Posts: 1187
Location: Варна
- Това място ми се струва подходящо - каза Аксил и махна на останалите да го последват. В момента бе склонен да приеме всяко предложено му място за почивка, бе целия мокър, а и другарите му също и мак - малкото, което искаше е да хванат някоя болест точно преди началото на приключението.

_________________
- Didn't you say people always lie?
- I lied.


Report this post
Top
 Profile  
Reply with quote  
 Post subject:
PostPosted: Mon Apr 17, 2006 10:44 pm 
Defender of Honor

Joined: Sun Feb 05, 2006 2:46 am
Posts: 428
Location: In The World You Will Never Understand
Лагандрес прекрачи първи прага на Черната роза. (Описанийце, моля)

Веднага се насочва към някоя празна маса (за предпочитане в ъгъла), сваляйки голямата си шапка, изтисквайки я от водата. Оставя я на стола, както и палаща си, и двете прогизнали.
Чака някой да му вземе поръчката. (Описание на сервитьора/сервитьорката) Ще желае горещ чай с билки, както и топъл хляб. (ако има)
Докато чака, изважда перото сюи пергамента си, на който вече са надраскани доста неща, но продължава да умува над него.

_________________
" Както и преди - отново се оказах прав "
Много бързо ще те смаже ехото на гневния ми вик, че знаеш ще ти разкажа,
за моя смъртоносен трик. А ако ти побегнеш сетне,
можейки и в дън земя да се завреш, ехото пак ще ти нашепне, че от моя ятаган накрая ще умреш.
Пътеките на светлината - Light's Champion In The Stronghold of Darkness


Report this post
Top
 Profile  
Reply with quote  
 Post subject:
PostPosted: Fri Apr 21, 2006 11:43 am 

Joined: Sun Jan 08, 2006 5:35 pm
Posts: 106
Морлун също последва Аксил. Времето беше гадно, тя - мокра. В момента искаше само топла напитка и удобно легло. Влезе в хана и се огледа - къде се намира ханджията, има ли свободни маси и дали има някой по-интелигентно изглеждащ посетител, готов да им отдели малко време.


Report this post
Top
 Profile  
Reply with quote  
 Post subject:
PostPosted: Sun Apr 23, 2006 3:32 pm 
Captain
User avatar

Joined: Sun Sep 07, 2003 1:34 pm
Posts: 2749
Location: Unknown Colony, Terran Dominion
Прегърнах върколака с една ръка през рамо, тръгнахме в лека крачка надолу и му заговорих на ухо.
- Разбира се, че не ми пречиш. Дъждът освежава и кристализира. И в този момент ми казва ясно едно - хората край нас са повече като зелените треви на полето, отколкото като тъмните дървета в гората. Не заради възрастта. Просто имат все още млад и твърде буен ум. Не са улегнали. А ти определено не ми изглеждах такъв. Всички изглеждат сърцати младежи, но им липсва ледената стрела на хладнокръвието. Трябва да се постараем, да ги, в известен смисъл, наглеждаме. Няма да се месим много, тъй като никоя душа не търпи това, но е желателно да претегляме решенията им внимателно, тъй като могат да се окажат гибелни за всички ни. Нека долу, пийнем по един хазреан на отделна маса и да обсъдим внимателно пътуването ми. После бих искал да разкажеш още за себе си. А, ако желаеш разбира се, ще ти кажа и нещичко за мен.

_________________
The name's Jim Raynor, pal. And I won't be talked down to by anybody.


Report this post
Top
 Profile  
Reply with quote  
 Post subject:
PostPosted: Sun Apr 23, 2006 4:49 pm 
Griever

Joined: Sun Jul 31, 2005 4:13 pm
Posts: 1842
Location: София
Всички

Отваряйки вратата на хана, започвате да се чувствате като у дома си. Решавате да влезете, да се поизсушите и евентуално да преспите тук. Основното, което трябваше да свършите, бе да определтите дестинацията си.
Ханът е сравнително голям. От ляво на вратата, на две-три крачки настрани, се намира барът, а зад него двама бармани обслужват многобройните си клиенти. В дъното, право срещу вас, виждате стълбището, което води нагоре, най-веорятно към стаите. От дясно се намират масите. Трудно може да се види свободна такава. Сервитьори и сервитьорки кръстосват между тях, в желанието си да угодят на клиентелата. Насядали са създания предимно от елфическите земи, присъстват доста хора, но не липсват и други създания - горгони, нейски, върколаци, здрачници и бурхи. Учудващо, забелязвате само двама даенлини, а те са самите келнери. Помещението е добре осветено, предимно с осветители на агилията. Шумът е невъобразим, което е нормално за хан като този. Въздухът е задушлив и много влажен.
До вас се доближават двама сервитьори:
- Добър вечер! Да ви помогнем ли с нещо? - пита първият - Можете да наемете стая, а ако искате можем да ви помогнем да си изберете маса.
Всички сервитьори на пръв поглед изглждат еднакво - с елегантни сиво-черни дрехи, с избродиран знака на заведението. Двамата, които се приближават до вас са елфи. Очите им са сини, а косите русо-кестеняви. И двамата са средно високи. След като се заглеждате в тях малко по-внимателно и не отговаряте на въпроса им, втория от двамата казва с усмивка на лицето:
- Да, близнаци сме.


Report this post
Top
 Profile  
Reply with quote  
 Post subject:
PostPosted: Tue Apr 25, 2006 10:46 pm 
User avatar

Joined: Wed Feb 16, 2005 8:24 pm
Posts: 1187
Location: Варна
- Ами, всъщност на нас ще ни трябват доста стаи както виждате. С колко свободни разполагате?

_________________
- Didn't you say people always lie?
- I lied.


Report this post
Top
 Profile  
Reply with quote  
Display posts from previous:  Sort by  
Forum locked This topic is locked, you cannot edit posts or make further replies.  [ 40 posts ]  Go to page 1, 2  Next

All times are UTC + 2 hours [ DST ]


Who is online

Users browsing this forum: No registered users


You cannot post new topics in this forum
You cannot reply to topics in this forum
You cannot edit your posts in this forum
You cannot delete your posts in this forum
You cannot post attachments in this forum

cron
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group