All times are UTC + 2 hours [ DST ]


Последни статии Кратки @ Сивостен Recent articles

Свински бут с бамя

(Любен Загорчев - LifeJoker) - 14.12.2011

Enslaved - The Sleeping Gods and...

(Любен Загорчев - LifeJoker) - 08.12.2011

England Medieval Festival

(Любен Загорчев - LifeJoker) - 01.12.2011

SciFi Series: Grimm

(Ангел Генчев) - 28.11.2011

Band dessinee: Chasseurs de dragons

(Любен Загорчев - LifeJoker) - 28.11.2011

"Синя луна" от Лоръл Хамилтън

"Зигзаг" от Хосе Карлос Сомоса

"Добрият" от Дийн Кунц

"Милениум: Взривената въздушна кула" от Стиг Ларшон

На книжния пазар. Иво Милев: "Случаите ...

На книжния пазар. Джим Марс: "Сестри ...

На книжния пазар. Томас Родригес Мартинес: ...

На книжния пазар. Курбан Саид: "Али ...

На книжния пазар: Хакан Йел - "Ресторант"

Fringe също с нов сезон

Arkan - Hilal (2008)

(Ivan G. Atanasov) - 17.02.2009

Pathology (2008)

(Angel Genchev) - 24.09.2008

Europa Universalis: Rome

(Ivan G. Atanasov) - 22.09.2008

B.B. King - One Kind Favor (2008)

(Angel Genchev) - 17.09.2008

Zavet (2007)

(T. Hristov) - 16.09.2008






Post new topic Reply to topic  [ 58 posts ]  Go to page Previous  1, 2, 3
Author Message
 Post subject:
PostPosted: Mon Aug 14, 2006 12:54 pm 

Joined: Sat Oct 09, 2004 12:25 pm
Posts: 880
Location: Бургас
Като чу, че "после ще си говорят", Уидан разбра, че нещо е сбъркал и то сериозно. Отношенията между двамата стари войни явно бяха по-сложни, отколкото той можеше да разбере - не и без допълнителни обяснения, които Хаз най-вероятно нямаше да му даде...
Подтисна с изключително старание една въздишка... тежък е живота на начинаещия войн, но както и да го мъмреше Хаз, щеше в края на краищата да е за негово добро...
Слушаше със здраво стиснати зъби последвалата размяна на реплики между по-опитния миротворец и изкования в тишина, успявайки да проумее, че човекът предлага сделка, която спътникът му смята за недостойна.
В такъв случай щеше да бъде недостойна и за него - а предложението да си помислел, Уидан просто пусна покрай ушите си.

ИИ Явно въобще не трябва да се обаждам в този разговор между НИП-овете - тъй че решавам да обходя с небрежен поглед помещението. Има ли въобще какво да се види.
След оглеждането започвам търпеливо да чакам по-умните и мъдри да си свършат разговора. Естествено слушам какво си казват, с каква интонация и жестове.
Верно - искам да ми опишеш положението на телата им, жестовете, интонация, накъде гледа единия, когато другия говори....въобще мога ли да усетя какви всъщност са им отношенията ( омраза, приятелство и тн или не)
:wink: ИИ


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Mon Aug 14, 2006 5:46 pm 
КуХа МаНеРкА

Joined: Mon May 09, 2005 10:06 am
Posts: 1143
Location: Room 1408
Той се доближи до елфа и прошепна дрезгаво в ухото му: "Ако ти създава проблеми...нали знаеш...? Ако ти досажда?"
Смигна и кимна. Тези жестове бяха не толкова знаци за приятелство и доверие, колкото за жадно нетърпение. Искаше му се да каже "Ами, Мор, знаеш ли, май...".
Не. Засега имаше много по-отговорна работа. Трябваше въпреки любопитните очи на народа и търсещия взор на покровителите си да продължи мисията по пречистването с ледения кинжал и свещения, изгарящ огън. Незабелязано. Анонимно. Като фантом...какъвто беше по професия.

"Надявам се да не се натъкнем на него. Не ми допада този тип хора, ако ме разбираш. Не ми понася някак от тях. Сигурен съм че и те не ме обичат много, макар че, странно защо, повечето такива индивиди, които познавам, са абсолютно безмълвни по въпроса."
Морошин вдигна рамене и махна с ръка към вратата: "Да се махаме по-скоро, че току-виж се запозная с още едни като тоя и не издържа. А то май е пълно..."
"Свине."


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Mon Aug 14, 2006 9:47 pm 
User avatar

Joined: Thu May 13, 2004 12:11 pm
Posts: 3408
Location: София/Бургас
Даенлинът подаде ръка на принца:
- Маферо. - Отрони тихо. - Така ме наричат. За мен фамилиите и титлите нямат значение. Можеби защото не съм заслужил своята... - Принцът го погледна очудено, но след миг кимна и излезе.

