All times are UTC + 2 hours [ DST ]


Последни статии Кратки @ Сивостен Recent articles

Свински бут с бамя

(Любен Загорчев - LifeJoker) - 14.12.2011

Enslaved - The Sleeping Gods and...

(Любен Загорчев - LifeJoker) - 08.12.2011

England Medieval Festival

(Любен Загорчев - LifeJoker) - 01.12.2011

SciFi Series: Grimm

(Ангел Генчев) - 28.11.2011

Band dessinee: Chasseurs de dragons

(Любен Загорчев - LifeJoker) - 28.11.2011

"Синя луна" от Лоръл Хамилтън

"Зигзаг" от Хосе Карлос Сомоса

"Добрият" от Дийн Кунц

"Милениум: Взривената въздушна кула" от Стиг Ларшон

На книжния пазар. Иво Милев: "Случаите ...

На книжния пазар. Джим Марс: "Сестри ...

На книжния пазар. Томас Родригес Мартинес: ...

На книжния пазар. Курбан Саид: "Али ...

На книжния пазар: Хакан Йел - "Ресторант"

Fringe също с нов сезон

Arkan - Hilal (2008)

(Ivan G. Atanasov) - 17.02.2009

Pathology (2008)

(Angel Genchev) - 24.09.2008

Europa Universalis: Rome

(Ivan G. Atanasov) - 22.09.2008

B.B. King - One Kind Favor (2008)

(Angel Genchev) - 17.09.2008

Zavet (2007)

(T. Hristov) - 16.09.2008






Post new topic Reply to topic  [ 58 posts ]  Go to page 1, 2, 3  Next
Author Message
 Post subject: Глава II: Кръстопътища
PostPosted: Mon Jan 02, 2006 11:14 pm 

Joined: Fri Dec 19, 2003 12:29 pm
Posts: 2170
Location: Quake Kupel
И така краят и на този ден бива оповестен от оранжевите езици на слънцето , шарещи по керемидите на къщите. Залезът е бавен и мъчителен, сякаш нарочно е забавил своя ход, за да измъчи до последно клетата земя. Светлинката на Тъмният Рог вече се показва на противоположната страна на огнения хоризонт. Лекият бриз едвам се усеща, а хората цапочват да се разотиват кой от където е дошъл:

Bhaal

" - Е, ще бъдеш ли така добър да кажеш какво в името на боговете искаш слепецо? Много ли те притесних, че не искаш да си дадеш името поне?" казва нетърпеливо момчето пред теб. Гласът му нервен. Докато беше изпаднал в мисловни размишления, той не бе приел друг клиент, а чакаше да му отвърнеш. Наоколо чуваш, че хората, които са вдигали врява са се разотишли. Но напротив, не е като да няма никой, просто са се заменили с по-тихи и по-цивилизовани такива. Почва да тропа с крак под масата, нервно, а диханието му се зачестява.

КеранАнгер

Едвам не отронваш цялата стена с пияницата - едро парче от нея се разибва на прах в земята, а човека те гледа с ококорени кървясали очи. Равера му се скъсва, защото е явно прекаелно парацилв и той пада върху мръсотията отдолу. Гледа те с подчертано изплашен поглед и почва леко и внимателно да повдига мърсна ръка с черни и изпочупени нокти, сочеща на вън. " - Не знам, но бях видял тука един двама сеннчести и после дойде трети детоимсенавика, и каза, тъй де чух, че някакъф търсили и само Смъртта не били усведомили и каза някакви Изковани в Тишина детонегизнам какви са, мне. Милостиня господарю?" протяга другата ръка той, тя е в още по-плачево състояние. Започва да кашля, раздирайки си всякаш дробовете отвътре. Повечето от пияниците започват да си събират парцалите.

Blade

Противникът ти сякаш се е отцепил от целия конкурс и на лицето му не забелязваш ни най-малък признак на разочарование. Той най-накрая оправя своята мандолина и се изправя лице в лице с теб. Погледът му е празен и високомерен. " - Дошъл си, за да се подиграваш, така ли? Ха! По-добре свали тази фалшива гримаса от лицето си и недей се радва толкова, защото утрешния ден със сигурност ще загубиш с товето жалко изпълнение." той те подминава, а ръката ти увисва самотна във въздуха. Чуваш как Грен ти вика отдалеч, тичайки към теб. " - Илиенар! Друже! Беше невероятен, браво направо ги омагьоса, човек да си помисли, че си изтински маг! " и се засмива шеговито, дишайки тежко от възторг и спрента до теб. Подпрял се на колената си поглежда фръцналия се противник. " - Ех, тоя явно е голям невъзпитаник като го гледам от тука. Недей му обръща внимание, а да идем и да пийнем по нещо, а?"

