![]("http://www.sivosten.com/gfx/gradvarhushah.jpg")
Винаги ми е било приятно да чета английска фантастика. Ако сте прелиствали томчето „Английски фантастични разкази”, най-вероятно ще се досетите и защо – британската фантастика винаги е притежавала онази привлекателна сплав между оригинални идеи и неповторим стил.
Джон Брънър, като англичанин и като писател, не прави изключение относно тази характеристика. Роден е през 1934 година в Престън Кроумарш. Издава първия си роман на 17 годишна възраст, като дълго време крие заглавието му и псевдонима, под който е написан. Пише с лекота в почти всеки жанр – от стихове, през криминалета до фантастични произведения, като това жанрово разнообразие е гарнирано с доста голям брой издадени заглавия. Изобщо – плодовит автор.
Действието в „Град върху шахматна дъска” се развива в измислена страна в Южна Америка, в която съвсем естествено властва типичната латиноамериканска диктатура. Главният герой, Бойд Хаклит (който, забележете, е австралиец), претърпява трансформация от експерт по оптимизация на уличното движение до „левкоцит, натоварен с отстраняването на нежелани социални бацили от общия живителен поток” на кръвоносната система (уличното движение) на чисто новичката столица на петролната държава. И за да е пълна метаморфозата, бедният човечец завършва престоя си там като един същински детектив, който разкрива „малката” срамна тайна на „el presidente” и неговия министър.
„Град върху шахматна дъска” е роман за манипулацията, роман за това, което всички се боим да признаем – че сме само фигури върху шахматната дъска на политическите интереси. За целта на внушението, авторът рисува гигантска и доста правдоподобна антиутопия, която в началото е замаскирана като идилична картина на свръхмодерен град, в който официално няма бедност, няма проблеми, без малко да кажа, че няма и престъпност.
Иначе книгата е динамична, чете се леко, разбира се лесно, като авторът не се старае да ни предаде идеите си по възможно най-неразбираемият и по възможност скучен начин, което не е неприсъщо на някои писатели, както фантасти, така и съвременни или класически прозаици. Образите са живи и запомнящи се, като дори дребните детайли като руските цигари на Мария Посадор остават в съзнанието на читателя. Самата идея за манипулация чрез допълнителен кадър в телевизионните предавания не е нова, напротив – любима е на привържениците на ”теорията на конспирацията” от много време, но е поднесена по един нов начин, като идеята чрез нея да бъдат управлявани живите шахматни фигури е изключително оригинално хрумване. Споменавайки фигурите, може би трябва да кажем, че историята, която ни разказва Брънър, е базирана на абсолютно реална шахматна партия, играна между Щайниц и Чигорин и, както казва, самият автор – ходовете са на точните си места, в точния ред и с точния ефект, който са имали в оригиналната партия. Eстествено освен царете и по изключение бялата царица, фигурите, тоест действащите лица, до последно не осъзнават, че са местени по дъската на град Вадос в република Агуасул.
–
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=6522
За този автор
