All times are UTC + 2 hours [ DST ]


Последни статии Кратки @ Сивостен Recent articles

Свински бут с бамя

(Любен Загорчев - LifeJoker) - 14.12.2011

Enslaved - The Sleeping Gods and...

(Любен Загорчев - LifeJoker) - 08.12.2011

England Medieval Festival

(Любен Загорчев - LifeJoker) - 01.12.2011

SciFi Series: Grimm

(Ангел Генчев) - 28.11.2011

Band dessinee: Chasseurs de dragons

(Любен Загорчев - LifeJoker) - 28.11.2011

"Синя луна" от Лоръл Хамилтън

"Зигзаг" от Хосе Карлос Сомоса

"Добрият" от Дийн Кунц

"Милениум: Взривената въздушна кула" от Стиг Ларшон

На книжния пазар. Иво Милев: "Случаите ...

На книжния пазар. Джим Марс: "Сестри ...

На книжния пазар. Томас Родригес Мартинес: ...

На книжния пазар. Курбан Саид: "Али ...

На книжния пазар: Хакан Йел - "Ресторант"

Fringe също с нов сезон

Arkan - Hilal (2008)

(Ivan G. Atanasov) - 17.02.2009

Pathology (2008)

(Angel Genchev) - 24.09.2008

Europa Universalis: Rome

(Ivan G. Atanasov) - 22.09.2008

B.B. King - One Kind Favor (2008)

(Angel Genchev) - 17.09.2008

Zavet (2007)

(T. Hristov) - 16.09.2008






Post new topic This topic is locked, you cannot edit posts or make further replies.  [ 8 posts ] 
Author Message
 Post subject: Персонажи
PostPosted: Sat Nov 12, 2005 12:46 am 

Joined: Fri Dec 19, 2003 12:29 pm
Posts: 2170
Location: Quake Kupel
Име: КеранАнгер
Играч: КеранАнгер

Ролеви Показатели:
възраст: 37
Тегло: 90
Ръст: 190
Коса: сива
Очи: сиви

Физически Показатели:
Сила: 20 + 10тп.(първи опит) = 25
Изд: 15
Лов: 15 + 5тп.(първи опит) = 20
Бърз: 10
Воля: 20
Ефир: 0
Късмет: 0

Познания:
ДП: 15 ЕП: 5 БП: 5 ПП: 5 ТП: 10

Второстепенни:
Вди: 80
Въз: 7
Пре.: 0
Скок: 2 м.
Товар: 40
Жт: 40
МТ: 0
Акт: 9

ДА=ЗП= 7
ПА=ЗБ= 6
АР=ЗО= 5

Качества:
Расово: Сливане със сенки
Класово: Откриване на Лъжи
Положително: Зъл поглед
Отрицателно: Късогледство

Умения:

Общи:
Наука:5
Математика:5
Дипломация:5

Молитви:
Окото на Карган: 3
Мъдростта на Карган: 3
Божествени Оръжия: 3
Безразличие: 21
Божествена забрана: 21
Бойна лудост: 9

Бойни:
Чук:3


История и Характер:

Роден в Краегор, в смейство на баща - редовен воин във върколашката армия - и майка - жрица на Нейтуйде. За съжаление баща му загива в малко погранично сражение, когато е едва на седем години. Ограничените средства на майката-вдовица и приятелството й с игумена на един от най-елитните манастирски комплекси в областта предопределя съдбата му и така едва на седем той отдава живота си на религията. В манастира освен послушание и твърдост, той получава и образование, както и подходящи маниери. Бойното обучение не остава по назад - овладява основните бойни техники с чук. Но преди всичко, за него най-важна остава връзката с бога. Избира Карган, тъй като за него се твърди, че покровителства храбрите и честни бойци(какъвто е бил и баща му, според него).

Честен и прям по характер, не обича твърде много боя, предпочита силата на аргументите, пред аргументите на силата. В един спор, предпочита най-много позицията на рефер. Търпелив, трудно се разгорещява, но пък разгневи ли се, е трудно да се успокои, упорит във всяко начинание. Има отлични обноски, поради което често е пращан на мисионерски и дипломатически мисии, повечето от които е провел с успех. На външен вид е младолик, със стоманено сива коса и сиви очи.

Строен и висок на ръст, печели симпатиите на дамите бързо, въпреки, че рядко е склонен да разговаря с тях, а и след по протължителен разговор, те трудно възприемат привързаността му към Карган. Верен приятел и склонен да помогне, стига отсрещния да е спечелил доверието му. По рождение е късоглед, което го затруднява доста често. Изключително мрази лъжата от малък, вследствие на което, благодарение на вярата си в Карган, придобива способността да разобличава лъжеца от пръв поглед. Страсте почитател на лулата, но засъжаляние рядко намира време и пари за тютюненото удоволствие.

_________________
...the farther I fall I'm beside you
as lost as I get I will find you
the deeper the wound I'm inside you
for ever and ever I'm a part of...


Last edited by Passenger on Sun Aug 20, 2006 5:38 pm, edited 3 times in total.

Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Sat Nov 12, 2005 12:54 am 

Joined: Fri Dec 19, 2003 12:29 pm
Posts: 2170
Location: Quake Kupel
Герой:Келендил-ап-Арадор
Играч: Bhaal

Раса: Човек-Даенлин
Особености: Има расовите характеристики и показателите на човек, и темпото на узряване,
Расово качество: Кристален слух
Клас: Войн
Класово качество: Чест

Положителни качества: Бърза реакция, Усет за опасност
Отрицателни качества: Слепота

Показатели:

Сила: 20
Издръжливост: 15
Ловкост: 20
Бързина: 15
Воля: 10
Ефирност: 0
Късмет: 0

Познания:
ДП: 5 ЕП: 5 БП: 15 ПП: 10 ТП: 5

Второстепенни показатели:
ЖТ: 35 / 35
Въз: 7 на ден
МТ: 0 / 0
Акт: 8 / 8
Товар: 0 / 35
Въз: 7
Пре: 0
Скок: 2m
Вди: 80 кг

Атаки и защити:
ДА: 7 ЗП: 7
ПА: 6 ЗБ: 6
АР: 7 ЗО: 7

Умения:
Танцуващ Меч: 9
Отбягване: 11 + 7 тп.(първия опит) = 19
Средни оръжия (Специализация – Права Сабя)И: 20 + 2 тп.(първия опит) = 21
Многобой: 20 + 2 тп.(първия опит) = 21
Сляпа Битка: 20 + 2 тп.(първия опит) = 21

История:
Келендил е роден в сивождрач, син на принц Арадор и човешката благородничка Кяна. Арадор често отсъствал, и на Келендил много му липсвал баща му. Веднъж, през едно от честите отсъствия на баща му, дошъл стар приятел на Кяна, друг човешки благородник от родния град на Кяна - Теодрикан. Той бил бивш любовник на майката. Скоро се оказало че той има нечисти помисли относно цялото семейство, поставяики на Кяна избор - или си тръгва с него или умира. Тя не искала да тръгне с него и се опитала да спаси малкия Келендил. Но не успяла. Благородникът и охраната му разчленили майката пред очите на детето. Човекът взел под упеките си детето. След доста години, то било обучено на битка от охраната на човека, но не споделяло техните черни идеали.Келендил започнал да става зрял мъж. Той решил да избяга от дома на благородника в Теодрикан, но в деня в които го направил при страшен инцидент изгубил зрението си. Но все пак избягал. Докато се скитал из улиците същия ден, чудейки се какъв да бъде следващия му ход в бягството срещнал валентар бурх на име Бенен. Бенен търсел млади войни които да обучи в занаята на Валентарите. Тъй като Келендил знаел че човекът е магьосник и хранил омраза към техния вид, той се съгласил да бъде обучен. Бенен го отвел в Скаленброд, там бил дома му и една от сградите на Валентарите. Там мелезът бил под протекцията на обществото и на Бенен, без да се издава информация относно Келендил. Благородникът не успял да го намери. Така след още няколко години Келендил бил готов за приключенията на Ендивал. Келендил се бил променил физически и бил трудно разпознаваем за тези които го познавали. Той тръгнал на път с двата си верни меча, подарък от Бенен за завършването на обучението си като Валентар. Кел си намерил работа като наемник в няколко града на Империята. Той търси справедлива кауза за която да се бори, никога не избира да се бие за кауза, която няма чест и справедливост. Той пази тези две ценностти дълбоко в сърцето си. Самоотвержен е винаги, готов да помогне на някои изпаднал в беда.
П.П.: Злият човек-лорд се казва Драрил, майката на Келендил – Киана.
Характер: Келендил е мрачен, почти никога не говори, освен когато няма нещо важно да каже. Считан е от много за харизматична персона, има силен характер, прави силно впечатление на околните, когато има да им каже нещо. Келендил е хладнокръвен и спокоен, рядко издава истинските си чувства. В боя също е хладнокръвен и спокоен, но понякога, като част от даенлинската му кръв, тихата му лудост се излива с ярост върху остриетата му и враговете му. Той е разумен, винаги обмисля всичко от всички страни.

Описание:
Келендил е висок 185 сантиметра,тежи 80 кила , има релефно и стройно тяло. Носи черно прилепнало трико, което подчертава фигурата му. Ботушите му стигат почти до колената. Има черен колан с две ножници. Косата му е дълга и черна, стигаща малко под раменете. Имал е пъстри очи, преди да бъдат изгорени. Носи зелена превръзка на очите, която отдавна е изгубила силно зеления си цвят и сега е потъмняла. Носи медалион с буквата А. Медалионът е бил на баща му Арадор. Не се знае да ли е магически. На мястото, където дръжката на сабята се свързва с острието е вграден рубин, а в гарда на другия меч е вграден сапфир. Също не се знае дали са магически. Носи раница под наметалото си в, която държи всички необходими вещи. Сабята му лежи в дървената ножница, често Келендил се бие със сабята си, докато е в ножницата. Използва ножницата и като сопа, повече за заблуда че е безпомощен слепец, отколкото за водач. Другият меч си лежи в ножницата, ваден само когато има истинска нужда.

_________________
...the farther I fall I'm beside you
as lost as I get I will find you
the deeper the wound I'm inside you
for ever and ever I'm a part of...


Last edited by Passenger on Tue Jan 03, 2006 12:03 am, edited 1 time in total.

Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Sat Nov 12, 2005 12:57 am 

Joined: Fri Dec 19, 2003 12:29 pm
Posts: 2170
Location: Quake Kupel
Герой:Илиенар-ап-Дилиан
Играч: Blade

Раса: Елф
Расово качество: Светлинен плащ
Клас: Магьосник
Класово качество: Виждане на магьосник

Положителни качества: Мелодичен глас, невинен вид
Отрицателни качества: Клаустрофобия

Показатели:
Сила: 5
Издръжливост: 9
Ловкост: 15
Бързина: 10
Воля: 10
Ефирност: 30
Късмет: - 1

Познания:
ДП: 5 ЕП: 20 БП: 5 ПП: 6 ТП: 10

Второстепенни показатели:

ЖТ: 14 / 14
Въз: 4 на ден
МТ: 60 / 60
Пре: 30 на ден
Акт: 5 / 5
Товар: 0 / 14
Скок: 1.5m
Вди: 20 кг

