Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: 1982

Автор: Димитър Грозданов, неделя, 20 септември 2009.
Публикувано в Статии :: Филми и анимация

За да се превърне една творба във вечно изкуство, било то музика, кино или литература, тя трябва да издържи един наистина съществен тест – този на времето. Вечни са само тези произведения, които не губят смисъла или очарованието си в очите на следващите поколения. Успеят ли, превръщат се в легенда. В противен случай – прах при прахта. Blade Runner е символ-верую на много фенове на фантастиката. Той наистина е легенда и това не е случайно. Някои аспекти на филма са дотам големи, че продукцията с лекота засенчва не само съвременниците си, но и голяма част от днешните представители на жанра. Преди всичко останало, лентата има свое, неповторимо излъчване. Въпреки някои недостатъци, този чар я прави задължителна за всички киномани. Първото, което прави впечатление във филма, е уникалната

Автор: Иван Ж. Атанасов, неделя, 23 август 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

Когато в предишните материали за поредицата "Стен" на Алън Кол и Крис Бънч споменавах, че най-доброто предстои не се шегувах. И ето го и него – арката между "Флотът на прокълнатите" и "Отмъщението на прокълнатите" без съмнение е може би върха във всичките осем книги – като динамика, като разнообразие на историята, сюжета, дори героите ако щете. Всичко това поднесено във стилна опаковка, солидна предистория и наистина много, много екшън. Стен и Алекс Килгър се пренасят в космоса. Вече като флотски офицери попадат в най-зле управляваната база на флота при командващ малоумник. И тъй началните условия за една заплетена история в най-добрите традиции на военната фантастика са изпълнени. Още по-доброто обаче е как са изпълнени – с великолепен размах на въображението, обрати, които

Автор: Иван Ж. Атанасов, петък, 26 юни 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

Да се пише за началото на поредица от осем книги, надминаваща отметката от един милион думи винаги е трудно. Още повече, когато като качество далеч надхвърля средното, както по отношение на отделните си съставни части, така и като едно цяло. А именно такъв е случаят с поредицата на американските фантасти Алън Кол и Крис Бънч и фантастичната им приключенска поредица "Стен". Книга първа се отличава с няколко основни достойнства. Написана е със стил - самобитен и неповторим, крайно характерен за авторите. Идейна е, като действието на нито един етап не звучи познато. И държи читателя в напрежение от самото си начало до самия си край. И подобно на останалите романи за Стен и компания може да се чете както напълно самостоятелно, така и в светлината на голямата картина, изграждана през

Автор: Иван Ж. Атанасов, четвъртък, 19 март 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

Петият подред роман на Джон Уиндъм се явява доста типичен пример за всичко онова, с което се характеризира цялостното творчество на британския фантаст. Подобно на "Денят на трифидите" и "Чоки" и тук Уиндъм се концентрира върху специфичните дефиниции на хуманността в условия на стрес, независимо дали е свързан с личността и семейството, както във втората спомената новела, или с обществото в цялост - както в първата. Дори не точно с определенията, колкото със същината, със съдържанието на тази черта, която ни прави човеци. Всъщност, неизбежни са сравненията с други книги, особено имайки предвид консистентността на творчеството на автора. При него не се срещат големи флуктуации нито като идейна база, нито като механизъм за въздействие върху читателя

Автор: Ангел Генчев, вторник, 17 март 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

Сякаш не остана много да се напише за японския писател, още едно от чиито произведения излиза на българския книжен пазар, и освен че отдавна е разпознаваем и като стил, и като маниер, и отчасти дори като съдържание на творбите си - що се отнася до родния читател - се радва и на заслужена популярност. Може би дори по-интересно в случая е, че въпреки че "Преследване на дива овца" е една от най-ранните му новели, човек не може да забележи някакъв голям контраст спрямо онези, при които вече е по-опитен. А още по-любопитен е начинът, по който авторът я определя - макар че всъщност това е трета част от трилогията му за мистериозния Плъх, самият Мураками не намира първите две за достатъчно солидни, за да заслужават издаване извън границите на Япония. Така че, реално, можем дори да говорим

Автор: Ива Коевска, четвъртък, 11 декември 2008.
Публикувано в Статии :: Литература

Първата ми среща с „Диамантената династия” беше преди десетина години. Любов от пръв поглед. Древното двутомно издание ме грабна и погълна часовете ми, докато не затворих книгата с ясното усещане, че съм се променила. Наскоро реших да проверя дали старата любов хваща ръжда и си взех томчето, издадено от „Бард”. Всичко беше различно. Корицата, допирът на листата и най-вече анотацията на гърба. Преглътнах разликата, която ми донесоха годините, и жадно се зачетох. След толкова книги Сидни Шелдън не беше загубил очарованието си и „Master of the Game” („Господарят на играта” – оригиналното заглавие) е пълнокръвна, разнообразна, динамична, неочаквана... Бестселърът от 1982 г. е все толкова поглъщащ 26 години след първото си издание и все така роман отвъд времето. „Диамантената династия”

Автор: Иван Ж. Атанасов, събота, 20 септември 2008.
Публикувано в Статии :: Литература

Сагата, както всички знаем, е народно предание, специфично за скандинавския регион. А там, на север, обичат героичните, епични разкази за велики дела на изтъкнати люде. Така че поредицата „Сага за войната на разлома“ на Реймънд Фийст съвсем точно си е получила определението още в заглавието. В последно време видях доста трактовки на въпроса „какво е епично фентъзи и има ли то почва у нас”, но със сигурност знам, че една сага е обречена на епичност. Така че още отгръщайки книга първа от тази поредица се потапяме не само в света на Мидкемия, ами в едно произведение, разкриващо най-доброто от този стил. Започва мудно – с историята на две момчета, които си мечтаят да са по-по-най. Пътят към величието обаче далеч не се оказва застлан с рози, като дори се оказва по-скоро заринат с тръни.

Автор: Ангел Генчев, четвъртък, 28 август 2008.
Публикувано в Статии :: Филми и анимация

Светът според Гарп (1982) Рядкост е, наистина, роман да се екранизира едва четири години след издаването си, но на фона на главоломния успех и въздействието, което има творбата на Джон Ървинг, появата на филмовата адаптация "Светът според Гарп" далеч не изглежда толкова изненадваща. Значително по-любопитен е може би моментът, при който прозата на съвременните американски автори много трудно подлежи на филмиране, и малкото опити в тази насока създават доста противоречиви впечатления. Например, една "Закуска за шампиони" по Вонегът от 1999-та, превърната в нещо като комедия, определено не може да се котира дори сред филмите средно качество. Тук обаче положението е коренно различно. Самият адаптиран сценарий е максимално приближен до оригиналната творба, и


Страница: « : ‹ : [1] : › : »


Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.