[b]Донке Хоте (2007)[/b]
Всепризнатата класика на Мигел де Сервантес „Дон Кихот“ без съмнение е една от най-широко и често експлоатираните из общо взето всички области на изкуството – от скулптурата, през балета и операта, та чак до съвременното кино и музикални течения – както и една от най-разискваните от всевъзможни ъгли. Доколкото обаче доводите към предимствата и недостатъците и като творба са един малък безброй, едно от качествата и изпъква всеки път, щом стане дума за нея, а именно сложността и доста трудната и възприемчивост. И в този ред на мисли ми се ще да напиша, че испанската анимация „Донке Хоте“ прави опит да представи приключенията на знаменития идалго – или поне втората част от тях – в малко по-смилаем формат, и дори смея да предположа, че това и е била идеята. За съжаление, обаче, като филмова авантюра не е кой знае колко успешна.
Що се отнася до цялостния подход, все пак, иберийците са постигнали що годе приличен резултат, макар и видимо попивайки опит от големите риби в жанра, най-вече Дриймуъркс. Вкарването на известен хумор чрез Росинант, магаренцето на Санчо – Русио – и останалите животни успява малко да разведри обстановката, като дори има някои точни попадения при лафовете. Лошото е, че наследниците на Рицаря на Печалния образ съвсем не спират с черпенето до тук, а още по-лошото е, че с това позитивите на филма на свой ред се изчерпват, за да отстъпят мястото си на слабите моменти, и на второ място сред тях се подрежда анимацията. Макар и хипотетично и сама по себе си да е доста приятна, твърде видимите заемки от някои популярни творби се набиват светкавично в очи, особено при Русио, а опитът за замазване на положение още в откриващите сцени с явно забавната според сценаристите реплика с единственото друго говорещо магаре, всъщност прави положението на нещата още по-лошо. А след като споменахме вече съставителите на сценария, именно те са онези, които са си оставили ръцете до лактите, и окончателно стъпкват „Донке Хоте“ в прахта на посредствеността.
Отпървом, филмът е накъсан на няколко парчета, и то веднъж излишно, втори път – нескопосано, най-вече заради това, че с не повече от пет минути допълнителни сцени можеше да си върви съвсем плавно от край до край. Историята на свой ред е буквално разхвърляна, на места абсолютно нелогична, в добавка на което теоретично смешните моменти се включват ни в клин, ни в ръкав, и докато се смееш на самите тях, същевременно недоумяваш какво общо имат аджеба със случилото току що. И като за капак на цялото, сценаристите са се опитали едновременно да се придържат до известна степен към оригиналната творба, донякъде да оригиналничат, и в каквото е останало дори леко да пародират – „Като рицарите“, например, при това доста неуместно – но по никакъв начин не са успели да постигнат баланс между трите неща, може би просто защото три дини са твърде много под една мишница.
И крайният резултат е, че въпреки евентуално добрата идея, изпълнението на „Донке Хоте“ пада под летвата на всякаква критика. Може би с участието на двама-трима по-качествени аниматори поне за основните персонажи и чисто нов творчески екип подобен филм може да се получи добре. Но не е този случаят, и макар че с известна уговорка е гледаем в изключително свободното време, този испански експеримент в полето анимацията не е нещо, което бих препоръчал за гледане.
За този автор