Ringlas

Журито обявява края, на тазднешния конкурс и глашатая започва да вика с все сила на остоналите хора да се разотиват. И те така и правят. Тази шатра, явно сте били последната за деня. Май не си направил на никой впечатление. Виждаш как на площадката са останали само елфа-победител и някакъв друг мъж. Ноща наближаваше. Големите шатри светнаха отвътре и можеше да се видят силуетите на веселящите се вътре. Ноща наближаваше.

GoLooM

Втурна се към онзи, чиято вретичка, която варди ти се бе сторила най-близка. Не беше видял кога и онзи, с когото спори бе извадил арбалета и се целеше в теб. Колко нелепо, стрелата не успя да те олучи, но пък затова закова веещият ти се зад гърба плащ в дебелото
дърво. Не че това те спря, но забави достатъчно спринта ти, така че онзи пред теб да може да отреагира с дръжката на алебрадата в муцуната. И заспа. Болките в главата те сабудиха като махмурлук от тежка пиянска нощ, само че не бе жаден, колкото скапан. Явно бе загубил доста кръв от аркадата на челото, която сега като опипваш бинтовете се е просмукала бая. Болката е нещо повече от махумурлук. Килиите са си килии, както нормални килии. Мръсни, студени, лежиш на дървена скамейка с още няколко отрепки на срещуположната. Можеш да прецениш времето на вън. И гърба ти не е в добро състояние, доста боли, но явно не си спал накриво, а протсо са те наритали хубавата. И другите отрепки не са по-добре от теб.

_________________
...the farther I fall I'm beside you
as lost as I get I will find you
the deeper the wound I'm inside you
for ever and ever I'm a part of...


Last edited by Passenger on Tue Apr 04, 2006 9:14 pm, edited 2 times in total.

Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Mon Jan 02, 2006 11:39 pm 

Joined: Sun Oct 05, 2003 2:55 pm
Posts: 540
Location: Варна
- Името ми е господин Делинор. Съжалявам ако съм ви притеснил - рече спокойно Келендил, може би малко извинение би помогнало на момчето. - Искам информация относно този маг. Както казах, само знам че има връзка с подземния свят, може би е в съюз с начинаещи магове, и се намира на пристанището, но не знам точно къде. Трябва да разбера къде живее, има ли охрана и как се казва. И то веднага. Информацията ми трябва преди залез слънце. Ще платя щедро, ако я изпълните дотогава - рече с по-нисък глас мелезът, за да не го чуят околните.
Доста неприятности му създаваше този маг. Когато го откриеше, Келендил щеше да се забави, повече от обикновено. Малка добавка, към исканията на Валентарите, престаравене в работата. Келендил зачака отговор.

_________________
Искаш ли да разбереш какво има в торбата? Бръкни и разбери!


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Mon Jan 02, 2006 11:50 pm 
КуХа МаНеРкА

Joined: Mon May 09, 2005 10:06 am
Posts: 1143
Location: Room 1408
Морошин бе наистина заинтригуван от веселбата в шатрите, искаше му се да се присъедини към нея. Незнайно как, музиката на елфа сякаш бе излекувала за момент болната душа на здрачника. Сякаш бе намерил лек за неизлечимата си лудост...не, не беше възможно. Музиката беше прогонила цялото желание за мъст от сърцето на Кинжал.
Изведнъж в съзнанието на Морошин нахлуха мрачни мисли. Ридик. Къде ли е сега той? Сигурно капитанът го е намерил и му е помогнал. Капитанът...здрачникът беше съвсем сигурен, че ако го срещнеше пак, щеше да си има неприятности - все пак си имаше работа с доста умел Изкован. Виждал го е неведнъж как борави с кинжалите и изпълнява наказателни акции.
Сега за Морошин бе най-добре да се скрие в някоя шатра и да остане незабелязан. Елфът. Сега бе момента да се запознае с него, да си осигури покой на душата с чудодейното му изкуство...както и да си изпроси покана в някоя от шатрите. Знаеше обаче, че така щеше да изложи на опасност себе си и още много хора. Опасност от себе си. Звучеше неизбежно. Ала страхът е неволята, както и хубавата музика бяха изолирали засега нестихващата лудост. Едно обаче беше факт - нощта идваше. И с нея идват и демоните в душата. Морошин си спомни деня, в който се бе отрекъл от боговете.
Мрак...
Дървената къща гореше. На разпадащия се покрив бе застанала обвита в черно наметало дългокоса фигура. Качулката бе паднала, а устата на здрачника бе омазана с кръв. В едната си ръка държеше млада красавица. Там, където трябваше да е сърцето й, стърчеше дръжката на кинжал. Вратът и беше пробит и окървавен. Другата си ръка здрачникът прокарваше по прелестните й гърди, отиваше към врата й. Отдолу се чуваха безпомощните викове на стария баща, които скоро заглъхнаха, за да не бъдат чути никога повече. Очите на младия Морошин бяха обърнати към небето, а по лицето му се стичаше кръв. Здрачникът наведе глава и страстно целуна мъртвата хубавица, така страстно, че погълна кръвта от устата й. Здрачникът отново извърна глава към небето и извика - "Отричам се от вас! Нека огън ме погълне, та на пепел да стана! Душата ми не е ваша!" След което изхвърли младата жена в пламъците...лицето й вече бе обезобраено, не бе останала и следа от приказната й красота.
Мракът изчезна. Морошин тръгна бавно към елфа и подаде учтиво ръката си: "Казвам се Зуалмал. Мисля, че току-що ми даде нещо, за което ти дължа живота си."