Маферо остана сам в стаята. Не бе очаквал нещата да се развият така. Бе дошъл тук без никакви планове... просто искаше да види морето отново, а какво стана... Не можеше да се довери напълно на принца. Поне не все още. От неговата гледна точка, той и противничката му играеха мръсна игра, в чиято среда се намираха един куп хора, сред които Схай и той самият. Така или иначе за момента нямаше какво друго да предприеме освен да изпълни заръката на принца. Той просто му бе предложил защитата си преди нея.

Кой знае... може би някой ден, след като всичко това свършеше, щеше да стане благородник приближен на принца и щеше да покани баща си и майка си на вечеря в имението му. Което щеше да се намира в центъра на града, естествено. Унесен в мечтите си, той забрави грижите и размислите. Скоро навън се чуваха само глухите стъпки на охраняващите го стражи. Някъде близо до прозореца кацна бухал и забуха, а Маферо вече бе заспал...

_________________
If he falls in love tonight,
it can be assumed...
His carefree days with us are history,
in short our pal is doomed...


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Tue Aug 15, 2006 10:49 am 
Captain
User avatar

Joined: Sun Sep 07, 2003 1:34 pm
Posts: 2749
Location: Unknown Colony, Terran Dominion
Интересно как ли работят тези момчета. Дали ще заожат на груба сила или по-скоро на фино пипане. съдейки по вида муе, а и по клана му, по-вероятно второто. Разбира се трябва да очаквам да са подготвени - свих в последната алея пред входа - едва ли ще са толкова глупави, че да не са се досеили какво ги чака.
Ами ще трябва да се върна и да се заредя с търпение. В крайна сметка нищо друго не мога да направя. И да си потърся очила. Още утре след изгрев. Трябва да намеря някои ластични, които да се прикачат през тила. Така няма да ми пречат през битка.
Вървейки в Тъмата все повече се унасях в мислите си и все повече игнорирах шума наоколо.

_________________
The name's Jim Raynor, pal. And I won't be talked down to by anybody.


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Sun Aug 20, 2006 5:32 pm 

Joined: Fri Dec 19, 2003 12:29 pm
Posts: 2170
Location: Quake Kupel
@cherno_slance:

Хаз е леко приведен напред, най-вероятно от дългия път. Самият ти си приведен, заради налегналата ви умора. Онзи обаче, сякаш винаги си е бил изгърбен, и това е правилната дума с която можеш да опишеш стойката му. Жестовете особени няма, и двамата стоят гледайки се в очи, а ти не помниш някой някога да те е учил да познаваш такива неща, камоли да разбереш какви точно отношения имат само от стойката и интонацията. Общо взето разговора не продължава дълго след това. Явно разочарован от резултата, Таррик въздъхва след като не си отговорил на въпроса му.

„ - Е, добре. Нека не отлагаме, както казах трябва да отидете да съответното място... – той отново слага пръст на същото място върху картата - ...и да видите за нещо от полза, мисля този тук ще е в достатъчно добро състояние да разгледа.“

След като си отпочивате още малко, а Таррик междувременно се е заел със своите си работи, изведнъж умората в лицето на Хаз изчезва и скоро потегляте към срутената къщурка. Избягвате няколко патрула стража и се шмугвате сумрачното помещение. Само светлините от улицата осветяват декора наоколо. Прах и плесен. Изоставената къща е на два етажа, като в една от стайте виждаш да се подава стълбище към втория етаж. Хаз почва да претърсва в една от стаите на първия, оставяйките на собствена воля.

@Ringlas:

Той се доближи до елфа и прошепна дрезгаво в ухото му: "Ако ти създава проблеми...нали знаеш...? Ако ти досажда?"
Смигна и кимна. Тези жестове бяха не толкова знаци за приятелство и доверие, колкото за жадно нетърпение. Искаше му се да каже "Ами, Мор, знаеш ли, май...".
Не. Засега имаше много по-отговорна работа. Трябваше въпреки любопитните очи на народа и търсещия взор на покровителите си да продължи мисията по пречистването с ледения кинжал и свещения, изгарящ огън. Незабелязано. Анонимно. Като фантом...какъвто беше по професия.

"Надявам се да не се натъкнем на него. Не ми допада този тип хора, ако ме разбираш. Не ми понася някак от тях. Сигурен съм че и те не ме обичат много, макар че, странно защо, повечето такива индивиди, които познавам, са абсолютно безмълвни по въпроса."
Морошин вдигна рамене и махна с ръка към вратата: "Да се махаме по-скоро, че току-виж се запозная с още едни като тоя и не издържа. А то май е пълно..."
"Свине."

Елфа кимва, но не отговаря. Изражението му се бе променило в недоверчиво такова, след като се приближи толкова близко. И след думите ти. Той те поведе по тъмните улици, подминахте няколко нощни патрула, които явно разпознаха неговото лице и съответно ви оставиха, а не след дълго, се озовахте пред неговия хан. Е имаше си име - „Синият Делес“ . Хан като хан де, едноетажна, дървена града. Беше заключено и той трябваше да събуди гостилничаря. Той, през сънен поглед те „изгледа“ и каза, че за 18 кристала, няма да има проблем да се изнесеш утре по това време от тук.

