All times are UTC + 2 hours [ DST ]


Последни статии Кратки @ Сивостен Recent articles

Свински бут с бамя

(Любен Загорчев - LifeJoker) - 14.12.2011

Enslaved - The Sleeping Gods and...

(Любен Загорчев - LifeJoker) - 08.12.2011

England Medieval Festival

(Любен Загорчев - LifeJoker) - 01.12.2011

SciFi Series: Grimm

(Ангел Генчев) - 28.11.2011

Band dessinee: Chasseurs de dragons

(Любен Загорчев - LifeJoker) - 28.11.2011

"Синя луна" от Лоръл Хамилтън

"Зигзаг" от Хосе Карлос Сомоса

"Добрият" от Дийн Кунц

"Милениум: Взривената въздушна кула" от Стиг Ларшон

На книжния пазар. Иво Милев: "Случаите ...

На книжния пазар. Джим Марс: "Сестри ...

На книжния пазар. Томас Родригес Мартинес: ...

На книжния пазар. Курбан Саид: "Али ...

На книжния пазар: Хакан Йел - "Ресторант"

Fringe също с нов сезон

Arkan - Hilal (2008)

(Ivan G. Atanasov) - 17.02.2009

Pathology (2008)

(Angel Genchev) - 24.09.2008

Europa Universalis: Rome

(Ivan G. Atanasov) - 22.09.2008

B.B. King - One Kind Favor (2008)

(Angel Genchev) - 17.09.2008

Zavet (2007)

(T. Hristov) - 16.09.2008






Post new topic Reply to topic  [ 58 posts ]  Go to page Previous  1, 2, 3  Next
Author Message
 Post subject:
PostPosted: Fri Apr 07, 2006 12:24 am 

Joined: Sun Oct 05, 2003 2:55 pm
Posts: 540
Location: Варна
- Отседнал съм в "Здрачният плащ". Искам информация за магът на доковете.

_________________
Искаш ли да разбереш какво има в торбата? Бръкни и разбери!


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Sun Apr 09, 2006 2:13 am 

Joined: Fri Dec 19, 2003 12:29 pm
Posts: 2170
Location: Quake Kupel
Nightmare

Лесно я намираш. Над вратата е грубо нарисуван с боя разкъсан по средата кръг, едната част е пълна другата е празна, обградени от друг кръг. Вътре обстановката е мизерна. Прах се вдига като затръшваша врата пред себе си, а самото място изглежда като пропаднала кръчма разпределена в много стаи, вместо една. До входната врата, на малко столче някакъв върколак си е нахлупил сламената шапка и е прегърнал дългата дървена сопа, похърква. Даже след като тръшваш вратата. Има най-различни мелези тук и е меко казано претъпкано. Седят по масите, играят комар, забавляват се, всякаш останалия свят не съществува. Място където не гги гледат с лошо око. Има и нормални люде, но главо елфи и тук там по някоя нейска. Едните са явно по-толерантни, а на другите не ги е еня за това какво си.

Разпитвайки, лесно разбираш за Белдан. Горе в стаята си е бил.

(.ИИ.Ако ще ходиш там./ИИ.) Отвътре се чува обаче глас, след като почукваш. Иска да разбере кой си и какъв си. Едър и спокоен глас.

GoLoom

- Нима? - исъсква той. Вече можеш да виждаш по-ясно. Неговото лице е изкривено в странни силуети заради свеща, но сега забелязваш, че не е единствения в стаята. Има още две фигури в дъното на стаята, едната закачулена и прегърбена, другата е стройна, по контурите забелязваш с хубави дрехи. - Уверявам те, той ще разбере всяка изречена дума от устата ти. А сега, разкажи ми за Схай и тази лейди М. - и добутва по близо до теб свеща с длъгата си ръка, така че да усетиш нейната топлина по усезателно, а за кратък миг, нещо метално проблесва измежду пръстите му.

Ringlas и Blade

Грен се усмихма широко.
" - Но в името на боговете, кой говори тук за общи интереси. Ни най-малко. Май не съм се изказал правилно, аз говорех дали имаме общи връзки с вас. Интересите за сега включват младия, за расата си, Илиенар, ако не греша? То, и аз съм никой тук, просто бард. Но може би някъде другаде... е то ще е същото и за вас. - "

6 минути остават от магията.

Керан Ангер

Онова човешко момче пред теб те изглежда косо, на директния въпрос. поглежда те от горе до долу. И казва делово: " - За духовници остъпки не правим, да знаеш." отваря шкаф, вади пергамент, чете. " - Ще я бъде, знам за двама, последния е зачезнал за нейде. По два карнеола за всеки." оглежда те пак " - Съжалявам преподобни, но да сте чували за Керан Ангер, духовник на Хазерот, вещ в житията на бога на войната? Виждам просто нашивките ви и мисля, че сте от неговия пантеон. Нали сте праведни вие духовниците, не грешите и нямате задръжки, ако го срещнете бихте ли му предали това писмо, остави го някакво просяче за него. Щяхме да му го пратим към кръчмата, но тука чрез вас е най-добре като, че ли." подава ти сгънат пергамент. Той гласи.

"Мир и спокойствие познавам аз
Щото кова аз със чук от пера
но нима има значение това
място де да отседне търси мойта длан
щото мир и спокойствие познавам аз
царе, царуват, принцове се забавляват
музиката търсят, врява вдигат
щото там, спокойствие и мир намирам аз
г`де съм аз,
намери ме,
сам
"

Bhaal

Онзи взима парите, които поставяш на масата, различил ги по пипане. И казва много тихо, четейки изникнал в ръцете му пергамент, но ти различаваш думите перфектно: " - Кермуир Фаладир, човек, близо към двадесетте. А, е, как изглежда едва ли ще те интересува, но е кестеняв, нисък, с големи изцъклени, кафефи очи с тъмно под тях. Може би недоспиване. Намира се в малка къща, близо големия склад за риба на доковете. Видян е там с няколко млади люде в странни одежди, явно ги е предвождал. Към пет до шест. Събират се всеки ден, като късно вечерта другите си тръгват и той остава сам до полунощ. Точната къща не се знае, но е близо там дето ти казах. Знаем, че е маг, защото е бил видян да си купува много магически елексири от тукашния магазин. Изкупил е почти всички, към три дузини. Не на веднъж де."

_________________
...the farther I fall I'm beside you
as lost as I get I will find you
the deeper the wound I'm inside you
for ever and ever I'm a part of...