Атаки и защити:
ДА: 4 ЗП: 4
ПА: 3 ЗБ: 3
АР: 4 ЗО: 4

Умения:
Дипломация: 4 + 2 тп.(първи опит) = 6
Музика: 15 + 7 тп.(първи опит) = 21
Пеене: 15 + 7 тп.(първи опит) = 21
Плуване: 3
Мореходство: 3

Магии:
Далечни гласове: 5
Звук от нищото: 5
Чужди гласове: 5
Повик на бързина: 3
Песен на сирена: 7
Вик на разруха: 5
Преминаване: 10

История и описание:
Илиенар е роден в бедно семейство на рибар от Елфоброд; още от малък губи родителите си при епидемия и той по чудо оцелява; след това се премества на 10 години в Елфодъб, при чичо си, където живее още двадесетина години. Там за пръв път се среща с музиката и започва да я изучава, и постепенно за него нотите стават начин на живот. Един ден обаче, той открива, че е магьосник - усеща, че може да прави странни и необичайни неща със звуците и се уплашва; побягва от родното място само с едната лира под ръка и тръгва да странства. Постепенно сам овладява своите способности и когато вече на 40 се връща в родното си място, разбира, че чичо му е бил убит от мистериозен човек, който търсил "момчето". Разбирайки, че е преследван, Илиенар се връща обратно към странстването и решава да стане пътуващ менестрел; с това си изкарва хляба през повечето време. Обаче той все още се обръща назад по пътя и залоства вратите нощем, тъй като мисли, че един ден неговият странен преследвач ще дойде отново...

Илиендар е слаб и висок елф, който носи цветни и широки дрехи, където и да отиде; особеното при него е невинната, винаги ухилена физиономия, както и особеността да не спира да говори и да обича да разказва всякакви истории. Често носи лирата преметната през рамо и изгаря от желание да я извади винаги когато може и да изсвири някоя мелодия. Дългата си, руса, коса сплита на дебела плитка, която виси и се мотка някъде до кръста му.
По характер е благ и мил, винаги готов да помогне; чистосърдечен е и е прекалено отдаден към музиката си; обожава да измисля саги за приключенци и герои и сам мечтае един ден да стане такъв.

Обича да пее весели песни и музика, макар да си пада и по минорните звуци и мелодии. Често изкарва прехраната си, пеейки за измислени саги, селски приказки, поверия за герои; често тези саги са акомпанирани заедно с някаква бавна мелодия, която да пренесе слушателите в света на измисленото и изкуството.

Относно преследвача си, Илиенар не знае нищо. Единственото, за което мисли е, че където и да отиде, Той (или Тя) го следва като негова сянка. Може би, ако елфът-музикант беше една идея по-смел, щеше да се обърне мъжествено и да попита своята "сянка" за какво го преследва. Уви, все още не е открил за какво е преследван и това е причината да пътешества постоянно.

_________________
...the farther I fall I'm beside you
as lost as I get I will find you
the deeper the wound I'm inside you
for ever and ever I'm a part of...


Last edited by Passenger on Mon Jan 02, 2006 10:51 pm, edited 2 times in total.

Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Sat Nov 12, 2005 1:02 am 

Joined: Fri Dec 19, 2003 12:29 pm
Posts: 2170
Location: Quake Kupel
N/A

Герой:Морошин
Играч: Ringlas

Раса: здрачник (висок скок)
Клас: воин (тъмна слава)

Положителни: Спринтиране; Усет за опасност
Отрицателни: Агресивен сън

Показатели:
Сила 15 + 5 тп.(първи опит) = 20
Издр 10 + 5 тп.(първи опит) = 15
Лов 25
Бърз 20
Воля 10
Ефир 0
Късмет 0

Познания:
ДП: 5 ЕП: 5 БП: 15 ПП: 10 ТП: 5

Второстепенни:

ЖТ 35 / 35
Въз: 7 на ден
Акт 8 / 8
МТ 0 / 0
Товар 0 / 35
Вди 80 кг
Пре 0
Скок 2,5

ДА/ЗП 8
ПА/ЗБ 7
АР/ЗО 8

Умения:

Тъмен Кинжал 21
Промъкване 21
Бойна акробатика 17
Многобой 21

История:
Появил се на белия свят без жив баща, Морошин прекарва наистина нерадостно детството си. Покойният му баща, богат търговец на име Зуалмал, загива, похитен от група разбойници, три месеца преди раждането. Морошин остава сам с болната си майка, която ня може да се грижи за него, затова той трябва да върши цялата къщна работа. Още в ранна възраст здрачникът разбира истината за смъртта на баща си. Той е на 14 години, когато умира и майка му. Объркан от самотата, Морошин изоставя имението на баща си,а тъмните улици на Мракосвет се превръщат в негов дом. Учейки се от немилостивия живот, здрачникът придобил много умения, които му позволили да оцелява и да изучава престъпния свят. Момчето научава, че баща му е убит не от кой да е, а от пратеници на гилдията на Лунния Лотус – представителството на Обръча в Мракосвет. Душата на Морошин се изпълва с гняв и желание за отмъщение, устремът го води до редиците на Изкованите, където здрачникът развива уменията си. Завръщайки се в Маракосвет, той става ловец на глави, тласкан от омраза към крадците на щастието му. Обикаляйки улиците през нощта, Морошин научава много за престъпния живот и за подземия свят. Единствената му цел е да намери информация за Обръча, да се внедри в него и, даа...ще бъде време за кърваво отмъщение...ала сам Морошин не разбрал как мракът поглъща душата му, правейки го не по-малко жесток от убийците на баща му. За да изкарва прехраната си, той убивал и изпълнявал низките поръчки на подземния свят, а остриетата на кинжалите му рядко оставали сухи. Така прекарвал нощта си Морошин, така я прекарва и до днес...в безкрайно бродене сред сенките на Мракосвет, слушайки как в съзнанието му отеква ехото от последният писък на злощастната му жертва...