ИИ – Ако приемеш и платиш те настаняват в сумрачна самостоятелна стаичка, а елфа ти пожелава приятна дрямка след като влиза в своята стая, отсреща твоята. /ИИ

@GoLooM и КеранАнгер :

ИИ Понеже има още будни персонажи, много съжалявам, обаче ще трябва да отложа малко ставането Ви. Керан предполагам ще отива към мястото дето е отседнал и ще се унесе в дрямка, защото и без това няма да му се случи нещо по пътя. Просто искам да сте в една времева зона, отново съжалявам, че ще Ви забавя така. Но скоро ще продължим с вас. Сигурен съм. Ако сте навити и Вие можете да почнете да правите дневници както дадох идея преди, а Баал и Найтмер подхванаха инициативата./ИИ

ПС. Ако Керан няма да легне да спи, то ще поправя това, да ми каже на лична.

_________________
...the farther I fall I'm beside you
as lost as I get I will find you
the deeper the wound I'm inside you
for ever and ever I'm a part of...


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Sun Aug 20, 2006 10:03 pm 

Joined: Sat Oct 09, 2004 12:25 pm
Posts: 880
Location: Бургас
Удан проверява с тоягата си стълбището водещо към втория етаж в тази сграда, която изкованият в тишина доста сполучливо нарече порутена. Стълбището не му вдъхва доверие, но е готов да се качи по него, стига да не чуе гадничкото, предупредително скърцане на изгнили дъски.
Междувременно се обръща към Хаз:
- Знам, че не му е времето, защото сме изморени и трябва да се съсредоточим в претърсването..... но искам да се извиня, че се обадих когато не трябва...
Уидан иска да каже още нещо, защото се чувства засрамен, но пък са го възпитавали да цени мълчанието, затова си затваря устата.

ИИ Уидан се опитва да прецени дали стълбището ще издържи тежестта му - като на всяко стъпало проверява следващите по-нагоре. Ако успее да се качи, ще остави долния етаж на Хаз, а той ще огледа горе ИИ


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Sun Sep 03, 2006 11:50 am 
КуХа МаНеРкА

Joined: Mon May 09, 2005 10:06 am
Posts: 1143
Location: Room 1408
Морошин влезе в стаята и я заключи. След зловещото изщракване на ключалката се зае да оглежда стаята си - има ли удобни места за бягство, скривалища и дали скърцат вратата, прозореца и дъските.
След кратката проверка здрачникът седна на леглото и впи мрачния си, празен поглед в прозореца...искаше му се да скочи и да тръгне на поредната обиколка с изчадията на нощта.
Но преди това...
Кинжал извади Жупел и ножницата му и с бързо движение отряза косата си. Стисна пепел в ръката си и с уверена ръка направи няколко белега по лицето си. Попи кръвта с чаршавите и разхвърля стаята. Сега бе по-различен за познатите си и още по-неузнаваем за непознатите.
Мрачната душа обземаше тялото му и всикчо се размаза - стените се превърнаха в подвижни образи, а прозорецът - в тъмносин водовъртеж. Кинжал със скок се потопи в него и мина от другата страна...


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Tue Sep 05, 2006 7:14 pm 
Очите ми бавно се затварят. Умората от днешния ден бавно се струпва върху морните ми рамене; оставям музикалния инструмент до леглото, близо до мен, след което лягам на леглото, вперил празен поглед в тавана. "Защо винаги мен? Защо винаги всичко трябваше да се случва на мен? Не може ли животът ми да бъде тих и спокоен, без мрачни и сенчести личности, без плетнежи и интриги... всичко да е спокойно, изпълнено единствено с красотата на музиката?" Нежна мелодия се спуска някъде около мен, обгръщайки в галантната си прегръдка всичко наоколо; бавно, се потопявам в чара на нейната отмора и очите ми вече се затварят бързо.
Стъпка. Сърцето ми започва да бие по-силно, а тъмнината е все по-неприветлива. "Дали това отвън наистина беше стъпка? Дали не е... Тя? Тъмната фигура, която ме преследва?".
С последни сили успях да се завия. Е, ако нещо ще ме убива, да ме убива. Аз смятам да спя.
Утре ще е тежък ден.

Ако има утре.


Top
  
 
Display posts from previous:  Sort by  
Post new topic Reply to topic  [ 58 posts ]  Go to page Previous  1, 2, 3

All times are UTC + 2 hours [ DST ]


Who is online

Users browsing this forum: No registered users


You cannot post new topics in this forum
You cannot reply to topics in this forum
You cannot edit your posts in this forum
You cannot delete your posts in this forum
You cannot post attachments in this forum

cron
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group