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Sun Apr 09, 2006 8:19 am 
КуХа МаНеРкА

Joined: Mon May 09, 2005 10:06 am
Posts: 1143
Location: Room 1408
"Съмнявам се, че някой може да има каквито и да е връзки с мен. Не се спирам на едно място, аз съм индивидуалист-човек" - махна с ръка Морошин и сякаш сложи край на разговора. След това обаче веднага добави - "Е, сигурен съм, че бих представлявал голям интерес на невероятно много хора, но дали може да се каже и обратното от тях за мен? Нали знаете как е с чуждите хора - странни птици, винаги можеш да научиш и разбереш нещо ново от тях, особено ако са родени пътешественици."
След кратко мълчание здрачникът завърши с въпрос: "Работиш ли в момента за някого?"


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Sun Apr 09, 2006 8:29 am 
User avatar

Joined: Thu May 13, 2004 12:11 pm
Posts: 3408
Location: София/Бургас
Маферо се стресна и пристъпи назад... сега вече нямаше мърдане. Тези щяха илида го изцедят или... да го изцедят, но буквално. Реши да използва най-старият трик - да каже истината... но не цялата.
- Казах ви, че не знам почти нищо. Проклетият здрачник и неговото куче ме намериха на доковете. Не знам кой е, но той някак си отдава бе научил за мен, което е до болка странно! Все пак се опитвам да се крия доста дълго време... Искаше да ме присламчи към неговата... такова... организация предполагам. Всъщност ние дори се сдърпахме и почти щях да го убия, подлото наглярче! И той избяга, оставяйки ми писмото... това стана там. После исках да се срещна с принца, но скапаните стражи решиха, че са нещо повече от мен. - Маферо погледна към стройния силует в ъгъла, предполагайки, че това е самият принц и го наблюдава. - Може ли да говоря с него насаме?

_________________
If he falls in love tonight,
it can be assumed...
His carefree days with us are history,
in short our pal is doomed...


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Sun Apr 09, 2006 2:09 pm 

Joined: Sun Oct 05, 2003 2:55 pm
Posts: 540
Location: Варна
- Аз съм благодарен. Ще се видим след няколко дни.
След което излезе от постройките на Белите Гилдии и се запъти към доковете, като молеше срещнатите за посоката.

_________________
Искаш ли да разбереш какво има в торбата? Бръкни и разбери!


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Wed Apr 12, 2006 12:10 am 
User avatar

Joined: Wed Feb 16, 2005 8:24 pm
Posts: 1187
Location: Варна
Свали шапката си. Самото сваляне беше знак на промяната. Той извика другото си аз, което стоеше винаги приготвено да излезе на повърхността и да заблуди онези около Ергонтар. Но този път почувства нещо, сякаш някой друг се опитваше да вземе контрол над чувствата и мислите му. Тръсна ядосано глава. Глупости. Кой би могъл да проникне в ума му?
- Името ми е Ергонтар. Идвам тук... по работа. - той по навик промени гласа си, така че да звучи по - приятелски настроено. Всеки път, щом сложеше "маската" си, той усещаше една странна тежест в корема, която пълзхеше нагоре чак до гърлото му. Когато се усмихваше, когато се правеше на изненадан, всичко това беше фалшиво и колкото повече го правеше, толкова повече се увеличаваше тежеста в корема му, както когато се смееш, въпреки че не ти е смешно.

_________________
- Didn't you say people always lie?
- I lied.


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Fri Apr 14, 2006 10:00 pm 
Captain
User avatar

Joined: Sun Sep 07, 2003 1:34 pm
Posts: 2749
Location: Unknown Colony, Terran Dominion
Определено, не очаквах това. Не ме биваше в главоблъсканиците, даже никак. Липсваше ми, как беше, ``алогично мислене``. Хвърлих последен поглед на момъка пред мен обърнах се и излязох, трябваше ми свеж въздух, за да помисля.
Седнах на стъпалата на веранда, на две пресечки от гилдията. Добре, нека го осмисля. Какво търся - няма да е Хаз, той ми написа, че е далеч. Няма да е и клетвопрестъпника, вече го открих. Тогава остават изкованите. Добре де и все пак, ако търся изкованите, каква е логиката да ми оставят цяла проклета гатанка, свързана с тях. Добре, ако ``чук от пера`` е изкованият, какво кове с него. Хъм? Дали пък? Кинжал ? Звучи глупаво, не се връзва с втората част от загадката?
``Царе царуват, принцове се забавляват`` - в двореца, поне логично излиза. Но какво ще дири един кинжал в двореца? А какво пък ще търси един Изкован в Двореца? Може би ще има мишена. Добре де, но пък защо точно там ще ``почива``. Дали не се има впредвид, че почива, когато се забие в нечия плът. Е всъщност няма значение. Ще се поизмия и преоблека и ще тръгна към двореца. Това ми изглежда най-логично, въпреки, че не се връзва много с първото. Дано Карган ми е напомощ.
Вдигнах очи от хартийката, и видях неколцина дечурлига да ме наблюдават ококорени. Усмихнах се вътрешно. Бих станал за смях, ако разберяха какво правех. Те сигурно биха решили загадката за отрицателно време. Обаче казах само:
- Ей, хаймани, дим да ви няма...
И се насочих към ``Хазеротските друмища``.

_________________
The name's Jim Raynor, pal. And I won't be talked down to by anybody.


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Tue Apr 25, 2006 4:23 am 

Joined: Fri Dec 19, 2003 12:29 pm
Posts: 2170
Location: Quake Kupel
Blade и Ringlas

“ – Естествено, че работя за някого. Работя по въпроса Илиенар да спечели този проклет конкурс. Страничните задачи, който имам са въпрос на подробно изясняване и... договаряне, но не бих се чувствал удобно ако някой наоколо разбере, ако се сещаш на къде бия. Вярвам и ти не си просто случаен пътник, а имаш призвание, за което... не би се чувствал удобно ако някой наоколо разбере.” Виждаш как се усмихва, а едната вежда се повдига във въпрос за разбиране.“ Вярно ли е или тези ръкавици от драконова кожа са попаднали ей така, на ръцете ти, без да са положил кой знае какви усилия, може би завещание? А може би са изцапани с нещо, което трудно може да се очисти и само кожата на могъщи магични създания може да прикрие? Вярвам, че човек като теб не случайно, носи такава ценна придобивка. Човек би ги носил, ако е способен да се пази от... неприятели.” Гласът му е спокоен, даже да някаква степен, спокойно плашещ. До толкова, че Морошин едва забеляза как той се бе навеждал с всяка следваща дума все по напред, сякаш искаше думите му да проникнат през тялото на събеседника. После рязко се облегна назад и изрече с спокоен тон. “Може би имаме повече общо от колкото предполага някой от трима ни?”