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Tue Jan 03, 2006 12:37 am 
Валхеру

Joined: Sun May 02, 2004 2:51 pm
Posts: 3540
Location: Светът на безкрайната реалност - Евалорм, Кенвийр.
Поглеждам учудено досегашния си противник в музикалната битка. Е, щом иска... така е, когато не можеш да приемеш загубата. Както и да е. Отварям уста да отвърна на Грен, когато виждам здрачника, който ми задава въпроса си.
- Илиенар-ап-Дилиан, на вашите услуги - покланям се изящно колкото мога и след това стискам ръката на здрачника - господин Зуалмал. Но... не че искам да бъда груб, но за какво точно говорите? - ухилвам се и търпеливо зачаквам отговора, поглеждайки скришом Грен.

_________________
Моят блог


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Tue Jan 03, 2006 12:54 am 
КуХа МаНеРкА

Joined: Mon May 09, 2005 10:06 am
Posts: 1143
Location: Room 1408
"Като начало бих искал да Ви честитя победата, защото е факт, че изпълнението беше класи над това на опонента. Не искам да Ви притеснявам с това си странно поведение, но причината, по която говоря тук с Вас е повече от важна за мен." - Морошин плясна с ръцете си, покрити от драконови люспи - "На първо време бих искал да поговорим насаме...може ли все пак да си говорим на ти? Ще бъда прям - засега ми трябва сигурно убежище. А това, за което ще си говорим, наистина има голямо значение за моята личност. Та ще може ли да се видим скоро?"


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Tue Jan 03, 2006 1:04 am 
Валхеру

Joined: Sun May 02, 2004 2:51 pm
Posts: 3540
Location: Светът на безкрайната реалност - Евалорм, Кенвийр.
- След като желаеш - ще говорим на "ти", разбира се! А колкото до говоренето насаме... ами добре - оглеждам се за някое място, където е усамотено и ако намеря такова му го посочвам.

_________________
Моят блог


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Tue Jan 03, 2006 2:25 am 
Captain
User avatar

Joined: Sun Sep 07, 2003 1:34 pm
Posts: 2749
Location: Unknown Colony, Terran Dominion
- Достатъчно милост проявих, че те оставих жив - просъсквам през зъби. ``Тези пияндурници няма да ми кажат нищо, явно все пак ще трябва да дам и последните си пари на Бялата гилдия. Е няма значение, правя го в святото име на Карган. Към бялата гилдия``

_________________
The name's Jim Raynor, pal. And I won't be talked down to by anybody.


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Tue Jan 03, 2006 2:18 pm 
User avatar

Joined: Thu May 13, 2004 12:11 pm
Posts: 3408
Location: София/Бургас
Маферо се изправи... Е, поне беше на топло. Усмихна се за миг на смешната си мисъл и седна на това, което трябваше да му послужи за легло. Всичко се бе провалило, целият план, мисията му и какво ли още не. Сега вероятно бе в най-отдалечения край на града в мръсния затвор, далеч от двореца и целта си. Е, щеше да е добре ако поне знаеше присъдата си. Изправи се и отиде до решетките (или врата с прозорчето ако е тъмница) и се огледа в коридора за стражи и попита:
- Къде съм?

ИИ: Ако няма стражи някои от другите отрпеки :ИИ

_________________
If he falls in love tonight,
it can be assumed...
His carefree days with us are history,
in short our pal is doomed...


