Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Франция

Автор: Ангел Генчев, понеделник, 05 януари 2009.
Публикувано в Статии :: Филми и анимация

Дукесата (2008) На Кийра Найтли сякаш и допада да разхожда кринолини, шапки, невъобразими прически и въобще исторически атрибути по екрана, и "Дукесата" е поредната и постановка от миналото. Филмът пресъздава живота на Джорджиана, дукеса Девъншир - своенравна млада жена, добила широка популярност в Англия в края на 18-ти век. Веднъж като водеща фигура в тогавашната мода, втори път - с доста еманципираното си за периода държание, и естествено с любовния четириъгълник в който се забърква. Всъщност всичко това щеше да е чудесно, ако под лъскавата обвивка на пищните декори и костюми, които отдавна не изненадват вече зрителя, като съдържание филмът не бе толкова празен. А сякаш притежава потенциал за повече. Защото не е рядко срещан подход в жанра продължението на историята отвъд

Автор: Иван Ж. Атанасов, събота, 27 декември 2008.
Публикувано в Статии :: Филми и анимация

Транспортер 3 (2008) „Транспортер 3” без нито капка съмнение е най-лошият филм от поредицата. Което всъщност може да се каже за почти всяка лента, цифричката зад която е започнала да приема по-високи стойности. Но да оставим настрана свободните размишления на тема продълженията и имат ли те почва в киноиндустрията, и да си поговорим за конкретното заглавие. Всъщност Оливър Мегатон е направил един все пак забавляващ аудиторията филм, обаче доста блед и постничък в сравнение с предишните два. Сюжетът си остава почти същия - в центъра му, майсторът на волана Франк, който никога не задава въпроси за работата, не обича имената и винаги изпълнява задачата, независимо от трудностите. В конкретния случай обаче нашият герой изобщо не иска да се забърква в мисията, която му поставят. С

Автор: Илиана Т. Илиева - Дъбова, петък, 26 декември 2008.
Публикувано в Статии :: Популярни

През 1669 година, Луи XIV - Кралят-Слънце, който по думите на знаменития Александър Дюма затъмнил с блясъка си всички звезди в своя владетелски двор, учредявa институцията на Френската опера и разпорежда построяването на сграда, в която да се изпълняват оперните спектакли. От тогава до днес, в Париж са построени четиринадесет здания на Операта, като последното е разположено на Рю де Бастий, и е открито за посещения от публиката през 1989 година. Днес това учреждение и построената през втората половина на XIX век Парижка опера, са обединени в “Държавна парижка опера” – (Opéra nacional de Paris). Но безспорно най-красивата и известна оперна сграда е пале Гарние, или "Дворецът Гарние" (Opéra Garnier), наречена на името на архитекта, който я проектира. По време на Втората

Автор: Ангел Генчев, понеделник, 22 декември 2008.
Публикувано в Статии :: Филми и анимация

Марадона (2008) Ако очаквате спортно-биографичен филм за магическата десятка на Аржентина, то вероятно сте пропуснали факта, че настоящата лента е снимана от Емир Кустурица. Както обикновено, нестандартният по всеки един канон на киното босненски сърбин дава доста специфичен и особен поглед към личността на един от кумирите не само на футболните запалянковци от цял свят, но и идол на цяла Аржентина, а защо ли не и по-голямата част от Латинска Америка. Типично в свой стил, балканецът се отличава дори в средите на документалното кино, което обикновено търси точността за сметка на естетиката. Режисьорът постига акуратност без да се стреми към някаква привидна коректност, и "Марадона" през погледа на Кустурица не жертва художественото за достигането на този ефект. Но тъй като

Автор: Любен Загорчев - LifeJoker, събота, 20 декември 2008.
Публикувано в Статии :: Литература

Ето това със сигурност е нещо свежо на комиксовия фронт. “Блексад” не е точно френски комикс, понеже е писан и рисуван от испанци, но все пак е предназначен основно за френския пазар, издава се от “Дарго”, и излиза първо на този език. Историята се върти около частния детектив Джон Блексад – типаж, до болка известен и експлоатиран в стотици филми, романи и детски игри. Но въпреки това “Блексад” постига невероятен международен успех, и има защо. От ръцете на Хуанхо Гуарнидо до този момент са излезли три епизода на “Блексад”, професионално нарисувани до степен, която оправдава комиксите изобщо да се наричат изкуство. Уникалното в случая, обаче, не е толкова качеството на рисунките, колкото факта, че всички герои са антропоморфни животни. Дори и това не би било нещо кой знае какво като