[ИИ] 3 минути [/ИИ]

GoLoom

Както е бил до сега спокоен и прибран, от дългия ръкав на разпитващият те се стрелва костеливата му ръка и хваща веригата на ръцете ти като я тръшва върху масата с изненадваща за човек с неговото телосложение сила. Ръцете ти са здраво стиснати в юмруци, но благодарение на острите си нокти той успява да разтвори пръстите на лявата ти ръка, а измежду неговите сега забелязваш какво е блестяло – игла. Той използва пламъка на свещта, за да я нагрее, но точно милиметри преди да я забие под нокътя на показалеца ти, нещо го спира. Онзи, в хубавите дрехи е сложил длан на рамото му. Мъчителя се отдръпва и сега можеш да различиш ясно очертанията и лицето на младият благородник. Къса, добре сресана и поддържана кестенява коса, лицето му е младолико и красиво с правилни черти. Очите му са сини с лек сивкав оттенък в роговицата. В момента те гледат с предпазливост и недоверие, но се чете явно и някаква надежда в младежкия му глас.

“ – Нима играеш със собствения си живот? Защо не отговори на целия въпрос? Да бъдеш измъчван ли искаш? Забрави за здрачника и се концентрирай върху тази Лейди М. Моля те, не ме лъжи и няма да съжаляваш, уверявам те. Кажи каквото знаеш и не крий нищо, да не стигаме до там, че да ти се вадят думите с ченгел от устата. Ако ме излъжеш, ще трябва да се оттегля, а надявам се можеш да се досетиш, кой ще ме замести. Мисли за игли.” Казва с усмивка на лице, но по-скоро игрива, а не като да злорадства.

Bhaal

Когато излизаш от сградата на белите, можеш да усетиш приятния бриз по кожата, както и липсата на топлите слънчеви лъчи на лицето ти. Явно трябва да се е свечерило, песента на щурци докато си още извън портите на града потвърждава предположенията ти. Когато влизаш, отново те лъхва онзи задух, породен от праха вдиган заради постоянно шетащи наоколо крака, копита, каруци. Но не е толкова оживено. Можеш да се заслушваш по-хубаво и точно на портите, разговора на стражниците на 10 метра разстояние се върти около теб или някой около теб. Не можеш да разбереш нищо, но можеш да се закълнеш, че си чул думите “насочва”, “търсен” , “господаря”, “бързай” . Сякаш нещо не е както трябва си казваш. Обезпокоите, но не е в диапазона на онова стягащо чувство в корема, което си свикнал да усещаш при опасност.

Nightmare

След няколко смъмряния и приглушени псувни, около въпроса, че не казваш какъв си точно чуваш стъпки да приближават вратата. Тя обаче се отваря рязко като ръката на върколака се насочва към рамото ти. След кратък шок от усуквания, превъртания на ръце и избягване на остри предмети успяваш да забиеш насочващия се към гърлото ти кинжал във вратата до теб, като държиш и двете му китки в неизгодна за движение от негова страна позиция, макар и да те е притиснал и теб до стената. И двамата не можете да помръднете, защото и двамата държите другия в патово положение.* Онзи се усмихва с острите си зъби. “ – Добре. А, това беше бързо, сега само да ни убедиш, че няма да тръгнеш да ни изколиш и ще можеш да тръгнеш по работата дето търсиш, сине. Мелез.” Казва той сякаш обобщително, вероятно сега забелязал, че не си просто бурх.

Когато той светкавично изтръгва камата от дървесината и застава две крачи назад, на все още в бойна готовност имаш възможността да го огледаш. Той е средно висок върколак, набит, с татуировки показващи се на косматите му рамене и червена кърпа, на бели листа от странно цвете с дълги набраздени елипсовидни листа. На леглото до него е седнал най-вероятно търсения от теб бурх, който е в духовнически роби, но сякаш не е забелязал идването ти, а гледа с разширени от безпокойство очи към пода. После поглежда към теб сякаш е видял призрак, но гласа му издава неговата унесеност в други мисли. Явно по важни от теб.

“ – Аз съм Белдан, този, които търси по-опитни хора за... задача, работа... проблем. Жизнено важен! Както и да е, видях че можеш да се мериш със... е ще му разбереш името в последствие. Сега му убеди, че мога да ти се доверя!

*ИИ – Бърза реакция и Усет за опасност, гад такава :]

КеранАнгер

Децата с престорени писъци се разгонват. Когато стигаш при хана, намираш, че... не носиш толкова дрехи колкото си си мислел. Някои хора дори и два чифта не могат да си позволят, пък и тези върху теб са чисти и без това. След като се измиваш, тръгваш към дворцовия комплекс. Явно за днес всичко е свършило както забелязваш, хората наоколо са се разотишли или го правят в момента. Стигаш площада пред дворцовите стени и се спираш след краткото, но изморително лутане из улиците. От издигнатите пред стените шатри се носи ярка светлина и шумове, а силуети играят по стените от плат, подсказвайки за течащи в момента гуляи, пирове и изобщо веселие. Готов да се присъединиш понечваш да направиш крачка, но тих, шепнещ глас зад теб те спира на място.

“ - “...щото там, спокойствие и мир намирам аз, намери ме, сам...” явно сте могъл да разберете за какво става въпрос. Не не се обръщайте, по-добре не се обръщайте светейши, само ще усложним нещата. А и да не нарушаваме традицията, все пак. Надявам се можете да извините, за начина по който трябва да се срещнем, но не мога да си позволя... още загуби днес. ХазСтеан. Естествено името ви е познато преподобни? Той си има свой проблеми сега. И на мен бе оставил съобщение, което намерих щом свърших с легалната си работа тук, но явно мога да поостана за още. Имам и още един служител, на който гарантирам можете да разчитате, той в момента е на друга задача. Та, ще работим ли заедно? Естеството на задачата е от значение, естествено..."

_________________
...the farther I fall I'm beside you
as lost as I get I will find you
the deeper the wound I'm inside you
for ever and ever I'm a part of...


