Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Музика

Автор: Sulphuric, неделя, 20 ноември 2011.
Публикувано в Статии :: Музика

Отмина и четвъртото издание на вече традиционните бурлеск-прояви в София. Домакини за пореден път бяха Sofia Live Club и като че ли този път подготовката беше на наистина добро ниво. Може би имаше и по-малко хора, отколкото в предишните издания, но и разположението на масите беше по-подредено, така че нямаше проблеми с видимостта към сцената, независимо къде се намирате. Самото представление беше разделено на три части с доста по-разнообразни елементи от предните пъти. Двете нови участнички, представителки на италианската сцена, оставиха само добри впечатления с изпълненията си. Едната, Dolly Lamour, имаше подчертано мистичен привкус, докато Janet Fischietto играеше успешно циркова артистка. На нея се падна и играта с публиката, включваща хвърляне на ножове по беззащитен

Автор: Sulphuric, петък, 04 ноември 2011.
Публикувано в Статии :: Музика

На 19-ти ноември вече утвърдената колаборация между Sofia Live Club, ретро-DJ-те The Smugglers Collective и френската бурлеска дива Lady Flo за четвърти път ще изнесат спиращ дъха спектакъл за радост на почитателите на клубната американска култура от средата на миналия век и френските кабаретни представления. Ако се доверим на прогреса в това отношение, то можем да очакваме, че този път очакванията ни ще бъдат дори надминати от гледна точка на организация и пищност. Накратко, за тези, които не са присъствали на нито едно от предишните представления, Sofia Burlesque Revue няма да има нищо общо с филма Burlesque. Освен това няма да е принизен до пошъл стриптийз, нито пък ще е елитарно събитие, подходящо за буржоазния „елит”. Макар че, като се замисля, със сигурност на софийска сцена могат

Автор: Иван Ж. Атанасов, вторник, 31 март 2009.
Публикувано в Статии :: Музика, Популярни

Оперетата води началото си от комичната опера. Корените и се намират в средата на деветнадесети век, когато се появява крайно фриволно крило на комичната опера. Появата и съвпада с времената на бурен ръст във Франция, строеж на фабрики, открития в науката, време, в което страната е обзета от бурно и вихрено веселие. Буржоазията все повече изтласква аристокрацията от върха на социалната пирамида, но това естествено е съпроводено както с политически, така и с обществени скандали. И точно затова почвата за един присмехулен, весел и по-сатиричен жанр е повече от идеална. Докато комичната опера трудно може да си позволи да хапе жлъчно аристокрацията и самозабравилите се буржоа, новото попълнение на музикалната сцена намира своето място именно там. Първите оперети на Жак Офенбах и Флориман

Автор: Иван Ж. Атанасов, вторник, 10 март 2009.
Публикувано в Статии :: Музика, Популярни

Вокалното изкуство винаги е запленявало човека по начин, по който инструментът трудно може да постигне. Неслучайно, когато една група смени вокалиста си обикновено настава ропот измежду нейните почитатели, защото масовият слушател се концентрира именно върху гласа, върху певеца. Англичаните го наричат фронтмен - онзи, който е отпред и това съвсем не е случайно. В поп-музиката пък нещата са концентрирани върху изпълнителя - Мадона, Кайли Миноуг, Анастейша, колко хора знаят кой е написал музиката, кой акомпанира? Рядкост. Хората по света се запленяват от мистиката на родопското пеене, или пък тиролското. Е, и от екзотиката създадена от инструментите - не може да се отрече тяхната роля и никой не го прави. Гениалността може да блесне по много начини. Но умението да създаваш музика с гласа

Автор: Александър Арсов, понеделник, 09 март 2009.
Публикувано в Статии :: Музика, Популярни

Заглавието на тези няколко реда може и да звучи странно, но не е случайно. Прочитането на монументалния труд на Алън Уокър е разтърсващо преживяване напълно сравнимо със слушането на прочутата "Данте-соната" на Лист, чието пълно име гласи "След едно прочитане на Данте" и дава да се разбере, че става въпрос за нещо средно между фантазия и соната – Apres une Lecture de Dante: Fantasia Quasi Sonata. Дали Лист е бил вдъхновен от едноименната поема на Виктор Юго за композирането на този свой шедьовър или от "Божествена комедия" на Данте (или от нещо съвсем различно) е без значение и няма да бъде обект на тази "гледна точка", която аз със сигурност мога да ви кажа, че беше вдъхновена изцяло от Алън Уокър. Нейната цел е да поправи множеството фактологически неточности в


Страница: « : ‹ : [1] : › : »


Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.