|
Сивостен :: Дж. Селинджър
 |
|
 |
|
|
|
 |
|
 |
|
 На Селинджър - с обич и омерзение
Разрових се из страниците сивостенски и видях, че за един от любимите ми автори все пак е писано. Спасителят в ръжта е една страхотна книга, която обаче си има точната възраст, на която трябва да се прочете за пръв път. Защото ако започнеш да я четеш на трийсет, магията се е загубила някъде по трасето. Трудно се връщаш в спомените на объркания младеж, който е сам срещу света, срещу системата, срещу всичко. Някак не можеш да повярваш, че и ти си бил такъв преди десетина години - търсещ Смисъла, гонещ своите Идеали и далеч, твърде далеч от света на възрастните.
- Какъв е звукът от пляскане с една ръка?
- Моно.
Отдалеч започнах, но бавно се приближавам и към книгата, за която ще говоря сега. Защото Девет разказа е един сборник, за
|
|
|
|
|
|
 |
|
 |
 |
|
 |
|
|
|
 |
|
 |
|
 Интересно съвпадение се получава. На статията за филма “Дони Дарко”, която размотавам на чернова по харда от няколко месеца, най-сетне ще й излезе късмета. Историята във филма, както и в книгата “Спасителят в ръжта”, някак ми се вижда доста сходна от гледна точка на главните герои. А и нервозното състояние, в което се намирам напоследък, не ме води далеч от мислите на двамата герои - Дони и Холдън. Странното е, че инфо за книгата “Спасителят в ръжта” (както и другите разкази на Селинджър) открих, зяпайки едно аниме “Ghost in the shell SA” (в крайна сметка, както казва един приятел: - Who needs a social life anyway? Watch anime! ;р). Усещам аз пръста на съдбата тук, ама не знае просто къде си го е пъхнала, горката. Хм, winamp-а ся пък засвири “Destiny” на Stratovarius. Няма измъкване, ей, а
|
|
|
|
|
|
 |
|
 |
Страница: « : : [1] : : »
|
|