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Tue Apr 25, 2006 8:14 am 
КуХа МаНеРкА

Joined: Mon May 09, 2005 10:06 am
Posts: 1143
Location: Room 1408
"Е, добри човече, виждам, че си жаден за новини. Ще ги получиш, за да не бавим разговора. Аз съм пътуващ телохранител. Наемен телохранител. Работата ми е да пазя възможно най-добре наемателите си за определено време. И в този период правя всичко възможно косъм да не падне от главата им."
Изведнъж Морошин извади Жупел и удари с острието в люспестата ръкавица. След това с мълниеносно движение отряза кичур от косата си.
"И разбира се, трябва да съм добре защитен. Това дава ли отговор на въпроса ти? Аха?"
Здрачникът прибра кинжала дълбоко в ножницата си.
"И в момента съм тук, за да бъда от полза на вашия елф, приятелю. Отлично знам какви враждебни сили...не, не такива сили...какви врагове се навъртат наоколо и желаят да подушат смъртта му, да вкусят от кръвта му, тази вку..." - Морошин запря и продължи - "И естествено, и естествено - всичко е на определена цена." - Здрачникът направи пауза и посочи събеседника си с пръст в гърдите - "Музиката".


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Tue Apr 25, 2006 10:10 am 
User avatar

Joined: Wed Feb 16, 2005 8:24 pm
Posts: 1187
Location: Варна
- В нищо няма да ви убеждавам, защото, виждате ли, аз също не мога да ви се доверя, особено след атаката на пазача ви. Затова нито вие трябва да ме убеждавате в нещо, нито аз вас. Всеки от нас ще поеме риска и това е. Ако не, тогава предполагам ще можете да минете без моята помощ. - завърши. Всъщност, донякъде блъфираше, защото повече от всичко искаше да се оттърве от омразните убийци на Белият пламък и беше готов да поеме риска. Въпроса в момента бе какъв риск биха поели те - върколака и бурха.

_________________
- Didn't you say people always lie?
- I lied.


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Tue Apr 25, 2006 7:56 pm 
User avatar

Joined: Thu May 13, 2004 12:11 pm
Posts: 3408
Location: София/Бургас
Само преди миг сякаш бе усетил как иглата пробожда плътта му и се ужаси от болката, макар и само въображаема. Проклетият Схай не го бе измъкнал, а този пред него бе професионален лунатик, нямаше мърдане, мамка му!
- Не знам нищо за нея, за бога! Писмото ми го даде слугата й, малкият здрачник. Мислите ли, че би се срещнала с мен и казала истинското си име преди да ме изпита? Естествено, че можех да я издам веднага! Знам само, че явно името й започва с проклетото "М"!! - Успокои се за малко, а човекът въздъхна тежко. Уплашен до смърт, Маферо го погледна умолително - Моля ви...

И тогава... се сети нещо! Как не се бе сетил до сега? Глупак!
- Дребният каза, че господарката му била Жрицата на Терикон... или нещо такова! - почти извика даенлина. - Спрете, моля ви, казвам ви всичко!

_________________
If he falls in love tonight,
it can be assumed...
His carefree days with us are history,
in short our pal is doomed...


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Fri Apr 28, 2006 6:20 pm 
Валхеру

Joined: Sun May 02, 2004 2:51 pm
Posts: 3540
Location: Светът на безкрайната реалност - Евалорм, Кенвийр.
"Проклятие. Да не би тя да има нещо общо в случая?" Поемам дълбоко дъх, след което си придавам жизнерадостен вид, както и донякъде "облекчена" физиономия. "Ще мисля за това по-късно. Сега е важно да изкарам пари от това състезание и после да гледам да потегля... или побегна, нанякъде. Е, каквото лира покаже."
Бавно се връщам, като по път купувам три халби с бира. Като се връщам до тях, продумвам:
- Е, момчета, свърши ми напрежението, ама сега може да се подсилим с по още една халба, нали? - оставям халбите на масата и се усмихвам. - Пийна ли си халба бира, сърцето ми не ще да спира - изпявам в някаква измислена, весела мелодийка, след което със замах изпивам дълга глътка от нея.

"Наздраве. И дано всичко да се оправи."

_________________
Моят блог


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Sat Apr 29, 2006 9:45 am 
КуХа МаНеРкА

Joined: Mon May 09, 2005 10:06 am
Posts: 1143
Location: Room 1408
Морошин отмести поглед от събеседника си и насочи воднистите си очи към появилия се отнякъде елф, с три хлаби в ръка.

"Пийна ли си халба бира, сърцето ми не ще да спира"....хехе, добре казано, реши здрачникът. Накрая вметна поетично: "Пийна ли си хлаба бира, през главата по баира; пийна ли си две и три - кръчмата ще изгори!"

След това смъкна тънката усмивка от устата си и каза мрачно: "Не съм голям привърженик на алкохола. Не знаеш в кой момент ще ти се наложи да имаш орлови очи и слух на прилеп, вместо да се въргаляш под масата, както обича народа".

И все пак отпи една дълга глътка и остави чашата.


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Sat Apr 29, 2006 10:10 am 
Captain
User avatar

Joined: Sun Sep 07, 2003 1:34 pm
Posts: 2749
Location: Unknown Colony, Terran Dominion
- Дори и да се обърна, надали щях да съзра нещо в мрака. Уви, собствените ми очи напоследък ме предават. В интерес на истината, те са една от причините, поради които се налага да ви потърся. Другата ще ви обясня след малко. Кога е възможно да започнем, искам да се заемем възможно най-скоро. Та, ако няма вариант за по-удобно място, където по възможност да ви гледам, доколкото ми позволява Карган, мога да се заема с разясненията още тук.

И в двата случая му обяснявам какво се е случило.

_________________
The name's Jim Raynor, pal. And I won't be talked down to by anybody.


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Sat Apr 29, 2006 4:38 pm 
Валхеру

Joined: Sun May 02, 2004 2:51 pm
Posts: 3540
Location: Светът на безкрайната реалност - Евалорм, Кенвийр.
- Е, по-добре ще е, отколкото да стоим тук мрачни. Победа ни чака... и както гледам засега - лесна. Нали така, Грен? - усмихвам му се леко и надигам халбата.

_________________
Моят блог


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Mon May 15, 2006 3:52 pm 

Joined: Sun Oct 05, 2003 2:55 pm
Posts: 540
Location: Варна
"Какво става тук?" Попита се разтревожено Келендил. Той се опита да разбере от къде идваше звукът и ако разбере се насочва натам, ако не - стои още няколко секунди така и се заслушва.