Описание:
Морошин е не особено висок за расата си, 175см, здрачник. В дълбоките му сиви очи се чете убийствена меланхолия, а от восъчното му лице не слиза тънката, иронична усмивка, която му придава доста спокоен вид, дори когато се занимава с жертвата си. Дългата му коса с цвят на застинала пепел стига до раманете му и обвива лицето, скрива продълговатата татуировка на врата му, написана на върколашки – “Кинжал”.
Денем Морошин се движи със светли дрехи – риза с дълги ръкаваи и широка яка и панталон. По това време на деня здрачникът е отворен към света, дори е контактен, способен да си намери приятели. Той е предпочитан другар в множество занимания. Ала когато падне мрак, нощта обзема сърцето му, а новите приятели се превръщат в потенциални жертви.
Градската стража го познава като “Кинжал” – черна сянка, която броди всяка нощ из мракосветските улици и остава белега на присъствието си – ту върху гърлото на някой крадец, ту върху стоката на някой търговец. Но за добро или за зло Морошин е жив и ще продължи Търсенето си до залеза на своя живот...или докато Кинжал даде покой на душата му...

_________________
...the farther I fall I'm beside you
as lost as I get I will find you
the deeper the wound I'm inside you
for ever and ever I'm a part of...


Last edited by Passenger on Wed Aug 02, 2006 2:29 pm, edited 2 times in total.

Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Sat Nov 12, 2005 1:06 am 

Joined: Fri Dec 19, 2003 12:29 pm
Posts: 2170
Location: Quake Kupel
Герой:Мaферо
Играч: Goloom

Раса: Даенлин
Расово качество: Трептения
Клас: Аватюрист
Класово качество: Сляпа ориентация

Положителни качества: Бърза реакция, Спринтиране
Отрицателни качества: Вражда с животни

Черти:
Пол: мъж
Възраст: 37
Тегло: 54 кг
Ръст: 175 см
Коса: черна
Очи: светло кафяви

Показатели:
Сила: 15
Издържливост: 15
Ловкост: 25
Бързина: 15 + 10 тп.(първи опит) = 22
Воля: 10
Ефирност: 0
Късмет: + 1

Познания:

ДП: 5 ЕП: 5 БП: 10 ПП: 15 ТП: 5

Второстепенни показатели:
ЖТ: 30 / 30
Въз: 7 на ден
МТ: 0 / 0
Акт: 8 / 8
Товар: 0 / 30
Пре: 0
Скок: 2.5m
Вди: 60 кг

Атаки и Защити:
ДА: 7 ЗП: 7
ПА: 6 ЗБ: 6
АР: 8 ЗО: 8

Умения:
Акробатика: 6
Готвене: 3
Гъвкавост: 6
Забранени стоки: 3
Измъкване: 7 + 5 тп.(първи опит) = 12
Капани: 7
Катерене: 7
Маскиране: 5
Наука: 3
Отбягване: 8
Лъкове: 13
Средни оръжия I: 12


История и описание:

Меферо е роден сред елита на Боровброд. Баща му е един от най-известните членове и Граф в тъмната гилдия на Златния Рог, което въздейства силно върху бъдещето на детето. Детството му притича почти безгрижно, пилеейки богатството и влиянието на баща си, но не след дълго започнало обучението му. Семейството му не оставили място за избор, той трябвало да стане достоен наследник на баща си. За тяхно разочарование, обаче Меферо не се оказал особено талантлив и напредвал бавно. Дошло времето, когато трябвало да стане член на гилдията като Ножар, което се случва доста рядко в подземния свят ако не и никога, но баща му се застъпил за него и това станало. За съжаление на цялата фамилия обаче, Маферо се провалил още на първите няколко прости задачи и на всички станало ясно, че бъдещето му в гилдията няма да е за дълго ако продължава така. Баща му се застъпил за него още веднъж и го измъкнал от смъртта, но на цената на титлата си. Разбира се той не бил предател или враг и не бил убит, но представлявал срам за черната гилдия и сам се оттеглил от поста си. Вечерта Маферо поискал да говори с баща си, но не събрал кураж и си легнал с ужасно главоболие. На сутринта се събудил целия облян в пот, слязъл в антрето на голямата къща, където забелязал бележка пъхната под вратата, която била адресирата към баща му. "Детето трябва да напусне земята на Златния Рог. Това е условието, иначе не ще намери нищо добро. Надявам се да продължиш да изпълняваш функциите на титлата си. Доверените хора се намират трудно - Агония". Маферо се възпротивил на това решение, но баща му го помолил да напусне дома му и града, защото дори сега навън го дебнели убийци, които чакали еднодневния срок да изтече и да съберат наградата си. Маферо бил прокуден и задължен да стои надалеч и в сянка, а баща му не пожелал да изпълнява дейността си повече, заради срама, който не можел да приеме. Оттогава Маферо скита из Ендивал, самотник, който гледа да не се меси много много в делата на хората. Вътре в себе си той се надява да намери начин да започне живота си отначало. Няма идеи, нито планове за себе си, не вярва, че щом един загуби щастието си, някога може да си го върне. Не обвинява никого за собствените си грешки, но това още повече го амбицира дори и далеч от дома да изживее живота си пълноценно. Знае, че не може да се бие сам с цяла гилдия, но ако някой дем му се отдаде възможност със сигурност би избрал да им покаже къде е паднала крушата от дървото.