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Wed Jan 04, 2006 11:22 pm 

Joined: Fri Dec 19, 2003 12:29 pm
Posts: 2170
Location: Quake Kupel
Bhaal

" - Много добре, господин Делинор изчакайте за момент така." и чуваш как вече е не само неспокоен, но и е развълнуван. Става, избутва стола съсъ скръцане и чуваш как се запътва на някъде. Скоро стъпките му заглъхват зад стена, не особено дебела за твоя перфектен слух. Там той казва, нещо на някакъв език, измежду които думи разбираш само собстевното си име. Много съскания и шептения. Здрачнически. Скоро се връща, като в ръцете му шумоли някакъв пергамент от не хубава хартия, по дразнещият звук преценяваш. " - Информацията, която имаме е за няколко такива млади ентусиазиране магове, които би трябвало да имат, от слухове естествено, някаква връзка със сиви, тъмни и подземни гилдии. Един който се подвизава из доковете, един при площадите около двореца, и трети който някъде в предградията има постоянно някакви връзки с керваните ил ипоне така казват... Та кой ви интересува, за всеки информацията е 3 до 5 нефрита в зависимост от изчерпателността на информацията, та? - казва с фалшива успокоеност, под която прозира неговата нерешителност.

КеранАнгер

Зад теб чуваш ругатни и вайкания за стената, която е зидана толкова много време. Как пантеона не си знае силата или поне послушниците му, но какво да се очаква от дхувоник на бога на войната? Е, запътваш се обратно въоръжен с нищо друго освен собственото си отгечение и стигаш, когато вече залязващото слънце се кани да довръши обиколката. Затихнало е в Белите гилдии. Вече се водят много по-делови разговори, ето че е виждаш пак оня слепец да преговаря, явно доста се интересува, а здраника пред него е много нетърпелив всякаш

Blade и Ringlas

"- Ох, още ли един" казва Грен и се пляска по челото. " - Абе като го гледам... Извинявай друже" казва към здрачника "но, според мен всико, което можете да си кажете отвън можете и вътре на чаша бира - поне така мисля аз де? Или ще го наръгаш с някой кинжал, а?" се засмива гръмко човека, който е облечен малко като придворен шут.

GoLooM

" - Ами в затвор на стражата" казва пребит до синини, доста слаб върколак, който след това се заема да си изкашля дробовете. След като се съвзема малко, се опитва да каже през зъби " Опитал си да превземеш замъка с голи ръце казват." задавя се в собстевният си хилеж, и простенва. " - Ох, не е хубаво да те ритат дълго в ребрата. Ти явно си по глупав от всички ни тук, щото и си опитал да убие..." но го прекъсва отварянето на врата на килията. "Даенлина, идвай насам!" казва стража. Забелязваш, че си единственият такъв тук, но и също чак сега заблязваш и най-вече усещаш, че на ръцете ти има тежки и студени окови. Боли те, много. Онзи ти подава под носа, някакво парче пергамент, което ти едвам разпознаваш, но после се сещаш, че само едно такова е било в теб. Онова от Схай. още на вратата оня се развиква." - Ей, глупак! Твое ли е това писмо и защо се намира в дисагите ти?! Отговаряй веднага!!!"

_________________
...the farther I fall I'm beside you
as lost as I get I will find you
the deeper the wound I'm inside you
for ever and ever I'm a part of...


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Wed Jan 04, 2006 11:32 pm 
КуХа МаНеРкА

Joined: Mon May 09, 2005 10:06 am
Posts: 1143
Location: Room 1408
Морошин се обърна към човека и застина. Изражението му беше ледено, ледени бяха и сивите му очи, леден беше и шепотът му: "Предполгам, че не знаете с какво си имате работа, сър. Затова ви предлагам да ни оставете. След това ще се присъединим към празненството, да, с най-висше удоволствие".
След което се отдалечи с елфа и му заговори далеч по-дружески и по-топло: "Не знам как ме приемаш, но ти сега за мен си повече от приятел. Морошин е истинското ми име, но занапред ме наричай Зуалмал. Предчувствам, че сега съдбите ни са на кръстопът. Слушай ме, ще бъда кратък. Желая да те наема като личен музикант. Нямам много пари. Но мога да ти гарантирам безрезервната си подкрепа на телохранител. Както и да ти гарантирам незабравими приключения. Няма да останеш гладен. Ако откажеш, гладна ще остане душата ми. Няма да ти казвам какъв е този глад, защото зная, ще останеш изумен и потресен. Това, което ти казах сега, бе само да те подготвя. Нека се присъединим към празненството, после ще довърша молбата си. Този не ми харесва. Искам да се уверя, че сме съвсем сами."
И отмести дружелюбния поглед от елфа, превръщайки го отново в студен, този път към арогантния шут: "Нещастник" помисли си здрачникът, "няма да остане дълго време цял".