_________________
Искаш ли да разбереш какво има в торбата? Бръкни и разбери!


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Sun Jul 30, 2006 7:13 pm 

Joined: Fri Dec 19, 2003 12:29 pm
Posts: 2170
Location: Quake Kupel
Blade

Грен не остава длъжен и отпива голяма глътка, но с усмивка на уста. Избърса пияната и се оригна звучно.
“ - Победа славна ни чака, но след дрямка сладка на хамака.” Казва въодушевено човека.
Кратка пауза.
“ – Дали не са слагали нещо в тая бира? Ето заради това не пия...” казва Морошин, гледайки недоверчиво в собствената халба.
“ – Това ще се дължи на заразителния талант на Илиенар, по-скоро.” Казва Грен весело. “ – Е, аз ще ходя да подремна в някоя бърлога, а утре ще се срещнем. Елфе, знам няколко бардака наоколо, с `убавички моми. Ако ти трябва женска ласка, мога да те упътя натам. Само кажи, аз ще бъда в “Бъчвата” и ще отморявам.” Казва прозявайки се, изпива до дъно питието и се оттегля някъде извън шатрите, които почват лека-полека да се опразват. Морошин се обръща към теб.
“ – Аз нямам подслон засега. Ще прощаваш, но бих те помолил драги, да ме упътиш за някое място, което не носи името “Бъчвата” по възможност.” произнася с весел, ироничен тон. Навън излиза вятър и платнищата на шатрите почват да се опъват и отпускат, а сякаш в синхрон свещите в светилниците мятат бясно сенки наляво надясно. Нощта настъпи, на теб ти се доспива, а Морошин се е вгледал умислен в танцуващия пламък.

Goloom

Настъпва мълчание след думите ти. Тримата се споглеждат, благородника кимва срещу тях и мъчителят и третият в робите излизат навън, като ви оставят в тъмната стаичка. Не след малко, когато благородника пали факлите, разбираш, че това наистина е стая за мъчения. Всевъзможни уреди са окачени върху стените и тавана, сложени върху маси пропити с прах и засъхнала кръв. Като тази, на която седите. Той почва да говори с отмерен и спокоен тон.
“ – Съжалявам за обстановката, но ще те помоля да не и обръщаш внимание. Тя не те засяга вече. Искам да говоря с теб по важен за мен въпрос. Имам предложение за теб. Това дали ще го приемеш няма пряка връзка с твоята свобода. Ще те пусна, така и така." изчаква миг и продължава " - Имам обаче нужда от люде, на които мога да се доверя, и които могат съответно да се доверят на мен. За какво... когато им се доверя ще им кажа. За това, ако си съгласен, ще ти възложа задачата, първо, да се отървеш от Схай. Искам да спечеля твоето доверие, открито го казвам, за това освен, че ще те пусна на свобода, ако ти си изпълниш заданието, аз ще изпълня някое твое в замяна." спира се за миг, вглежда се в очите ти " - В рамките на допустимото. Ако искаш да спечелиш доверието ми, естествено. Можеш само задачата да изпълниш, защото е важна за мен. Не искаш да изпълня услугата и само ще ти заплатя богато. Решението е в твои ръце. Това сега може би ти дойде в повече, затова искам да размислиш внимателно над предложението ми. Не те притискам, но искам да искам точен отговор. Ще дойда когато си решил.” става от стола си.
Поглежда към веригите на ръцете ти, кръстосвате погледи, изважда ръждив ключ и тежестта на китките ти олеква. Тъкмо преди да е излязъл се обръща със сериозен поглед и въпрос в очите.
“ – Още една крачка напред от моя страна, а ти накъде ще тръгнеш?”

Nightmare

“ - Добре, добре.” Казва одобрително Белдан, сякаш на някаква своя мисъл. “ – Какво мислиш, ще свърши работа, нали?” споглеждат се с върколака, а той кимва в съгласие. “ – Добре “луна” такава, ето каква е работата. Искам защита, трябва ми страж, който да ме пази. Освен този тук… естествено. Способен.”
“ – А ти явно си такъв...” казва едрият в отговор, разтривайки китките на яките си ръце. Явно си му направил проблеми.
“ – Да, да, да! Не ме прекъсвай...” продължава бурха “ – Това с което си имам работа е духовник. Друг духовник. Иска да ме накаже като… по нашите начини, дето не те засягат. Аз не искам. Трябва скоро да тръгна към… “някъде”, с кораб. Искам да не позволявате този духовник да ме достигне. По никакъв начин. Той е служител на Карган и най-вероятно ще е с приятели следващия път като се срещнем. Сега за заплащането. Аз съм… влиятелен бурх. Имам връзки. Мога да уреждам неща, но каква е твоята цена?”

Керан Ангер

“ - Нощта едвам почва. Улиците са празни, хората пияни. Да вървим по алеите покрай шатрите, а ще ми обяснявате пътьом. Ако шепнете, ще ви разбирам най-ясно.” усещаш ведрия тон в гласа му. След няколко криволичещи преки завършваш историята си. “ – Значи Ви трябва жив, този клетвопрестъпника. Може да се уреди, но не гарантирам за съмишлениците му, ако се стигне до там. Чакайте ни утре, изгрев слънце, парка с извора пред стените на пристана. Бъдете готов. Ето как ще ни познаете.” Свистене пронизва въздуха до ухото ти, когато малък нож се забива в стената отсреща. " - Запазете го."
Когато отиваш да издърпаш камата виждаш, че дръжката на вкопчилото се здраво в някаква греда острие е наполовина строшено, като прекъсва опашката на инкрустираната върху и змия. Обръщаш се назад, но наоколо цари тишина. Силен вятър излиза, а облаци засенчват Ергонтар, нощ настъпва.

Bhaal

Бриза се превръща в силен вятър, а усетът ти подсказва, че нощта е туко-що настъпила. Чувайки още неразбираемите гласове на стражата се насочваш в тяхна посока. Една, две, три… осем крачки и гласовете секват, девет и от същото място чуваш как с бързи крачки някой се отдалечава на ляво покрай теб. Усещаш насоченото върху теб внимание, на този който е говорил до преди малко. След като нервно си прочиства гърлото това се потвърждава, защото се обръща към теб с превзет, формален тон.
“ – Ъъъ, движи се слепецо, какво искаш тук? Не пречи на робата на... градската стража, нямаме просия за вас слепците. Ходи на пазара да просиш слепецо, тук не е мястото за това. Хайде, движи се, движи се…” личи си, че иска да те разкара.

