All times are UTC + 2 hours [ DST ]


Последни статии Кратки @ Сивостен Recent articles

Свински бут с бамя

(Любен Загорчев - LifeJoker) - 14.12.2011

Enslaved - The Sleeping Gods and...

(Любен Загорчев - LifeJoker) - 08.12.2011

England Medieval Festival

(Любен Загорчев - LifeJoker) - 01.12.2011

SciFi Series: Grimm

(Ангел Генчев) - 28.11.2011

Band dessinee: Chasseurs de dragons

(Любен Загорчев - LifeJoker) - 28.11.2011

"Синя луна" от Лоръл Хамилтън

"Зигзаг" от Хосе Карлос Сомоса

"Добрият" от Дийн Кунц

"Милениум: Взривената въздушна кула" от Стиг Ларшон

На книжния пазар. Иво Милев: "Случаите ...

На книжния пазар. Джим Марс: "Сестри ...

На книжния пазар. Томас Родригес Мартинес: ...

На книжния пазар. Курбан Саид: "Али ...

На книжния пазар: Хакан Йел - "Ресторант"

Fringe също с нов сезон

Arkan - Hilal (2008)

(Ivan G. Atanasov) - 17.02.2009

Pathology (2008)

(Angel Genchev) - 24.09.2008

Europa Universalis: Rome

(Ivan G. Atanasov) - 22.09.2008

B.B. King - One Kind Favor (2008)

(Angel Genchev) - 17.09.2008

Zavet (2007)

(T. Hristov) - 16.09.2008






Post new topic This topic is locked, you cannot edit posts or make further replies.  [ 3 posts ] 
Author Message
 Post subject: Смъртта е Пришълец
PostPosted: Fri Aug 12, 2005 6:41 pm 

Joined: Sat Oct 09, 2004 12:25 pm
Posts: 880
Location: Бургас
Малкото корабче се носеше в обрита около планетата Мрачна Луна вече второ денонощие без да може да кацне. Фантастични слънчеви и лунни изгреви се редуваха с още по- красиви залези - а от орбита тези явления са изключително красиви, ако имаш време и желание да ги наблюдаваш.
... Което всъщност никой на борда не правеше - в пълно безразличие оставяха светът под тях да излъчва сиянието си рано сутрин в нежно тъмновишнево, прошарено от по - светли тъмносиви ивици... и в кърваво черевено, примесено с тъмни жилки привечер... Намек на съдбата или химическия състав на атмосферата, който те всички вкупом и единодушно пренебрегваха...

Космосът беше красив, планета по тях беше красива.
Космосът можеше да е опасен - планетата под тях беше смъртосна и гибелна.
При това още в горните слоеве на атмосферата си.

Йонни бури и всякакви други електромагнитни аномалии, диви урагани, прашни бури, променена до неузнаваемост флора и фауна, повишен радиационен фон... и най- накрая, освен всичко това, ги чакаше и още нещо...

Нещо, заради което тихия, вглъбен и абсолютно побъркан млад учен Дейсъм Невихо не бе успял да склони нормален екипаж да го придружи до тук и се бе наложило да разчита на не по малко побъркани и алчни от него контрабандисти. Но докато те копнееха за емоционалната тръпка от печеленето по незаконен начин на големи суми за отрицателно време - то той беше далеч по алчен за знания.

През цялото време докато другите скучаеха и чакаха атмосферен прозорец от чисто, поне за миг ясно време.... през цялото това време очилаткото се беше затворил в каютата си и си прожектираше филмчета. В тях винаги се случваше едно и също нещо - умираха хора.
Умираха изключително разнообразно - кадри от охранителна камера показваха войник, който внезапно се превръща в разнасящо се по стени, под и таван кърваво петно... онова, което го убиваше, бе толкова бързо, че скоростната камера го хващаше само като размазано тъмно петно...

Кадри от вътрешността на специално оборудвано помещение в свръхмодерна лаборатория... чистота и белота от всички посоки, контрастираща с кървавото петно на пода - помещението е малко и светло и тъмното нещо няма къде да ходи... камерата може да заснеме спокойно през бронебойното стъкло, дебело колкото човешка глава, какво става от другата страна, вътре... човешко същество, сведено до меню.....

Снимка на хищническа маска... особеното е, че нещо й се е случило на тази маска - сякаш някой е изрязал осмолъчна звезда през центъра й... но увеличението на детайла показва че нещо я е разяло с неверотна прецизност - каквато и киселина да е използвана - нито капка не е паднала върху лицето, намиращо се под въпросната маска....

Серия рентгенови снимки на куче... отново увеличението показва светкавичното развитие на нещото от малко петно в дълъг змиевиден ужас със зъби, способни да прегризат с лекота ребра, мускули, кожа... бронебойна жилетка...

Скици на нещото... след безброй разтопени подземия се бяха научили да разфасоват тези неща... така, щото почти да не шурти от тяхната фантастична, неразбираема, неповторима кръв, способна да разтопи като салфетка корабната броня на голям кораб....

