Както самият Силвърбърг признава, "Книгата на черепите" не е точно фантастика. Макар търсенето на вечен живот да е елемент на жанра, бих казал, че тази творба е по-скоро едно мистично пътуване, история, която не разказва толкова за участниците в нея, колкото за самия читател. Роман, който те кара да се замислиш, да се замислиш над себе си и света, който те заобикаля. И макар проблемите поставени във фокуса от американския фантаст да изглеждат на пръв поглед местни, чисто американски, това далеч не е така. Нима упадъкът на нравите, вярата в бог, превърнала се в рутинирано суеверие, разводите или наркотиците да са проблеми само на тамошното общество? А това са само по-дребните детайли, които прехвърчат покрай прелитащите край героите картини в препускането им към една мечта. Освен тях