|
Сивостен :: Конкурси на Сивостен
 |
|
 |
|
|
|
|
|
|
|
 Дълги дни, а дните се превръщали в седмици, а седмиците – в години, а годините – във векове, а вековете – в хилядолетия, макар и тогава да не се отчиташе времето, защото нямаше кой го да следи, Началото, нещо с кълбовидна форма, излъчващо светлина с различни спектри,от най-светлите, стигащи до бяло, до най-тъмните,наподобяващи тъмнината, си левитираше из Нищото. Тогава Началото реши да търси нещо, с което да се развесели. И То намери осем маниста – синьо, жълто, зелено, прозачножълто, бяло, черено, червено и безцветено. Те сиволизираха осемте елемента на Съществуването – вода, огън, земя, въздух, светлина, тъмнина, живот и мисъл...
За жалост не мога да ви кажа как продължава това, защото се събидих, а това, което ви разказах беше само сън. Бях целият залят в кал. Явно бях в кочината с
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Вървя по пустите неделни улици. Чужди улици на един чужд град. Самотен. Свободен. Необвързан към нищо и никого. Единствено към себе си и пътя, по който съм поел.
Ако искам мога да докосна слънцето, да стоя с часове на върха на хълма, милван от косите на вятъра. Мога да го последвам във всяка една посока, но стъпките ме задържат в града, дарил ми свободата...
Свободно съм избрал този път. Избрал или обрекъл се на него? Сякаш изискванията, които сам си поставям, ме оковават, притеглят все повече в забързаната си прегръдка. Губя свободата от самия себе си, заедно с голяма част от миналото “аз”.
Сам си отнемам това, за което се борих и което извоювах със собствените си усилия. А сега го съсипвам, за да спечеля поредната битка. Понякога се питам дали си заслужава. Цената на коя свобода
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Позволих си да разбъркам малко словореда на думите на темата, за да дам възможност на самата Свобода да говори. Когато тя разбра, бе изключително поласкана от голямата чест, която й оказвам. Постоянно ми се оплаква как вечно спекулират с името й, а тя самата няма право на глас. Разбира се, на този свят няма нищо безплатно, ще поискам възнаграждение за услугата. Тя е щедра, каквото и да ми даде, все ще ми хареса.
“Родена съм много отдавна. Сама не помня кога и къде. И родителите си не помня. Не знам и дали думата “свобода” идва от моето име, или аз съм кръстена на нея. Забравила съм. Когато за пръв път срещнах Човека, бях уморена. Уморена от бездействие. Уморена от скитания и търсене на дом. Човека ме приюти. Той се грижеше за мен. Ласкаеше ме, а аз съм суетна и лесно се възгордявам.
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Казвам ти, Сандо, свободата е на дъното на чашата с ракия... Изпразниш я, удариш по масата, пък изпъшкаш и като че ли криле са ти пораснали и ти иде целия свят да обиколиш. Но пък защо ти е да ходиш където и да е? Виж ги влаковете, дето фучат край нас - има ги от онези товарните - тежко, тежко клепат, понесли сякаш товара на целия свят, пуфтят, потят се и едва се влачат. Ами пътническите? Тръгне, спре, тръгне, спре - тук си каже някоя приказка, там качи кашон, малко по-нататък слезе пътник, въобще я стигне закъдето е поел, я не. Експресите, ех, експресите са друга приказка. Само свирне да предупреди и изфучи, ходи го гони, ако си нямаш работа. Обаче дори и те по релси се движат. Смееш ли да кривнеш, а? Не смееш, нали... За всеки влак си имало пътници, казват, аз пък друго ще ти река - за
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
(зима, вятър, алено, вода, сън, бадеми)
Бай Благой е един от онези хора, които веднага ще забележите още щом влезете в село. Смехът му громоли от единия баир до другия, докато той ръкомаха разпалено, опитвайки се да обясни няколко неща едновременно. А когато зимата похлупи за месеци къщите, кошарите и плевните, бай Благой е център на вниманието в кръчмата, бърше с алена кърпа потта от челото си, лющи ракия след ракия и все дърдори ли, дърдори. Но съселяните му най харесват у него вятърната мелничка.
Тя му е подарък от неговия внук, който учи във Франция за адвокат. Иначе е една мъничка и крехка, крилцата й потрепват и от най-лекия полъх на вятъра, а куполът й е не по-голям от бадем. Бай Благой много се гордее с нея и не пропуска
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
- Виж, приятел, нищо лично, но как , по дяволите, стана така, че сега сме тук, именно ние, двамата с теб. Не, не ми отговаряй – въпросът, хм...не е риторичен, ала се съмнявам, че точно ти ще ми дадеш отговора. Не се обиждай, просто,...о боже, колко съм уморен. Чувствам се някак отмалял, нали разбираш, но мисля че е нормално предвид обстоятелствата. Може да е някакво наказание – с какво ли съм го заслужил? Сигурно има с какво. В един човешки живот винаги се намират неща, заради които си заслужава да бъдеш наказан, но такава гавра не очаквах. Сега сме само аз и ти.
Винаги съм мислил, че в такъв момент до мен ще бъдат най-близките ми. Каква ирония! Винаги съм изпитвал тъмен ужас от самотата в последния час. Ето, че сега съм сам. С теб.
Когато бях млад, порех живота, припрян, но дързък и
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
„А, добър ден! Язе се викам Киро. Жепеец съм. Е, бех де, до оня ден. Мноо съм съвестен – работата на пръво место е, не е като да... така де, ти се сещаш за кво говора, я не съм от тия...
Миналата седмица, средата, къде икиндия, кога бех застъпил на смена на кантона, седнал съм си яз на пейката – чекам да мине влака и гледам – иде баджанака Запрен. Един напет такъв, вика „Батка, жената ме изгони, ама немой се плашиш, успех да зема малко сланинка от тенекийката и наобиколих Пешо Ракиджията на казана на края на селото, така де, по път ми е, та зех малко от лудата – да я пробваме става ли”, намига ми.
Гледам го – то, против правилата, а язе не съм от тия дето не ги спазват, ама... баджанак е това, па и в нужда...
Седнахме в стайчето и като ни се отвори една приказка.... Та до един
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