Маферо е даенлин с къси тъмни коси и сивкава на цвят кожа. Не особено висок, както събратята си, но пъргав и изпълнен тихата лудост, типична за народа му. Меферо не е разговорчив, трудно се сприятелява, а усмивката би стояла странно на лицето му. Обича сивите на цвят дрехи и като цяло самотата ...

_________________
...the farther I fall I'm beside you
as lost as I get I will find you
the deeper the wound I'm inside you
for ever and ever I'm a part of...


Last edited by Passenger on Mon Jan 02, 2006 11:11 pm, edited 2 times in total.

Top
 Profile  
 
 Post subject: R.I.P
PostPosted: Sat Nov 12, 2005 1:16 am 

Joined: Fri Dec 19, 2003 12:29 pm
Posts: 2170
Location: Quake Kupel
R.I.P.

Герой: Ридик
Играч: Nightmare

Раса: Човек
Расово качество: Оцеляване
Клас: Боец (Орден на пламъка)
Класово качество: Тъмна слава

Положителни качества: Хамелеонски очи,Красота,Приятелство с животни, Бърза реакция
Отрицателни качества: Агресивен сън, Цветна слепота

Черти:
Пол: мъж
Възраст: 30 г
Тегло: 80 кг
Ръст: 190 см
Коса: няма, ходи обръснат
Очи: Менят цвета си.

Показатели:
Сила: 20
Издържливост: 20
Ловкост: 15
Бързина: 15
Воля: 10
Ефирност: 0
Късмет: + 1

Познания:

ДП: 5 ЕП: 5 БП: 15 ПП: 10 ТП: 5

Второстепенни показатели:
ЖТ: 40 / 40
Въз: 10 на ден
МТ: 0 / 0
Акт: 11 / 11
Товар: 0 / 40
Пре: 0
Скок: 1.5 м
Вди: 80 кг

Атаки и Защити:
ДА: 6 ЗП: 6
ПА: 6 ЗБ: 6
АР: 6 ЗО: 6

Умения:
Човешки език: 55
Кинжал: 20
Тъмен кинжал:20
Хвърляне: 20
Ловуване: 5
Флора и фауна:10
Говене: 5

История:
Роден в НавиX, Ридик живеел както всяко друго момче. Играел по цял ден и правел пакости – бил съвсем нормално дете. При порастването си обаче, другарите му почнали да го тормозят, повечето се присъеднили към банди и за тях той бил като отдушник. Не преставали да го бият и той се депресирал, това оставило дълбока травма в него. Страх го било да излиза, защото знаел какво го очаква навън. Тъй като родителите му нехаели, се наложило той сам да се научи да се защитава. Почнал обучение сам. Тъй като единственото оръжие в тяхната къща било кинжал, той го взел и почнал да се упражнява. Вече пораснал, Ридик решил, че няма какво повече да прави в НавиX, затова тръгнал да пътешества. В един от много градове, през които минал, намерил последователи на Ордена на Пламъка и поискал да се присъедини към тях, тъй като те можели да го обучат по - добре, да му помогнат да се справи със злините, които той се опитвал да изкорени. Те искали първо да проверят качествата му и го изправили на изпитание. Трябвало да победи член на гурпата им. Ридик се справил, макар да бил на косъм от смъртта. Те го приели и почнали неговото обучение. Ридик станал свиреп боец и перспективите за него били много. След като завършил обучението си, на него му възложили задача да убие някакъв крадец, който бил откраднал от негов събрат. Ридик го намерил, но крадльото не бил сам. С него били дошли петима хора, готови да ступат всеки изпречил се на пътя им. Ридик ги нападнал неустрашимо но успял да нарани едва двама от тях. Минаващ наблизо старец видял битката и се намесил. Стареца носил само сопа, но и това било достатъчно оръжие за него. Бандата се изненадала. Не можели да надвият старчето така, затова един от тях се промъкнал зад него и го намушкал. А Ридик наблюдавал всичко и стоял като закован, безпомощен. Той побеснял. И след това петима крадци били мъртви, брутално нарязани, разпокъсани и с кости, счупени под всевъзможни ъгли. Тои намразил най - много от всичко такива банди, а случката с убийството на стареца се запечатала в съзнанието му, не можел да избяга от нея където и да отидел. Това го карало да тренира оше по - усилено в опит да го забрави, но споменът с убития човек се появявал отново и отново. Ридик почнал да сънува кошмари, не можел да спи спокойно. Тази случка бързо се разчула и всички почнали да странят от него. Чувайки за това, група алхимици, които търсели такъв като него за зловещите си експерименти, го издебнали и хванали. Те искали да вселят демон в душата на война, но демон под техен контрол. Експериментът се объркал. Когато Ридик се събудил, той видял избитите алхимици около него, видял и окървавените кунжали в ръцете си. Това го ужасило. Явно смъртта го преследвала непрестанно. Първо стареца, сега алхимиците. Те може би заслужавали тази участ, но той все пак не можел да си прости и за това. Сега два кошмара го преследвали, две неща от които той се опитвал да избяга и му тежали ужасно. След експеримента нещо се било променило в него. Вече не можел да различава цветове, но за сметка на това очите му постоянно меняли цвета си, реакциито му били значително подобрени. След това той избягал, защото знаел, че другите алхимици, въпреки действията на събратята им, ще му търсят сметка. Отново пътувал, а доста често между пътуванията си си почивал в гори. Така постепенно животните почнали да не се страхуват от него и даже някои идвали при него да му правят компания. Спомените за убития старец и алхимици го преследвали непрестанно. Преследван от тези мрачни спомени, той се посветил на целта да унищожава всяка злина, която срещне, за да може най - после да си почине от тежкия товар. Той постепенно забравил фамилното си име и останало само неговото - Ридик.