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Wed Jan 04, 2006 11:36 pm 
Валхеру

Joined: Sun May 02, 2004 2:51 pm
Posts: 3540
Location: Светът на безкрайната реалност - Евалорм, Кенвийр.
- Ъъ... М... Зуалмал, аз не те познавам... а и наистина искам да се пробвам в този конкурс, който оглавява принца. Защо толкова ти е нужна моята музика?

_________________
Моят блог


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Wed Jan 04, 2006 11:49 pm 
КуХа МаНеРкА

Joined: Mon May 09, 2005 10:06 am
Posts: 1143
Location: Room 1408
"Музика за душата" каза мелодично Морошин и накрая добави мрачно: "Няма да ти преча на конкурса; за останалото ще се разберем по-късно...не е тук мястото. Да се присъединим към веселбата!"


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Thu Jan 05, 2006 12:11 am 
Валхеру

Joined: Sun May 02, 2004 2:51 pm
Posts: 3540
Location: Светът на безкрайната реалност - Евалорм, Кенвийр.
Докато вървим нататък, казвам:
- Е, можеш да ми станеш телохранител, ако искаш... Няма да ти плащам, а и ти няма да ми плащаш. Ти ще ме пазиш, а пък аз... ще ти доставям удоволствие с музиката си, доколкото мога?

_________________
Моят блог


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Thu Jan 05, 2006 9:36 am 
КуХа МаНеРкА

Joined: Mon May 09, 2005 10:06 am
Posts: 1143
Location: Room 1408
"Дадено...но надали ще е просто удоволствое за ушите ми, а спасение за душата ми." промълви здрачникът - "Да влизаме."


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Thu Jan 05, 2006 8:15 pm 

Joined: Fri Dec 19, 2003 12:29 pm
Posts: 2170
Location: Quake Kupel
Blade и Ringlas

Но Грен изобщо не се отдалечава от вас, а седи на достатъчно близко разтояние от мястото където си говорите. [ИИ]така като описвате прекалено свободно действията си без да са съгласувани с разказвача...[/ИИ]

Влизате в шатрите, а слънцето вече съвсем скрилоотразява лъчите си в небето и само то е със червеникаво синия цвят на залеза сега. Грен ви последва, а по пътя на влизане отдръпва на достатъчно разстояние Илиенар, и оставя здрачника да влезе сам вътре. Има достътчно време за да каже следните думи: " - Илиенар!" казва много бързо шепнейки " - Побъркал ли си се?! Как толкова неохотно прие неговата "покана"? Или беше заплаха? Затова ли прие? Кажи, ако те е заплашил с оръжие да викна на минутата стражата да се справи с него! Извинявай, че ви подслушвах, но мислех, че ще ти забие нож в корема! Заплашилите?!", а Илиенар можеше да отговори само много бързо и кратко, преди здрачника да се бе усъмнил.

Вътре в шатрите, фенерите са запалени, а съществата наоколо се веселят и пият. Всеки демонстрира своето майсторство с музикален инструмент или своите певчески дадености. Маси могат лесно да се намерят, Морошин съзря една точно близо до бъчвите, където се раздаваше бира явно на безценица.

_________________
...the farther I fall I'm beside you
as lost as I get I will find you
the deeper the wound I'm inside you
for ever and ever I'm a part of...


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Tue Apr 04, 2006 9:45 pm 
Валхеру

Joined: Sun May 02, 2004 2:51 pm
Posts: 3540
Location: Светът на безкрайната реалност - Евалорм, Кенвийр.
Сядам на свободната маса и поръчвам три бири:
- В името на победата, приятели! - казвам широко усмихнат. - Аз черпя!

След което се облягам леко на масата, и казвам още по-усмихнато:
- Е, ще е хубаво да се поопознаете. Грен, това е новият ни "спътник" - Зуалмал! Човекът просто се нуждае от... как да го кажа, абе има чувство за хубава музика! А, здрачнико - между другото и Грен е голям майстор на свирнята, а също и на хубавите истории, хехе - след което вдигам леко халбата с бира и отпивам няколко големи глътки.

"Хехе, я да видим тези гълъбчета сега как ще се навъртят наоколо; ако Грен все пак има едно на ум и върти разни шашми, сега поне ще имам малко време да разбера за какво става дума..."
- Божичко, от тоя конкурс се изтощих напълно, а и... е, как да го кажа - трябва да посетя едно тайно място, хаха - казвам аз явно развеселен. - Извинете ме.

След което се изправям и гледам да се отдалеча мъничко, като няколко метра след като съм тръгнал, се обръщам и докосвам леко мистичните енергии, съсредоточавайки се върху едно единствено нещо - гласът на Грен.

