|
Сивостен :: Биология
 |
|
 |
|
|
|
|
|
|
|
 "Всички гъби са ядливи. Веднъж.". Авторството на тази саркастична полупословица може и да се е загубило в миналото - а е доста вероятно това нейно минало да е доста отдалечено - но тя самата все така продължава да отговаря на истината, макар и това твърдение да може да се коментира по буквално диаметрално противоположни начини. От една страна, гъбните отрови наистина се нареждат сред най-неприятните неща, които могат да се случат на човек, и с тях трябва да се внимава, най-добре - прекомерно. От друга - с изключение на двойниците, т.е. такива гъби, наподобяващи чисто физически ядивните видове - повечето същински отровни представители са достатъчно непривлекателни, за да не предизвикват най-елементарно желание дори у примрелия от глад човек. На трета ръка, обаче, ядивните гъби на свой ред
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Момчето тича по пясъка, където вълните се разбиват на плажа. Нещо дребно, разноцветно, привлича вниманието му. Навежда се и взима в ръце нежната конусовидна черупка, разглеждайки я с радост. Втурва се, да покаже находката на родителите си, когато усеща слабо убождане, подобно на пчелно. Заглежда се в пръста си с учудване, но малко след това краката му се подкосяват. Отровата бързо прониква в организма му, причинявайки ужасяваща болка и потене. Постепенно се появяват спазми в мускулите, халюцинации и парализа. Все по-трудно си поема въздух...
Звучи като научно-фантастичен трилър, но уви, не е. Ако някой ви каже, че съществуват охлюви, достатъчно отровни и то активно, способни да убият възрастен човек, сигурно бихте повдигнали вежди. Такива обаче съществуват и макар да не издирват хора,
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Луи Жан Пастьор е едно от най-изтъкнатите имена в областта на микробиологията, и дори и някои от твърденията му да са неточни, а други от постиженията му – твърде остарели само стотина-сто и двадесет години по-късно – съвсем ненапразно бива наричан баща на микробиологията. Също така неслучайно, може би най-известната в световен мащаб неправителствена научна организация носи името "Институт Пастьор".
Подобно на голяма част от учените от своето време, Луи Жан произлиза от общо взето обикновено семейство - макар и заможно, но без особени амбиции - и пробива, и се утвърждава благодарение на вродения си интелект. Също така, подобно на съвременниците си, е доста широкоспектърен изследовател, чийто принос далеч не се ограничава просто в един или два аспекта на отделна дисциплина, дори не
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Salvia divinorum или "салвията на пророците" е сравнително ново растение, открито преди около 50 години, добило популярност едва след 90-те години на 20 век. Интересът към билката нараства неимоверно през последните 10 години.
В българското пространство има множество данни за растението, но малко от тях си струват, а досега няма нито една българска статия, която да информира напълно хората. Така че преди няколко месеца се заех с написването на доста пълна по мое мнение статия, в която се описва историята на билката, химията и фармакологията на активните вещества, отглеждането й. Всичко написано се основава на моя практически опит в отглеждането на растението, опитът на доказали се етноботаници, както и на над 100 научни публикации излезли в различни журнали през последните няколко
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Salvia divinorum или "салвията на пророците" е сравнително ново растение, открито преди около 50 години, добило популярност едва след 90-те години на 20 век. Интересът към билката нараства неимоверно през последните 10 години.
В българското пространство има множество данни за растението, но малко от тях си струват, а досега няма нито една българска статия, която да информира напълно хората. Така че преди няколко месеца се заех с написването на доста пълна по мое мнение статия, в която се описва историята на билката, химията и фармакологията на активните вещества, отглеждането й. Всичко написано се основава на моя практически опит в отглеждането на растението, опитът на доказали се етноботаници, както и на над 100 научни публикации излезли в различни журнали през последните няколко
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Сър Александър Флеминг може да е както носител на рицарска титла, така и Нобелов лауреат, но въпреки това едва ли се нарежда сред най-широко известните имена на двадесети век. Биолог и фармаколог, сър Александър работи дълги години в сферата на имунологията и бактериологията. Самият му жизнен път обаче не е кой знае колко интригуващ.
Роден е през 1881 г. в Източен Айршир, Шотландия, в голямо семейство на най-обикновени фермери. Учи в местни училища, придобили повече известност около неговото име, отколкото той покрай тях. През 1901 г., по стъпките на един от по-големите си братя, се захваща с медицина, където видимо проявява талант - пет години по-късно завършва училището към лондонската болница "Света Мери" с отличие и опцията за кариера като хирург. По стечение на обстоятелствата,
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Крокодилите може и да си носят славата на едни от най-безпощадните сладководни хищници, но сравнително по-малко известен факт е, че съществуват и соленоводни представители. Самото название обаче не бива да ви подвежда - соленоводният крокодил, наричан също естуарен покрай съответния географски термин, съвсем не е изключително морско животно. Точно обратното, в случая говорим за значително по-голям толеранс спрямо солеността на водата, който му позволява да живее - и ловува - по океанското крайбрежие, и дори да преодолява сериозни дистанции в тази обстановка.
За сметка на това, соленоводният (Crocodylus porosus) е най-големият не само сред сродните си крокодили, достигайки средна дължина от около шест метра при мъжките индивиди, с тегло повече от тон, но и най-голямото живо
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Макар паяците винаги да са заемали челно място в човешките фобии и гледката на ужасена домакиня, която гони пищейки кроткия плетач с парцал за под, твърде малко от познатите над 40 000 вида заслужават тази черна слава. Дори ужасяващи по вид и размери представители, макар и с неприятно ухапване, всъщност са почти безвредни за хората. Съществува обаче един род, чиито членове, макар и дребни, могат да представляват реална заплаха за живота и в някои региони са си спечелили незавидна слава.
Оригиналната черна вдовица е северноамериканският Latrodectus mactans, но са познати още около трийсет потенциално опасни вида, разпространени по всички континенти с изключение на Антарктида. Добре познат, но много рядък е срещащия се и в България черен отровен паяк (L. tredecimguttatus).
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
