[b]Juno (2007)[/b]
Със сигурност щом се чуе за тийн-комедия, първото име, което изплува, е „Американски пай“. Не че е най-сполучливия филм по темата, нито пък най-известния, но поредицата е чудесен пример за типичната тийн-комедия: плосък хумор, изнасилени лафчета, очевидно смотани герои и в общи линии нелепи ситуации, които по-скоро предизвикват полусъжалителна усмивка вместо чистосърдечен смях. Затова и останах искрено изненадан като научих, че подобна комедия е номинирана за Оскар в категорията „Най-добър филм“. Още отсега мога да го заявя – „Джуно“ няма нищо общо с филмовите стереотипи.
16-годишната Джуно (между впрочем кръстена на древноримската богиня Юнона, жена на Юпитер) е странно момиче, което живее в – да кажем – нормално американско семейство, втори брак на бащата с що-годе разбрана мащеха. Проблемите й всъщност започват когато случайно забременява, нещо, което е повече присъщо на майките и учителките, отколкото на невръстни тийнеджърки. Обаче вместо да направи логичния в подобни случаи аборт, тя решава да запази бебето и да го дари на семейство осиновители…
Филмът е хем комедия, хем твърде зрял, и под формата на шеги и закачки прави фин разрез на чувствителни теми като любов, приятелство, вярност, брак. Джуно не само помъдрява по време на бременността си, но и става повод за разплитането на сложни семейни взаимоотношения, когато всеки трябва да реши кое е най-важното в живота му – семейството или кариерата, личната свобода или компромисите на съвместния живот. Момичето – поставена в доста необичайна ситуация – се научава да цени хората, които наистина държат на нея и винаги ще я подкрепят и харесват, независимо дали е добра, лоша, хубава, грозна или просто бременна.
Елън Пейдж обира овации с начина, по който играе ролята си, макар все пак образът й да губи известна реалност и плътност – просто е малко невероятно човек да проявява такава рядка зрялост на тези години. А самият филм използва музиката не само като фон, но и като илюстрация на мислите и постъпките на главната героиня, фриволни веселяшки песнички подчертават някоя необичайна гледна точка или представят събитията под неочакван ъгъл, така че зрителят е принуден да бъде и слушател. Като цяло филмът всъщност е една простичка и обикновена история, разказана по интригуващ начин, което пък може би е основанието да се бори за отличие като най-добър филм за 2007 година.
–
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=198255#198255
За този автор
