Епос за съвременната жена: Дневникът на Бриджит Джоунс

Когато ме питат коя е най-добрата екранизация на книга, която съм виждала винаги отговарям [b]"Дневникът на Бриджит Джоунс"[/b] по романа на Хелън Филдинг. Абсолютният връх на сценаристите – филмът не следва изцяло и напълно сюжета на книгата, вкарани са няколко момента, които ги няма в оригинала, други са орязани, но духът и хуморът са там. Хелън не е позволила на двамата си съсценаристи да й прецакат труда и заедно с режисьорката Хелън Магуайър са създали едно истинско бижу.

Жанра на книгата е погрешно определян като чиклит. Нъцки – може да има няколко елемента, характерни за чиклитите, но е пет класи над този род книги. Лично на мен ми го препоръча мъж, който по никой начин не може да мине и за бегло метросексуален. Хелън отлично познава женската психика и умее да изкарва на бял свят недостатъците в нея без да го прави обидно или грубо. Напротив – в "Дневника" героините са обрисувани с топъл хумор, какъвто можете да срещнете в разказите на Чудомир или на Елин Пелин.

Малко за [i]сюжета[/i]: Брижит е минала тридесетте, кариерата й едва крета – всъщност единственото, което си струва появата в офиса е готиният, млад шеф със секси задник и морал на уличен котарак; теглото й е доста над желаното и о, ужас! – тя все още е неомъжена и дори няма гадже. Постоянната борба с килограмите и лошите навици като пушенето, пиенето и словесната диария е подкиселена и от намеци от родители, приятели и познати, че времето си тече и тя няма да стане по-млада. Най-големият й кошмар е, че ще умре стара мома, намерена в апартамента си две седмици след часа на смъртта и наядена от немски си овчарки. На всичкото отгоре досадната й майка се мъчи да я сватоса за наглия и арогантен адвокат по бракоразводни дела Марк Дарси. Всичко би било напълно отчайващо, ако не беше внезапния интерес, който проявява към късата й пола, пичагата-шеф.

Неее, изобщо не трябва да си мислите, че става дума за сладникава романтична комедия. Най-малкото, защото тук играят класови актьори. [b]Рене Зелуегър[/b] всъщност се прочу точно с тази си роля. Ако не беше толкова добра актриса щях да си мисля за Бриджет всеки път, когато видя Рене на екрана. Перфектна е за ролята си, въпреки че се е тъпкала сериозно за да наддаде 12 кила преди началото на снимките. За разбиващия шеф е подбран [b]Хю Грант[/b] – тук никаква изненада, като се има предвид, че той най-често се снима в романтични комедии. Може да не е най-добрият актьор на света, но амплоато на влюбен и неудачник му ходи. Само дето в "Дневника" героят му не е неудачник, пък и не е кой знае колко влюбен. Поне в началото… Виж, [b]Колин Фърт[/b] също идеално се вмества в другия типаж – арогантен и примерен до пълна скука млад човек (мале, как го написах само! на жаргон = пълен бастун). Беше си паднал на мястото с подобна роля(пак г-н Дарси) в постановката на ВВС "Гордост и предразсъдъци" . Тук отново си вири носа реалистично.

Епизодичните и второстепенни актьори нямат гафове, но повечето не се и забелязват покрай триото, изключая [b]Джема Джоунс[/b]. Върхът на сладоледа е [u]саундтрака на филма[/u], с парчета, чиито текстове иделно пасват на ситуациите в сюжета.

Задължителен за всички неомъжени жени, които могат да разпознаят голяма част от себе си и страховете си у Бриджит, както и за всички мъже, който искат някога да разберат жените.

–
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=6862

За този автор

shannara

See author's posts