[ИИ]Влагам 15 мана в магията "Далечни гласове" - целта ми е да чувам точно определен звук - гласът на Грен - дори докато съм далеч; времетраенето би трябвало да е 15 минути, а разстояние - в 1.5 км радиус.[/ИИ]


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Tue Apr 04, 2006 10:21 pm 
User avatar

Joined: Thu May 13, 2004 12:11 pm
Posts: 3408
Location: София/Бургас
Писмото! Стражът държеше писмото и явно го бе прочел. Е, всъщност нямаше накъде по зле от затвора... смърт? Не му се мислеше...
- Ами не съм го писал аз... и не пише, че е до мен. Като един честен и праведен гражданин... ами... имам честта да ви го предам! - физиономията му изразяваше цялото задоволство, на което бе способна мишле, намерило находчив начин да прецака котката на съседите. Сега, след неуспеха и побоя му тук, пламъчето в очите му започана да се възвръща. По-дяволите, дали въобще имаше какво да губи?

_________________
If he falls in love tonight,
it can be assumed...
His carefree days with us are history,
in short our pal is doomed...


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Tue Apr 04, 2006 10:29 pm 

Joined: Fri Dec 19, 2003 12:29 pm
Posts: 2170
Location: Quake Kupel
Blade и Ringlas

Подминаваш Грен, а лицето му замръзва в същата загрижена въпросителна гримаса. След което елфа изпреварва представилия се за Зуалмал до масата в ъгъла и сяда чевръсто. Поръчвате бири. Грен го настига, бавно с леко посърнало изражение на лицето, по-скоро намръщено. Гледа към здрачника с драконовите ръкавици. После сяда по примера на Илиенар и след като "победителят" се отдалечава човекът стрелва присвитите си очи към изправения все още Морошин. Гласът му е станал по-плътен и някак си по-зрял.

" - Та ти си... Зуалмал, явно. Аз съм както разбра, Грен. Явно се интересуваш от нашия приятел тук. За какво? За парите? Едва ли. Ти се интересуваш от музиката му, нали? Тази негова магична музика." повдига вежда.

И Илиенар, седнал на една от бъчвите близо до палатката, можеше да долови промените в гласа на шута. Всяка негова дума. Но само неговите.

Goloom

Още един ритник излита към стомаха ти. Причернява за момент. Струя алена кръв по и без това сините ти устни. Онзи се изплюва до теб.

" - И за това ще нападаш самите порти на двореца с голи ръце?! Ха! Глупак, може да съм някакъв прос... обикновен страж, но не ме взимай за толкова глупав!" замисля се " - Абе, не ме взимай изобщо за глупав, чуваш ли!!!" изврещява още по-разярен от собствената си грешка.

После те завлича на някъде. Коридори криволичат, стълбища слизащи надолу, врати се отварят и затварят. Самотно стълбище, дебела врата. В стаята е тъмно като в рог. Само един свещник по средата на дървена маса хвърля кръг светлина, така че да я огрее заедно с два стола. Дебелака те стоварва върху единия, оставя писмото до свещника. После казва: " - Не отрече." Чуваш след това как се затваря вратата и едрото му присъствие вече не усещаш.

Стъпки. Две съсухрени ръце се отпускат на облегалката на отсрещния стол. Очите ти не са привикнали все още от рязката промяна, но по силуета можеш да различиш, че принадлежат на гологлав, слаб и висок мъж, над средната възраст явно. Стаята е ниска и широка, с почти овална форма. Някакви неща висят от тавана - въжета, вериги? Гласът му е тих и парещ като пламъчето на свеща.
" - Та, драги, на въпроса, от начало. Кой е точно Схай?"

Nightmare

Бягам от света, бягам от тълпата, кошмара и смъртта. Бягам от себе си.

Свечерява се, а прашният полъх на вятъра донася хладната нощ с примеси на препълнен човешки град. Теодрикан. Те винаги са такива - хората. Бързат наляво, надясно, не се спират, препълнени с по десет задачи наведнъж, оставят всяка недовършена. И онези преследвачи от Бледия пламък бяха човеци. И не бяха и довършили и теб. Сигурно ще разберат, че онзи обезобразен турп не си ти, чак когато го довлече течението на брега.

Бе разбрал, че има някаква по-голяма и приета на повече места комуна за мелези (стр. 126) в самия пристанищен град. Там, беше чул слухове, има някакъв бурх на име Белдан, който може да осигури измъкване от лапите на клона на Вълчия Нокът в замяна на услугите ти, а ако вече сам не си го направил, то поне работа за прехрана.

