[b]Бърз и яростен (2009)[/b]
Ще ми се да напиша нещо хубаво за поредния „Бърз и яростен“ – всъщност ще ми се дори нещо лошо да мога да напиша. Но и в двата случая се оказва, че просто няма какво, и то не за друго, а защото този филм вече сме го гледали. При това не един път. Което само по себе си е негативно, макар че трудно мога да се сетя как продължение на филм без особен сюжет, идея или с думи прости – дъвка за окото, може да бъде нещо оригинално. Освен може би по отношение на операторската работа, специални ефекти и т.н.
Ако трябва с няколко думи да опишем какво представлява четвъртата част на „Бързи и яростни” бихме могли да го направим така – историята продължава. И даже се връща към корените си за онези, които са я следили по-внимателно. И което е по-лошо, или пък по-добро – в зависимост от гледната точка – оставя голямо поле за следваща, пета част. Което пък не е изненада – в крайна сметка, екранният еквивалент на култовата поредица компютърни игри „Need for Speed” има немалка аудитория. Така де, коли, мадами и бензинови пари е комбинация, която няма как да не привлече едно или две, по правило мъжки очи.
Иначе историята е очаквано средна и малко под средната работа. Героите отново са накуп, отново в Ел Ей, отново – което е донякъде положително – в оригиналния състав. Екшънът е на доста добро ниво, няма видими празнини и е с прилично високо темпо, сиреч ако той сам по себе си може да ви държи под напрежение – киносалонът ви чака. От друга страна, естествено, ако искате нещо относително смислено и малко по-дълбоко, както и в предишните опити „Бърз и яростен“ просто не е вашият филм.
Приятно и малко неочаквано е, че ефектите са добре балансирани и макар че филмът все така търка гръб в невероятното, не оставаш чак с впечатлението, че създателите съвсем са изфирясали и са запорили с бодра стъпка през цъфналата ръж. Друго, с което е добре известна серията, е модерният и силен саундтрак, който и този път е на обичайното ниво.
Няма изненади и при актьорската игра – Вин Дизел си е Вин Дизел, Пол Уокър – и той, а Джордана Брюстър и Мишел Родригес са все така апетитни, макар и вече по-близо до тридесет, отколкото до двадесет. Това обаче съвсем не означава, че създават впечатление за зрели жени, просто защото точно „Бърз и яростен“ не го предполага.
Въобще, в резюме, нищо изненадващо, нищо особено екстравагантно – освен четириколесната част – нищо впечатляващо дори, но пък и нищо разочароващо, което под черта довежда до нелоша времегубка, ако ви е приятно да си запълвате времето с подобни неща. Или повече филм – добър комерсиален продукт, отколкото някакъв впечатляващ екранен. Така че ако сте почитател – добре сте дошли, иначе имайте едно на ум.
За този автор
