Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Кърт Вонегът

Автор: Веселина Герджилова, четвъртък, 27 август 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

Това не е книга за онова, което е, а за онова, което би могло да бъде... Така започва „Механично пиано” – първият роман на големия американски писател Кърт Вонегът, публикуван през 1952 г. Интересна подробност е, че романът е преиздаден през 1954 г. под новото име „Утопия 14”, но след това авторът и издателите се връщат към първоначалното заглавие. „Механично пиано” е роман антиутопия за механизирания свят на бъдещето и разделението на обществото. На власт е малка група олигарси. Но олигарсите на Вонегът не са капиталисти, а инженери и мениджъри. Машините са достигнали своя триумф, измествайки напълно вече безполезните работници и тоталната механизация води до конфликт между двете класи. Със солидна доза черен хумор и ирония Вонегът разказва историята на инженера Пол Протей,

Автор: Димитър Грозданов, събота, 07 март 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

Трудно се пише за един от най-големите американски и световни писатели на нашата епохата. Първият сблъсък с умове като този на Кърт Вонегът е като опит да сравниш мащабите на Земята и Вселената като цяло. „Вонегът е гениален” – тази мисъл се просмуква в читателя от всяка дума и всеки ред – естествено и последователно. „Галапагос” е своеобразното отражение на „блясъка на чистия ум”, на съждения по същество толкова човешки и интелигентни, че е трудно да се осъзнае истинността им. В книгата присъства онзи дух на хуманност и доброта, който имат и Марк Твен, и Джордж Оруел, способен да проникне в душата и да докосне съвестта по неповторим начин. В основата си „Галапагос” е едно класическо пътешествие във въображението на Вонегът. Апокалиптичен разказ, поставящ множество въпроси, на които

Автор: Ангел Генчев, петък, 13 февруари 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

Неведнъж съм писал за недостижимия американски белетрист, и трябва да призная, че всеки път става все по-трудно. Днес обаче има един по-специален повод да си припомним както него, така и неговите творби, което между другото ми дава възможност и своего рода с един куршум да ударя два заека. На тази дата, преди шестдесет и четири години, в разгара на Втората световна война, започват съюзническите бомбардировки над Дрезден, довели до хиляди цивилни жертви - двадесет, тридесет или над шестдесет в зависимост от историците и страната на фронта, от която стоят, но все така в масата си невинни. Естествено, да говорим за кошмара на войната е безпредметно, това, че жертвите са неизбежни - излишно да се споменава, но и така мисълта за тоновете напалм и касетъчни бомби, изсипани върху беззащитното

Автор: Ангел Генчев, неделя, 27 май 2007.
Публикувано в Статии :: Литература

Досега винаги съм се извинявал, че не мога да ревюирам Вонегът - и това не се е променило. Но силно подозирам, че ще стана досаден, ако го направя отново. Затова ще премина направо към целта. "Точния мерник" - не зная защо не е точният, или точен, не ме питайте - е едно от малко му произведения, които възприемам почти като обикновена художествена проза. Под това разбирам, че почти не ми се налага да се връщам няколко, или повече по няколко страници назад, за да си припомня за какво става дума и да се опитам да осмисля събитията. Направо един... Вонегът Лайт. Но кинг-сайз. От автора: "Точния мерник", както и "Прилепалото" са моряшки прякори. Прилепалото е вид рак, ще рече, човекът с този прякор е "лепка". Мерникът на

Автор: Ангел Генчев, сряда, 25 април 2007.
Публикувано в Статии :: Литература

Човекът зад маската на писателя в две дузини разбъркани цитати Вероятно тук бих могъл да започна с кратка биографична справка, после да продължа с библиографски обзор и да се прехвърля към огромната празнота, оставена от кончината на големия Вонегът в американската, а и световната белетристика и литература като цяло. Но няма да го направя, защото ще е скучно. Също така ще е и безпредметно, когато всичката тази информация е лесно достъпна и отдавна ситно смляна за асимилация от публиката. И най-вече, защото съм сигурен, че самият той не би оценил да бъде почетен по подобен начин. Затова избрах и този по-особен път за един писател, достоен да бъде помнен и преповтарян чрез нещата, които не е премълчал – и съм сигурен, че ако не всеки, то всеки втори или трети може да намери в

Автор: Ангел Генчев, сряда, 27 април 2005.
Публикувано в Статии :: Литература

Както винаги, започвам статиите си в съвсем последния момент - толкова последен, че съдържанието вече е готово, и се налага да го преписвам наново. Дори - ще си призная една малка тайна - понякога толкова се смотавам, че нямам време дори да ги нахвърлям предварително. Като тази. Но не това е същността на тайната, а фактът, че се случва всеки път. Просто някои неща са неизменни - като гравитацията. Така е то. Хубавата новина е, че вече няма да ми се нагала. Да правя съдържание, имам предвид. Прави си се автоматично. Две цъкания с мишката, и але-хоп. Не, че наистина ви засяга, но се чувствам малко по-добре след като го споделих. Дотам, че да се присетя, че всъщност щях да говоря за Кърт Вонегът, а не за себе си. Той, Вонегът, води до пристрастяване. Не съм го измислил аз - беше

Автор: Ангел Генчев, неделя, 26 декември 2004.
Публикувано в Статии :: Литература

Тази статия май се пада малко извинение към б(л)удната ми съвест, която от много, много време се опитва да се обади за Кърт Вонегът, но все не и се отваряше парашута. Може би защото да се изказвам за стария пръдльо и неговите кутии Пал Мал, или пък за дрезденските бомбардировки някак не бива. Камо ли пък да чета морал. Един такъв автор е Вонегът - не подлежи (колкото и да го режат) на аутопсия, даже не се чете, ами се изживява - лично и секретно - понякога и под юргана. Затова се хванах и за тая книга - да се върна към първия абзац. Извинявам се, че няма да пиша за Вонегът, въпреки че пиша за него. "Без невинност" не е роман, новела, повест и въобще нищо, което влиза в зададена рамка. Води се нещо като сборник есета, макар че и за това не става - вътре има


Страница: « : ‹ : [1] : › : »


Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.