Пионерите на викинг метъла зарадваха почитателите си с две нови EP-та тази година – свободно достъпното в нета The Sleeping Gods и произлезлото от доста овехтял договор със Soulseller Records – Thorns. Другото, с което зарадваха почитателите си, но само отвъд Океана, е турне по случай двайсет години на сцената. И подобно на дългогодишната им кариера, двете EP-та в общи линии покриват разнообразието, което се наблюдава в творческите им търсения.
За незапознатите можем да отбележим, че Enslaved се причисляват към втората (или дори първата) вълна норвежки блек метъл, но за разлика от повечето групи от началото на деведесетте заложиха на старите скандинавски богове, а не на рогатия опонент на Господ. С това, както и с някои музикални елементи, търсещи традиционния норвежки фолклор, те станаха родоначалници на паган направлението в екстремната музика, и то десетилетие, преди да се нароят десетки и стотици групи, издигащи древните езически богове в култ. Може би в началото Enslaved имаха грубия звук на олд-скуул блек метъл легендите, но с течение на времето успяха да го изчистят, а на моменти кривнаха и към прогресив атмосферични композиции, честно казано трудно смилаеми за по-голяма част от старите им почитатели.
Албумът Vertebrae от 2008-а е вероятно типичния пример за прогресив лицето на Enslaved. Не мога да кажа, че бях очарован, когато го чух за първи път, но не мога и да отрека, че чисто музикално това беше най-изпипаното творение на норвежците. The Sleeping Gods от тази година следва плътно именно тази насока, макар да звучи с една идея по-грубо. Първите две песни са откровено блекарски, но следва шест-минутното Synthesis, което е изцяло меланхолично-атмосферична композиция. Подобно е и заключителното The Sleeping Gods, докато Nordlys внася някакъв игрив елемент. Изобщо три от петте песни могат спокойно да се причислят като депресарски.
С Thorns пък Enslaved се завръщат към корените си. Двете композиции са точно такива, каквито звучаха през деведесетте и със сигурност ще се харесат на по-старите им почитатели. Тук единствено спорадичните хорови напявания напомнят за новото лице на групата.
Това, което очакваме оттук нататък е нов дългосвирещ албум, както и надеждата и тези титани на норвежката сцена да направят една кратка спирка в България по време на следващото си турне.
За този автор
