Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Общество

Автор: Иван Ж. Атанасов, петък, 01 февруари 2008.
Публикувано в Статии :: Публицистика

Докато гледах в празното пространство, изследвайки пустата си глава за поне една идея за статия, с която да ви занимая, се натъкнах на един стар проект. Той бе обрасъл с паяжини и твърде дълго бе убягвал щателните претърсвания на музата ми, която от около месец празнува Трифон Зарезан по неизвестни за мен кръчми. Идеята беше свързана с кратко изследване на седящите и правостоящите в градския транспорт, тъй като напоследък ми прави впечатление един интересен факт – седящите са с по-ниска средна видима възраст от правостоящите. От нея трябва да се извадят още 7 години, тъй като при това положение липсата им е повече от осезаема и очевидна. Мислех да включа спринтиращите възрастни дами и битката за празното място, вездесъщия лаф „Има още място” и защо не трябва да пътуваме през Централна баня

Автор: Димитър Грозданов, сряда, 30 януари 2008.
Публикувано в Статии :: Популярни

“Има някаква особена романтика в пътуването с влак.” - веднъж ми каза един англичанин. Така е, макар и въпросният надали някога се е качвал в български трен. Истина е, че железопътният транспорт губи позициите си на пътническо ниво спрямо автобуси, маршрутки и автомобили, но БДЖ остава предпочитан превоз в по-малко населените места, а и се е превърнал в навик за няколко поколения българи. Аз сам винаги съм предпочитал удобството на една цяла “пътуваща стая” пред въртящите геврека с техния неостаряващ девиз “Винаги има място за още един.”, при все на моралната и физическа остарялост на повечето машини на железниците. Далеч по-приятно е да се облегнеш спокойно на възголямата зелена (или кафява) кожена седалка, да разтвориш книга или списание и да се потопиш в унеса на монотонно потракващите

Автор: Ангел Генчев, неделя, 20 януари 2008.
Публикувано в Статии :: Публицистика

Спомням си, когато бях чавдарче и тетрадките красях – или поне някъде около това славно време – и аз като моите другарчета си имах лексикон. Лексиконът, мили деца на информационното общество, по дефиниция е нещо като тетрадка-речник – както и още един билюк неща, всъщност, но все свързани с думи и тяхното значение. Тъй като, обаче, по онова време бяхме далеч по-заети да рисуваме петолъчки по хартиените си шапки, да гоним скакалци и да се стреляме с фунийки и ластици, съвсем не познавахме дефиницията на думата „дефиниция”, поради което лексикон наричахме един такива шарени тефтери – или тефтеуи, в зависимост от притежателя. Тия ми ти книжни несретници от най-безразборен произход – моят например бе на „НеПомнКойСтрой” имаха едно основно предназначение – да бъдат разменяни помежду ни,

Автор: Иван Ж. Атанасов, неделя, 13 януари 2008.
Публикувано в Статии :: Публицистика

“There is no real life, only AFK* and online” Повечето от вас, читателите на тази статия, със сигурност са запознати с тематиката. Но, след едно скорошно изживяване, ми се стори добра идея да излея мислите си по въпроса в една-две кратки статии. Онлайн общностите, едно от чудесата на 21 век, което ни обединява, но и разделя, са нещо, за което си заслужава да се пише – дори само в помощ на онези, търсещи баланса между AFK и online, както шеговито се е изразил незнайния автор на мотото на този материал. Тъй като споменах скорошно изживяване, няма да е честно спрямо любопитството на читателя да не го и споделя. Ще започна със себе си – членувам в доста онлайн общности – SciFi общност, „Цар Лъв” общност, SciFi game общност, електронно списание, Lineage 2 клан – доста са, отнемат

Автор: Михаил Георгиев, неделя, 30 декември 2007.
Публикувано в Статии :: Популярни

или „Властта корумпира, а абсолютната власт корумпира абсолютно.” Колкото и богохулно да се стори някому, Коледа не е било спусната свише в комплект с елхичката, подаръците, Дебелака и гирляндите. По-скоро е компилация от много други, по-стари и, естествено, езически. Защо, ще попитате? Отговорът е прост – за власт. 25 декември Никъде в Новия завет не е спомената рождената дата на Исус, нито пък има недвусмислени намеци за това (например, „Бе третия ден след като „Легионер-Рим” паднаха позорно от „ПирамидСтрой-Карнак” с 10:5.”); още повече, че през първите векове на съществуването на християнството този празник не е бил отбелязван. Тогава защо точно 25-ти декември? Един от най-очевидните отговори е, че зимното слънцестоене е на или около тази дата. А

