Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: 1984

Автор: Димитър Александров, петък, 16 юли 2010.
Публикувано в Статии :: Литература

Уилям Гибсън е един от "бащите" на киберпънк жанра в литературата. "Невромантик" е книгата, която го прави известен като киберпънк автор в началото на 80-те години на миналия век. Романът е част от трилогията "Спроул", включваща още две книги - "Мона Лиза Овърдрайв" и "Нулев Брояч". "Невромантик" е първото литературно произведение, което описва Интернет и го нарича "Мрежата". Терминът "Мрежата" и досега се свързва с името на Уилям Гибсън. Според Ханс Моравич, човек може да превърнат в компютърен код, а съзнанието му да бъде прехвърлено по хирургически път в компютър. Романът изследва именно този аспект на съвременната дехуманизация, а именно насилието над плът, орган, душа и природа от страна на изкуственото. Главният герой, Кейс, е кибержокей и бивш хакер, още на млади

Автор: Любен Загорчев - LifeJoker, петък, 02 април 2010.
Публикувано в Статии :: Музика

(или тринайсет колекционерски блек метъл записа, които всеки фен трябва да притежава) 1. Mayhem – Pure Fucking Armageddon (1986) Това е първото демо на бащиците на норвежкия блек метъл и има почти легендарен статут. Включва девет песни, разпределени както следва: четири на страна А (кръстена Fuck), между които кавър на венъмския Black metal, и пет песни на страна Б (off), които са от репетиции. Демото е издадено в 100 бройки, като след това нееднократно е преиздавано. Съставът включва Euronymous, Necrobutcher и Manheim на барабаните, а вокалите са разпределени между първите двама. Едва на следващата година се появява EP-то Deathcrush, с което групата излиза в челните редици на скандинавския блек метъл. 2. Old Funeral – The Fart that Should Not Be (1989) / Limb of Abduction

Автор: Иван Ж. Атанасов, вторник, 21 юли 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

Винаги съм намирал за особено трудно да се пише за поредица, която въпреки че може да се чете дори в разбъркан ред, все пак се опира на обща сюжетна линия. Но тъй като все пак хвърлихме поглед на финала, после и на началото, е редно да видим какво става помежду тях. Основните позитиви, които маркирахме по отношение на останалите три книги от "Стен" на американците Алън Кол и Крис Бънч са налице и във "Вълчи светове". Историята продължава да е прелюбопитна, да се развива с бясно темпо, хуморът е все така на доста високо ниво, героите - плътни, реалистични и близки. Тъй че какво може да се каже за книга втора, разказваща за приключенията на лейтенант Стен от "Богомолка" 13 - екип за специални операции, или с други думи - банда самоубийци. Можем например да отбележим, че някъде от

Автор: Димитър Грозданов, петък, 03 юли 2009.
Публикувано в Статии :: Филми и анимация

“Амадеус” (1984) Трудно е да се пише представяне на един толкова гениален филм, излязъл по кината преди четвърт столетие. Това, с което може би искам да започна, е мисълта, която се въртеше в главата ми след финала, а именно че гледането на подобна класика беше определено огромна глътка въздух спрямо купчината всевъзможни буламачи, извиращи от Холивуд през последните години. Ако трябва да опиша с няколко думи продукцията на най-популярния чешки режисьор Милош Форман и сценографа Питър Шафер, то вероятно бих ги съчетал приблизително по следния начин: „Амадеус” е лентата, в която лудостта и геният се преплитат в симфонията на божествена музика. Дори и да звучи клиширано едва ли има по подходящ етикет, който да бъде поставен под заглавието. Във филма има не само какво да се види и

Автор: Ангел Генчев, петък, 08 май 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

Джон Варли е един от онези единици автори, които без прекомерно усилие вероятно могат да бъдат наречени даже гениални. И за да не звучи това напълно голословно, на помощ идва вездесъщата статистика. При положение, че съвсем скромната му библиография до момента се състои от едва единадесет новели, шест от които при това обединени в две трилогии, а освен тях - пет сборника разкази, американският фантаст е носител на три награди "Небюла", две "Хюго" и ни повече, ни по-малко десет отличия "Локус" на едноименното издание, които са може би и третия най-престижен приз в жанра. Както и на "Юпитер", и на "Аполо", и разнообразни по-малки отличия. Общият брой на номинациите му пък вече се измерва в десетки, като само за "Хюго" те са дванадесет. Онова, което го прави толкова високо

Автор: Иван Ж. Атанасов, понеделник, 13 април 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

Към „Голото слънце” на американския майстор на научната фантастика Айзък Азимов изпитвам доста ясно изразен сантимент. И неслучайно – това е от първите научнофантастични книги, към които съм се докосвал, ако не беше и най-първата. И е един доста добър избор за първа среща с фантастиката. Особено имайки предвид интересната заплетена детективска история, странния свят на Солария и роботите, многото роботи. Необходимостта на Илайджа Бейли да разбере едни чужди порядки, да преодолее собственото си недоверие и страхове, за да разплете случая, кара и читателят да го направи. И така внушението, идеята става толкова ясна, поставена е на една ръка разстояние, ясно очертана и чакаща да я вземеш, че на практика илюстрира по един от най-добрите възможни начини именно смисъла на жанра. Да надникне

Автор: Константин Делчев, вторник, 14 октомври 2008.
Публикувано в Статии :: Литература, Популярни

Преди около година бях останал с грешното впечатление, че в една много добра книга – „Как да общуваме с детето” на Юлия Гипенрейтер – ще намеря поредния американски самоучител по възпитание. Сега останах с грешното впечатление, че в поредния американски самоучител по възпитание ще намеря една много добра книга. Може би започвам твърде остро този преглед на „Как без крясъци и шамари да приучим децата на дисциплина” с автори Джери Уайкоф и Барбара Юнел, но след предната приложно-педагогическа книга, издадена от „Колибри”, очакванията оправдано бяха вдигнати високо. Като цяло, и този наръчник не е лош, но обхватът му е ограничен само до предучилищна възраст, по някой път е структуриран неудобно и съществуват известно, макар и малко, количество стряскащи, от чисто

Автор: Т. Христов, сряда, 25 юни 2008.
Публикувано в Статии :: Литература

Представете си готическа катедрала. Представете си я извисяваща се над главите ви, пробождаща небето, смачкваща хоризонта. Представете си гротескните водоливници, пищните мозайки, изписаните стени, впечатляващите фрески, претрупаните с украса олтари. Представете си с какво страхопочитание, дори боязън, се престъпва в подобен храм. А сега си представете, че това е книга - при това не каквато и да е книга, а уж криминален роман... Ако човек разгърне един по един многобройните пластове, които обвиват сюжета, то той ще се окаже подобен на бонбон "пияна вишна" без шоколадовия си обков - възкисел, стипчив и съсухрен. Няма изненади, няма обрати, действието се влачи мудно страница след страница, затъва в блатото на подробностите, дави се сред плаващи пясъци от детайли и едва се дотътря до


Страница: « : ‹ : [1] : › : »


Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.