Описание:

Ридик е висок, с бръсната глава и очи менящи цвета си. Внушителната му фигура се забелязва отдалеч. Той е спокоен, уравновесен и мисли хладнокръвно в напечени ситуации. Но вземе ли кинжалите си в ръцете, започва да мисли по друг начин, всякакви мисли и чувства изчезват от главата му. Би помогнал на всекиго в беда, без да се замисля. Дори би дал живота си за по – близките нему, а той за сега няма такива. Не умее да прави приятели поради зловещите слухове, които го преследват навсякъде и въпреки красотата му, държат всички настрана.

_________________
...the farther I fall I'm beside you
as lost as I get I will find you
the deeper the wound I'm inside you
for ever and ever I'm a part of...


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Tue Apr 04, 2006 9:20 pm 

Joined: Fri Dec 19, 2003 12:29 pm
Posts: 2170
Location: Quake Kupel
Играч: Nightmare
Герой: Ергонтар

Раса:Бурх-даенлин
Клас:Авантюрист
Пол:Мъж
Възраст:40г
Тегло:85кг
Ръст:180см
Коса:Тъмночервена
Очи:Сини
Цвят на шарките:Сини

Показатели:
Сила:15
Изд:10
Лов:25
Бърз:20
Воля:10
Ефир:0
Късмет: искам

Познания:
ДП:5
ЕП:5
БП:10
ПП:15
ТП:5

Качества:
Расово: Полъх
Класово: Свободно лъжене
Положителни: Бърза реакция,
красота, усет за опасност,
спринитране
Отрицателни:Агресивен сън,
страх от височини

Вди:60
Въз:5
Пре:0
Скок:2
Товар:25
ЖТ:25
МТ:0
Акт:6

Атаки:
ДА:7
ПА:6
АР:8
Защити:
ЗП:7
ЗБ:6
ЗО:8

Умения:
Пренебрегване на броня:10
Акробатика:5
Гъвкавост:10
Измъкване:3
Крадене:10
Отключване:10
Арбалет(малък):17
Наука:5
Математика:5
Дипломация:5


История и характер:
Ергонтар е роден в крайморския град Хардал. Майка му била даенлин, а баща му – бурх, богат търговец със сериозен бизнес. Той искал синът му да го последва и също да стане търговец, но младият бурх – даенлин не го интересувало, той искал приключения и опасности. Но игрите с приятелите му не му помогнали да се впусне в този див свят, а единствено го изтормозили и го накарали да се затвори в себе си. Отнасяли се с него като с мелез, подигравали му се и въпреки всичките му усилия да се приобщи към така изградената йерархия, той си останал аутсайдер. Накрая се отказал от каквито и да е опити да се “приобщава” и вече не говорил с никой от предишните си “приятели”. Но тежката му съдба не свършила дотук. Децата решили да му погодят гаден номер и по жребий едно от тях се направило на негов приятел. Ергонтар се зарадвал, че все пак в града има някой, който да го харесва и бързо той му станал най – добър приятел. Но този негов другар го научил на интересен “занаят” – крадене. Но още щом мелезът се опитал да направи първата си кражба бил хванат – неговият “приятел” го бил издал. Това изключително много го огорчило и той се опитал да обясни на родителите си, които били слепи за неговите болки и терзания. Така той се отделил напълно от суровия свят, но вместо да престане да общува с хората, той си изградил своебразна защита срещу света. Скрил своето истинско “аз” пред всички останали той показвал един изграден от него образ за идеалния син, общителен и т.н. Но онзи мимолетен миг, в който бил напът да открадне се запечатал в паметта му – но той не се съсредоточавал върху мръсното предателство, а върху тръпката, върху предстоящото удоволствие. Провалът не изплашил Ергонтар, напротив, дори го мотивирал да го прави отново и отново. Но, за съжаление той не взел предвид така наречения Подземен свят, който бързо научил за неговите престъпления и почнал да иска своят дял, тъй като младият крадец крал на тяхна територия. Тези, които го изнудвали, били “представители” на гилдията на Бледия пламък, клона на фамилията Вълчия нокът в Хардал. Това продължило няколко години, през които Ергонтар се примирил да им дава по – голямата част от откраднатото, а в замяна те го оставили намира. Но когато навършил 39 възраст, мелезът извършил най – големия си обир и после изчезнал от града. Разбрали, че той се опитва да им избяга с всичките пари, Белия пламък пратили от своите убийци по следите му. Играта на котка и мишка продължила една дълга година, през която бурхът-даенлин бил почти залавян на няколко пъти, но колкото повече го гонели, толкова по – изкусен в измъкването ставал той. Тази гонитба развила у него качества, които му помагали изключително много – бърза реакция, усет за опасност. Освен това той се научил да бяга доста бързо и да поддържа тази скорост по – дълго от обикновено. Но постоянно го спохождали кошари, сънят му не бил спокоен. Всъщност, кошмарът бил един и същ – първо били децата, на чиито лица били застинали злобни ухилени маски, сочещи го с пръст, замерващи го с камъни, но после сънят рязко се променял и идвали убийците от Вълчия нокът, които го преследвали дълго, почти вечно в съня му, и точно когато били напът да го хванат, той се събуждал. От малък ужасно се страхувал от високи места и не смеел да се качва на дървета, покриви и т.н. Заради този начин на живот му се наложило да се научи да убива за да оцелява – в началото потресен, в по – късен етап това не му правило впечатление и той убивал без да се замисля. Това подсилило психическата му болест и той почнал да се лута между истинската си същност и изградения си образ, който показвал пред другите. Дълбоко в себе си той очаква нещо, или по – скоро някой, който да го спаси от самия него.