Автор: Иван Ж. Атанасов, сряда, 19 декември 2007.
Публикувано в Статии :: Публицистика

Седя си разбираш ли в домашна обстановка, полегнал тъй да се каже след обилната вечеря, гледащ поредният епизод от поредната Sci-Fi сапунка, клепачите ми натежават (дали от изпитото тънко бяло винце или от налегналата ме умора в този късен час – не знам) и аха да се преселя в царството на Морфей и прас! Токът спира. За пореден път тази седмица, но за първи път през този прекрасен зимен ден. Всъщност може и да не е за първи, все пак по време на работа не мога да следя дали дискотеката е пълна, а пък не съм от онези късметлии като съседката, на която и се нулира часовника на уредбата и по това познава дали е спирал тока. По нейни сведения денем спира поне веднъж, но колко точно не може да установи, защото нулирането си е нулиране – веднъж станало не слага бройка. Но да се върна на основната

Автор: Иван Ж. Атанасов, четвъртък, 25 октомври 2007.
Публикувано в Статии :: Публицистика

Тия дни плъзна една новина из публичното пространство и като плъзна, та замириса на... избори. Замириса на избори не за друго, а защото ГДБОП в комбинация с медии в канска битка с интернет престъпленията се появява по график около избори, независимо какви. Това може да се обясни естествено с факта, че напоследък в нашата мила родина избори има ежегодно и всеки ден, всеки час има материал за подозрителни хора като автора на тази статия да свързват това или онова с политическите боричкания между този и онзи. Както е възможно подозрителността ми да е оправдана и кампанийността да е действително свързана с този факт, язък ако е така, защото пусто кампанията все отскача от организираната престъпност и удря по тоз’ пусти интернет, както казва баба ми, дето само мизерии стават. И така –

Автор: Ива Коевска, събота, 12 май 2007.
Публикувано в Статии :: Публицистика

Бременността е пътуване, което можеш да предприемеш с абсолютна увереност или с хиляди съмнения. И винаги с тъничкото гласче на страха, което звучи в главата ти и задава безброй въпроси. С възходи и падения и неизменната нужда някой да ти подаде ръка. За да достигнеш края, където започва съвсем друг път. Понякога е достатъчно просто да не си сама, за да преодолееш трудностите и да продължиш напред. Да има пред кого да изповядаш страховете си, с кого да споделиш, от кого да почерпиш опит и вяра. За съжаление, не винаги майките и бабите ни могат да отговорят адекватно, а лекарите и акушерките не винаги имат време или възможност да откликнат на нуждите ни. Тогава се обръщаме към приятелките, съседките и по-далечните роднини – всяка жена, която “има опит”. Другата възможност са

Автор: Крематория, сряда, 04 април 2007.
Публикувано в Статии :: Публицистика

В началото на месец март свещеник от Сливен наруши тайната на изповедта и публично анатемоса гинеколожка от същия град за извършването на аборти, които според него и Църквата се приравняват на убийство. В следващите няколко дни свещенослужителите се обявиха в защита на живота и хукнаха да се показват по телевизии и вестници в името на своята кауза – забраната на абортите, a и в името на поизгубения си напоследък авторитет. Те прославиха живота... и анатемосаха правото на избор. Защото животът в теб е избор. Не сме под властта на Римокатолическата църква, която забранява абортите, а папа Бенедикт XVI е дори против контрацептивите. Не живеем и в 12-ти век, когато църквата е била основната опора на населението, основен източник на знания и основен управляващ. Живеем в 21-ви век, в светска

Автор: Nerksis, петък, 23 февруари 2007.
Публикувано в Статии :: Литература

Изглежда ли ви познато? Този вид тетрадки, облечени в безумна хартия, която и за опаковане на салам Камчия не става, и етикет, напечатан с неравни букви на пишеща машина, на която при по-силни удари буквите падат... През изминалите години се мъчехме да отречем, да забравим, да преиначим, да пренапишем, да премълчим четиридесет и пет години от собствената си история. Казват, че който не познава историята, е осъден да повтори грешките й. И казват още, че историята е сбор от факти за умния и низ от дати за глупавия. Към кои ли се числим ние като нация? Тази книга няма да ви разходи из историята на един режим, чиито престъпления срещу човечеството се сравняват с тези на Холокоста. Това не е “Черна книга на комунизма”, това не са разказите на оцелелите от лагера край Белене, това не


Страница: « : : 1 2 3 4 [5] 6 7 : : »


Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.