Скрит в едно от тайните помещения на голяма каруца, чуваш как кочияшите на малкия по брой, но доста заможен керван придърпват юздите и греолите спират с пръхтене. Ти им осигуряваш подготвена защита от бандите по пътищата, а те - незабелязан вход в града. Услуга за услуга. Довериха ти се напълно след онзи трик с капана от летящите ками, който избегна благодарение на шестото ти сетиво. Добре че нямаше бандити по време на пътуването и търговците нямаха нужда от забележителната способност. След проверката на кервана (където стражите пропуснаха твоят скрит долап) върколаците търговци те оставиха на площада. Дадоха ти и карта на града с отбелязаното място на комуната. Слънцето бе залязло, синьото небе почваше да тъмнее по крайщата и бавно образуваше син купол на хоризонта, стесняващ се все повече и повече. Пое глътка не толкова чист въздух. Нямаше много народ. А сега на къде?

_________________
...the farther I fall I'm beside you
as lost as I get I will find you
the deeper the wound I'm inside you
for ever and ever I'm a part of...


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Wed Apr 05, 2006 9:18 am 
КуХа МаНеРкА

Joined: Mon May 09, 2005 10:06 am
Posts: 1143
Location: Room 1408
Морошин повдигна наведената си глава и пепелявината се разпиля от лицето му, за да разкрие свитите зеници. Простреля Грен с кухия си поглед и каза кратко и разбрано, повтаряйки думите на шута: "Тази негова магична музика!"
След това млъкна, но не отмести погледа си от предизвикателния шут.
Сякаш чакаше отговор, но на какъв въпрос? Не знаеше. Не му и трябваше...


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Wed Apr 05, 2006 11:35 am 

Joined: Sun Oct 05, 2003 2:55 pm
Posts: 540
Location: Варна
След кратък размисъл, така нареченият г-н Делинор рече
- Два нефрита. Толкова мога да дам. Нито повече, нито по-малко.
Знаеше че един нефрит е 180 кристала, но колко бяха два... щеше да си остане загадка в близкото бъдеще за него. Губеше време тук. Келендил се почуди дали да не отиде на пристанището, да разпита там?

_________________
Искаш ли да разбереш какво има в торбата? Бръкни и разбери!


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Wed Apr 05, 2006 12:06 pm 

Joined: Fri Dec 19, 2003 12:29 pm
Posts: 2170
Location: Quake Kupel
Bhaal

Онзи проскърцва със зъби. Нещо измрънква на здрачнически. После отново с деловия глас се обръща към теб.

" - Хубаво, 2 нефрита ще дадете сега, а останалия 1 нефрит бялата гилдия ще получи в идната седмица. Но ще ми кажете и къде сте отседнал, защото сам разбирате, не можем туко така да даваме информация за без пари и после да не знам къде да си намерим заслуженото." решителен. " - Та за кой от тримата?

Ringlas и Blade

Грен се облегна на стола си, взе халба бира и продължи с нормален глас: " - Естествено, естествено. Друга причина би била абсурдна. Та ще споменете ли с какво се занимавате, как дойдохте до тук, какви са ви целите и тъй нататък? Може пък да имаме сходни връзки с вас, кой знае? Ако питате за мен, аз съм прост шут, Илиенар ме победи в конкурса, добър музикант. Сега съм се захванал за него като пиявица, да, уви нямам много пари в себе си. Но той, надявам се ми прости за моята волност."

Блейд - остават 12 минути от магията.

_________________
...the farther I fall I'm beside you
as lost as I get I will find you
the deeper the wound I'm inside you
for ever and ever I'm a part of...


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Wed Apr 05, 2006 2:30 pm 
User avatar

Joined: Wed Feb 16, 2005 8:24 pm
Posts: 1187
Location: Варна
Беше облечен в черния си, оксъан от многото носене плащ, а широкополата шапка скриваше лицето му. Хората наоколо, колкото малко и да бяха, неименуемо го дразнеха - забързани да свършат своята работа, като луди се щъкат наляво надясно без да им пука за съдбите на другите. Просяци протягаха гладно ръце към отминаващите
богаташи, а те ги гледаха презрително и ги сритваха в ребрата. Сякаш в самия град се бе просмукала жестокостта на хората, неописуемия им безинтерес към всичко наоколо, що се отнася до страданието на някой друг. Ако имаше късмет, нямаше да се задържи задълго - единственото, което искаше, бе да се оттърве от омразните убийци от Белия пламък. Реши да се насочи направо към комуната, искаше да свърши колкото се може по - бързо. Продължи да върви по улиците на града. Той виждаше упадъкът, себелюбието, завистта пропили се сякаш в самите сгради. Просяците протягаха ръце към него, но той ги отминаваше, все повече убеждавайки се в деградацията на обществото. По едно време се огледа наоколо като не можа да разбере къде се намира, погледна отново картата. Ориентира се и тръгна отново по пътя към комуната.

