[b]Disturbed – Indestructible[/b]
2008, Reprise Records
Line-up:
– David Draiman – vocals
– Dan Donegan – guitars
– John Moyer – bass
– Mike Wengren – drums
Tracklist:
1. Indestructible; 2. Inside the Fire; 3. Deceiver; 4. The Night; 5. Perfect Insanity; 6. Haunted; 7. Enough; 8. The Curse; 9. Torn; 10. Criminal; 11. Divide; 12. Facade
По някакви неведоми причини, откакто за пръв път ги чух, неотменно асоциирам Disturbed с Running Wild – или може би дори повече с X-Wild. Няма някакъв директен повод за това, наистина, за сметка на което обаче като звучене продължават да ми изглеждат относително сходни. Вероятно затова и новината, че новият им „Indestructible“ е по-различен от предишните им три албума, ме заинтригува толкова много.
Както обикновено се оказва, подобно определение е и донякъде вярно, и донякъде невярно – и ако трябва да обобщя впечатлението си отрано, то е приятно, но и донякъде примесено с леко разочарование, без съмнение плод на собствените ми предварителни очаквания. От една страна четвъртото им отроче е малко по-тежичко – което си е ново – малко по-разчупено, но от друга, тези агресивни барабанни и гневни вокални канонади са твърде добре познати, и то дори не само от творчеството на самите Disturbed.
Но и това не е големият проблем на албума. Истински неприятно е онова явление, което изглежда се явява и ахилесовата пета на бандата от Чикаго – монотонността. Около четвъртата песен най-много, в зависимост от слушателя, чарът на албума в общи линии се изчерпва, като към края вече може да стане дори малко досаден. За съжаление, по същата тази причина е и малко трудно да се отделят по-забележителни парчета, или дори части от такива над останалите, а и като цяло го прави неслушаем за по-продължителен период от време.
И все пак, в резюме, „Indestructible“ далеч не е толкова лош албум – може би просто е по-подходящ за слушане на фон. А и фактът, че все пак се появяват някакви новости в музиката на Disturbed, сам по себе си е положително явление – може би тепърва им предстои по-голямо развитие.