_________________
...the farther I fall I'm beside you
as lost as I get I will find you
the deeper the wound I'm inside you
for ever and ever I'm a part of...


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Mon Jul 31, 2006 1:30 am 
User avatar

Joined: Thu May 13, 2004 12:11 pm
Posts: 3408
Location: София/Бургас
Докато принцът говореше, Маферо успя да се отърси малко от шока. Капчиците пот изчезнаха и той усети излъчването на благородника пред себе си... до известна степен му напомняше за баща му. Хората, за които честта и достойнството стоят над всичко могат да се познаят дори само по маниерите.

Едно трябва да се признае, определено бе объркан. Нямаше дори как да си представи, че това му се случваше и той бе замесен в подобни игрички. Замисли се за свободата и лекия живот на скиталец... нямаше си идея защо, но нещо в него го караше да го забрави и го дърпаше да остане в това приключение до края Е, поне сега имаше нещо пред себе си и то повече от самотна буква:
- Чакай... - едва продума даенлинът. - Всъщност май нямам избор, нали? Ако се отърва от Схай и не остана на твоя страна, онази жрица ще ме гони до край... - Погледна към пода. - Омръзна ми да бягам... но ако искаш помощ от мен, то поне искам първо да ми обясниш коя е тази жрица и... до къде точно се простират възможностите й... - Изправи главата си и погледна принцът в очите, за да докаже, че не го лъже. - Просто искам да знам какъв риск поемам и срещу какво се изправям.

_________________
If he falls in love tonight,
it can be assumed...
His carefree days with us are history,
in short our pal is doomed...


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Mon Jul 31, 2006 9:22 am 

Joined: Fri Dec 19, 2003 12:29 pm
Posts: 2170
Location: Quake Kupel
Goloom

Той се спира тъкмо на вратата. Виждаш усмихнатото му лице, но отново, не злорадства. Блага и симпатична усмивка се е простряла на бузите му, а очите само допринасят за ведрия вид. Благородна кръв тече в жилите на това момче, несъмнено. Но какви мисли протичат в главата му?
" - Крачка напред. Не очаквах и толкова бързо да смелиш нещата. Но съм приятно изненадан." затваря вратата той като кимва на някой от вън, вероятно стража. " - Съвсем не. Избор имаш. Можеш да се върнеш при господарката, да докладваш на Схай и да не го... отстраняваш. Но предвид евентуалното естество на задачата ти, което съм уверен засяга моя милост, мога само да спекулирам относно това какво ще стане при нейния неуспех. А относно самата "жрица", то това е просто прякор, който цели да обърква и стряска простите люде. Тя е..., ако ми позволиш неприличното определение, дребна риба. Моя позната. Няма причина да се плашиш от нея, останеш ли на страната ми. Давам думата си..." очите ви се срещат "...а ако изпълниш заръката, ще ти дам и доверието си. Ще изясня ако се съгласиш. Но да не отлагаме, каква е последната ти дума?" изражението сега е отново е сериозно и ако младоликото лице не сваляше половината възраст, би се заклел, че е в този момент изглежда на поне 40 човешки години.

_________________
...the farther I fall I'm beside you
as lost as I get I will find you
the deeper the wound I'm inside you
for ever and ever I'm a part of...


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Mon Jul 31, 2006 3:22 pm 
User avatar

Joined: Thu May 13, 2004 12:11 pm
Posts: 3408
Location: София/Бургас
- Ако казвате истината за "жрицата", можете да разчитате на мен за каквото и да било. - Изрече Маферо и стана. - Ще се отърва от Схай. Самият той доста ме подразни. Аз, обаче, едва ли ще мога да го намеря... ще се наложи той да го направи. - Спря се за миг, за да помисли и срещна въпросителния поглед на принца. Е, трябваше да му се довери до край, няма как. - Схай искаше от мен да се сприятеля с вас и да ви шпионирам. Затова ако можете... бихте ли могли да ме наемете на някаква длъжност или да ми дадете накакъв пръстен, така че да се разбира, че съм ви довереник?

_________________
If he falls in love tonight,
it can be assumed...
His carefree days with us are history,
in short our pal is doomed...


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Wed Aug 02, 2006 1:13 pm 
Captain
User avatar

Joined: Sun Sep 07, 2003 1:34 pm
Posts: 2749
Location: Unknown Colony, Terran Dominion
Прибрах камата.

Определно този човек не ми допадаше. Нито налудничавият смях, нито държанието му. Нямах избор за съжаление. Превъзхождаха ме и в численост и във възможности. Бях чувал, че алхимиците правели специални стъкла, които поправяли недостатъците на зрението. Светия съвет позволи използването на магически уреди и все пак е редно да се допитам до игумена в Сивостен или Огнедъб, дали подобна постъпка не би разгневила Хазерот.

Реших да не се прибирам все още. Тръгнах на разходка в нощта из алеите на градината на замъка.

_________________
The name's Jim Raynor, pal. And I won't be talked down to by anybody.


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Wed Aug 02, 2006 4:14 pm 

Joined: Fri Dec 19, 2003 12:29 pm
Posts: 2170
Location: Quake Kupel
cherno_slance

“ - Ето го и града.” казва Хаз с изморен глас след около два дена мълчание когато пристигате до портите на Теодрикон. Върколака миротворец е поискал твоята помощ, помощ от събрат, защото по негови думи „в теб се крие голям потенциал“, който трябва да бъде използван за целите на всеобщия мир във вътрешните размирици на хаоса, който цари в империята Нави в момента. Самия Стеан, както обича да го наричат още, е с около цял век по-възрастен от теб, но дали заради това, че сте събратя в непрестанния поход на Мира или защото споделяте почти един и същи мироглед се е привързал към теб. Макар и в сравнително краткото време, от което се познавате това да е само чувство, което усещаш да се крие зад мълчаливата фасада на самотника. Молбата на Хаз е да помогнеш на негов приятел, върколак духовник носещ легендарното име на Керан Ангер. Качествена помощ ще му трябва, а и самия Керан е много праведен и ще се съгласи на помощ само от честолюбив и талантлив войн като теб. Качества, които се срещат... но прекалено рядко.