И този неща се наричаха Пришълци... ученият ги обичаше повече от човешките си себеподобни... те нямаха хрема, не боледуваха, не познаваха старостта, болката и страха... Убиваха мигновенно, без да си играят на котка и мишка.. с една целеустременост, която притежават само насекомите... но бяха далеч по умни от тях... бяха по умни от шимпанзе и със сигурност по умни от повечето му себеподобни... особено тези, дето беше навил да го докарат до тук, плащайки им с парите на фармацевтичната компания, за която работеше...
Бяха толкова тъпи, че сигурно и пришълецът, който ги изядеше, щеше да оглупее...

- Пригответе се за кацане - рече Капитана и гласът му се разнесе из малкото корабче, подсилен от вътрешната звукова система. Чу се и слаба сирена, показваща, че според въпросния капитан - по съвместителство и щурман - приземяването ще е на границата на аварийното... От друга страна с парите, които той и смахнатия му екипаж получаваха, можеха да си купят направо скоростен военен транспортер... Ако въобще успееха да се измъкнат от тук...

... Но те взеха, че успяха. Четири дни по късно ученият свърши експериментите си, взе каквото взе, направи изследвания на атмосферата и на още нещо си - като че ли не можеха да направят тези неща и от Горе, пускайки сонди от безопасно разстояние... и после - сред още седем - дни времето внезапно се оправи за няколко минути и те, с рев на форсираните до край двигатели, се измъкнаха навън.

Още на другия ден стандарнто галактическо време ученият беше изхвърлен в открития космос. Случи му се, защото откри, че тъпанарите са натоварили триюма с оръжия и боеприпаси от изоставената воена база, изпълнена със скелети и следи от опустошения, каквито могат да направят само пришълците.... Глупчото просто беше изчислил енергийния разход на корабчето спрямо ускорението при маневри... и беше стигнал до извода, че масата на кораба е увеличена значително... Те така и не проумяха, че той е прав... целият кораб трябва да се претърси за промъкнали се " туземци ", а за по сигурно товарът и всичко излишно да се извхърли в космоса, помещенията да се запечатат и цялата машина да се постави под карантина като се върнат...

.. След известен разсмъсъл Капитана реши, че е по лесно просто да изхвърли многознайкото и да прежали хонорара за сметка на вече получената предплата и парите, които можеха да получат на черно от продажбата на високотехнологични, добре запазени армейски оръжия... да не говорим, че кретенът със сигурност щеше да ги издаде....

Още след един ден достигнаха Нова Каледония и кацнаха в малко, запустяло летище в покрайнините на града, дал името си на планетата.

Глад Нова Каледония - милион и половина население, с малък търговски център, но огромни промишлени зони и жилищни картали... Честите порои и бури, редуващи се със силни застудявания или горещини бяха вкарали по голямата част от града под земята... не че пространството над града беше оставено за паркове или подобни есетически разхищения... град Нова Каледония беше построен в котловина, а това означаваше малко място... беше многолюден, претъпкан и пълен с блага и мангизи... Имаше си престъпност за чудо и приказ и отгоре на всичкото и главната военна база за целия сектор беше построена тук...

А извън котловината започваха безкрайни планински вериги, пълни с полезни изкопаеми, подземни реки и пещери, големи находища на уран, скъпоценни камъни и разбира се вкаменени кости на отдавна умрели животни... може би от епохите, когато Нова Каледония е била едно по- добро място за животинския и растителния свят...

Сега, освен киселинните дъждове, хората бяха на път да подарят на Планетата и една неличима болест. Корабът, в който беше този съмнителен дар от друг свят всъщност вече се беше приземил и беше разтоварил... а от някой събития връщане назад няма.

Д - 68/479 от утробата на Медара и едно малко " паяче ", носещо в гените си претенцията за бъдеща Кралица вече се бяха озовали на Нова Каледония и северния край на промишлената зона им хареса и на двамата... Мястото беше ... вкусно...

Самото бъдеще ги чакаше с отворени обятия и отменато назад гърло.... на 68 от Медара му предстоеше да скрие на сигурно женското паяче, да проучи терена, да й достави жертва за " фействане " и от там нататък да започне да изпълнява заповедите й... прилагайки необходимата доза самоинициатива във всеки един момент....


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Fri Aug 12, 2005 9:31 pm 
Искам!!!

Joined: Tue Aug 26, 2003 9:02 pm
Posts: 651
Location: Shadow Land
ИИ. Още не съм измислил героя, но ми се пише!

ВИ:

Вен'До-Мар беше преследвал тази кралица вече 21 години, беше крайно време чудошището да си замине. Йауджата беше довел края на три от нейните кошера, но тя пак съумяваше да му се изплъзне. Но не повече, беше време кралицата да загине! Единствения проблем беше, че сега това щеше да се случи далеч по- трудо. Преди няколко седмици докато кралицата все още беше на малката планетка- без храна и защитата на поредния си рояк. Сега обаче тя щеше да си намери храна и щеше да е трудно да бъде пряна! До сега никога не и беше предлагана такава голяма плячка.