Автор: Иван Ж. Атанасов, петък, 19 декември 2008.
Публикувано в Статии :: Филми и анимация

I've Loved You So Long (2008) След петнадесет години една жена се завръща да живее със семейството си. „I've Loved You So Long” е филм за две сестри, едната от тях има за задача да разбие стените, издигнати от другата. Дълбок и многопластов филм, който неслучайно пожъна огромен успех, както между зрителите, така и при критиката във Франция. Една типично френска лента, силна драма за обществото, за социалните връзки и човешкото в човека. Нещо повече е трудно да се каже за творението на Филип Клодел. „I've Loved You So Long” е един от онези неописуеми филми, които сякаш живеят свой собствен живот. Точно както и главната си героиня, лентата се завърта някак тромаво, за да започне малко по-малко да излиза от обвивката си, да разцъфва заедно с Жулиет, докато тя преоткрива

Автор: Любен Загорчев - LifeJoker, понеделник, 08 декември 2008.
Публикувано в Статии :: Литература, На малкия екран

Един от първите научно-фантастични комикси, които са ми попадали, е “Робинзоновците на Земята”. Поредицата излиза в двайсет и два епизода във френската класика Pif в периода 1979-1982 г. Рисунъкът е дело на Алфонсо Фонт и не блести с нещо особено, което може би е и причина точно тази история да не се нарежда сред най-популярните. Сценарист е Роже Лекуре, замесен също с “Капитан Апач” и “Ра’ан”. Самата история на комикса е порядъчно наивна ретро научна фантастика, въртяща се около приключенията на четирима извънземни. Квартертът персонажи са жители на планетата Акса, където не само науката е изключително напреднала, но дори най-дребните лоши чувства и негативни емоции са останали в отдавна забравеното минало. Веднъж щом успяват да спрат офанзивата на агресорите

Автор: Ангел Генчев, петък, 05 декември 2008.
Публикувано в Статии :: Филми и анимация

"Жени в сянка" (2008) Ще си кажете "Поредният филм за Втората световна война, само че този път френски". И отчасти ще сте прави - през последните години лентите за онзи период наистина зачестиха, при това най-вече с европейски произход, било немски, руски, полски дори. Всяка от тях правеше опит или да хвърли повече светлина върху останали малко на заден план събития, или поне да ги представи от по-различна гледна точка и в по-различна светлина. "Жени в сянка" определено влиза в тази категория, а фактите, върху които се базира, едва ли са сред най-широко известните, освен на задълбочените любители на историята. В процеса на подготовката на десанта в Нормандия специална дивизия на британското разузнаване вербува жени от френската Съпротива, чиято основна мисия е да го

Автор: Иван Ж. Атанасов, понеделник, 01 декември 2008.
Публикувано в Статии :: Филми и анимация

Във Франция нормални филми се правят по-скоро по изключение, останалите са или висша проява на гениалност или на негледаема ексцентричност. И трите варианта доста често водят до добри продукции, но за жалост има и изключения. Едно от тях е „Съветът на камъка”. Едновременно бягащ от клишетата на мистиката, бива и сериозен и приключенски, включва актриси от калибъра на Катрин Деньов и Моника Белучи – все неща, които биха изстреляли деветдесет и девет от сто заглавия в друга орбита. За жалост обаче има една дузина дефекти, които го правят по-скоро средняшки филм. И то откъм негативната страна на определението. Истината е, че се гледа, но при всички изброени фактори, при всички позитиви, това е абсурдно малко. От една страна фабулата не е особено интригуваща, от друга не е и банална. Все

Автор: Ангел Генчев, събота, 29 ноември 2008.
Публикувано в Статии :: Литература

Има едно нещо, което ми се случва толкова рядко, че за статистиката да може да приемем, че влиза в рамките на грешката, и това е да захвърля книга на средата. По-лошо – досега не се бях отвращавал от книга. Още повече, когато е някакви си няма и 170 страници и то с доволно добре разпределени празни места. Не, проблемът не е в нестандартната проза и моята поносимост или непоносимост към нея. Не само ми допадат ексцентрични и дори шокови творби, но ги поглъщам с удоволствие, дори и понякога да не ги разбирам напълно. Ако ще авторовите залитания да бъдат странни или отчасти трудно смилаеми. Голямата част от погнусата ми от "Къса памет" без съмнение се дължи на томовете хвалебствия, изписани по цялата стена на славата, от върха до основите, и простиращи се из целите осем години, изминали


Страница: « : : 2 3 4 5 [6] 7 8 9 10 : : »


Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.