_________________
- Didn't you say people always lie?
- I lied.


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Wed Apr 05, 2006 3:20 pm 
User avatar

Joined: Thu May 13, 2004 12:11 pm
Posts: 3408
Location: София/Бургас
Ритника на стражата го върна в реалността. Блясъкът в очите му отново угасна и той реши да не си го позволява друг път. Огледа стаята... замисли се дали мястото е подходящо... дааа, тук си заслужаваше да умре даенлин. Въпросът на фигурата пред него го прекъсна, но той самият знаеше, че точно сега трябва да се овладее и държи хладнокръвно... освен ако... нее, щеше да намери друго по-добро място да намери смъртта си.
- Сигурно е този, който търсите... знам за него толкова, колкото и вие... ъъ. ако сте чели писмото... Виждал съм го само веднъж и това беше, когато взех онази хартийка.- Кратка пауза... очевидно отсрещният размишляваше... - Искам да се оплача! Защо съм задържан? Защото исках да се срещна с принца и да поговоря с него? Вместо това, обаче, стражите ме отпратиха със обиди и присмех. Горчиво ще съжалявате за това, че не успях да се видя с принца, казвам ви! - Не можеше да спре думите в главата си. - Не съм нападал замъка! Ако исках да го направя щях да взема поне... армия със себе си! Аз съм син на благородник и настоявам да се срещна с негово височество ако нямате повече работа с мен.

_________________
If he falls in love tonight,
it can be assumed...
His carefree days with us are history,
in short our pal is doomed...


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Wed Apr 05, 2006 8:25 pm 
КуХа МаНеРкА

Joined: Mon May 09, 2005 10:06 am
Posts: 1143
Location: Room 1408
Морошин дълго време не отговори нищо. Стоеше като труп и гледаше през събеседника си.
Мрак...
И тогава лумна светлина! Огромна, светла, шумна и весела кръчма. На масата в ъгъла стоеше млад здрачник, а чашата медовина пред него стоеше недокосната. Така стоеше вече час. Хората около него си шушнеха и го сочеха, докато един едър, полу-пиян върколак се приближи към него и го изгледа демонстративно. Всички избухнаха в смях. Масивният пияница размаха ръката си пред лицето на закачуления здрачник, така че младежът да усети противната воня на алкохол, която се носеше от нея. Върколакът удар по масата, но младият не трепна. Този път никой не се засмя, разнесе се само лек, дрезгав шепот. Здрачникът, Морошин се казваше, стана и пресуши медовината, след което с бавен ход пристъпи към едрия си 'събеседник' и му махна с ръка да се наведе, сякаш да за му каже нещо на ухо. Въроколакът не помръдна, но настояването на здрачника, заедно с изостреното от алкохола любопитство го накараха да се подчини на глупостта си. Той се наведе и заслуша с интерес. Пълна тишина. Носеше се само дрезгавия шепот на здрачника, а върколакът се опули така, сякаш е чул някакво страшно богохулство.
Изведнъж се разнесе див рев. Едрият бе на земята и стискаше окървавената си глава. Здрачникът на свой ред отметна качулката си и разкри месестото ухо, което стискаше между зъбите си като мръвка. Погълна го сурово и се изплю с кървава плюнка върху осакатаения пияч. Обърна се и напусна кръчмата. Никой не го спря.
Мрак и отново светлина.
Морошин избистри мислите си и завърши:
- Смятам, че не мога да ви представлявам особен интерес, защото в интерес на истината аз съм никой тук и няма как да имаме общи интереси.

Истина беше, в интерес на истината...


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Thu Apr 06, 2006 11:59 pm 
Captain
User avatar

Joined: Sun Sep 07, 2003 1:34 pm
Posts: 2749
Location: Unknown Colony, Terran Dominion
- Добър вечер, кимвам на човечеца. Имам сведения, че членове на Изкованите в тишина са в града. Бих искал по-точни техни координати.

_________________
The name's Jim Raynor, pal. And I won't be talked down to by anybody.


Top
 Profile  
 
Display posts from previous:  Sort by  
Post new topic Reply to topic  [ 58 posts ]  Go to page 1, 2, 3  Next

All times are UTC + 2 hours [ DST ]


Who is online

Users browsing this forum: No registered users


You cannot post new topics in this forum
You cannot reply to topics in this forum
You cannot edit your posts in this forum
You cannot delete your posts in this forum
You cannot post attachments in this forum

cron
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group