Макар в родината ни да се намират няколко сериозни и доста запалени организации, занимаващи се с възстановка на средновековната култура и събития, за мое огромно съжаление досега съм нямал възможността да посетя някое от организираните от тях събития. За сметка на това пък се сблъсках с подобно мероприятие отвъд Ламанша и смея да кажа, че си заслужава да има колкото е възможно повече и по-разнообразни. Не толкова заради образователния момент и възможността да се докоснем до отдавна отминали времена, колкото поради чистото забавление. Разбира се, това го твърдя от гледната точка на чист зрител-лаик, който се изтърсва със съвсем съвременно облекло и зяпа насам натам с неприкрито любопитство. Убеден съм, че когато човек е навътре в цялото нещо, то преживяването е далеч по-удовлетворяващо. Всеки от участниците иска да покаже най-доброто от себе си, да демонстрира някое ново оръжие, което си е направил вкъщи, или пък средновековно облекло, домашна медовина по антична рецепта и какво ли още не. Което не прави подобен фестивал изключителна привилегия на изкушените в изкуството да пресъздаваш миналото, а дори напротив – възможност за масите да разпуснат в приятна обстановка и да подкрепят това съвсем не евтино удоволствие.
Та, Английския Средновековен Фестивал се провежда всяка година в продължение на вече 19 лета в периода на един от поредните Банкови празници (Bank Holiday, или едни такива понеделници, случайно разпределени из годината, през които банките във Великобритания не работят, и оттам цялата държава си прави един дълъг уикенд) в края на август. Мястото е реновираният „Херстмонсо касъл”, тухлен замък от времето на Тюдорите, и, както се рекламира, една от най-старите все още „стърчащи” тухлени сгради на Острова. Намира се в Източен Съсекс, едно от графствата с най-благоразположена природа и, същевременно, предпочитано място за провеждане на всякакъв тип фестивали и за заселване на неприлично богати островитяни. Краят на август пък, съчетан с местоположението на замъка го предопределя като събитието с най-хубаво време изобщо в цяла Англия.
Без да навлизам в излишни подробности за историята на замъка (който наистина е красив и доста добре реставриран), ще спомена какво може да се очаква от този фестивал конкретно и от подобните му из цяла Европа. Очевидно, това е събитие, на което се събират голямо количество луди глави, облечени в средновековни костюми и брони, мерят сили в редица изпитания по стрелба с лък, яздене на кон и изпиване на неприлични количества ейл и демонстрират типично средновековни музика, танци, манджи и занаяти. Провежда се в рамките на три дни, като програмата е почти еднаква и през трите дни, но пък забавлението предразполага да ги загубите и трите.
Централна част от фестивала се заема от масовка, пресъздаваща обсада на замъка от ранния му период, когато местния васал се спречкал със законния крал на Англия. Самата обсада протича два пъти за деня, озвучавана е от „коментатор”, и включва сериозно обстрелване с лъкове, здрав кютек, съвсем действащ требушет и дори (когато аз присъствах) един тип с огнестрелно оръжие, който в последствие предаде своите и се остави да бъде вербуван от противниковата страна, с което обърна и хода на битката. 
Другите военни събития включват турнир по стрелба с лък, турнир по срязване на портокал с меч от яздещо положение (skill at arms) и демонстрация на оръдия (доста впечатляваща), включваща всичко от първите ръчни барутни оръдия през нещо като черешово топче та до огромен топ, целящ разрушаване на значителни по дебелина стени. Всичко от изброеното си гърми доста сериозно.
Сред другите културни мероприятия се включват ревю на средновековно облекло, няколко инструментални групи, представящи средновековна музика, както и бели-денсинг (и със змия). За най-малките се предвиждат приказки от автентичен разказвач, средновековен куклен театър с дракони, както и шут, жонглиращ с дяволски пръчки (Devilstick Pete). Сред постоянните експозиции пък има всичко – от соколари, през ловци, ковачи, типична средновековна кухня (такава без картофи, отпреди колумбовия обмен на културни растения) и бая сериозно пазарище. Там пък търговци буквално от цял свят предлагат всичко, свързано с епохата – от дрънкулки и кожени облекла през медовина до реплики на оръжия. 
Допълнително има и няколко импровизирани таверни, в които да пийнете „риъл ейл” (в Англия си има организация, която сертифицира бири, които могат да се нарекат „риъл ейл”, или такива, правени по много оригинална рецепта) и да хапнете примерно печен на шиш глиган с дюлев мус или нещо друго подобно.
Целият този колорит има един-два недостатъка. На първо място местоположението не е много лесно достъпно. Взима се влак до едно село, откъдето пък чакате нарочен рейс, специализиран за фестивала. Ако сте отишли за няколко дни, май не е много лесно да си намерите място за спане. Цената на билета от своя страна не е шокираща (май нещо от сорта на 25 паунда, ако го взимате онлайн, но може и да се бъркам) и предлага пълен достъп до предлаганите забавления, плюс много приятна цветна програма с карта на фестивала.
Та мисълта ми е, понеже това е „Английският” средновековен фестивал и е рекламиран като най-големия такъв на Острова и може би в цяла Европа, ако случайно сте заточени за лятото на това мъгливо място, бих ви препоръчал да не го пропускате. След това може и да се замислите дали да не разгледате какво предлагат родните „реенактмънт” организации по въпроса и сигурно ще се влюбите в средновековната култура.
За този автор