Вен'До-Мар излезна от малката си совалка която скри в покрайнините на града и тръгна към поселището. Когато наближи активира прикриващият механизъм и проъдлжи към съдбата си, без да съзнава, че помоща беше на път, даже най- вероятно вече в орбита около планетата


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Sat Aug 13, 2005 1:55 pm 

Joined: Sat Oct 09, 2004 12:25 pm
Posts: 880
Location: Бургас
Дори във шепата си да държа
последното дете човешко
аз не за себе си го искам

Ти майко, богиньо на смъртта,
ти моя дар последен приеми -
последното дете човешко
пред твоите нозе поднасям.

Смъртта е Пришълец

Ярки са нощите за сетивата му, изпълнени с кънтящите стъпки на хора, с шума от глупавите им, бавни и тромави машини... ярки са нощите, светъл е откъсът от време между залеза и изгрева.

Вкусна е нощта - изпълнена с миризми, аромати и феромони. Изпълва го усещането от машинно масло, вибрациите, идещи по земята от използваните човешки пътища, неизразимото, носещо се във въздуха обещание за сурова плът, за пир с неограничени мащаби...

Къде е границата между разума и животното. Сигурно в отказа да изпитваш чисто, неподправено удоволствие от насилието, от мрака, от смъртта, от сливането с нея, от това да усетиш че си нейн иструмент.... 68 бе видял как хората от онова корабче помръкват като жизненост и стават унили след като изхвърлиха своя себеподобен в космоса.... без онова смешно , бяломехуресто нещо около телата им, с което се пазеха от приятния, гъделичкащ студ на Празнотата.
.... колко объркани създания? Страхува се от пришълеца в себе си? Как ли бяха оцелели досега? - може би защото досега не бяха попадали на неговия род... но ето че тава беше започнало да се случва.

Първата жертва, първата капка кръв, първата храна - закъснял работник влезе за последно да огледа помещението, където огромни динамомашини преобразуваха в електричество топлината, получена като страничен продукт от преработката на нефта. От векове никой не гореше нефт заради енергията за него - не и когато имаш термоядрен синтез - но топлината си беше енергия и трябваше да се оползотвори... само че нещо едната от общо осемте данамомашини се беше скапала нещо... отвори кожуха й и в този момент 68 застана зад него в тъмното, в тишината, в безлюдността на празното помещение.

Застана зад него, изправи се, и изсъска лекичко, при което човешкото същество уплашено се обърна.
Паячето върху рамото на 68 скочи напред и се превърна в кралица Сиванму. Човешкото същество падна и се удари в стърчаща част от полуразглобения детайл на машината, но 68 не се намеси. Дори и смъртоносен удар в главата не би убил вече жертвата му - Тя щеше да запази живота му колкото е необходимо - дори би подавала въздух на дробовете му и би карала сърцето му да бие докато дойде време да напусне гърдите му, прегризвайки ребра, мускули, кожа и живот.

Сграбчи тялото и го занесе по отводнителната шахта до изоставен склад за радиоактивни отпадъци - дълбоко под десетки и десетки метри висококачествен бетон вместо обикновен таван, потънало в мрак, сред безраборно натрупани контейнери със стилизинали върху тях рисунки на човешки черепи и изгнила обвивка, кротко изпускаща скритта вътре, смъртоносна радиация-- не и за тях обаче. Дори почувства как паячето върху лицето на жертвата изпуска в кръвта и предпазващи от радиацията вещества. Почувства как застоялият въздух - не че той имаше нужда от въздух - как застоялият въздух се раздвижва деликатно от тялото му когато спокойно обхожда или скача грациозно от варел на варел... отбелязвайки си кой къде е закрепен неустойчиво и едно невнимателно бутане може да го събори, къде има пробит контейнер, къде са другите врати за помещението - огромни, дебели стоманени плоскости, задвижвани от хидравлика, на която 68 веднага изтръгна задвиждавщите кабели.... Мястото ставаше - по късно специален секрет от Сиванму щеше да покрие всичко, всяка педя от пода, стените и тавана на това място. В неговата едновременно мека и жилава, мъхната и гладка пъвърхност раните на децата й щяха да зарастват по бързо, огъня на човешките оръжия щеше да губи от силата си, стъпките им щяха да са усещани веднага, още щом стъпят на този еластичен, тъмнозелен, пулсиращ килим, създаден от плътта на Сиван му... в него щяха да бъдат увивани и жертвите, пред чиито лица тя щеше да снася своите прекрасни и съвършенни яйца.

Мястото беше добро - закъта жертвата си навътре между варелите и си отправи за следващата си жертва... тази нощ тепърва започваше.


Top
 Profile  
 
Display posts from previous:  Sort by  
Post new topic This topic is locked, you cannot edit posts or make further replies.  [ 3 posts ] 

All times are UTC + 2 hours [ DST ]


Who is online

Users browsing this forum: No registered users


You cannot post new topics in this forum
You cannot reply to topics in this forum
You cannot edit your posts in this forum
You cannot delete your posts in this forum
You cannot post attachments in this forum

cron
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group