|
Сивостен :: Постапокалипсис
 |
|
 |
|
|
|
|
|
|
|
 Силна продукция от почти безизвестни режисьор и сценарист – едно сравнително рядко, но изпълващо душата явление. Особено ако се сетим за някои спорни или направо неуспешни ленти от иначе прочути имена. Пък и жанровата комбинация приключенски трилър, клонящ към драма, сама по себе си събужда силно любопитство.
„Пътят” е доста нестандартен филм на постапокалиптична тематика. Историята разказва за баща и син, борещи се за оцеляване в един жесток и опасен свят. Това, което прави изключително добро впечатление, бе пълната липса на клишета, наследени от екзотичната и нашумяла таматика на лентата. Интродукцията не се занимава да ви запознава с историята на трагичните събития, довели света до разруха, вместо което с няколко думи се споменава основното, без да му се предава какъвто и да е
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Книгата на Илай (2010)
Оригиналността или силният сценарий определено не са сред отличителните черти на "Книгата на Илай". От една страна, защото филма вече сме го гледали в безброй варианти – с бъгита, без бъгита, с куче влачи рейс или пък с хеликоптер влачи волга – няма значение. Постапокалиптичното, последната война, развилнялото се слънце са експлоатирани до полуда от литературата и киното, и вероятно наистина е трудно зрителят да бъде впечатлен с каквото и да било на тази тема. Тъй че явно, попадайки в този жанр, една лента трябва да заложи на нещо друго. Тази на Алън и Албърт Хюз слага парите си на силния екшън, динамиката и като цяло - пиршеството в това отношение, големи кланета и лоши момчета по уестърнски.
Сюжетът, както вече споменахме, не е нищо особено. Илай,
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 9 (2009)
Великолепна анимация, безобразно бездарен сценарий - тези пет думи общо взето са предостатъчни, за да се обобщи пълнометражния дебют на Шейн Екър като режисьор и сценарист с простичкото наименование "9". Самата лента всъщност е разширена версия на едноименния късометражен филм от 2005 г., който дори е номиниран за Оскар в съответната категория, и колкото и да не ми се иска да го кажа - по-добре да си беше останала с онези 11 минути.
Постапокалиптичен свят, в който човечеството отново се е самоунищожило, не без помощта на поредната разумна машина, създадена първоначално с благородна цел, а в последствие обявила война на човечеството - дори да оставим очевидната заемка и въобще баналността на подобна идея настрана, "9" идва само месеци след "Терминатор: Спасение",
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Апокалипсисът по Дж. Майкъл Стразински. Самото име на създателя на "Вавилон 5" е по себе си достатъчно, за да предизвика трепет у любителя на екранната фантастика, и просто няма как нашата седмица, посветена на жанра, да мине без негово участие. А освен това, "Джеремая" е единственият му друг игрален проект в този бранш, който не се родее с легендарната космическа сага.
Идеята зад сериала е бегло базирана на едноименния белгийски графичен роман на художника Херман Хупен, стартиран в далечната 1979 г., който продължава всъщност да излиза и до днес и за момента се състои от 28 книги. Взаимовръзката между него и произведението на Стразински обаче е наистина слаба, и се състои най-вече в имената на основните персонажи, както и постапокалиптичната обстановка, в
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Годината е 2009, а Земята преживява поредния си миниапокалипсис. Случаен или не инцидент със сателит, оборудван с ядрено оръжие, предизвиква мощен електромагнитен импулс, който - разстройвайки фината техника в световен мащаб - връща човечеството десетилетия назад в развитието му и го потопява в хаос.
Горе-долу по същото време, дузина генно подобрени - естествено с военна цел - деца, съумяват да пробият периметъра на строго охранявана и дълбоко засекретена кръстоска между лаборатория и казарма, и да се пръснат из Съединените щати.
Всичко това слиза от чертожната дъска на инженера на де що има "Терминатор" Джеймс Камерън, и като идея далеч не е ново под слънцето. Всъщност, първите години на този век, когато са заснети двата сезона на "Dark Angel", бележат един своеобразен връх на
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Тайната на скрития град (2008)
Трябва ли да бъда откровен, заглавие от типа на "Тайната на скрития град", паркирано насред фентъзи зоната и с анотация, включваща поредните в безкрайния списък тийнейджъри, спасяващи живота, вселената и де що има останало, е нещото, което най-малко ще ме привлече към екрана с произволен размер, че дори и към белия лист. Не заради друго, ами просто защото напоследък вече е банално до степен физически осезаема болка. И сигурно ще разберете защо останах безкрайно изненадан - и то в най-добрия възможен смисъл на думата - от този точно филм, на теория съчетаващ и трите особености в едно.
На практика, обаче, най-голямата изненада след финалните надписи се оказа, че не видях никъде името на Тим Бъртън. Сигурно веднага ще се запитате защо го
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Източник: kubikus.ru*
Превел: Т.Христов
Ех, отдавна не ми беше попадало в ръцете нещо постапокалиптично! При това, така да се каже, нещо ама съвсем в стария, проверен от времето вариант - имам предвид, книга за живота след ядрена война.
Впрочем, няма нищо чудно в това. Въпреки че постапокалиптиката като такава изобщо не е излизала от полезрението на фантастите, ядреният Апокалипсис се оказа до известна степен изтласкан на заден план, след като на преден излязоха съвсем други "световни страхове". Едни писатели, "отговорни" за края на света, измислят нови вируси - без значение дали с естествен произход, или появили се на бял свят благодарение на невъздържаното любопитство на учените (или заради също толкова невъздържаната глупост на генералите с големи
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 За няма тридесетте си години, руският писател и журналист Дмитрий Глуховский има завидна биография - знае пет езика, бил е репортер в Байконур, Израел, Северния полюс... И е автор на създаващият около себе си пост-апокалиптичен роман "Метро 2033", който бе представен в България от издателство "Сиела".
Самото представяне се състоя на 12 май в едно до толкова ъндърграунд софийско заведение щото не разполагаше и с табела на входа на блока, в чието подземие се намираше, а желаещите да присъстват се ориентираха с питане (като така насмалко не стигнаха първо до Цариград) и по представителите на издателството, стоящи отпред. От уважение към тайните на това заведение, името му няма да разкриваме. Друга добавка към атмосферата бяха и двама представители на Пейнтбол България, чийто военен
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Денят на прокълнатите (2008)
Какво му трябва на човек, за да забърка постапокалиптичен екшън - готина мадама в униформа, сандък патрони и 48 часа до края на света такъв, какъвто го познаваме. Любопитното е, че този път продукцията е британска, показвайки, че не само от другата страна на Атлантика го могат, а и прибавяйки към атмосферата на половината филм добрия стар климат на Албиона.
Иначе отново е смъртоносен вирус - дали пък вече не се поизтърка този сюжет - превърнал Шотландия в забравена от Бога карантинна зона, а остатъка от някога Велика Британия - в гнездо на престъпност, конфликти и нездрави интереси. Естествено, убиецът не е овладян напълно, в следствие на което нашият отряд войничета, начело с мадамата, се завръща сред шотландските хълмове със задача и
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Страница: « : ‹ : [1] 2 : › : »
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