Описание:
Ергонтар притежава висока стройна фигура, със сини очи, в които сякаш постоянно гори огън. Тъмночервената му коса е късо подстригана, с бакенбарди около лицето му, което като че ли притежава повече от чертите на бурхите, макар че се срещат и даенлински черти. Той се стреми да крие произхода си, макар рядко да успява, затова носи широкопола шапка. Облечен е в тъмнокафяви панталони и черни, високи ботуши, а отгоре носи тъмносиня копринена риза. Притежава черен окъсан плащ, който използва, когато пътува или когато е на “работа”.

_________________
...the farther I fall I'm beside you
as lost as I get I will find you
the deeper the wound I'm inside you
for ever and ever I'm a part of...


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Mon Jul 31, 2006 3:54 pm 

Joined: Fri Dec 19, 2003 12:29 pm
Posts: 2170
Location: Quake Kupel
Играч: cherno_slance
Герой: Уидан-ап-Ломудаер

Раса - Полуелф-полудаенлин (стр126)
Расово качесто: Сянка
Клас - Войн
Класово качество: Чест

Положителни качества: Бърза реакция, Красота
Отрицателни качества: Влюбчивост
Статус: Войн от ордена на Гората.

Черти:
Пол -мъжки
Ръст - 180см
Тегло - 59кг
Възраст - 17 (биологични 34)
Расови - Вечна младост, Ефирно здраве

Показатели:
Сила: 15
Издръжливост: 10
Ловкост: 20
Бързина: 20
Воля: 10
Ефирност: 10
Късмет: ___

Познания:
ДП: 5 ЕП: 5 БП: 15 ПП: 10 ТП: 5

Второстепенни показатели:
ЖТ: 25 / 25
Въз: 5 на ден
МТ: 20 / 20
Пре: 5 на ден
Акт: 6 / 6
Товар: 0 / 25
Скок: 1.5 м
Вди: 60 кг

Атаки и Защити:
ДА: 7 ЗП: 7
ПА: 7 ЗБ: 7
АР: 7 ЗО: 7
Щети: 1

Умения:
Наука: 8
Математика: 3
Дипломация: 3
Плуване: 3
Даенлински език: 55

Бойни умения:
Отбягване: 21
1) От обществото на Дъба:
Коварна тояга: 21
Бойни изкуства: 3
психична устойчивост: 3
приятелство с животните: 3
присекционна тояга: 3
2) От обществото на Сребърната гора:
Дива котка: 3


Външен вид:
Има лице с правилни черти, светлозелени очи със златисти искриси в ирисите и тъмна коса, която постригва късо по войнишки обичай.. Среден на ръст, дългокрак, с тесен кръст и широки рамене. Личи си, че ще стане масивен и мускулест ( поне според стандартите на расата си), но за сега изглежда много слаб и релефен, като изтъкан от жили. От даенлинската си майка е наследил освен цвета на косата и бледата кожа.
Естествено, никога няма да има телесно окосмяване, брада и мустаци, каквито имат хората и върколаците.

Облекло:
Предпочита широки и удобни панталони в тъмен, сивозелен цвят с кожен колан в естествен, кафеникав цвят, с малки плоски кесийки по него. Носи ленено бельо - потници и гащета, а за връхна дреха му служи широка, тъмнозелена риза. За обувки използва предимно къси, черни ботуши с подсилени подметки, в които са вградени пет припокриващи се метални пластини. Заради изработката, която често се прави по негова поръчка, са с цена на изцяло стоманени ботуши, но предпазват само при настъпване на шип или нещо друго остър предмет по земята. За сметка на това имат лекотата и удобството на кожените такива Когато се придвижва през гора или храсталак, си слага и навуща върху крачолите и пристяга с пояс ризата си.

История:
Уидан се ражда в щастливото семейство на даенлината Мелуида-ин-Суантел ( http://endorion.org/gallery/mcbride/images/Arwen.jpg , http://endorion.org/gallery/nasmith/images/luthien.jpg ) и нейният съпруг елф Риу-ап-Ломудаер. Майката е изключително красива дори по стандартите на двете близкородствени раси - хубост, която се поражда не само от физическото съвършенство, но идва и от дълбочината на едно добро и нежно сърце. Сърце на лечителка и избранничка на Лафлуида и Талейтел. Именно тя поражда в него вечната потребност да помага и да се грижи за създанията около себе си, да цени мира и щастието, както и да не поставя стремежа към славата и величието, за което мечтае всеки млад човек, над покоя и вътрешната хармония.

Тя единствена освен това знае за проклятието, тегнещо в душата на сина й - способността на Сянката, затворена в даенлинската му половина, да излиза навън. И го учи да я контролира, ди мисли винаги за тази своя особеност като за нещо, заради чието наличие той не носи вина.... но носи отговорност...

За Уидан и Риу-Ломудаер обаче, щастието свършва, когато в земите им нахлуват тълпи от човешки бежанци, бягащи от опустошението, което двама едри погранични владетели на хората си устройват взаимно, далеч от централната власт. Нещастниците са изпълнени с ужас от прогонилите ги от домовете им кланета, лишени са от имущество, умират от изтощение, глад, болести и отчаяние. Състоянието им е такова, че личности като Мелуида - а те са много сред елфите и даенлините - дават всичко, с което разполагат, за облекчаване на чуждите страдания. Тя обаче отива до края, когато в един бежански лагер, при една от лечебните визити, попада на изключително тежко раждане. Нито лечителските й познания, нито молитвите помагат и тогава ин-Суантел върши онова, за което трябва да е готов всеки избранник на Талейтел- дава цялата си жизнена сила на това неизвестно, безименно човешко момиче и то успява да оцелее и роди, но за сметка на елфата.