Преминавате плътно загърнати в ямурлуци стражите, които междувременно се занимават с някакъв странен тип и не ви обръщат особено внимание, макар да сте може би последните, които влизат през портите за деня. Скоро след бавно тътрене по криволичещите алеи и зле поддържаните улици на града, се озовавате в малко спретнато мазе. То е наблъскано с всевъзможни пергаменти навсякъде където има място, а вперил поглед в някакъв пергамент някакъв човек седи на ниската масичка по средата.

„ - Идваш и си отиваш като вятъра върколако.“ казва той сухо когато влизате приведени в помещението. Не е тайна за теб, че това е войн от Ордена на Пламъка, а в частност на Изкованите. Използва старото на мазе на миротвореца като убежище в града, а в замяна му дава информация за нещата, които стават наоколо.

„ - Духовника търси клетвопрестъпник, някакъв друг духовник бурх на име Белдан, който си съжителства с корабен плъх на име Кер Дармит, върколак действащ като негова охрана. Има и още 3ма или 4ма съмишленици, последно са били в порутена сграда срещу гостилницата Здрачният Плащ, която се намира тук.“ Кокалестият му пръст се забива на картата пред него, а вие вече сте седнали на чергата до масата и виждате местонахождението на хана. „ - Предлагам да се разтърсите там за нещо, което може да ни е от полза. А ти сигурно си този неопитния младок Уидан, за който ми каза Хаз.“
„ - Да, той е.“ казва последният, гледайки събеседника си изпод веждите. Лицето му е замръзнало в безизразно изражение. Очевидно е че двамата имат чисто професионални отношения по между си и изобщо не се понасят извън тях. Настъпилата тишина е леко обезпокояваща. Дали ще я наруши някой от трима ви...

КеранАнгер

Помниш, че си ставал свидетел на дребни караници и спречквания по въпроса за алхимическите очила. Доводите изваждани били, че били ползвани от кралете на върколашките родове, а и стъклото, което помагало за изостряне на неправилно зрение пак идвало от пещите където бушувал огъня господен, така че те били практически негова рожба и върколаците защитаващи ползването им не виждали защо да не бъдат разпространени сред нуждаещите се. В контра на това другите пък, по фанатични, се изказвали, че щом Хазерот ги е дарил с такова зрение, то това е защото това е волята му и зад това решение има някакъв довод, който трябвало да се почита, защото Хазерот никога не грешал. А и тяхното използване, само ще накара Пантеона, сред който заболяването на очите било разпространено явление, да изглежда зависим и слаб в очите на всички. И то зависим от самата Агилия. В крайна сметка, въпроса още не е решен, но решението да се използват подобни очила лежало в крайна сметка в ръцете на всеки, който страдал от ограничено зрение.

Парка е сравнително безлюден, освен ако не изключим случайните патрули на стражата, леките момичета, влюбените двойки и не-толкова влюбените двойки, които имат нахалството да се натискат по пейките. Общо взето нощта е топла и приятно освежаваща. Алеите са добре поддържани и чисти, защото все пак в този парк се разхождат благородниците от замъка, чиито прозорци се виждат през короните на дърветата да светят в жълта светлина. Спокойно е.

GoLoom

Усмивка озарява на лицето на момчето след избора ти. „ Хаха! Прекрасно! Радвам се, че се съгласяваш на странните условия, които ти предлагам.“ замисля се така, гледайки още не угасената свещ. „А за длъжността и... другите работи, ще говорим, но не тук. Горе.“ Отключва и оковите на краката ти. „Последвай ме.“ казва и взима чинийката със свещта. Двамата излизате от тъмницата и почвате да се изкачвате по някакви тесни стълбища и коридори, нагоре, докато най-накрая стигате някаква нормална стая вардена от страж. Тя не е в никакъв случай благородническа, но би се заклел, че килим като този на пода няма и в най-добрите ханове на около мили оттук. Вероятно се намира на втория етаж, като поглеждаш от големия прозорец, който гледа в двора на двореца. Предназначена за гости най-вероятно. Скромно легло, с хубави завивки и други удобства, обикновено липсващи в хановете. Най-накрая той се обажда. „ - Това ще е стаята ти ако успееш да отстраниш Схай. А за другите работи. Ще ти осигуря някакво жилище в града където кажеш. То ще ти служи за обосновка, че си могъл да спечелиш моето доверие. Гоблен с моя герб ще е окачен на стената за достоверност, но ще трябва да измислиш сам нещо като обяснение. Когато се срещнеш със здрачника обаче искам преди да го отстраниш да научиш всичко, което можеш от него. Всякаква информация ще ми е нужна. Ако не си съгласен с това да го.... отстраняваш перманентно, можеш просто да го предадеш на разпитвачите ми. Това може да се окаже по-трудна задача, пък и рискуваш да бъдеш разкрит, че си ми доверен човек, защото все пак жрицата има и други шпиони. Не че ако го... знаеш какво, няма да те разкрие като предател, но това че работиш за мен те поставя под по-голям риск. Макар и да е дребна работа „жрицата“ може да бъде и понякога много коварна.“ той си отдъхва от развълнуваната реч и сяда на меките постелки на леглото. „А сега аз и ти се нуждаем от сън и утре ще свършим всичко това, но ако имаш някакви последни кратки въпроси, които мога да отговоря, ще го сторя. Имай предвид все пак, че силите ме напускат лека полека.“ проличава умората в неговите глас и усмивка.

_________________
...the farther I fall I'm beside you
as lost as I get I will find you
the deeper the wound I'm inside you
for ever and ever I'm a part of...


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Wed Aug 02, 2006 7:08 pm 
User avatar

Joined: Thu May 13, 2004 12:11 pm
Posts: 3408
Location: София/Бургас
Маферо седна до принца. За пръв път от доста време насам се чувстваше... спокойно. Още откакто бе изгонен от дома си, бе имал за цел да намери ново място, където да започне живота си отначало. Можеби вече го бе намерил. Усмихна се леко, после се сети за нелеката задача да обезвреди малкия здрачник и сбърчи чело. Не трябваше да обърква нищо. Можеше да познае хората с бърз ум и Схай бе от тях.
- Още една малка подробност. - Обърна се той към принца - Нали ще може да получа писмото от Схай обратно? Все пак може да ме е наблюдавал, когато стражите ме хванаха и би си помислил, че съм го предал. Ако писмото е в мен, мога да го използвам като доказателство, че не съм казал нищо. - Почувства се гадно... Всъщност бе казал доста.

