Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: 1983

Автор: Иван Ж. Атанасов, сряда, 20 май 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

Ако имаше нещо хубаво във "време оно", то със сигурност се намираше в книжарниците. Макар да нямахме възможност да се докоснем до чак толкова широк кръг литература, поне в географски смисъл, все пак можехме да се насладим на доста, при това относително евтини книги, някои от които за жалост надали ще видят бял свят в наши дни. Например, кога за последен път сте виждали заглавие на латвийски автор на стелажите измежду заливащата ни англоезична литература? Е, аз честно казано не помня да съм мяркал дори веднъж. Едно от тези произведения, с които надали ще се срещнем отново, ако не намерим старо издание, е "Три дни за размисъл" издадена в един том с "Човекът, който бягаше по улицата", дело на латвийския прозаик, драматург и сценарист Андрис Колбергс. Предполагам, че двете са намерили

Автор: Димитър Грозданов, понеделник, 11 май 2009.
Публикувано в Статии :: Филми и анимация

През настоящата седмица списание "Сивостен" ще ви предложи пътешествие из дебрите на екранната фантастика с поредица от статии за превърнали се в класика през годините или пък по-непознати филми и сериали от жанра. Поводът, разбира се, е излизането на екран на единадесетия пълнометражен "Стар Трек", но това съвсем не значи, че ще се спрем единствено на него. Всъщност, нека междугалактическата одисея започне с едно връщане назад във времето към една друга легенда. А именно - незабравимите Междузвездни войни. Още откакто Джордж Лукас обяви, че ще се появят нови три филма по може би най-знаменитата фантастична поредица на всички времена – „Междузвездни Войни” – се зароди съмнението сред фенове и журналисти дали големият режисьор и продуцент, чийто филми са „символ

Автор: Иван Ж. Атанасов, четвъртък, 23 април 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

Третият роман от поредицата за Илайджа Бейли лично на мен допада в най-голяма степен в сравнение с другите два. Защо? Докато първият се развива на база една бъдеща проекция, при това доста вероятна, на настоящето, а във втория различаваме изкривени до екстремалност тенденции, които виждаме и в наши дни, в "Роботите на зората" отправяме взор към една осъществена мечта. И виждаме, че когато се изпълнят, мечтите всъщност се оказват далеч не това, което бихме искали да са. Иначе, отново имаме заплетена детективска история, същият умел землянин, който да я разплете, и нова арена, на която да се развият събитията - планетата на зората, Аврора. Историята е дори по-ловко изплетена, отколкото в предишните романи, и сама по себе си е изключително интригуваща. И докато на Солария детектив

Автор: Иван Ж. Атанасов, вторник, 14 април 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

Вчера си припомнихме втория роман за Илайджа Бейли, но пропуснахме първия, който се явява и доста важен в писателската кариера на бележития американски фантаст Айзък Азимов. Дори само защото засяга нови теми и открива нови хоризонти пред творчеството на писателя. Така че днес е време да поправим тази несправедливост и да обърнем малко внимание на „Стоманените пещери”, един роман, който се опира доста пряко на настоящата действителност и в който чрез средствата на футурологията и антиутопията се отправя едно сериозно предупреждение. Точно така бих описал с две думи книгата – една гигантска антиутопия, в която човека и по-точно обществото, в не чак толкова далечното бъдеще, е извървяло целият път, предначертан от стремежа към урбанизацията. Човечеството наблъскано в

Автор: Иван Ж. Атанасов, вторник, 07 април 2009.
Публикувано в Статии :: Филми и анимация, На малкия екран

Един епизод с Едмънд може да разсее и най-черните мисли и да развесели човек дори след тежък работен ден. Британците винаги са имали специфичен вкус към комедиите и често остават неразбрани за континенталния зрител. На ситуационните обаче, такива като „Злостър - Черното влечуго”, са царе. Макар и по-известен в ролята на мистър Бийн, бих казал, че тук Роуън Аткинсън прави истински добра роля. Защото цялото му поведение, гримаси и вкус към самоирония могат да блеснат в най-ярка светлина именно в образа на благороден плужек с големи амбиции. Изключително свежите скечове и абсурдните ситуации, в които се замесва Злостър, могат да накарат дори човек без абсолютно никакво чувство за хумор да се усмихне. А почитателите на класическата литература получават още един приятен бонус с

Автор: Любен Загорчев - LifeJoker, петък, 23 януари 2009.
Публикувано в Статии :: Филми и анимация, На малкия екран

Времената се променят, децата - също, а политиката към тях още повече. Наскоро направих грешката да погледам някоя и друга детска програма, доколкото такива все още се намират измежду риалити-шоутата и венецуелските сапунки, и направо се отчаях. Че не съм вече на десет години, не съм, ама някак навремето като да имаше по-качествени анимационни филмчета. Рекох да проверя тая работа и да, не съм се объркал. Продукциите на Хана-Барбера, когато се появиха по родната телевизия, превръщаха режима на тока в малка трагедия за нежната ми детска душа, а дори сега, години по-късно, освен дълбока носталгия все още продължават да радват. Сред любимите ми, разбира се, се нареждаха “Смехораните”, главно заради сръдльовците и летящата им галера, както и непознатите ужасии на Долната земя. Създадени в

Автор: Иван Ж. Атанасов, събота, 20 септември 2008.
Публикувано в Статии :: Литература

Сагата, както всички знаем, е народно предание, специфично за скандинавския регион. А там, на север, обичат героичните, епични разкази за велики дела на изтъкнати люде. Така че поредицата „Сага за войната на разлома“ на Реймънд Фийст съвсем точно си е получила определението още в заглавието. В последно време видях доста трактовки на въпроса „какво е епично фентъзи и има ли то почва у нас”, но със сигурност знам, че една сага е обречена на епичност. Така че още отгръщайки книга първа от тази поредица се потапяме не само в света на Мидкемия, ами в едно произведение, разкриващо най-доброто от този стил. Започва мудно – с историята на две момчета, които си мечтаят да са по-по-най. Пътят към величието обаче далеч не се оказва застлан с рози, като дори се оказва по-скоро заринат с тръни.

Автор: Т. Христов, събота, 23 август 2008.
Публикувано в Статии :: Литература

На север е мрачно, студено и дъждовно. Сякаш бръснещият вятър облива душата ти със ситни капчици тъга, превръщайки я в безволево и слабо създание, страдащо в плен на нощните кошмари. Сънуването се превръща в начин да заобиколиш тресавището на ежедневните проблеми, бягството е невъзможно, но желано. Тягостното съществуване е само спомен за отминалото щастие, а бъдещето предлага единствено прокъсания чадър на твоята самота като единствена защита срещу прииждащия потоп на всемирната мъка. През бурните години на 60-те и 70-те, когато се сгромолясват не само идеите, но и техните постаменти, самото общество ври в казана на собственото си безумие, подклаждано от новоосъзнатите личности, с нови разбирания за свобода, любов и лична собственост, та в тези десетилетия на промени и надежди живее


Страница: « : ‹ : [1] : › : »


Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.