Когато Уидан научава са саможертвата на майка си, той изпада в шок. Мисълта, че се е жертвала по такъв безусловен начин за непознато създание и то смъртно, се сблъсква с чисто детския егоизъм, който изисква от родителите да се грижат за него, да се стараят да бъдат живи и в близост.... И усещайки, че синът му, независимо от малката си възраст, е на духовен кръстопът заради случилото се, нежелайкй да остави нещата на самотек, бащата го взима за обучение при себе си.

Риу-ап-Ломудаер, стотник от ордена на Гората, започва обучението на детето си със затвърждаването на онези морални норми, които неговата съпруга е възпитавала в детето им до мига на неочакваната си, трагична и величава в същото време смърт. Този висок, изключително силен физически мъж почти не познава малкото момче, както всъщност и то него - ала постепенно между тях се поражда мълчаливо, мъжко приятелство, което, заедно с вродените му качества, улеснява възприемането на различните войнски дисциплини и той изпреварва сериозно връстниците си.

Това приятелство обаче е съвсем различно от нежната обич между малкото момченце и неговата майка, чийто черти постепенно се идеализират в неговото съзнание и се превръщат в нещо недостижимо - никоя не е достойна да му стане втора майка, но идва ден, в който това се случва и Риу се жени за Беанлун-ин-Ломурей ( http://www.blizzard.com/inblizz/fanart/ ... =050&Set=0 ), изтъкната майсторка на лъка в третата общност в Ордена - Кръвта на Сокола.

В отговор момчето се отдръпва от баща си и втората си майка и се затваря в света на войнските упражнения и тренировки, където стоманената тояга става негово второ аз. Посвещава се напълно на войнския път, с абсолютна отдаденост, която му позволява да постигне нещо, за които връстниците му могат само да мечтаят - издържа изпитанията и става член на обществото на Дъба, а малко по-късно започва да усвоява и първото от уменията си в обществото на Сребърното Копие.

Съчетанието от чар, невероятно младата възраст и ранно добития статут на пълноправен войн обаче му носи и нещо неочаквано - слава и уважение, при това не само сред връстницие и не само сред неговия пол. Последното всъщност не е толкова лошо, но той се забърква с Найла-ин-Калатея - доста младичката и лекомислена съпруга на един от хилядниците в Ордена на Гората. ( http://www.blizzard.com/inblizz/fanart/ ... =267&Set=0 )Съпругът е от расата на хората, с ясно изразено чувсто за собственост над брачния си партнор и гневът му е донякъде неразбираем за по-свободните разбирания на един елф като Уидан. Отношенията се обтягат неимоверно и Риу предлага на хилядника да призове него или Уидан на двубой за чест. Магистърът приема и го побеждава, пощадявайки живота му, а дуела с младия Ломудаер отказва, защото въпреки гнева си осъзнава, че е безчестно да изправи срещу себе си толкова толкова млад и все още неопитен войн като младия полуелф.

Уидан остава в Боров Брод, докато баща му се възставови от тежкото поражение, след което пътищата им се разделят - възрастният Ломудаер остава в ордена, но се отказва от титлата си на хилядник и става скитащ войн... съдба, която споделя и сина му. На него не му остава друго освен да се препитава като наемна охрана на по-бедни и безпомощни по пътищата търговци и пътници, както и да изпълнява дребни задачи на ордена си. Целеустременността му обаче не го е напуснала и той използва всяка свободна минута, за да се самоусъвършенства в бойните си умения или в грамотността, чието овладяване на по-високо ниво приема за предизвикателство.

За характера:
- открит и контактен, избягва да причинява повреди на противниците си, без колебание помага на изпаднали в беда животни и разумни създания. Не е способен да разбере какво всъщност движи истински жестоките, алчни или властолюбиви хора. Това е колкото наивност и младост, толкова и вродено благородство и чистота на характера, съчетан с морала, който изгражда войнския път.

- силната му впечатлителност от нежния пол го кара често да прави благородни жестове и щедри услуги на момичета и жени, които никога няма да види повече, и от които няма вероятност да получи нищо... в замяна. Флиртува открито и простодушно, изпълнен с искренност, без непременно да се домогва до секс - за него е много по-приятно да се приближава постепенно до вниманието на някоя красавица, отколкото да я прелъсти и изостави.
Смята, че думички като обич и любов са нещо, което трябва да казваш внимателно, когато си сигурен, че наистина ти се е случило това толкова страшно и прекрасно нещо - да се почувстваш наистина, завинаги обвързан към една единствена жена. Причина за тази му резервираност идва донякъде от страха, че ако има постоянна партнорка, може да я предаде така, както баща му е забравил паметта на починалата си съпруга и се е оженил повторно.

- за сянката - приел е виждането на майка си, че това е нещо, за което не носи вина... но носи отговорност. Тази особеност е в него и от него зависи дали ще я контролира, дали ще осъзнае навреме, че е попаднал в ситуация, в която проклятието би се превърнало в единственото полезно умение, което може и трябва да бъде използвано.

_________________
...the farther I fall I'm beside you
as lost as I get I will find you
the deeper the wound I'm inside you
for ever and ever I'm a part of...


Top
 Profile  
 
Display posts from previous:  Sort by  
Post new topic This topic is locked, you cannot edit posts or make further replies.  [ 8 posts ] 

All times are UTC + 2 hours [ DST ]


Who is online

Users browsing this forum: No registered users


You cannot post new topics in this forum
You cannot reply to topics in this forum
You cannot edit your posts in this forum
You cannot delete your posts in this forum
You cannot post attachments in this forum

cron
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group