Случвало ми се е да кажа, че анотацията е прекалено заблуждаваща и обикновено имам предвид, че книгата не си заслужава. В случая с „Шестата жертва” на Джеймс Патерсън ще го кажа, но със съвсем друг смисъл – не дава дори малка представа за колко зверски добър криминален трилър става дума. И ако трябва да се обърнем към титаните в жанра, бих казал, че ми напомня на неповторима смес от най-доброто от Гарднър и Чандлър, толкова грабваща, че резултатът е роман, който човек просто не може да остави докато не прочете и последния ред.
Първоначално бях озадачен – убиецът е толкова доказано ясен в самото начало на книгата, че очакванията ми се пренасочиха към съдебен трилър. Има го и него, но не е централен, а всъщност е една от множеството сюжетни линии. Защото изведнъж изникват още случаи – цели два на брой, всеки от които заплетен до неузнаваемост. И един полицай, жена с уникална способност да „работи на улицата”, който ще ги разплете.
И макар да няма много обрати, уликите да водят непоколебимо към даден човек, читателят продължава да поглъща историята с очакването нещо да се случи. И в крайна сметка, точно тогава, когато си мислиш, че всичко е свършило то се случва. За да се получи един изключителен и изненадващ финал на развилата се с бясно темпо история. А хепи ендът, колкото и странно да звучи, че е възможен такъв след литрите кръв, съвсем не стои не на място, както при своите аналози в други книги.
Всъщност трябва да отбележим, че колкото интригуващи са казусите, толкова е и съдебното заседание, но няма как да пропуснем очарованието от доста реалистично представения живот на едно ченге, предаден обаче с повечко динамика, така че да отговаря на шеметното темпо на самия роман. И въпреки това образът на Линдси Бокстър се усеща адски жив, дълбок – с нейните си странични проблеми извън работата. Защото един сержант от полицията в Сан Франциско има и личен живот.
Ако изобщо някога сте харесвали криминалния трилър като жанр, или динамиката на действието, или пък добрата книга изобщо, то „Шестата жертва” е нещо, което не бива да пропускате. Защото наистина рядко се намира роман, който дори без да поднася особени изненади, при който интригата привидно отсъства, да грабне читателя по такъв начин. А когато установиш, че тези липси всъщност далеч не са такива, дори последната капка неудовлетворение, се изпарява и след финала искаш още и още от същото.
–
Повече информация от страницата на ИК „Колибри“…
За този автор
