[i]Stop right now, thank you very much,
I need somebody with the human touch,
Hey you always on the run,
Gotta slow it down baby, gotta have some fun.[/i]
[b]Правилната нагласа.[/b] Да застанеш на пътя, махайки с палец на профучаващите покрай теб коли, означава да повярваш в доброто в хората. Или поне в доброто в този, който ще ти спре. Стоиш и просто следиш преминаващите коли. Кола, кола, камион, кола… В един момент дотолкова забравяш себе си, че едва скърцането на спирачки и човекът, който ти маха от спрялата кола те вадят от унеса. Сядаш си на възглавничката в дза-дзен и си следиш дишането. [i]Вдишаш, издишаш, вдишаш, издишаш… В един момент сякаш не ти вдишваш и издишваш, а СИ самото дишане и се усещаш едно цяло с нещо по-голямо, чувстваш се някак по-завършен, докато случаен шум те откъсне от медитацията и те върне в реалността.[/i] Един приятел, докато маха на колите, мислено пожелава на всеки “на добър път”. Няма значение дали ще му спрат или не, това е избор на човека, който шофира, както и твой избор накъде ще ти се насочат мислите докато чакаш. Случвало ми се е (признавам) да махам и дълго време никой да не ме забелязва, но гледам рядко да изпадам в злобни помисли към тези, които не спират. По този начин натоварваш себе си, натоварваш и тях, докато ако човек запази добро настроение повишава и шансовете си да го качат бързо (въпросният приятел много рядко чака по повече от 5-10 минути). Така че идеята е да застанеш на пътя без никакво очакване. Нито за това кога ще пристигнеш, нито за това докъде ще бъде следващата кола, нито пък какъв ще е шофьора. От друга страна е готино да знаеш, че пристигаш точно в 12:48 в Иракли (примерно), возен от някоя по-новичка колица от готин шофьор.
[b]Правилната кола.[/b] Стоиш на пътя, махаш и махаш, но колите не спират и не спират… Какво правим тогава? Ами продължаваме да чакаме, явно нашата кола все още не е пристигнала. Така или иначе от (не)малкия си опит на пътя съм останал с впечатление, че (почти) всеки път спира точно тази кола, която е най-подходяща за моментното ти състояние (както и за това на шофьора). [i]Няма нищо случайно.[/i] Случвало ми се е да съм в “самотно” настроение и тогава ми спират шофьори, които по време на целия път мълчат и радиото тихичко върти ретро хитове. Друг път още с влизането в колата зазвучаха акордите на Highway Star – перфектната песен за път (според мен). Също така съм си говорил с различни шофьори за източни философии, лечебни гладувания, литература, музика, политика, история… Абе всичко, което ми е мерак да го зачекнем в момента. Един път (точно бях в периода “съдията Ди”) и човекът, който ме взе се оказа голям фен на ван Хюлик и наистина не усетих пътя, докато обсъждахме книгите му. А най-готиния ми (засега) случай беше преди 4-5 години. Бях взел книжка съвсем наскоро и ми се караше страшно много (познато, нали?) и още не съм излязъл на магистралата (пътувах София – Стара Загора) и ми спря едно девойче с бяло волво. Първото нещо, което чух беше Light My Fire, а второто – въпросът й дали имам книжка. Така че всичко се заключава в това просто да изчакаме нашата кола, била тя още първата, която минава, когато застанем на пътя, или пък минаващата след час. [i]А минава ли кола по пътя, ако не спре на стопаджия?[/i]
[b]Правилната групичка[/b]. Докато сме застанали на пътя и чакайки някой да спре, е времето, когато се запитваме дали сме се окомплектовали правилно. В смисъл – дали махаме сами или сме с още някой. От моя опит мога да кажа, че най-добре върви стопа, когато стопаджиите са двама – момче и момиче (не че открих Америка с това твърдение), докато на две момчета спират по-рядко (притесняват се хората), а асоциациите с две момичета са още по-зле и още по-трудно им спират коли (виж за камиони нищо не казвам). Когато човек е сам, също има значение дали е момче или момиче. Учудващо голям процент от хората са на мнение, че само момиче на пътя “си търси белята”, докато асоциират само момче с войник (нищо, че е с коса до кръста). Тройките пък са още по-бавни (идея си нямам защо, така или иначе колите са 5-местни и дали двама човека спират на един, двама или трима разлика няма), но ако все пак решиш да се вдигнеш нанякъде с компанийка, желателно е ако махате трима (или повече), сред вас да има поне едно девойче. Ако сте четири или повече човека препоръчвам разделяне, макар че ми се е случвало точно в такава групичка (от четири човека (с мен)) да обиколя Родопите, без да се делим. И все пак, независимо от това колко човека сте на пътя, важното е да тръгнеш с нагласата, че вече си пристигнал.
[i]Двама стопаджии махали, когато покрай тях минавали много коли, но никоя не спирала.
– Какво е това? – попитал единият.
– Коли – учудено отвърнал другият.
– А накъде пътуват.
– Те вече отминаха.
Тогава единият хванал грубо носа на другия и го извил.
– Ти каза, че вече са отминали, а те са тук от самото начало.
В този момент до тях спряла кола и ги взела.[/i]
[b]На добър път![/b]
–
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=6308
За този автор