_________________
If he falls in love tonight,
it can be assumed...
His carefree days with us are history,
in short our pal is doomed...


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Wed Aug 02, 2006 9:08 pm 

Joined: Sat Oct 09, 2004 12:25 pm
Posts: 880
Location: Бургас
Уидан знаеше, че е твърде неопитен, за да дава съвети за мисията и твърде млад, за да съветва по-възрастните и патили от него как да градят доверието помежду си. Знаеше, че трябва да замълчи и да оставя по-старите от него да се оправят както могат! Но чувството за несигурност, за студ и недоверие, царящо между двама войни, поддържащи чисто професионални отношения след толкова години познансто - това противоречеше на всичко, в което го бяха учили.
Той погледна към Хаз и произнесе едно от кратките стихчета, чрез които го бяха запознавали с моралния кодекс на Братството на Дъба:

Прозорецът ми -
зазидана от лед
пролука във стената.
Не виждам там, каквото искам.

Не знаеше обаче, дали Хаз ще си спомни урок от самото начало на своето обучение - момент, минал от преди век и нещо.... Кратък урок, чийто смисъл беше, че в своите преценки за околните и събитията войнът трябва да се доверява на сърцето си, а не на своите желания, очаквания, презрение или страсти ( последното често важеше за самия Уидан..).
След като произнесе стихчето, което със сигурност нямаше да говори нищо на Изкования в Тишина, Уидан откъсна очи от тези на Хаз и почтително сведе поглед. Крайната преценка дали да се доверят на този непознат щеше да бъде на Хаз, тоест на по-опитния от двамата!

.... Ала ако щяха да му се доверяват, то той - неопитния Уидан - искаше доверието да е пълно. Както е пълно доверието на война, който подлага дясната си страна зад щита в лявата ръка на другаря до рамото му...


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Mon Aug 14, 2006 11:18 am 

Joined: Fri Dec 19, 2003 12:29 pm
Posts: 2170
Location: Quake Kupel
@GoLooM:

„ - Това ми звучи по-скоро като молба.“ казва той уморено „ Но да, разбира се. Всичко нужно за свършването на задачата, стига да е в рамките на разумното, ще ти бъде предоставено. Но на сутринта ще уточняваме плановете. Ще ти кажа сега да се наспиш добре, най-вероятно ще тръгнеш към обяд, така че тогава ще дойда лично да те събудя. Банята и нужникът са надолу по напред по коридора и веднага в ляво. Стра...“ той се замисля за момент „Всъщност той се казва Грегор. Той седи пред стаята и ще ти донесе храна към изгрев слънце. Това е за сега. Приятна дрямка и ведри сънища ти пожелавам...“ се спира той на дръжката на врата отново с познатият угрижен поглед. „...Смъртта ме взела, къде са ми обноските.“ ръката се изпъва към теб с отворена длан и момчето казва колкото се може най-ведро. „Кристофър Донело, син на барон Донело от рода на Триам Теодрикон. Но само Кристофър също е удачно.“

След като (ако) му се представиш той излиза от стаята и те оставя на умората и мислите ти.

@cherno_slance:

И двамата те погледнаха със строгите си лица, сякаш си се намесил с нещо, което изобщо не е трябвало да кажеш или пък си изтърсил нещо съвсем не толкова на място. Все едно си попитал на погребение, как е здравето на покойният. С подобен поглед те заковават и двамата. Но странно, защо и двамата?

„ - После ще си поговорим момче...“ - ти казва Хаз студено.
„ - Нахално. Както и да е. Човек не може да познава някой съвсем, Стеа`. И двамата го знаем добре.“ кратка пауза, в която и двамата отново се споглеждат. „Така е и явно с Белдан. Преди бил праведен монах, естествено, попийвал си, с това божество, на което е отдал почит... Но изведнъж се сприятелил не с когото трябва като явно. Нечисти сделки, подкупи, пари. Така стават нещата. Сближил се с местните сиви, който създават проблеми. Може да знае нещо за тях и вие да...
„ - Служим само на Мира и Братството, Таррик.“ го срязва Хаз преди да е завършил „Не изпълняваме чужди поръчки, и това то знаме добре, не виждам защо не си спестиш думите. Тук помагаме само на духовника на Хазерот. Толкоз. Нито пръст повече.“ човекът се е усмихнал, лукаво сякаш.
„ - Е, само казвам, че можете да дадете добра информация на Братството, която да послужи за Мира. Малко известия за случващото се никому няма да навредят. Даже и на мен. Може да платя, така че да да минавате през портите на града денем и нощем, необезпокоявани.“ сещаш се за гоненията на Миротворци, които и до ден днешен продължават старата традиция в империята. Примамливо предложение за такъв като теб. “Някои нормални люде даже и нощем не могат.“ добавя, сякаш в потвърждение на спомените ти човека.
„- Достатъчно!“ казва Хаз когато вижда, че погледа на Таррик изобщо не гледа него, а се е обърнал към теб с очакващо изражение.
„- Помисли си.“

@Ringlas:

Пламъка трептеше в ръцете на свещта.

„ - Ами до колкото помня драги, моята нямаше даже и име.“ се усмихва елфа „Не е като да е една от най-скъпите, то иначе даже нямаше да мога да отседна там. Но мога да те заведа. Не мисля, че нашия приятел Грен ще да е избрал същото място за спане.“ Вятърът не стихва. Всъщност не си много сигурен какъв беше този тон в гласа на Илиенар, когато каза думата приятел. По-скоро, несигурен. Някак си вече нищо не е сигурно. Несигурно бъдеще. Празно бъдеще? Празните халби на масата напомнят за празни обещания, отдавна разляни на халос, останали неизпълнени. Неизпълнени задължения. Те бяха някъде извън шатрите, навън, на опасния вятър. Не само те...

_________________
...the farther I fall I'm beside you
as lost as I get I will find you
the deeper the wound I'm inside you
for ever and ever I'm a part of...


Top
 Profile  
 
Display posts from previous:  Sort by  
Post new topic Reply to topic  [ 58 posts ]  Go to page Previous  1, 2, 3  Next

All times are UTC + 2 hours [ DST ]


Who is online

Users browsing this forum: No registered users


You cannot post new topics in this forum
You cannot reply to topics in this forum
You cannot edit your posts in this forum
You cannot delete your posts in this forum
You cannot post attachments in this forum

cron
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group