Фантастичният мистър Фокс (2009)
Навярно е изключително трудно да поставиш произведение на Роалд Дал на екран. С неговия неповторим поглед върху събитията, пречупени през детските очи, който омайва децата, тънкия му хумор, пленяващ възрастните, уелският писател би трябвало да е ад за адаптация. И действително, повечето опити са с доста спорен успех – нещо, което в пълна степен не се отнася за „Фантастичният мистър Фокс“ на Уес Андерсън. Защото анимационната му лента улавя духа на произведението, пречупва го през призмата на киното и пленява с успех и малки и големи.
Мистър Фокс, лисица, крадец на пилета, отказал се поради бащинство, се завръща в занаята. За да се сблъска с последствията от дейността си. Като цяло, сюжетът се развива по тази ос, но въпреки не чак толкова дългото екранно време, включва и множество странични сюжетни линии, умело вплетени в общата история. Всичко това гарнирано с изключително забавни реплики, симпатични герои и всъщност добра анимация, като и свикнеш. Тук може би трябва да отбележим, че хуморът на места определено е насочен към възрастните, на други към по-малките, така че лентата със сигурност ще успее да впечатли и двете аудитории.
Споменахме анимацията и необходимостта човек да посвикне с нея. От доста време не бяхме виждали нещо подобно на екран и изглежда странно да видим по-различен подход, който не е нито двуизмерен Дисни стил, нито триизмерен Пиксар. И наистина, първите десетина минути някъде на заден фон се межделее едно усещане за вдървеност. Но в един момент човек се улавя, че то е изчезнало и е заменено от доста позитивно впечатление по отношение на пейзажите, детайлността на персонажите и дори движението им. Така че и в това направление всичко във „Фантастичният мистър Фокс“ е наред.
Така – историята сама по себе си е великолепна на книга, добре пренесена е на екран, а анимацията впечатлява, въпреки че подходът е непривичен за последното десетилетие. Остана дублажа – просто удивителен и наистина, ако човек разбира английски, е добре да се спре на оригиналния такъв. Джордж Клуни, Мерил Стрийп и Бил Мъри все едно придават истинска душа на героите, толкова вдъхновено се държат зад микрофона, а и определено гласовете им пасват перфектно на персонажите, като надали има зрител, който да се е замислил дори за миг дали са най-точните актьори за тази работа.
Така че в заключение остава само горещо да ви препоръчаме „Фантастичният мистър Фокс“ – лента за малки и големи, която може да освети дори най-мрачния ден. Уес Андерсън действително е направил нещо впечатляващо, което си заслужава да се види, така че далеч не е странна и номинацията, която получи за престижния Златен Глобус, номинация, която в случая можем да наречем напълно заслужена. Така че – приятно гледане!
За този автор
